Определение по дело №124/2023 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: 232
Дата: 2 март 2023 г. (в сила от 2 март 2023 г.)
Съдия: Владимир Ковачев
Дело: 20231200500124
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 2 февруари 2023 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 232
гр. Благоевград, 01.03.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на първи март през две
хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев

Георги Янев
като разгледа докладваното от Владимир Ковачев Въззивно частно
гражданско дело № 20231200500124 по описа за 2023 година
взе предвид следното:
Производството е по чл. 278 вр. чл. 248 от ГПК.
„"ЗД", седалище и адрес на управление гр.С., бул. Х.К. №, представлявано от Й.Цв.Ц и
Р., чрез юрисконсулт К.Н., обжалва определение № 1770, постановено на 23.12.2022 г.
по гражданско дело № 1983 от 2022 г. на Районен съд Благоевград, с което е
отхвърлено искането му с правно основание чл. 248 от ГПК. В жалбата се твърди, че
атакуваният съдебен акт е неправилен. Моли се за неговата отмяна и присъждане на
юрисконсултско възнаграждение в определен от съда размер.
Насрещната страна по жалбата не е представила отговор.
Окръжният съд констатира, че частната жалба отговаря на изискванията на чл. 274 и
275 от ГПК, подадена е срещу подлежащ на атакуване съдебен акт, в едноседмичния
срок и от страна, която има правен интерес от обжалването, с оглед на което се явява
редовна и допустима.
Разгледана по същество, жалбата се оказа основателна.
Съгласно Тълкувателно решение № 6 от 15.01.2019 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2017 г.,
ОСГТК, докладвано от съдиите Г.Н. и В.Н., обжалването с частна жалба по естеството
си е пълно въззивно. По силата на чл. 278, ал. 2 от ГПК, инстанцията, осъществяваща
контрол за законосъобразността на актовете, подлежащи на обжалване с частна жалба,
разполага с правомощието самостоятелно да установява фактите, относими към
приложимата процесуалноправна норма, да вземе собствено становище по предмета на
производството и да се произнесе по неговото същество, без да е обвързана от
изложените в частната жалба оплаквания. Ако в частната жалба са изложени конкретни
оплаквания срещу обжалвания акт, то те имат значение единствено да ориентират съда
за становището на страната. И в двата случая съдът служебно проверява всички
правнорелевантни факти, сам преценява доказателствата, събрани от първата
инстанция, тези, които са представени с частната жалба и отговора, както и събраните
от него, въз основа на което разрешава въпросите, включени в предмета на
1
производството. По този начин съдът изпълнява своето задължение да осигури
прилагането на процесуалния закон, която дейност не е обусловена от волята на
страните, обективирана посредством оплакванията за незаконосъобразност.
В настоящия казус районният съд е изложил пространни принципни разсъждения защо
според него на ищеца не следва да се присъжда юрисконсултско възнаграждение.
Голяма част от тях са напълно логични и разумни. За съжаление, същите не
съответстват на трайната, непротиворечива и константна практика на ВКС,
обективирана в Определение № 50262 от 14.12.2022 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2483/2022
г., I г. о., ГК, докладчик съдията Т.Г., Определение № 161 от 25.07.2022 г. на ВКС по ч.
гр. д. № 756/2022 г., I г. о., ГК, докладчик съдията В.А., Определение № 154 от
10.04.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1184/2018 г., III г. о., ГК, докладчик председателят
М.П., Определение № 140 от 26.03.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 673/2018 г., IV г. о.,
ГК, докладчик председателят С.Ц, Определение № 677 от 22.12.2016 г. на ВКС по ч. т.
д. № 1103/2016 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Б.Й, Определение № 459 от
28.06.2013 г. на ВКС по ч. т. д. № 2124/2013 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Л.И, и
мн. др., съгласно която отговорността за разноски под формата на юрисконсултско
възнаграждение е специална и за разлика от адвокатското възнаграждение, което
трябва да е заплатено предварително от страната на адвоката, за да бъде присъдено
като разноски по чл. 78 от ГПК, присъждането на юрисконсултско възнаграждение не
е обвързано с изискване за предварителното му заплащане на юрисконсулта.
Повод да се произнесе по въпроса е имал и КС, който с Решение № 10 от 29.09.2016 г.
по к. д. № 3/2016 г., докладчик съдията Т.Р., е приел, че разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от
ГПК не противоречи на заложените в КРБ принцип на правовата държава /чл. 4, ал. 1/,
принцип за неприкосновеност на частната собственост /чл. 17, ал. 3/, принцип за
еднакви правни условия за стопанска дейност /чл. 19, ал. 2/ и принцип за равенство на
страните в съдебния процес /чл. 121, ал. 1/. В мотивите към решението е посочено, че с
оглед на особения статус на юрисконсулта и основанието, на което той осъществява
представителство по делата, в нормата на чл. 78, ал. 8 от ГПК е заложена идеята за
презумптивно заплащане на възнаграждение от представляваната страна и това е
причината законът да не обвързва присъждането на юрисконсултското възнаграждение
с необходимост от доказване на факта на плащането. Изложени са и съображения, че
присъждането на юрисконсултско възнаграждение е закономерна последица от изхода
на съдебното производство и почива на уредени в процесуалния закон нарочни
правила.
Обжалваното определение не съответства на постановеното от ВКС и КС, поради
което подлежи на отмяна. На застрахователя, с оглед на спецификите на конкретния
казус, следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.
Настоящият съдебен акт няма да подлежи на последващ инстанционен контрол.
Съгласно чл. 248, ал. 3, изр. 2 от ГПК, определението за разноските може да се
обжалва по реда, по който подлежи на обжалване решението. Предмет на разглеждане
в първата инстанция е бил иск, чиято цена е под 5000 лева. След като въззивно
решение по делото не би подлежало на проверка от ВКС с оглед на чл. 280, ал. 3, т. 1,
предл. 1 от ГПК, не подлежат на касационен контрол и второинстанционните
определения по него /чл. 274, ал. 4 от ГПК и Определение № 508 от 17.11.2015 г. на
ВКС по ч. гр. д. № 4857/2015 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Дияна Ценева/.
Воден от изложените съображения, Окръжен съд Благоевград
2
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 1770, постановено на 23.12.2022 г. по гражданско дело №
1983 от 2022 г. на Районен съд Благоевград.
ДОПЪЛВА решение № 688, постановено на 24.11.2022 г. по гражданско дело № 1983
от 2022 г. на Районен съд Благоевград, като ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 8 от
ГПК вр. чл. 37 от ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от НЗПП, Община Благоевград, Б- адрес гр.Б.,
пл.Г.И, представлявана от кмета И.С.С., да заплати на „"ЗД", седалище и адрес на
управление гр.С., бул. Х.К. №, представлявано от Й.Цв.Ц и Р., сумата от 100 /сто/ лева,
представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Настоящият въззивен съдебен акт не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3