Протокол по дело №14/2022 на Окръжен съд - Разград

Номер на акта: 23
Дата: 27 януари 2022 г. (в сила от 27 януари 2022 г.)
Съдия: Петър Милков Милев
Дело: 20223300600014
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 24 януари 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

ПРОТОКОЛ
№ 23
гр. Разград, 25.01.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети януари през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Емил Д. Стоев
Членове:Пламен М. Драганов

Петър М. Милев
при участието на секретаря Светлана Л. Илиева
и прокурора Т. К. Т.
Сложи за разглеждане докладваното от Петър М. Милев Въззивно частно
наказателно дело № 20223300600014 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 14:00 часа се явиха:
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ Я.Я. се явява със защитник АДВ. Д.Д..
ЗА ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА се явява ПРОКУРОР Т..
РАЗЯСНИ СЕ правото на отводи към състава на съда, възражения по хода на делото.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото. Нямаме искания за отводи.
АДВ. Д.: Да се даде ход на делото. Нямаме искания за отводи.
СЪДЪТ намира, че няма процесуални пречки и поради липса на възражения от
страните
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО ОТ ДОКЛАДЧИКА, СЪДИЯ МИЛЕВ.
Производството е по чл. 64, ал. 7 НПК, образувано е по частна жалба на обвиняемия,
действащ чрез своя защитник против протоколно определение от 21.01.2022г. по ЧНД №
43/2022г. на РС-Разград, с което е взета Мярка за неотклонение „Задържане под стража“
спрямо обв. Я.Я. по ДП № 330 ЗМ-16/2021г. по описа на ОД МВР гр.Разград.
Оплакванията в жалбата са, че досъдебното производство е приключило и не
съществува опасност обвиняемият да попречи за нормалното развитие на наказателния
процес. Сочи се, че има необходимост той да поеме грижите за трите му деца, тъй като
съпругата му е в крайно затруднено положение, с оглед на което се прави искане въззивния
съд да отмени атакуваното определение и да наложи по-лека мярка за неотклонение.
1
АДВ. Д.: Поддържаме жалбата. Нямаме доказателствени искания.
ПРОКУРОРЪТ: Процесуално допустима е, подадена в срок, нямаме доказателствени
искания.
СЪДЪТ намира делото изяснено
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ:
АДВ. Д.: От първоинстанционното производство останах с впечатление, че основният
мотив на Районния съдия обвиняемият да остане задържан под стража е фактът, че е лежал
само четири месеца, тъй като, както е ясно от материалите по делото, по това ДП той първо
е задържан под стража март месец, седи задържан под стража четири месеца, но след това е
приведено в изпълнение наказанието по друго негово дело, мисля РС-Велико Търново и
тогава вече той лежи на основание, изтърпяване на наказание и затова разполагаме едва ли
не с още четири месеца на разположение, при които обвиняемият може да седи задържан
под стража.
Аз не споделям тия разсъждения на Районния съдия. Пропуска се елементарният факт,
че да, лежал е четири месеца задържан под стража, но след това не е бил на свобода, а е
продължил да бъде зад решетките, т.е. продължил е принудително да бъде изолиран.
Мисля, че той достатъчно време е бил задържан, плюс това, като е ясно разследването вече
е приключило, събрани са всички доказателства и чакаме прокуратурата да внесе своя
обвинителен акт.
В първоинстанционното производство Районния прокурор не изложи конкретни
факти и твърдения, с какво обвиняемият ще застраши производство, кой свидетел би могъл
да заплаши или склони да си смени показанията. Бяха изложени само единствено
абстрактни разсъждения, че ако обвиняемият мине под Домашен арест, ще може да
повлияе на свидетелите, на обвинението. Считам този аргумент несъстоятелен.
Както е изложено в жалбата, обвиняемият има семейство и три деца. От дълги
месеци не е виждал своето семейство. Сам пожела и сам заяви, че би желал да бъде под
Домашен арест, което ще удовлетвори целите на наказателното дело, обвиняемият няма да
се укрие, няма да избяга, няма да може да повлияе на други свидетели, тъй като ще си бъде
в тях с гривна или назначена охрана на входа, същевременно с това няма толкова крайно да
му се нарушават правата и толкова дълго да бъде държан зад решетките, ще може да бъде
със семейството.
Моля да измените Мярката за неотклонение от „Задържане под стража“ в „Домашен
арест“.
Я.Я.: Поддържам казаното от защитника ми. Искам да потвърдя, че няма абсолютно
нищо да направя, ако съм под Домашен арест, което по някакъв начин да наруши моя арест.
ПРОКУРОРЪТ: Нещата долу-горе са точно така, но не съвсем. В това производство,
което се е развило на 21.01. пред РС-Разград е било инициирано по предложение на
2
Районния прокурор с правно основание чл. 63 и сл. НПК. Това особено производство е
приключило с определение и пред Вас най-общо казано се атакува това определение, иска се
да го ревизирате и макар да беше спестено, на практика се иска да приемете, че е
незаконосъобразно и да го отмените като такова.
Действително първоначалната Мярка за процесуална принуда „Задържане под
стража“ е била взета не за друго, а защото и към него момент и към настоящия момент са
били налични всички кумулативни изисквания на чл. 63 НПК, а именно, че имаме тежко
извършено престъпление и именно жалбоподателят е автор на това тежко умишлено
престъпление. Докато в други производства, подобни едва ли не, се сочи, че прокуратурата
действа по някакъв начин, да го нарека мракобесие и се иска предварително да се утежни
положението на обвиняемите, като се иска основателно или не мярка „Задържане под
стража“, виждате, че именно прокуратурата е тази, която на даден етап е водена от едни
чисти хуманни помисли и когато влиза в сила осъдителния акт на Търново, не друг, а
прокуратурата иска и изменя Мярката за неотклонение, защото, ако той, разберете
жалбоподателя, беше със статут и на затворник, и на лице с мярка „Задържане под страж“ по
този начин би се е утежнило неговото положение, най-малкото нямаше да има право да
работи и редица други привилегии, подробно очертани в ППЗИН.
Отново ще Ви върна в производството, което е приключило преди три, четири дни и
смея да твърдя, че РС-Разград не се е съгласил с експонирането в предложението на
Районния прокурор, а напротив той е направил дисекция на тези доводи, които са изложени
в предложението и ги е възприел като единствени меродавни, защото не става въпрос за
хипотетична опасност от надлежаване, а Районният прокурор си е направил труда да изтъкне
и други доводи, тежестта на обвинението, обстоятелството, че това обвинение е
осъществено в условията на предварителен сговор и най-вече това деяние представлява
измама в особено тежък случай, а особената тежест на случая се детерминира не само от
нейния паричен еквивалент, а и от личността на самия обвиняем. И за всички тези
квалификации, в тази квалифицирана измама по реда на чл. 211 ние имаме и сме
представили писмени и гласни доказателства. Няма как да се твърди, че съобразно това
изключително тежко, съобразно предвидената репресия от Специалния закон норма, може
да се разсъждава, че всяка една от другите три мерки за процесуална принуда „Парична
гаранция“, „Домашен арест“ и „Подписка“ би се явявала адекватна на това обвинение. И
докато основен принцип в наказателното право и процес е, че в наказателните производства
органите на ДП и най-вече прокурорът имат задължение да докажат обвинението, което е
възведено срещу конкретно лице, то ще видите, че тук нормата е обърната обратно. В
тежест на противната страна е да докаже, когато имаме опасен рецидив и други кумулативни
изисквания, ако няма да попречи, Вие бихте могли да определите друга, по-лека мярка за
неотклонение. Аз смятам, че противната страна не съумя да докаже необходимостта от
друга мярка. Вече имаме опит обвиняемият да въздейства по отношение на конкретен
свидетел и макар и материалният, и процесуалният закон да са писани значително назад във
времето, вече не е необходимо личното явяване на конкретно лице пред даден субект, за да
3
го заплаши под някаква угроза да си промени показанията, напълно е достатъчно да се
използват мобилните, електронни приложения да се стигне до такава ситуация. Смятам
определението напълно законосъобразно, правдиво, издържано, почива изцяло на
доказателствения материал. Ако не е до часове, въпрос на два, три дни е според уверението
на Районния прокурор това дело да се внесе в РС-Разград, където ще се образува нохд по
изготвения обвинителен акт против обвиняемия и неговата съучастничка. Предлагам да
потвърдите определението като законосъобразно.
ПОСЛЕДНА ДУМА Я.Я.: Нямам, какво да кажа.
СЪДЪТ СЕ ОТТЕГЛИ НА ТАЙНО СЪВЕЩАНИЕ.
СЛЕД ТАЙНО СЪВЕЩАНИЕ ЗАСЕДАНИЕТО ПРОДЪЛЖИ в 14,48ч., в
присъствието на прокурора, обвиняемия и защитника му.
СЛЕД ТАЙНО СЪВЕЩАНИЕ, след като се запозна с частната жалба на обв. Я.Я. и
материалите по делото, в това число събраните доказателства по ДП № 330 ЗМ-16/2021г. по
описа на ОД МВР гр.Разград, както и изложението на страните в настоящото съдебно
заседание СЪДЪТ прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството е по реда на чл. 64, ал. 7 от НПК. В приложените материали по ДП
става ясно, че цитираното ДП е образувано и водене срещу обв. Я.Я. за престъпление по чл.
211 вр. чл. 210, ал. 1, т. 2 вр. чл. 209, ал. 1 вр. чл. 29, ал.1 б.“б“ вр. чл. 26, ал. 1 НК и спрямо
обв. Л.А. за престъпление по чл. 211 вр. чл. 210, ал. 1, т. 2 вр. чл. 209, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1
НК.
По ДП с определение от 29.03.2021г. на РС-Разград по чнд № 204/2021г., потвърдено с
определение от 1.04.2021г. по ВЧНД № 95/2021г. на ОС-Разград, е взета мярка за
неотклонение „Задържане под стража“, която последствие е потвърдена и в производство по
чл. 65 от НПК.
В хода на изтърпяване на така взетата му мярка за неотклонение спрямо обв. Я. е
проведено и приключило друго ДП, което е било висящо пред РС-Велико Търново, по което
с определение № 151/2021г., влязло в сила на 20.07.2021г., е одобрено споразумение, с което
Я. е осъден за престъпление по чл. 211, вр. чл. 210, ал.1 вр. чл. 209, ал. 1 от НК и му е
наложено наказание „лишаване от свобода“ шест месеца, което е приведено в изпълнение на
3.08.2021г. След влизане в сила на този съдебен акт, прокурорът с постановление от
8.10.2021г. е отменил наложената мярка за неотклонение „Задържане под стража“.
Впоследствие на 20.01.2022г. спрямо обв. Я. е повдигнато ново обвинение за същото
престъпление чл.211, вр. чл. 210, ал. 1, т. 2 вр. чл. 209, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1 б.“б“ вр. чл.26,
ал. 1 НК, като това се е наложило с оглед завишаване на причинената имотна вреда, като
обстоятелството е също че се касае за престъпление, извършено в условията на
продължавано престъпление, опасен рецидив и предварителен сговор. Причинената вреда е
в особено големи размери 143 231,83лв. представлява особено тежък случай. Предвид
обстоятелството, че наказанието, което му е наложено по НОХД № 1007/2021г. на РС-
Велико Търново, ще бъде изтърпяно на 21.01.2022г., прокурорът е отправил искане за
4
задържане под стража на обв. Я.. В тази връзка и с протоколно определение № 42 от
21.01.2022г. по ЧНД № 43/2022г. по описа на РС-Разград спрямо обв. Я. е взета мярка за
неотклонение „Задържане под стража“.
Настоящото производство е инициирано от обв. Я., действащ чрез своя защитник адв.
Д.. В частната жалба се навеждат твърдения, че атакуваното определение е
незаконосъобразно. Прави се искане за неговата отмяна и за налагане на по-лека мярка за
неотклонение.
В съдебните прения защитата възразява срещу задържането, понеже лицето е било
задържано много време, като е изтърпял и наказание „лишаване от свобода“ по делото на
РС-Велико Търново. Счита за несъстоятелен извода на РС за повлияване на свидетели. Моли
за изменение на мярката в „Домашен арест“.
Обв. Я. сочи, че поддържа казаното от защитника си и счита, че ако е под „домашен
арест“, няма да наруши нищо.
В съдебно заседание Окръжният прокурор на Окръжна прокуратура - Разград изложи
становище за потвърждаване на протоколното определение с аргументи за тежестта на
обвинението, предварителен сговор и особено тежкия случай. Сочи, че по леките мерки за
неотклонение са неадекватни спрямо подигнатото обвинение.
В производството по чл. 64, ал. 7 от НК съдът преценява наличието на всички
предпоставки по чл. 63 вр. чл. 56 от НПК за налагане на най- тежката мярка за неотклонение
„Задържане под стража“. В тази връзка ще бъдат обсъдени всички предпоставки, свързани
със законността на задържането под стража на обв. Я..
Съдът отчита, че престъплението по чл. 211 вр. чл. 210, ал. 1, т. 2 вр. чл. 209, ал.1 вр.
чл. 29, ал.1 б.“б“ вр. чл. 26, ал. 1 НК, за което е повдигнато обвинение, се преследва от
прокурора и се явява дело от общ характер по смисъла на чл. 56, ал. 1 НПК. За деянието е
предвидено наказание „лишаване от свобода“ от три до десет години .
Съдът счита, че е налице обосновано предположение за авторството на извършените
от обв. Я. деяния. Трайната практика на Европейския съд по правата за човека приема, че
наличието на „обосновани подозрения“ предполага съществуването на факти или сведения,
които могат да убедят страничен и обективен наблюдател, че даденото лице може да е
извършило престъпление (по аргумент от Решението по делото Фокс, Кембъл и Хартли
срещу Великобритания 1990г.). Фактите, пораждащи подозренията обаче, не е нужно да са
от същото естество и порядък като тези необходими за обосноваването на осъдителна
присъда или дори за повдигането на обвинение пред съда, което става в следваща фаза на
наказателното производство, която се отличава със значително по-голяма доказателствена
обезпеченост (по аргумент от Решението по дело Тони Костадинов срещу България, 2010г.).
Към настоящия момент предположението за авторство на деянието се извлича от общата
преценка на доказателствения материал по ДП, а именно разпитите на свидетелите,
заключенията на вещите лица и писмените доказателства, което дава основание на пръв
поглед, че има извършено престъпление (по аргумент от Решение от 24.05.1989г. по делото
5
Хаушилд срещу Дания). Съвкупният анализ на изброения доказателствен материал
обосновава извод за възможна съпричастност на обв. Я. към конкретното деяние.
Трябва да бъде направена преценка, дали доказателствата по делото сочат, че
съществува реална опасност обв. Я. да се укрие или да извърши престъпление. По
отношение на реалната опасност от укриване съдът счита, че същата е налице като се има
предвид справката за задграничните пътувания на обв. Я., непосредствено преди
първоначалното му привличане като обвиняем. В тази връзка въззивният съд смята, че е
налице реална опасност от укриване и подкрепя аргументите на РС в тази насока, изложени
в протоколното определение.
Във връзка с реалната опасност от извършване на престъпление следва да бъде
обсъдена справката за съдимост от 17.12.2021г., която е все още актуална и към настоящата
дата. За последните няколко години назад във времето, считано от извършване на
предполагаемото деяние, обв. Я. показва поведение, което се отклонява от общоприетото,
като се изразява в едно незачитане на установения в правовата държава законен ред.
Съдебното минало на обв. Я. следва да бъде обсъдено от няколко гледни точки. На първо
място, забелязва се едно трайно, установено престъпно поведение, при което обв. Я.
извършва престъпления, установени с влезли в сила съдебни актове, съгласно посочената
справка за съдимост. Това поведение може да характеризира личността на обв. Я. като деец
с висока обществена опасност като престъпленията засягат обществените отношения,
свързани с правото на собственост и такива създаващи обща опасност с повече по
количество и характер вредни последици. На второ място, следва да бъде отбелязано, че
престъпните деяния не са отдалечени във времето едно спрямо друго, както и спрямо
повдигнатото обвинение, което показва постоянна склонност на лицето към извършване на
общественоопасни деяния. На трето място, спрямо обвиняемия е упражнена държавна
принуда, изразяваща се в ефективно изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“, което
не е дало резултат в насока поправяне възгледите на обв. Я.. На четвърто място,
усложнената форма на деянието, продължителният период на предполагаемото му
извършване и повдигнатото обвинение с няколко квалифициращи признака, допълнително
повишава обществената опасност на дееца. Следователно съдът счита, че и към настоящия
момент е налице реална опасност обв. Я. да извърши престъпление.
Във връзка с възраженията на защитата за изменение на мярката за неотклонение в
„Домашен арест“ съдът счита, че естеството на престъпното деяние показва, че същото може
да се извърши и по телефон. При условията на изпълнение на мярката за неотклонение
„Домашен арест“ обвиняемият не е лишен от комуникации и тази мярка за неотклонение не
би изпълнила предназначението си по НПК. В тази връзка въззивния съд я счита за
неадекватна спрямо обвиняемия.
Съдът споделя доводите на РС досежно сроковете по чл. 63, ал. 4 НПК във връзка с
мярката за неотклонение „Задържане под стража“ на ДП.
С оглед на това съда намира, че са налице всички предпоставки на чл. 63 от НПК за
вземане мярка за неотклонение „Задържане под стража“, като отчита и обстоятелствата по
6
чл. 56, ал. 3 от НПК. Като е стигнал до същия извод РС-Разград е постановил едно правилно
и законосъобразно определение и следва същото да бъде потвърдено от настоящия съд по
изложените мотиви.
Поради изложеното и на основание чл. 64, ал. 8 от НПК СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 42/21.01.2022г. по ЧНД № 43/2022г. по описа на РС-
Разград, с което е взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“ спрямо обвиняемия
ЯС. М. ЯНК. по ДП № 330 ЗМ-16/2021г. по описа на ОД МВР гр.Разград.
Определението не подлежи на обжалване и протест.
Протоколът изготвен в съдебно заседание, което завърши в 15:08ч.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
7