№ 25
гр. Русе, 24.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на двадесет и осми
януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Йордан Дамаскинов
при участието на секретаря Недялка Неделчева
като разгледа докладваното от Йордан Дамаскинов Търговско дело №
20234500900195 по описа за 2023 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производство по търговски спор – глава XXXII от ГПК.
С. Д. Л. ЕГН:********** с адрес за връчване на призовки и
съобщения по чл.51 ГПK в *******, чрез пълномощник „Еднолично
адвокатско дружество В. В.“ Буластат:*********, Адвокатска колегия Русе,
личен номер **********, адрес в *******, представлявано от адв. В. М.
В., предявява срещу „ИН ТРАН“ OOД ЕИК:********* със седалище в
гр.Русе и адрес на управление гр.Русе, ул.“Муткурова“ № 70, вх.3, ет.1,
ап.2, представлявано от управителя Н. П. К., иск съдът да признае за
установено, че „ИН ТРАН“ OOД ЕИК:********* със седалище в гр.Русе
и адрес на управление гр.Русе, ул."Муткурова" № 70, вх.3, ет.1, ап.2,
представлявано от управителя Н. П. К. дължи на С. Д. Л.
ЕГН:********** с адрес по чл.51 ГПК в *****, сумите от 17000,00лв. и
14000,00 € по договор за паричен заем и залог върху движима вещ с
нотариална заверка на подписите peг. № 4187/ 11.07.2022г. на нотариус Т.
К. peг.№ 751 на Нотариалната камара с район на действие Районен съд
гр.Русе, с падеж на 20.07.2022г., ведно със законната лихва върху
претендираната главница от датата на подаване на заявлението по чл.417
ГПК - 21 .08.2023г. и до нейното окончателно изплащане, кaктo и да
1
присъди направените в настоящото производство разноски, както и тези,
направени в заповедното производство по ч.гр.д.№ 20234520104398 по
описа на Районен съд гр.Русе.
Ищецът твърди, че на 11.07.2022г. С. Д. Л. сключил с „ИН ТРАН“
OOД договор за паричен заем и залог върху движимa вещ с нотариална
заверка на подписите per. № 4187/ 11.07.2022г. на нотариус Т. К. peг.№
751 на Нотариалната камара с район на действие Районен съд гр. Pyce, по
силата на който „ИН ТРАН“ OOД cе задължило да му върне получените
в заем суми в размер на 17000 лв. и 14000 € в срок до 20.07.2022г., като
за обезпечаване връщането на дадените в заем суми „ИН ТРАН“ OOД
учредило в полза на заемодателя С. Д. Л. залог върху собствената си
движима вещ - товарен автомобил „Волво“ с peг .№ P4545KH и му
предало владението й. Както до падежа на задължението по договора за
паричен заем, така и до настоящия момент „ИН ТРАН“ OOД не
изпълнило поетото задължение да върне получените в заем суми на
заемодателя. След подадено от С. Д. Л. заявление по чл.417 ГПК, било
образувано ч.гр.д.№ 20234520104398 по описа на Районен съд гр. Русе, VII
rp.c. Ha основание чл.417 ГПК, срещу ответника била издадена заповед за
незабавно изпълнение на парично задължение, срещу която последният
подал писмено възражение, че не дължи присъдената сума.
Ответникът „ИН ТРАН“ ЕООД ЕИК *********, представлявано от Н. П.
К., подава отговор, с който оспорва иска като недоказан и неоснователен.
Твърди, че договор може да има, но плащане по договора (предаване на
сумата) няма. Представеният договор е със заверени подписи, но не е със
заверено съдържание. Суми над 10000 лв. могат да се превеждат само по
банков път и банковият превод е доказателство за предаването на
сумите.Договорът е привидна сделка, следователно нищожна.
Окръжният съд прецени събраните доказателства и доводите на страните
и прие следното:
Русенският районен съд е издал Заповед № 2169 30.08.2023г. по ч. гр.
дело № 4398 по описа на съда за 2023 г. за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл. 417 ГПК, с която разпоредил на длъжника: „ИН
ТРАН“ ООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр. Русе,
ул. „Муткурова“ № 70; вх. 3, ет. 1, ап. 2 със законен представител Н.
2
П. К., да заплати на кредитора С. Д. Л., ЕГН **********, *****, сумата от
17000,00 лв. част от задължение по Договор за паричен заем и залог върху
движима вещ, сключен на 11.07.2022 г., и сумата от 14000,00 евро по Договор
за паричен заем и залог върху движима вещ, сключен на 11.07.2022 г., ведно
със законната лихва от 21.08.2023 г., до окончателното плащане, както и
сумата в размер на 887,63 лв. - разноски по делото за заплатена държавна
такса и 2400,00 лв. адвокатско възнаграждение.
Вземането произтича от Договор за паричен заем и залог върху движима вещ,
сключен на 11.07.2022 г.
Длъжникът „ИН ТРАН“ ООД ЕИК *********, представляван от Н. П.
К., е подал възражение, че не дължи изпълнение на вземането по заповедта.
След уведомление ищецът С. Д. Л. предявява установителен иск по чл. 422
от ГПК предмет на настоящото дело.
На 11.07.2022г. между С. Д. Л. „кредитор“ и „Ин Тран“ ООД,
представлявано от Н. П. К., заемател и залогодател, бил сключен договор за
паричен заем и залог върху движима вещ. Страните се споразумели за
следното: Кредиторът дава в заем на заемателя сумата 17000 лв. и 14000
евро, a заемателят се задължава да върне заемната сума в срок до
22.07.2022г. За обезпечаване на дадената в заем сума залогодателят
учредява залог върху собствената си движима вещ товарен автомобил
„Волво“ с рег. № Р4545КН в полза на кредитора и предава заложената вещ.
Кредиторът има право в случай, че заемателят не върне заемната сума да се
удовлетвори предпочтително от стойността на заложената вещ. Договорът
носи саморъчните подписи и саморъчно изписване на имената на кредитор С.
Д. Л. и заемател /залогодател/ Н. П. К.. Подписите са заверени на 11.07.2022г.
от нотариус Т. К..
Оригиналът на договора се намира в ч. гр. д. № 4398/2023г РРС –
заповедно производство. Оригинално положени са подписите. Ръкописните
записи в машинния текст са копирани и са изпълнени от Н. П. К. според
заключението на графологичната експертиза. Същият е бил съпруг на Н. П.
К.. Разпитан като свидетел установява, че често е съпровождал съпругата си,
но няма спомен за конкретния случай.
Разпитан като свидетел е и адвокат Ф. М., който е изготвил машинния
текст на договора, и е оставил празни места, за да се уточнят страните.
3
Н. П. К. – управител на ответното дружество „Ин тран“ ООД дава
обяснения в съдебното заседание на 30.04.2024г. като заявява, че не е
получавала от С. Л. пари в брой. Като е подписала този договор е имала
предвид, че С. Л. й бил казал, че разполага с пари в брой и може да й помогне,
а тя имала нужда от пари, за да изплати задълженията към НАП.
Адвокат В. процесуален представител на ищеца С. Д. Л. в съдебно
заседание на 5.03.2024г. заявява, че клаузите на договора за заем установяват
получаването на посочените в същия суми. Посочената сума в лева е
предадена на четири или пет пъти в заем от ищеца на представляващия
дружеството-ответник по различни поводи, в които дружеството е имало
финансови затруднения през периода от 2021 г. до датата на сключване на
договора. Посочената в договора заета сума в евро е предадена в деня на
сключване и непосредствено преди удостоверяването от нотариуса на
подписите, положени под процесния договор за заем от страните по същия, в
брой по желание на управляващия ответното дружество и с оглед заявеното от
него обстоятелство, че към този момент са били запорирани от кредитори на
дружеството всички притежавани от него банкови сметки и в този смисъл
получаването на сумата чрез превод или внасянето й по банкова сметка на
дружеството би лишило дружеството от възможността да си служи свободно с
нея, а тя би постъпила за удовлетворяване на вземанията на тези кредитори,
един от които е държавата, която и от изпълнителното дело е видно, че и към
настоящия момент е кредитор, а вземането на държавата е с право на
предпочтително удовлетворяване.
Извлечение от банкова сметка в „Първа инвестиционна банка“ АД на
„Тити Транспорт“ ЕООД ЕИК ********* с едноличен собственик и управител
С. Д. Л. показва, че на 3.02.2022г. С. Д. Л. е изтеглил на каса сумата 14425
евро.
Справка от КАТ показва, че „Тити транспорт“ ЕООД ЕИК ********* е
регстрирал собственост на 24.02.2022г. върху товарен автомобил МАН и
ремарке, а на 15.06.2022г. лек автомобил Фолксваген
Правната квалификация на правата, претендирани от ищеца, е чл. 422
от ГПК и чл. 240 от ЗЗД.
Договорът за заем е реален. Договорът е сключен и поражда действие
след реалното предаване на уговорените пари от заемодателя на заемателя.
4
Едва тогава възниква облигационно правоотношение, което поражда
едностранно за заемателя задължението да върне заетата сума пари.
Страните не оспорват подписването на договор за заем. Спорният въпрос
е предал ли е заемодателят на заемателя паричните суми в брой, които са
посочени ръкописно в договора.
Ответникът възразява за нарушение на чл. 3, ал.1, т. 1 от Закона за
ограничаване на плащанията в брой, съгласно която норма плащанията на
територията на страната се извършват само чрез превод или внасяне по
платежна сметка, когато са на стойност равна на или надвишаваща 10 000 лв.
Върховният касационен съд /определение № 120 от 6.03.2017 г. на ВКС по ч. т.
д. № 1709/2016 г. на II ТО и № 1193 от 11.12.2015 г. на ВКС по гр. д. №
4396/2015 г., III ГО/ поддържа, че разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Закона за
ограничаване на плащанията в брой не се отразява на редовността и
доказването на извършеното плащане, а има за последица само реализиране
на административно-наказателна отговорност на нарушителя.
Преки доказателства за предаване на заемната сума по делото извън
процесния договор няма. Ищецът се позовава на текста на договора, който
според него установява факта на предаването на сумата. В текста на договора
няма изрично изявление на заемополучателя, че сумата му е предадена в брой
на датата на сключването или преди това. Спорът по делото е при тълкуване
на договора може ли той да се приеме за частен свидетелстващ документ –
разписка за получаване на сумата. Тълкуването на договора следва да се
извърши по правилата на чл. 20 от ЗЗД.Трябва да бъдат съобразени всички
обстоятелства, поведението на страните и изявленията им при сключването на
договора за заем.
В чл.1 от договора е употребен глагола „дава“ в сегашно време, което
означава, че при сключване на договора заемодателят предава на
заемателя сумите 17000 лв. и 14000 евро.
В Решение № 478 от 11.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2670/2013 г., IV г.
о., ГК на ВКС и в Решение № 379/06.01.2014 г. гр.д. № 171 по описа за 2012
година IV г. о., ГК на ВКС е разяснено, че договорът за паричен заем е реален,
защото единият елемент от фактическия му състав е предаването в
собственост на пари, а другият елемент – съгласието за връщане. Ако първият
елемент липсва, налице е обещание за заем, а ако липсва вторият, няма
5
договор и даденото е без основание. Фактическият състав на договора за заем
е статичен, т.е. без значение е кой от елементите ще се осъществи пръв и след
колко време ще се осъществи другият елемент. Реалният елемент –
получаването се удостоверява от заемателя с поемането на задължението да
„върне”, а не да „даде” нещо (задължава се да върне този, който е получил,
освен ако се задължи да върне, след като получи). Затова в тежест на
оспорващия реалното предаване на благото е да установи отрицателния факт
на неполучаването.
Ако процесният договор беше обещание за заем, той трябваше да
съдържа уговорка кога и как ще бъде предадена обещаната заемна сума.
Такава уговорка в договора няма. А краткият срок от 10 дни за връщане на
заем в голям размер също се тълкува в полза на ищеца, че заемната сума е
била предаден към момента на подписване на договора. Употребеният в чл. 2
израз „дадената в заем сума“ също се тълкува, че отразява едно минало
събитие. В чл. 3, който определя срока за връщане на заемната сума, няма
уговорка за отлагане на момента на връщане в зависимост от момента на
предаване на заемната сума.
Цитираните горе разрешения на Върховния касационен съд почиват на
безспорното положение в облигационното право, че договорът за заем е
едностранен договор – от него възникват задължения само за заемателя да
върне заетата сума, както и на опитните правила, че никой не би се задължил
писмено да върне определена сума пари, ако преди това не я е получил.
Допълнителен аргумент в полза на изразеното до тук е и
обстоятелството, че клаузата за реален залог на товарен автомобил „Волво“ е
била фактически изпълнена. Този товарен автомобил е бил предаден в
държане на С. Д. Л. и е бил паркиран на паркинг, ползван от неговото
еднолично дружество с ограничена отговорност. Н. П. К. лично и като
управител на „Ин Тран“ ООД ЕИК в жалба до Районна прокуратура от
3.05.2023г. дори обвинява С. Д. Л. в умишлено увреждане на товарния
автомобил, докато е бил в негово разположение.
В Решение № 123 от 2.05.2012 г. на ВКС по гр. д. № 959/2011 г., III г. о.,
ГК, Върховният касационен сд уважава иск за връщане на сума по договор за
заем само на основание тълкуването на изразите в договора и приема, че при
спорно тълкуване на условия по заема, обективиран чрез попълване на
6
бланков договор, от значение е попълненото, а не непопълненото съдържание
на бланката, както и скрепеното с подпис свидетелстващо изявление, че
„заемодателят предава на заемателя сумата“. В решението е записано: „По
същество искът за сумата 12000 евро е основателен и следва да бъде уважен.
На дата 29.06.2008 г. страните са сключили писмено договор за заем, като са
попълнили и подписали тази част от съдържанието на бланката, според която
заемодателят предава на заемателя сумата от 12 000 евро, с безусловно
задължение последният да я върне.“ В това решение на ВКС изразът в
договора за заем е „предава“, а в процесния договор по делото е „дава“. Тези
два глагола са синоними със съвсем лек нюанс на значението: в първия случай
се подчертава действието на предаване на сумата от един човек на друг, а във
втория случай изразът е по-общ и означава, че заемодателят предоставя
сумата на заемателя.
Окръжният съд счита предявеният установителен иск за основателен по
изложените съображения.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че „ИН ТРАН“ OOД ЕИК:*********
със седалище в гр.Русе и адрес на управление гр.Русе, ул."Муткурова" №
70, вх.3, ет.1, ап.2, представлявано от управителя Н. П. К., дължи на С.
Д. Л. ЕГН:********** с адрес по чл.51 ГПК в *****, заплащане на
сумите от 17000,00 BGN /седемнадесет хиляди лева/ и 14000,00 €
/четиринадесет хиляди евро/ по договор за паричен заем и залог върху
движима вещ с нотариална заверка на подписите peг. № 4187/ 11.07.2022г.
на нотариус Т. К. peг.№ 751 на Нотариалната камара с район на
действие Районен съд гр.Русе, ведно със законната лихва върху
претендираната главница от датата на подаване на заявлението по чл.417
ГПК - 21.08.2023г. и до нейното окончателно изплащане, за които суми е
издадена Заповед № 2169/30.08.2023г. по ч. гр. д. № 4398/2023г. на Русенски
районен съд.
ОСЪЖДА „ИН ТРАН“ OOД ЕИК:********* със седалище в гр.Русе
и адрес на управление гр.Русе, ул."Муткурова" № 70, вх.3, ет.1, ап.2,
7
представлявано от управителя Н. П. К., ДА ЗАПЛАТИ на С. Д. Л.
ЕГН:********** с адрес по чл.51 ГПК в *****, сумите 887,63 лв. заплатена
държавна такса и 2400 лв. адвокатско възнаграждение по ч. гр. д. №
4398/2023г. на Русенски районен съд, за които е издаден изпълнителен лист на
30.08.2023г.
ОСЪЖДА „ИН ТРАН“ OOД ЕИК:********* със седалище в гр.Русе
и адрес на управление гр.Русе, ул."Муткурова" № 70, вх.3, ет.1, ап.2,
представлявано от управителя Н. П. К., ДА ЗАПЛАТИ на С. Д. Л.
ЕГН:********** с адрес по чл.51 ГПК в *****, сумата 3737,63 лв. /три
хиляди седемстотин тридесет и седем лева и шестдесет и три стотинки/
разноски в исковото производство пред окръжния съд.
Решението може да се обжалва в 2-седмичен срок от връчването му на
всяка страна пред Великотърновски апелативен съд.
Съдия при Окръжен съд – Русе: _______________________
8