Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр.
София, 12.01.2018 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, I-ви състав, в публично
съдебно заседание, проведено на двадесет и седми ноември две хиляди и
седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРИНА СЛАВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. РОСИНА ДОНЧЕВА
2.
ВАНЯ ИВАНОВА
при участието
на секретаря Цветанка Павлова, като разгледа докладваното от съдия Дончева гр.
дело № 646 по описа на Софийски окръжен съд за 2017 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от
Гражданския процесуален кодекс.
Образувано
е по въззивна жалба от О.С. против Решение
№ 117 от 31.07.2017 г.,
на РС - С., по гр. д. № 612 по описа на същия
съд за 2016г., с което О.С. е осъдена да заплати,
на основание чл. 213, ал. 1 от КЗ, във вр. с чл. 49, вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД
на "Л. и." АД, гр. С.сумата от 661,84 лева, главница, представляваща
стойността на разходите за отстраняване материални вреди по лек автомобил марка
„Ауди“ А-8, с рег. № СО 6666 ВВ, собственост на Д. Б. Ф., следствие ПТП,
настъпило на 04.11.2011 г. в гр. С.по бул. М.в района на хлебозавода, което ПТП
и материални щети по автомобила са настъпили поради попадане на автомобила в
необезопасена и необозначена дупка на пътното платно, заедно със законната
лихва върху главницата, считано от 31.08.2016 г., до окончателното й изплащане,
както и сумата от 202,08 лева лихви за забава, считано от 29.08.2013 г. до
29.08.2016 г. преди предявяване на иска, както и сумата 365,00 лева разноски по
делото, от които 100,00 лева юрисконсултско
възнаграждение, 55,00 лева за държавни такси и 210,00 лева разноски за
експертиза.
Жалбоподателят
твърди, че постановеното решение е неправилно, незаконосъобразно и
необосновано, постановено в нарушение на процесуалният и материалният закон.
Излагат се съображения, че първоинстанционният съд не е изяснил спора от фактическа и правна страна, не е
обсъдил поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства и
наведените правни изводи, поради което е постановил едно напълно формално и
необосновано съдебно решение. Сочи, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства не се
установило по безспорен начин, че именно за О.С. е налице пасивна
материално-правна легитимация, тъй като сп. чл.19, ал.1 от ЗП урежда, че
републиканската пътна мрежа е под управлението на Агенция „Пътна
инфраструктура".
Твърди,
че поддръжката на процесния участък от път II - 62, С.-
Дупница, доколкото е част от републиканската пътна мрежа в чертите на гр. С.е
задължение на Агенцията съвместно с Община -С., като Агенцията участва във
финансирането, а Общината извършва и техническата част по организацията и
изпълнението на това задължение, видно от споразумителен
протокол от 05.10.2010г. Обстоятелството, че Агенцията не извършва техническата
част от пътната поддръжка не я освобождава от отговорност по искови претенции
за обезщетяване на вреди, настъпили в резултат на неподдържането или
некачественото поддържане на републиканските пътища, на когото е възложено
управлението на републиканските пътища. Счита, че съдебният състав е допуснал
съществено нарушение, като в мотивите на съдебното решение е приел, че О.С. е
пасивно материално-правно легитимирана страна по спора, а тя не е, тъй като
участъкът попада в републиканската пътна мрежа и по-точно в републикански път
II-62 „К.- С.".
Счита,
че относно механизма на ПТП протоколът не е официален документ и не се полза с
такава доказателствена сила, тъй като произшествието
нито е реализирано от съставителя на протокола, нито е настъпило пред него.
Излага съображения, че от разпита на свидетеля не се установяват нови факти и
обстоятелства в подкрепа на твърдението на ищеца за наличие на причинно
следствена връзка между настъпилото ПТП и наличието на евентуално неизпълнение
на задължение от страна на О.С. В съдебното решение не били обсъдени изложените
от страна на процесуалния представител възражения за съпричиняване. По изложените съображения счита, че исковата
претенция по чл. 213 от КЗ, вр. с чл. 49 от ЗЗД се явява недопустима и моли да бъде прекратено производството по
делото, алтернативно моли претенцията да бъде оставена без уважение като неоснователна
и недоказана и отменено обжалваното решение изцяло. Претендира юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции.
В срока по чл. 263 от ГПК е подаден отговор
по въззивната жалба от З. "Л.И." АД.
Оспорва жалбата и моли да бъде оставено в сила обжалваното решение като
правилно и законосъобразно.
Подадената
въззивна жалба е постъпила в законоустановения срок, срещу съдебен акт, който
подлежи на обжалване съгласно чл. 258, ал. 1 от ГПК, от лице, легитимирано да
обжалва постановеното от Районен съд - С.решение, поради което същата е
процесуално допустима.
Софийският окръжен съд,
за да се произнесе по основателността й, след като прецени доводите на страните
и събраните по делото доказателства, намира следното:
РС-С.е
сезиран с искова молба от З. "Л.И." АД против О.С. с която са
предявени искове, с правно основание чл. 213, ал. 1 от КЗ, вр. чл. 49 от ЗЗД,
във вр. с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от 661,84
лева, изплатено застрахователно обезщетение по щета № 408585/2011 г., ведно с мораторна лихва за забава от 202,08 лева, считано от 29.08.2013
година до датата на завеждане на исковата молба пред съда - 29.08.2016 г.,
както и законната лихва от датата на завеждане на иска-31.08.2016 година до
окончателното изплащане.
Ответникът
О.С. оспорва исковете, като недопустими, поради липса на пасивна
материално-правна легитимация, а по същество неоснователни.
С платежно
нареждане № BORD07832443/02.12.2011 г., З. "Л.И."
АД е заплатило застрахователно обезщетение в размер на 651,84 лева, по щета № 408585/2011
г. на застрахования Д.Ф.. Изплащането на сумата е въз основа на застрахователна
полица № 93001010013540/21.12.2010 г. за застраховка "Каско" на лек
автомобил „Ауди“ А-8, с рег. № СО 6666 ВВ, собственост на Д. Б. Ф..
От
Уведомление за настъпило застрахователно събитие за щета от 07.11.2011 година
се установява, че на 04.11.2011 г. водачът на МПС, марка „Ауди“ А-8, с рег. № СО 6666 ВВ, К.Д.Ф.,
движейки се по ул. „М.“ по посока центъра на гр. С., при Хлебозавода попаднал в
дупка на пътното платно. В резултат на ПТП са срязани предна дясна и задна
дясна гума и са подбити джантите.
За процесното
ПТП е съставен протокол за ПТП № 1300044 от 04.11.2011 г., от който се
установява, че процесното ПТП е посетено от служител
на РУП-гр. С., който е констатирал, че са настъпили материални щети по автомобила
– скъсани гуми предна дясна и задна дясна и подбити джанти 2 бр.
От З. „Л.и.“
АД е отравена регресна
покана до О.С. за заплащане на сумата, изх. № 2-487 от 07.02.2013 г., получена
от общината на 08.02.2013 г., видно от обратна разписка.
Изслушана
и приета по делото е съдебно-автотехническа
експертиза, която дава заключение, че съгл. протокола за ПТП автомобила попада
в необозначена дупка на пътното платно, при което настъпват материални щети. От
техническа гледна точка описаното в протокола ПТП произшествие е възможно да се
получи при преминаване на автомобил през дълбока пътна дупка с остри ръбове на
страните.
От представено писмо от
Агенция пътна инфраструктура, Областно пътно управление *** се установява,
участък от път II-62
към 04.11.2011 г. се
поддържа от О.С.
От разпита на К. Ф.се
установява, че претърпял ПТП, пътувал от гр. С.за гр. Д.и при Хлебозавода имало
много голяма дупка, с остри ръбове, като автомобила попаднал в нея, при което
предната и задната десни гуми се срязали. Дупката била на дясното платно, а вечерта
било тъмно и валяло дъжд. До идването на полицията не е мърдал колата със
скъсаните гуми.
При така установените факти от значение за спора, съдът приема от правна страна следното:
Съгласно чл.213 ал.1 изр.1 от КЗ
с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в
правата на застрахования срещу причинителя на вредата - до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне. Следователно за възникване на регресното право на
застрахователя по имуществена застраховка спрямо отговорния за деликта,
е необходимо да са налице следните три групи юридически факти: от една страна,
възникнало право на увредения срещу причинителя на вредата на основание
непозволено увреждане, вкл. в хипотезите на чл. 47 - 49 от ЗЗД, при които
суброгацията на застрахователя също е допустима, от друга страна, наличие на
валиден договор за имуществено застраховане с увредения с период на покритие
към датата на настъпване на вредите и на трето място - извършено валидно
плащане по него от застрахователя в обезщетение на настъпилите вреди.
В случая не се спори, че има валидно
сключена и действаща застраховка "Каско" към датата на събитието, не
се спори, че сумата за ремонт на автомобила е заплатена от застрахователя. Спорен
е въпроса дали са налице предпоставките на чл. 49 ЗЗД и дали за ответника О.С. е налице пасивна материално-правна легитимация да
отговаря по предявения иск.
Съгласно разпоредбата на чл. 49 от ЗЗД
възложителят на някаква работа, отговаря за вредите, причинени от изпълнителя
при или по повод изпълнението на тази работа. От съдържанието на тази норма
следва извода, че тя се намира в отклонение от общия принцип на деликтната
отговорност, прогласен с разпоредбата на чл. 45 от ЗЗД, за задължението да се
поправят виновно причинените вреди, т.е. отговорността по чл. 49 от ЗДД е
акцесорна и има обезпечително-гаранционна функция, тъй като тя е отговорност за
чужди противоправни и виновни действия и бездействия. Кумулативните
предпоставки, за да се породи тази отговорност са следните: вреди, причинени на
пострадалия от лице, на което отговорният по чл. 49 от ЗЗД е възложил някаква
работа, които вреди да са причинени при или по повод на изпълнението й и по
вина на изпълнителя, при наличието на причинна връзка между тях.
Според изричната норма на чл.167, ал.1 от ЗДвП, лицата,
които стопанисват пътя, го поддържат в изправно състояние, сигнализират
незабавно препятствията по него и ги отстраняват във възможно най-кратък срок.
От приетото писмо от Агенция
пътна инфраструктура, Областно пътно управление *** се установява, че посочения
участък от бул. „М.“ срещу Хлебозавода в гр. С.при км. 79+740 е част от
републикански път II-62 „граница ОПУ К.-С.“ и
се намира в границите на урбанизираната територия на гр. С.. Видно от
Приложение № 1 към Споразумителен протокол от
05.10.2010 г. между АПИ –ОПУ-С.и О.С. участъкът от път II-62 към 04.11.2011 г. се
поддържа от О.С. В чл. 4, ал. 1 от споразумителния
протокол е предвидено, че организирането, възлагането и контрола на дейностите
по поддържането, в т.ч. и зимно поддържане на републиканските пътища в чертите
на гр. С.се извършва от Общината. С оглед на това неоснователно е възражението
на въззивника, че не е пасивно материално легитимиран
да отговаря по предявения иск.Имайки предвид
показанията на разпитания свидетел се налага извода, че наличието на
препятствие на пътя не е било нито обозначено, нито обезопасено към деня на
инцидента и това представлявала препятствие, което е създавало опасност. След
като задължението за поддържане и обезопасяване на пътя е било на О.С. то
последната се явява възложител на работа по смисъла на чл.49 ЗЗД. Тъй като
тази хипотеза не изисква да се
установи виновните действия на конкретно физическо лице, натоварено от ответника
да поддържа в изправност и безопасност пътното платно, съдът счита, че е налице и
причинно-следствена връзка между бездействието на Общината, поради което
настъпилите вреди са пряк резултат от неизпълнението на възложеното й
задължение. Съдът намира, че в конкретният случай са налице всички изисквани от
чл.49 ЗЗД предпоставки, ангажиращи отговорността на о. С. Неоснователно е възражението на общината, че
относно механизма на ПТП протоколът не е официален документ и не се полза с
такава доказателствена сила, тъй като произшествието
нито е реализирано от съставителя на протокола, нито е настъпило пред него.
Протоколът за настъпило ПТП, съставен от
длъжностно лице в кръга на служебните му задължения, представлява официален
документ по смисъла на чл. 179 ГПК.Този документ се ползва не само с обвързваща
съда формална доказателствена сила относно
авторството на материализираното в него изявление на съставителя му, но също и
с материална доказателствена сила относно самото
удостоверено в него волеизявление, т.е. установява, че фактите са се
осъществили така, както е отразено в този документ (в този смисъл Решение № 15/25.07.2014 г., т. д. №
1506/2013 г., на ВКС, І ТО; Решение № 98/25.06.2012 г., т. д. № 750/2011 г., на
ВКС, ІІ ТО; Решение № 73/22.06.2012 г., т. д. № 423/2011 г. на ВКС, І ТО;
Решение № 24/10.03.2011 г., т. д. № 444/2010 г. на ВКС, І ТО, всички
постановени по реда на чл. 290 ГПК и представляващи задължителна за съдилищата
практика). Разбира се може да бъде оспорена автентичността на акта
за ПТП или удостоверителната компетентност на актосъставителя.
От протокола за ПТП се установява, че
местопроизшествието е посетено от служител на РУП гр. С.– А. Р. Д.. Протоколът
за ПТП не е оспорен, поради което се ползва с обвързваща материална доказателствена сила и относно механизма на ПТП.
Неоснователно е и възражението
за съпричиняване, основано на това, че водачът е
следвало да управлява автомобила с такава скорост, че да възприеме неравността
на пътното платно и да предприеме необходимите маневри за предотвратяване на
увреждането. Съпричиняване
на вреди от потрадалия е налице тогава, когато за
настъпването на вредата са допринесли най-малко две лица – делинквентът
и увреденият. В Тълкувателно решение 88/1962 г. на ОСГК на ВС се изтъква, че
чл. 51, ал. 2 от ЗЗД визира случаите, когато вредоносният резултат е в причинна
връзка както с виновните действия на този, който се държи отговорен за
причинените вреди, така и с действията на самия увреден. Пострадалият съпричинява вредата, когато е създал реална възможност за
настъпване на вредата или е превърнал създадената от делинквента
реална опасност в действителност. От съвкупната преценка на доказателствата не
се установи нарушение или противоправно
деяние от страна на водача К. Ф.и с нещо същият да е допринесъл по
някакъв начин за настъпването на вредоносния резултат.
Налице са и останалите предпоставки по чл. 213, ал. 1 от КЗ , а именно валиден договор за имуществено застраховане с увредения с
период на покритие към датата на настъпване на вредите и на трето място -
извършено валидно плащане по него от застрахователя в обезщетение на
настъпилите вреди. Ето защо, искът се явява основателен и доказан.
Щом правните изводи
на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че липсват
отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде
оставена без уважение. Атакуваното решение следва
да бъде потвърдено.
Районният съд е провел надлежно и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на
които е формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към
съответстващата им правна норма, като
по този начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.
Въззиваемата
страна е претендирала
разноски за юрисконсултско възнаграждение, поради което следва да й бъде
присъдено такова в минимален размер на 100,00 /сто/ лева, на осн. чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. с чл. 25, ал. 1
от Наредба за заплащането на правната помощ
Ръководен от
гореизложеното,
съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 117/31.07.2017г. по гр.д.
№ 612/2016г. по описа на РС-С..
ОСЪЖДА О.С. ***, представлявана от кмета на общината В. Г.да заплати на З.
„Л.И.“ АД, *** разноски в размер на 100,00 /сто/ лева за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.