М О
Т И В И
КЪМ
ПРИСЪДА № 517/19.ІV.2017год. по НОХ № 00538/17год. на Пернишки
Районен съд
С обвинителен акт на Районна прокуратура-П. на
подсъдимият И.А.Б.-ЕГН ********** е повдигнато обвинение за престъпление
по чл.183 ал.1 и по чл.183 ал.4
вр. ал.1 вр. чл.28 ал.1 от
НК, както
следва:
*І. За периода
от м.Август.2012год.до м.Януари.
2017год./включително/ в гр.П.,след като е бил осъден да издържа своя низходяща малолетната си дъщеря А.И.А.-ЕГН **********, съзнателно НЕ е
изпълнил задължението си в размер
на повече от две
месечни вноски,а именно-54/петдесет и четири/месечни вноски,като
деянието е извършено повторно, след като е
бил осъждан с влязла в сила присъда за друго такова престъпление- престъпление по чл.183 ал.4 вр.
ал.1 вр. чл.28 ал.1 от
НК
Представителят на прокуратурата поддържа така
повдигнатото обвинение, като предлага с оглед приложените и представените в
хода на съдебното следствие писмени доказателства, подсъдимият да бъде признат
за виновен, като на основание чл.183 ал.4
вр. ал.1 вр. чл.28 ал.1 от
НК да му бъде наложено наказание “Лишаване от свобода” за
срок от 6/шест/месеца, изпълнението на което на осн. чл.66 ал.1 от НК следва да бъде отложено за срок от три години,
както и да се наложи “Обществено порицание” на подсъдимия, което да се изпълни
за срок от един месец с обявление в
общината по местоживеене на лицето.
Подсъдимия И.А.Б.-ЕГН **********
не се явява в с.з тъй като работи в Р Чехия, като изпраща упълномощения от него
договорно адв.Е.Х.-ПАК, която да го представлява в процеса.
Адв.Е.Х.-ПАК–НЕ
оспорва повдигнатото обвинение и пледира освобождаване от наказателна
отговорност с прилагане на административна санкция “Глоба” по реда
на чл.78а НК.
В хода на процеса подсъдимия
изплаща цялостно дължимото задължение касаещо периода по Обвинителния акт,като
към момента изплаща редовно всички дължими вноски след периода на обвинителня
акт.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и доводите на страните по реда на чл.14 и 18 от НПК, намира за
установено следното:
От фактическа страна:
Подсъдимия И.А.Б.-род. ****год. в гр.П., постоянен:гр.П. ул****** и
настоящ адрес:***, ******/Реабилитиран/, -----------, ЕГН **********.
Подсъдимия е осъждан, както
следва:
С Присъда по НОХД №
941/2006г. на ПРС влязла в сила на 05.Х.2006г. за престъпление по чл.183 ал.1
от НК,същия е признат за виновен но на осн. чл.183 ал.3 от НК същия НЕ Е
наказан/НЕ е осъждане/.
С Присъда по НОХД № 1471/2010г. на ПРС влязла в сила на 30.ХІІ.2010г. за
престъпление по чл.183 ал.1 от НК, същия е признат за виновен ,като му е
наложено наказание “Лишаване от свобода” за срок от 3/три/месеца, като
наказанието е отложено за срок от 3/три години.
С оглед процесното
престъпление и предвид разпоредбата на чл.30 от НК е налице хипотезата на ал.4
от чл.183 НК т.е настоящето престъпление е в условията на повторност, макар и
същия да е реабилитиран към момента на извършване/довършване на престъплението-м.Януари
2017г./ на процесното престъпление и към момента на постановяване
на присъдата.
С Влязло в сила Протоколно Определение от 15.V.2002г. на ПРС влязло в сила на 13.VІ.2002г. е одобрена
спогодба между процесния подсъдим и Б.Д.Б.-ЕГН **********/майка/родител
на А.И.А. за ежемесечна издръжка в размер на 30/тридесет лева/,която с Решение № 387/24.ІV.2015г. на ПРС по Гр.дело №
01205/2015г по
описа на
ПРС, е променена в размер на 90/деветдесет/лева,като подсъдимия И.А.Б. е бил осъден да заплаща въпросната
сума чрез свидетелката Б.Д.Б.-ЕГН **********/майка/ родител
на А.И.А. ежемесечна издръжка на малолетната си дъщеря–А.И.А.-ЕГН **********, дължима
в гр.П..
Въпреки постановеното решение подсъдимия И.А.Б. НЕ е
плащал редовно дължимата издръжка от м.Август.2012год.до м.Януари. 2017год./включително/ в гр.П.,поради липса на работа и постоянно работно
място,което е инициирало настоящето производство. В хода на процесното
Досъдебно призводство същия е намерил работа в Р Чехия,като е започнал работа
на постоянен договор респ. е постигнал ситуация позволяваща му да изплаща
дължимите ежемесечни вноски на непълнолетната си дъщеря /род.20.VІІ.2000г./,чрез
бившата си съпруга.
В хода на съдебното производство същия, поради упражняване на трудови
правоотношения в Р Чехия,не се явява в с.з, като изпраща упълномощен от него
защитник-адв.Е.Х.-ПАК,която го представлява в настоящето производство с оглед, че
присъствието му не е задължително.
С Разписка-л.27 представена допълнително в с.з и
изрично устно и лично потвърдена от св.Б.Д.Б.-ЕГН **********/майка/родител на А.И.А. и без претенции, подсъдимият е превел
дължимата сума, която изцяло покрива инкриминираният период, относно деяние
по чл.183 ал.4 вр.
ал.1 вр. чл.28 ал.1 от
НК, като са отчетени редукциите на
дължимото задължение от по 30лева и 90лева в отделните периоди,като видно и от
изложеното от бившата му съпруга св.Б.Д.Б.-ЕГН **********/майка/родител на А.И.А. е започнал редовно да изплаща всички
дължими задължения и извън процесния период време на сетне до настоящия момент
с оглед,че работи и получава редовно възнаграждение.
По доказателствата:
Гореизложената фактическа
обстановка, съдът прие като безспорно установена на базата на обясненията на
подсъдимият И.А.Б., гласните такива и приетите писмени
доказателства, а именно: Досъдебно производство № 877/2016г. по описа на
01-РУ-ОДП-МВР-гр.П. писмени доказателства, а именно: Ксерокопия от 3Бр.
Разписки-л.19, Протокол-Спогодба-Влязла в сила 13.VІ.2002г.-л.20, Протокол за
Доброволно предаване-л.24, Решение № 387/24.ІV.2015г. на ПРС по Гр.дело №
01205/2015г.-л.33, Протокол за предупреждение-л.42, Справка за съдимост-л.11 на
името на И.А.Б. и Разписка за изплатено изцяло задължение,
като доказателства по делото.
От правна страна:
Изложеното налага извода, че подсъдимият И.А.Б., като не е изплащал дължимата
издръжка е осъществил от обективна и от субективна страна фактическият състав
чл.183 ал.4 вр.
ал.1 вр. чл.28 ал.1 от
НК, както
следва:
*І.За времето от м.Август.2012год.до м.Януари.
2017год./включително/ в гр.П.,след като е бил осъден да издържа своя низходяща малолетната си дъщеря А.И.А.-ЕГН **********, съзнателно НЕ е
изпълнил задължението си в размер
на повече от две
месечни вноски,а именно-54/петдесет и четири/месечни вноски,като
деянието е извършено повторно, след като е
бил осъждан с влязла в сила присъда за друго такова престъпление - престъпление по чл.183 ал.4
вр. ал.1 вр. чл.28 ал.1 от
НК.
Горното
престъпление е извършено в условията на повторност, предвид неизтеклия
5/пет/годишен срок от чл.30 от НК,поради което същия е признат за виновен по чл.183 ал.4 вр.
ал.1 вр. чл.28 ал.1 от
НК. Същото не се оспорва от страна на подсъдимия,като се акцентира върху
причините за не плащане,а именно не упражняване на трудови отношения.
От обективна страна-деянието
е извършено чрез бездействие, тъй като подсъдимият НЕ е плащал дължимите
издръжки повече от две месечни вноски.
От субективна
страна–деянието е извършено умишлено,тъй като И.А.Б. е съзнавал обществено
опасният му характер, предвиждал е неговите обществено опасни последици и е
искал настъпването им.
Причини за извършване на
деянието са относителната безотговорност на подсъдимия и недобрите
взаимоотношения с майката на низходящата, както и продължителен период време
без работа.
По вида и размера на
наказанието:
Съдът намира, че с оглед
представените по делото Разписки безспорно се доказва, че дължимата издръжка за
периода от Август.2012год.до м.Януари.
2017год./включително/ е платена изцяло от И.А.Б., което е потвърдено и в с.з. от бившата му съпруга св.Б.Д.Б.-ЕГН **********/майка/родител на А.И.А.,
преди постановяване на присъдата по
настоящето производство.
Същевременно липсват данни за евентуално настъпили някакви вредни последици за
пострадалата: А.И.А. в резултат на несвоевременното й издължаване.
Към настоящия момент и към момента на
довършване на процесното престъпление, подсъдимия е бил реабилитиран/макар това
да не влияе върху квалификацията на деянието с оглед разпоредбата на чл.30 ал.1
изр.2 от НК/ и изхождайки от разпоредбата на чл.86 ал.1 т.1 от НК,че подсъдимия
не е извършил/няма довършено
престъпление/ в условния срок по НОХД № 1471/2010г. на ПРС влязла в сила на
30.ХІІ.2010г. и не му е наложено наказание поради, което следва да изтърпи
отложеното такова,не са налице парични задължения/всичко е изплатено/,състава
намери,че няма пречка да бъде приложена разпоредбата на чл.78а от НК,като
подсъдимия бъде признат за виновен и
освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание
“Глоба” .
С оглед
наличните доказателства, съдът определи
наказанието за това умишлено престъпление, като взе предвид, че
за същото се предвижда наказание “Лишаване от свобода” до 2/две/години, деецът е пълнолетен и НЕ е осъждан за престъпление от общ характер, НЕ е освобождаван от наказателна отговорност
по реда на раздел ІV-ти, Глава
VІІІ-ма,както и от престъплението НЕ
са причинени имуществени
вреди на осн. чл.378 ал.4 т.1 от НПК,поради което го освободи от
наказателна отговорност, като на осн. чл.78а ал.1 от НК, му наложи административно наказание
наказание “ГЛОБА”
в размер на 1 200/хиляда и двеста/лева.
При определяне
вида и размера
на
административното наказание,съдът
взе предвид следното:
-установените оттегчаващи
обстоятелства за които прие продължителния
период време на не плащане и предходното осъждане /и прилагане на режима по чл.183 ал.3 НК/ макар и
да е реабилитиран, както и наличните:
-смекчаващи обстоятелства, за каквито
прие–чисто съдебно минало към момента /Реабилитиран/, трудовата му ангажираност,
пълното изплащане на дължимите вноски и изплащане на вноските извън процесния
период време до момента,
поради
което бе наложено наказание при
отчитане на същите и приоритет на
смегчаващите вината обстоятелства за което се наложи наказание над минимума и под средата, при отчитане характера на обществена опасност на
дееца и извършеното деяние, мотивите за
извършване на същото/липса на работа/,като съдът намери, че за постигане на
целите визирани в чл.36 НК и преди
всичко за поправяне на подсъдимия е наложително изтърпяването на именно наложеното наказание “Глоба” в размер на 1 200/хиляда и двеста/лева.
Ръководейки се от всички относими към
индивидуализацията на наказанието обстоятелства, както и от принципа залегнал в
чл.35 ал.3 от НК, при конкретните обстоятелства на казуса съдът намери, че
определеното наказание по вид и тежест отговаря на целите посочени в чл.36 от НК, съответства на тежестта
на престъплението, на личността на
дееца, и адекватно би съдействало за постигане целите на индивидуалната и
генералната превенция.
Съда, не се съобрази с
предложения от РП-П. размер на наказанието в рамките на 6 месеца “Лишаване от свобода” с прилагане на чл.66 от НК за условно изтърпяване на наказанието и
“Обществено порицание”тъй като направеното искане намира за неудачно,както
юридически така и логически, предвид следните съображения:
1.Като
се иска наказание 6 месеца “Лишаване от свобода” с прилагане на
чл.66 от НК/условно изтърпяване/ по същество РП-П. приема,че подсъдимия е
реабилитиран т.е към момента на довършване на престъплението и към настоящия
момент същия е реабилитиран защото само при такова условие може да се иска
условно осъждане и налагане наказание ”Лишаване от свобода”,защото ако приема
началния момент на започване на престъплението/не довършването му/ за меродавен
то условно осъждане не би било възможно, а наказание “Лишаване от свобода”
както се иска би било възможно само ефективно, ведно с привеждане на
наказанието по предходното осъждане.
2. Ако е вярно горното т.е РП-П. приема, че е
налице реабилитиран подсъдим, то в такъв случай са налице предпоставките на
чл.78а от НК при липса на изключващи го такива по смисъла на ал.7, респ.
прилагането на 78а НК е приоритет респ. така направеното искане се явява
най-малко неадекватно.
3.Що се касае до цитираното Решение №
310/29.V.1970г. на І н.о , то състава не намира връзка с прилагането на чл.78а
от НК тъй като същото касае прилагане на ал.3 от чл.183 НК т.е когато лицето е
признато за виновно но НЕ СЕ НАКАЗВА, НЕ когато се приложи чл.78а НК и лицето
се освобождава от наказателна отговорност с налагане на административна
санкция,което е различно от хипотезата на ал.3 на чл.183 НК когато няма никаква
неблагоприятна последица/санкция/.
Горното е от правна страна, от логическа пък
такава настоящетото производство има за основна идея защита правата на детето, което се извежда и от не особено тежките
санкции предвидени от законодателя.
В настоящия случай едно налагана на наказание
”Лишаван от свобода” в никакъв случай не би бил в интерес на детето, напротив
би последвало задържане на подсъдимия, прекратяване на трудовото правоотношение
/неудачно с оглед продължителния период време в което подсъдимия не е имал
работа/, респ. преустановяване на
плащане на следващите вноски и в крайна степен засягане безвъзвратно
интересите на детето и то към момент, когато същото се нуждае от тези
средства /непълнолетна/, най-малко целите на чл.36 от НК биха обезпечени по
този начин.
Наистина законодателя е предвидил
и друго алтернативно наказание ”Пробация” но дори и то би засегнала интересите
на детето предвид,че част от последиците са ограничаване движението на осъдения
/затваряне на граници/ респ. накърняване трудовите отношения и като крайна
последица не изплащане на дължимите вноски.
Обстоятелството,че след започване на работа същия е изплатил всички задължения
в пълен обем,че продължава да заплаща следващите такива сами по себе си са
показателни,че целите на чл.36 НК са постигнати относно настоящия подсъдим в
който смисъл наложената санкция се явява възможно най-адекватна,както относно
подсъдимия така и относно пострадалата непълнолетна.
Предвид
тези съображения състава НЕ се съобрази с исканото от РП-П. наказание 6 месеца “Лишаване от свобода” с прилагане на
чл.66 от НК/условно изтърпяване/,като наложи именно настоящата санкция.
Водим от горното и в същият смисъл, съдът постанови
диспозитива на присъдата си.
02.Х.2017г. СЪДИЯ:..............
гр.П.
ВЯРНО
С ОРИГИНАЛА
ВС