№ 271
гр. Велико Търново , 02.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVII СЪСТАВ в публично
заседание на единадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:АННА ДИМОВА
като разгледа докладваното от АННА ДИМОВА Гражданско дело №
20204110101670 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на "Агенция за контрол
на просрочени задължения" ЕООД - град София срещу И. Т. С.. Процесуалният
представител на дружеството развива съображения, че на 16.06.2018 година между
"Вива Кредит" ООД и ответницата е сключен Договор за паричен заем № 5447810,
съгласно който дружеството й е отпуснало заем в размер на 600.00 лева, който се
усвоява в търговските обекти на "Изипей" АД, като с подписването на договора И.С. е
удостоверила, че е получила дадената в заем сума. Сочи, че ответницата е поела
задължение да върне сумата в размер на 705.15 лева, представляваща отпуснатата в
заем сума, ведно с уговорената договорна лихва и такса за експресно разглеждане на 9
равни месечни погасителни вноски, всяка в размер на 105.15 лева. Твърди, че
ответницата е извършила плащания по договора в общ размер на 141.35 лева. Посочва,
че начислената договорна лихва е в размер на 85.01 лева, за периода от 16.07.2018
година до 13.03.2019 година - датата на последната погасителна вноска. Твърди, че на
ответника е начислена и лихва за забава в размер на 31.60 лева за периода от
14.03.2019 година до датата на подаване на заявлението в съда - 28.01.2020 година.
Посочва, че на 01.07.2019г. е подписано Приложение № 1 към Рамков договор за
прехвърляне на парични задължения /цесия/ от 01.12.2016г., по силата на което,
заемодателят е цедирал на ищеца вземанията си срещу ответника по процесния
договор за заем, ведно с всички привилегии, лихви и обезпечения. Посочва, че в
качеството си на пълномощник на цедента прилага към исковата молба уведомление до
1
ответницата в съответствие с чл. 99 ал. 3 ЗЗД. Твърди, че за вземанията си се е
снабдител със заповед за изпълнение по Ч.гр.д. № 414/2020г. на ВТРС, която е връчена
на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. С Определение № 93 от 15.01.2021 година,
на основание чл. 232 ГПК, производството по делото е прекратено по отношение на
претенциите за сумата в размер на 252.00 лева - представляваща неустойка по Договор
за паричен заем № 5447810 от 16.06.2018 година; за сумата в размер на 252.00 лева -
такса за експресно разглеждане на документи и за сумата в размер на 245.00 лева -
разходи и такси за извънсъдебно събиране. Направено е искане да бъде прието за
установено по отношение на И. Т. С., че дължи на "Агенция за контрол на просрочени
задължения" ЕООД - град София сумата в размер на 541.79 лева - главница по Договор
за паричен заем № 5447810 от 16.06.2018 година; сумата в размер на 85.01 лева -
договорна лихва за периода от 16.07.2018 година до 13.3.2019 година, както и сумата в
размер на 31.60 лева - лихва за забава за периода от 14.03.2019 година до 28.01.2020
година, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК - 28.01.2020 година до окончателното изплащане на
задължението, за които суми е издадена Заповед № 124 за изпълнение на парично
задължение от 12.02.2020 година по Ч.гр.д. № 414/2020 година на ВТРС. Претендира да
бъдат присъдени направените от дружеството разноски по делото както в исковото,
така и в заповедното производство.
Препис от исковата молба е връчен редовно - лично на ответника по делото, но в
срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и представените по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
От представения по делото заверен препис от Договор за паричен заем
"Вивакредит план" № 5447810 от 16.06.2018 година /л. 6-8/ се установява, че "Вива
Кредит" ООД - град София е предоставило на ответника кредит в размер на 600.00 лв.,
като последният се задължил да върне сумата, ведно с уговорената възнаградителна
лихва и такса за експресно разглеждане на документите в общ размер на 988.65 лева с
на 9 месечни вноски - първата с падеж на 16.07.2018 година, а последната - на
13.03.2019 година, всяка в размер на 109.85 лева. Видно от чл. 1, ал. 3 от договора
страните са уговорили такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на
паричен заем в размер на 283.50 лева, т. е. уговорената между страните договорна
лихва е в размер на 105.15 лева. В чл. 4, ал. 1 от договора страните са уговорили, че в
тридневен срок от усвояване на сумата заемателят се задължава да предостави на
заемодателя едно от посочените в договора обезпечения, като в случай на
неизпълнение на това задължение заемателят дължи неустойка в размер на 283.50 лева.
В този случай размерът на погасителните вноски става 141.35 лева, а общото
задължение по договора става в размер на 1 272.15 лева. Уговореният между страните
2
Годишният процент на разходите е 49.45 %. В чл. 2, ал. 2 от договора е предвидено, че
заемателят удостоверява, че е получил от заемодателя уговорената сума, както и че
договорът има сила на разписка за предадената, съответно - получената сума. В
подадената по делото искова молба ищецът признава, че ответникът е извършил
плащане за погасяване на задълженията по кредита в размер на 141.35 лева.
По делото е приложено и заверено копие на Тарифа на "Вива Кредит" ООД,
приложима към договор за паричен заем "Вивакредит план" /л. 9-11/.
От Рамков договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/ от 01.12.2016
година /л. 12-15/ се установява, че кредитодателят се е съгласил да прехвърли на
"Агенция за контрол на просрочени задължения" ЕООД - град Софи свои ликвидни и
изискуеми вземания, произтичащи от договори за заем, които същият е отпускал на
свои клиенти, като вземанията се индивидуализират в Приложение № 1 към договора.
С писмено потвърждение по смисъла на чл. 99, ал. 3 ЗЗД /л. 19/ цедентът е потвърдил,
че индивидуализираните в Приложение № 1 от 01.07.2019 година вземания са
прехвърлени на цесионера. Приложено е и пълномощно във връзка с цесията /л. 21/.
От представеното по делото заверено копие от извлечение от Приложение № 1
от 01.07.2019г. /л. 16-18/ се установява, че "Вива Кредит" ООД - град София е
цедирало на ищеца вземането си към ответника по процесния договор за заем, като са
посочени номерът на договора за кредит, ЕГН и трите имена на кредитополучателя,
датата ма договора, главницата и др. По делото е приложено и Уведомление до
ответника, с което ищецът, в качеството си на пълномощник на цедента и по договора
за цесия /л. 20/ го уведомява за извършеното прехвърляне на задълженията му по
процесния договор за заем, което е връчено на ответника, ведно със съобщението по
чл. 131 ГПК.
От приложеното по делото Ч.гр.д. № 414 по описа на Районен съд - Велико
Търново за 2020 година се установява, че във връзка с подадено Заявление за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на 12.02.2020 година е издадена Заповед №
124 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу длъжника И. Т. С. за
сумата в общ размер на 658.40 лева, от които главница: 541.79 лева, договорна лихва:
85.01 лева за периода от 16.07.2018г. до 13.03.2019г., законна лихва за забава върху
непогасената главница 31.60 лева, за периода от 14.03.2019 г. до 28.01.2020г., ведно със
законната лихва върху главницата и договорните лихви, от момента на подаване на
заявлението – 05.02.2020г., до окончателното изплащане на дължимите суми, както и за
сумата в размер на 61.50 лева - разноски, от която 11.50 лева - държавна такса,
съразмерно на уважената част от заявлението и 50.00 лева - юрисконсултско
възнаграждение. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника, при условията на чл.
47, ал. 5 ГПК, поради което и на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК на заявителя е
3
указано, че може да предяви иск за вземането си.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Предявеният иск за установяване вземането на ищеца към ответника е
процесуално допустим, доколкото е предявен в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК от
кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, връчена на
длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК и има за предмет посочените в заповедта
за изпълнение суми.
Предмет на установителния иск по чл. 422 ГПК е установяване съществуването
на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение на посоченото в нея
основание. В този смисъл, за да бъде уважен предявеният по делото иск е необходимо
в условията на пълно и главно доказване ищецът да установи наличието на валидно
облигационно отношение между кредитодателя и кредитополучателя по договора за
потребителски кредит, усвояването на кредита от ответника, настъпила изискуемост на
вземанията по кредита, размера на претендираните отделни вземания, прехвърлянето
на вземанията по кредита на ищеца с договора за цесия, за който ответникът е
надлежно уведомен по смисъла на чл. 99, ал. 3 ЗЗД за извършеното прехвърляне на
вземанията.
В случая по делото кредитодателят по договора за паричен заем с ответника е
прехвърлил по реда на чл. 99 ЗЗД вземанията си по нега на ищцовото дружество въз
основа на Рамков договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/ от 01.12.2016
година и Приложение № 1 от 01.07.2019г. към него, в което цедираното вземане е
индивидуализирано по обем и обхват. За да породи действие договорът за цесия, е
достатъчно постигането на съгласие между стария и новия кредитор и от този момент
страните по договора са валидно обвързани от него, като цесионерът се явява носител
на придобитите имуществени права. За да има действие спрямо длъжника не е
необходимо нито той да участва в договора, нито да го приеме, а е необходимо
единствено същият да бъде уведомен от предишния кредитор за прехвърлянето – чл.
99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД. Целта на уведомяването е длъжникът да бъде обвързан с договора
за прехвърляне на вземането, като същевременно последният да бъде защитен от
ненадлежно изпълнение на задължението си. Изискването, въведено в чл. 99, ал. 3 ЗЗД
е длъжникът да бъде уведомен за прехвърлянето, но не и как да стане това, т.е. липсва
забрана съобщението за цесията да бъде извършено от новия кредитор - цесионера въз
снова на изрично пълномощно от цедента /Решение № 137 от 02.06.2015г. по гр. д. №
5759/2014г. на ІІІ г.о. на ВКС/. В случая по делото от приложеното по делото
пълномощно безспорно се установява, че ищецът е упълномощен от "Вива Кредит"
ООД - град София да уведоми ответника за извършеното прехвърляне на процесното
4
вземане. Действително липсват доказателства длъжникът да е уведомен за
извършеното прехвърляне на вземанията преди образуване на делото, но към исковата
молба е приложено уведомителение по чл. 99, ал. 3 ЗЗД, изходящо от ищеца, както и
заверен препис от посоченото по-горе пълномощно. Константа е практика на
съдилищата, че с достигане на същите до длъжника в процедурата по чл. 131 ГПК е
налице надлежно съобщаване на цесията по смисъла на чл. 99, ал. 3 ЗЗД и последната
поражда действие по отношение на него съгласно чл. 99, ал. 4 ЗЗД, което
обстоятелство следва да бъде съобразено като факт от значение за спорното право,
настъпил след предявяване на иска, на основание чл. 235, ал. 3 ГПК. В този смисъл е и
Решение № 3 от 16.04.2014г. по т.д. № 1711/2013г. на II т.о. на ВКС. Ето защо
настоящият съдебен състав приема, че ответникът е уведомен за извършеното
прехвърляне на вземането с връчване на препис от исковата молба и приложенията към
нея и към момента на приключване на съдебното дирене в настоящата инстанция
ищецът е титуляр на вземанията по договора за паричен заем, сключен с И. Т. С..
От събраните по делото доказателства безспорно се установява съществуването
на валидно заемно правоотношение по силата на договор за потребителски кредит по
смисъла на чл. 9 и сл. ЗПК. Кредитодателят е бил изправна страна по договора, тъй
като е изпълнил задължението си да предостави на ответника сумата в размер на
600.00 лв., което обстоятелство последният е потвърдил с подписването на самия
договор. Това от своя страна е породило задължението му да върне заетата сума,
заедно с уговорената договорна възнаградителна лихва в размер на 105.15 лева или
общо сумата в размер на 705.15 лв. на 9 равни месечни вноски, всяка от които в размер
на 78.35 лева. С исковата молба ищецът е признал, че ответникът е платил по кредита
сумата в размер на 141.35 лева.
Макар подаденото от ищеца заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК да е отхвърлено относно вземанията за такса за експресно разглеждане на
документи - за сумата от 252 лева, за неустойка за неизпълнение на задължение - за
сумата от 252 лева и за разходи и такси за извънсъдебно събиране за сумата от 245 лева
и съответно с Определение № 93 от 15.01.2021 година, на основание чл. 232 ГПК,
производството по делото е прекратено по отношение на претенциите за същите суми
за пълнота на изложението следва да бъде съобразено, че по аргумент от § 13, т. 12,
във връзка с т. 1 от ДР на ЗЗП претендираните в производството вземания произтичат
от договор, сключен с потребител, поради което и предвид разпоредбата на чл. 7, ал. 3
ГПК /Изм. - ДВ, бр. 100 от 2019г./ съдът следи служебно за наличието на
неравноправни клаузи в договорите, сключени с потребител. Освен това трайна и
постоянна е и съдебната практика, съгласно която съдът следи служебно за нищожни
договорни клаузи, дори при липсата на възражение и следва да зачете последиците на
тази нищожност, когато е нарушена норма предвидена в закона в обществен интерес и
5
не се изисква събиране на доказателства, когато е налице противоречие с добрите
нрави и когато е налице неравноправна клауза, както и при някои особени хипотези,
при които охраняването на блага от специфичен обществен порядък преодолява
поради изключителната си значимост диспозитивното начало в гражданския процес. В
подобен смисъл са ТР № 1/15.6.2010 г. на ОСТК на ВКС, Решение № 198/10.8.2015 г.
по гр.д. № 5252/2014 г. на IV г.о. на ВКС, Решение № 229/21.1.2013 г. по т.д. №
1050/2011 г. на II т.о на ВКС и др.
В тази връзка настоящият съдебен състав намира, че вземанията за такса за
експресно разглеждане на документи, неустойка за неизпълнение на задължение се
основават на неравноправни клаузи, респективно - на такива, които противоречат на
закона и/или добрите нрави и независимо, че същите не се претендират в
настоящото производство, това обстоятелство следва да бъде съобразено
доколкото при извършеното от ответника плащане за погасяване на
задълженията по договора за паричен заем, част от сумата е отнесена за
погасяване именно на тези вземания.
Задължаването на длъжника да заплати по–високата такса за експресно
разглеждане на документите му, без да е ясно срещу тази цена какви са задълженията
на кредитора, отнапред изключва възможността за проверка дали те са изпълнени и
води до липсата на еквивалентност между права и задълженията на двете страни по
отношение на тази т.нар. "допълнителна услуга". В този смисъл и по аргумент от
разпоредбата на чл. 143, ал. 1 ЗЗП, уговорката за дължимост на подобна такса
представлява неравноправна клауза. Отделно от това уговарянето на такава такса е в
пряко противоречие със закона /чл. 10а, ал. 2 ЗПК/, доколкото заемателят не следва да
заплаща такси за действия, свързани с усвояването и управлението на кредита, а
разглеждането на молбата за отпускане на кредит е част от процеса на усвояването му
и такса за тази дейност не следва да се дължи. Предвид на това клаузата е нищожна и
поради противоречие със закона /чл. 26, ал. 1 ЗЗД/. Неустойката за неизпълнение на
задължението по чл. 4, ал. 2 от договора за кредит пък е нищожна, поради
противоречие с добрите нрави, тъй като е уговорена извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции. Въведените в договора изисквания за вида на
обезпечението и срока за представянето му създават значителни затруднения на
длъжника при изпълнението му до степен, то изцяло да се възпрепятства. Неустойката
е предвидена за заплащане без да се намира в никакво отношение с изпълнение или
неизпълнение на главното задължение на длъжника да върне заетата сума. Уговорена
по този начин претендираната сума не съставлява неустойка, а част от печалбата на
кредитора, която е единствената цел на начисляването й. Клаузата за неустойка е и с
неравноправен характер по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП, тъй като е необосновано
висока - размерът й е фиксиран отнапред и надвишава 1/3 от стойността на отпуснатия
6
кредит и с оглед вторичния характер на задължението, което обезпечава, безспорно
създава значително неравновесие между страните по договора.
Установеното по делото противоречие на клаузите за такса за експресно
разглеждане на документи, респективно - за неустойка за неизпълнение на задължение,
със закона и добрите нрави прави същите нищожни, като съгласно чл. 26, ал. 4 ЗЗД в
тази си част договорът не е породил действие и за заемателя не е възникнало
задължение за заплащане на сумите по тях. В останалата си част договорът е породил
действие и за заемателя е възникнало задължение за връщане на дадената му в заем
сума, ведно с възнаградителната лихва. С исковата молба ищецът е признал неизгоден
за себе си факт, а именно че ответникът е заплатил по кредита сумата в размер на
141.35 лева, като не се установява при внасянето й да е посочено кое свое задължение
погасява ответникът. Доколкото съдът приема за нищожни клаузите за посочените по-
горе такси, същите не трябва да бъдат включвани в стойността на дължимата месечна
вноска, която следва да бъде в размер на 78.35 лева, от която 66.67 лева – главница и
11.68 лева – възнаградителна лихва. Следователно със заплащане на сумата от 141.35
лева ответникът е погасил изцяло 1 погасителна вноска в размер на 78.35 лева и
отчасти 2-та погасителна вноска в размер на 63.00 лева, от която сумата от 11.68 лева
за възнаградителна лихва /предвид уговорената в чл. 14 от договора поредност при
погасяванията/, и в размер на 51.32 лева - главница, като с извършените плащания са
погасени общо 117.99 лева от главницата и 23.36 лева от възнаградителната лихва.
Следва да се има предвид, че разпоредбата на чл. 76, ал. 2 ЗЗД не намира приложение
по отношение на мораторната лихва и предвид частичното погасяване на задължението
за главница в размер на 117.99 лева, обезщетението за забава върху главницата за
периода от 14.03.2019 година до 28.01.2020 година възлиза в размер на 42.98 лева, но с
оглед диспозитивното начало в гражданския процес, следва да бъде съобразена
посочена в исковата молба сума в размер на 31.60 лева.
Мотивиран от всичко изложено по-горе съдът намира, че предявените по делото
установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК се явяват основателни и
доказани за сумата от 482.01 лева, представляваща остатък от дължимата главница по
Договор за паричен заем № 5447810 от 16.06.2018 година, за сумата в размер на 81.79
лева – договорна лихва за периода от 14.09.2018 година до 13.03.2019 година, сумата в
размер на 31.60 лева /предвид диспозитивното начало в гражданския процес и с оглед
претендираната с исковата молба сума/ – мораторна лихва за периода от 14.03.2019
година до 28.01.2020 година, ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението в съда – 05.02.2020 година до окончателното й изплащане, за
които суми е издадена Заповед № 124 за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК от 12.02.2020 година по Ч.гр.д. № 414/2020г. по описа на Районен съд - Велико
Търново. В останалата част - над уважените размери, предявените по делото искове с
7
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във връзка с чл. 79, ал. 1 ЗЗД – за сумата в размер
на 59.78 лева – представляваща главница по Договор за паричен заем № 5447810 от
16.06.2018 година и за сумата в размер на 3.22 лева – представляваща договорна лихва
за периода от 14.09.2018 година до 13.03.2019 година, се явяват неоснователни, поради
което и като такива следва да бъдат отхвърлени в тези им части.
При този изход на делото претенцията на ищеца за присъждане на разноски,
както в исковото, така и в заповедното производство /т. 12 от ТР №4/18.06.2014г. по
тълк. дело № 4/2013г. на ОСГТК, на ВКС/ се явява частично основателна. В исковото
производство ищецът е доказал извършването на разноски за държавна такса в размер
на 121.85 лева /предвид оттеглянето и прекратяването на производството по
отношение на три от предявените с исковата молба иска/, като същевременно
дружеството е представлявано от юрисконсулт, поради което на основание чл. 78, ал. 8
ГПК вр. чл. 37 ЗПП му се следва юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00
лева, определено от съда в размер на минималния такъв, предвиден в разпоредбата на
чл. 25, ал. 1 НЗПП, тъй като процесуалният представител на ищеца е изготвил и подал
единствено писмени молби по делото. По правилото на чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски съразмерно с уважената част на
исковете в размер на 200.62 лева, респективно - за заповедното производство дължи
заплащането на разноски в размер на 33.06 лева.
Водим от горното, Великотърновският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на И. Т. С. от ***, с ЕГН
**********, че дължи на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ
ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ ЕООД, със седалище и адрес на управление град София, ул.
„Панайот Волов“ № 29, ет. 3, с ЕИК ********* СУМАТА в размер на 482.01 лева
/четиристотин осемдесет и два лева и една стотинка/ - главница, представляваща
неизпълнено задължение по Договор за паричен заем № 5447810 от 16.06.2018 година,
СУМАТА в размер на 81.79 лева /осемдесет и един лева и седемдесет и девет
стотинки/ - договорна лихва върху главницата за периода от 14.09.2018 година до
13.03.2019 година, СУМАТА в размер на 31.60 лева /тридесет и един лева и
шестдесет стотинки/ - представляваща обезщетение за забава за периода от 14.03.2019
година до 28.01.2020 година, ведно със законната лихва върху главницата от датата
на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 05.02.2020 година до окончателното й
изплащане, за които суми е издадена Заповед № 124 за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 12.02.2020 година по Ч.гр.д. № 414/2020г. по описа на
Районен съд - Велико Търново.
8
ОТХВЪРЛЯ предявените от „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ
ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ ЕООД, със седалище и адрес на управление град София, ул.
„Панайот Волов“ № 29, ет. 3, с ЕИК ********* срещу И. Т. С. от ***, с ЕГН
********** искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във връзка с чл. 79, ал. 1
ЗЗД в останалата им част, над уважените размери - ЗА СУМАТА в размер на 59.78
лева /петдесет и девет лева и седемдесет и осем стотинки/ – представляваща главница
по Договор за паричен заем № 5447810 от 16.06.2018 година и ЗА СУМАТА в размер
на 3.22 лева /три лева двадесет и две стотинки/ – представляваща договорна лихва за
периода от 14.09.2018 година до 13.03.2019 година, за които суми е издадена Заповед
№ 124 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 12.02.2020 година по
Ч.гр.д. № 414/2020г. по описа на Районен съд - Велико Търново, като
НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА И. Т. С. от ***, с ЕГН ********** да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА
КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ ЕООД, със седалище и адрес на
управление град София, ул. „Панайот Волов“ № 29, ет. 3, с ЕИК ********* сумата в
размер на 200.62 лева /двеста лева и шестдесет и две стотинки/, представляваща
направените от дружеството в исковото производство съдебни разноски, съразмерно с
уважената част на исковете, както и сумата в размер на 33.06 лева /тридесет и три
лева и шест стотинки/, представляваща направените от дружеството в заповедното
производство съдебни разноски, съразмерно с уважената част от исковете.
Препис от решението, след влизането му в сила, да се приложи по частно
гражданско дело № 414 по описа на Районен съд - Велико Търново за 2020 година.
Препис от решението да се връчи на страните по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Велико Търново в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
9