ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2150
гр. Бургас, 19.09.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети септември през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Недялка П. Пенева
Членове:Даниела Д. Михова
Александър Д. Муртев
като разгледа докладваното от Даниела Д. Михова Въззивно частно
гражданско дело № 20222100501307 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.274 и сл., вр.чл.413, ал.2 ГПК и е образувано е по
частна жалба, подадена от "А1 БЪЛГАРИЯ" ЕАД, ЕИК *********, против разпореждане №
8813 от 27.07.2022 г. по ч.гр.д.3997/2022 г. по описа на Районен съд Бургас, обективирано в
Заповед № 2261 от 25.07.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, с
което е отхвърлено подаденото от жалбоподателя заявление за издаване на заповед за
изпълнение срещу длъжника „Пелагиус 78“ ЕООД, ЕИК ********* /неправилно посочен в
частната жалба като „СКУБИЛИНК“ ЕООД/, за сумата от 2361,06 лв – неустойка за
неизпълнение по Договор за използване на мобилни услуги с № ********* от 11.03.2017 г.,
ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на заявлението до
окончателното плащане, както и за сумата от 96,58 лв – обезщетение за забава върху
вземането за неустойка за периода 19.08.2021 г. – 21.06.2022 г.
В жалбата се излагат доводи за неправилност на атакувания съдебен акт. Оспорват
се изводите на първоинстанционния съд за нищожност неустоечната клауза по договора.
Твърди се, че е неправилен изводът на първоинстанционния съд, че неустоечната клауза на
договор е нищожна поради противоречие с добрите нрави, тъй като излиза извън присъщата
й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция. Твърди се, че цитираната от съда
трайна съдебна практика на ВКС касае различни търговски правоотношения, а и е
постановено преди практиката на Европейския съд по аналогичен съдебен спор - Решение
от 22.11.2018 г. по дело С-295/2017 г. на СЕС, образувано по преюдициално запитване на
МЕО, в което решение е застъпено становището, че сумата, дължима при неспазване на
минималния срок на обвързаност, е неразделна част от общата цена, плащана за доставките
на услугата и разделена на месечни вноски, която стана незабавно изискуема в случай на
1
неизпълнение на задължението за плащане, без значение дали тази сума е квалифицирана
като неустойка по националното право. В случая съдът пренебрегнал факта, че неустойката
е компенсаторна по своя характер, поради което съгласно чл. 79 ЗЗД кредиторът може да
иска или реално изпълнение, ведно с обезщетение за забава или да поиска обезщетение за
неизпълнение /изключено е да иска и двете едновременно/. Поради неизпълнението на
договора заявителят спрял да начислява месечни такси до края на срока на договора и
начислил договорената неустойка за оставащия срок за използваните мобилни услуги. Сочи,
че ако заявителят бе поискал изпълнение съгласно чл. 79 от ЗЗД, то претендираната сума
щяла да бъде същата. След прекратяването на договора начисляването на месечните
абонаментни такси било преустановено, но вземанията за тях, дължими до изтичането на
срока, прекратен по вина на абоната, били обезпечени с договорени от страните неустойки,
поради което изводът на първоинстанционният съд за нищожност на клаузите, които я
уреждат се явява неправилен, отчитайки както компенсаторния характер на договорените
неустойки, така също и качеството на страните- търговци, които са ги договорили съобразно
чл. 309 ТЗ. Затова според жалбоподателя неустоечната клауза не противоречи на добрите
нрави, нито създава неравноправие между правата и задълженията между страните по
договора, нито води до неоснователно обогатяване.
Развити са и съображения, че отхвърлянето на неустойките в пълен размер поставя
длъжникът- търговец, който сключва договорите във връзка със своята търговска дейност и
по отношение на които важи чл. 309 ТЗ, в по-благоприятно положение от физическите лица,
с които дружеството има договор, доколкото е налице спогодба между жалбоподателя и
КЗП, утвърдена от СГС по гр.д.12268/2014 г., според която, когато абонатът е физическо
лице, максималната неустойка за предсрочно прекратяване на договора тази клауза не може
да надвишава трикратния размер на месечните абонаменти такси за услугите на срочен
абонамент по техния стандартен размер без отстъпка.
В обобщение сочи, че обезпечителната, обезщетителната и санкционната функции
на неустоечната клауза не са анализирани правилно от съда. Размерите на дължимите
неустойки според жалбоподателя не излизат извън пределите на обезпечителната,
обезщетителната и санкционната й функции, не са прекомерни и не противоречат на
добрите нрави.
Отправя се искане за отмяна на обжалваното разпореждане и постановяване
издаването на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за процесните суми, ведно със
законната лихва върху вземането за неустойка от датата на подаване на заявлението до
окончателното изплащане, както и да се присъдят претендираните разноски в пълен размер.
Съдът, след като взе предвид наведените от жалбоподателя доводи и с оглед
представените по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл.275 ГПК от легитимирана страна срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е допустима.
2
Разгледана по същество, съдът намира жалбата за неоснователна по следните
съображения:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по подадено от "А1
БЪЛГАРИЯ" ЕАД заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу
длъжника „Пелагиус 78“ ЕООД за следните суми: 2460,17 лв – главница, представляваща
неплатени месечни такси и потребление за използване на услуги по договор М5584143 за
периода 14.06.2021 г. – 13.12.2021 г., ведно със законна лихва върху тази сума от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане,
сумата от 2566,064 лв – неустойка за неизпълнение по същия договор, ведно със законната
лихва върху тази сума от датата на подаване на заявлението до окончателното плащане,
както и за сумата от 285,24 лв – мораторна лихва върху посочените вземания, от които
180,37 лв – мораторна лихва за вземането за месечни такси и потребление за периода
16.08.2021 г. – 21.06.2022 г., и 104,87 лв – мораторна лихва върху вземането за неустойка за
периода 19.08.2021 г. – 21.06.2022 г. Поискано е и присъждането на разноски за заповедното
производство.
За да откаже издаване на заповед за изпълнение за претендираната сума за
неустойка за неизпълнение по процесния договор, съдът е приел, че искането на заявителя в
тази му част е в противоречие с добрите нрави. Развити са мотиви, че клаузата за неустойка,
уговорена в размер на сбора от всички стандартни месечни абонаментни такси до края на
срока на договора след предсрочното му прекратяване, е нищожна като уговорена в
противоречие с добрите нрави и нормите на добросъвестността. С оглед отхвърляне на
претенцията за неустойка, съдът е отхвърлил и акцесорната претенция за мораторна лихва
върху това вземане.
Съгласно разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК съдът издава заповед за
изпълнение в тридневен срок от подаване на заявлението, освен когато искането е в
противоречие със закона или с добрите нрави. Следователно, правилно заповедният съд е
извършил проверка за действителността на клаузите, въз основа на които се претендират
процесните вземания. Настоящата инстанция споделя изцяло изводите на районния съд, че
уговорената от страните неустойка при предсрочно прекратяване на договора по
желание/вина на потребителя в размер на сбора от всички стандартни месечни абонаментни
такси /без отстъпките/, дължими до изтичане на срока на ползване на услугите, е в
отклонение на присъщите на неустойката функции и противоречи на добрите нрави, като
неоснователни се явяват изложените в частната жалба доводи в обратната посока.
Съобразно разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по т.
д. № 1/2009 г. ОСTK, автономията на волята на страните да определят свободно
съдържанието на договора и в частност да уговарят неустойка е ограничена от разпоредбата
на чл. 9 ЗЗД в две посоки: съдържанието на договора не може да противоречи на
повелителни норми на закона, а в равна степен и на добрите нрави. Това ограничение се
отнася както за гражданските, така и за приватизационните договори, а също и за
търговските сделки /по арг. от чл.288 ТЗ/. Ако единствената цел, за която е уговорена
3
неустойката излиза извън присъщите обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции,
същата следва да се приеме за нищожна поради накърняване на добрите нрави. В случая
уговорена по посочения по-горе начин, неустойката дава право на мобилния оператор да
получи цялото си вземане по договора, като той самият е освободен от задължението си да
предоставя мобилни услуги поради едностранното прекратяване на правоотношението. Това
създава условия за неоснователното му обогатяване и нарушава принципа за справедливост,
залегнал в чл.9 ЗЗД. В тази насока е трайната съдебна практика, съобразена и от заповедния
съд, която приема за нищожни клаузи за неустойки при прекратяване на срочни договори
/наем, лизинг, за мобилни услуги/, при които размерът на неустойката при предсрочно
прекратяване на договора по вина на клиента е равен на дължимата от същия престация до
края на договора – така Решение № 110/21.07.2016 г., постановено по гр. д. № 1226/2015 г.
на ВКС, Решение № 283/27.12.2018 г., постановено по гр. д. № 2951/2017 г. на ВКС и др.
Неоснователно е оплакването на жалбоподателя, че в случая се касае за сключен
договор между търговци, поради което при преценката за нищожност на клаузата за
неустойка следва да се съобрази нормата на чл.309 ТЗ, според която не може да се намалява
поради прекомерност неустойка, дължима по търговска сделка, сключена между търговци. В
случая заповедният съд не е обсъждал приложението на чл.309 ТЗ, а е формирал извод за
нищожност на неустоечната клауза поради противоречие с добрите нрави.
Във връзка с позоваването в частната жалба на Решение от 22.11.2018 г. по
преюдициално запитване по приложението на Директива 2006/112/ЕО по дело С-295/17
следва да се отбележи, че СЕС е дал задължително тълкуване на членове от Директива
2006/112/ЕО относно общата система на ДДС и облагане с ДДС на суми, определени
предварително в договор за предоставяне на услуги, която клиентът дължи при предсрочно
прекратяване на договора. Това тълкуване не е относимо към преценката за нищожност на
неустоечна клауза в договор за предоставяне на съобщителни услуги поради противоречие с
добрите нрави. Същото се отнася до данъчното облагане на сумите /обезщетения или
неустойки/, които операторът получава от клиента при предсрочно прекратяване на договор.
По изложените по-горе съображения съдът намира, че е налице предвиденото в
чл.411, ал.2, т.2 ГПК основание за отказ за издаване на заповед за изпълнение за
претендираната неустойка, а оттам и за акцесорната претенция за обезщетение за забава
върху вземането за неустойка.
Поради съвпадане на изводите на двете инстанции, частната жалба следва да се
остави без уважение като неоснователна, а обжалваното разпореждане – да се потвърди.
Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 8813 от 27.07.2022 г. по ч.гр.д.3997/2022 г. по
описа на Районен съд Бургас, обективирано в Заповед № 2261 от 25.07.2022 г. за изпълнение
на парично задължение по чл.410 ГПК, с което е отхвърлено подаденото от "А1
4
БЪЛГАРИЯ" ЕАД, ЕИК ********* заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу
длъжника „Пелагиус 78“ ЕООД, ЕИК *********, за сумата от 2361,06 лв – неустойка за
неизпълнение по Договор за използване на мобилни услуги с № ********* от 11.03.2017 г.,
ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на заявлението до
окончателното плащане, както и за сумата от 96,58 лв – обезщетение за забава върху
вземането за неустойка за периода 19.08.2021 г. – 21.06.2022 г.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5