Решение по дело №2913/2020 на Районен съд - Стара Загора

Номер на акта: 260029
Дата: 1 юни 2022 г. (в сила от 25 юни 2022 г.)
Съдия: Милена Кирова Колева Костова
Дело: 20205530102913
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 10 август 2020 г.

Съдържание на акта

           Р Е Ш Е Н И Е

 

                                  01.06.2022 година                  град Стара Загора

 

                          В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪДСТАРА ЗАГОРА               Х ГРАЖДАНСКИ състав

 

На    10     май                                               2022 година

В публично заседание в следния състав:

 

                                        Председател: МИЛЕНА КОЛЕВА                                                     

 

Секретар: ЛАЗАРИНА ЛАЗАРОВА

Прокурор: 

като разгледа докладваното от СЪДИЯ МИЛЕНА КОЛЕВА

гр.дело № 20205530102913 по описа на съда и за да се произнесе, съобрази:

 

          Предявен е иск за сумата от 472,75 лева с правно основание чл.410 ал.1 т.1 от Кодекса за застраховането.

 

Ищецът ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД твърди в исковата си молба, че На 28.10.2018г. в гр. Стара Загора, на кръстовището на ул.“Ген. Гурко“ и ул.“Отец Пасий“ при възникнал спор ответникът Ц.Б.К. нарязал задните гуми на лек автомобил Мерцедес Ц класа, с peг. № -, собственост на В.Л.Т. и управляван от водача С.Т.Д.. За описаното деяние било образувано досъдебно производство № 8245 зм 972/2019г. по описа на Второ РУ „Полиция“ - Стара Загора. Към настоящия момент производството било спряно с постановление № 5093/2018г. от 11.06.2020г. на Районна прокуратура - Стара Загора.

Собственикът на увредения лек автомобил Мерцедес Ц класа, с peг. № - - В.Л.Т. имала сключен договор за имуществена застраховка „пълно каско” със ЗАД “БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП”, за което била издадена полица № 4704181100000660, валидна в периода 10.04.2018г. - 10.04.2019г. Във връзка с тази застраховка и след постъпило заявление за изплащане на застрахователно обезщетение от 29.10.2019г. от водача на пострадалия автомобил С.Т.Д., от страна на ЗАД “БУЛСТРАД ВИГ”, гр.София бил съставен опис на претенция № 52-05040-01476/18/29.10.2018г. Съгласно този опис били увредени следните части от увредения автомобил Мерцедес Ц класа, с peг. № -:

1.         гума задна дясна „Континентал“ 255/35/19, която е за подмяна и

2.         гума задна лява „Континентал“ 255/35/19, която е за подмяна.

 

Съгласно опис - заключение на претенция № 51-05040-01476/18 от 01.11.2018г. и доклад по щета № 470418181857447 от 06.11.2018г., от страна на ЗАД “БУЛСТРАД ВИГ”, гр.София било определено застрахователно обезщетение в размер на 472,75 лева и същото било изплатено на С.Т.Д., действащ като пълномощник на собственика на пострадалия автомобил В.Л.Т. с преводно нареждане от 08.11.2018г.

Гореизложените обстоятелства и изплащането на застрахователното обезщетение обуславяли правния интерес на ЗАД “БУЛСТРАД ВИГ”, гр.София от предявяването на регресен иск с правно основание чл. 410, ал.1, т.1 от КЗ срещу причинителя на вредата Ц.Б.К. за заплащане на сумата 472,75 лева, представляваща изплатено застрахователно обезщетение за нанесени от ответника имуществени вреди на трето лице - В.Л.Т..

Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника Ц.Б.К., ЕГН **********, адрес ***, да заплати на Застрахователно акционерно дружество “БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП” АД, гр.София сумата 472,75 лева, представляваща изплатено застрахователно обезщетение по щета № 470418181857447 за нанесени от ответника имуществени вреди на трето застраховано лице - В.Л.Т., заедно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на тази сума.

Моли съда да осъди ответника да заплати всички разноски, направени от ищеца във връзка със съдебното производство.

На осн. чл.127, ал.4 от ТПК, посочва, че плащането може да се извърши по следната банковата сметка на ЗАД “БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП” АД в банка „Юробанк България“ АД /Пощенска банка/:

IBAN: ***; BIC: ***.

 

В определения от съда срок не е постъпил писмен отговор от ответника Ц.Б.К. и същият не е взел становище по иска. В съдебно заседание заявява, че моли съда да отхвърли иска, като неоснователен и недоказан. Претендира за направените по делото разноски.

 

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните, приема за установена следната фактическа обстановка:

 

Съгласно разпоредбата на чл.410, ал.1, т.1 от КЗ, с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Нормата на чл.45, ал.1 от ЗЗД предвижда, че всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму.

         За да може да реализира регресна отговорност от виновното лице, ищецът по този иск следва да докаже няколко кумулативно налични предпоставки за това, а именно че между него и едно лице е налично валидно възникнало застрахователно правоотношение, настъпване на застрахователно събитие, въз основа на което застрахователят е изплатил застрахователно обезщетение, вина на едно лице за ПТП, от което са настъпили вреди за застрахования автомобил и причинно следствена връзка между настъпилото ПТП и вредите по застрахования автомобил.

           От приетите като доказателства по делото застрахователна полица № 4704181100000660, Заявление за изплащане на  застрахователно обезщетение от 29.10.2018г.; Опис на претенция № 51-05040-01476/18/29.10.2018 г.; Опис-заключение по претенция № 51-05040-01476/18/29.10.2018 г.; Доклад по щета № 470418181857447; Пълномощно на С.Т.Д. се установява, че между ищеца и собственика на процесния автомобил – В.Л.Т.  е налице валиден договор за застраховка "пълно каско". На основание доклад по щета № 470418181857447, ищецът е калкулирал стойността на установените щети в размер на 472,75 лв. Лицето С.Т.Д., син на собственика на автомобила е бил упълномощен да представлява собственика пред ЗАД „Булстрад“, както и да получи от името на собственика сумата по застрахователна щета № 51-05040-01476/18. Видно от преводно нареждане за кредитен превод от 08.11.2018 г, на лицето С.Т.Д. е била изплатена сумата от 472, 75 лв.

За изясняване на обстоятелствата по делото са допуснати и събрани гласни доказателства. От показанията на разпитания свидетел С.Т.Д. /без родство със страните/, се установява, че процесния автомобил, марка - е собственост на майка му, а той я кара понякога. Бегло си спомня процесния случай, при който направил десен завой на бул. „Руски“, при което автомобил марка „Алфа Ромео“ пресякъл пътя му. До магазин „Панда“ автомобилите спрели, като водачът на автомобила „Алфа Ромео“ слязъл, държейки нож. Приятелят на св. Д., на име С. излязъл от процесния автомобил и провел разговор с водача на другия автомобил, след което последният подгонил С. с ножа. В този момент св. Д. се заключил в автомобила, а водача на другия автомобил нарязал задните автомобилни гуми на автомобила -. Свидетелят Д. не помни една или две гуми са били нарязани, но посочва че на информационния екран в автомобила е отчетена информация от датчика, че гумите били с 0%налягане. Не помни каква марка са били гумите, не помни кога и по какъв начин е заведена щетата. Не помни носени ли са гумите при ищеца, но посочва, че автомобилът не е бил годен за движение след случая, поради което непосредствено след събитието го е преместил 1 метър назад в отбивка, след което го е оставил да нощува там. Посочва, че не е сменял гуми на автомобила, като с ремонта се занимали родителите му, тъй като автомобилът бил на майка му. От показанията на разпитания свидетел В.Л.Т. /без родство със страните/ се установява, че е майка на св. С.Д.. Процесният автомобил - е нейна собственост. По време на пътния инцидент синът й бил с приятеля си С.. След инцидента Д. уведомил майка си по телефона за случилото се. Свидетелят Т. видяла автомобила на следващия ден и установила, че две от гумите му са повредени. Прибрала автомобила с платформа и заявила щета при Застрахователя. Щетата била изплатена от Застрахователя. От показанията на свидетеля С.Т.С. /без родство със страните/ се установява, че в деня на инцидента бил със свидетеля Д. в процесния автомобил -. Помни, че видял ответника да излиза с нож от автомобила си, при което се изплашил и побягнал. След това видял как ответникът надупчил задна лява гума на автомобила и още една, но не помни точно коя. След случая, паркирали автомобила на паркинг до магазин „Панда“, защото същият не можел да се движи. Не знаел дали е извършван оглед на автомобила, но узнал от приятеля си С., че автомобилът бил прибран с „пътна помощ“ и била изплатена щета от застрахователя. От показанията на свидетеля Б.М.П. /без родство със страните/ се установява, че е приятел с ответника Ц.Б.К. от дълго време. На 28.10.2018 г. били в неговото село, като се прибирали в следобедните часове и се движили по ул „Ген. Гурко“. На кръстовището на ул. „Ген. Гурко“ и бул. „Руски“, процесният автомобил - не спазил червена сигнализацията на светофарната уредба, отнел предимството на автомобила на ответника и му пресякъл пътя. Наложило се ответникът да спре рязко, при което св. П. се ударил в таблото. Ответникът натиснал клаксона предупредително. След като продължили, видели че автомобилът - бил спрял на автобусната спирка на „Гео Милев“. От него слезли две момчета и поискали обяснение от ответника защо е сигнализирал с клаксона. Имали агресивно поведение, но ответникът и св. П. не обърнали внимание, а продължили по пътя си. На кръстовището на ул. „Ген. Гурко“ и ул. „Св. Отец Паисий“, автомобилът - отново минал пред тях, препречил пътя им и пътниците в него отново слезли да потърсят сметка на ответника. Последният не знаел какво да очаква, затова излизайки взел нож. При вида на ножа, момчетата се изплашили като едното побягнало, а другото се заключило в автомобила. След това ответникът се навел до задна лява гума, като св. П. не видял какво направил точно. Не помни ответника да е обикалял автомобила.

Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели, тъй като същите отразяват преки впечатления и се потвърждават от писмените доказателства, събрани по делото.

         Видно от заключението на назначената по делото съдебно – автотехническа експертиза, което съдът възприема като добросъвестно и компетентно, се установява че механизмът на настъпилото ПТП е произтекъл по следния начин: на кръстовището на ул. „Ген. Гурко“ и ул. „Отец Паисий“, след спор между двамата участници в движението, ответникът е пробол задна лява гума и евентуално задна дясна гума на процесния лек автомобил -. В застрахователната компания е бил представен процесния автомобил за оглед с две надупчени/прободени задни гуми марка „Континентал“. При огледа били направени необходимия брой снимки, на които се виждали задна лява и задна дясна гуми на л.а. - с рег. № СТ6000РА, монтирани на ляти алуминиеви джанти. Установено е увреждане на двете задни гуми. Според вещото лице, вредите по своята форма са в пряка причинно-следствена връзка с описаното деяние – пробождане на гумите с нож. Таково увреждане било възможно да се получи при посочения механизъм. Налице е причинно-следствена връзка между действията на ответника К. и полученото увреждане по гумите на л.а. - с рег. № СТ6000РА. Същият автомобил е пуснат в експлоатация през 2015 г., като към момента на увреждането бил на 3 години. Увредените детайли били установени при направения оглед на автомобила в застрахователната компания, за което бил съставен „Опис на щетите“. От вещото лице е извършена калкулация на щетите по л.а. - с рег. № СТ6000РА, чиято стойност възлиза на 472,75 лв. Пред застрахователната компания автомобилът бил представен с гуми марка „Континентал“. Експлоатационните качества на гумите с тази марка били близки с тези на гумите марка „Пирели“, като и двете марки произвеждали гуми със съответния размер (255/35/19). Според в.л., пробождането с нож предизвиквало разкъсване на платовете, които изграждали основата на гумата по съответния страничен борд. Такова увреждане не подлежало на възстановяване.

            Към делото е приложено ДП №8245зм-972/2018 г. по описа на 02 РУ гр. Стара Загора, прокурорска преписка №5093/2018 г. Видно от същото с Постановление за образуване на досъдебно производство от Р., на 03.12.2018г. е образувано досъдебно производство затова, че на 28.10.2018 г., в гр. Стара Загора, при управление на моторно превозно средство са извършени непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото. В хода на разследването са извършени множество процесуално-следствени действия: проведени са разпити на свидетели, изготвена е съдебно-оценителна експертиза, изготвена е комплексна психолого-психиатрична експертиза. След запознаване с доказателствата, Районна прокуратура гр.Стара Загора квалифицира извършеното деяние като престъпление по чл. 216, ал.4 НК – маловажен случай на унищожаване или повреждане на чужда вещ, като съгласно чл. 218в, т.1 НК, във връзка с чл.25, ал.1, т.6 НПК, досъдебното производство е прекратено.  

Съгласно чл. 45, ал.1 ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. В т.1 от ППВС № 7 от 30.12.1959, Върховният съд на Република България заема становище, че отговрност за непозволено увреждане по чл. 45 ЗЗД носят само физически лица, които са причинили вредата чрез свои виновни действия или бездействия. Т.2 от същото урежда, че отговорността за непозволено увреждане се поражда при наличността на причинна връзка между противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди. Причинната връзка трябва да бъде доказана във всеки конкретен случай. Вината се предполага до доказване на противното. Съдебната практика приема, че доказването на причинно-следствена връзка между поведението на дееца и увреждането, чието обезщетение се търси е за ищеца. Това значи, че той следва по пътя на пълно главно доказване да установи, че деянието е решаващо, вътрешно необходимо (не случайно) свързано с резултата; в цялата поредица от явления причината да предшества следствието и да го поражда, като вредата закономерно да произтича от деянието. За да се ангажира отговорността по чл. 45 ЗЗД е нужно освен това деянието да е противоправно. Противоправността на общо основание също е факт, подлежащ на доказване и той не се презумира, като доказателствената тежест е отново за ищеца. Деликтната отговорност по чл. 45 ЗЗД се ангажира за увреждащо спрямо ищеца поведение, т.е. явява се защита на неговото субективно право и правно значими интереси. Съгласно чл. 154, ал.1 ГПК, всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения. Когато ищецът основава своите искания на твърдения, че е претърпял вреди в резултат на виновно поведение вреди в резултат на виновно противоправно действие или бездействие на ответника, той следва да установи, че ответникът е осъществил противоправното действие или бездействие, настъпилите вреди и причинната връзка между поведението на ответника и вредите. Не е в тежест на ищеца, обаче и без въведено от ответника оспорване чрез пълно и главно доказване да изключва последователно всички хипотетични възможности за настъпване на вредите по начин, различен от твърдения. Вината се предполага (чл.45, ал.2 ЗЗД), т.е. в тежест на ответника е да докаже обстоятелства, които квалифицират поведението му като „невиновно“.  (така Решение № 945 от 15.03.2010 г. по гр. д. № 3026/2008 г., ВКС, IV г.о., Решение № 147 от 19.06.2012 г. по гр. д. № 582/2011 г., ВКС, IV г.о.)

Съдът намира, че по делото се доказаха всички изискуеми по закон предпоставки за уважаване на иска с правно основание чл.410, ал.1, т.1 от КЗ. Установи се механизма на причиненото увреждане, състоящ се от противоправно деяние, вредоносен резултат и причинно-следствена връзка между тях. Причинената вреда представлява унищожаване на вещи – застраховано имущество. Правната теория приема, че „унищожаването“, представлява засягане на изграждащата субстанция на вещта по такъв начин, че вещта става негодна за нормалната й, присъща, употреба, а възстановяването й е невъзможно или физически или икономически нецелесъобразно. Този вид увреждане на собствеността е доказан по безспорен начин от назначената по делото автотехническа експертиза. Същото деяние представлява нарушение на общото задължение да не се вреди никому (neminem laedere), с него са засегнати абсолютни права на увредения, които следва да бъдат предмет на обезщетение, съгласно разпоредбата на чл. 45, ал.1 ЗЗД.  

По същество, спорът между страните се изразява в размерът на вредите, а именно – една или две гуми са били унищожени от страна на ответника. В тази връзка съдът намира следното:

От събраните гласни доказателства по делото от свидетелите Д., Т. и С. се установява, че след събитието автомобилът е бил негоден за управление. Д. е установил липса на налягане в гумите, като в разпита си нееднократно използва множествено число – „гуми“.  Т. е категорична, че е установила автомобилa си с два броя унищожени гуми – обстоятелство, което се подкрепя и от представените от ищеца опис-заключение по претенция № 51-05040-01476/18/29.10.2018 г. и доклад по щета № 470418181857447, от които е видно, че застрахователното дружество е приело автомобилът с два броя повредени гуми – задна лява и задна дясна. Изложеното се подкрепя и от показанията на св. С., който твърди, че ответникът е унищожил и още една от гумите на автомобила. Логично е, показания дадени повече от 3 години след събитието да са непълни, поради което следва да се има предвид, че съдът достига до заключението си като съпоставя показанията на свидетелите в настоящото производство с разпитите им на досъдебното производство и писмените обяснения на участниците, снети непосредствено след събитието. От друга страна събраните по делото показания на св. П. не са достатъчни да опровергаят образуваната доказателствена съвкупност от страна на ищеца, а ответникът не ангажира други доказателства.

По този начин следва да се приеме, че ищецът е изпълнил задължението си да проведе пълно главно доказване, досежно извършеното противоправно поведение от страна на ответника,  нанесената имуществена вреда върху застрахованото имущество, причинната връзка между деянието и размерът на причинената вреда. 

По делото се ангажираха писмени и гласни доказателства, че ищецът е заплатил на пълномощника на застрахованото лице застрахователно обезщетение в размер на 472,75 лева, което е станало въз основа на валидно сключен договор за застраховка „Булстрад Каско Стандарт”. Същата сума е определена в опис-заключение по претенция, доклад по щета №470418181857447 и се потвърждава от назначената по делото автотехническа експертиза. От представеното заявление за изплащане на застрахователно обезщетение, от заключението на съдебно-автотехническата експертиза и от разпита на свидетелите съдът приема за доказано мястото на настъпване на процесното увреждане, механизма на случилото се и настъпилите в резултат на това увреждане вреди по автомобила.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че по делото се доказа и механизма на увреждането и причинно следствена връзка между него и вредите по застрахования автомобил, както и предпоставката по чл. 410, ал.1, т.1 КЗ, предвиждаща интерес на застрахователя за регресна претенция, а именно – последният да е изплатил застрахователно обезщетение на застрахования. Ответникът не ангажира доказателства, по смисъла на чл. 45, ал.2 ЗЗД, като следва да се приеме, че деянието е виновно извършено. Поради това са налице всички предпоставки за уважаване на предявената претенция за регресна отговорност на ответника.

Ето защо следва да бъде уважен иска на ищцовото дружество за сумата от 472,75 лева, както и акцесорния иск за законна лихва върху сумата, считано от подаване на иска в съда на 07.08.2020 г., като основателен и доказан.

На основание чл.78 ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 370,00 лв., представляващи възнаграждение за адвокат, за вещо лице и държавна такса.

 

       Водим от горните мотиви, съдът

 

      Р  Е  Ш  И :

 

        ОСЪЖДА Ц.Б.К., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв. Т.К.,***, със съдебен адрес:*** ДА ЗАПЛАТИ НА Застрахователно АД ”БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП” гр.София, площад „Позитано” №5, ЕИК *********, чрез адв.К.К.,*** съдебен адрес:*** сумата от 472,75 лева, представляваща стойност на изплатено застрахователно обезщетение по ЩЕТА № 470418181857447  от 28.10.2018г.,  по описа на ЗАД„БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП”, гр.София, ведно със законната лихва, считано от 07.08.2020 г. до окончателното заплащане на сумата, както и сумата от 370,00 лева, представляваща направени по делото разноски.

Сумата може да бъде заплатена по следната банкова сметка *** “БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП” АД в банка „Юробанк България“ АД /Пощенска банка/:IBAN: *** ; BIC: ***.

           Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните  пред  Окръжен съд - Стара Загора.

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: