МОТИВИ:
Подсъдимият З.А.Ф. *** е предаден на съд с обвинение за извършено престъпление по чл.131, ал.1, т.12, предл.първо във вр. с чл.130, ал.1 във вр. с чл.20,
ал.2 от НК, за това, че на 27.04.2018 г., около 01.00
часа, в гр.Севлиево, в центъра на града, на ул.“Стефан Пешев“, в близост до
магазин „Топ Шоп“, в съучастие с Д.А.М. *** и Г.Й.И. ***, в качеството му на
съизвършител, чрез нанасяне на удари с ръце и крака в областта на лицето и
тялото на С.О.О. ***, му причинил леки телесни повреди по смисъла на чл.130,
ал.1 от НК, изразяващи се в: контузия на долна челюст в ляво; контузия на
лявата челюстна става с болков синдром; подкожен хематом по хода на долната
челюст в ляво; малка рана външно на долната устна вляво; оток на долната устна
в ляво с разкъсно-контузна рана и кръвонасядане от вътрешната страна, лек оток
и болезненост в областта на дясното слепоочие, като деянието е извършено по
хулигански подбуди.
Подсъдимият Г.Й.И. *** е предаден на съд с
обвинение за извършено престъпление по чл.131, ал.1, т.4, предл.трето и т.12,
предл.първо във вр. с чл.130, ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 от НК, за това, че на
27.04.2018 г., около 01.00 часа, в гр.Севлиево, в центъра на града, на
ул.“Стефан Пешев“, в близост до магазин „Топ Шоп“, причинил телесни повреди на
повече от едно лице: в съучастие с Д.А.М. *** и З.А.Ф. ***, в качеството му на
съизвършител, чрез нанасяне на удари с ръце и крака в областта на лицето и
тялото на С.О.О. ***, му причинил леки телесни повреди по смисъла на чл.130,
ал.1 от НК, изразяващи се в: контузия на долна челюст в ляво; контузия на
лявата челюстна става с болков синдром; подкожен хематом по хода на долната
челюст в ляво; малка рана външно на долната устна вляво; оток на долната устна
в ляво с разкъсно-контузна рана и кръвонасядане от вътрешната страна, лек оток
и болезненост в областта на дясното слепоочие; и сам, чрез нанасяне на удар с
нож в областта на лявата ръка на А.К.З. ***, му причинил леки телесни повреди
по смисъла на чл.130, ал.1 от НК, изразяващи се в: дълбоки порезни рани на 5-ти
пръст на лявата ръка - хирургически обработени и зашити, с оток и възпаление на
меките тъкани по ръбовете им, като деянието е извършено по хулигански подбуди.
Подсъдимият Д.А.М. *** е предаден на съд с
обвинение за извършено престъпление по чл.131, ал.1, т.12, предл.първо във вр.
с чл.130, ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 от НК, за това, че на 27.04.2018 г., около
01.00 часа, в гр.Севлиево, в центъра на града, на ул.“Стефан Пешев“, в близост
до магазин „Топ Шоп“, в съучастие с З.А.Ф. *** и Г.Й.И. ***, в качеството му на
съизвършител, чрез нанасяне на удари с ръце и крака в областта на лицето и
тялото на С.О.О. ***, му причинил леки телесни повреди по смисъла на чл.130,
ал.1 от НК, изразяващи се в: контузия на долна челюст в ляво; контузия на
лявата челюстна става с болков синдром; подкожен хематом по хода на долната
челюст в ляво; малка рана външно на долната устна вляво; оток на долната устна
в ляво с разкъсно-контузна рана и кръвонасядане от вътрешната страна, лек оток
и болезненост в областта на дясното слепоочие, като деянието е извършено по
хулигански подбуди.
Прокурорът поддържа обвинението, като го счита за установено
и доказано по безспорен начин.
В съдебно заседание подсъдимите З.А.Ф., Г.Й.И. и Д.А.М. заявяват, че са получили преписи от обвинителния акт и, че
разбират обвинението.Не се признават за виновни, но дават обяснения по повдигнатото им
от прокуратурата обвинение.
От обясненията на подсъдимите З.А.Ф., Г.Й.И. и Д.А.М., показанията на свидетелите С.О.О., А.К.З., К.О.О., М.Х.П., П.Ц.А., А.С.М., Ц.К.Ц. и М.Г.М. и от останалите доказателства
по делото, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът установи следното:
Подсъдимият З.А.Ф. и свидетелят С.О.О. били познати от много години.Преди
време между тях имало конфликт и отношенията им не били добри.Свидетелят О.
живеел на съпружески начала със свидетелката А.С.М..Свидетелката К.О.О. била сестра на свид.С.О.
и живеела на съпружески начала със свид.А.К.З..Свид.О. и свид.З. живеели и
работели извън страната, но в края на месец април 2018 г. си били дошли в
България.На 26.04.2018 г. четиримата свидетели били в гр.Севлиево и привечер
решили да излязат из града.Вечерта отишли на едно от заведенията при „Дандолови
къщи“ в същият град.По-късно, на същото заведение отишли и подсъдимите З.А.Ф., Г.Й.И.
и Д.А.М., които седнали на друга маса.След като се почерпили, посочените
по-горе свидетели, решили да си вземат такси от центъра на гр.Севлиево.Тръгнали
си от заведението и се придвижили до центъра, но в момента на стоянката за
таксита нямало такива.Четиримата отишли до находящия се в близост, на
ул.“Стефан Пешев“, денонощен магазин „Топ шоп“, за да си закупят мъжете
цигари.Междувременно подсъдимите З.А.Ф., Г.Й.И. и Д.А.М., с два автомобила, се придвижили
до същото място.Подс.Ф. слязъл от единият от автомобилите и се придвижил се в
близост до входа на посоченият по-горе магазин.Подс.И. също слязъл от
автомобила, в който се намирал, а подс.М. първоначално останал в колата, в
която бил.Малко след това и след полунощ, на 27.04.2018 г., от магазина излезли
свидетелите С.О.О., А.К.З.,
К.О.О. и А.С.М..В този момент подс.Ф. се обърнал към свид.О. с думите „Кво ме
гледаш бе грозен?“, а след това и с думите „Искаш ли да умреш тази
вечер?“.Свид.О. му отвърнал, че не иска да се разправят, да се карат.Попитал го
също така защо се закача с него и какво му е направил.В този момент към тях се
приближил и подс.И., който също започнал да обижда свид.О., като му заявил и,
че след като има проблеми с подс.Ф., значи има проблеми и с него.По това време,
на тротоара бил извършван ремонт и част от тротоарните плочки били извадени от
работници.Подс.И. се навел, взел една от тротоарните плочки и с нея ударил
свид.О. в областта на челюстта и рамото.В следствие на нанесения му удар свид.О.
паднал на земята, след което подс.Ф. и подс.И. започнали да му нанасят удари с
ръце и крака в областта на лицето и тялото.Към тях се присъединил и подс.М.,
който също започнал да нанася удари с ръце и крака по главата и тялото на свид.О..За
да ги разтърват, се намесили свидетелите А.К.З. и К.О.О., на които също били нанесени няколко
удара от подс.Ф. и подс.И..От своя страна свид.А.С.М. влязла в магазина, за да
помоли служителите да се обадят в полицията.От съседните сгради се развикали
хора, а в близост около случващото се се събрали други.Междувременно подс.Ф.
извадил от единият от автомобилите хладно оръжие, което било в калъф и тръгнал
с него към свид.О..Свид.О. обаче застанала пред него, хванала ножа с калъфа и
двамата започнали да го дърпат, при което калъфа се извадил и останал в ръцете
на свидетелката.През това време подс.И. отишъл до един от автомобилите и от
него взел нож – тип мачете.Насочил с него към свид.З. и замахнал да го
удари.Последният обаче вдигнал ръка, за да се предпази и ударът попаднал в нея,
при което се образувала порезна рана и започнала да тече кръв.Тримата подсъдими
побягнали, качили се в двата автомобила и напуснали мястото на произшествието.Междувременно,
по повод постъпилия сигнал, от РУ на МВР бил изпратен екип, в състава на който
били свид.М.Х.П. и Ц.К.Ц., двамата служители на посоченото полицейско
управление.При пристигането им полицейските служители заварили на мястото само
четиримата свидетели, както и хора, които се били насъбрали.От свидетелите
събрали информация за случилото се, за лицата, които са ги нападнали, както и
за автомобилите, с които са се отдалечили.Междувременно пристигнал и екип на
спешна помощ, който откарал пострадалите, за да им бъде оказана първа
медицинска помощ.За престоят им в спешно отделение на свид.О. и З. били
издадени листи за преглед на пациент в спешно отделение, а прегледа вписан в
журнала.В последствие на мястото на инцидента бил изпратен и втори екип от
служители на РУ МВР Севлиево, в състава на който били свидетелите П.Ц.А. и М.Г.М..Те
също провели беседа с четиримата свидетели, по време на която получили
информация за случилото се, за лицата, които са ги нападнали и автомобилите, с
които са били.Въпросната вечер бил извършван обход за установяване на лицата и
автомобилите, но същите не били открити.На 30.04.2018 г. свид.О. и свид.З. били
прегледани от д-р Я.К., за което им било издадено Съдебно-медицинско
удостоверение съответно № 56/2018 г. и № 55/2018 г.В последствие по случая било
образувано досъдебно производство.В хода на проведеното такова била назначена
съдебно-медицинска експертиза.
От
заключението на вещото лице д-р Я.К., изготвил съдебно-медицинската експертиза,
което не беше оспорено от страните и съдът приема за пълно и мотивирано, се
установява, че пострадалият на 27.04.2018 г. С.О.О. е получил следните
увреждания – контузия на долната челяст в ляво, контузия на лявата челюстна
става с болков синдром, подкожен хематом по хода на долната челюст вляво, малка
рана външно на долната устна вляво с разкъсно-контузна рана и кръвонасядане от
вътрешната страна, лек оток и болезненост в областта на дясното слепоочие.Описаните
увреждания са довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота /
разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК /,
съпроводени с болки и страдания.Препоръчана е рентгенография на долната челюст
поради съмнения за счупване, но няма данни по делото да е представен резултат
от такова, както и данни за подобно увреждане.По механизъм на получаване,
уврежданията отговарят да се причинени при удари с твърди тъпи предмети –
юмруци, ритници.Раните на долната устна могат да се получат както при употреба
на бокс, така и без него, тъй като ударът/ударите се нанесени върху твърда
подложка / долната челюст / и могат да се получат рани от притискане и
разтягане на кожата.Пострадалият на 27.04.2018 г. А.К.З. е получил следните
увреждания – дълбоки порезни рани на 5-ти пръст на лявата ръка и на
предмишницата на лявата ръка – хирургически обработени и зашити, с оток и
възпаление на меките тъкани по ръбовете им, кръвонасядане и две дълги линейни
охлузвания на левия хълбок.Има оплаквания от болки в лявата ръка.Получените
увреждания са довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота /
разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК /, съпроводени
с болки и страдания.При прегледа не може да се прецени дълбочината на вече
зашитите рани и какви тъкани са засегнати в дълбочина, няма данни по делото за
констатирани по-късно такива увреждания.По механизъм на получаване
кръвонасядането и охлузванията на левия хълбок могат да се получат при удар и
тангенционално действие на твърди тъпи предмети / ритници с обут крак или удар
с тротоарна плочка например / или падане.Порезните рани на лявата ръка са
получени от действието на порезно оръжие с режещ ръб, каквото може да е и
описаният от свидетелите голям нож „тип мачете“ – при удар/удари с ножа и опит
за предпазване с вдигната лява ръка пред тялото – с характер на т.нар.
„защитни“ рани.Двете рани говорят или за много дълго острие на ножа, за
постъпателно движение с острието на ножа при нанасяне на удара, или за повече
от един удар с ножа / два удара /.Острието най-вероятно е грубо.В съдебно
заседание вещото лице поддържа така представеното от него заключение.
В съдебните
прения представителят на РП Севлиево поддържа
обвинението така, както е предявено с обвинителния акт по отношение и на тримата подсъдими, в това число и по отношение на
квалифициращият признак хулигански подбуди.От правна страна се излагат мотиви, че хулиганският мотив като елемент от състава на престъплението е стремежа
на дееца да прояви своето грубо и явно неуважение към обществото и в частност
да противопостави себе си на общоприетите правила на приличие, да прояви груба
сила и гаврене, издевателства над личността и други относими подобни действия.В
тази връзка се сочи Решение № 47 от 2011 г. на Първо наказателно отделение на
ВКС.В този смисъл и нанасянето на обида, причиняването на телесна повреда по
чисто лични мотиви могат да се квалифицират като хулиганство при евентуален
умисъл, ако са съпроводени с грубо нарушение на обществения ред и изразяват
явно неуважени към обществото, както и, че хулиганските мотиви не са
несъвместими с чисто личните.
Същевременно
защитниците и на тримата подсъдими отправят молба към съда да ги признае за
невинни и оправдае по повдигнатите им от страна на прокуратурата обвинения.От
страна на защитника на подс.Ф. се излага твърдението, че деянието му не е
доказано по един безспорен и несъмнен начин.Показанията на разпитаните
свидетели били непоследователни, противоречиви и нелогични.Същевременно обвинението
почивало единствено на показанията на тези свидетели, които били в роднински
връзки помежду си.Излага се на следващо място твърдението, че според
свидетелските показания конфликта бил провокиран от свидетеля С.О.О., като
подс.Ф. всячески се опитвал да го избегне.Същевременно се излагат доводи, че в
случая категорично липсвал квалифициращият признак хулигански подбуди, налице
бил личен мотив, тъй като от доказателствата по делото се установявало
безспорно, че такъв е налице между подс.Ф. и свид.О..Останалите разпитани по
делото свидетели също заявявали, че познават от преди подс.Ф. и имали
вземане-даване с него.Твърди се също така, че действията на подс.Ф. били
насочени към избягване на конфликта, а в последствие към преустановяването
му.Цитира се също така съдебна практика с довода, че наличието на личен мотив
било несъвместимо с хулиганските подбуди.
Същите
доводи се излагат и от страна на защитника на подс.И..На мястото на инцидента
нямало други преки очевидци, подсъдимите били потърпевши от случая, тъй като на
тях им били причинени телесни увреждания.Същевременно липсвали каквито и да
било доказателства подс.И. да е нанасял удар с нож на свид.З., причинявайки му
по този начин телесни увреждания.
От страна
на защитника на подс.М. пък се излагат доводи, че безспорно мястото, където се
е развил конфликта е обществено.Към момента на случилото се обаче там нямало
никакви хора.Липсвали също така каквито и да било доказателства неговият
подзащитен да е нанасял удари на свид.О., като в тази насока били само и
единствено показанията на последният.В действителност участието на подс.М. се
изразявало само и единствено в това да разтърве участниците в конфликта, без да
нанася удари комуто и да било.
Съдът
споделя напълно изложените доводи от страна на представителя на РП – Севлиево и
не споделя тези на защитниците на тримата подсъдими.Безспорно е, а това не се и
спори, че на 27.04.2018 г., около полунощ, между подс.Ф. и свид.О. възникнал конфликт,
в който в последствие се намесили подс.И., подс.М. и свид.З..Безспорно се
установява, че конфликта възникнал на ул.“Стефан Пешев“ в гр.Севлиево, в
непосредствена близост до магазин „Топ Шоп“ и центъра на гр.Севлиево.Безспорно
е също така, че отношенията между подсъдимия Ф. и свид.С.О. не били добри, в
следствие на възникнал преди години спор между тях.Спори се между страните дали
конфликта е бил провокиран от подс.Ф. или от свид.О., дали по време на същия от
страна на тримата подсъдими са били нанесени удари на свид.О., в следствие на
които да са му причинени телесни повреди, както и дали такива са били причинени
на свид.З. от подс.И. чрез нанасяне на удар с нож.В обясненията си пред съда
тримата подсъдими твърдят, че конфликта е бил провокиран от свид.О., който се нахвърлил
с обидни думи към подс.Ф., като същевременно потърсил и физическа разправа с
него.Твърдят също така, че пострадали от конфликта били самите те, тъй като от
страна на свидетелите О., З., О. и М. спрямо тях била употребена физическа
сила, довела до причиняване на телесни повреди на подсъдимите.Подсъдимите
отричат да са нанасяли удари на когото и да било, а, че само се защитавали от
нападението срещу тях, а подс.М. пък се намесил, за да разтърве двете страни и
да предотврати разрастването на конфликта.Обясненията на тримата подсъдими
обаче са изолирани и не се подкрепят от останалите доказателства по делото, в
това число и от свидетелските показания.Същевременно свидетелите С.О.О., А.К.З.,
К.О.О. и А.С.М., категорично заявяват, че конфликта е бил провокиран от подс.Ф.,
който бил агресивен към свид.О. и отправял към него обидни и заплашителни
изрази.От показанията на същите свидетели безспорно се установява също така, че
без да е бил провокиран, подс.И. взел една тротоарна плочка от земята и нанесъл
удар с нея на свид.О., в следствие на което последният паднал на земята, а
тримата подсъдими започнали да му нанасят удари с ръце и крака.Посочените
свидетели категорично заявяват също така, че в един момент от възникналия
конфликт подс.И. грабнал от единият от автомобилите, с които били тримата
подсъдими нож „тип мачете“, след което замахнал с него към свид.З..В опита си
да се предпази с вдигната към ножа ръка, получил удар с ножа в нея, а с това му
били причинени и телесни увреждания.Съдът не кредитира с доверието си
обясненията на подсъдимите в тази им част, тъй като те се опровергават от
установената по делото фактическа обстановка, но най-вече от показанията на посочените
по-горе свидетели.Същевременно свид.А.С.М. и свид.К.О.О., първата макар и да е съжителка на свид.О., а втората сестра на свид.О. и
съжителка на свид.З. са преки очевидци, имали са възможност да наблюдават
отстрани случилото се, първата не е имали участие в конфликта, а участието на
втората е минимално и изразяващо се в опит да отблъсне нападението на тримата
подсъдими.Посочените свидетели са имали възможност като странични наблюдатели
да възприемат правилно всичко, което се е случило.Техните показания се
подкрепят и от тези на разпитаните полицейски служители, посетили мястото на
инцидента - М.Х.П., П.Ц.А., Ц.К.Ц. и М.Г.М..В показанията си пред съда свид.П.
заявява, че при отиването на мястото на случилото се са били установени двама
пострадали, единият от които с порезна рана на ръката, а другият с повърхностни
наранявания и нанесен удар в главата.Пред него пострадалите заявили, че едното
от лицата, които са ги нападнали е с име Златко, който свидетелят познавал във
връзка с изпълнение на служебните си задължения.Заявява също така, че на
мястото на инцидента имало кръв по тротоарните плочки, който факт се отрича от
тримата подсъдими.В показанията си пред съда свид.А. пък споделя, че от
проведената беседа с пострадалите установил, че същите са били нападнати и
замеряни с тротоарни плочки, като двама от нападателите били З. и Г..Установено
било също така, че пострадалите са двама, единият от които с порезна рана, а
другият с кръв по лицето.В показанията си пред съда свид.Ц. заявява, че след
проведена беседа с пострадалите и жените, които били с тях установили, че са
били нападнати от трима или четирима, като единият от пострадалите бил с
порязана ръка.Свид.М. също заявява пред съда, че на мястото на инцидента имало
доста кръв, единият от пострадалите бил с порезна рана.Пред него като
нападатели били посочени З., служител на охранителна фирма „Омон секюрити“ и
още едно лице.Единият от пострадалите бил с порезна рана, а другият с
наранявания по главата.Пред него споделили, че били нападнати от трите лица,
които пристигнали пред магазина с автомобил.Ето защо съдът изцяло кредитира с
доверието си показанията на свидетелите С.О.О., А.К.З., К.О.О. и А.С.М..Те са
ясни, последователни, непротиворечиви и кореспондират с установената по делото
фактическа обстановка.Същевременно те се подкрепят и от заключението на вещото
лице, изготвило съдебно-медицинската експертиза, досежно характера и вида на
телесните увреждания, причинени на свид.О. и З., както и досежно механизма на
причиняването им.
Съдът не
споделя и становището на защитниците на подсъдимите, че в случая не е налице
квалифициращият признак хулигански подбуди.По делото по безспорен и несъмнен
начин се установява, че мястото на инцидента е обществено – на главната улица
на гр.Севлиево – ул.“Стефан Пешев“, в непосредствена близост до центъра на
града и до затворената пешеходна улица, където макар и в такъв късен час традиционно
е оживено.От показанията на полицейските служители се установява също така, че
при пристигането им на мястото на инцидента, там е имало множество хора, които
са възприели случилото се, или пък то им е станало достояние.Безспорно, пред
полицейските служител, те са заявили, че не са видели и чули нищо, но това е
характерно през последните години, с оглед обстоятелството, че много от
гражданите избягват да имат досег с органите на реда и системата на
правораздаването, като премълчават онова, на което са станали свидетели, за да
не бъдат търсени и призовавани в последствие.По делото освен
това са налице данни, че случващото се е станало достояние на хората, живущи в
близките сгради, които са се провиквали от прозорците и терасите на домовете
си.Съгласно дълготрайната съдебна практика хулиганските подбуди са налице,
когато от обективна страна са налице непристойни действия, грубо нарушаващи
обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, а от субективна
страна дееца е съзнавал общественоопасния характер на това деяние, т. е., че
действията му са насочени към реда, установен в страната и общественото
спокойствие и е искал или допускал настъпването на общественоопасните
последици.Обект на престъплението по чл.325 от НК – едро хулиганство, а в
случая това важи в пълна сила и за квалифициращият признак по т.12 на
престъплението по чл.131, ал.1 от НК – хулигански подбуди, са обществените
отношения, свързани с установения в страната и общината обществен ред.Според
Постановление № 2 от 1974год. на Пленума на ВС под „обществен ред” следва да се
разбират тези отношения, които определят поведението на хората в обществото,
основано на установилите се морални норми и добри нрави.Престъплението се
осъществява чрез извършването на непристойни действия, нарушаващи обществения
ред и изразяващи явно неуважение към
обществото.Такива са всички неприлични, безсрамни действия, които очевидно
противоречат на установения в обществото морал и порядък.Следователно
престъплението се извършва само при наличието на едно или повече действия,
които по своя характер са скандализиращи.Резултат на това престъпление е нарушаването
на обществения ред.Освен това, за да е осъществен този признак, е необходимо да
е налице и хулигански мотив, който от своя страна се явява специален субективен
признак на престъплението.Този мотив се заключава в проявеното явно неуважение
към обществото от дееца, като по този начин той демонстрира, че не се смята за
обвързан със спазването на общоприетите норми за поведение в обществото и се
отнася към тях с явно пренебрежение.В случая деянието на подсъдимите от
обективна и субективна страна съставлява "непристойно действие",
защото по своето съдържание е насочено към нарушаване на обществения ред и
изразяване на явно неуважение към обществото.Съдът намира, че в настоящия казус
съставомерните телесни увреждания по чл.130, ал.1 от НК са нанесени по мотиви,
изразяващи явно неуважение към обществото, пренебрежение към обществените
правила, човешката личност и телесна неприкосновеност.По делото по несъмнен и
категоричен начин бе установено, че подс.Ф., подс.И. и подс.М. във въпросната
вечер са демонстрирали непристойно поведение – първоначално се придвижили до магазин
„Топ Шоп“ в близост до центъра на града, където изчакали свид.О. и другите
трима свидетели да излязат от него, след което подс.Ф. без да е бил провокиран
по какъвто и да било начин демонстрирал агресивно поведение спрямо свид.О. като
се обърнал към него с думите „Кво ме гледаш бе грозен?“, а след това и с „Искаш
ли да умреш тази вечер?“.Въпреки, че свид.О. му отвърнал, че не иска да се
разправят и да се карат към тях се приближил и подс.И., който също започнал да
обижда свид.О., заявявайки му, че след като има проблеми с подс.Ф., значи има
проблеми и с него.Малко след това подс.И. се навел, взел тротоарна плочка и с
нея нанесъл удар на свид.О. в областта на челюстта и рамото му.В следствие на
така нанесения му удар свид.О. паднал на земята.Въпреки, че бил повален на
земята, тримата подсъдими започнали да нанасят удари с ръце и крака на свид.О..Тъй
като свид.З. и свид.О. се опитали да се намесят, за да преустановят случващото си,
подс.Ф. и подс.И. се нахвърлили върху тях.В един момент подс.Ф. извадил хладно
оръжие, а в последствие подс.И. взел от автомобила нож „тип мачете“, с който се
нахвърлил към свид.З..В опита си да се защити, на последният била причинена
порезна рана.Едва след като разбрали, че свид.М. търси помощ от полицията и при
вида на порезната рана, причинена на свид.З., тримата подсъдими преустановили
физическата агресия, като се качили в двата автомобила, с които били и избягали
от мястото на произшествието.Тези им последователни действия, съдът възприема
като действия, които са в разрез с установеният в страната ни правов ред.Налице
е извършено деяние по хулигански подбуди, тъй като подсъдимите чрез цялостното
си поведение, отправянето на обидни, агресивни и заплашителни думи и изрази към
свид.О., търсейки физическа саморазправа, нанасянето на удари на пострадалия О.,
а в последствие и на притеклия се на помощ свид.З., са целяли да покажат явното
си неуважение към обществото, пренебрежение към правилата на морала, към
човешката личност и телесна неприкосновеност.Непристойните действия, както вече
бе отбелязано по-горе, са извършено на публично място – на главната улица на
гр.Севлиево – ул.“Стефан Пешев“, в непосредствена близост до центъра на града,
до затворената за автомобили пешеходна улица, където макар и в късен час
традиционно е оживено, в непосредствена близост и до денонощен магазин.Случилото
е станало достояние на много граждани, които са се събрали на мястото на
инцидента, както и на хората, живущи в близките сгради.Съдът намира, че това
поведение представлява непристойно поведение, невъзпитаност и изразява не лична
вражда, а незачитане на установения правопорядък, нормите в обществото, правата
и интересите на гражданите.В конкретния случай, подс.Ф. и подс.И. са отправили
обидни думи и изрази към свид.О., вторият му е нанесъл удар с тротоарна плочка,
а в последствие, заедно с подс.М. са нанесли удари на пострадалия, не поради
лични мотиви, а именно с цел да изявят себе си и да покажат превъзходство над
околните.От друга страна подсъдимите са съзнавали общественоопасния характер на
деянието, предвиждали са общественоопасните последици и са искали настъпването
на тези последици.
Подсъдимите
З.А.Ф., Г.Й.И. и Д.А.М. са осъществили деянието в съучастие помежду си, като
всеки един от тях е действал в качеството на извършител по смисъла на чл.20, ал.2
от НК.
Подс.Г.Й.И. е причинил телесна повреда на повече
от едно лице – на свид.С.О.О. и на свид.А.К.З., поради което е налице
квалифициращият признак по чл.131, ал.1, т.4, предл.трето от НК.
Деянието е осъществено от подсъдимите З.А.Ф., Г.Й.И. и Д.А.М. по
хулигански подбуди, мотивите, за което съдът изложи по-горе, поради което е
налице квалифициращият признак по чл.131, ал.1, т.12, предл.първо от НК.
При преценка на всички изтъкнати по-горе
обстоятелства и на всички събрани по делото доказателства, съдът намира за
установено и доказано по един безспорен и несъмнен начин, че подсъдимият З.А.Ф., след като на 27.04.2018 г., в
гр.Севлиево, в центъра на града, на ул.“Стефан Пешев“, в близост до магазин
„Топ Шоп“, в съучастие с Д.А.М. *** и Г.Й.И. ***, в качеството му на
съизвършител, чрез нанасяне на удари с ръце и крака в областта на лицето и
тялото на С.О.О. ***, му причинил леки телесни повреди по смисъла на чл.130,
ал.1 от НК, изразяващи се в: контузия на долна челюст в ляво; контузия на
лявата челюстна става с болков синдром; подкожен хематом по хода на долната
челюст в ляво; малка рана външно на долната устна вляво; оток на долната устна
в ляво с разкъсно-контузна рана и кръвонасядане от вътрешната страна, лек оток
и болезненост в областта на дясното слепоочие, като деянието е извършено по
хулигански подбуди, както от обективна, така и от субективна страна е
осъществил състава на престъплението по чл.131, ал.1, т.12, предл.първо във вр. с чл.130, ал.1 във
вр. с чл.20, ал.2 от НК.
Поради гореизложените съображения съдът
призна подсъдимия З.А.Ф. за ВИНОВЕН в извършване на престъпление по чл.131,
ал.1, т.12, предл.първо във вр. с чл.130, ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 от НК, за
което следва да носи наказателна отговорност.Подсъдимият е осъществил деянието
при форма на вината пряк умисъл.
Въз основа на установеното по делото съдът
достига до извода, че подсъдимият Г.Й.И., след като на 27.04.2018 г., в
гр.Севлиево, в центъра на града, на ул.“Стефан Пешев“, в близост до магазин
„Топ Шоп“, причинил телесни повреди на повече от едно лице: в съучастие с Д.А.М.
*** и З.А.Ф. ***, в качеството му на съизвършител, чрез нанасяне на удари с
ръце и крака в областта на лицето и тялото на С.О.О. ***, му причинил леки
телесни повреди по смисъла на чл.130, ал.1 от НК, изразяващи се в: контузия на
долна челюст в ляво; контузия на лявата челюстна става с болков синдром;
подкожен хематом по хода на долната челюст в ляво; малка рана външно на долната
устна вляво; оток на долната устна в ляво с разкъсно-контузна рана и
кръвонасядане от вътрешната страна, лек оток и болезненост в областта на
дясното слепоочие; и сам, чрез нанасяне на удар с нож в областта на лявата ръка
на А.К.З. ***, му причинил леки телесни повреди по смисъла на чл.130, ал.1 от НК, изразяващи се в: дълбоки порезни рани на 5-ти пръст на лявата ръка -
хирургически обработени и зашити, с оток и възпаление на меките тъкани по
ръбовете им, като деянието е извършено по хулигански подбуди, както от
обективна, така и от субективна страна е осъществил състава на престъплението по чл.131, ал.1, т.4,
предл.трето и т.12, предл.първо във вр. с чл.130, ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 от НК.
Поради гореизложените съображения, съдът
призна подсъдимия Г.Й.И. за ВИНОВЕН в извършване на престъпление по чл.131,
ал.1, т.4, предл.трето и т.12, предл.първо във вр. с чл.130, ал.1 във вр. с
чл.20, ал.2 от НК, за което следва да носи наказателна отговорност.Подсъдимият
е осъществил деянието при форма на вината пряк умисъл.
При така установената фактическа
обстановка съдът счита от правна страна, че подсъдимият Д.А.М., след като на
27.04.2018 г., в гр.Севлиево, в центъра на града, на ул.“Стефан Пешев“, в
близост до магазин „Топ Шоп“, в съучастие с З.А.Ф. *** и Г.Й.И. ***, в
качеството му на съизвършител, чрез нанасяне на удари с ръце и крака в областта
на лицето и тялото на С.О.О. ***, му причинил леки телесни повреди по смисъла
на чл.130, ал.1 от НК, изразяващи се в: контузия на долна челюст в ляво;
контузия на лявата челюстна става с болков синдром; подкожен хематом по хода на
долната челюст в ляво; малка рана външно на долната устна вляво; оток на
долната устна в ляво с разкъсно-контузна рана и кръвонасядане от вътрешната
страна, лек оток и болезненост в областта на дясното слепоочие, като деянието е
извършено по хулигански подбуди, както от обективна, така и от субективна
страна е осъществил състава на престъплението по чл.131, ал.1, т.12,
предл.първо във вр. с чл.130, ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 от НК.
Поради гореизложените съображения
съдът призна подсъдимия Д.А.М. за ВИНОВЕН в извършване на престъпление по
чл.131, ал.1, т.12, предл.първо във вр. с чл.130, ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 от НК, за което следва да носи наказателна отговорност.Подсъдимият е осъществил
деянието при форма на вината пряк умисъл.
За вида и размера на наказанията
При определяне на вида и размера на
наказанията съдът отчита обществената опасност на деянията и подсъдимите,
подбудите, както и останалите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства.
За подс.З.А.Ф.
Извършеното от подс.З.А.Ф. престъпление не е тежко по смисъла на чл.93,
т.7 от НК, но е с
висока степен на обществена опасност, която се обуславя от динамиката на
извършване на подобен род престъпления.Завишена е обществената опасност и на
подсъдимия, тъй като от приложената справка за съдимост се установява, че до
момента многократно е
осъждан за престъпления от общ характер, част от които е изтърпявал ефективно.Като отегчаващи вината
обстоятелства съдът отчита предходните му осъждания за престъпления от общ
характер, лошите
характеристични данни, активната му роля за възникването и развитието на
конфликта.Като
смекчаващи вината обстоятелства съдът цени сравнително ниската обща и правна
култура на подсъдимия.Съдът счита, че не са налице многобройни или изключителни
смекчаващи вината обстоятелства, обуславящи приложението на чл.55, ал.1, т.2,
б.”б” от НК.При съвкупната преценка на изложените смекчаващи и отегчаващи
обстоятелства, съобразявайки и вида и размера на налаганите му до момента
наказания за престъпления от общ характер, съдът счете, че на подс.Ф. следва да се наложи наказание
в размер на десет месеца
лишаване от свобода.
Не са налице условията за приложението на
чл.66, ал.1 от НК, поради което подс.З.А.Ф. следва да изтърпи наложеното наказание
лишаване от свобода при първоначален строг режим на осн. чл.57, ал.1, т.2, б.“б“ от ЗИНЗС.
Съдът счита, че с така наложеното
наказание ще се постигнат целите по чл.36 от НК.
За подс.Г.Й.И.
Извършеното от подс.Г.Й.И.
престъпление не е тежко по смисъла на чл.93, т.7 от НК, но е с висока степен на
обществена опасност, която се обуславя от динамиката на извършване на подобен
род престъпления.Не е завишена обаче обществената опасност на подсъдимия, тъй
като от приложената справка за съдимост се установява, че до момента не е
осъждан за престъпления от общ характер.Не са налице отегчаващи вината
обстоятелства.Като смекчаващи вината обстоятелства съдът цени чистото съдебно
минало на подсъдимия.При съвкупната преценка на тези обстоятелства съдът
достига до извода, че са налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства,
при което така предвиденото наказание лишаване от свобода до три години се
явява несъразмерно тежко.Налице са предпоставките за приложение на чл.55, ал.1,
т.2, б.”б” от НК.Предвид тежестта на престъплението, материалното и имотно
състояние, мотивите и подбудите, съдът счете, че на подсъдимия Г.Й.И. следва
да се наложи наказание ПРОБАЦИЯ, включваща пробационните мерки по чл.42а, ал.2,
т.т.1 и 2 от НК, както следва:
- задължителна регистрация по настоящ адрес за
срок от една година и шест месеца с периодичност на явяването и подписването
пред пробационния служител два пъти седмично;
- задължителни периодични срещи с пробационен
служител за срок от една година и шест месеца.
Съдът счита, че с така наложеното
наказание ще се постигнат целите по чл.36 от НК.
За подс.Д.А.М.
Извършеното от подс.Д.А.М.
престъпление не е тежко по смисъла на чл.93, т.7 от НК, но е с висока степен на
обществена опасност, която се обуславя от динамиката на извършване на подобен
род престъпления.Завишена е обществената опасност и на подсъдимия, тъй като от
приложената справка за съдимост се установява, че до момента многократно е
осъждан за престъпления от общ характер, част от които е изтърпявал
ефективно.Като отегчаващи вината обстоятелства съдът отчита предходните му
осъждания за престъпления от общ характер и лошите характеристични данни.Като
смекчаващи вината обстоятелства съдът цени сравнително ниската обща и правна
култура на подсъдимия.Съдът счита, че не са налице многобройни или изключителни
смекчаващи вината обстоятелства, обуславящи приложението на чл.55, ал.1, т.2,
б.”б” от НК.При съвкупната преценка на изложените смекчаващи и отегчаващи
обстоятелства, съобразявайки и вида и размера на налаганите му до момента
наказания за престъпления от общ характер, съдът счете, че на подс.М. следва да
се наложи наказание в размер на осем месеца лишаване от свобода.
Не са налице условията за приложението
на чл.66, ал.1 от НК, поради което подс.Д.А.М. следва да изтърпи наложеното
наказание лишаване от свобода при първоначален строг режим на осн. чл.57, ал.1,
т.2, б.“б“ от ЗИНЗС.
Съдът счита, че с така наложеното наказание ще се
постигнат целите по чл.36 от НК.
За разноските по делото
Тъй като бяха признати за виновни и осъдени за
извършено престъпление от общ характер подсъдимите З.А.Ф., Г.Й.И. и Д.А.М., следва
да заплатят по сметка на ОД на МВР - Габрово направените в досъдебната фаза на
процеса разноски в размер от по 56.92 / петдесет и шест лв. и 92 ст. / лева, за
всеки един от тримата.
Подсъдимите З.А.Ф., Г.Й.И. и Д.А.М., следва да заплатят в полза на
държавата и по сметка на Районен съд – Севлиево и направените по делото разноски
в размер от по 26.00 / двадесет и шест / лева, за всеки един от тримата.
В този смисъл съдът произнесе присъдата.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
