№ 200
гр. Поморие, 08.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПОМОРИЕ, IV СЪСТАВ , в публично заседание на
трети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ивайло Й. Бъчваров
при участието на секретаря Йовка Т. Тодорова
като разгледа докладваното от Ивайло Й. Бъчваров Гражданско дело №
20222160100333 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба от Л. В. Д., от гр.Поморие, чрез
адвокат Д.К. от АК - Хасково против ответника С. В. Р. от гр.Поморие. В молбата си ищцата
твърди, че на 18.12.2015 г. предоставила на ответника сумата 2500 евро по договор за заем
за закупуване на лек автомобил, а през 2017 г. се уговорили ответникът да върне тази сума
до няколко месеца, което ответникът не изпълнил, включително след като 2019 г. обещал да
продаде автомобила и да върне сумата на ищцата. Иска се осъждане на ответника да заплати
на ищеца, сума в размер на 2500 /две хиляди и петстотин/ Евро, представляваща
неизплатено задължение по договор за заем сключен между страните в края на месец август
2017г., ведно със законна лихва, считано от 21.06.2022 г.- датата на подаване на исковата
молба до окончателното изплащане на задължението. Претендират се и направените
разноски в настоящото производство .
Правното основание на предявените искове е по чл.240, вр. чл.79 от ЗЗД и чл.86,
ал.1 от ЗЗД .
Исковата молба е приета за разглеждане от съда и препис от нея е връчен на
ответника, който в срока по чл.131, ал.1 ГПК, е подал отговор. В отговора се оспорват
фактическите твърдения на ищцата относно съществуването на твърдяното облигационно
правоотношение, а също се прави възражение за изтекла погасителна давност и се иска
отхвърляне на предявените искове като неоснователни и недоказани.
В съдебно заседание ищцата се явява лично и с процесуален представител-
адвокат, който поддържа предявения иск.
Ответникът в съдебно заседание се явява лично. Поддържа заявеното становище
за неоснователност на иска. Навежда твърдения, че между него и ответницата всъщост е
1
сключен договор за ползване на автомобила под наем и претендираната сума 2500 евро е
всъщност заплатен наем за автомобила за шест месеца.
За да разреши спора между страните съдът се запозна подробно със становищата и
исканията им, както и със събраните по делото доказателства, и като съобрази относимите
законови разпоредби, прие от фактическа и правна страна следното.
По делото не е спорно между страните, че се познават от години и между тях
съществуват дълготрайни отношения във връзка с различни съвместно предприемани
стопански начинания, по повод които между тях са обменяни различни парични суми,
включително описаните в представената по делото в препис бележка с изписани на ръка
числа и думи. От представеното по делото в превод заявление на физическо лице за превод
на парични средства от 18.12.2015 г. се установява, че по същото заявление на ищеца е
преведена сумата 2500 евро на името на ответника, като в заявлението не е посочено
основание за превеждане на сумата. Представен е и договор от 24.07.2018 г. за покупко-
продажба на лек автомобил „Мерцедес Е320ЦДИ“ рег.№..., с който ответникът е продал на
трето лице същия автомобил. В качеството на свидетел по делото е разпитана В. Д.- дъщеря
на ищцата. В показанията си свидетелката сочи, че се познава с ответника от 2011-12 г. и е
била в приятелски отношения с него. През 2015 г. свидетелката и ищцата превели сумата
2500 евро на ответника, тъй като с него се уговорили да закупят лек автомобил, който да
ползват съвместно когато ищцата е в България, а през останалото време да се ползва от
ответника и тази сума била тяхната част от стойността на автомобила, а остатъка трябвало
да го плати ответника. Според свидетелката съвместното ползване на автомобила било
неудобно и тя рядко се възползвала от същия, поради което през м.август 2017 г.
свидетелката заедно с ищцата и съпруга си се срещнали с ответника и се договорили за в
бъдеще автомобила да се ползва само от ответника, който да поеме изцяло разходите по
автомобила, а дадената за закупуването на автомобила сума от 2500 евро ще се счита за
заем, който ответника да върне на ищцата. През 2019 г. според свидетелката на среща с
ответника съставили списък с всички дължими от него суми.
При така установената фактическа обстановка, събраните по делото доказателства
и като съобрази разпоредбите на закона, съдът направи следните правни изводи: В чл. 240
от ЗЗД е предвидено, че с договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя
пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи
от същия вид, количество и качество. В случая в тежест на ищцата е да докаже при
условията на пълно и главно доказване съществуването на твърдяната облигационна връзка,
а именно договор за заем с ответника и изпълнение на собственото си задължение по
договора да предаде сумата на ответника. В защитата си срещу иска ответникът твърди, че
между него и ищцата по повод процесната сума е сключен договор за наем на автомобила и
всъщност сумата 2500 евро е наемната цена, а не заем отпуснат му от ищцата. Така между
страните основният спорен въпрос е дали сумата от 2500 евро е заем предоставен на
ответника от ищцата, както тя твърди или е наемна цена платена от ищцата за ползването на
автомобила, както се твърди от ответника. В съдебната практика е прието, че правните
2
субекти си предават парични суми на различни основания. Може предаването на сумата да е
свързано с погасяване на предходен дълг, може да е изпълнение на задължение по сключен
друг неформален договор (например парична вноска по договор за гражданско дружество) и
т. н. При наличие на различни хипотези относно факта на плащането не може от самия факт
на предаването на сумата, при липса на други данни, да се презумира че страните сключват
договор за заем. Аналогично е положението, когато едно лице издава разписка, че дължи
определена сума пари. При липса на други данни не може да се презумира от самия факт на
признанието на задължението, че то е възникнало от заемен договор. Възможно е това
задължение да произтича от друг източник и ищецът не е освободен от задължението да
установи този източник с допустимите от закона доказателствени средства, като в този
смисъл Решение № 390/20.05.2010 г. по гр. д. № 134/2010 г., IV г. о., ГК на ВКС и
цитираната в него съдебна практика на касационната инстанция.
В случая съдът намира, че не следва да се кредитират показанията на св.В.Д.,
относно обстоятелството, че ответникът се е съгласил да върне на ищцата процесната сума
като заем предоставен му от ищцата, предвид това, че свидетелката е дъщеря на ищцата,
сама е участвала като страна в спорните понастоящем отношения, относно, които
свидетелства и поради това е и заинтересована от изхода на спора, като показанията и не се
и подкрепят от събраните по делото писмени доказателства, в които липсва посочване на
основанието за предаване на сумата. Включително следва да се отбележи и това, че от
писмените доказателства изобщо не се доказва получаването на тази сума от ответника,
доколкото липсва разписка за получаването, предвид това, че сумата не е преведена по
сметка в банка на ответника, а посредством системата на финансовата институция „Золотая
корона“, за която липсват данни по делото по какъв начин преведените с тази система суми
достигат до крайния си получател. Предаването на сумата се установява в случая,
единствено от обстоятелството, че ответникът не оспорва, че е получил тази сума, както и
други суми от ищцата по повод съвместната им стопанска дейност. Също така в исковата
молба ищцата сама сочи, че намерението и е било да закупят заедно с ответника автомобил,
който да ползват заедно, като съсобственици, всеки за по шест месеца в годината и
предадената сума е тяхната част от цената на придобития автомобил, като това и изявление
не сочи на намерение за предоставяне на заем. Поради това и съдът прие, че ищцата не е
доказала твърдяното основание за предаване на сумата именно като заем, съответно не е
доказано при условията на пълно и главно доказване съществуването на твърдяната между
нея и ответника облигационна връзка, поради което искът е неоснователен и следва да се
отхвърли, в какъвто смисъл е и Решение № 283/03.10.2013 г. по гр. д. № 2202/2013 г., IV г.
о., ГК на ВКС. Независимо от това, дори да се приеме тезата на ищцата, че между нея и
ответника е сключен договор за заем за сумата 2500 евро, доколкото договорът за заем е
реален договор, той се счита за сключен от момента на предаване на сумата – 18.12.2015 г..
Предвид това, че не е уговорен срок за връщане на сумата, то съгласно чл.84 от ЗЗД ,
вземането става изискуемо след покана от кредитора, като в случая това е станало с
исковата молба подадена на 21.06.2022 г. В чл.110 от ЗЗД е предвидено, че с изтичане на
петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг
3
срок. В случая давността съгласно чл.114, ал.2 от ЗЗД е започнала да тече от деня, в който
задължението е възникнало , т.е. от предаване на сумата- 18.12.2015 г., като от този момент
до предявяване на иска са изтекли повече от пет години, поради което вземането би било
погасено по давност в какъвто смисъл е възражението на ответника и искът ще е
неоснователен и на това основание. Предвид изхода от спора, неоснователно се явява
искането с правно основание чл.78, ал.1 от ГПК на ищцата за присъждане на разноските по
делото в размер на 950,58 лв., съгласно представения списък и като такова същото следва да
бъде оставено без уважение. Ответникът не е направил разноски по делото, поради което
такива не следва да му се присъждат.
Мотивиран от изложеното, Районен съд – Поморие
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на Л. В. Д., гражданка на Руската Федерация, род. на ... г., с
адрес гр.Поморие, ул. ..., чрез пълномощника и съдебен адресат в гр...., партер – адв.Д. К., за
осъждане на С. В. Р., ЕГН **********, с адрес гр.Поморие, ул. ... да заплати на ищцата сума
в размер 2500 евро, предоставени в заем от ищцата на ответника по договори за заем от
18.12.2015 г. , ведно със законната лихва върху главницата, считано от 21.06.2022 г. – датата
на предявяване на иска до окончателното ѝ изплащане.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Л. В. Д., гражданка на Руската
Федерация, род. на ... г., чрез пълномощника и съдебен адресат адв.Д. К., за присъждане на
разноските по делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС – Бургас в двуседмичен срок
от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Поморие: _______________________
4