№ 2451
гр. Варна, 29.06.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, XI СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Николай Св. Стоянов
като разгледа докладваното от Николай Св. Стоянов Гражданско дело №
20223100100125 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
На осн. чл.140 и чл.146 ГПК съдът съобщава следния проект на доклад:
Предмет на делото са искове на ХР. Н. Д., ЕГН********** и на Г. СТ.
Д., ЕГН**********, двамата с посочени адреси по делото гр. Варна, ул.
„Н.Б.“ №15, срещу Община Варна, с адрес гр. Варна, бул. „Осми приморски
полк“ №43, за признаване за установено в отношенията между страните по
делото, че ответникът не е собственик на самостоятелен обект с
идентификатор №1........., с площ 40 кв.м., (магазин), по КК и КР на Варна,
одобрени със заповед №РД-18-98/10.11.2008г. на ИД на АГКК, с
административен адрес в гр. Варна, ул. „Д.“, №27А, с граници на магазина
обекти: на същия етаж №.......; под обекта №..........; над обекта №.........., като
магазинът е разположен в ПИ №....... по същите КК и КР, ведно с 33 кв.м.
ид.ч. от земята, цялата с площ от 263 кв.м. и представляваща ПИ №....... по КК
и КР, при граници на терена: ПИ № ......, № .......,№ ......., №....., относно който
има съставен АОС №10364 от 17.12.2019г. в полза на ответника по делото.
Обстоятелства, от които произтича претендираното право:
Ищците твърдят, че са собственици на магазин с №1......... и с площ 40
кв.м. по КК и КР на гр. Варна, находящ се в гр. Варна, ул. „Д.“, №27А, по
наследяване и успешно завършена реституция по ЗВСНМРСА след
приключителен протокол от 29.01.1992г., евентуално по давност в периода от
29.01.1992г. до 2002г. и до исковата молба, с присъединяване на владението
на праводателите им, при следните фактически твърдения:
Първоначално процесният имот бил придобит от М.Н.Д. по силата на
нотариален акт за покупко-продажба- том 2, №155, дело №351/1933г. от
31.03.1933г. на нотариус-Стефан Константинов, като тогава той е съставлявал
1
двуетажна масивна къща с три дюкяна в гр.Варна, квартал №5, парцел №VI
на ул. „Д.“ №27 с общо дворно място от 261.20 кв.м. След това на 07.06.1948г.
с Решение на варненска комисия по чл.11 от Закона за отчуждаване на едрата
градска покрита недвижима собственост, първи район, е било отчуждено в
полза на Държавата само едното крило с два дюкяна на партера, както и един
апартамент от жилище на първи етаж над дюкяните, за което е бил съставен
АДС №396/20.12.1949г. с описание на лявото крило и двата дюкяна, като
административния адрес е вече ул. „Асен Златоров“ №27. В това същото
решение е било описано изрично, че не се отчуждава от къщата във Варна, на
ул. „Д.“ №27, само едното крило от един дюкян на партера, както и един
апартамент от едно жилище на първия етаж над дюкяна с описани граници, в
това число и останалите ид. части от дворното място. Твърди се от ищците, че
неотчуждените през 1948-1949г. части в полза на Държавата са идентичните с
процесния магазин с площ 40кв. м. и актуален №1..........
Поддържа се на следващо място, че на 20.03.1959г. М.Д. е починала,
като по силата на завещание, съставено на 13.03.1941г., е оставила като
наследници двете си сестри – П.Г.З. и Евдокия Георгиева Д.. На 12.08.1971г.
П.З. с решение на ВРС, осиновила ХР. Н. Д., който е с рождени родители:
майка Г.С. М. и баща Н.Х. Д.. Така по наследяване и на завещание ХР. Н. Д.
станал наследник на П.Г.З., починала на 01.03.1986г., а Г. СТ. Д. - наследник
на Н.Х. Д. /съпруг/, починал на 11.07.1999г., той - син на Евдокия Георгиева
Д., починала на 27.04.1974г. В резултат на сочената верига от правоприемства
се твърди, че двамата ищци по делото (майка и син) са реални и единствени
актуални наследници на началния собственик М.Д..
Твърди се на следващо място, че на 28.06.1975г. тогавашните титуляри
на собствеността П.Г.З. и Н.Х. Д. (като наследник на Евдокия Д.), са продали
на СД „Местна промишленост и битови услуги“ – клон „Г.“ – гр.Варна,
процесният магазин на ул. „А.З. №27 със застроена площ от 40 кв.м., ведно с
33 кв.м. ид. ч. от дворно място, цялото 261 кв.м., за сумата от 2000 лева
платени в брой на продавачите, като продажбата е била на основание чл.1 от
ПМС №60 от 14.05.1975г. След сделката бил съставен АДС
№13064/22.07.1976г., а магазинът бил предоставен за ползване и управление
на СД „МПБУ“ – клон „Г.“ – гр. Варна, като реално се ползвал за нуждите на
ТПК „Г.“ – Варна. Последното било образувано със заповед
№708/24.10.1980г. чрез обединение на няколко поделения, като то поело
всички активи и пасиви включително на СД „МПБУ“ – клон „Г.“ – гр. Варна,
сред които и исковият самостоятелен обект.
В изпълнение на възможността по чл.1 от приетия на 19.12.1991г. Закон
за възстановяване на собствеността върху някои магазини, работилници,
складове и ателиета (ЗВСНМРСА), бившите собственици или наследниците
им да изкупят продадените от тях по реда на ПМС №60/1975г. магазини,
веднага след влизане в сила на закона ищецът ХР. Н. Д. и Н.Х. Д. (баща на
ищеца и съпруг на ищцата Г. Д.) подали молба и внесли в касата на ТПК „Г.“
продажната цена от 2000лв. След плащането е им е било предадено и
владението върху възстановения имот. А завършването на процедурата било
удостоверено от издаден от ТПК „Г.“ приключителен протокол от
2
29.01.1992г. От този момент собствеността върху магазина е била
възстановена на осн. чл.1 от ЗВСНМРСА.
От същия момент (29.01.1992г.) ищците, респ. праводателите им са във
владение на възстановения им обект, с оглед на което и още на 03.02.1992г.
Никола Д. подал до ОбНС искане за скица и за прокарване на канализация до
имота му. Впоследствие имотът бил предоставян от собствениците под наем
на трети лица, отделно всички фирми на ищците са били на адрес гр.Варна,
ул."Д."27а. Така през всичките години обектът бил владян трайно, явно и
несмутено от ищците или праводателите им, поради което след 2002г. и към
предявяване на исковата молба имотът бил евентуално придобит по давност
от тях. Конкретно за ищеца Х.Д. владението било лично от 1992г., след
смъртта на баща му Никола Д. – с присъединяване владнието му за частта от
наследството му; респективно Г.Д. владяла от 29.01.1992г. заедно със съпруга
си Никола Д., а след смъртта му през 1999г. – лично и заедно със сина си и
ищеца Х.Д..
Въпреки всичко изложено при проверка в СГКК и искане за издаването
на скица, ищците установили, че за магазина и частите от земята е бил
съставен АОС №10364/17.12.2019г. в полза на Община Варна. По
отправеното искане за деактуване на имота и досега няма отговор от Община
Варна. Поради това и като оспорват изцяло легитимацията, правното
основание на ответника да бъде собственик на процесния имот, както и
основанието за издаване на посочения АОС от 2019г., ищците молят за
разрешаване на спора за вещно право, като се отрекат правата на ответника
върху магазина им.
По същество молят за уважаване на иска и за съдебни разноски.
Обстоятелства, от които произтичат възраженията на ответника:
В срока по чл.131 от ГПК ответникът депозира писмен отговор, с който
не оспорва допустимостта на иска и спора за материално право между
страните; не оспорва първоначалната собственост на М.Д. на имота; не спори
и по сочените от ищците наследствени правоприемства; по наследствено
качество на ищците спрямо началния собственик; не оспорва одържавяването
на част от имота през 1948-9г. и продажбата през 1975г. на друга част от него.
Исковете обаче оспорва изцяло. Счита за недоказани предпоставките по
чл.1 от ЗВСНМРСА в полза на ищците и наследодателите им, поради липсата
на платежен документ за възстановяване на продажната цена. Оспорва изцяло
придобивната давност в полза на ищеца, поради недоказаност на владение и
на намерение за своене, както и поради негодност на магазина да бъде обект
на давностно владение, доклкото е бил общинска собственост; като отделно
се позовава и на мораториума, и на чл.59 ЗТСУ.
От своя страна твърди, че процесният магазин е еднолична собственост
на Община Варна след трансформиране на държавна собственост в общинска,
при следните твърдения: Спорният обект бил одържавен през 1976г. по реда
на ПМС №60/1975г., за което бил съставен АДС №13064/22.07.1976г., след
което магазинът бил предоставен за управление на СД „МПБУ“ – клон „Г.“ –
3
гр. Варна. При това положение и позовавайки се на пар.42 от ПЗР към ЗИД на
ЗОС и на пар.7, ал.1, т.6 от ЗМСМА, както и на предназначението на терена за
обществени или благоустройствени мероприятия по действащ ПУП на Варна
към 1999г., ответникът твърди, че през 1999г. имотът е бил трансформиран от
частна държавна в частна общинска собственост, която продължава и досега,
за което излага правни съображения.
По същество моли за установяване правата на ответника и отхвърляне
на исковете, с присъждане и на съдебни разноски.
Съдът, на основание чл.146, ал.1, т.5 ГПК указва на ищеца, че
следва да докаже: съобразно ТР на ВКС следва да „докаже правния си
интерес“ чрез доказване на противопоставимите си на ответника права; в този
смисъл – свое право на собственост върху процесния имот на заявеното
основание за това, с пълния му фактически състав, а именно: законовите
предоставки на правото на реституцията по чл.1 от ЗВСНМРСА (от
19.12.1991г.) – че процесният обект е бил собствен на праводатели или
наследодатели на ищците към изкупуването му по реда на ПМС №60/1975г.;
че обектът към същия момент е имал белезите на магазин, работилница, склад
или ателие; факта и условието на изкупуване на обекта от Държавата;
спазването на едногодишния срок за отправянето на искането по чл.1 от
ЗВСНМРСА, считано от влизане в сила на закона; реалното връщане
(плащане) на получената продажна цена; липсата на отрицателните
предпоставки по чл.3 от ЗВСНМРСА, каквито в случая не се сочат от
страните; евентуално – явното, трайно, несмутено и спокойно владение по
смисъла на ЗС, с намерение за своене, на процесния имот, от 29.01.1992г. до
2002г. и до исковата молба, лично и/или с присъединяване владението на
праводателите, както и годността на имота да бъде обект на придобивна
давност. Отделно и на общо основание следва да докаже сочените
наследствени правоприемства. И идентичността на процесния магазин с
неотчуждените през 1948-1949г. части в полза на Държавата, респективно с
изкупените през 1975-6г. част от имота.
Съдът, на осн. чл.146, ал.1, т.5 ГПК указва на ответника, че следва
да докаже: всички положителни твърдения, на които основава възраженията
си; в това число следва пълно и главно да докаже противопоставимите си
спрямо ищеца права на собственост върху спорния имот; в това число и че
процесният имот е бил част от сочения от ответника държавен имот, който
после е бил трансформиран в общински, като към 1999г. бил отреден за
обществени или благоустройствени мероприятия; че е бил трансформиран от
частна държавна в частна общинска собственост, която продължава и досега;
включително и че по този начин имотът е бил обект на мораториума за
придобиване по давност на общински имоти, който мораториум продължава и
досега, респ. че обекът бил и в приложното поле на чл.59 ЗТСУ; и другите си
твърдения.
4
Съдът, на осн.чл.146, ал.1, т.3 ГПК, обявява за безспорни по делото:
спорът за материално право между страните; първоначалната собственост на
М.Д. върху процесния имот; сочените от ищците наследствени
правоприемства; наследствено качество на ищците спрямо първия
собственик; одържавяването на част от имота през 1948-9г. и изкупуването
през 1975г. по реда на ПМС №60/1975г. на другата част от него;
характеристиките на обекта на магазин, работилница, склад или ателие към
1975г.
Спори се по другите предпоставки на исковете и насрещните основания
за собственост на страните по делото.
Допустимостта на исковете произтича от признатия спор за материално
право досежно исковия обект, подкрепен и с писмени доказателства.
По доказателствата: Представените от страните писмени доказателства
следва да бъдат допуснати до прилагане по делото.
Няма пречка на ищеца да бъдат допуснати замолените двама свидетели,
за което няма и възражение от насрещната страна; отделно в последната част
са налице индикации и за изключенията по чл.165, ал.1 ГПК.
Молбата за изискване на цялата преписка по съставяне на АОС №10364
от 17.12.2019г. е по принцип допустима и относима, но към момента не
следва да се уважава с оглед представените с отговора материали в тази
връзка. Ако все пак се настоява за искането и след получаване на последните,
това може да бъде обосновано допълнително в първото о.с.з.
Молбата за изискване на цялата преписка относно имоти в гр. Варна, на
ул. „Д.“ №27 и №27а, стар адрес ул. „А.З. №27, в т.ч. сделки, заповеди и АДС,
свързани с имота, в т.ч. касаещи М.Н.Д., е по принцип допустима и относима,
но към момента не следва да се уважава с оглед приетите за безспорни по
делото твърдения на ищеца до 1975-1976г. Ако все пак се настоява за
искането и след проекта за доклад, това може да бъде обосновано
допълнително в първото о.с.з.
Ясно искане за СТЕ няма формулирано към момента от страните.
Предвид редовността на процедурата по размяна на книжа, делото
следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
Воден от горното и на основание чл.140 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА производството по делото за о.с.з на 27.10.2022г. от
09.30ч., за които дата и час да се призоват страните, чрез приложение №1,
ведно с настоящото определение. На ищеца да се изпрати и препис от
отговора с приложенията.
* ДОПУСКА ДО ПРИЕМАНЕ по делото представените досега от
страните писмени доказателства.
5
* ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ (в момента) молбата на ищеца за
изискване на цялата преписка по съставяне на АОС №10364 от 17.12.2019г.,
като ако все пак се настоява за искането и след получаването на
материалите към отговора, това може да бъде обосновано допълнително в
първото о.с.з.
* ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ (в момента) молбата на ищеца за
изискване на цялата преписка относно имоти в гр. Варна, на ул. „Д.“ №27 и
№27а, стар адрес ул. „А.З. №27, в т.ч. сделки, заповеди и АДС, свързани с
имота, в т.ч. касаещи лицето М.Н.Д., като ако все пак се настоява за
искането и след получаване на проекта за доклад, това може да бъде
обосновано допълнително в първото о.с.з.
* ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ищците да водят двама свидетели в о.с.з.,
за доказване на твърдяното своително владение от ищците и от
наследодателите им, на процесния имот в периода от 29.01.1992г. до 2002г. и
до исковата молба, с присъединяване на владението на праводателите; а също
и за доказване на факта на плащане (връщане) на цената за имота в полза на
ТПК „Г.“, платец и момент на плащане.
Съдът приканва страните към спогодба включително към уреждане
на спора чрез Центъра за медиация при ВОС и ВРС, производството пред
който е безплатно, като им разяснява, че сключването на спогодба е
доброволен способ за уреждане на спора и има преимущество пред спорното
произвоство по реда на основание чл.140 от ГПК. При спогодба платената
държавна такса се връща на половина на ищеца.
Процедурата по медиация е доброволна, неформална, поверителна и
безплатна за страните и в сравнение със съдебното производство се отличава
с редица предимства като бързина, процесуална икономия, избор на медиатор
и възможност за постигане на взаимноприемливо споразумение, включително
по въпроси извън предмета на делото, което може да бъде снабдено с
изпълнителна сила (по предмета на делото) и зачетено от съда, по съответен
процесуален ред.
Центърът по медиация към ВОС и ВРС е разположен на 4-ти етаж в
сградата, в която се помещава Съдебно-изпълнителна служба при Pайонен
съд Варна на адрес: гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев" №12. Участие в медиация
страните могат да заявят на тел.052 623 362, в сградата на ВРС или ВОС, като
могат да поискат и допълнителна информация на e-mail: *********@***.**.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
6