№ 98
гр. Варна , 16.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на петнадесети март, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Марин Г. Маринов
при участието на секретаря Христина З. Атанасова
като разгледа докладваното от Марин Г. Маринов Търговско дело №
20203100901279 по описа за 2020 година
Производството по делото е образувано по искова молба на А. Х. Р., ЕГН
**********, действащ със съгласието на своя баща и законен представител Х.
А. Р., и двамата с адрес: гр. Варна, ж.к. „Трошево", бл. 37, ет. 2, ап. 2 против
ЗК „Лев Инс" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „Симеоновско шосе" № 67А, с която са предявени съединени
осъдителни искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните
суми: 1) 40 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, преживени вследствие нанесени телесни увреждания
при ПТП с лек автомобил, застрахован при ответника по застраховка
„Гражданска отговорност", на осн. чл. 432 КЗ, както и сумата от 466,70 лв.,
представляваща лихва за забава върху главницата от 40 000 лв. за периода от
изтичане на тримесечния срок за произнасяне по претенцията - 08.10.2020 г.
до датата на предявяване на исковата молба в съда - 19.11.2020 г., на осн. чл.
497 КЗ вр. чл. 86 ЗЗД.
В исковата молба са наведени твърдения, че на 10.01.2019 г. в гр. Варна,
на ул. „Младежка" пред „Експресбанк" моторно превозно средство л.а.
„Мерцедес" с рег. № СС 8038 АР с водач - Т.Ш.Е. не пропуска и блъска
пресичащият на пешеходна пътека А.Р.. В резултат от сблъсъка ищецът
получава травматични увреждания, изразяващи се в контузия на таза и
1
счупване на лява раменна кост. За произшествието бил съставен констативен
протокол за ПТП с пострадали лица № 63/10.01.2019 г. Излага се, че след
произшествието ищецът бил откаран в болнично заведение, където в резултат
на получените травматични увреждания, е извършена операция за открито
наместване с вътрешна фиксация - хумерус на лявата раменна кост. Майка му
полагала грижи за него след изписването му от болницата.
Поради изпитваните от ищеца болки в засегнатите области, а в
последствие и от отключилата се тревожност и страх, той се затворил в себе
си и не допускал никого до личното си пространство. Трудната концентрация,
появата на натрапчиви мисли, свързани със злополуката и неспокойния сън,
придружен с кошмари довели до решението ищецът да посети специалист -
магистър психолог, който констатирал наличието на посттравматично
стресово разстройство.
Сочи, че вследствие на извършеното отстраняване на поставените три К-
игли за метално съчленяване на костта, поставени при първата операция,
психологичните оплаквания на А.Р. силно се изострили. Това наложило
срещите с психолог да бъдат провеждани ежеседмично, което постепенно
започнало да дава резултат. Въпреки това към настоящия момент
затруднената концентрация дала сериозно отражение върху адаптацията му в
училище и активното му участие в учебния процес.
В срока по чл. 367 от ГПК ответникът ЗК „Лев Инс" АД, чрез
юрисконсулт К.И., оспорва предявените искове както по основание, така и по
размер. Релевира се възражение за съпричиняване на процесното ПТП.
В срока по чл. 372 ГПК не е постъпила допълнителна искова молба,
поради което размяната на книжа е приключила.
След преценка на събраните по делото доказателства, настоящият състав
приема за установено от фактическа страна следното:
Между страните по делото не се спори, че лек автомобил „Мерцедес" с
рег. № С*********** управляван от Т.Ш.Е. е бил с застрахован по
застраховка „Гражданска отговорност" при ответното дружество към
10.01.2019 г.
2
Не е налице спор и относно факта, че на 10.01.2019 г. в гр. Варна, на ул.
„Младежка" пред „Експресбанк" е настъпило ПТП между л.а. „Мерцедес" с
рег. № С*********** управляван от Т.Ш.Е. и пресичащият на пешеходна
пътека А. Х. Р. - ищец в настоящото производство.
За успешното провеждане на исковата защита в тежест на ищеца е да
докаже в условията на главно и пълно доказване настъпването на ПТП,
противоправно и виновно извършено деяние на водача на МПС, вследствие на
което е настъпило ПТП и са възникнали вреди, че същите са пряка и
непосредствена последица от възникналото произшествие. В тежест на ищеца
е да докаже характера и размера на претърпените вреди. По отношение на
акцесорния иск за присъждане на лихва върху обезщетение - следва да
установи, че ответникът е изпаднал в забава и точният момент, в който това
се е случило.
Ответникът следва да докаже възраженията си за недължимост на
задължението си за заплащане на застрахователно обезщетение, в това число
и наведеното възражение за съпричиняване на вредоносното събитие от
страна на пострадалия, като установи негово противоправно поведение,
намиращо се в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с
настъпилото ПТП.
С оглед оборимата презумпция за наличие на вина у дееца, същата се
предполага до оборване на предположението от ответника.
От приобщените по делото писмени материали безспорно се установява, че
НОХД № 1145/2020 г. по описа на РС Варна, е приключило с влязло в сила
споразумение № 245/10.06.2020 г., с което подсъдимият Т.Ш.Е. е признат за
виновен в това, че на 10.01.2019 г. в гр. Варна, при управление на МПС, л.а.
„Мерцедес“ с рег. № С*********** нарушил правилата за движение по ЗДвП
– чл. 119, ал.1, регламентираща задължението водачът при приближаване към
пешеходна пътека да пропусне стъпилите на нея или преминаващите по нея
пешеходци, като намали скоростта или спре и по непредпазливост причинил
средна телесна повреда на А. Х. Р., изразяваща се в счупване на лява раменна
кост, което е обусловило трайно затруднение в движенията на левия горен
крайник за период около 2,5-3,5 месеца, като деянието е извършено на
пешеходна пътека – престъпление по чл. 343, ал. 3 пред. последно б. „а“
3
предл. 1, алтернатива втора във вр. с ал.1, б. „б“, предл. 2 вр. чл. 342, ал. 1 от
НК. Като за съответното деяние на подсъдимия е наложено наказание
лишаване от свобода за срок от шест месеца, отложено на осн. чл. 66, ал. 1 от
НК с изпитателен срок от три години, както и лишаване от право да управлява
МПС за срок от шест месеца.
Спорът по фактите е във връзка със съпричиняване от страна на ищеца на
процесното ПТП, а правният спор се отнася до размера на претендираното
обезщетение, което ответникът намира за завишен, недължим и заявен в
противоречие с принципа на справедливост.
Видно от съдържанието на приобщените по делото писмени доказателства,
а именно епикризи, болничен лист и др., ищецът действително е претърпял
описаните в исковата молба увреждания – контузия на таза и счупване на лява
раменна кост.
Видно от заключението на вещото лице по проведената СПЕ, налице е
промяна в емоционалното състояние на ищеца вследствие от претърпяното
ПТП, изразяваща се във вътрешно безпокойство и тревожност, когато си
спомня за случилото се, както и повишена невротичност, която е съпроводена
със загуба на удоволствие от извършване на ежедневни дейности. В
експертизата се посочва, че в тази възраст – 15-години – пубертетна, при
която се изгражда личността на индивида и има много сериозни ендокринни
промени в организма, психическата травма се явява утежняване на
психиатричната му симптоматика. Поставя се клинична диагноза – смесено-
тревожно-депресивно разстройство. Констатира се нарушен нощен сън с по-
трудно заспиване поради „нахлуващи мисли“, по-трудна концентрация, общо
безпокойство, свързано със здравето, моменти на раздразнителна слабост,
както и разстройство в адаптацията. Извършеното психиатрично изследване
констатира изживян значим стрес като последица от ПТП-то, трансформирал
се в последствие в психотравма. Станал особено чувствителен по отношение
на афектогенния дразнител – кола и катастрофи. Към момента на
освидетелстването психичните симптоми са омекотени в резултат от
психологическата подкрепа, която е получил и хармоничната семейна среда,
както и възрастта на освидетелствания.
В заключението по изготвената СМЕ, което съдът кредитира изцяло,
4
вещото лице посочва, че при съответните прегледи и изследвания е
установена фрактура в горния край на лява раменна кост и контузия на таза.
Сочи се, че счупването на раменната кост е причинило трайно затруднение в
движението на левия горен крайник за период от 3-4 месеца, а контузията на
таза – временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Счупването на
раменната кост е наложило оперативно лечение с фиксация на крайника чрез
метални фиксиращи уреди-К-игли. След поява на рентгенови признаци на
зарастване на костта синтезните материали са отстранени оперативно два
месеца след имплантирането им. Препоръчан е щадящ режим на физическо
натоварване за още два месеца. Към момента на изготвяне на настоящата
експертиза крайникът е с напълно възстановена функция и с възможност за
адекватно физическо натоварване. Контузията на таза не е наложила
специфично лечение, освен постелен режим (изразяващ се в това, че трябва
да пребивава през по-голямата част от деня в легнало положение) за около 3-
4 седмици. Постигнало се е пълно възстановяване. Сочи се, че механизмът, по
който се получават подобни увреждания отговаря на описания при даденото
произшествие – блъскане на пешеходец от съответния автомобил. Вещото
лице посочва, че обичайният срок за пълно възстановяване на раменна кост
след счупване е около 3 месеца, като в настоящия случай срокът за пълно
обездвижване е бил около два месеца, през които е била наложена метална
фиксация и още два без възможност за обичайно физическо натоварване. Към
настоящия момент не са налице остатъчни ограничения и усложнения,
свързани с получените травми. Последица от проведените оперативни
интервенции са белези по кожата на лява раменница.
От заключението на назначената в хода на производството САТЕ, се
установява, че мястото на удара на процесното МПС и пострадалият
пешеходец е в дясната лента на пътното платно на ул. „Младежка“, по
протежението на пешеходна пътека тип зебра на около 2,50 метра от нейното
начало /от бордюра на тротоара/ и на около 4,20 метра от линията на основния
ориентир, както и на около 7,75 метра след същия основен ориентир
/електрически стълб на тротоара в дясно/ и на около 1,55 метра след пътен
знак Д17 за указването наличието на пешеходна пътека. Установява се, че
скоростта, с която се е движело процесното ПТП е около 31 км/ч. и до 50
км/ч. Сочи се, че на 30 метра преди приетия от вещото лице за основен
5
ориентир електрически стълб се намира пътен знак за пешеходна пътека
А18,а на 6,20 метра след основния ориентир по посока на движението и на
0,50 метра на дясно от края на пътното платно е наличен знак за пешеходна
пътека Д17. Зоната на процесното ПТП е прав пътен участък, при липса на
напречен и надлежен наклони, при работещо улично осветление и мокра от
валеж на дъжд асфалтова пътна настилка при наличие на вертикална и
хоризонтална пътна маркировка. Времето на процесното ПТП е през тъмната
част на денонощието – около 20.00 часа. МПС се е движело на включени къси
светлини. Водачът на автомобила не е успял да спре преди достигане на
пешеходната пътека, по която е пресичал пешеходецът и го е отклонил
наляво, опитвайки се да предотврати произшествието. Сочи се, че
пешеходецът е имал възможност да забележи приближаващия се лек
автомобил поради това, че същият е бил с включени къси светлини на
фаровете, случилото се произшествие е на прав пътен участък при липса на
надлежен и напречен наклони, при работещо улично осветление и асфалтова
пътна настилка без улични дървета, огради и други препятствия за видимост,
както и при липса на мъгла и други ограничаващи видимостта фактори. От
техническа гледна точка поведението на пострадалия пешеходец е било
съобразено с конкретната пътна обстановка, условията на видимост в тъмната
част на денонощието и той не е извършил определени действия, с които
обективно да е допринесъл за настъпването на удара. ПТП е било
предотвратимо при навременна реакция на водача на процесното МПС чрез
навременно възприемане на предстоящото преминаване през сигнализираната
пешеходна пътека, чрез навременно възприятие на пресичащия пешеходец и
последващо намаляване на скоростта на движение до спиране или до
заобикаляне на пешеходеца.
От разпита на свидетелката К. Р.а, чиито показания съдът кредитира, при
съобразяване с разпоредбата на чл. 172 от ГПК, доколкото са логични и
напълно кореспондиращи с останалия доказателствен материал се установява,
че пострадалият не е имал никакви проблеми и страхове преди инцидента и
бил спортист по лека атлетика. След инцидента получил страх и уплаха от
ПТП, които понякога се проявявали и продължавали до настоящия момент. За
преодоляване на тези проблеми пострадалият започнал да посещава психолог
за около година, за което плащали неговите родители. Станал жертва на
6
подигравки в училище по повод инцидента. Бил поне два месеца с гвоздеи, с
фиксирана ортеза, след което около 4-5 месеца се налагало да пази ръката си,
да ходи на рехабилитация. Налагало се е постоянно да има човек с него, който
да го води и да го връща от училище и на психолог. Сочи, че близо година е
изпитвал болки в таза. Прекратил спорта, като все още не можел нито да
скача, нито да прави резки движения. В първите два месеца се е налагало
интензивно да бъде обслужван от майка му и бабите му (къпане, обличане и
т.н.), което се е отразило много зле на психиката му, тъй като го изпитвал
срам. Преди ПТП бил общителен, но след това се затворил в себе си.
От разпита на свидетелката Н.С. (съседка на пострадалия), чиито
показания съдът кредитира изцяло, се установява, че физическото състояние
на пострадалия в зоната на нараняването било тежко. Същият прекарал част
от оздравителния процес, със стърчащи пирони от рамото. Не можел да се
изправи без помощта на майка си, не можел да се обслужва сам за около два
месеца. Било през зимния период, което допълнително затруднявало
обслужването му. Психическите травми се изразявали във видимо
безпокойство и раздразнителност. Притеснявал се да излиза навън, защото
пироните били още в ръката му и не трябвало да има физически контакти с
други хора. Изпитвал страх да се качва в автобус и да пресича улицата.
Родителите му полагали грижи да възстановят психическото му състояние,
наложило се и посещение при психолог за дълъг период, който свидетелката
не може да конкретизира. Към настоящия момент пострадалият бил във
видимо добро психическо и физическо състояние, но спрял да спортува.
От приобщените по делото писмени доказателства – констативен
протокол за ПТП с пострадали лица № 63 от 10.01.2019 г. по описа на сектор
ПП при ОД на МВР, становище от психолог Д.Г. от 26.06.2020 г. (л.23) и
медицинска документация - епикризи от МБАЛ „Света Анна Варна“ АД и от
МБАЛ „ЕВРОХОСПИТАЛ“ ООД, мед. направление от 16.03.2019 г. изд. от
МБАЛ „ЕВРОХОСПИТАЛ“ ООД, мед.бележка от 15.01.2019 г. изд. от МБАЛ
„Света Анна Варна“ АД, както и болничен лист, се установява психическото
и физическото отражение, което е дало процесното ПТП върху състоянието
на пострадалия А.Р.. Същите данни, съотнесени към данните от
свидетелските показания и заключенията по СПЕ, СМЕ и САТЕ, установяват
негативното отражение от инцидента върху психическото и физическото
7
здраве на пострадалия А.Р..
При така установените фактически констатации, настоящия състав
достигна до следните правни изводи:
Според разпоредбата на чл. 429, ал. 1 КЗ със сключването на договор за
застраховка "Гражданска отговорност", застрахователят поема задължението
да покрие отговорността на застрахования към трети лица за причинените
имуществени и неимуществени вреди. Тази отговорност на застрахователя е
функционално обусловена и по правило тъждествена по обем с отговорността
на делинквента. За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл.432
КЗ е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка
"Гражданска отговорност" между прекия причинител на вредата и
застрахователя. Наред с това следва да са налице и всички кумулативни
предпоставки от фактическия състав на чл.45 ЗЗД, пораждащи основание за
отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за
обезщетяване на причинените вреди, а именно настъпило увреждане,
причинено от виновно и противоправно деяние от страна на застрахования,
причинна връзка между деянието и вредоносния резултат, както и вида и
размера на претърпените вреди.
За уважаване на прекия иск срещу застрахователя по чл. 432, ал. 1 КЗ в
тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване
наличието на валидно застрахователно правоотношение, настъпването на
ПТП, противоправно и виновно извършено деяние на водачът на МПС,
вследствие на което е настъпило ПТП и са възникнали вреди, че същите са
пряка и непосредствена последица от възникналото произшествие. В тежест
на ищеца е да докаже характера и размера на претърпените вреди. По
отношение на акцесорния иск за присъждане на лихва върху обезщетение -
следва да установи, че ответникът е изпаднал в забава и точният момент, в
който това се е случило.
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът намира, че по
безспорен начин се установява факта на причиняване на описаните в исковата
молба телесни увреждания на ищеца вследствие на виновно причиненото от
шофьора на лек автомобил „Мерцедес“ с рег. № СС 8038 АР Т.Ш.Е. ПТП на
8
10.01.2019 г. и предвид установеното наличие на валидна задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ са налице предпоставките за
възникване на отговорността на застрахователя за обезщетяване на
претърпените от ищеца вреди от деликта. Ответникът оспорва изцяло
предявената претенция за неимуществени вреди по основание и по размер.
По отношение механизма на ПТП, съдът намира, че от изслушаната
автотехническа експертиза безспорно се установява начина на настъпване на
увреждането – установява се, че процесният автомобил се е движел в дясна
пътна лента на ул „Младежка“ посока от бул. „Република“ към ул. „Елин
Пелин“. Пешеходецът пресичал по пешеходна пътека със ширина от 3.10
метра. Процесният автомобил е отклонен от водача си наляво при наличието
на пресичащият от дясно пешеходец към оста на двупосочното пътно платно.
Мястото на удара е на около 2.50 метра от началото на пешеходната пътека
при липса на спирачни следи, което според огледния протокол може да се
свърже със състоянието на пътната настилка, която е била мокра. Преценява
се, че скоростта на автомобила била около 31 км/ч. Зоната на процесното
ПТП е прав пътен участък, при липса на напречен и надлежен наклони, при
наличие на улично осветление и мокра от валеж асфалтова пътна настилка,
при налична вертикална и хоризонтална маркировка. Времето на ПТП е през
тъмната част на денонощието – около 20 часа. Водачът на л.а. „Мерцедес“ е
имал възможност да предотврати удара като намали скоростта или спре.
Ударът е настъпил при наличие на ясна видимост. Вещото лице излага
хипотези, при които пешеходецът е можел да предотврати инцидента, но се
установява безпротиворечиво, че пресичането на пътното платно е
осъществено на отреденото за това място – пешеходна пътека. В тази връзка
съдът е обвързан и от приетото от обективна страна в споразумението за
прекратяване на наказателното производство по НОХД № 1145/2020 г. на
ВРС.
Съгласно разпоредбата на чл.383 от НПК, одобреното от наказателния
съд споразумение има последиците на влязла в сила присъда като има
задължителна сила за всички юридически и физически лица, учреждения и
длъжностни лица, а във връзка с гражданския процес задължителната сила на
присъдата се изразява в нейното установително действие по въпросите:
извършено ли е деянието, виновен ли е деецът и наказуемо ли е деянието
9
/чл.413 НПК/. Както е прието и в решение № 53 на ОСНК на ВС, постановено
по н.д.№41/1981г., което не е загубило сила, поради аналогичната уредба на
силата на пресъдено нещо на присъдата по отменения НПК, осъдителната
присъда е задължителна за гражданския съд досежно всички признаци на
престъпния състав и досежно правната квалификация на деянието. Поради
това настоящият състав е обвързан от посочените в споразумението, одобрено
от наказателния съд, квалификации за нарушаване на чл. 119, ал.1 от ЗДвП.
Съгласно тази разпоредба, при приближаване към пешеходна пътека водачът
на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на
пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали
скоростта или спре. При пътнотранспортно произшествие с пешеходец на
обозначена пътна маркировка "пешеходна пътека", когато водачът е нарушил
правило от ЗДвП, имащо отношение към произшествието, пешеходецът не се
счита за съпричинител за настъпване на съответното произшествие“. Тъй като
поведението на водача не е било съобразено с това изискване на ЗДвП, то и
същото е противоправно, обстоятелство, признато от обвиняемия Ефраимов в
образуваното наказателно производство.
Въз основа на горното, съдът намира за установен състава на чл.45 ЗЗД
спрямо водача на автомобила, причинил ПТП, а относно твърденията за
съпричиняване съдът намира следното:
Не се установиха факти в подкрепа на възражението за съпричиняване. От
събраните по делото доказателства се навежда категоричният извод, че
вината за инцидента е изцяло на Танер Ефраимов като водач на лек автомобил
„Мерцедес“ с рег. № С*********** което е установено с влязъл в сила
съдебен акт на наказателния съд. В изготвената по делото САТЕ вещото лице
заключва, че пострадалият е съобразил поведението си с конкретната пътна
обстановка, условията на видимост в тъмната част на денонощието и не е
извършил действия, с които да допринесе за настъпването на удара. В
проведеното по делото открито съдебно заседание вещото лице Г.Д. при
проведения разпит излага, че не са установени факти, според което
пострадалият да е допринесъл за ПТП-то и че мястото на инцидента е
осветено с улично осветление, нямало дефицит на светлина и на водача нищо
не е пречело да забележи пресичащия ( няма данни и за мъгла или други
ограничаващи видимостта фактори). Друго обстоятелство, което навежда
10
извода, че липсва съпричиняване е, че пострадалият е пресякъл над 2/3 от
дясната пътна лента безпрепятствено и след това е последвало
съприкосновението с идващия от лявата му страна процесен автомобил.
Установено е и наличието на пътни знаци, обозначаващи предстоящата
пешеходна пътека, които следва да доведат до повишено внимание у
приближаващите я водачи на леки автомобили. При безспорният факт, че
увреждащият автомобил е отнел предимството на ищеца, който се е намирал
на пешеходна пътека е нелогично да се правят хипотетични предположения
относно евентуално компенсаторно поведение на пострадалия, което би
предотвратило инцидента. След анализа всички ангажирани доказателства, в
т.ч. и САТЕ съдът стига до извода, че не се установява поведение от страна на
пострадалия, с което същият да е нарушил правило на ЗДвП. По изложените
съображения няма доказателствена база за изводи, че ищецът с някое свое
действие е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат, поради което
възражението за съпричиняване е недоказано.
По арг. от Постановление № 4/1968 г. на Пленума на ВС и с оглед
правилата на чл.52 от ЗЗД, при определяне на обезщетението за
неимуществени вреди, следва да се имат предвид обективно съществуващите
обстоятелства във всеки конкретен случай, а именно: видът, характера и
степента на констатираното увреждане и състоянието на пострадалия;
начинът на извършване на увреждането; видът и начинът на провежданото
лечение, неговата продължителност; болките и страданията, претърпени,
както при причиняване на увреждането, така и при провеждане на лечението
през всичките му етапи; отстраними ли са травмите или има остатъчни
явления; периода на загуба на двигателна способност; психическата травма,
както при причиняване на увреждането, така и впоследствие; възрастта на
увредения и общественото му положение; налице ли е намалена
трудоспособност и др.
За да определи размерът на обезщетението за неимуществени вреди
съдът съобрази на първо място характера и интензитета на претърпените от
ищеца страдания, претърпени в резултат от физическите травми, които се
установяват от събраните по делото писмени и гласни доказателства. Следва
да се има предвид ранната възраст на пострадалия към момента на настъпване
на ПТП, а именно 15-годишна – възраст, в която все още няма изградени
11
стратегии да се справя със стреса от подобни събития, поради което
преодоляването на случилото се е изключително трудно за него, травмите се
изживяват по един много по-тежък начин и оставят по-тежки последици
върху психиката на едно дете, отколкото това би се случило в една по-зряла
възраст. Пострадалият е провеждал психотерапевтично лечение в рамките на
една година с оглед овладяване на тревожното състояние след претърпения
инцидент. Не е провеждал медикаментозно лечение, но е полагал усилия да
преодолее последиците от събитието. За да се очертае въздействието на
инцидента върху пострадалия е необходимо да се съпоставят данните за
живота му преди и след катастрофата. Съдът взема предвид, че към датата на
инцидента ищецът е бил комуникативно дете, което е спортувало, било е в
добро здраве и е водило нормален за един тийнейджър социален живот.
Вследствие на инцидента е получил фрактура (счупване) в горния край на
лява раменна кост и контузия на таза. Според СМЕ, механизмът, по който се
получават подобни увреждания отговаря на описания при процесното ПТП, а
левостранната локализация на травмата също кореспондира с описаната
обстановка и посочената посока на движение на участниците в ПТП.
Счупването на раменната кост е наложило оперативно лечение с фиксация на
крайника чрез метални фиксиращи уреди К-игли, като след появата на
признаци на зарастване (след два месеца ) на костта синтезните материали са
отстранени оперативно и на пострадалия е препоръчан щадящ режим на
физическо натоварване за около два месеца. Следва да се има предвид, че
дори и след отстраняването на синтезните материали движението на
травмирания крайник е било ограничено, което довело до дълго
обездвижване и до значителна атрофия на мускулатурата. Контузията на таза
е наложила постелен режим за около 3-4 седмици. От СМЕ се установява, че
към настоящия момент не са налице остатъчни травми. От устните обяснения
на вещото лице се потвърждават изводите в заключението, като се сочи, че
през времето на възстановяването си пострадалият не е можел да се обслужва
сам, като се е налагало това да правят майка му и бабите му, което от своя
страна е изключително травмиращо за едно момче на тийнейджърска възраст.
Установява се, че същият е преживял изключително тежко инцидента и
наложилите се интервенции, посещавал е психолог в продължение на година
за справяне с психическите травми, които се потвърждават както от СПЕ,
така и от свидетелските показания. Пострадалият е станал по-раздразнителен,
12
по- трудно се концентрира, изпитва тревожност и се адаптира по-трудно.
Установява се, че е преживял значим стрес от ПТП-то, който впоследствие се
е трансформирал в психотравма. Всичко това сочи, че е налице коренна
промяна в живота на пострадалия, причинена в негова ранна възраст, в която
поради неукрепналата му психика травмите са оказали още по- сериозно
влияние върху психическото му състояние. Наред с тези обстоятелства, при
определяне размера на обезщетението, следва да бъде взета предвид и
икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането и
установената в тази насока съдебна практика. Независимо от функционално
обусловената отговорност на застрахователя от отговорността на прекия
причинител на застрахователното събитие, при определяне на дължимото
застрахователно обезщетение следва да се отчитат в пълна степен и
конкретните икономически условия, а като ориентир за размерите на
обезщетенията следва да се вземат предвид и съответните нива на
застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетението
момент. Отчитайки всички посочени по-горе обстоятелства сериозната
тежест на претъпените от нараняванията болки и страдания, психотравмите и
продължителните последици за здравето и психиката на пострадалия, довели
до негативни промени и последици за живота му, съдът намира, че сума от 40
000 лв. се явява справедливо обезщетение за претърпените от ищеца
неимуществени вреди, поради което предявеният иск следва да бъде уважен
изцяло.
Предвид уважаване на иска за неимуществени вреди, основателен се
явява и акцесорния иск за мораторна лихва в размер на законната лихва.
Отговорността на застрахователя е договорна и при сега действащия КЗ (в
сила от 01.01.2016 г.) отговорността на застрахователя за лихви е ограничена
и това задължение е за периода след датата, на която застрахователят е бил
уведомен за настъпване на застрахователното събитие било от застрахования,
било от увреденото лице (чл.429, ал.3 КЗ). При липсва на твърдения за
уведомяване на застрахователя от делинквента, приложение намира второто
предложение на посочената разпоредба.
В конкретния случай, ответникът е получил уведомително писмо на
08.07.2020 г., на основание чл. 498, вр. с чл. 380 КЗ, застрахователното
дружество е било уведомено за настъпилото на 10.01.2019 г. застрахователно
13
събитие, като с приложените документи е било отправено искане за
обезщетение относно претърпени неимуществени вреди в конкретни размери.
По редуцирания размер на предложено от застрахователя обезщетение
ищците са депозирали отказ включително и по допълнително отправеното от
застрахователя предложение за изплащане на обезщетение в намален размер.
На основание чл. 497 от КЗ, застрахователят дължи законна лихва за забава
върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и
изплатил в срок, считано от по-ранната от двете дати: 1. изтичането на срока
от 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3;
2.изтичането на срока по чл. 496, ал.1 освен в случаите, когато увреденото
лице не е представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на
чл. 106, ал. 3 от КЗ.
В настоящия случай ищецът претендира мораторна лихва за периода от
изтичане на тримесечния срок от предявяване на застрахователната
претенция по чл. 380 от КЗ, а именно 08.10.2020 г. до датата на предявяване
на исковата молба в съда – 19.11.2020 г. Доколкото е безспорно установена в
производството датата на предявяване на застрахователната претенция, а
именно 08.07.2020 г., както и липсват наведени доводи, предпоставящи
правилото за забава на кредитора и предвид направеното от ищеца искане,
обезщетението следва да се присъди, считано от 08.10.2020 г. Съобразно
представената от ищеца справка-изчисление на законната лихва за периода
08.10.2020 г. – 18.11.2020 г., както и след извършено служебно изчисляване с
помощта на калкулатор за законна лихва за посочения период, същата
възлиза на 466.70 лв.
По разноските:
По отношение на сторените по делото разноски и на основание чл.78,
ал.1 от ГПК, следва да се посочи, че ищецът е освободен от държавни такси и
разноски съгласно чл.83, т.4 ГПК, поради което и не е правил такива по
делото. На пълномощника му се дължи възнаграждение за оказана безплатна
правна помощ съобразно чл.78, ал.1 ГПК вр.чл.38 от ЗА и чл.2, ал.2, чл.7,
ал.2, т.4 от Наредба №1/2004г. за МРАВ, в размер съобразно интереса от 40
000 лева, а именно – 1 730 лева (не е начислено ДДС поради липса на данни и
искане в този смисъл). Посоченият размер съответства на минимума
14
предвиден в Наредбата за съответната категория дела според материалния
интерес.
Следващите се за производството държавни такси и платени от
бюджета на съда разноски, се събират от ответната страна по аргумент от
чл.78, ал.6 от ГПК. Ответникът следва да бъде осъден на осн. чл. 78, ал. 6 от
ГПК да заплати дължимата за производството държавна такса върху цената
на исковете в размер на 1 650 лв. както и авансирания от бюджета на съда
депозит за експертизи в размер на 600 лева, по сметка на ВОС.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗК „ЛЕВ ИНС" АД, ЕИК ********* , с адрес гр. София,
район „Студентски“, бул. „Симеоновско шосе" № 67А, ДА ЗАПЛАТИ на А.
Х. Р., ЕГН **********, действащ със съгласието на своя баща Х. А. Р., ЕГН
**********, и двамата с адрес гр. Варна, ж.к. „Трошево“, бл. 37, ет. 2, ап. 2,
СУМАТА от 40 000 (четиридесет хиляди) лева, представляваща
обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди, изразяващи се в
болки и страдания вследствие причинените му телесни повреди при ПТП на
10.01.2019 г., в гр. Варна, причинено от водача на застрахован по застраховка
„Гражданска отговорност" при ответното дружество лек автомобил
„Мерцедес", с рег.№ С*********** управляван от Т.Ш.Е., ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда - 19.11.2020
г., както и сумата от 466.70 (четиристотин шестдесет и шест лева и
седемдесет стотинки), представляваща лихва за забава върху главницата за
периода от изтичане на тримесечния срок за произнасяне по претенцията -
08.10.2020 г. до предявяване на исковата молба в съда - 19.11.2020 г. на осн.
чл. 497 от КЗ вр. чл. 86 от ЗЗД.
ОСЪЖДА ЗК „ЛЕВ ИНС" АД, ЕИК ********* , с адрес гр. София,
район „Студентски“, бул. „Симеоновско шосе" № 67А, ДА ЗАПЛАТИ в
полза на бюджета на съдебната власт, по сметка „Държавни такси“ на ВОС
сумата от 2 250 (две хиляди двеста и петдесет) лева , представляваща
15
сбор от държавна такса върху размера на исковете както и авансирания от
бюджета на съда депозит за експертизи, на основание чл.78, ал.6 от ГПК.
ОСЪЖДА ЗК „ЛЕВ ИНС" АД, ЕИК ********* , с адрес гр. София,
район „Студентски“, бул. „Симеоновско шосе" № 67А, ДА ЗАПЛАТИ на адв.
А.Д. от ВАК, сумата от 1 730 (хиляда седемстотин и тридесет) лева,
представляващи адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално
представителство по реда на чл.38, ал.1, т.2 ЗА и на основание чл.78, ал.1 от
ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски апелативен съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
16