Р Е Ш Е Н И Е
№ ………………../………..01.2024г., гр.София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІV-Е
въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти март през
две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ
КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ЙОАНА ГЕНЖОВА
АНТОАНЕТА ИВЧЕВА
при участието на секретаря Капка Лозева, като разгледа докладваното от съдия Генжова в.гр.дело №4683 по описа
за 2021 година, и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С
решение №20257739/22.11.2020г., постановено по гр.д. №2872/2014г. по описа на
СРС, 38 състав, е отхвърлен искът на В.К.К. срещу „Р.Б.“ ЕАД за прогласяване
нищожност на договор за поръчителство между страните, инкорпориран в договор за
банков кредит №1910100/29.01.2008г., с който ответната банка е отпуснала на П.Г.С.кредит
в размер на 20 000 лева.
Постъпила
е въззивна жалба от ищеца В.К.К., чрез пълномощника адв. С.П., срещу решението,
като се излагат оплаквания, че същото е неправилно като постановено при
неправилно приложение на материалния закон. Счита, че е допуснато процесуално
нарушение от първоинстанционния съд, тъй като на ищеца не били дадени указания
да заяви поредността, при която иска да се разгледат исковете за прогласяване
на нищожност на заявените от него основания – липса на действителен договор по
аргумент на чл.138, ал.2 от ЗЗД във вр. с чл.26, ал.2, предл.3 от ЗЗД, и липса
на съгласие – чл.26, ал.2, предл.2 от ЗЗД. Съдът сам възприел, че исковете са
предявени при условията на евентуалност, като в нарушение на диспозитивното
начало дал приоритет на иска за прогласяване нищожност на второто заявено
основание – липса на съгласие. В нарушение на материалния закон съдът приел, че
липсата на подпис на жалбоподателя не е съществен елемент за действителността
на договора за поръчителство, като приел, че липсата на подпис на кредитора и
поръчителя не е съществен реквизит, обуславящ валидността на поръчителството.
Излага доводи, че банката не е доказала наличието на изрично съгласие от нейна
страна като кредитор и от страна на поръчителя. За да настъпят предвидените
правни последици за поръчителя следвало да е поставен саморъчен подпис на всяка
от страните по договора, а правното значение на липсата на подпис било
приравнено на липса на съгласие. Договорът за поръчителство следвало да бъде
обективиран в писмена форма и съгласието на двете страни следвало да бъде
изразено писмено. Поддържа, че в случая договорът за кредит не е подписан от
кредитора, поради което формата не била спазена. Освен това чл.8 от процесния
договор за банков кредит бил озаглавен „обезпечение“, а не договор за
поръчителство. Поради изложеното моли обжалваното решение да бъде отменено и да
бъде постановено друго, с което предявеният иск да бъде уважен.
В
срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна „Райфайзенбанк
(България)“ АД, чрез пълномощника юрисконсулт Д.И., с който се изразява
становище за неоснователност на жалбата. Въззиваемата страна поддържа, че
писмената форма на договора за поръчителство е спазена, като същият бил
инкорпориран в договора за банков кредит. Поради изложеното моли за
потвърждаване на обжалваното решение.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото
доказателства и становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от
фактическа и правна страна:
Въззивната
жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт и е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с
изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна
норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от
ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Първоинстанционният
съд е сезиран с искове с правно основание чл.26, ал.2 от ЗЗД за прогласяване
нищожността на договор за поръчителство, инкорпориран в договор за банков
кредит №1910100/29.01.2008г., между ищеца и банката, поради липса на съгласие и
на изискуемата от закона форма. Ищецът излага твърдения, че страницата, от
договора за кредит, на който е обективиран договорът за поръчителство не е
подписана от представител на банката, както и е озаглавена „обезпечение“, а не
договор за поръчителство, поради което счита, че договорът за поръчителство е
нищожен поради липса на съгласие или поради липса на форма.
Според
разпоредбата на чл. 138, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД страни по договора за
поръчителство са кредиторът и поръчителят, а по силата на чл. 138, ал. 1, изр.
2 от ЗЗД договорът следва да бъде сключен в писмена форма. Разпоредбата е
императивна и не може да бъде дерогирана по съглашение на страните по договора,
поради което се касае до форма за действителност. Съгласно установената съдебна
практика писмената форма ще бъде спазена както в случаите, когато договорът е
сключен с нарочен (отделен) документ, така и в случаите когато той е
инкорпориран в друг документ, като например договор за кредит или анекс към
него. В последния случай, за да се счита сключен договорът за поръчителство, не
е достатъчно в другия документ (в който договорът е инкорпориран) да бъде
положен подпис от съгласилото се да бъде поръчител лице и да бъде посочено, че
то полага подписа си в качеството на поръчител, а е необходимо в него да се
съдържат съвпадащите насрещни изявления на страните по договора за
поръчителство, по отношение на съществените елементи на договора,
характеризиращи го като такъв, а също така и конкретните уговорки (ако има
такива) за отношенията между страните. Освен, че е форма за действителност на
договора за поръчителство, писмената форма по чл. 138, ал. 1, изр. 2 от ЗЗД е и
форма за доказване на конкретните уговорки между страните по него, в случай на
спор между тях. Законът не предвижда конкретно съдържание на договора за
поръчителство. С този договор поръчителят се задължава спрямо кредитора на
друго лице да отговаря за изпълнението на неговото задължение, т. е. поръчителят
дължи същата престация, както и главния длъжник, освен ако не е уговорено друго
с кредитора или това друго не следва от естеството на дължимата престация.
Затова уговорките свързани с индивидуализирането на това задължение – за
определяне на задължението, за което се поръчителства, за поемането на
задължението от страна на поръчителя и за определяне на обема на отговорността
му са такива свързани с основния предмет на договора за поръчителство и трябва
да се съдържат в писмения документ, тъй като в противен случай няма да е налице
договор. Липсва законова разпоредба, подобна на чл. 167 от ЗЗД, която да
определя начина на индивидуализация на обезпеченото вземане в договора за
поръчителство. Необходимо е то да бъде посочено по такъв начин, че да е ясно кое
точно вземане се обезпечава, като пропускането на някой или на част от
индивидуализиращите го елементи е без значение, ако останалите посочени такива
са достатъчни за индивидуализиране на вземането. Ако поръчителят се задължава
само за част от задължението или при по-леки или при по-тежки условия от
главния длъжник, това също трябва да бъде отразено в договора, като се посочи,
за каква част от задълженията и при какви точно условия се задължава поръчителят.
В случая, видно от представения договор за банков кредит №1910100/29.01.2008г.,
в който е инкорпориран процесният договор за поръчителство, същият е подписан
от представител на банката, от длъжника П.Г.С., и от поръчителя В.К.К., като е
посочено, че същият се подписва в качеството му на поръчител. В чл.8 от
договора за кредит е посочено, че за обезпечение на всички вземания на банката
по договора за кредит се учредява поръчителство от ищеца В.К.К.. Поради това
въззивната инстанция приема, че между страните е сключен в изискуемата от
закона писмена форма валиден договор за поръчителство, като е посочен дългът,
за който се учредява поръчителството, както и е налице изявление от страна на
ищеца, че се задължава в качеството на поръчител за изплащането на всички
задължения по договора за кредит.
Поради
това предявените искове за прогласяване нищожността на процесния договор за
поръчителство са неоснователни и решението, с което същите са отхвърлени, е
правилно.
Поради
изложеното и предвид съвпадане на изводите на двете съдебни инстанции
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено на основание чл.271, ал.1
от ГПК.
При
този изход на спора на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени разноски
за юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция в размер на 150 лева.
По
изложените мотиви, Софийски градски съд, ГО, ІV-Е въззивен състав
Р Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА решение №20257739/22.11.2020г., постановено по гр.д.
№2872/2014г. по описа на СРС, 38 състав.
ОСЪЖДА В.К.К. да заплати на „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД
разноски за въззивната инстанция в размер на 150 лева.
Решението подлежи на касационно обжалване
в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.