№ 390
гр. Стара Загора, 12.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Блага Бозова
при участието на секретаря Пламена П. Янкова
като разгледа докладваното от Блага Бозова Административно наказателно
дело № 20235530200734 по описа за 2023 година
Производството е по чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление (НП) № 23-020 от 27.02.2023 г.
на Началник отдел „Рибарство и контрол-Южна България“ гр. Пловдив към
Главна дирекция „Рибарство и контрол“ (ГДРК) към Изпълнителна агенция
по рибарство и аквакултури (ИАРА), с което на А. И. А. е наложено
административно наказание глоба в размер 1000 лв. на основание чл.73 ал.1
от Закона за рибарството и аквакултурите (ЗРА).
В жалбата се твърди, че НП е незаконосъобразно. Сочат се съображения
в подкрепа на молбата съдът да отмени НП.
В съдебно заседание жалбоподателят е редовно призован, не се явява.
Упълномощеният представител адв. Д. К., от АК-Хасково, редовно призована,
не се явява. По делото е депозирано на 26.04.2023 г. становище от адв.Д. К., с
което се поддържа жалбата и възраженията изложени в нея, като се
претендират направените разноски за адвокат.
В съдебно заседание наказващият орган - Началник отдел „Рибарство и
контрол-Южна България“ град Пловдив към Главна дирекция „Рибарство и
контрол“ (ГДРК) към Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури
(ИАРА), редовно призован, не изпраща процесуален представител.
Съдът, като прецени събраните доказателства и служебно провери
правилността на издаденото НП, приема установено следното:
Жалбата е допустима, тъй като е подадена от надлежна страна -
наказано лице, което единствено чрез право на жалба може да си гарантира
правото да оспори административното обвинение и съответната
административно - наказателна санкция.
Жалбата е неоснователна.
1
На 09.11.2022 г., около в 19.10 часа, на обект - язовир Бяло поле, общ.
Опан, обл. Стара Загора, жалбоподателят А. И. А. извършвал риболов с
мрежени уреди тип „сетка“ /в обект различен от Черно море и река Дунав/.
От събраните по делото гласни доказателства, се установява, че на
09.11.2022 г., свидетелите Д И. Д. и Г. И. Ч., тогава работещи като
трактористи в „Терамис 2007“ ЕООД, били изпратени от началника си да
обходят язовира в с. Бяло поле, тъй като имало информация за бракониери. В
тази връзка свидетелите Д. и Ч. след като приключили работа направили
обход на язовира с джип, като забелязали две коли, към които се
приближили. На мястото свидетелите установили младо момче, което стояло
на края на водата, а вътре в язовира лодка, на която бил жалбоподателят А. А.
и още един мъж. Свидетелите Д. и Ч. веднага съобщили за тримата
нарушители на началника си, който подал сигнал до полицията и до ИАРА.
Лодката била гумена с гребла и размери около 1,50 х 2.00 м. Свидетелите Д. и
Ч. извикали на двамата мъже в лодката да излязат на брега, след което
помолили тримата нарушители да се качат с тях в едната кола, за да ги
откарат до площада в с. Бяло поле, където ги чакали органите на реда и
служителите на ИАРА. Лодката и мрежите останали във водата. По-късно
служителите на ИАРА отишли до язовира, където била лодката и мрежите,
заедно със свидетелите и по-младото момче от нарушителите. Двамата
служители от ИАРА влезли в язовира с лодката и извадили мрежите, след
което отново всички се върнали на площада при останалите.
От показанията на свидетеля Д. се установява, че нарушителите били
трима, на двама от които били съставени актове за нарушение веднага на
площада, а на жалбоподателя А., тъй като му било станало лошо и го откарала
линейка, бил съставен акт за нарушение след няколко дни.
В хода на съдебното следствие е разпитан в качеството си на свидетел
актосъставителят С. И. С., на длъжност главен специалист РК в сектор
„Рибарство и контрол – Стара Загора“, отдел „Рибарство и контрол – Южна
България“ - Пловдив. От показанията му се установява, че на процесната дата
09.11.2022 г. бил подаден сигнал, че на язовир в с. Бяло поле, който се
арендувал от „ТЕРАМИС 2007“ ЕООД, са установени лица, които извършват
риболов с мрежи. В тази връзка свидетелят С. заедно с колегата си Стефан Т.
отишли към 19.00 ч. до язовира. Свидетелят посочва, че жалбоподателят А.,
заедно с още двама души, бил задържан в момент на извършване на риболов с
мрежи от служители на фирмата арендатор „ТЕРАМИС 2007“ и всички били
изведени до центъра на селото. От показанията на свидетеля С. се установява,
че впоследствие от мястото на нарушението /язовир Бяло поле/ били извадени
три мрежите от водата. Междувременно на жалбоподателя А. му прилошало,
като бил откаран в гр. Стара Загора с линейка, затова не му бил съставен
веднага акт за нарушение. Впоследствие жалбоподателят А. А. бил поканен с
писмо-покана /лист 18 от делото/ да се яви в офиса на ИАРА – Стара Загора,
където в негово присъствие му бил съставен акт за установяване на
административно нарушение по данни на свидетелите Д Д. и Г. Ч..
В хода на съдебното следствие е разпитан в качеството на свидетел
Вакрил Спасов В., който установи, че на 8 или 09.11.2022 г. заедно с негов
приятел се обадили на жалбоподателя А. да ходят заедно да берат трънки за
ракия. Тримата били с два автомобила, които оставили на черен път и
тръгнали из местността край с. Бяло поле. На свечеряване се върнали до
колите, но гумите им били нарязани, като в това време някакви хора ги
2
нападнали и ги принудили да се качат с тях в колата им, за да ги откарат до с.
Бяло поле. Свидетелят В. посочва, че били обвинени, че са бракониери, без да
имат нищо общо. Твърди, че жалбоподателят А. не бил ходил до язовира, не
се бил качвал в лодка и не бил пускал мрежи. На свидетеля В. също бил
съставен акт за нарушение, на място от служителите от ИАРА, а
жалбоподателят А. бил откаран с линейка. Свидетелят посочва, че
служителите на ИАРА ходили с другото момче Митко някъде и после се
върнали, но не знаел точно къде били ходили.
За констатираното нарушение, на 23.11.2022 г. е връчена покана за
явяване за съставяне на АУАН на основание чл.40 ал.2 от ЗАНН /лист 18 от
делото/ на жалбоподателя А.. В тази връзка на 25.11.2022 г. на жалбоподателя
бил съставен АУАН от актосъставителя С. И. С., на длъжност главен
специалист РК в сектор „Рибарство и контрол – Стара Загора“, отдел
„Рибарство и контрол – Южна България“ – Пловдив.
На жалбоподателя е съставен АУАН за извършено нарушение на чл.39а
ал.1 от ЗРА, изразяващо се в това, че на 09.11.2022 год., в 19.10 часа на язовир
„Бяло Поле“, община Опан, извършвал риболов посредством мрежен
риболовен уред тип “сетка“ в обект различен от р.Дунав и Черно море.
Лицето не притежава разрешително по чл.25 ал.1 т.1 от ЗРА, а риболовът се
извършва с мрежа дълга 80 м. и големина на окото 80 мм, с помощта на
надуваема лодка.
АУАН е предявен и връчен по надлежния ред на жалбоподателя А.,
който го е подписал доброволно. В графата за възражения същия саморъчно е
изписал: „не притежавам мрежи и лодка и не съм хващал риба“.
От страна на жалбоподателя не е било подавано писмено възражение
пред наказващия орган, срещу съставения акт, по реда на чл.44, ал.1 от
ЗАНН.
Въз основа на този акт за нарушение, в законния срок и от компетентен
орган е издадено обжалваното НП № 23-020 от 27.02.2023 г., в което
нарушението е описано и квалифицирано така, както е в акта. В тази връзка
жалбоподателят е санкциониран на основание чл.73 ал.1 от Закона за
рибарството и аквакултурите /ЗРА/, като му е наложено административно
наказание глоба в размер на 1000 лв., за нарушение на чл.39а, ал.1 от същия
закон.
Посочената фактическа обстановка съдът приема за установена въз
основа на събраните в хода на производството - гласни доказателства,
приобщени посредством разпита на свидетелите С.П. Т. /актосъставител/ и на
свидетелите по акта Д И. Д. и Г. И. Ч., чиито показания кредитира с доверие
като последователни и без каквито и да било противоречия в изложението,
както и с приетите писмени доказателства. В случая не се събраха
доказателства, които да ги оборват, поради което съдът намира описаното в
издаденото НП нарушение и извършването му от жалбоподателя за доказани
по несъмнен и безспорен начин.
Всъщност показанията на свидетелите Т. /актосъставител/, Д. и Ч. не се
обориха по никакъв начин и с разпита на свидетеля В. /приятел на
жалбоподателя/. Последният твърди, че бил с жалбоподателя А. и още един
техен приятел в местност край язовира, за да берат трънки и че
жалбоподателят не е ходил до язовира, не е влизал в язовира с лодка и не е
пускал мрежи. В случая съда не кредитира с доверие показанията на
3
свидетеля В., тъй като същите са нелогични, като липсват каквито и да е
доказателства в тяхна подкрепа. Напротив, свидетелите Д. и Ч. установяват,
че жалбоподателят А. бил в гумена лодка в язовира заедно с още един човек и
са извършвали риболов. Техните показания се подкрепят и от показанията на
свидетеля С., който установява, че като отишли на процесното място, от
водата на язовира са извадили мрежи за риболов. Още повече, че по делото се
установи, че свидетелят В. е приятел на жалбоподателя, което го прави
заинтересован от изхода на делото. На този свидетел също е наложено
наказание глоба за идентично административно нарушение /лист 54-55 от
делото/, което го прави предубеден и необективен.
Съдът на основа на императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразност и обоснованост, както относно справедливостта на
наложените административни наказания и предвид така установената
фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Съдът приема, че наказателното постановление е издадено от
компетентния за целта орган – упълномощен от Министерство на
земеделието, съгласно чл.91 ал.1 и ал.4 от Закона за рибарството и
аквакултурите /ЗРА/, от началника на отдел "Рибарство и контрол – Южна
България" гр. Пловдив към Главна дирекция "Рибарство и контрол" при
Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, видно от приложеното по
делото заверено копие от Заповед № РД 09-406/01.04.2022 г. на министъра на
Министерство на земеделието /лист 19 от делото/.
При съставяне на акта за установяване на административно нарушение
и издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяна на
последното. Нарушението и обстоятелствата, при които е извършено са
описани достатъчно пълно и ясно, както в акта за установяване на
административно нарушение, така и в наказателното постановление, поради
което съдът счита, че правото на защита на жалбоподателя не е накърнено.
Неоснователно е възражението изложено в жалбата, че АУАН е
съставен в нарушение на чл.40 от ЗАНН, тъй като се установява, че на
жалбоподателя е връчена покана за явяване за съставяне на АУАН на
основание чл.40 ал.2 от ЗАНН /лист 18 от делото/, в тази връзка на 25.11.2022
г. е съставен АУАН в присъствие на нарушителя и на двама свидетели. Актът
е предявен и връчен на жалбоподателя, като е спазен тримесечния срок за
съставяне на АУАН, който започва да тече от откриването на нарушителя,
съгласно чл.34 от ЗАНН.
Нарушението, за което от жалбоподателя А. се търси административно
наказателна отговорност е по чл.39а ал.1 от ЗРА, според която разпоредба се
забранява риболовът с мрежени риболовни уреди в обектите по чл.3 ал.1, с
изключение на риболова, извършван: 1. във водите на Черно море и река
Дунав, при условията на чл.17, както и 2. от лица, регистрирани по реда на чл.
25 - във водните обекти, за които е извършена регистрацията. Безспорно
язовир Бяло поле попада в обектите по чл.3 ал.1 и в него е забранено
извършването на риболов с мрежени риболовни уреди. Безспорно се
установява и факта, че жалбоподателят е извършвал риболов в язовир, а не в
р. Дунав или Черно море именно с такива уреди, като не е имал разрешително
по чл.25 ал.1 т.1 от ЗРА, т.е. е нарушен редът за извършване на риболов. От
доказателствата по делото се установява факта, че свидетелите Ч. и Д. са
4
задържали в момент на извършване на риболов с мрежи жалбоподателя А. с
още две лица, като са ги предали на контролните и полицейски органи. От
показанията на актосъставителя С., се установява, че самоличността на
нарушителите, в това число и на жалбоподателя, е установена след което от
мястото на нарушението /язовира/ са извадени мрежите, които са и
средството, с което е извършено нарушението.
Налага се извода, че административното обвинение е доказано и не е
опровергано чрез доказателствени средства, установяващи друга обективна
истина за съставомерните факти.
С оглед гореизложеното, съдът намира за установено по безспорен
начин извършването на административното нарушение, субектът и вината му.
За нарушение като процесното санкционната разпоредба на чл.73 ал.1
от Закона за рибарството и аквакултурите /ЗРА/ предвижда - „Който лови
риба и други водни организми със забранени риболовни уреди, средства,
принадлежности и приспособления в нарушение на чл. 35 ал. 1 т. 4, 5. и 7 чл.
36 37 и чл. 39а ал. 1 се наказва с глоба от 1000 до 2000 лв.”. При това
положение законосъобразно и съответствие със закона се явява наложено
административно наказание, определено в законово установения минимален
размер – 1000 лева.
Възражението на жалбоподателя относно приложението на чл.28
ЗАНН съдът намира за неоснователно, тъй като разпоредбата урежда
правомощието на наказващия орган при констатиран маловажен случай на
административно нарушение да не наложи наказание, а да предупреди
нарушителя. В атакуваното наказателно постановление наказващият орган е
изложил съображения за това, по какви причини не приема нарушението за
маловажно. Съгласно ТР № 1 от 12.12.2007 г. на ВКС по н. д. № 1/2005 г.,
ОСНК преценката за "маловажност на случая" подлежи на съдебен контрол,
като в неговия обхват се включва и проверката за законосъобразност на
преценката по чл.28 ЗАНН. Последното означава, че ако след отчитане
спецификите на случая съдът стигне до извода за неговата маловажност, той
може да отмени издаденото наказателно постановление само на това
основание, поради незаконосъобразна и неправилна преценка на наказващия
орган. По настоящото дело от страна на жалбоподателя не са ангажирани
доказателства относно наличието на определени смекчаващи отговорността
обстоятелства, които да обосноват маловажност на деянието. В жалбата е
посочено единствено, че никакви вреди не са нанесени. Това не би могло да
се приеме за смекчаващо обстоятелство, тъй като законът не поставя
изискване за количество уловена риба, като самото използване на мрежата се
явява осъществен състав на нарушение. В разглеждания случай се касае
формално нарушение, с което се застрашават обществени отношения,
свързани с опазване на околната среда и по точно с регламентираното
извършване на риболов, с оглед опазване на аквакултурите. Деянията,
санкционирани с нормата на чл.73 ал.1 от ЗРА са с висока степен на
обществена опасност, доколкото осъществяването им вреди на устойчивото
развитие на рибните ресурси, възстановяване и опазване на биологичното
равновесие и обогатяване на разнообразието на тези ресурси във водните
екосистеми. По изложените съображения, съдът не приема случая за
маловажен и съответно е неприложима разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.
В случая, както в съставения АУАН, така и в издаденото НП е посочено
и средството, с което е извършено административното нарушение. В
5
обстоятелствената част на наказателното постановление е посочен вида -
мрежени уреди тип „сетка“, с дължина 80 м. и големина на око 80 мм.,
надуваема лодка с гребла, т.е. индивидуализирани са уредите, чрез които е
извършван риболова, като възраженията изложени в жалбата в тази насока са
неоснователни.
Наказващият орган законосъобразно на основание чл.90 ал.1 от ЗРА с
атакуваното НП e отнел в полза на държавата средството за извършване на
нарушението /предвид извършено административно нарушение
на чл.39а ал.1 от ЗРА/.
Обжалваното наказателно постановление е правилно и законосъобразно
и като такова следва да бъде потвърдено.
В настоящото производство наказващият орган не се представлява от
процесуален представител, по делото не е направено искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, поради което съдът не дължи произнасяне
по този въпрос.
Водим от горните мотиви и на основание чл.63 ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРДЖАВА наказателно постановление № 23-020 от 27.02.2023 г.
на Началник отдел „Рибарство и контрол-Южна България“ гр. Пловдив към
Главна дирекция „Рибарство и контрол“ към Изпълнителна агенция по
рибарство и аквакултури, с което на А. И. А., с ЕГН **********, адрес: ***, е
наложено административно наказание глоба в размер 1000.00 лв., на
основание чл.73 ал.1 от Закона за рибарството и аквакултурите, като
законосъобразно.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване чрез Районен съд -
Стара Загора пред Административен съд - Стара Загора в 14-дневен срок от
получаване на съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
6