Р Е Ш Е Н И Е
гр.София,
19.06.2019 г.
В И М Е
Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав, в публично съдебно заседание на двадесети март през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА Мл.с-я: БИЛЯНА КОЕВА
при секретаря Юлия
Асенова, като разгледа докладваното от съдия ДИМОВ в.гр.дело № 13025 по описа за 2018 год., за да постанови
решение, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение от 06.06.2018
г., постановено по гр.дело № 74169/2017 год. по описа на СРС, ІІ Г.О., 74
състав е признато за установено по искове с правно основание чл.415, ал.1, във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК, във вр.
с чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД, предявени от “Т.С.” ЕАД, ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление:***,
против И.И.С., ЕГН **********, с адрес: ***,
че И.И.С., ЕГН **********, дължи на “Т.С.” ЕАД,
следните суми: сумата от 1184,25 лв., за доставена от дружеството топлинна
енергия през периода от 01.05.2015 г.-30.04.2016 г., ведно със законна лихва за
периода от 17.01.2017 г. до изплащане на вземането, лихва в размер на 279,65
лв., за периода от 15.09.2014 г. до 10.01.2017 г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение по ч.гр.дело № 2529/ 17 г. на СРС, като са отхвърлени
предявените искове с правно основание чл.415, ал.1, във вр.
с чл.124, ал.1 от ГПК, вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД за
разликата до пълния предявен размер и с
правно основание чл.415,ал.1, във вр. с чл.124, ал.1
от ГПК, във вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД за разликата до пълния предявен размер, като
неоснователни. С решението на съда е осъден на основание чл.78, ал.1 във вр. с ал.8 от ГПК, длъжникът И.И.С.,
ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на “Т.С.” ЕАД, ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление:***, сумата от 620 лв., представляваща разноски
по делото и сумата от 84,85 лв.- разноски в заповедното производство.
В срока по чл.259
от ГПК, решението на СРС, ІІ
Г.О., 74 състав е обжалвано и от двете страни по делото.
Въззивникът- ищец „Т.С.“-ЕАД, гр.София, чрез юрк.Л.Ч.обжалва решението
в частта, с която са отхвърлени предявените
от него искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, с
искане решението да бъде отменено в тази част и вместо това да
бъде постановено друго, с което да
бъдат уважени предявените искове в обжалваната част. Твърди се, че
решението в обжалваната част е неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалноправните
разпоредби на закона, по съображения
изложени в жалбата. Претендира присъждане на направени разноски
по делото и юрисконсултско възнаграждение.
Въззиваемата
страна – ответник И.И.С., чрез пълномощника му адв. П.Х.,
оспорва жалбата, като неоснователна по съображения подробно изложени в депозирания по делото писмен
отговор по чл.263, ал.1 от ГПК. Моли съда жалбата като неоснователна
да бъде отхвърлена,
а първоинстанционното решение,
в обжалваната част -потвърдено, като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на направени разноски по делото.
Въззивникът- ответник И.И.С., чрез пълномощника му адв. П.Х. е подал въззивна
жалба, с която моли съда решението да бъде
отменено, като неправилно и незаконосъобразно,
постановено
в нарушение на процесуалните правила и на материалноправните разпоредби на закона, в частта, с която са уважени предявените
установителни искове по подробни изложени съображения.
Излага доводи, че няма качеството
на потребител на
топлинна енергия, както и че не
е налице валидно договорно отношение между страните по делото. Твърди, че не е ползвател на процесния недвижим
имот, находящ се в гр.София, ж.к.“ **********, през
исковия период от време, както и че ползвател на имот, различен от процесния, а именно- апартамент № 16, в ж.к.“ **********. Предвид
изложеното се моли настоящата инстанция да отмени
решението на СРС, като неправилно и незаконосъобразно, и да постанови друго, с което исковете да бъдат отхвърлени. Претендира присъждане на направени
разноски по делото.
Въззиваемата
страна- ответник „Т.С." ЕАД, ***, чрез
своя процесуален представител юрк.М.Шуплинкова в писмена молба депозирана по делото, моли съда
да постанови решение, с което да отхвърли подадената въззивна
жалба. Претендира присъждане на направените разноски по делото и юрисконсултско възнаграждение.
Третото лице-помагач-„Т.”-ООД, гр.София, не
взема становище по жалба.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на
страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено
следното:
Въззивните жалби са допустими - подадени са в срока по
чл.259,
ал.1 от ГПК от легитимирани страни в процеса срещу
първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно
обжалване, поради което следва да
се разгледат по същество, относно тяхната основателност.
Разгледана по същество въззивната
жалба на въззивника-ищец е НЕоснователна.
Разгледана по същество въззивната
жалба на въззивника-ответник е основателна.
Предмет на
разглеждане са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Обжалваното
решение е валидно и допустимо. Същото обаче
е неправилно, в обжалваната от ответника част и правилно в обжалваната от
страна на ищеца част, по следните
съображения:
Спорният по делото въпрос
се свежда до съществуването на валидно облигационно
правоотношение между страните по договор
за доставка на топлинна енергия
за процесния топлоснабден недвижим имот, находящ
се в гр.София, община „ Красна поляна“, ж.к.“ **********,
ап.16.
Твърдението на ищеца в
подаденото заявление за издаване на заповед изпълнение по чл.410 от ГПК, както
и в исковата молба е, че ответникът е ползвал топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в
гр.София, община „ Красна поляна“, ж.к.“ **********, ап.16.
Съгласно
действалата през процесния период нормативна уредба – чл.153, ал.1 от ЗЕ /в ред. преди
изм. с ДВ бр. бр.
54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г./ потребител на топлинна енергия
за битови нужди е собственикът и титулярът на вещното
право на ползване на топлоснабдявания имот. Разпоредбата императивно установява кой е страна по
облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право
върху имота – собственост или вещно право на
ползване. В този смисъл е и действалата през процесния период разпоредба на &1,т.42 от
ДР на ЗЕ /отм., бр. 54 от 2012 г.,
в сила от 17.07.2012 г./ съдържаща легална дефиниция на понятието
„потребител на топлинна енергия за битови нужди”. Посочената законова уредба
определя, че потребител по силата
на закона на доставяната топлинна енергия за битови нужди
е собственикът на топлоснабдения имот, освен в случаите, когато върху имота
има учредено ограничено вещно право на ползване.
Следователно
ищецът е следвало на първо място
да установи договор със съдържание
като твърдяното в исковата молба, в това число, че
ответникът И.И.С.
е лице -
собственик или ползвател на имот,
чийто обект е присъединен към топлопреносната мрежа и което ползва топлинна
енергия за домакинството си или за стопански
нужди - § 1, т.42
от ДР на ЗЕ, респ. §1, т.13 от ДР
на ЗЕЕЕ /отм./, респективно, че ответникът е лице- собственик или ползвател на процесния топлоснабден недвижим имот, находящ
се в гр.София, община „ Красна поляна“, ж.к.“ **********, ап.16. Доказателства
в тази насока не са ангажирани от страна на ищеца по делото. От представения по
делото нот.акт № 95, том І, рег.№ 4663, нот.дело № 82/2012 г.
се установява обстоятелството, че на 25.09.2012 г., ответникът И.И.С. е продал на М.Н.Н.,
собствения си недвижим имот- апартамент № 16, находящ
се в гр.София, Столична община, район“ Красна поляна“, ж.к.“Разсадник-Коньовица“, в жилищна сграда- блок № 29, във вх.А,
на 6 етаж, като продавачът И.И.С. си е запазил
безвъзмездно за срок от 5 години,
считано от датата на подписване на нотариалния акт, вещното право на ползване върху процесния
недвижим имот. Т.е ответникът е ползувател на
апартамент № 16, в бл.29, в гр.София, район“
Красна поляна“, ж.к.“Разсадник-Коньовица“,
а не е собственик или ползвател на
апартамент № 16, в бл.29, в гр.София, район“ Красна
поляна“, ж.к.“Красна поляна“. Безспорно
в случая се касае за два различни
жилищни комплекса в гр.София, макар и същите да са на територията на една
община.
Съдът приема, че в отговора
на исковата молба, депозиран в срока по чл.131 ГПК, ответникът И.И.С. е оспорил предявените срещу него
установителни искове за установяване на вземането на
ищеца, с твърдение за липса на
валидно облигационно правоотношение по договор за доставка
на топлинна енергия с ищеца за процесния топлоснабден
имот, находящ
се в гр.София, ж.к.“Красна поляна“. От друга страна съдът
приема, че в настоящия случай ответникът И.И.С. не е пасивно материалноправно
легитимиран да отговаря по предявените
срещу него установителни искове, тъй като
не върху твърдяния от ищеца топлоснабден недвижим имот, находящ
се в гр.София, ж.к.“Красна поляна“, бл.29 е учредено вещно право на ползване
в полза на ответника, а по
отношение на друг недвижим имот, находящ се в
гр.София, район“ Красна поляна“, ж.к.“Разсадник-Коньовица“. В тази връзка след като ответникът не е собственик
или ползвател на апартамент №
16, находящ се в гр.София, община
„ Красна поляна“, ж.к.“ Красна поляна“,
бл.29, а е ползувател на друг недвижим имот по
силата на учредено вещно право на ползване- на апартамент № 16, находящ се в гр.София, Столична община, район“ Красна
поляна“, ж.к.“Разсадник-Коньовица“,
в жилищна сграда- блок № 29, във вх.А, на 6 етаж, същия
не се явява и задължено
лице за заплащане на
разходите за топлинна енергия за имота.
В настоящия случай, по делото липсват доказателства, че ответникът е титуляр на вещни
права по отношение на процесния
топлоснабдяван имот, находящ се в гр.София, ж.к.“Красна поляна“, т.е, че е негов
собственик или ползвател, а оттук и за наличие на
възникнало между страните валидно облигационно правоотношение с параметри посочени в исковата молба. За това обстоятелство няма и признание от страна на
ответника,
който в отговора на
исковата молба е изложил конкретни
възражения срещу основателността на претенцията на ищеца. Посоченото обстоятелство
не се установява
и от останалите представени по делото доказателства.
От друга страна спорното обстоятелство – наличие
на договорно правоотношение между страните за процесния
период, респективно качеството на ответника на
потребител по смисъла на §
1, т.42 от ДР на ЗЕ, респ. §1, т.13 от ДР
на ЗЕЕЕ /отм./, е правопораждащо, тъй като обуславя спорните
по делото права и доказването му е следвало да
бъде пълно /т.е., да създаде
сигурно убеждение у съда в истинността на твърденията в исковата молба/ и главно /защото има за предмет
факти, за които ищецът носи
доказателствена тежест/. От
изложеното и в приложение на правните последици
от тежестта на доказване, съгласно
които недоказаният факт се приема
за неосъществил се, което съдът
отнася във вреда на този,
върху когото тежи тежестта на
доказване на съществуването на договорно отношение – на ищеца, искът
за установяване на вземането за
главницата е неоснователен,
а поради акцесорността на вземането за
обезщетение за забава, неоснователен се явява и искът
за установяване на вземане за
обезщетение за забава в размер на законната лихва.
Предвид
на изложено, обжалваното решение, като неправилно и незаконосъобразно следва да
бъде отменено, в частта, в която са уважени предявените искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД
и с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 86,
ал. 1 ЗЗД, както и в частта, с която ответникът е осъден да заплати на ищеца,
разноски по делото на основание чл.78, ал.1, във вр.
с ал.8 от ГПК, като вместо него да бъде
постановено друго, с което установителните искове по
чл.422 ГПК, в частта, с която са уважени следва да бъдат отхвърлени. Обжалваното
решение, като правилно и законосъобразно следва
да бъде потвърдено в частта, с която предявените установителните
искове по чл.422 ГПК са отхвърлени, като неоснователни.
При този изход на спора на въззивника-ответник
следва да се присъдят направените по делото разноски за двете съдебни инстанции
в общ размер на сумата от 1473,40 лв./ заплатена държавна такса и заплатено адвокатско
възнаграждение по договори за правна защита и съдействие/. Съдът
приема за неоснователно наведеното от въззиваемата страна
– ищец, чрез неговия процесуален представител възражение по реда на чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност
на претендираното от въззивника-ответник адвокатско възнаграждение за въззивното производство. В настоящия случай съдът приема, че претендираният от въззивника- ответник адвокатски хонорар
от 1100 лв. за въззивната нстанция, за който
по делото са налице доказателства
за реалното му плащане, не е прекомерен, с оглед действителната правна и фактическа сложност на делото.
Предвид изложените съображения, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение от 06.06.2018 г., постановено
по гр.дело № 74169/2017 год. по описа на СРС, ІІ Г.О., 74 състав, в частта, с която е признато за
установено по искове с правно основание чл.415, ал.1, във вр.
с чл.124, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 и чл.86,
ал.1 от ЗЗД, предявени от “Т.С.” ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление:***, против И.И.С., ЕГН **********, с адрес: ***, че И.И.С., ЕГН **********, дължи на “Т.С.” ЕАД, следните суми:
сумата от 1184,25 лв., за доставена от дружеството топлинна енергия през
периода от 01.05.2015 г.-30.04.2016 г., ведно със законна лихва за периода от
17.01.2017 г. до изплащане на вземането, лихва в размер на 279,65 лв., за
периода от 15.09.2014 г. до 10.01.2017 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.дело № 2529/ 17 г. на СРС, както и в частта, с която е осъден на основание чл.78, ал.1 във вр. с ал.8 от ГПК, длъжникът И.И.С.,
ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на “Т.С.” ЕАД, ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление:***, сумата от 620 лв., представляваща разноски
по делото и сумата от 84,85 лв.- разноски в заповедното производство, като
вместо това постановява:
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователни
предявените от „Т С” ЕАД, ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление:*** 23Б срещу
И.И.С., ЕГН **********, искове с правно основание
чл. 422 ГПК във вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД,
за признаване за установено, че И.И.С., ЕГН **********,
дължи на „Т. София” ЕАД, ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление:*** 23Б,
следните суми: сумата от 1184,25 лв., за доставена от дружеството
топлинна енергия през периода от 01.05.2015 г.-30.04.2016 г., ведно със законна
лихва за периода от 17.01.2017 г. до изплащане на вземането, лихва за забава в
размер на сумата от 279,65 лв., за периода от 15.09.2014 г. до 10.01.2017 г.,
за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК от 20.01.2017 г. по ч.гр.дело № 2529/ 2017 г.
на СРС, 74 състав.
ПОТВЪРЖДАВА решение от 06.06.2018 г., постановено по
гр.дело № 74169/2017 год. по описа на СРС, ІІ Г.О., 74 състав, в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА „Т. София” ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление:*** 23Б, да заплати на И.И.С., ЕГН **********,***,
сумата от 1473,40 лв. / хиляда
четиристотин седемдесет и три лева, и 40
стотинки/ - разноски за производството
пред СРС и СГС.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието в процеса на „Т.”-ООД, гр.София, като трето лице – помагач на
ищеца “Т. София” ЕАД.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал.
3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.