Решение по дело №337/2022 на Окръжен съд - Сливен

Номер на акта: 219
Дата: 15 септември 2022 г. (в сила от 15 септември 2022 г.)
Съдия: Мартин Цветанов Сандулов
Дело: 20222200500337
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 3 август 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 219
гр. С., 15.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет
и втора година в следния състав:
Председател:Надежда Н. Янакиева
Членове:Мартин Цв. Сандулов

Симеон Ил. Светославов
при участието на секретаря Пенка Сп. Иванова
като разгледа докладваното от Мартин Цв. Сандулов Въззивно гражданско
дело № 20222200500337 по описа за 2022 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Обжалвано е решение № 474/15.06.2022г. по гр. дело № 5013/2021г. на Районен съд С., с
което е признато за установено, че С. Д. Т. с ЕГН-********** от гр.С., кв.“С.К.“ 18-В-16,
представлявана от назначен на основание чл.47, ал.6 от ГПК представител - адв.П.М. от АК-
С. дължи на “ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ-С.” ООД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление гр.С., ул.”Шести септември” №27 сумите, за които е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение №1267/20.07.2021г. по ч.гр.д.
№3092/2021г. на СлРС, а именно сумата 811 /осемстотин и единадесет/ лева,
представляваща цена на доставена питейна вода за периода от 01.02.2019г. до 31.03.2021г.,
ведно със законната лихва за забава върху нея, считано от 19.07.2021г. до окончателното й
изплащане, както и сумата 79,56 лева /седемдесет и девет лева и 56 стотинки/,
представляваща мораторна лихва за забава, изтекла до 11.05.2021г. и е осъдена ответницата
да заплати разноски.
Подадена е въззивна жалба от особения представител на ответницата, в която се поддържа,
че решението е неправилно, не законосъобразно и необосновано. Неправилен е извода на
съда, че ответницата имала качеството на потребител и че претендираните количества вода
са доставени и потребени. На първо място счита, че не е доказано наличието на валидно
възникнало правоотношение между търговското дружество и ответницата като потребител,
тъй като в случая липсват подавани заявления по образец до ВиК оператора. Представената
1
справка от Агенция по вписвания е сгрешена и по принцип собствеността мое да е
предпоставка на възникване на правоотношение, но не може да замести валидно подаденото
заявление за това. Факта, че ответницата има адресна регистрация на адреса също не
доказва наличието на правоотношение между страните и съображенията на съда, че
адресната регистрация на ответницата е доказателство за качеството й на потребител е
грешно и не е доказано. Съдът не е приел направените възражения съобразно тази
аргументация, поради което в обобщение се иска решението да бъде отменено и вместо това
да се постанови ново, с което да се отхвърли исковата претенция, като неоснователна и
недоказана.
Не е подаден отговор на жалбата.
В с.з. за въззивницата се явява особен представител, който поддържа подадената жалба.
За въззиваемото дружество се явява представител по пълномощие, който оспорва
основателността на подадената жалба.
Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл.
260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ
интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.
При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция
констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед обхвата на обжалването
– и допустимо.
При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху
първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата
инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства и тези пред настоящата
инстанция, намира, че обжалваното решение е правилно, поради което следва да бъде
потвърдено.
Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка,
така както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с
доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята
към нея.
Правилно и обосновано е приетото от съда, че безспорно ответникът има качеството на
потребител на питейна вода за имота в гр. С., кв.”С.К.” 18-В-16. В агенцията по вписвания
има записи относно правото на собственост върху имота, а освен това от служебно
направените от съда справки е видно, че адресната регистрация на ответника съвпада с
адреса на имота. От представените от ищцовата страна писмени доказателства се
установява, че за процесния период за имота е доставена питейна вода, чиято действителна
стойност като главница и мораторна лихва съответства на сумите, посочени в издадената
заповед за изпълнение на парично задължение №1267/20.07.2021г. по ч.гр.д. №3092/2021г.
на СлРС. Не се установява ответникът да е заплатил дължимите суми.
Неоснователни са поддържаните в жалбата доводи, че не е доказано наличието на валидно
възникнало правоотношение между търговското дружество и ответницата като потребител,
2
тъй като в случая липсват подавани заявления по образец до ВиК оператора както и фактът,
че ответницата има адресна регистрация на адреса също не доказва наличието на
правоотношение между страните и съображенията на съда, че адресната регистрация на
ответницата е доказателство за качеството й на потребител е грешно и не е доказано.
Безспорно е установено от представения и неоспорен карнет и от свидетелските показания,
че за въпросното жилище са начислявани количества от ползвана вода. Поради това и
съгласно разпоредбата на чл.2 от Общите условия на оператора въззивницата има
качеството на потребител. Така въззивната жалба е неоснователна.
Щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че липсват
отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение.
Атакуваното решение следва да бъде потвърдено. Районният съд е провел надлежно и пълно
събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал
обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им правна
норма, като по този начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.
Въззиваемата страна е претендирала разноски и такива следва да бъдат присъдени в размер
на сумата от 300 лева представляваща заплатено възнаграждение за особения представител
за тази инстанция.
Ръководен от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 474/15.06.2022г. по гр. дело № 5013/2021г. на Районен съд С..
ОСЪЖДА С. Д. Т. с ЕГН-********** от гр.С., кв.“С.К.“ 18-В-16, представлявана от
назначен на основание чл.47, ал.6 от ГПК представител - адв.П.М. от АК-С. да заплати на
“ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ-С.” ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес
на управление гр.С., ул.”Шести септември” №27 сумата от 300 /триста/ лева представляваща
заплатено възнаграждение за особения представител за тази инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3