№ 4412
гр. София, 14.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Ц.Р.Ц
при участието на секретаря М.Р.И
като разгледа докладваното от Ц.Р.Ц Гражданско дело № 20241110129178 по
описа за 2024 година
Предявени са обективно съединени искове от В. С. С. против „В.К“ АД с ЕИК:
******** с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 и пр. 3 ЗЗД за признаване установено в
отношенията между страните, че чл. 1, ал. 3 от договор за паричен заем № ********,
предвиждащ начисляване на такса за експресно разглеждане и чл. 4, ал. 2 от договор за
паричен заем № ********, предвиждащ начисляване на неустойка при непредоставяне
на обезпечение, са нищожни, поради обстоятелството, че същите са неравноправни
клаузи и противоречат на императивни правни норми, при условията на евентуалност -
поради заобикаляне на закона и накърняващи добрите нрави и морала, както и иск с
правно основание чл. 55, ал. 1 пр. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата от 10,00 лева, предявена като частичен иск от сумата 113 лева, представляваща
сбор от недължимо платена сума по договор за паричен заем № ******** за неустойка
и такава за такса експресно разглеждане, ведно със законната лихва считано от дата на
предявяване на исковата молба - 21.05.2024 г. до окончателно изплащане.
Ищецът В. С. С. твърди, че на 09.01.2023 г. между страните е сключен договор за
паричен заем № ******** за сумата от 500 лева при вид на погасителна вноска
двуседмична, брой – 7, ГЛП 40,32 % и ГПР 49,39 %. В чл. 1 ал. 3 от Договора страните
уговорили, че кредиторът предоставя на потребителя допълнителна услуга по
експресно разглеждане на искането за заем срещу такса в размер на 106,47 лева,
платима наред с погасителните вноски по заема. В чл. 4 ал. 1 страните уговорили, че
заемателят се задължава в срок до три дни от сключване на договора да предостави на
заемодателя едно от следните обезпечения: Поръчител физическо лице, което да
отговаря на определени от кредитора условия или банкова гаранция. В ал. 2 на чл. 4
1
било уговорено, че в случай на непредставяне на обезпечението, потребителят дължи
неустойка в размер на 70,98 лева, платима наред с погасителните вноски. Твърди че,
чрез извършени плащания на 09.01.2023 г. за сумата от 5 лева, на 12.01.2023 г. за
сумата от 200 лева и на 13.01.2023 г. за сумата от 408,68 лева, изцяло е погасил
задълженията по процесния договор. Оспорва договора като нищожен поради
неспазена форма, изискване за шрифт и поради непредоставяне на копие от ОУ и
погасителен план. Излага подробни аргументи, че в договора не е посочен правилно
приложимият между страните ГПР, което сочи, че е равнозначно на липса на такъв.
Твърди, че действителният размер на ГПР е над максимално допустимия. Оспорва
клаузата за неустойка като нищожна и поради накърняване на добрите нрави, и поради
това, че с нея се цели заобикаляне на чл. 19, ал. 4 ЗПК, като аргументира и че клаузата
е неравноправна. Относно клаузата предвиждащата такса за експресно разглеждане
излага, че същата е нищожна поради противоречие със закона. Оспорва и клаузата за
възнаградителна лихва като противоречаща на добрите нрави. Счита, че процесните
клаузи не са формулирани по ясен и недвусмислен начин, съгласно изискванията на чл.
147 ал. 1 от 33П и същите не позволяват на потребителя да прецени икономическите
последици. Излага, че е върнал по кредита сумата от 613,68 лева, съответно ответното
дружество реално е получило възнаграждение за предоставения заем в размер на
113,68 лева за срок от 4 дни, като в тази връзка твърди, че е налице несъответствие и
несъразмерност в стойността на насрещните престации по процесния договор. Прави
възражение за нищожност на целия договор. С уточняваща молба от 11.07.2024 г.
ищецът е посочил, че със сумата от 113 лева е погасил неустойка и такса експресно
разглеждане по процесния договор. Ето защо предявява настоящите искове.
Претендира направените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „В.К“ АД с ЕИК: ******** е депозирал
писмен отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове по
допустимост и основателност, за което излага подробни съображения. Навежда
подробни твърдения в насока, че оспорваните клаузи са валидни и отговарят на
законовите изисквания, като в тази връзка сочи и още, че претендираните с клаузите
възнаграждения не следва да се включват в размер на ГПР.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, по реда на чл. 235,
ал. 2, вр. чл. 12 ГПК, приема за установено следното:
По исковете с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 и предл. 1 ЗЗД за
прогласяване съответно нищожността на клаузата на чл. 4, ал. 2 от Договор за паричен
заем Standard 14 №******** и на клаузата на чл. 1, ал. 3 от Договора за паричен заем
Standard 14 №********:
По иска с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД за прогласяване
2
нищожността на клаузата на чл. 4, ал. 2 от Договор за паричен заем Standard 14
№********, предвиждаща неустойка при неосигуряване и непредставяне в срок на
обезпечение по кредита в тежест на ищеца е да докаже, че клаузата е нищожна на
посоченото основание, а именно – поради противоречие с добрите нрави.
Между страните е безспорно, а и от представения като доказателство по делото
Договор за паричен заем Standard 14 №******** се установява, че на 09.01.2023 г.
между ищеца, в качеството му на кредитополучател, и ответника в качеството му на
кредитодател, е сключен договор за потребителски кредит, по силата на който
ответникът се задължил да предостави на ищеца кредит в размер на 500 лева. Ищецът
се задължил да върне кредита на 7 погасителни вноски – до 17.04.2023 г., заедно с
възнаградителна лихва в размер на 40,32% годишна лихва. Размерът на годишния
процент на разходите е посочен като 49,39%.
Съгласно чл. 4, ал. 1 от договора кредитополучателят се задължил да обезпечи
кредита чрез осигуряване алтернативно на едно от следните обезпечения: 1)
поръчителството на физическо лице, което следва да отговаря на определени условия,
а именно – да е навършило 21 години, да работи по безсрочен трудов договор; да има
минимален стаж при настоящия си работодател 6 месеца и минимален осигурителен
доход в размер на 1000 лева; през последните 5 години да няма кредитна история в
Централния кредитен регистър към БНБ или да има кредитна история със статус
„период на просрочие от 0 до 30 дни“, да не е поръчител по друг договор за паричен
заем и да няма сключен договор за паричен заем в качеството си на заемател или 2)
банкова гаранция, която да е издадена след усвояване на паричния заем в размер на
цялото задължение на заемателя по договора, валидна 30 дни след падежа за плащане
по договора.
В чл. 4, ал. 2 е уговорено, че случай че кредитополучателят не осигури и не
предостави в срок обезпечение по кредита, кредитополучателят дължи на
кредитодателя неустойка за неизпълнение на задължението за предоставяне на
обезпечение в размер на 70,98 лева. Посочено е, че задължението за неустойка се
разсрочва и се заплаща на равни части към всяка от погасителните вноски, посочени в
чл. 2, ал. 1, т. 4 от договора.
Съдът намира, че предвидената в чл. 4, ал. 2 от договора клауза за неустойка е
нищожна поради противоречие с добрите нрави по следните съображения:
Съобразно разясненията, дадени в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на
ОСТК на ВКС, нищожна поради противоречие с добрите нрави е неустойка, която е
уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
Преценката за нищожност се извършва в зависимост от специфичните за всеки
конкретен случаи факти и обстоятелства, при съобразяване на примерно посочени
критерии, като естеството и размер на обезпеченото с неустойката задължение,
3
обезпечение на поетото задължение с други, различни от неустойката правни способи,
вида на самата уговорена неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена,
съотношението между размера на неустойката и очакваните за кредитора вреди от
неизпълнението /виж решение № 107/25.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 818/2009 г., II т. о.
/.
В случая е предвидена неустойка, предназначена да санкционира
заемополучателя за виновното неспазване на договорното задължение за предоставяне
на обезпечение. Оценката на платежоспособността на кандидат-заемателя е на риск и
отговорност на заемодателя. Това следва от нормата на чл. 16, ал. 1 ЗПК, според която
преди сключване на договор за кредит кредиторът оценява кредитоспособността на
потребителя въз основа на достатъчно информация, в т. ч. информация, получена от
потребителя, и ако е необходимо, извършва справка в Централния кредитен регистър
или в друга база данни, използвана в Република България за оценка на
кредитоспособността на потребителите. В конкретния случай с договора рискът за
кредитора от неизпълнение на собственото му задължение за проверка и съблюдаване
на съответна дисциплина с цел неотпускане на необезпечени кредити, се прехвърля по
недопустим начин на заемателя-потребител. Логиката на законодателя е кредиторът да
провери платежоспособността на длъжника и ако има съмнение в нея, да поиска
обезпечение и едва след като това стане факт да отпусне кредита.
Към това следва да се добави и съображението, че така уговорената неустойка
излиза извън присъщите й обезпечителни и компенсаторни функции, тъй като
предвижда необходимост от изплащане на обезщетение за неизпълнение на акцесорно
задължение, от което неизпълнение (на самото задължение за осигуряване на
обезпечение) не произтичат каквито и да било вреди. По този начин тази неустойка се
превръща в инструмент не за обезщетяване, а за обогатяване на кредитора, тъй като за
длъжника възниква задължение за заплащане на допълнителни суми към него. Не
може да се приеме, че по този начин кредиторът се обезщетява за риска от евентуална
неплатежоспособност на длъжника. Елиминирането и/или минимализирането на този
риск зависи само от кредитора, който, изпълнявайки чл. 16 ЗПК, следва да извърши
съответната оценка, като или не отпусне кредита, или го отпусне при достатъчно да
гарантира изпълнението му обезпечение. С въвеждането на неустойката фактически се
създава допълнително обезщетение за кредитора при неизпълнение на договора, което
противоречи на нормата на чл. 33, ал. 1 ЗПК, повеляваща, че при забава на
заемателяпотребител кредиторът има право да получи само лихва върху неплатената
част от задължението. С включването на посочената неустойка като част от
погасителната вноска по кредита се цели да се увеличи размера на възнаградителната
лихва по договора, като по този начин се цели заобикаляне на императивната
разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, според която годишният процент на разходите не
може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
4
задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет
на Република България.
По изложените съображения, клаузата на чл. 4, ал. 2 от договора за
потребителски кредит се явява нищожна поради противоречие с добрите нрави,
поради което предявеният иск следва да бъде уважен.
По иска с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за прогласяване
нищожността на клаузата на чл. 1, ал. 3 от договора за паричен, съгласно която
кредитополучателят следва да заплати на кредитодателя такса в размер на 106,47 лева
за експресно разглеждане на документи за отпускане на заема в тежест на ищеца е да
докаже, че клаузата е нищожна на посоченото основание.
Съгласно чл. 1, ал. 3 от договора за паричен кредитополучателят следва да
заплати на кредитодателя такса в размер на 106,47 лева за експресно разглеждане на
документи за отпускане на заема.
Действително в чл. 10а ЗПК законодателят е допуснал събирането на такси за
покриване на административни разходи при предоставяне на допълнителни услуги,
свързани с договора за кредит, но различни от основната услуга по усвояване и
управление на кредита. Целта на таксите и комисионните по смисъла на цитираната
разпоредба е да се покрият административните разходи на кредитора при предоставяне
на допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, но различни от
основната услуга по предоставяне на кредит. Допълнителни са тези услуги, които са
извън основната престация на заемодателя. Макар законодателят да не е предвидил
съдържанието на действията по усвояване и управление на кредита по чл. 10а от ЗПК,
съдът счита, че тези действия включват типичните и присъщи такива за дейността по
предоставяне на кредита, както и тези по управлението му. Разпоредбата на чл. 10а от
ЗПК ограничава възможността в тежест на потребителя да бъдат възлагани такси за
такива действия, които кредитодателят е длъжен да извърши преди и по време на
сключването на договора за кредит. Самите действия по усвояване на кредита са
свързани с получаване на сумата от кредитодателя, но и с действията на кредитодателя
по предоставянето й, както и с неговите задължения преди и при сключване на
договора – за преценка на кредитоспособността, за предоставяне на задължителната
предварителна информация.
В случая уговорената такса за експресно разглеждане на заявката за кредит
представлява такса, свързана с предоставянето на кредита, тоест с усвояването му,
поради което спрямо нея се прилага установената в чл. 10а, ал. 2 от ЗПК забрана.
По изложените съображения клаузата на чл. 1, ал. 3 от договора, предвиждаща
заплащането на такса за експресно разглеждане на заявката за кредит се явява
нищожна като противоречаща на императивната разпоредба на чл. 10А, ал. 2 ЗПК.
5
По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД:
по иска с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да
докаже плащането на процесната сума на ответника. В тежест на ответника е да
докаже, че е налице основание за получаването на претендираната сума.
При предявен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за връщане на
недължимо платени суми по договор за потребителски кредит, съдът следи служебно
за нищожност на договора и/или на отделни клаузи от него, без да е ограничен от
заявените от ищеца основания за недействителност, каквато е хипотезата при иск с
правно основание чл. 26 ЗЗД.
Ответното дружество „В.К“ АД е с предмет на дейност: отпускане на кредити със
средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други
възстановими средства, в това число и отпускане на заеми, обезпечени с ипотека.
Ищецът е физическо лице, за което няма данни при сключването на процесния договор
да е действало в рамките на своята професионална или търговска дейност.
Следователно, при сключването на договора ищецът е действал в качеството на
"търговец" по смисъла на легалната дефиниция, дадена в § 13, т. 2 ДР на ЗЗП, а
ответникът има качеството на "потребител" съобразно легалната дефиниция, дадена в
§ 13, т. 1 ДР на ЗЗП. Ето защо, в настоящото производство е приложима разпоредбата
на чл. 7, ал. 3 ГПК, изискваща от настоящия съд служебно да следи за наличието на
неравноправни клаузи в процесния договор. Доколкото общият размер на кредита,
предвиден в договора, е в размер до 80 000 лева, няма данни договорът да е обезпечен
с ипотека, или друго сравнимо обезпечение върху недвижим имот, и няма данни да е
налице друга отрицателна предпоставка, предвидена в чл. 4 ЗПК, процесният договор
за кредит е в приложното поле на ЗПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.
10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за
потребителски кредит е недействителен. Посочените разпоредби уреждат императивни
законови изисквания към формата и съдържанието на договора за потребителски
кредит, установени в защита на потребителите.
Неоснователно е възражението на ищеца за недействителност на процесния
договор поради неспазване на предвидената в закона форма. Формата за
действителност на договора за потребителски кредит съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗПК е
писмена, като се счита за спазена ако документът е на хартиен или друг траен носител,
като по ясен и разбираем начин сочи клаузите, в два екземпляра - по един за всяка от
страните по договора. Съгласно § 1, т. 10 от ДР на ЗПК "траен носител" е всеки
носител, даващ възможност на потребителя да съхранява, адресирана до него
информация по начин, който позволява лесното й използване за период от време,
съответстващ на целите, за които е предназначена информацията, и който позволява
6
непромененото възпроизвеждане на съхранената информация. Съдът приема за
установено по делото, че на 09.01.2023 г. между страните е сключен писмен договор за
потребителски кредит, с който страните са се съгласили на ищеца да бъде предоставен
кредит в размер на 500 лева. Приетият по делото договор носи подпис за страните по
него и съдържа съглашение за същото.
Съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски
кредит следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит,
като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 към закона начин.
В случая, в процесния договор за паричен заем е посочен процент на ГПР от 42,
58 %, с което формално изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК е било изпълнено. В чл.
28 от Общите условия са посочени допусканията, които се взимат предвид при
определяне годишния процент на разходите.
Въпреки гореизложеното, съдът намира, че в процесния договор неправилно е
посочен годишния процент на разходите по кредита.
Този извод следва от дефиницията на понятието "общ разход по кредита за
потребителя", съдържаща се в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, според която това са всички
разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси, възнаграждения за
кредитни посредници и всички други разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да
заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите,
когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и
условия; общият разход по кредита за потребителя не включва нотариални такси.
Видно от съдържанието на договора за кредит, сумата от 106, 47 лева – такса за
експресно разглеждане и сумата в размер на 70,98 лева – неустойка за непредоставяне
на обезпечение, са включени в общата дължима от потребителя сума като част от
погасителната вноска по кредита, т. е. същата е дължима наред с взетата на заем сума
в размер на 500 лева и възнаградителната лихва в размер на 40,32% годишна лихва.
Посочените суми от 106,47 и 70,98 лева настоящият състав намира, че следва да
бъдат включени при изчисляване на годишния процент на разходите по кредита. В
този смисъл е и Решение на Съда на Европейския съюз по дело C-714/22, съгласно
което член 3, буква ж) от Директива 2008/48 трябва да се тълкува в смисъл, че
разходите за допълнителни услуги, които са уговорени към договор за потребителски
кредит и дават на закупилия тези услуги потребител приоритет при разглеждане на
искането му за отпускане на кредит и при предоставяне на разположение на заетата
7
сума, както и възможността да се отлага изплащането на месечните вноски или да се
намалява техният размер, попадат в обхвата на понятието "общи разходи по кредита за
потребителя" по смисъла на тази разпоредба, а оттам и на понятието "ГПР" по смисъла
на посочения член 3, буква и), когато закупуването на посочените услуги се оказва
задължително за получаването на съответния кредит или те представляват
конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит.
Съгласно даденото от СЕС тълкуване също така, член 10, параграф 2, буква ж) и
член 23 от Директива 2008/48 трябва да се тълкуват в смисъл, че когато в договор за
потребителски кредит не е посочен ГПР, включващ всички предвидени в член 3, буква
ж) от тази директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се
счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност
да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената
в заем главница.
Видно от съдържанието на чл. 2, ал. 1, т. 8 от договора, ГПР по договора е
изчислен като са взети предвид следните допускания: договорът ще е валиден за
посочения в него срок, всяка от страните ше изпълнява точно и в срок задълженията
си по договора, съответно няма да бъдат начислявани разходи за събиране, лихви за
забава и неустойки за неизпълнение на някое от задълженията по настоящия
договор.
Независимо, че от изложеното не става ясно дали таксата за експресно
разглеждане е включена при изчисление на ГПР, видно е, че неустойката за
неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение не е включена при
изчисляване на ГПР по договора. При включване на сумата в размер на 70,98 лева,
дължима като неустойка за непредоставяне на обезпечение, размерът на ГПР
неминуемо се увеличава и се разминава от посочения в договора за потребителски
кредит.
В контекста на изложеното, настоящият състав намира, че процесният договор за
паричен заем е недействителен поради непосочване на реалния размер на ГПР по
договора.
По изложените съображения и на основание чл. 23 ЗПК с оглед възприетата от
съда недействителност на договора за потребителски кредит, ищецът дължи
връщането единствено на предоставената в заем главница, която в случая се равнява
на сумата в размер на 500 лева. към отговора на исковата молба ответникът е
представил справка за извършените плащания от ищеца, с от която е видно, че ищецът
е извършил плащания за погасяване на дължими суми по кредита в размер на 614,96
лева, т. е. платил е в повече от дължимото.
Предвид изложеното предявеният иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1
ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата в размер на 10 лева,
8
представляваща частичен иск от иск в общ размер от 113 лева, представляващи
недължимо платени суми по договор за потребителски кредит, се явява основателен и
следва да бъде уважен изцяло.
При този изход на спора, право на разноски има само ищеца. Същият претендира
присъждането на разноски, както следва: 150 лева – заплатена държавна такса.
Адв. М. претендира присъждане в своя полза на адвокатско възнаграждение за
осъществена в полза на ищеца безплатна правна помощ по чл. 38, ал. 1, т. 2 Задв., като
претендира присъждането на възнаграждение в размер на общо 1440 лева за правна
защита по предявените искове.
Съдът намира, че с оглед осъществената от адвоката работа по подаване на искова
молба и впоследствие молба, съдържаща единствено искане за гледане на делото в
негово отсъствие, и списък на разноските, справедливия размер на адвокатско
възнаграждение, който следва да бъде осъдена да плати насрещната страна е в размер
на 300 лева с ДДС.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА по предявения от В. С. С., ЕГН: **********
срещу „В.К“ АД, ЕИК: ******** иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД на
клаузата на чл. 4, ал. 2 от сключения между страните Договор за паричен заем Standard
14 №********/09.01.2023 г., предвиждаща заплащане на неустойка в случай на
неизпълнение на задължение на кредитополучателя да предостави обезпечение по
договора.
ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА по предявения от В. С. С., ЕГН: **********
срещу „В.К“ АД, ЕИК: ******** иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД на
клаузата на чл. 1, ал. 3 от сключения между страните Договор за паричен заем Standard
14 №********/09.01.2023 г., предвиждаща заплащане такса за експресно разглеждане
на заявката за кредит.
ОСЪЖДА „В.К“ АД, ЕИК: ******** да заплати на В. С. С., ЕГН: ********** на
основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД сумата в размер на 10 лева, представляваща
частичен иск от иск в общ размер от 113 лева, представляваща платена на ответника
сума без основание.
ОСЪЖДА „В.К“ АД, ЕИК: ******** да заплати на В. С. С., ЕГН: ********** на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 150 лева – разноски за настоящото
производство.
ОСЪЖДА „В.К“ АД, ЕИК: ******** да заплати на Еднолично адвокатско
9
дружество „Д. М.“ на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. сумата в размер на 300 лева с
ДДС – адвокатско възнаграждение за осъществена от адв. М. в полза на ищеца
безплатна правна помощ в настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10