Присъда по дело №14848/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта:	369
Дата:	18 юни 2025 г.
Съдия:	Иван Диянов Мичев

Дело:	20231110214848
Тип на делото:	Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване:	1 ноември 2023 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 369
гр. София, 18.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 111-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на тринадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИВАН Д. МИЧЕВ
при участието на секретаря ПЕТЪР Й. К.ОВ
като разгледа докладваното от ИВАН Д. МИЧЕВ Наказателно дело частен
характер № 20231110214848 по описа за 2023 година

ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия И. Р. Г. - ххх, с ЕГН: ********** за
ВИНОВЕН ЗА ТОВА, че на 05.05.2023г., около 20:00ч., в ххх, на детска
площадка, в съучастие като съизвършител с Ж. Б. Г. причинил на малолетното
лице и на повече от едно лице, а именно малолетната В. Л. Н., с ЕГН:
********** лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болки и
страдания, посредством нанасяйки и удари с дясната ръка в областта на лявата
страна на главата, вследствие на което лицето получило малка разкъсно –
контузна рана в тилната област, придружена с оток и кръвонасядане на
околните и подлежащи меки тъкани , охлузвания и кръвонядания по
лигавицата на лявата буза и устните на устата по хода на зъбните редици,
клинични данни за контузия на лявата долна челюстна става, причиняваща
болезненост при дъвчене, както и невъзможност за пълно отваряне на устата,
поради изразен болков синдром, а непосредствено преди това причинил лека
телесна повреда и на Б. Б. Н., с ЕГН: **********, осъществена посредством
нанасяне на удари в лявата част на лицето на пострадалия, които подсъдимият
1

бил нанесъл с дясната си ръка, вследствие на което на пострадалото лице били
причинени охлузвания и кръвонасядания по лигавицата на лявата буза, поради
което и на основание чл.131, ал.1, т.4, пр.2 и пр.3 във вр. с чл.130, ал.1, във вр.
с чл.20, ал.2 във вр. с чл.78а, ал.1 от НК ГО ОСВОБОЖДАВА от наказателна
отговорност като му налага административно наказание глоба в размер на 1
000 /хиляда/ лева.
ПРИЗНАВА подсъдимата Ю. Д. Г. - ххх, с ЕГН: ********** ЗА
НЕВИНОВНА ЗА ТОВА, че 05.05.2023г., около 20:00ч., в ххх, на детска
площадка подбудила подсъдимите И. Р. Г. и Ж. Б. Г. да причинят в съучастие,
като извършители, леки телесни повреди на малолетни лица и повече от две
лица, а именно В. Л. Н., с ЕГН: ********** и Б. Б. Н., с ЕГН: **********,
изразяващи се в в причиняване на болки и страдания, посредством нанасяйки
и удари с дясната ръка в областта на лявата страна на главата, вследствие на
което лицето получило малка разкъсно – контузна рана в тилната област,
придружена с оток и кръвонасядане на околните и подлежащи меки тъкани ,
охлузвания и кръвонядания по лигавицата на лявата буза и устните на устата
по хода на зъбните редици, клинични данни за контузия на лявата долна
челюстна става, причиняваща болезненост при дъвчене, както и невъзможност
за пълно отваряне на устата, поради изразен болков синдром за В. Л. Н. и
охлузвания и кръвонасядания по лигавицата на лявата буза на Б. Б. Н., поради
което и на основание чл.304 от НПК Я ОПРАВДАВА по повдигнатото и
обвинение в извършване на престъпление по чл. 131, ал.1, т.4 пр.2 и пр.3 във
вр. с чл.130, ал.1, във вр. с чл.20, ал.3 от НК.
ПРИЗНАВА подсъдимата Ж. Б. Г. - ххх, с ЕГН: ********** ЗА
ВИНОВНА ЗА ТОВА, че на 05. 05.2023г., около 20:00ч., в ххх, на детска
площадка, в съучастие като съизвършител с И. Р. Г., причинила на
малолетната В. Л. Н., с ЕГН: ********** лека телесна повреда, изразяваща се
в причиняване на болки и страдания, посредством дърпайки я за косата и
удряйки и главата в дървена ограда, вследствие на което лицето получило
малка разкъсно – контузна рана в тилната област, придружена с оток и
кръвонасядане на околните и подлежащи меки тъкани, охлузвания и
кръвонядания по лигавицата на лявата буза и устните на устата по хода на
зъбните редици, клинични данни за контузия на лявата долна челюстна става,
причиняваща болезненост при дъвчене, както и невъзможност за пълно
отваряне на устата, поради изразен болков синдром, чрез нанасяне на удари,
2

които подсъдимата нанася на пострадалата с лявата си ръка, стойки в гръб и
държейки малолетната за косата, поради което и на основание чл. 131, ал.1,
т.4, пр.2 във вр. с чл.130, ал.1, във вр. с чл.20, ал.2 във вр. с чл.78а, ал.1 от НК
Я ОСВОБОЖДАВА от наказателна отговорност като и налага
административно наказание глоба в размер на 1 000 /хиляда/ лева.
Присъдата подлежи на обжалване в 15 - дневен срок от днес пред
Софийски Градски съд.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3

Съдържание на мотивите

Мотиви към Присъда постановена по НЧХД № 14 848/2023г. по описа на
Районен съд - гр.София - 111 - ти н.с.
Софийски Районен съд е сезиран с тъжба от В. Л. Н., с ЕГН: **********,
чрез нейния баща Л. З. Н., с ЕГН: ********** и нейната майка ххх, с ЕГН:
********** и Б. Б. Н., с ЕГН: **********, чрез неговия баща Б. З. Н., с ЕГН:
********** и неговата майка ххх, с ЕГН: ********** против И. Р. Г., с ЕГН:
********** по обвинение в извършено престъпление по чл.131, ал.1, т.4, пр.2
и пр.3 във вр. с чл.130, ал.1, във вр. с чл.20, ал.2 от НК , срещу Ю. Д. Г., с ЕГН:
********** за извършено престъпление по чл.131, ал.1, т.4, пр.2 и пр.3 във вр.
с чл.130, ал.1, във вр. с чл.20, ал.3 от НК и срещу Ж. Б. Г., с ЕГН: **********
за извършено престъпление по чл.131, ал.1, т.4, пр.2 във вр. с чл.130, ал.1, във
вр. с чл.20, ал.2 от НК.
В съдебно заседание повереникът на частните тъжители поддържа
повдигнатото обвинение като счита, че от събраните в хода на наказателното
производсдтво гласни и писмени доказателства същото се доказва по
категоричен начин. В пледоарията си акцентира върху високата общестевна
опасност на изпълнителните деяния и наличието на пострадали деца, поради
което предлага на съда на наложи справедливи наказания на всеки един от
подсъдимите. Претендира присъждането на адвокатско възнаграждение.
Защитниците на подсъдимите считат, че обвинението не е доказано по
категоричен и несъмнен начин. В хода на провежданото наказателно
прозиводство не са били събрани убедителни доказателства, които да наведат
на едностранчивия извод, че техните доверители са извършили
престъпленията, за които са били подведени под наказателна отговорност. При
самостоятелен разбор на доказателствата се приема, че свидетелите не са
могли да възприемат непосредствено и постоянно действията, извършени от
всеки един от подсъдимите, а медицинските удостоверения не могат да
послужат като годни писмени доказателства. Алтернативно предлогат на съда
в случай, че признае подсъдимите за виновни, да им наложи минимални по
размер наказания или да ги освободи от наказателна отговорност с налгане на
административни наказания. Претендират присъждане на адвокатско
възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства
и доказателствени средства, становищата и възраженията на страните, намира
за установено следното:
Подсъдимият И. Р. Г. е роден ххх. в ххх, живее в хххх, с ЕГН: **********.
Подсъдимата ххх е родена ххх в ххх, живее в ххх, с ЕГН: **********.
Подсъдимата Ж. Б. Г. е родена ххх в ххх, живее в ххх, с ЕГН: **********.
Л. З. Н. бил баща на тъжителката В. Л. Н., която била родена на ххх. Тя
имала братовчед, който бил другия тъжител Б. Б. Н., който бил роден на ххх.
Подсъдимият И. Р. Г. бил свекър на подсъдимата Ж. Б. Г., а подсъдимата Ю. Д.
1

Г. била нейна свекърва. Подсъдимата Ж. Г. имала дъщеря на име ,ххх”, която
към датата на деянията – 05.05. 2023г. била на около три години и иамал
триколка. Около 18:00ч. подсъдимата Ж. Г., заедно с дъщеря и отишли до
майката на първата, която живеела в ххх. Детето бутало триколката, която
оставило пред входната врата на имота, тъй като подсъдимата Ж. Г. била
бременна и не можела да вдига тежко. Тогава тъжителите В. Н. и Б. Н. минали
покрай триколката, видели я, решили че е била изхвърлена и я взели със себе
си. Двамата отишли до парка на ххх и счупили части от триколката.
Подсъдимата Ж. Г. и дъщеря й излезли от дома на майка на първата и
установили, че триколката я нямало. Тогава подсъдимата Ж. Г. се обадила на
баща си подсъдимият И. Г. и му казала, че триколката е изчезнала.
Последният, заедно с Ж. Г., отишли в парка и установили на място, че
тъжителите В. Н. и Б. Н. се намират там, а въпросната триколка била счупена.
Афектирани от този факт, двамата подсъдими поискали обяснения от
пострадалите лица, които заявили, че така я били намерили, изхвърлена до
кофите за смет. Вследствие на възникналите пререкания напрежението
ескалирало като подсъдимата Ж. Г. хванала за косата тъжителката В. Н.,
издърпала я назад и удряйки я, при което последнатна си ударила главата в
дървена ограда. Същевременно подсъдимият И. Г. също ударил шамари на
тъжителката, както и на Б. Н.. Последният се обадил по телефона на своята
майка като и казал за действията на двамата подсъдими. Вследствие на
посегателствата на двете лице били причинени лека телесна повреда,
изразяваща се в причиняване на болки и страдания по отношение на В. Н. в
областта на лявата страна на главата, вследствие на което получила малка
разкъсно – контузна рана в тилната област, придружена с оток и
кръвонасядане на околните и подлежащи меки тъкани, охлузвания и
кръвонядания по лигавицата на лявата буза и устните на устата по хода на
зъбните редици, клинични данни за контузия на лявата долна челюстна става,
причиняваща болезненост при дъвчене, както и невъзможност за пълно
отваряне на устата, поради изразен болков синдром, а на Б. Б. Н. били
причинени охлузвания и кръвонасядания по лигавицата на лявата буза.
На 06.05.2023г. подсъдимата Ж. Г. подала заявление до Началника на 02
РУ – СДВР. В него тя поискала съдействие за извършване на проверка по
случая със счупанета триколка. По случая била образувана пр.пр.№
29731/2023г. по описа на СРП, която приключила с постановление от
28.07.2023г. за отказ от образуване на наказателно производство, тъй като се
касае за извършено престъплентие от частен характер по отношение на
триколката, а именно такова по чл.216, ал.4 от НК.
Същевременно за случая, предмет на настоящото наказателно
производство от частен характер и по сигнал на В. Л. Н., депозиран до СРП
чрез нейния баща и законен представител Л. З. Н., била образувана пр.пр.№
34874/2023г., която приключила с постановление за отказ да се образува
наказателно производство. Двете постановления на СРП не били обжалвани от
правоимащите лица.
2

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена и
доказана въз основа на събраните в хода на наказателното производство
гласни и писмени доказателства и доказателствени средства. В хода на
съдебното следствие подсъдимят И. Г. депозира обяснения, в които излага
своята версия за случилото се. В тях категорично отрича той или който и да е
друг от останалите двама подсъдими да са нанасяли удари върху тъжителите.
Същевременно обаче признава, че той и подъсдимата Ж. Г. са се намирали на
местопроизшестивето, установили са на място двете пострадали лица, които
им ,,признали“, че именно те са отнели триколката, която обаче приели за
безстопанствена. В обясненията си подсъдимият Г. заявява, че по време на
случката в парка не е имало други лица, а тъжителката В. Н. сама е побягнала
като е паднала и се е ударила. След като ситуацията приключила, родителите
на двете деца пристигнали при подсъдимите и им поискали обяснения за
действията, които били извършили спрямо тях и така случаят приключил.
Съдът кредитира обясненията на подсъдимия И. Г. като правдоподобни
единствено в частта им, относно неговото присъствие на
мястопроизшествието, както и това на подсъдимата Ж. Г. и двамата тъжители.
В изложените от него фактически обстоятелства относно причините за
посещението му във въпросния парк и намерената счупена триколка, както и
установените лица, твърденията му не се опровергават от останалите
доказателства. Същевременно обаче и в хода на съдебното производство са
налице свидетелски показания на ххх, които опровергават лансираната от
подсъдимия версия за самонараняване на тъжителката В. Н. и липсата на
физическа интевренция по отношение на другия тъжител Б. Н..
Видно от показанията на геропосочените свидетели ххх е, че макар и
недепозирали сведения по прокурорските преписки, същите са били очевидци
на поведението на подсъдимите И. Г. и Ж. Г. спрямо двамата тъжители. В
съдебно заседание свидетелят ххх посочва времето, мястото и поведението на
подведените под наказателна отговорност лица като заявява, че на
05.05.2023г., след като е бил извел кучето си на разходка, чул викове и кавги и
възприел познатите му подсъдими и пострадали. При показанията си
свидетелят е категоричен, че е възприел, как подсъдимите бият двамата
тъжители, а именно, ,,И. и Ж. нанасят удари и на ххх, и на ххх. При
задаващите уточняващи въпроси разпитаното лице пояснява, че е възприел
как подсъдимата Ж. Г. е била хванала за косата тъжителката В. Н. и я е
дърпала с дясната си ръка, а с лявата я е удряла по лицето, след което и
посдъдимият И. Г. и той я е ударил през лицето, като е сторил това и по
отношение на тъжителя Б. Н.. В аналогичния смисъл са и показанията на
свидетеля ххх, който е възприел подсъдимата Ж. Г. като ,,бременната жена,
която е блъскала ,,ххх“ и възрастния господин, който е удрял шамари на
другия тъжител ,,хххх“. При зададените уточняващи въпроси от
представителите на страните, свидетелят ххх, подобно на показанията на
свидетеля ххх пояснява, че подсъдимата Ж. Г. е държала за косата тъжителката
В. Н., а подсъдимият И. Г. е нанасял удари върху тъжителя Б. Н., след което
3

ударил шамар и на Н.. Съдът кредитира показанията на двамата свидетели
като еднопосочни, логични е безпротиворечиви. По отношение на времето,
мястото и начина на извършване на конфликтна и поведението на страните,
изложените твърдения се намират в съотношение на пълно покритие и
изхождат от лица, които следва да се приемат за процесуално непредубедени
от изхода на делото. Именно поради отсъствието на роднински връзки и
липсата на снети сведения по прокурорските преписки следва да се приеме, че
изложените показания не изхождат от заинтересовани от изхода на
наказателното производство лица. Наведените от защитата възражения, че
двамата свидетели са били на значително разстояние от мястото на събитието
и не са наблюдавали постоянно случващото се, по никакъв начин не поставя
под съмнение техните им непосредствени възприятия. В показанията си
същите описват фактическа обстановка, която частично се признава и от
обясненията на подсъдимия Г.. Ето защо независимо от опита на защитата да
внесе съмнения в достоверността на възприетите от двамата свидетели факти,
съдът приема че техните показания съдържат основните и базисни
възпирятия, относно поведението на подсъдимите сп спрямо двамата
пострадали.
Частично обясненията на подсъдимия Г. и показанията на свидетелите ххх
намират подкрепа и от изложените в съдебно заседание твърдения на ххх.
Видно от депозираните в съдебно заседание твърдения е, че лицата ххх не са
били очевидци на случилото се между подсъдимите и тъжителите като
признават, че на инкриминираната дата са посетили дома на свидетеля И.н Г. и
подсъдимата Ж. Г..
Пред съда свидетелите заявяват, че са възприели единствено възникналата
свада между свидетеля И.н Г. и подсъдимите И. Г. и Ж. Г. и родителите на
двамата тъжители. Поводът за пререканията, по твърдения на свидетелите,
била счупена триколка и възникнал конфликт между лицата във връзка с
твърдяни физически посегателства по отношение на двете деца. Съдът
крадитира показанията на свидетелите на защитата независимо, че изхождат
от заинтересовани от изхода на делото лица. Свидетелят И.н Г. е съпруг на
подсъдимата Ж. Г., а свидетелите ххх са в близки отношения със семейството
и депозират показания в насока на техни положителни характеристики.
Въпреки това въпросните лица косвено потвърждават обстоятелството, което
е довело до възникналата конфликтна ситуация между подсъдимите и
тъжителите, но изхождат от информация, получена посредством самите
подсъдими, което и в частта относон наненесите повреди, не следав да бъдат
възприемани като правдиви. В този смисъл са и депозираните медицински
документи, които доказват причинените телесни увреждания както и
механизма на тяхното получаване, които съвпадат в пълна степен с
описанието в тъжбата и свидетелските показания на ххх.
Наведените от защитата възражения, че съдебните удостоверения не са
били заверени и са извадени след датата на твърдяния инцидент, както и че се
дължат на действията на розителите на двете пострадали деца не следва да
4

бъдат споделени като основателни. По делото липсват данни за последващи
действия по нараняване на тъжителите от други лица след деянията, а напълно
нелогично е в случай, че това е станало от техните собствени родители,
същите да се снабдяват с медицински документи и впоследствие да сезират
държавни институции за защита. Поради тази причина и съдът приема, че
приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства подкрепят
частично обвинителната теза и следва да бъдат изцяло кредитирани като
достоверни.
При така възприетата фактическа обстановка и съвкупен анализ на
събраните по делото доказателства съдът приема, че обвинението спрямо
подсъдимите И. Р. Г. и Ж. Б. Г. е доказано по категоричен и несъмнен начин.
От обективна страна изпълнителните деяния са резултатни и се считат за
извършени чрез действия. По отношение на подсъдимия И. Г. са налице
безспрони данни, че същият, в съучастие и като съизвършител с подсъдимата
Ж. Г., е причинил лека телесна повреда на малолетната В. Л. Н. и
самостоятелно на повече от едно лице, в случая Б. Б. Н.. Неговите действия
обевидно са били продиктувани от обикновено афектно състояние,
предизвикано от узнаването че двете лица са били счупили триколката на
дъщерята на подсъдимата Ж. Г..
В случая са налице квалифициращите признаци на престъпление по
чл.131, ал.1, т.4 пр.2 и пр.3, във вр. чл.130, ал.1 вр. с чл.20, ал.2 от НК.
Подсъдимият е нанесъл удари с шамар на малолетно и на повече от едно лице,
причинявайки им описаните по – горе травматични увреждания.
От субективна страна престъплението е извършено умишлено и при
форма на вина пряк умисъл. Деецът е съзнавал, че срещу него стоят две деца,
с което е съзнавал общественоопасния характер, предвиждал е настъпването
на общественоопасните последици и е искал тяхното настъпване.
Спрямо подсъдимата Ж. Б. Г. също са налице доостатъчно доказателства
за извършено престъпление по чл.131, ал.1, т.4 пр.2, във вр. чл.130, ал.1, вр. с
чл.20, ал.2 от НК.
От обективна страна подсъдимата, действайки в съучастие с подсъдимия
И. Г., е причинила лека телесна повреда на малолетната В. Л. Н., посредством
дърпане за косата, удряне на главата и в пейка и удряйки и шамари по лицето,
докато я удрял и подсъдимия Г..
От субективна страна престъплението е извършено умишлено и при
форма на вина пряк умисъл. Подсъдимата е съзнавала общестевноопасния
характер на деянието, предвиждала е общественоопасните последици и е
искала тяхното настъпване. Нейните действия са били последователни и
целенасочени и очевидно са търсили възникналия впоследствие травматичен
резултат.
По отношение на вида и размера на наказанията съдът съобрази, че
санкционната разпоредба на чл.131, ал.1 от НК предвижда за изършеното
5

престъпление да бъде наложено наказание при лека телесна повреда по
чл.130, ал.1 от НК лишаване от свобода до три години. Видно от справките за
съдимост на подсъдимите е, че същите не са осъждани и не са били
освобождавани от наказателна отговорност по реда на чл.78а, ал.1 от НК. И
двамата са били пълнолетни към момента на деянията и от извършеното
престъпление не са били причинени съставомерни имуществени вреди, които
да подлежат на възстановяване или обезпечаване.
Всички тези обстоятелства обуславят приложението на по –
благоприятния институт за освобождаванве от наказателна отговорност с
налгане на административно наказание глоба по реда на чл.78а, ал.1 от НК по
отношение и на двамата подсъдими. При определяне на размера на наказнията
съдът съобрази доброто им процесуално поведение, чистото съдебно минало и
добри характеристични данни. Следва да се приеме, че техните
противоправни действия са по – скоро изолиран случай, продиктуван от
афективно състояние, отколкото трайно установени престъпни прояви. Като
отегчаващи отговорността обстоятелства следва да бъдат отчетени ниското
правно съзнание и незачитане на установения в страната правов ред. Ето защо
съдът счита за справедливи да бъде наложено минималното по размер
наказание глоба от по 1 000 лева за всеки един от подсъдимите. Така в най –
пълна степен биха били постигнати целите на наказанията по чл.12 от ЗАНН и
най – вече поправянето и превъзпитаването на двете лица, както и да се
въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на
обществото.
По отношение на подсъдимата Ю. Г. съдът счита, че от събраните в хода
на съдебното производство гласни и писмчени доказателства по никакъв
начин не се доказва нейното участие във възникналия инцидент между
другите двама подсъдими и тъжителите, още по – малко пък същата да е
извършвала действия, с които да се доказва, че ги е била подбудила към
извършване на престъпления. Доказателства в тази насока не бяха събрани, а
от разпитаните свидетели на частното обвинение ххх не се установява
подсъдимата Ю. Г. дори да се е намирала на въпросната площадка към
момента на извършените от подъсдимия И. Г. и Ж. Г. престъпления. Поради
тази причина съдът счита, че от доказателствата по делото не се доказва
подведеното под наказателна отговорност лице да е извършило каквото и да
било деяние, поради което и същото следва да бъде признато за невиновно и
оправдано по обвинение в извършено престъление по чл.131, ал.1, т.4, пр.2 и
пр.3 във вр. с чл.130, ал.1, във вр. с чл.20, ал.3 от НК.
С оглед изхода на делото съдът ще се произнесе по претендираните от
процесуалните представители на страните разноски с определение след
влизане на присъдата в сила.
При тези мотиви съдът постанови присъдата си.

6

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

7

Съобщи за изтекли лични данни