РЕШЕНИЕ
№ 353
гр. Благоевград, 08.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осми юни през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Катя Бельова
Членове:Лилия Масева
Анета Илинска
като разгледа докладваното от Катя Бельова Въззивно гражданско дело №
20221200500406 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.437, ал.1 вр. с чл.435, ал.2, т.7 от Гражданския процесуален
кодекс (ГПК).
Образувано е въз основа на жалба, подадена от Д. Г. Х., ЕГН **********, с адрес: гр. Б., ул.
„***“ №**, против Разпореждане от 17.03.2022 г. на ЧСИ Борис Велинов, рег. №890 в
КЧСИ, с район на действие ОС-Благоевград, постановено по изп.д.№1294/2021 г. по описа
на съдебния изпълнител, с което съдебният изпълнител е оставил без уважение молбата на
длъжника Д. Г. Х. за намаляване размера на адвокатски хонорар на пълномощника на
взискателя по делото в размер на 2400 лв.
Жалбоподателят счита, че така определеното адвокатско възнаграждение на взискателя е
прекомерно завишено. Излагат се съображения за прекомерност, респ. недължимост на
разноските за адвокатско възнаграждение на взискателя. Твърди, че делото не се
характеризира с фактическа и правна сложност. Посочва се, че по образуваното
изпълнително дело жалбоподателят е изплатил дължимата сума от 56 085 лв. на взискателя,
по банков път. Твърди се, че сумата била изплатена още на 03.12.2021 г. лично от името на
жалбоподателя по сметка на К.Г. Х.а – BG32 BPBI 7922 4412 4784 01, като изрично било
посочено и основанието за плащане на сумата – „плащане по Запис на заповед“.
Жалбоподателят твърди, че сумата била изплатена още на 03.12.2021 г., когато въобще не
знаел, че има образувани граждански и изпълнителни дела срещу него, като е спазил устната
уговорка с взискателя да изплати задължението по Записа на заповед, издаден на 20.09.2016
1
г. в гр. Разлог, до края на 2021 г., и близо два месеца преди да му бъде връчена поканата за
доброволно изпълнение, изпълнителния лист и заповедта за изпълнение по чл. 417 ГПК.
Същите били връчени на жалбоподателя на 28.01.2022 г. чрез ЧСИ Борис Велинов, като
жалбоподателят подал възражение пред РС-Разлог и с разпореждане от 02.03.2022 г.
производството по изпълнителното дело било спряно. Поради изложените съображения,
жалбоподателят твърди, че размера на адвокатския хонорар е прекалено завишен, а реално
изпълнителни действия не са предприети по събиране на дължимата сума, тъй като тя е
изплатена преди връчване на поканата за доброволно изпълнение, заповедта за изпълнение и
изпълнителния лист, и делото е спряно, т.е. не могат и да бъдат извършвани съдебно
изпълнителни действия по делото. В този смисъл се поддържа, че заявителят, в случая
неговият процесуален представител, е образувал изпълнителното дело и може да иска
заплащане на разноски за адвокатски хонорар само за образуване на изпълнително дело.
Наред с изложеното, в жалбата се поддържа, че разноските за заплатено адвокатско
възнаграждение не били доказани по надлежния ред. В тази насока се посочва, че по делото
са представени извлечения за банкови преводи на пълномощника на взискателя по делото,
както и договори за правна защита и съдействие, но от тяхното съдържание не можело да се
направи категоричен извод, че е имало реално плащане на адвокатски хонорар по делото,
т.е. поддържа се, че адвокатският хонорар не е бил платен от взискателя. Иска се отмяна на
атакуваното разпореждане и постановяване на съдебен акт, с който да бъде уважена молбата
за намаляване размера на адвокатския хонорар.
Взискателят КР. Г. П., чрез пълномощника си адв. В.Т., е депозирала възражение, в което
развива доводи и аргументи за неоснователност на жалбата и иска оставянето й без
уважение. Поддържа твърдения, че делото се отличава с фактическа и правна сложност,
доколкото са поискани и предприети множество изпълнителни способи по отношение на
длъжника. Твърди се, че по изпълнителното дело спрямо длъжника са предприети следните
изпълнителни действия: изготвена е покана за доброволно изпълнение на 08.11.2021 г. и
връчена на длъжника на 28.01.2022 г.; налагане на запор върху вземания по разкрити
банкови сметки на длъжника на 08.112021 г.; налагане на запор на МПС-ва на длъжника на
08.11.2021 г.; налагане на възбрана върху открито недвижимо имущество на длъжника на
08.11.2021 г. Посочва се, че длъжникът по делото и към днешна дата не е изплатил пълния
размер на задължението, включително законната лихва, такси и разноски, поради което се
твърди, че действията по принудителното изпълнение спрямо същия ще приключат в един
бъдещ, неопределен момент. Твърди се, че платената от взискателя сума за адвокатско
възнаграждение е в размер на 1200 евро, за което били представени и доказателства, а
именно извлечение от банкова сметка и договор за правна помощ и съдействие. На следващо
място, във възражението се излагат и съображения в насока, че обстоятелството дали делото
се отличава с фактическа и правна сложност, може да се определи едва към момента на
неговото приключване, а не към настоящия процесуален момент, поради което депозираната
жалба срещу постановлението на съдебния изпълнител още в началото на процеса, когато
задължението не е погасено, е неоснователна. По изтъкнатите по-горе съображения се моли
за отхвърляне на депозираната жалба.
2
В срока по чл.436, ал.3 изр. второ от ГПК, са депозирани мотиви от ЧСИ Борис Велинов, в
които се поддържа, че жалбата е процесуално допустима, но по съществото си
неоснователна.
Съдът, като взе предвид данните в изпълнителното дело, съобрази становищата на
страните и разпоредбите на закона, приема за установено по делото от фактическа и
правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.436, ал.1 ГПК и срещу подлежащо на обжалване от
длъжника действие на съдебния изпълнител по арг. от чл.435, ал.2, т.7 ГПК, даващ право на
длъжника да обжалва разноските по изпълнението. Същата отговаря и на изискванията по
чл.436, ал.4 вр. с чл.260 и чл.261 ГПК. В този смисъл жалбата е процесуално допустима.
Разгледана по същество подадената жалба е основателна, по следните съображения:
Изпълнително дело №1294/2021 г. по описа ЧСИ Борис Велинов, рег. №890 в КЧСИ, е било
образувано на 29.10.2021 г. въз основа на молба от адв. В.Т., като пълномощник на
взискателя КР. Г. П., ЕГН **********, против длъжника Д. Г. Х., ЕГН **********, въз
основа на изпълнителен лист №181/26.10.2021 г., по ч.гр.д.№1300/21 г. по описа на РС-
Разлог, издаден въз основа на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, с който се осъжда Д. Г.
Х., ЕГН **********, да заплати на КР. Г. П., ЕГН **********, следните суми: сумата от
56 085 лв., представляваща дължима и неизплатена главница, част от вземане в общ размер
на 100 000 лв. по Запис на заповед, издаден на 20.09.2016 г. в гр. Разлог, ведно със законната
лихва върху претендираната главница, считано от датата на депозиране на заявлението в
съда – 14.10.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 1121, 70 лв. и
сумата от 4303 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение.
С молба от 16.11.2021 г. взискателят КР. Г. П., ЕГН **********, чрез мл.адв. В.Т., е
поискала да бъдат приети и включени като разноски по изпълнителното дело заплатен
адвокатски хонорар в размер на 2400 лв. по приложения към молбата договор за правна
помощ. В представения договор за правна защита и съдействие от 03.11.2021 г., сключен
между КР. Г. П., ЕГН ********** и адв. В.И. Т., за оказаната правна защита по
изпълнителното дело, е договорено заплащането на адвокатско възнаграждение в размер на
2400 лв., която сума е посочено, че е платима по банков път по изрично посочената в
договора банкова сметка – IBAN: BG38 CECB 9790 10 I 17 81700, с титуляр В.И. Т..
Във връзка с доказване плащането на претендирания адвокатски хонорар по банков път,
взискателят КР. Г. П. е представила с молба от 07.01.2022 г. извлечение от банковата сметка,
посочена в договора за правна помощ, като е уточнила в молбата си, че хонорарът е платен
на датите 10.11.2021 г. и на 11.11.2021 г.
От представеното с молбата извлечение от банковата сметка, посочена в договора за правна
помощ, се установява, че на 10.11.2021 г. по посочената в договора за правна помощ банкова
сметка, е постъпила сумата от 650 евро, с наредител (вносител на сумата) – лицето М.М.,
получател на сумата – В.И. Т., и основание за внасяне на сумата – частичен хонорар по
изп.д.№1294/21 г. на ЧСИ Борис Велинов. От банковото извлечение се установява също
3
така, че на 11.11.2021 г. по банковата сметка, посочена в договора за правна помощ, е
постъпила сумата от 578 евро, с наредител (вносител на сумата) – лицето М.М., получател
на сумата – В.И. Т., и основание за внасяне на сумата – частичен хонорар по изп.д.№1294/21
г. на ЧСИ Борис Велинов.
С Постановление от 10.01.2022 г. на ЧСИ Борис Велинов, по процесното изп.д.№1294/2021
г., съдебният изпълнител е приел разноски по изпълнителното делото за адвокатско
възнаграждение в размер на 2400 лв., претендиран с молбата от 16.11.2021 г.
От материалите по изпълнителното дело се установява, че в хода на изпълнителното дело са
извършени спрямо длъжника Д. Г. Х. следните способи за принудително изпълнение:
изготвена на 08.11.2021 г. и връчена на 28.01.2022 г. покана за доброволно изпълнение;
налагане на запор върху банкови сметки, открити в „Първа инвестиционна банка“ АД и
„Юробанк България“ АД на 08.11.2021 г.; налагане на запор върху открити МПС-ва на
08.11.2021 г.; вписване на възбрана върху открито недвижимо имущество, собственост на
длъжника на 08.11.2021 г.
С атакуваното постановление от 17.03.2022 г. на ЧСИ Борис Велинов, рег. №890 в КЧСИ, с
район на действие ОС-Благоевград, постановено по изп.д.№1294/2021 г. по описа на
съдебния изпълнител, съдебният изпълнител е оставил без уважение молбата на длъжника
Д. Г. Х. за намаляване размера на адвокатски хонорар на пълномощника на взискателя по
делото в размер на 2400 лв.
При така установените факти и след съобразяване на приложимите разпоредби на закона,
БлОС намира жалбата за процесуално допустима, а разглеждана по същество е и
основателна.
Съобразно т.1 от Тълкувателно решение №6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк.д.№6/2012 г.,
ОСГТК, съдебните разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат тогава, когато
страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начина на плащане –
ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то
тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има
характера на разписка. В случая, в представения по делото договор за правна защита е
уговорено плащане на адвокатското възнаграждение по банков път, поради което за
присъждане на разноските трябва да се представят убедителни доказателства, че
възнаграждението е платено на адвоката по банков път. Такива по делото липсват. Тук
следва да се посочи преди всичко, че уговорката за заплащане по банков път се разбира за
плащане чрез заверяване на банковата сметка на получателя на сумата по нареждане на
лицето, дължащо съответната сума или на друго лице, натоварено от него да извърши тази
дейност. По делото липсват достатъчно ясни и безпротиворечиви доказателства за това,
взискателят по изпълнителното дело КР. Г. П. или друго натоварено от нея лице да е
заплатило сумата за адвокатско възнаграждение, уговорена в представения по
изпълнителното дело договор за правна защита и съдействие. В представеното по
изпълнителното дело извлечение от посочената в договора за правна помощ банкова сметка,
по която е следвало да се извърши плащането на уговорената в договора сума, като
4
наредител (вносител на сумата) фигурира лицето Мариан Михаилов. Това лице очевидно не
е взискател по изпълнителното дело, а липсват и доказателства, от които да се установява, че
това лице е било натоварено от взискателя да заплати разноските за адвокатско
възнаграждение по изпълнителното дело, уговорени с представения по делото договор за
правна защита и съдействие. Поради това и не може да се приеме, че разноски в размер на
приетата от съдебния изпълнител сума от 2400 лв. са били направени от взискателя по
изпълнителното дело, съответно сумата от 2400 лв. за адвокатско възнаграждение не следва
да се включва в дължимите от длъжника разноски по изпълнението.
В заключение на изложеното, БлОС намира, че атакуваното разпореждане следва да се
отмени, а искането на взискателя за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 2400 лв. следва да се остави без уважение.
С жалбата не се иска присъждане на разноски в настоящото производство, поради което и
съдът не присъжда такива, въпреки извода от делото.
Воден от изложените съображения, Благоевградският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Разпореждане от 17.03.2022 г. на ЧСИ Борис Велинов, рег. №890 в КЧСИ, с
район на действие ОС-Благоевград, постановено по изп.д.№1294/2021 г. по описа на
съдебния изпълнител, с което съдебният изпълнител е оставил без уважение молбата на
длъжника Д. Г. Х. за намаляване размера на адвокатски хонорар на пълномощника на
взискателя по делото в размер на 2400 лв., вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като неоснователно искането на взискателя КР. Г. П., ЕГН
**********, за заплащане на разноски за адвокатско възнаграждение по изпълнителното
дело в размер на 2400 лв. (две хиляди и четиристотин лева).
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване съгласно чл.437, ал.4 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5