№ 460
гр. Варна, 25.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ТО, в публично заседание на
девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Цвета Павлова
Членове:Пламен Ат. Атанасов
Деница Добрева
при участието на секретаря Христина Здр. Атанасова
като разгледа докладваното от Деница Добрева Въззивно гражданско дело №
20253100500300 по описа за 2025 година
за да се произнесе, съдът съобрази следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Производството по делото е образувано по въззивна жалба вх.
№101482/13.12.2024г. от Н. К. Н.–П., ЕГН **********, чрез адв. Л. П. срещу
решение № 4226/25.11.2024 год., постановено по гр.д. № 14059/2023 год., с
което е отхвърлен предявения от ищцата(сега въззивник) иск за осъждане на
ЗАД „Армеец“ ЕИК *********, с адрес: гр. София, п.к. 1000, р-н Средец, ул.
Стефан Караджа №2 за разликата над присъдените 1539,18 лева до пълния
размер на претенцията от 3549 лв., представляващо обезщетение по щета
№*******, както и обезщетение по щета №******** за сумата от 1475,00 за
лек автомобил марка „Мини Купър“, с peг. №*****, въз основа на договор за
имуществено застраховане „Каско“, обективиран в застрахователна полица №
*****, както и за разликата над присъдените 62,22 лева до пълния размер на
претенцията от 104,77 лв., представляваща мораторна лихва върху главница за
периода 07.08.2023г. до 26.10.2023г. върху обезщетението по претенция по
щета № *******, и за сумата от 39,24 лева мораторна лихва върху главница от
1475, 00 лева за периода 07.08.2023г. до 26.10.2023г. по щета №********.
Поддържа се, че обжалваното решение е необосновано и е постановено в
противоречие с материалния и процесуалния закон. Съдът, в нарушение на
процесуалния закон, не е зачел доказателствената сила на приложени по
делото и неоспорени от ответника частни свидетелстващи документи-
протоколи за опис на щети, в които са посочени увредените детайли и
1
необходимите ремонтни дейности. В случая ответникът не е оспорил
удостоверените с протоколите обстоятелства относно вида на увредените
детайли, а е възразил само по отношение ремонтирането на детайлите преди
процесното застрахователно събитие. Ето защо неправилно съдът е приел, че
увредените детайли са само по пунктове 1,5,7,8,9 и 11 от щета №*******, а
останалите детайли са неувредени. Този извод на съда намира за
противоречащ на диспозитивното начало в гражданския процес и правилата за
поетапната преклузия на твърденията и възраженията на страните. Навежда,
че на вещото лице по първоначалната експертиза съдът не е възложил, а и
страните не са поискали, установяването дали уврежданията по описа са
действително налични. В този смисъл вещото лице е излязло извън обхвата на
поставената му задача. Позовава се и на процесуално нарушение на
първоинстанционния съд, който е приел, че определени факти са доказани без
преди това да е разпределил доказателствена тежест на страните за тези
факти. Счита, че ищецът по иска не носи доказателствена тежест за
установяване на точен механизъм на увредата, тъй като е житейски нелогично
същият да има данни за механизъм на ПТП, настъпило в паркирано състояние
на автомобила. Отделно, с конклундентни действия, като не е оспорил
уврежданията в рамките на рекламационното производство, ответник е приел
декларираният механизъм за възможен. Поддържа, че обжалваното решение е
постановено при несъобразяване с изслушаната допълнителна САТЕ, която е
установила, че единственият детайл, който е увреден преди процесното
събитие и не е бил отремонтиран е задна броня, но същевременно е
констатирал нови увреждания. От това извежда, че е налице увеличаване на
степента на уврежданията на конкретния детайл спрямо предходно/ отново
увредено/ състояние. Относно възстановителната стойност на щетата намира,
че обосновано съдът е кредитирал заключението по втората допусната
експертиза. Счита, че размерът на обезвредата нe може да се определи по
методиката на застрахователя. ОУ на застрахователя също не са обвързващи,
тъй като застрахованото лице не се е запознало с тях и не ги е подписало.
Няма основание при определяне на обезщетението по средни пазарни цени да
се изключат сервизи със сертификат и официални сервизи. По изложените
съображения настоява за уважаване на жалбата, отмяна на решението в
обжалваната част и постановяване на друго, с което да се уважат исковете в
цялост. Претендира разноски за две съдебни инстанции.
В срока по чл.263 ГПК, насрещната страна ЗАД „Армеец“. Счита
постановеното решение за правилно в обжалваната му част. Поддържа доводи,
че през периода на застрахователно покритие ищцата е завела общо десет броя
щети, за които са и заплатени обезщетения. Ищцата не е доказала
възстановяване на предходни увреждания по детайлите, за които претендира
обезвреда. Представени с жалбата писмени доказателства намира за
неотносими. Моли за потвърждаване на решението и присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
В съдебно заседание страните не изпращат представители. С нарочни
2
становища двете страни поддържат доводите си по жалбата, респективно по
отговора й.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част.
Относно правилността на решението съдът е ограничен до оплакванията в
жалбата. В обхвата на тази проверка, съдът намира следното:
Обжалваното решение е действително по критериите на ТР от
10.02.2012г. по тълк. д. № 1/2011г. на ОСГТК на ВКС, като постановено от
надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна
власт, и съдържащо реквизитите по чл. 236 ГПК.
Произнасянето на първоинстанционния съд съответства на осъдителна
претенция на застрахован по договор за имуществено застраховане ищец за
заплащане на обезщетение по покрит от ответника застрахователен риск- чл.
405 от КЗ.
Относно правилността на обжалваното решение, в обхвата на въззивната
проверка, съдът намира следното:
Варненският районен съд е сезиран с иск за заплащане на имуществена
обезвреда за вреди по имуществено застраховане, заявени с два описа по щета.
Подписаните от представител на ответника описи по щета представляват по
съществото си частни свидетелстващи документи, ползващи се с формална
доказателствена сила по смисъла на чл. 180 от ГПК относно удостоверените в
тях обстоятелства. В случая при оглед на автомобила е съставен опис по щета
щета №********, при който представител на застрахователя е удостоверил
увреждания на преден десен калник, предна дясна врата, задна дясна врата
панел, заден десен блен кант калник и щета №******* при относно
увреждания на Лява декоративна лайсна пр. капак – боядисване; Преден ляв
блен кант калник –боядисване; Предна лява врата – боядисване; Преден ляв
калник – боядисване; Преден капак – боядисване; Заден ляв панел –
боядисване; Външна ламарина таван – боядисване; Долна лайсна предна
броня - за подмяна; Облицовка предна броня – боядисване; Облицовка задна
броня – боядисване и Задна средна лайсна удар - за подмяна.
Съгласно ОУ на ЗАД „Армеец“ не се изплаща обезщетение за
уврежданията на части и агрегати, когато са констатирани, описани или
заснети при огледа на МПС и не са били отстранени/чл. 12.4/ или когато са
констатирани и заснети при предходна претенция/чл. 12.5/. Доказването на
отстраняването се извършва с нов оглед.
Съставът на въззивния съд намира, че застрахования валидно е обвързан
от въпросните ОУ. Макар приложените ОУ да не носят подписа на
застрахования, със сключване на самия договор за имуществено застраховане
последният е приел тези условия. В приложената по делото застрахователна
полица, подписана от ищцата, изрично се съдържа изявление за приемане на
тези условия. Съдържанието на клаузите на ОУ е ясно, а самите разпоредби на
3
чл.12.4.и 12.5 не могат да се окачествят като неравноправни по см.чл. 143-146
от ЗЗП, защото без да ограничават правата на потребителя, превиждат
разумен баланс между тези права и риска на застрахователя, който поначало е
длъжен да обезщетява само действителни увреди.
В случая обаче с въпросните описи по щета самият застраховател е
признал уврежданията. Не се установява по делото при сключване на договора
за застраховка, обективиран в застрахователна полица № *****
застрахователят да описал и заснел увреждания, идентични със заявените по
двете процесни претенции. От представения снимков материал към датата на
сключване на договора също не се установяват увреди според заключението
по СТЕ. Заключението на експерта, че увреждания има само, защото е
възможно да не са фотографирани добре, е необосновано и противоречи на
житейската логика. Вредите не могат да се презюмират в такъв случай.
Застрахователя е този, който има интерес да заснеме уредените детайли при
сключване на договора.Съдът приема, застрахователят може валидно да се
позове на изключения риск по чл. 12.4 и чл. 12,5 от договора само, ако при
сключването му е описал или заснел увреждания, идентични с предявените за
репарация. В случая такива обстоятелства не се установяват. Дори сходни
щети да са предявени за обезщетяване при предходно действалия между
страните договор за застраховка, след като застрахователят не ги е описал при
сключване на процесния, то не може да се изведе, че са били налични към
релевантната дата / тази на настоящата застрахователна полица/.
Ето защо съдът намира, че на страната се следва обезщетение по
пунктове 2, 3,4,6,10,12,13,14, 15 от експертизата, за които е отхвърлен иска.
По отношение на конкретния размер на вредите съдът кредитира
вариант трети от заключението на допуснатата САТЕ относно средната
пазарна възстановителна стойност на увреденото имущество. Този размер на
обезщетението съответства на изискването на чл.405, ал.1 КЗ вр. чл.400, ал.1
и ал.2 КЗ застрахователното обезщетение по договор за имуществено
застраховане се съизмерява със средните пазарни средства, необходими за
отстраняване на увреждането (материали и труд), изчислени към момента на
настъпване на застрахователното събитие и същевременно отчита в най-
голяма степен вида на увреденото имущество. Ето защо в полза на въззивника
следва да се присъди допълнително обезщетение по щета №******* в размер
на 1148,88 лева и мораторна лихва за периода 07.08.2023г. до 26.10.2023г. в
размер на 33,91 лева, а по щета №******** в размер на 494,20 лева и
съответно лихва за същия период в размер на 14,59 лева. За тази част
обжалваното решение следва да се отмени частично.
По разноските:
С оглед изхода от спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК в полза на
въззивника следва да бъдат присъдени разноски съобразно уважената част от
иска. Възражението за прекомерност на заплатеното от въззивника
адвокатско възнаграждение съдът намира за основателно.С решение на СЕС
4
по дело С-438/2022 г., по повод искането за тълкуване на член 101, параграф 2
ДФЕС в аспекта на съответствие на Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за
минималните размери на адв. възнаграждения, е постановено тълкуване в
смисъл, че национална правна уредба, съгласно която, от една страна,
адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер
по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна
организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, Следователно
съдът не обвързан от приложението на Наредба № 1 от 9 юли 2004 г., а
приетите там размери могат да служат само като ориентир при преценката за
справедливия размер на възнаграждението.
При отчитане на действителната сложност на производството, съдът
намира на първо място, че цената на иска е само е един от критериите, който
може служи за ориентир. Следва да се има предвид, че не е задължително да
съществува пропорция между усилията, положени от процесуалния
представител и цената на иска. На следващо място следва да се отчита рода на
самото производство- дали се касае до често предявявани в практиката искове,
по които съществува изобилна съдебна практика, или до спорадично
предявявани дела. От значение е сложността на конкретното дело - обема на
събраните доказателства, броя на съдебните заседания, както и конкретната
активност на пълномощника.
Предявеният иск за заплащане е застрахователно обезщетение е често
срещан в практиката и не предполага съществена сложност, а и самото
конкретно производство не се характеризира с такава. Делото е протекло в
едно заседание, без участието на процесуален представител в о.с.з. Горното
дава на съда основание да приеме за обоснован размер на разноските във
въззивната инстанция в размер на 450 лева.
Този размер на възнаграждението следва да се съобрази при присъждане
на разноските пред настоящата инстанция съобразно уважения материален
интерес. При съобразяване на извършените разходи във въззивното
производство, общия размер на уважения интерес и сторените разноски за
държавна такса и адв. възнаграждение, на въззивника се присъждат общо
304,96 лева.
На осн.чл.78, ал.8 ГПК съдът определя юрисконсултско възнаграждение
на въззиваемия в размер на 200 лева за въззивната инстанция, на осн. чл. 25,
ал. 2 от НПП, определено при съобразяване на цената на иска, броя на
проведените съдебни заседания и процесуалната активност на представителя.
При отчитане на отхвърления материален интерес, на застрахователя се
присъжда 64,81
С оглед изхода от спора обжалваното решение следва да се измени в
частта за разноските, като на ищеца се присъдят разноски допълнително за
пред първата инстанция съобразно приетия за основателен от въззивния съд
материален интерес -1276.47 лева.
Водим от горното, съдът
5
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 4226/25.11.2024 год., постановено по гр.д. №
14059/2023 год., с което е отхвърлен предявения от Н. К. Н.–П., ЕГН
**********, чрез адв. Л. П. срещу ЗАД „Армеец“ ЕИК *********, с адрес: гр.
София, п.к. 1000, р-н Средец, ул. Стефан Караджа №2 за сумата от 1148,88
лева представляваща обезщетение по договор за имуществено застраховане
„Каско“, обективиран в застрахователна полица № ***** за щета №*******,
ведно с мораторна лихва за периода 07.08.2023г. до 26.10.2023г. в размер на
33,91 лева и за сумата от 494,20 лева по щета №********, ведно с мораторна
лихва за периода 07.08.2023г. до 26.10.2023г. в размер на 14,59 лева и вместо
него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗАД „Армеец“ ЕИК *********, с адрес: гр. София, п.к. 1000,
р-н Средец, ул. Стефан Караджа №2 ДА ЗАПЛАТИ на Н. К. Н.–П., ЕГН
********** от гр.Варна допълнително сумата от 1148,88 лева представляваща
обезщетение по договор за имуществено застраховане „Каско“, обективиран в
застрахователна полица № ***** за щета №*******, ведно с мораторна лихва
за периода 07.08.2023г. до 26.10.2023г. в размер на 33,91 лева и за сумата от
494,20 лева по щета №********, ведно с мораторна лихва за периода
07.08.2023г. до 26.10.2023г. в размер на 14,59 лева.
ИЗМЕНЯ решение № 4226/25.11.2024 год., постановено по гр.д. №
14059/2023 год. в частта за разноските, като ОСЪЖДА ЗАД „Армеец“ ЕИК
*********, с адрес: гр. София, п.к. 1000, р-н Средец, ул. Стефан Караджа №2
ДА ЗАПЛАТИ на Н. К. Н.–П., ЕГН ********** от гр.Варна допълнително
сумата от 1276.47 лева- разноски, сторени пред първата инстанция, на осн.чл.
78, ал. 1 от ГПК.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата необжалвана част.
ОСЪЖДА ЗАД „Армеец“ ЕИК *********, с адрес: гр. София, п.к. 1000,
р-н Средец, ул. Стефан Караджа №2 ДА ЗАПЛАТИ на Н. К. Н.–П., ЕГН
********** от гр.Варна сумата от 304,96 лева, представляваща разноски пред
въззивната инстанция, на осн.чл. 78,ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА Н. К. Н.–П., ЕГН ********** от гр.Варна ДА ЗАПЛАТИ на
ЗАД „Армеец“ ЕИК *********, с адрес: гр. София, п.к. 1000, р-н Средец, ул.
Стефан Караджа №2 сумата от 648,81 лева, представляваща разноски пред
въззивната инстанция, на осн.чл. 78,ал. 3 от ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
6
2._______________________
7