РЕШЕНИЕ
№ 313
гр. Лом, 24.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ШЕСТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:НИКОЛА Т. ДЕЛИЕВ,
при участието на секретаря Мартина Здр. Здравкова, като разгледа
докладваното от НИКОЛА Т. ДЕЛИЕВ Гражданско дело № 20221620101112
по описа за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 286, ал. 1, във вр. с чл. 327, ал. 1
от ТЗ, във вр. чл. 258, ал. 1, във вр. с чл. 79, ал. 1, във вр. с чл. 86, ал. 1 от
ЗЗД.
Делото е образувано по предявени осъдителни искове от „БОРИСЛАВ
БОРИСОВ - ББ” ЕООД с ЕИК ****, представлявано от Т. Б. Ц., със
седалище и адрес на управление: гр. ****, чрез пълномощник: адвокат при
АК Монтана - Р. В. Б., съдебен адрес: гр. ****, срещу „МЕГА ЕЛ” ЕООД с
ЕИК ****, представлявано от С. С. С., със седалище и адрес на управление: с.
****.
Твърди се, че на 24.11.2021 г., ищецът и ответникът - „МЕГА ЕЛ”
ЕООД с ЕИК ****, са сключили договор за изработка и продажба на „стълб
ЪМ 20951”, на стойност от 7452 лв. с ДДС. По повод сключения договор е
била издадена проформа фактура за авансово плащане по сделката - №
45/24.11.2021 г. на стойност 3966 лева с ДДС – платени от ответника по
банков път на 01.12.2021 г. Твърди се, че след изработката и при
получаването от ответника на „стълб ЪМ 20951”, е издадена фактура №
**********/03.12.2021 г. на стойност 7452 лв. с ДДС, като е посочено
плащането да се извърши по банковата сметка на ищеца, по която фактура се
признава, че има частично плащане в размер на 1000 лв. на 05.05.2022 г.
Твърди се, че към настоящия момент ответникът остава да дължи сумата в
размер на 2486 лв. с ДДС - главница.
Релевира се, че за времето за забава – от 03.12.2021 г. (датата на
1
получаване от ответника на стоката и изготвянето на фактура № **********)
до 05.05.2022 г. (датата на частичното плащане в размер на 1000 лв.),
ответникът дължи върху сумата от 1000 лв. мораторна лихва в размер на
42,78 лв., а за времето за забава - 24.06.2022 г. (датата на предявяване на
настоящия иск) ответникът дължи върху сумата от 2486 лв. (неплатения и
към настоящия момент остатък по фактура № **********) мораторна лихва в
размер на 140,87 лв.
Твърди се, че са правени многократни покани и разговори с ответника,
но, към настоящия момент, той не е заплатил дължимите суми.
Иска се: да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата в общ
размер на 2669,65 лева, от която сумата в размер на 2486 лв. с ДДС
главница, представляваща неплатен остатък по Фактура №
**********/03.12.2021 г. с доставчик „БОРИСЛАВ БОРИСОВ - ББ” ЕООД с
ЕИК **** и получател „МЕГА ЕЛ” ЕООД с ЕИК ****; сумата в размер на
183,65 лв. мораторна лихва за забава, в това число за времето за забава –
от 03.12.2021 г. (датата на получаване от ответника на стоката и изготвянето
на фактура № **********) до 05.05.2022 г. (датата на частичното плащане в
размер на 1000 лв.) - ответникът дължи върху сумата от 1000 лв. мораторна
лихва в размер на 42,78 лв., и за времето за забава - 24.06.2022 г. (датата на
предявяване на настоящия иск) ответникът дължи върху сумата от 2486 лв.
(неплатения и към настоящия момент остатък по фактура № **********)
мораторна лихва в размер на 140,87 лв.; както и за законната лихва върху
главницата от 2486 лв. от датата на предявяване исковата молба до
окончателното й изплащане. Претендират се направените разноски в
производството, включително и за заплатено адвокатско възнаграждение.
С Молба № 6891 от 12.10.2022 г. процесуалният представител на ищеца
е представил вносна бележка за преводно нареждане от страна на ответника
за сумата в размер на 2669,56 лева. Във вносната бележка е посочено като
основание за превод: „ф-ра 2614 оконч. Т. по ИД **********“.
Ищецът не се представлява в откритото съдебно заседание, като, с
молба № 6891 от 12.10.2022 г., процесуалния му представител моли
предявените искове за главница и мораторна лихва да бъдат отхвърлени, с
оглед постъпилото погасяване на търсените парични задължения, като
същевременно претендира заплащането на законната лихва върху главницата
от 2486 лева от датата на предявяване на исковата молба – 24.06.2022 г. - до
погасяването й – 04.07.2022 г., както и разноските по делото в размер на
1196,50 лева съобразно представения списък с разноски по чл. 80 от ГПК от
11.07.2022 г.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът не е подал писмен отговор. Не се
явява в откритото съдебно заседание, не се представлява.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, заедно и
поотделно, и с оглед наведените от страните доводи, намира за установено
следното:
2
Предявен е иск с правно основание чл. 286, ал. 1, във вр. с чл. 327, ал. 1
от ТЗ, във вр. чл. 258, ал. 1, във вр. с чл. 79, ал. 1, във вр. с чл.86, ал. 1 от ЗЗД.
Искът е допустим, доколкото е предявен от и срещу процесуално
легитимирани страни. Разпределението на доказателствената тежест по
отношение на ищеца в процеса изисква да докаже, съобразно правилата на чл.
154, ал. 1 от ГПК, съществуването на фактите, които са породили нейното
вземане, като следва да установи в условията на пълно и главно доказване,
както кумулативното наличие на предпоставките, визирани в хипотезата на
правната норма, определена от съда като квалификация на заявените искови
претенции, както и че ответникът е титуляр на съществуващо парично
вземане, породено от валиден правопораждащ го юридически факт, и
наличието на валидно възникнало облигационно отношение, качеството си на
кредитор, падежа и изискуемостта на вземането си, както и неговия размер.
Ответникът следва да докаже при условията на пълно и главно
доказване положителния факт на погасяване на дълга, както и направените
възражения.
Не се спори, че на 24.11.2021 г., ищецът и ответникът - „МЕГА ЕЛ”
ЕООД с ЕИК ****, са сключили договор за изработка и продажба на „стълб
ЪМ 20951”, на стойност от 7452 лв. с ДДС. По повод сключения договор е
била издадена проформа фактура за авансово плащане по сделката - №
45/24.11.2021 г. на стойност 3966 лева с ДДС, платени от ответника по банков
път на 01.12.2021 г. Не се спори и че, след изработката и при получаването от
ответника на „стълб ЪМ 20951”, е издадена фактура № **********/03.12.2021
г. на стойност 7452 лв. с ДДС, като е посочено плащането да се извърши по
банковата сметка на ищеца, по която фактура се признава, че има частично
плащане в размер на 1000 лв. на 05.05.2022 г. Установява се, че към момента
на предявяване на Исковата молба в съда, ответникът остава да дължи сумата
в размер на 2486 лв. с ДДС - главница.
Не се спори относно размера на претендираната мораторна лихва.
От представените по делото доказателства е видно, че ответникът е
платил, след завеждане на Исковата молба, цялото задължение по
претендираните главница и мораторна лихва. При това положение искът
следва да се отхвърли, поради погасяването на вземането чрез плащане в хода
на процеса.
Налага се извод, че в настоящото производство предявеният иск е
доказан по основание и размер.
Следва обаче да се посочи, че решението на съда трябва да отразява
правното положение между страните по делото такова, каквото е то в
момента на приключване на съдебното дирене. Това задължава съда да вземе
предвид и фактите, настъпили след предявяването на иска, ако те са от
значение за спорното право, било защото го пораждат или защото го
погасяват – например, ищецът придобива спорното право след предявяването
на иска, притезанието става изискуемо в течение на делото, ответникът плаща
или прихваща след предявяването на иска.
Преценката на съда за основателността на иска следва да бъде
3
направена с оглед материалноправното положение в деня на приключване на
съдебното дирене в съответната инстанция /първа или въззивна/, а не в деня
на предявяване на иска. Поради това съдът следва да вземе предвид и
фактите, настъпили след предявяването на иска, както го задължава
разпоредбата на чл. 235, ал. 3 от ГПК.
Затова, по реда на чл. 235, ал. 3 от ГПК, съдът съобрази факта, че
задължението на ответника е погасено в хода на процеса, тъй като, с
извършеното на 04.07.2022 г. плащане, е преведена сумата в общ размер на
2669,56 лева, която отговаря на общия размер на търсените с иска суми по
главница с ДДС и мораторна лихва.
Т. е., към момента на приключване на съдебното дирене претенцията на
ищеца по отношение на главницата и мораторната лихва е неоснователна, тъй
като ответникът е изплатил изцяло претендираната с иска сума. Предвид
изложеното, съдът намира, че в случая е налице хипотезата на чл. 235, ал. 3 от
ГПК и извършеното плащане след подаване на Исковата молба следва да бъде
взето предвид като установен по делото факт, а, доколкото е в пълно
погашение на съдебно предявеното вземане за главницата, то предпоставя
отхвърляне изцяло на исковете по чл. 286, ал. 1, във вр. с чл. 327, ал. 1 от ТЗ,
във вр. чл. 258, ал. 1, във вр. с чл. 79, ал. 1, във вр. с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Извършеното в хода на процеса доброволно плащане в полза на
носителя на материалното право се ползва с погасителен ефект, поради което
следва да се приеме за правопогасяващ факт по смисъла на чл. 235, ал. 3 от
ГПК.
С оглед извършеното в хода на процеса плащане, съдът намира за
неоснователен предявения иск за установяване дължимост на главницата и
мораторната лихва поради погасяването им, респективно следва да бъде
отхвърлен.
Доколкото се претендира законната лихва върху главницата от 2486
лева – от датата на предявяване на исковата молба – 24.06.2022 г. - до
погасяването й – 04.07.2022 г., то следва ответникът, с оглед изложеното, да
бъде осъден да я заплати.
По отговорността за разноски:
Предвид изхода от производството и направеното от ищеца искане и
представен Списък с разноски по чл. 80 от ГПК, на основание чл. 78, ал. 1 от
ГПК, следва в тежест на ответника да бъде възложено заплащането на
направените от ищеца съдебни разноски в размер на общо 1196,50 лева,
включващи държавна такса е размер на 150 лева, възнаграждение за правна
помощ за един адвокат в размер на 700 лева, разноски за обезпечение на иска
в размер на 92,50 лева и 54 лева за такси за образуване на обезпечително дело
и налагане на 5 бр. запори по сметки и адвокатско възнаграждение в размер на
200 лева за водене и образуване на обезпечително производство.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
4
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като погасени чрез плащане в хода на процеса
осъдителни искове от „БОРИСЛАВ БОРИСОВ - ББ” ЕООД с ЕИК ****,
представлявано от Т. Б. Ц., със седалище и адрес на управление: гр. ****,
срещу „МЕГА ЕЛ” ЕООД с ЕИК ****, представлявано от С. С. С., със
седалище и адрес на управление: с. ****, за сумата в общ размер на 2669,65
лева, от която сумата в размер на 2486 лв. с ДДС главница,
представляваща неплатен остатък по Фактура № **********/03.12.2021 г.
с доставчик „БОРИСЛАВ БОРИСОВ - ББ” ЕООД с ЕИК **** и получател
„МЕГА ЕЛ” ЕООД с ЕИК ****; сумата в размер на 183,65 лв.,
представляваща мораторна лихва за забава.
ОСЪЖДА „МЕГА ЕЛ” ЕООД с ЕИК ****, представлявано от С. С.
С., със седалище и адрес на управление: с. ****, ДА ЗАПЛАТИ на
„БОРИСЛАВ БОРИСОВ - ББ” ЕООД с ЕИК ****, представлявано от Т. Б.
Ц., със седалище и адрес на управление: гр. ****, законната лихва върху
главницата от 2486 лева – от датата на предявяване на исковата молба –
24.06.2022 г. - до погасяването й – 04.07.2022 г.
ОСЪЖДА „МЕГА ЕЛ” ЕООД с ЕИК ****, представлявано от С. С.
С., със седалище и адрес на управление: с. ****, ДА ЗАПЛАТИ на
„БОРИСЛАВ БОРИСОВ - ББ” ЕООД с ЕИК ****, представлявано от Т. Б.
Ц., със седалище и адрес на управление: гр. ****, сумата в размер на 1196,50
лева /хиляда сто деветдесет и шест лева и петдесет стотинки/, включваща
държавна такса е размер на 150 лева, възнаграждение за правна помощ за
един адвокат в размер на 700 лева, разноски за обезпечение на иска в размер
на 92,50 лева, 54 лева за такси за образуване на обезпечително дело и
налагане на 5 бр. запори по сметки и адвокатско възнаграждение в размер на
200 лева за водене и образуване на обезпечително производство.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Монтана в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от Решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Лом: _______________________
5