ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№
24.08.2020 г., гр. Велинград
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ВЕЛИНГРАД, на двадесет и
четвърти август две хиляди и двадесета година, в състав съдия Иванка Пенчева,
като разгледа докладваното от съдия Пенчева ч. н. дело № 262/2020 г. по описа
на Районен съд Велинград и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 243, ал. 5 НПК.
Образувано е по жалба на К.И.З.,***, срещу Постановление от 26.06.2020
г. на Районна прокуратура Велинград, с което на основание чл. 243, ал.1, т. 1 НПК, във вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК е прекратено ДП № 1833/2016 г. по
описа на РП Велинград и ЗМ № 772/2018
г. по описа на РУ Велинград, водено срещу Б.Д.Б. за това, че през месец юли 2016
г., в гр. Велинград, с цел се набави имотна облага е възбудено и поддържано у К.И.З.
заблуждение, че ще му бъдат върнати в двоен размер дадените в заем пари и с
това му е причинена имотна вреда в размер на 1 000 лв.-престъпление по чл.
209, ал. 1 НК.
Релевират се доводи за допуснати съществени процесуални нарушения при
преценка на доказателствата и при формиране на фактическите и правни изводи и
на вътрешно убеждение в прокурорския акт. Същите били изградени произволно, при
неотстранени противоречия в доказателствената съвкупност и при неправилно
приложение на материалния закон. Твърди, че в постановлението липсвал всестранен
и в пълнота анализ на доказателствата. Прокурорското постановление било
немотивирано. Счита, че обжалваното постановление следва да бъде отменено със
задължителни указания за тълкуване и прилагане на закона и за внасяне на обвинителен акт.
Жалбата е подадена в срока
по чл. 243, ал. 3 НПК /препис от обжалвания прокурорски акт е връчен на
жалбоподателя К.З. на 01.07.2020 г. а жалбата е подадена на 06.07.2020 г., от
надлежно легитимирана страна-пострадал от престъплението, поради което е
процесуално допустима.
За да постанови обжалваният акт,
прокурорът от Районна прокуратура Велинград е приел, че в случая липсват
доказателства за осъществено от обективна
и субективна страна съставомерно престъпление по чл. 209, ал. 1 НК. Приел е, че
между страните са налице гражданскоправни отношения, породени от сключен
договор за заем, но с невръщането на заетата сума в размер на 1 000 лв.,
не може приеме, че е осъществен състав на престъплението измама. Прието е, че макар
обвиняемият да е изнесъл пред пострадалия неверни факти, че е адвокат и е поел
защитата заможен клиент, който е задържан и че сумата е необходима, за да се
плати наложената от съда гаранция, извършеното имуществено разпореждане не е
резултат на формираната невярна представа за професията и дейността на
обвиняемия, а от дългогодишното познанство между двамата и обещанието сумата да
бъде върната в двоен размер. Прието е че в случая имуществена вреда не е
настъпила и пострадалия разполага с възможността да предяви претенциите си по
гражданскоправен ред.
Съдът като съобрази представените по делото писмени и гласни
доказателства, намира за установено следното:
Производството по делото е образувано за това, че през м. юли 2016г., в
гр. Велинград, с цел да се набави имотна облага е възбудено и поддържано
заблуждение у К.И.З., че ще му бъдат върнати в двоен размер дадените в заем
пари и с това му е причинена вреда в размер на 1 000 лв.-престъпление по
чл. 209, ал. 1 НК. С постановление от
18.02.2020г., като обвиняем е привлечен Б.Д.Б..
По повод жалба до Районна прокуратура Смолян от 26.08.2016г., подадена
от К.И.З. ***, е образувана прокурорска преписка № 734/26.09.2016г.. Материалите
по преписката са изпратени по компетентност на РП Велинград.
В жалбата се твърди, че на 27.07.2016г. по телефона със З. се свързал обвиняемият Б.Д.Б., който
настоятелно го помолил да му заеме сумата от 1 000 лв., за да плати парична
гаранция на негов приятел, който се
намирал в следствения арест на гр. Смолян. Казал му, че на стари години е
завършил право, станал е адвокат и щял да поеме защитата на задържания, който
имал много пари. Обещал да върне заетата сума в двоен размер. Излага, че
познава от много години Б., с когото се виждали и чували рядко, знаел за него,
че не работи, а обикаля по София и
Пловдив и „гледа да се докопа до някаква
далавера“, „все се съдел и водел дела
срещу някого“, че това бил „обичайният
му начин на съществуване“, но към жалбоподателя бил сравнително коректен и
затова решил да му помогне. На 28.07.2016г. му превел поисканата сума, която
взел на заем от свой приятел-Иван Витанов. Уговорката била парите да се върнат
след три-четири дни, което не било сторено. Последвали редица телефонни
разговори между Б. и З., които не постигнали резултат. Няколко дни преди
подаване на жалбата, в поредния телефонен разговор, обвиняемият заявил, че няма
никакви задължения към З. и да не чака връщане на пари.
По жалбата на 16.11.2018г. е образувано ДП № 1833/2016г. по описа на РУ
Велинград и ЗМ 772 от 2018г.
В хода на разследването са събрани писмени и гласни доказателства, от
които се установява, че обвиняемият и пострадалият се познават отдавна, което и
двамата не отричат, но не поддържат редовно контакти. Тези обстоятелства се
потвърждават от депозираните показания на З. от 10.09.2019г. На 28.07.2016г. З. превежда на Б. чрез
пощенски запис от гр. Велинград сумата от 1 000 лв., която заема от
свидетеля Иван Витанов. В преводното нареждане не е посочено основание за
плащане на сумата. Същата е изплатена на 29.07.2016г. от Пощенска станция 4700
гр. Смолян, Централна поща на Б.Б..
Б. е правоспособен юрист, но не е в вписван в
адвокатска колегия в страната, не е упражнявал и не упражнява професията
адвокат, видно от представеното по делото удостоверение за юридическа
правоспособност и приложените справки от Висшия адвокатски съвет.
Прокурорът е приел за достоверна тезата на З., че е налице договор за
заем между Б. и З., по силата на който К.З. е предоставил на Б.Б. сумата от
1 000 лв., който се е задължил да я върне в двоен размер след няколко
дена. Съдът счита изводите на прокурора за правното основание, на което е предадена
и получена процесната сума за обосновани и правилни. Същите са подкрепени от
показанията на свидетеля Витанов, от който З. е получил сумата.
Тезата на Б., че сумата, представлява част от държавната такса в размер
на 4 000 лв., която З. се е задължил да предостави на Б. за завеждане на
иск за неоснователно обогатяване срещу Руско Велчев Велчев, на когото предоставил
в заем 100 000 лв. и която задържал на осн. чл. 93, ал. 2 ЗДД, е неубедителна
и не се подкрепя от наличната доказателствена съвкупност. Въпреки извършените
действия по разследването, не са събрани доказателства Б. да е предоставял сума
от 100 000 лв. на Руско Велчев, нито че двамата са се срещали на
посочената от него дата 07.12.2015г. в гр. Пловдив за предаване на парите. Не
се установи между тях да е имало договорна обвързаност. Тезата на Б. се
опровергава от приложеното по делото влязло в сила Решение от 14.05.2018г. по
в. н.о.х.д. 367/2018г. на ОС Пловдив, с което е потвърдено Решение №
2303/13.12.2017г. по н.о.х.д. 7498/2017г. на РС Пловдив, с което обвиняемият е
признат за виновен, че съзнателно се е ползвал от неистински частни
документи-Договор за паричен заем от 07.12.2015г. и Допълнение към него за коригиране
на допусната грешка при изписване на името на кредитодателя в договора.
Макар в подкрепа на другата теза на
обвиняемия, че процесната сума е предоставена от З. на Б. за погасяване на
съществуващо заемно правоотношение между тях, да не са събирани доказателства,
доколкото същата не е обосновала решаващите изводи на прокурора за
несъставомерност на престъплението, необсъждането й и липсата на доказателства
не води до допуснати съществени процесуални нарушения.
Съдът счита, изводите на прокурора за несъставомерност на престъплението
за правилни, а жалбата за неоснователна.
За да е налице състав на чл. 209, ал.
1 от НК, следва деецът да е проявил
активни действия за въвеждане на пострадалия в заблуждение или в утвърждаване
на заблудата. Правната теория и съдебната практика дефинират заблуждението като
формирана неправилна представа на измаменото лице за определени факти от
действителността, отнасящи се до всички, или до някои от релевантните за всеки
отделен случай обстоятелства- напр. основание, условия за изпълнение, механизъм,
като съответно под въздействие на тези неправилни представи измаменото лице да
се е разпоредило със своето имущество.Именно тази неправилна представа у
измаменото лице запълва неговата собствена мотивация да извърши увреждащия акт
на имуществено разпореждане. Необходимо е
адресатът на измамата да бъде насочен към осъществяване на правно значимо
поведение: а/ да извърши нещо, б/ да пропусне някаква полза или в/ да претърпи
някаква загуба. Вследствие на заблудата у адресата се формира или поддържа
невярна представа относно гражданскоправните релевантни обстоятелства от
значение за осъществяване на имущественото разпореждане. В резултат на тези свои неверни представи адресатът на
измамата предприема имущественото разпореждане, поради което се стига до имотна
вреда за него самия или за трето ощетено лице. Разграничителният критерий между
престъплението по чл. 209, ал. 1 от НК и обикновеното
неизпълнение на договорни задължения следва да се търси в намерението и
възможността на дееца да изпълни задълженията си. Съгласно константната съдебна
практика, при измамата извършителят изначално, още към момента на сключване на
договора, няма намерение да изпълни поетите ангажименти, като в преобладаващата
част от случаите не разполага и с обективна възможност да стори това, без
невъзможността за неизпълнение да бъде считана за задължителен признак на
измамата.
За да е осъществено деянието от субективна
страна е необходимо наличието на пряк умисъл и користна цел у дееца -
получаването на имотна облага. Целта трябва да съществува към момента, когато
се започва изпълнителното деяние - създаване на погрешна представа. Когато като
способ за измама се използват договорни отношения, както е в случая, е възможно да е налице измама, ако признаците
на посоченото престъпление са налице. Такъв е случаят, при който страната по
договора действа с измамлива цел, тоест поема задължения, които поначало няма
намерение да изпълни. Деецът въвежда контрахента си в заблуждение, че желае
сключването на договора с произтичащите от това последици, докато всъщност цели
да извлече неследваща му се имотна облага. Тогава, неизпълнението на договора
от негова страна е последица на предварително взетото решение в тази насока, още
към момента на сключване на договора.
В конкретния случай изтъкнатите
от обвиняемия факти, с които е обосновал нуждата от предоставените в заем
средства, макар и неотговарящи на действителността, не са мотивиращият фактор
за извършване на имущественото разпореждане, предвид че създадената с тях
невярна представа не се отнася до основанието на сделката, нито до условията
или срока за изпълнението й. Според свидетелят З. сумата е поискана от Б. в
заем, а изтъкнатите причини, с които е обосновал нуждата от парични средства са
стоящи извън правното основание, поради което са правноирелевантни. За типичната
и непосредствена цел на договора, а именно да се придобие едно вземане,
свидетелят не е въвеждан в заблуждение. Освен това, предоставянето на пари в заем не е
действие на разпореждане с право и не може да се приеме, че с предаването на
сумата имуществото на заемодателя се намалява и за него настъпва имотна вреда. Срещу предадената в заем сума заемодателят
придобива вземане за връщането й. Обективна невъзможност за неизпълнение на
парични задължения не може да настъпи, предвид особения характер на
престацията, а намерението за неизпълнение не уврежда имуществото на предалия
сумата кредитор, предвид заемообразния характер на разхода.
Не може да се счита за въвеждаща в заблуждение и уговорката, че сумата
ще бъде върната в двоен размер. Предвид че договорът за заем е между физическа
лица и се подчинява на изискванията на чл. 240, ал. 2 ЗЗД за писмена форма, същата
се явява нищожна и не поражда задължения за заемателя, поради което изначалното
намерение за неизпълнението й е правомерно, а нищожната уговорката не следва да
се тълкува като заблуждаваща. С невръщането на сумата в срок не може да се
счита, че е налице изначално намерение за неизпълнение още при сключването на
договора само поради обстоятелството, че деецът е изтъкнал несъществуващи
обстоятелства, обосноваващи нуждата от парични средства. С неизпълнението
на парично задължение на падежа
длъжникът изпада в забава и дължи законна лихва, т.е. заемодателят жалбоподател
придобива едно вземане, което увеличава имуществото му, а не го намалява,
поради което за него не настъпва имотна вреда.
По тези съображения, съдът споделя изводите на прокурора за несъставомерност
на деянието. В конкретния казус не са налице измамливи действия, а типични
гражданскоправни отношения между Б.Д.Б.
и К.И.З., които не изискват намесата на прокуратурата.
Въз основа на приетите от прокурора обстоятелства, елементите от състава
на престъплението по чл. 209, ал. 1 НК не са реализирани, поради което
материалният закон е бил приложен правилно, а прекратяването на наказателното
производство е законосъобразно. Поради
това, отправената с жалбата претенция за отмяна на обжалваното постановление за
прекратяване и връщане на делото с указания за прилагането на закона, не може
да бъде удовлетворена.
В допълнение, настоящият състав на РС
Велинград, счита, че не е правомощията му да дава указания на прокурора за внасяне
на обвинителен акт. Съгласно чл. 127, ал. 1 от Конституцията на РБ и чл. 46,
ал. 1 НПК , по въпроса дали да повдигне обвинение срещу конкретно лице и за
какво престъпление, прокурорът разполага с изключителна компетентност. Съдът
поначало не разполага с процесуално правомощие да дава задължителни предписания
на прокурора дали да предяви и какво обвинение срещу определено лице за
конкретно извършено от него престъпление. Съдебният контрол върху постановлението на
прокурора за прекратяване на наказателното производство следва да се
разпростира само върху законосъобразното осъществяване на правомощията по чл. 243, ал. 1 НПК. В случая, съдът намира, че по досъдебното производство
са извършени всички възможни и необходими процесуално-следствени действия за
разкриване на обективната истини и правилното прилагане на закона, но въпреки
това липсват данни за извършено престъпление измама, поради което обжалваното определението следва да бъде
потвърдено.
Така мотивиран и на основание чл. 243,
ал. 6, т. 1 НПК, Районен съд Велинград
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Постановление от 26.06.2020г. на прокурор при Районна
прокуратура Велинград, с което е прекратено наказателното производство по
досъдебно производство № 1833/2016 година по описа на РП Велинград и № зм 772/2018г.
по описа на РУ Велинград, образувано и водено за престъпление по чл. 209
ал. 1 НК.
Определението подлежи на обжалване и протест в 7-дневен срок от съобщаването му пред Окръжен съд Пазарджик,
по реда на гл. 22 НПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Иванка Пенчева