О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………./………03.2019 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание
проведено на ………………….март през две хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ: СВЕТЛАНА КИРЯКОВА
като разгледа докладваното
от съдията
търговско дело № 1673/2018 г. по описа на ВОС, ТО,
за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е образувано по искова молба
на Н.П.Л. с ЕГН ********** *** 25,
чрез пълномощник адв. С.З. ***, срещу „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ УНИКА“ АД ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр.София, бул.Тодор
Александров“ 18, представлявано от Н. Г. – главен изпълнителен директор и Д.Т.
– изпълнителен директор, с която е предявен иск с правно осн.
чл.405, ал.1 от КЗ за осъждане на ответника да заплати сумата от 76 750
лева - представляваща застрахователно обезщетение по застраховка „Каско” полица № 16001111361 за л.а. „***”, рег.№ ***, рама
№ SALLSAAF4CA757734*2012 за настъпил на 09.07.2016г. за времето от 15.00 до
00.00 часа покрит застрахователен риск - кражба, равно на действителна пазарна
цена на вещта и представляваща разликата между дължимото обезщетение от
78 000 лева по щета № 16110010212 и сумата от 1250 лева, присъдена на
ищеца с влязло в сила решение № 1058/14.03.2018г. по гр.д. №6359/2017г. на ВРС,
33-ти състав, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба – 22.10.2018г. до окончателното изплащане на
обезщетението, както и сторените по делото разноски.
В срока по чл. 367, ал. 1 ГПК ответникът е
оспорил претенцията.
В срока по чл. 372, ал. 1 ГПК ищецът е депозирал допълнителна искова молба, в която конкретизира иска си
и репликира възраженията на ответника.
Ответникът в срока по чл.
373 от ГПК е подал отговор на допълнителната искова
молба, в който поддържа направените с отговора на исковата молба възражения, с
което двойната размяна на книжа е приключила.
По
допустимостта на претенциите:
Легитимацията на страните съответства на
твърденията за наличие облигационна връзка между тях с характера на договор за
имуществена застраховка, изпълнението на задълженията по която е предмет на
предявения иск. Сезиран е компетентен съд с оглед цената на иска и адреса на
ищеца. Съдът приема, че предявения иск е допустим.
По предварителните въпроси:
Доколкото
предявения иск е с предмет неизпълнение по абсолютна търговска сделка следва да се
разгледа по особения ред за
търговски спорове.
По доказателствените
искания:
Съдът преценява, че всички представени от
страните документи представляват относими и допустими
доказателства и като такива следва да бъдат приети като доказателства.
Допустимо и относимо
е искането на основание чл. 186 ГПК да бъде изискано и приложено към настоящото
дело от гр.д. № №6359/2017г. на ВРС, 33-ти състав, както и от МВР отдел Пътна
полиция всички налични документи съхранявани в институцията, послужили за
регистрацията на л.а. „***”, рег.№ ***, рама № SALLSAAF4CA757734*2012.
Исканията на ответната страна за издаване на
съдебно удостоверение, което да му послужи пред МОТО ПФОЕ ЕООД за снабдяване
със справка за сервизната история на процесния
автомобил съдът преценява като относимо към предмета
на спора и следва да го уважи.
С оглед направеното искане съдът намира за
допустимо и относимо към предмета на спора
назначаването на автотехническа експертиза за установяване пазарната
стойност на л.а. „***”, рег.№ ***, рама № SALLSAAF4CA757734*2012 към датата
на застрахователното събитие.
Съдът
намира, че следва да отложи произнасянето си по отношение искането на ответното
дружество за провеждане на съдебна поръчка до Руската федерация, доколкото
същото е неконкретизирано и непълно формулирано както относно органа, от когото
ще се изискват документи, така и вида на същите.
На страните следва да се укаже и
необходимостта от представяне на и списък на разноските, на осн.
чл. 80 от ГПК.
Съдът намира, че на страните следва да се
укаже възможността в съдебното заседание да изложат становище във връзка с
доклада по делото, както и възможността да уредят доброволно възникналия
помежду им спор, например чрез сключване на спогодба, в който случай половината
от внесената държавна такса ще бъде върната на ищеца, на осн.
чл.78, ал.9 ГПК.
Съдът намира, че настоящето определение
следва да се съобщи на страните, на осн. чл.374, ал.2 ГПК.
За събиране на
становищата на страните и допуснатите доказателства делото следва да бъде
насрочено в открито съдебно заседание, когато да бъде изслушан и устния доклад
на съдията.
Воден от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА
ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ иск с правно
основание чл.405, ал.1 от КЗ, заявен от Н.П.Л.
с ЕГН ********** *** 25, чрез пълномощник адв. С.З.
***, срещу „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ
УНИКА“ АД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София,
бул.Тодор Александров“ 18, представлявано от Н. Г. – главен изпълнителен
директор и Д.Т. – изпълнителен директор, за осъждане на ответника да заплати
сумата от 76 750 лева - представляваща застрахователно обезщетение
по застраховка „Каско” полица № 16001111361 за л.а. „***”,
рег.№ ***, рама № SALLSAAF4CA757734*2012 за настъпил на 09.07.2016г. за времето
от 15.00 до 00.00 часа покрит застрахователен риск - кражба, равно на
действителна пазарна цена на вещта и представляваща разликата между дължимото
обезщетение от 78 000 лева по щета № 16110010212 и сумата от 1250 лева,
присъдена на ищеца с влязло в сила решение № 1058/14.03.2018г. по гр.д.
№6359/2017г. на ВРС, 33-ти състав, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба – 22.10.2018г. до окончателното
изплащане на обезщетението, както и сторените по делото разноски.
ПОСТАНОВЯВА разглеждане
на делото по реда на част ІІІ, гл.32 от ГПК - „ПРОИЗВОДСТВО ПО ТЪРГОВСКИ
СПОРОВЕ”.
ОБЯВЯВА на страните
следният проект за УСТЕН ДОКЛАД:
Твърди
се в исковата молба, че ищецът има с ответното застрахователно дружество
сключен договор за застраховка „Каско” полица №
16001111361 за л.а. „***”, рег.№ ***, рама № SALLSAAF4CA757734*2012 със срок на
действие от 00.00 часа на 08
януари 2016 г. до 24.00 часа на 07 януари 2017 г. При сключването на засраховката автомобилът е бил оценен на 78 000 лв. клауза
„А" - пълно Каско. По
искане на ответника на 08.01.2016г. е било монтирано допълнително защитно устройство.
Застрахователната стойност била определена в размер на 78 000
лв., а дължимата застрахователна премия в размер на 1 074.06 лв., всяка, платима на 4 разсрочени вноски.
Твърди се, че на 09.07.2016г. за времето
от 15.00 часа до 00.00 часа, Н.П.Л. паркирал автомобила в гр. Варна, Търговски
център Двете кули до служебния вход, като при излизане от сградата установява,
че автомобилът е откраднат. За застрахователното събитие е уведомено Трето РУ, за
което е издадено Удостоверение № 439000 - 15096/15.07.2016г. За
застрахователното събитие е уведомен и ответника, като в същия ден е съставен приемо - предавателен протокол за свидетелство за
регистрация част 1 и 2, ключове с имобилайзер - 2
броя и застрахователна полица в оригинал 16001111361 приети от служител на
ответника - В.К..
Сочи се, че е досъдебното производство е
спряно.
Излага се, че с
писмо изх.№ 3960/27.10.2016г. е уведомен от застрахователното дружество, че не
са налице основания за изплащане на застрахователно обезщетение съгласно т. 6.8.
от ОУ, а именно - „При сключване на застраховката МПС е било обект на
престъпление и/или обявено за издирване от компетентните органи, като
противозаконно отнето в или извън страната, както и, че в резултат на извършена проверка от страна на
ответника, при която се установява, че
автомобил *** c рама SALLSAAF4CA757734 е регистриран в Русия, като липсва
информация за напускането му от територията на Русия. Сочи се, че и след
повторно изискана справка относно основанието за отказ с вх. №
11/16.03.2017 г., полученото от застрахователя писмо с изх. № 1667/27.03.2017
г. не дава отговор.
Твърди
се, че с влязло в законна сила
решение по гр.д. № 6359/2017г.
на Районен съд Варна „Застрахователна компания Уника"
АД е осъдено да заплати на ищеца сумата от 1250 лева представляващ
частичен иск от
сумата 78000 лева, дължимо застрахователно обезщетение по щетата
от 11.07.2016г. по застрахователна полица 16001111361, ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда
16.05.2017г.
Доколкото вещото лице по назначената в хода на исковото производство САТЕ
оценява автомобила при средна пазарна цена на 78 400 лева в настоящото производство
ищецът настоява за присъждане на
разликата от 76 750 лв. между дължимото застрахователно обезщетение на
автомобила по застрахователна полица 16001111361 в размер на 78 000 лева и
сумата от 1250 лева - присъдена с решението по гр.д. № 6359/2017г. на Районен
съд Варна.
Неизпълнението на застрахователния договор между страните за изплащане на
дължимото обезщетение, поражда правния интерес от предявяване на иска.
Ответникът в срока по чл.
367 от ГПК депозира писмен отговор, в който излага становище по допустимостта и
основателността на иска. Оспорва иска по
основание и размер.
Според ответника
не е налице покрит риск, като се позовава на т.6.5.16, т.6.5.17 б."з" и т.6.8 от
ОУ по застраховка Каско на МПС, приети с решение на
УС на ЗК Уника АД от 11.05.2015г. Изнася, че след заявяване на претенцията за изплащане на
обезщетение на 11.07.2016г. ответното дружество е образувало щета №16110010212,
по която е извършило проучване, вкл. събиране на документи и допълнителна
информация, от които да се направи обоснована преценка за наличието или липсата
на основание за изплащане на обезщетение. Съгласно получен сертификат Provin за извършена проверка на произхода на МПС-то,
издаден от „Цебиа" ЕООД е констатирано, че
автомобил с номер на шаси SALLSAAF4CA757734 е произведено на 03.05.2012г. за пазара в
Русия и към момента е регистрирано в гр.Сургут с
рег.№ ***. С оглед на така установеното обстоятелство ответното дружество е
счело, че застрахованият автомобил не е този за който се твърди да е застрахован
т.е. касае се за два различни автомобила, като застрахователя е бил въведен в
заблуждение относно действителното фактическо положение. Твърди се, че ако
застрахователят е знаел за обстоятелството че представеният пред него автомобил
е с рама, която отговаря на друг от същата марка и модел, но регистриран и
управляван в друга държава, то той не би сключил договора.
Въведено е възражение за нищожност на застрахователния договор, на осн. по чл.26 ал.1 от ЗЗД, състоящо се в това, че
застрахователят е въведен в заблуждение по отношение на действителното
фактическо положение, застраховайки автомобил с явно подправена/заменена рама, като
се твърди, че налице е невъзможен предмет, доколкото при наличие на данни за
неавтентичен идентификационен номер, вписан в застрахователната полица по
имуществена застраховка на МПС, следва да се направи извод, че
индивидуализираното с този основен белег МПС /чл.399 от КЗ/, като предмет на
застрахователна закрила не съществува. Цитирана е практика на ВКС /така Решение №21/01.07.2015 по дело
№6057/2014 на ВКС, ГК, II г.о.; №95/0907.2015 г. по т.д. №2416/2014 г. по описа
на II ТО на ВКС/. Твърди се, че съгласно приложения сертификат PROVIN се
установява съществуването на същата марка и модел автомобил и същия номер на
рама, но с друг регистрационен номер, надлежно регистриран в гр.Сургут, Руска Федерация, с рег.№ ***, т.е. налице са данни
за неавтентичен идентификационен номер на процесният
лек автомобил, което води до обективна невъзможност за индивидуализиране на вещта
по процесната застрахователната полица и обуславя
нищожност на застрахователния договор, който не е породил валидни права и
задължения за страните по него.
Въведено е възражение за нищожност на Договор за покупко -
продажба от 17.12.2015г., тъй като същият не е сключен в предвидената от закона
форма (писмен договор с нотариална заверка на подписите), със същият се цели
заобикаляне на закона, избягване на данъци и такси (сключен е за сумата от 10
000 евро при положение, че действителната пазарна стойност на автомобила се
твърди да е 78 000 лева) и същият се явява с невъзможен предмет, както е и
привиден по съдържание. Според ответника именно сумата от 10 000 евро,
доколкото автомобилът е закупен за тази сума на свободния нерегулиран пазар,
която дори и да е по -ниска от пазарната на сходни автомобили е тази на която
страните са оценили процесния автомобил, ищецът следва
да бъде обезщетен за реално претърпените вреди. Тези действия на застрахования
също попадат в обхвата на предвидените в т.6.5.16 от ОУ изключения.
Въвежда се възражение относно претендирания
размер на обезщетението като прекомерно завишен. Сочи се, че при определяне
размера на дължимото обезщетение следва да се отчита уговорката между
застрахования и застрахователя в ОУ /т.12.8/, която е в съответствие с чл. 203,
ал. 1 и ал. 4 от КЗ. В чл. 203, ал. 2 от КЗ е посочено, че действителната
стойност е тази, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи
друго със същото качество. С оглед трайната съдебна практика, се приема, че за
действителната се смята стойността срещу която вместо застрахования автомобил
може да се купи друг от същата марка, модел и година на производство, т.е в
нейните предели застрахованият може да замести отнетото имущество с
еквивалентно по вид и качество. В този смисъл е и Решение на ВКС №
115/09.07.2009 год., II т.о. което предвижда, че пазарната стойност е тази,
която е достатъчна към момента на увреждането за закупуване на имущество от
същия вид. Действителна стойност от своя страна, не може да бъде по-голяма от
пазарната стойност към деня на настъпване на застрахователното събитие /Решение
№79 от 02.09.2009г. на ВКС, ТК/.
Възразява се, че действителната стойност на автомобила към датата на
сключване на застрахователния договор е значително по - ниска от застрахователната
сума, като се твърди, че е налице надзастраховане по
смисъла на чл. 204 от КЗ.
На следващо място се настоява да бъдат приспаднати от обезщетението
последните две неплатени вноски, доколкото същите са дължими от застрахования в
размер на 1 074.06 лева всяка. Позовава се на т.12.15.1 от ОУ, съгласно която
разсрочените вноски стават предсрочно изискуеми при заявяване на щета и
т.12.15.2, съгласно която застрахователя може да прихване тези вноски при
изплащане на щетата.
Възразява се относно акцесорния иск за лихва,
освен поради неоснователност на главния иск и на самостоятелно основание,
поради това, че ответника не е изпаднал в забава. Мотивира се с обстоятелството,
че застрахованият не е изпълнил задължението си да свали от отчет в КАТ автомобила
съгл. т.12.9 от ОУ. Позовава се на трайна съдебна практика, обективирана
в Решение №59 от 12.06.2015г. на ВКС по т.д.№1256/2014г., II т.о. и Решение №44
от 02.06.2015г. на ВКС, I т.о. по т.д.№775/2014г./., с която е дадено
разрешението, че в случай на непрекратена регистрация на МПС застрахователят не
изпада в забава.
С допълнителната искова
молба ищецът релевира допълнителни доводи в подкрепа
на изложените такива в исковата молба.
На първо място се твърди, че при внос
на автомобили бутиков клас (какъвто е процесния) задължително преминават проверка допълнителна „комисия" (извършваща се веднъж
седмично) в отдел „Регистрация" при МВР преди да бъдат
одобрени документите за регистрация. При подаване на заявление за регистрация
се предават документите на служител в отдел „Регистрация" към МВР, който
обработва същите и насочва към най-близката дата за допълнителна комисия. След преминаване на експертно обследване от
страна на експертите на допълнителната комисия, отдел „Регистрация" и
подписване, че МПС е годно да бъде регистрирано в Република България, същото се
придвижва за следваща проверка, а именно на документи от дежурен офицер в отдел
„Регистрация". След преминаване и на втората процедура по проверка на
документи от офицера, като първата процедура проверя документи и физически представеният автомобил, същият
преминава към получаване на български регистрационни табели и свидетелства за
регистрация част I и II. Ако съответната комисия или офицера преценят, че са
налице компрометирани данни относно документалното или физическо състояние
(проверка с различни химични вещества по идентификационния номер) на автомобила
бива отказана регистрация и откриване на друг тип производство. Като всичките
тези действия се извършват от държавен орган в лицето на сектор „Регистрация"
към МВР.
На следващо
място се твърди, че при сключване на застрахователния договор застрахованият е
бил длъжен на основание т. 9.4 от Общите условия, да представи автомобила за
извършване на оглед и заснемане, който има за цел неговото идентифициране. В
конкретният случай заснемането и сверката на рамата (идентификационния номер)
се прави от служител на ответника (инспектор, старши инспектор или вещо лице
назначени на трудов или граждански договор). Застрахователят посредством своя
служител е направил физически оглед и сверка на рама, като е предоставил
застрахователна закрила (покритие), а не се е позовал на ОУ да откаже
сключване.
Възразява се,
че в случай, че застрахователят е можел да се снабди с документа, издаден от „Цебия" ООД и съответно да установи обстоятелства,
които биха довели до отказ да бъде сключен застрахователен договор. Твърди се,
че след направена проверка е установено, че застрахователят има договорни
отношения с дружеството Цебиа ЕООД, което означава,
че проверката на автомобил преди сключване на застрахователен договор е възможна,
но ответника не я е направил, проявявайки груба небрежност.
Твърди се, че сертификата от фирма Цебиа ЕООД е частен документ, който не може да удостовери с
абсолютна сигурност какво
е правното или фактическото положение на лекия автомобил към момента на
сключването на договора, като това е посочено и в самия документ. /Решение №
2746 от 05.04.2016 г. по гр. д. № 1732/2015 г. на Софийски градски съд/.
Оспорват се
твърденията, наведени в писмения отговор, че процесния
автомобил е произведен на 03.05.2012г. за пазара на Русия, и че в момента е
регистриран там в гр. Сургут. Оспорват твърденията,
че процесния автомобил не е този който е описан и
индивидуализиран в свидетелство за регистрация първа част /голям талон/,
издаден от МВР в България и представен пред застрахователя при сключване на
застрахователни договор.
Оспорва се истинността
досежно съдържанието на документа представен с писмения
отговор с наименование „Сертификат PROVIN" С ДАТА 20.07.2016г.
издаден от „Цебиа" ООД доколкото съдържа неверни данни
относно обстоятелството, че процесния автомобил е
произведен на 03.05.2012г. за пазара на Русия, и че в момента е регистриран там
в гр. Сургут с посочен в документа регистрационен
номер, както и че последната промяна в регистрацията на му е извършена в Русия
е била на 27.02.2016г. Позовава се на обстоятелството, че документът е издаден
от частно търговско дружество, а не от държавен орган. Липсва приложен към него
лиценз от държавен орган, който да удостоверява, че „Цебиа"
ООД има право да издава такива документи и да гарантира съдържанието им. Отделно
самият издател на документа по никакъв начин не гарантира за верността на
съдържанието на издадения документ. Сочи се, че представеното доказателство е частен
документ по смисъла на чл.180 от ГПК и в
случай, че ответникът заяви, че ще се ползва от документа - „Сертификат
PROVIN" с дата 20.07.2016г. издаден от „Цебиа"
ООД, настоява за откриване на производство по оспорването му по реда на чл. 193
от ГПК.
Оспорва се възражението
за нищожност на застрахователния договор поради невъзможен предмет. Твърди, че
регистрацията за процесното МПС от отдел
„Регистрация" към МВР не е била
отказана, а застрахователя на
свой ред е извършил оглед, идентификация и оценка преди сключване на договора.
Позовава се на съдебната практика, обективирана в
решение № 173 от 22.11.2013 г. на ВКС по т. д. № 727/2012 г., II т. о., ТК, в
което е прието, че правно значимо за отказа е само това поведение на
застрахования, което е последващо спрямо възникването
на застрахователното правоотношение и съставлява неизпълнение на произтичащи от
закона, от договора и/или от общите условия изисквания за действия или
бездействия, насочени към предотвратяване на събитието и на вредите или към
ограничаването им. Разяснено е, че поведението на застрахования преди сключване
на застрахователния договор е от значение за други права на застрахователя,
като напр. правото да откаже да сключи договора при наличие на обстоятелства от
съществено значение за поемането и носенето на риска и правата по чл.189, ал.1
и ал.З КЗ /отм./ да прекрати или измени договора при узнаване на такива
обстоятелства, които застрахованият е премълчал съзнателно, но не и към правото
на отказ от изплащане на обезщетение.
Оспорва се
възражението за надзастраховане по смисъла на чл. 204
от КЗ. Сочи се, че застрахователят, в
изпълнение на задълженията си по т. 9.4 от Общите условия е извършил оглед,
идентифициране на автомобила и е определил
действителната му стойност към момента на сключване на договора. Позовава
се на влязлото в сила решение по частичния иск, в производството по което е
приета САТЕ, която е установила средната пазарна цена на автомобила към датата
на застрахователното събитие 09.07.2016г.
в размер на 78400 лева, която е почти идентична с действителната
стойност на автомобила, определена в застрахователната полица.
Възразява се
относно искането за прихващане с неплатените
застрахователни премии от застрахователното обезщетение, доколкото същите са
дължими от застрахования. Твърди се, че ЗК Уника АД
няма право да прихваща неплатените застрахователни премии от застрахователното
обезщетение, освен в случая на т. 12.15.1 от Общите условия на застрахователя.
В подадения отговор на допълнителната искова
молба ответника поддържа направените в отговора на исковата молба възражения.
Настоява от евентулно
присъдената сума да се приспадне и договореното в полицата самоучастие
в размер на 5 % от обезщетението.
Сочи се, че представеното удостоверение от „Цебиа“ ООД е
частен диспозитивен по своя характер документ, който
се ползва с формална доказателствена сила.
Съдържанието им се преценява от съда по вътрешно убеждение, във връзка с
останалите обстоятелства по делото съгласно принципа на чл. 12 ГПК, поради
което не следва да се открива производство по реда на чл.193 от ГПК, при изявление, че ответника ще се ползва от
документа.
С оглед изявленията на страните и
извършената служебна справка ПРИЕМА ЗА
БЕЗСПОРНО И НЕНУЖДАЕЩО СЕ ОТ ДОКАЗВАНЕ, че е налице влязло в законна сила
на 11.10.2018г. съдебно решение № 1058/14.03.2018г. по гр.д. № 6359/2017г. по
описа на ВРС, 33-ти състав, по силата на което ЗК”УНИКА” АД ЕИК ********* е
осъдено да заплати на Н.П.Л. ЕГН ********** сумата от 1 250 лв., представляваща частичен иск от сумата
78 000лв., дължимо застрахователно обезщетение по щета №16110010201 по
застрахователна полица № 16001111361, ведно със законната лихва, считано от
подаване на исковата молба в съда-16.05.2017год. до окончателното изплащане на
сумата, на осн. чл.405,ал.1 от КЗ.
Доказателствената тежест в процеса се разпределя съобразно правилото
на чл. 154, ал.1 ГПК, като всяка страна в процеса носи тежестта да докаже
положителните твърдения за факти, от които извлича благоприятни за себе си
правни последици и на които основава исканията и възраженията си.
В
тежест на ищеца е да установи
настъпване на застрахователното събитие в срока на договора,
своевременно уведомяване на застрахователя за настъпилото застрахователно събитие и представяне на всички необходими документи във връзка
с настъпилите вреди, размерът на последните, както и датата на изпадане
в забава на застрахователя за изплащане на дължимото
обезщетение.
В тежест на ответника е да
докаже правоизключващите и правопогасяващите
си възражения /плащане, давност, други специално предвидени основания,
изключващи отговорността и др./
ДОПУСКА
ДО ПРИЕМАНЕ в съдебно
заседание на представените с исковата и отговора на исковата молба писмени
доказателства.
ДА
СЕ ИЗИСКА и приложи към
настоящото дело гр.д. № №6359/2017г. на ВРС, 33-ти състав,
На основание чл.186 от ГПК ДА СЕ ИЗИСКА от МВР отдел Пътна полиция
всички налични документи съхранявани в институцията, послужили за регистрацията
на л.а. „***”, рег.№ ***, рама № SALLSAAF4CA757734*2012.
ДА
СЕ ИЗДАДЕ на ответника
съдебно удостоверение, което да му послужи пред МОТО ПФОЕ ЕООД за снабдяване
със справка за сервизната история на процесния
автомобил съдът преценява като относимо към предмета
на спора и следва да го уважи.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ НА ответното
дружество да конкретизира и формулира ясно и пълно искането си за извършване на
съдебна поръчка както относно органа, от
когото ще се изискват документи, така и вида на същите
ДОПУСКА
провеждането на съдебно-автотехническА
ЕКспертиза със
задача на вещото лице да даде заключение относно пазарната стойност на л.а. „***”,
рег.№ ***, рама № SALLSAAF4CA757734*2012 към датата на застрахователното събитие – 09.07-2016г.
ОПРЕДЕЛЯ депозит в размер на 150 лева, вносими от ищеца, в едноседмичен срок от съобщението
с представяне на доказателства за това в същия срок.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ ще бъде
определено след представяне
на доказателства за внесен депозит.
ЗАДЪЛЖАВА вещото лице да
представи заключението си в срока по
чл.199 от ГПК – най- късно една седмица
преди датата на съдебно заседание.
НАСРОЧВА открито
съдебно заседание по т.д. № 1673 по
описа за 2019г. за 09.05.2019г. от 14.30 часа, за която дата да се
призоват страните. Вещото лице да се призове след представяне на доказателства
за внасяне на депозита.
УКАЗВА на страните
възможността в съдебното заседание да изложат становище във връзка с доклада по
делото, както и възможността да уредят доброволно възникналия помежду им спор -
чрез сключване на спогодба или чрез съдействие на медиатор.
УКАЗВА
СТРАНИТЕ за възможността да разрешат спора,
чрез медиация, като ползват Центъра по медиация, разположен на 4 етаж в сградата,
в която се помещава Съдебно-изпълнителна служба при Pайонен съд Варна на адрес: гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев" № 12., тел. *********; служител
за контакти -
Нора Великова.
На ищеца да се изпрати
препис от отговора на допълнителната искова молба.
Определението не подлежи
на обжалване.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД :