Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.
София,28.03.2021г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
Гражданско отделение, 23 състав, в публично съдебно заседание на дванадесети
март през две хиляди и двадесет и първа година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЖАНА ЖЕЛЯЗКОВА
при секретаря Ива Иванова като разгледа докладваното
от съдията гр.д. №5156/2020г., за да
постанови решение, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.432 от Кодекса за застраховането.
ИЩЕЦЪТ-В.Н.П., с ЕГН **********, чрез пълномощника си адвокат Р.Р., твърди, че на 15.11.2019г., около
01:40ч., лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с peг. № *****, собственост
на Т.М.И., управляван от Л.М.И., ЕГН **********,***,
в посока от ул. „Крум С.“*** самокатастрофирал
в метален стълб вляво от платното
за движение. Вследствие на настъпилото
пътнотранспортно произшествие
/ПТП/ на място загинал синът й Ц.В.П., ЕГН **********, който се возил отпред вдясно, с поставен предпазен колан. Навежда, че във връзка с инцидента е образувано досъдебно производство № 11407/
2019г. по описа на СДВР и пр.пр. № 21419/2019г. по описа на
Софийска градска прокуратура. Ищецът излага, че
внезапната смърт на деветнадесет годишното й дете е довело до изключително
силни негативни чувства. Синът й бил в разцвета на силите си, очаквал го цял
един живот, бил е нейна морална опора, осмисляйки целия й живот и надежда за
бъдещето, като продължител на рода й.
Внезапната му загуба довела до силно депресивно състояние у нея, тя се затворила,
не иска да общува с никой, мисли и говори само за него и това страдание няма да
спре никога. На всеки празник ще си мисли и страда за загубата си. Излага, че
към момента на настъпване на описаното ПТП за увреждащия лек автомобил е бил
налице валиден застрахователен договор за риска „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ при ответното застрахователно дружество, предвид което е
сезирала същото с искане за определяне и изплащане на обезщетение, но до
момента такова не й е предоставено. Предвид това намира, че за нея е налице
правен интерес да предяви настоящия иск като претендира ответникът да бъде
осъден да й заплати обезщетение за причинените неимуществени вреди в размер на 300 000 лева, ведно със законната
лихва от 15.11.2019г. до окончателното изплащане. Претендира разноски
за производството.
ОТВЕТНИКЪТ- “ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ Л.И.” АД, чрез процесуалния представител на дружеството юрисконсулт К. А., не оспорва наличието на
валидно застрахователно правоотношения към момента на настъпване на ПТП за
увреждащия автомобил. Оспорва обаче иска по основание и размер. Твърди наличие
на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
починалия. Оспорва твърдените неимуществени вреди като излага, че между ищецът
и починалия не са били налице близки отношения на обич и уважение. Оспорва
размера на обезщетението, както и на претендираната
законна лихва, включително определената от ищеца начална дата на нейната дължимост.
Съдът, след като обсъди направените
доводи и прецени събраните по делото доказателства съобразно разпоредбата на
чл.235 от ГПК, намира следното:
Представени
са с исковата молба-молба- претенция за изплащане на обезщетение от 17.03.2020г, с която се установява, че ишцата
преди завеждане на иска е сезира застрахователя за изплащане на обезщетение, но
е получилаотговор.
Не се
спори, че към момента на
настъпване на процесното ПТП е бил налице валиден застрахователен договор с ответното дружество по отношение на
процесния лек автомобил.
Като спорни обстоятелства според отговора на ответника се
очертават:
механизмът на настъпване на ПТП; видът и характерът на причинените вреди и
наличието на причинно –следствена връзка
между тях и процесното ПТП; размерът на
обезщетението; обезщетението за законна лихв.
Представени
са писмени доказателства към исковата молба- препис-извлечение на акт за смърт № 519/16.11.19г.;
удостоверение за наследници с изх. № 53/14.01.2020г., с които се установява
активната легитимация на ищцата- майка на загиналия при процесното
ПТП.
По делото са приети
като доказателствозаверени копия от материалите по
образуваното по процесното ПТП досъдебно производство,
които са обсъдени подробно от допуснатите по делото съдебни експертизи.
За установяване механизма на процесното ПТП и във връзка с направеното от ответника
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат в
хода на делото е допусната комплексна
СМЕ и АТЕ, АТЕ, според които механизмът на процесното ПТП е следният: на 15 11 2019 г.,
около 01:40 ч., лек автомобил Фолксваген Пасат с per № ***** се
е движил по бул „Сливница" в посока от ул „Кр С."*** с много висока
скорост. След моста на „Захарна фабрика" по неизвестни причини автомобилът
се отклонява наляво като на 25 м след приетия ориентир се удря с предна лява
гума в бордюра от ляво на пътното платно, като оставя следа от задиране 90 см.
Следва отклонение вдясно, след което автомобилът отново се е насочил наляво,
като на около 41 м след ориентира отново се удря върху левия бордюр, като
отново оставя следа от задиране 90 см, След този удар е настъпило въртене в
посока обратна на часовата стрелка на автомобила и последващ
удар на предна дясна част върху металния стълб, находящ
се на 64 м след приетия ориентир. При този удар настъпва разпадане на предна
дясна ходова част, като предно дясно колело е отлетяло на 44 м след удара върху
стълба. Последвало е завъртане на автомобила на около 270° в посока на часовата
стрелка, като предна дясна ходова част е оставила следата от задиране по
асфалта ( №10 от скицата) и установяване на мястото отразено в протокола за
оглед и скицата към него. Причините за настъпване на процесното
ПТП от техническа гледна точка са субективните действия или бездействия от
страна на водача на лек автомобил Фолксваген Пасат, per № ***** -
движение с висока скорост, навлизане върху платното за насрещно движение и
реализиране на няколко удара, при което последният с огромна енергия, следствие
на което е настъпил вредоносният резултат. Уврежданията на Ц.П., довели
до смъртта му, са
получени по описания механизъм на ПТП. Вещите лица сочат, че в случай, че пострадалият Петков е бил с
поставен предпазен колан, тялото би ограничило движението му при челния удар в
стълба, но последствията какви щяха да бъдат, експерта не може да се ангажира,
тъй като ударът в стълба е настъпил с огромна кинетична енергия (разпадане на
предан ходова част) и в такъв случай следствие на поставения предпазен колан
може да настъпи летален изход.
От заключението на
приетата допълнителна съдемно-медицинска
експертиза, което съдът кредитира изцяло
като обективно и компетентно изготвена, се установява, че причина за смъртта на Ц.П. е тежката черепно-мозъчна травма с
разкъсване на главния мозък и мозъчния ствол, мозъчните обвивки и счупването на
средна и предна ямка на черепната основа. С оглед
механизма на процесното ПТП, деформациите на
автомобила - пълно разрушаване на предната му ходова част и такива в дясната
предна част на купето - резултат на огромната енергия на удара, а също
характера, вида и местоположението на травматичните увреди на пострадалия, може
да се приеме, че правилно поставеният предпазен колан не би предотвратил или
намалил получените травматични увреждания на Ц.В.П..
За установяване на причинените неимуществени
вреди на ищцата в хода на делото са
събрани гласни доказателства.
Свидетелката М.В.П., дъщеря на ищцата и сестра на починалия, сочи, че майка им живее в
различно от тяхното място-майка им живее в с. Орешака, а свидетелката и починалият й брат в с.
Чомаковци, с баща им. Откакто родителите им се развели и двамата с брат им живеят
при баща им, те решили да останат с него. Майка им си имала друго семейство.
Загиналият и майка им поддържали връзка не често, по-рядко, имали добри
отношения. От другия си брак майка им има три деца. Едното е мъничко и е на
месеци, другите деца са на 7 и на 8 години. Много рядко майка им е помагала
финансово на загиналия. Помагала е, когато е имала възможност. Тя и брат й
живеели отделно от майка им повече от 11, 12 години. През тези години тя не е
плащала издръжка. Срещите между майка им и брат им са били два, три пъти на
година. Брат й бил 10-годишен, когато тя ги оставила при баща им. В началото
брат й не търсел майка си. През последните две, три години по-често започнали
да имат контакт с нея. Търсели се взаимно. Майка им тежко преживяла смъртта на
брат й. Тя не била на погребението на брат й по семейни причини. Тогава ищцата
е била бременна и затова не била на
погребението на сина си. На гроба на брат й все още не е идвала. Брат й бил
погребан в с. Чомаковци. След смъртта на брат й посещава майка си почти всеки
ден. Сочи, че ищцата страда и да, и не, има си и други деца. Преди брат й да
замине за гр. София майка им е говорила с него и му е предложила, ако има
желание, да отиде при нея. Нея също е
канила. Баща им никога не ги е спирал да виждат майка си и да ходят при нея.
Баба им и дядо им по някой път са ги спирали да се виждат с майки им, тъй като не са могли да й простят това, че ги
е изоставила.
Свидетелят Р. Г.В., който
живее на семейна начала с ищцата В.сочи, че много зле приела смъртта на сина си
от първия брак. Тогава тя била бременна на два, три месеца и на 6 декември
загубила бебето от скръб по загиналия. Когато им съобщили за смъртта му, отишли
в моргата и там тя си взела последно сбогом с него.
Относими
доказателства за други факти не са ангажирани.
При
така установената фактическа обстановка от правна страна съдът намира следното:
Искът е основателен.
Разпоредбата на чл.4326 от Кодекса за застраховането дава
право на увреденото лице при пътно-транспортно произшествие да насочи иск за
обезщетяване на претърпените вреди направо срещу застрахователя, при който
деликвентът има застраховка “Гражданска отговорност”. Когато пострадалият е
починал, увредени се явяват най – близките му, чиито кръг е посочен в ППВС № 4
от
Не се спори, че във вразка с катастрофата е
починал родственикът (син) на ищцата, както и наличието на валидно
застрахователно праоотношение.
По отношение на деликтната отговорност на виновния водач настоящият съдебен
състав приема, че е проведено пълно и главно доказване на фактите, от които
същата възниква. Извършването на противоправното
деяние от деликвента е установено по несъмнен начин
от заключението на АТЕ. Вещото лице
сочи, че причината за настъпване на произшествието ПТП от
техническа гледна точка са субективните действия или бездействия от страна на
водача на лек автомобил Фолксваген Пасат, per № ***** -
движение с висока скорост, навлизане върху платното за насрещно движение и
реализиране на няколко удара, при което последният с огромна енергия, следствие
на което е настъпил вредоносният резултат.
Възражението на ответника за
наличие на съпричиняване от страна на
пострадалия е неоснователно- в тази
насока не се събраха доказателства, тъй
като вещите лица сочат, че с оглед механизма на процесното
ПТП, деформациите на автомобила - пълно разрушаване на предната му ходова част
и такива в дясната предна част на купето - резултат на огромната енергия на
удара, а също характера, вида и местоположението на травматичните увреди на
пострадалия, може да се приеме, че правилно поставеният предпазен колан не би
предотвратил или намалил получените травматични увреждания на Ц.В.П..
Претърпените от ищцата вреди, изразяващи се в болки и страдания, и
настъпването им в причинна връзка от деянието на виновния водач, са установени
по несъмнен начин от показанията на разпитаните исвидетели.
Относно спорното обстоятелство за размера на
претенцията на ищцата- съдът се съобрази с разпоредбата на чл.52 от ЗЗД
и установената съдебна практика. По
делото се установи, че ищцата е претърпяла
вреди, изразяващи се в болки и страдания от смъртта на своя син. Житейски неоспоримо е, че няма
по-голяма е скръбта от загубата надете. Но
съдът отчита и показанията на свидетелката М.П., преценени при условията на чл.172
от ГПК, като приема, че същите са обективни. Свидетелката сочи, че майка им ги
изоставила преди повече от 11 години, не е била на погребението на сина си, тъй
като имала друго семейство с три деца, към
момента на смъртта Ц.П. е била браменна с
трето дете. Загиналият и ищцата поддържали връзка не често,
по-рядко, много рядко майка им е помагала финансово на загиналия. Помагала е,
когато е имала възможност. Тя и брат й живеели отделно от майка им повече от
11, 12 години, като през тези години тя не е плащала издръжка. Срещите между
майка й и брат й са били два, три пъти на година.
Съдът прецени при условията на чл.172 от ГПК показанията на свидетеля В.,
който живее на съпружески начела с ищцата и на когото тя е родила три деца,
като приема, след преценката им с
другите доказателства по делото, че същите са заинтересовани и не ги кредитира.
При това положение, отчитайки показанията на свидетелката М.П., икономическите условия в страната,
съдебната практика и установения застрахователния лимит, настоящият съдебен
състав определя обезщетение в размер на 50 000 лв., за колкото искът следва да се уважи,
а за разликата да се отхвърли.
По
изискванията на КЗ (чл.497) застрахователят е в забава от изтичане на срока по
реда на чл.496 КЗ, т. е. от 18.06.2020г..
С оглед изхода на делото и релевираното в тази
насока искание с представения списък за разноски в
хода на съдебните прения съдът намира, че същите се дължат на основание чл.78,
ал.1 от ГПК. Видно от данните по делото
размерът на адвокатското възнаграждение не е определен на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА. Съдът като се
съобрази с чл.7, ал.2,
т.4 от Н №1 за размера на адв. възнаграждение, както и с уважената част от иска, намира, че адв. възнаграждение следва да е в размер
на 2 030лв. При извършени 800 лв.
разноски на ищцата с оглед уважената част от иска следва да й се присят разноски в размер на 133.33лв. При това решение на съда
и ищецът, и ответникът имат право на
разноски –– съразмерно на уважената, съответно
на отхвърлената част от исковете. Съразмерно с отхвърлената част от исковете
ответникът има право на 1083.33 лв. от 1300 лв. След компенсация на ответника
следва да се присъдят разноски в размер на 950лв.
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът дължи
и държавна такса върху уважената част на иска по сметка на СГС в размер на 2 000лв.,
както и 600лв. разноски по възнаграждение на вещи лица от бюджета на съда.
По изложените съображения съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА “ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ Л.И.” АД, със седалище
и адрес на управление:***, ЕИК *****, представлявано
от М.М.Г.и П.Д.-Изпълнителни директори, чрез процесуалния представител на дружеството юрисконсулт К. А., да заплати на В.Н.П., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Роман, жилищен
комплекс „*****, община Роман, област Враца,
чрез пълномощника си адвокат Р.Р. вписан във ВТАК, със съдебен адрес:***, по иск с правно основание чл.432 от КЗ обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от смъртта на нейния
син Ц.В.П., ЕГН **********, в размер 50
000 лв. (петдесет хиляди лева), заедно
със законната лихва върху тази сума от 18.06.2020г. до окончателното й
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 50 000
лв. до пълния предявен размер от 300 000лв.(триста хиляди лева). Отхвърля претенцията за законна
лихва за периода от 15.11.2019г. до 18.06.2020г.
ОСЪЖДА В.Н.П., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Роман, жилищен
комплекс „*****, община Роман, област Враца,
чрез пълномощника си адвокат Р.Р. вписан във ВТАК, със съдебен адрес:***, да заплати на “ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ Л.И.” АД, със седалище и адрес на управление:***, ЕИК *****, представлявано от М.М.Г.и П.Д.-Изпълнителни директори, чрез процесуалния представител на дружеството юрисконсулт К. А., на основание чл.78, ал.3 от ГПК направените
разноски по делото в размер на 950 лева (деветстотин
и петдесет лева).
ОСЪЖДА “ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ Л.И.” АД, със седалище и адрес на управление:***, ЕИК *****, представлявано от М.М.Г.и П.Д.-Изпълнителни директори, чрез процесуалния представител на дружеството юрисконсулт К. А., на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата да заплати на адвокат Р.Р. вписан във ВТАК, със съдебен адрес:***,
адвокатско възнаграждение в размер на 2 030лв.
ОСЪЖДА “ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ Л.И.” АД, със седалище и адрес на управление:***, ЕИК *****, представлявано от М.М.Г.и П.Д.-Изпълнителни директори, чрез процесуалния представител на дружеството юрисконсулт К. А., да заплати по сметка на СГС държавна такса
в размер на 2 000лв.(две хиляди лева).
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от съобщаването на страните
за изготвянето му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: