Р Е Ш Е Н И
Е № 41
гр. Търговище, 07.05.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Търговище, първи
касационен състав, в открито съдебно заседание на тридесети април две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РОСИЦА ЦВЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА СТЕФАНОВА
ИВАНКА ИВАНОВА
при секретаря Янка Ганчева и с
участието на зам. окръжен прокурор Николай Казаков, като разгледа докладваното
от председателя кас. н. адм. д. № 29 по описа на Административен съд – Търговище
за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 63 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на Ш.М.Я.
*** против решение на Поповския районен съд, постановено по НАХД № 247/2019г.
Касационните основания, които се сочат са материална незаконосъобразност и
съществено процесуално нарушение. Прави се искане, съдът да постанови решение,
с което да намали размера на наложеното наказание.
Ответната страна – РУ „Полиция“ -
Попово не изпраща представител и не се ангажира със становище по делото.
Представителят на ТОП дава
заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че решението на ПРС следва да бъде
потвърдено.
Административен съд – Търговище, първи
касационен състав, при преценка на допустимостта на жалбата и след като извърши
касационна проверка на обжалваното решение, с оглед наведеното с жалбата
касационно основание и правомощията си по чл. 218, ал.2 от АПК, установи
следното:
Касационната жалба е подадена в
срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е
неоснователна.
С обжалваното решение ПРС е
потвърдил наказателното постановление № 19-0321-000788/15.10.2019 г. издадено от
Началника на РУ към ОДМВР Търговище, РУ Попово, с което на Ш.М.Я. ***, за
нарушение по чл.638, ал.3 от КЗ е наложено административно наказание ГЛОБА в
размер на 400 лв. За да постанови този резултат районният съд е приел от
фактическа страна, че на 24.09.2019 г. жалбоподателят управлявал т. а. “Мерцедес
Спринтер 311 ЦДИ“ с рег. № ….. собственост
на „Старс групи и Ко“ ООД гр. Пловдив, когато в 11.36 ч. при движение по път
отворен за обществено ползване II-51, на км52+480 на територията на Община Попово
бил спрян за проверка от служители на РУП Попово, които били на работа и
осъществявали контролни функции спрямо водачите на МПС. При проверката били
установено, че за превозното средство не е сключена застраховка гражданска
отговорност. Междувременно, още в деня на проверката – 24.09.2019 г. за
управлявания от жалбоподателя т.а. бил сключен договор за задължителна
застраховка „ГО“ към ЗК “Лев инс“АД, с начална дата на покритие 24.09.2019 г.
14.00 ч. (т.е. около 2 ч. СЛЕД констатиране на нарушението) и крайна дата на
валидност 23.09.2020 г. 23.59 ч. Въз основа на тези факти съдът е приел, че
наказателното постановление е издадено от компетентен орган, в предвидената от
закона форма, при липса на съществени процесуални нарушения, в съответствие с
материалния закон.
Решението е правилно. Фактическата
обстановка е установена въз основа на надлежно събрани в хода на съдебното
следствие доказателства. Съдът не е допуснал нарушение на процесуалните правила
и правилно е интерпретирал събраните по делото доказателства, като спрямо тези
факти правилно е приложил материалния закон. Съгласно чл. 189, ал.2 от ЗДвП
редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване
на противното. От страна на жалбоподателя не са правени каквито и да било
доказателствени искания. Съгласно чл.
647, ал. 1 и ал. 2 от Кодекса за застраховането актовете за установяване
на административно нарушение в случаите по чл. 638, ал. 1 – 3 и 5 и чл. 639 се
съставят от длъжностните лица на
службите за контрол по Закона за движението по пътищата. АУАН е съставен от
такова лице. Погрешното посочване на длъжността му в НП не е порок, който да
влияе на законосъобразността на издаденото наказателното постановление. На
следващо място деянието е индивидуализирано в достатъчна степен като място.
Твърдението на жалбоподателя, че местоизвършването е друго, е останало
недоказано. На следващо място неоснователни са възраженията, че са допуснати
нарушения във формата на наказателното постановление, свързани с посочването на
свидетелите. Няма нормативно изискване в акта да се сочат винаги двама
свидетели. Разпоредбата на чл. 43, ал.1 от ЗАНН означава само, че когато в акта
са посочени повече от един свидетели, той може да е подписан само от един от
тях. Единствено когато липсват свидетели, присъствали на извършване или
установяване на нарушението, актът задължително се съставя в присъствието на
други двама свидетели. Посоченият в акта свидетел е индивидуализиран по
несъмнен начин чрез посочване на имената, адреса и датата на раждане и затова
липсата на последните четири цифри в ЕГН не се отразило на правото на защита на
жалбоподателя по какъвто и да било начин.
Въз основа на установената
фактическа обстановка, районният съд правилно е приложил закона, като е приел,
че е извършено административно нарушение по чл. 638, ал. 3 от Кодекса за
застраховането, за което се предвижда за физически лица глоба в абсолютен размер
на 400лв. Наложеното наказание е в законоустановения размер.
Предвид изложеното, настоящият
състав приема, че наведените в жалбата касационни основания нарушение на закона
и допуснато съществено нарушение процесуалните правила - по чл. 348 от НПК във връзка
с чл. 63 от ЗАНН, не са налице. Решението на районния съд като правилно следва
да бъде оставено в сила.
Водим от горното и на основание чл.
221, ал.2 от АПК във връзка с чл. 63 от ЗАНН,
Административен съд – Търговище, първи касационен състав,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 21 от 03.02.2020г.
на Поповския районен съд, постановено по НАХД № 247/2019г.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.