ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Номер 237509.09.2020 г.Град Бургас
Окръжен съд – БургасV въззивен граждански състав
На 09.09.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Вяра И. Камбурова
Членове:Галя В. Белева
Александър Д. Муртев
като разгледа докладваното от Александър Д. Муртев Въззивно частно гражданско дело №
20202100502099 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 413, ал. 2 вр. чл. 279 вр. чл. 274 и сл. от ГПК.
Образувано по повод частна жалба на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК
********* против Разпореждане № 12964 от 22.07.2020 г. по ч. гр. д. № 2820/2020 г. на
Районен съд – Бургас, с което е оставена без уважение заявлението на ”ПРОФИ КРЕДИТ
БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК ********* за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от
ГПК против длъжниците М. Й. И. , ЕГН **********, с адрес *** и С. А. А. , ЕГН
**********, с адрес *** в която се иска разпореждане за солидарно плащане от посочените
длъжници по договор за потребителски кредит № ********** от 29.07.2017г. за следните
задължения: договорно възнаграждение в размер от 747,91 лева, начислено за периода от
13.08.2018г. до 16.08.2019г., неплатено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни
услуги в размер от 1433,13 лв., сумата от 524,53 лева, представляваща лихва за забава,
начислена за периода от 14.11.2017г. – датата на изпадане на длъжника в забава до
16.08.2019г. – за която дата заявителят счита, че е настъпила предсрочна изискуемост,
както и за законна лихва, считано от 16.08.2019г. до изплащане на вземането, както и за
присъждане на разноските, направени в заповедното производство в размер на разликата
между присъдената на това основание сума от 66,92 лв. до пълния предявен размер от
248,50 лв.
С депозираната частна жалба, разпореждането се обжалва единствено в частта, с
което е оставено без уважение заявлението на ”ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК
********* за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против длъжника М. Й.
И. , ЕГН **********, с адрес *** за плащане по договор за потребителски кредит №
********** от 29.07.2017г. на следните задължения: договорно възнаграждение в размер
от 747,91 лева, начислено за периода от 13.08.2018г. до 16.08.2019г. и сумата от 524,53
лева, представляваща лихва за забава, начислена за периода от 14.11.2017г. – датата на
изпадане на длъжника в забава до 16.08.2019г. – за която дата заявителят счита, че е
настъпила предсрочна изискуемост.
Излагат се съображения, че заповедният съд няма правомощие да извършва преценка
за валидност на договор за потребителски кредит, както и да следи дали отделни клаузи от
договора противоречат на закона и добрите нрави. Сочи се, че клаузите не са обявени за
неравноправни по предвидения законов ред и не са подведени под нормата на чл. 143 от
ЗЗП. Навежда доводи за неправилно приложение на разпоредбата на чл.145, ал.2 ЗЗП.
Поддържа, че уговореният в договора за кредит ГПР отговаря на законовите ограничения и
не противоречи на добрите нрави, като се позовава на принципа на свободно договаряне.
Твърди, че по-старата съдебна практика, приемаща клаузите за лихва надвишаващи
1
трикратния размер на законната лихва за нищожни като противоречащи на добрите нрави е
преосмислена с оглед последващите изменения на ЗПК, с които е въведено ограничение на
максималния размер на годишния лихвен процент, който не може да бъде по-висок от
петкратния размер на законната лихва по просрочени задължения в левове и валута, а
според ал.5 на чл.19, ал.4 ЗПК, клаузи надвишаващи тези размери се считат за нищожни. С
оглед на това застъпва становище, че ако съдът постави граница за максимално допустим
размер на възнаградителната лихва до 30 процента, то автоматично и абсолютно
неоснователно се ограничава и размерът на годишния процент на разходите до 35-40
процента, каквото правомощие за разширително тълкуване на императивни правни норми
или за дописване на изключения към тях не е дадено на нито един държавен съд. В
подкрепа на това разбиране цитира съдебна практика. Излага съображения, че кредиторът
няма задължение да изготвя и посочва методика на формиране на годишния лихвен
процент на разходите, тъй като в договора е уговорен фиксиран лихвен процент. С тези
доводи твърди, че не е налице недействителност, поради противоречие с добрите нрави за
това, което е позволено от закона с императивна правна норма. На следващо място сочи, че
съдът неправилно е отхвърлил заявлението досежно лихвата за забава, тъй като същата не
представлява неравноправна клауза. Жалбоподателят твърди, че кредиторът има право да
получи възнаграждение за ползването на кредита извън уговорения за това срок, както и
обезщетение в размер на законната лихва върху просроченото плащане. Именно поради
това, сочи, че на основание чл.33 от ЗПК и ОУ към договора е начислил и претендира
обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва върху просроченото
плащане за периода, посочен в заявлението.
Иска се отмяна на обжалваното разпореждане, в частта, в която се отхвърля
заявлението на кредитора за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против
длъжника М. Й. И. и вместо него да се постанови издаване на заповед за изпълнение
относно цитираните вземания, претендирани със заявлението за издаване на заповед за
изпълнение. Моли за присъждане на разноски в размер на 15 лева за заплатената държавна
такса и 50 лева за юрисконсултско възнаграждение.
На длъжника не са връчени преписи от частната жалба, съобразно разпоредбата на
чл. 413, ал. 2 ГПК.
Бургаският Окръжен съд, като взе предвид постъпилата частна жалба и
събраните доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:
Частната жалба е подадена в срок от легитимирано лице и е допустима.
Пред Районен съд-Бургас е депозирано заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК от „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********
срещу заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против длъжниците М. Й. И. , ЕГН
**********, с адрес *** и С. А. А. , ЕГН **********, с адрес *** за следните суми,
дължими по договор за потребителски кредит № ********** от 29.07.2017г.: сумата от
2219,45 лева, представляваща главница, договорно възнаграждение в размер от 747,91
лева, начислено за периода от 13.08.2018г. до 16.08.2019г., неплатено възнаграждение за
закупен пакет от допълнителни услуги в размер от 1433,13 лв., сумата от 524,53 лева,
представляваща лихва за забава, начислена за периода от 14.11.2017г. – датата на изпадане
на длъжника в забава до 16.08.2019г. – за която дата заявителят счита, че е настъпила
предсрочна изискуемост, за законна лихва, считано от 16.08.2019г. до изплащане на
вземането. Претендират се съдебни разноски в размер на 98,50 лв. – държавна такса и 150
лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Съобразно разпоредбата на чл. 410, ал. 2 ГПК към заявлението са приложени договор
за потребителски кредит, ведно с приложенията към него, както и приложимите общи
условия.
Безспорно е, че страните по делото са сключили договор за потребителски кредит №
********** от 29.07.2017г., приложен на л. 6 и сл. от заповедното производство. Видно от
2
него, длъжниците са получили сумата от 3000 лева, която следва да издължат за срок от 24
месеца с договорен годишен лихвен процент 41.17% и ГПР 49.89%. Съгласно ОУ към
договора за потребителски кредит длъжниците са се задължили да изплатят предварително
определено в договора възнаграждение за получения кредит. Страните по договора са се
уговорили същото да се разсрочи във времето и да се погасява от длъжниците в рамките на
погасителния план.
От заявлението, по което е образувано заповедното производство пред районен съд-
Бургас, се установява, че длъжниците са направили 8 погасителни вноски, след което са
изпаднали в забава, като е спорно е дали сумата, представляваща договорна
възнаграждение, в размер на 747, 91 лв. почива на клауза, която е неравноправна,
противоречаща на закона и добрите нрави, както и дали е основателен отказа на съда да
остави без уважение заявлението в частта за претендираната лихва за забава.
Разгледана по същество жалбата е частично основателна.
Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК съдът не издава заповед за изпълнение, когато
искането е в противоречие със закона или с добрите нрави или се основава на
неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована
вероятност за това.
Настоящият състав не споделя мотивите на районния съд касаещи нищожността на
договорената възнаградителна лихва в размер на 41,17 %, поради противоречие с добрите
нрави. В случая относно размера на договорната лихва е от значение да се има предвид, че
няма нормативно ограничение при договарянето на размера й. Вярно е, че съдебната
практика в редица решения на съдилищата приема, че ако договорната лихва надвишава
трикратно размера на законната лихва, то е налице неравноправие. В настоящия случай е
видно, че надвишението не е значително, а и следва да се зачита свободата на договаряне
между страните. Въззивникът е бил уведомен за размера на възнаградителната лихва, който
ясно е записан в договора, и се е съгласил с него. Няма основание тук да се счете, че е
налице неравноправие и нарушаване на добрите нрави, при положение, че както по-горе бе
споменато, няма предвидено нормативно ограничение за размер на възнаградителната
лихва. Такова има обаче за годишния процент на разходите. Според чл.19, ал.4 от ЗЗП
годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с
постановление на Министерския съвет на Република България. Въпросното постановление
(Постановление № 426 от 18 декември 2014 г. за определяне размера на законната лихва по
просрочени парични задължения) определя годишния размер на законната лихва за
просрочени парични задължения в размер на основния лихвен процент на Българската
народна банка в сила от 1 януари, съответно от 1 юли, на текущата година плюс 10
процентни пункта. В разглеждания казус годишният процент на разходите е определен към
максималната допустима стойност, съгласно законовите разпоредби, но не я надвишава.
Доколкото при формиране на ГПР се взема предвид размера на договорната лихва и тук
ГПР не надвишава допустимия размер, то не може да се приеме, че клаузата в договора,
определяща възнаградителната лихва е неравноправна и противоречаща на добрите нрави.
Изложените в жалбата съображения относно дължимостта на претендираната
мораторна лихва се явяват неоснователни. Видно от материалите по делото, с
Разпореждане от 16.06.2020г. БРС е оставил производството без движение като е указал на
заявителя в тридневен срок да конкретизира заявлението като посочи: 1. Дали
задълженията са обявени за предсрочно изискуеми или е настъпил падежа на последната
вноска по договора; 2. Какъв размер сума е предоставена на основание договора между
страните; 3. По отношение на лихвата за забава да посочи върху какъв размер на главница
или главници са начислени, както и да съобрази претенцията за присъждане на лихва за
забава с чл.6 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение,
обявено с Решение на Народното събрание от 13.03.2020г.
3
С молба, изпратена по пощата на 06.07.2020г. и получена в деловодството на БРС на
07.07.2020г., молителят е направил уточнения само във връзка с дължимия и непогасен
размер на главницата по кредита, като същевременно е изложил съображения касаещи
дължимостта на законната лихва от датата на предсрочната изискуемост до окончателното
изплащане на вземането. Същият не е изложил пояснения досежно претенцията за
мораторна лихва, поради което районния съд правилно е счел дадените указания за
неизпълнени. Дадените от съда указания са относими към установяване размера на
претендираната мораторна лихва, тъй като съгласно чл.6 от Закона за мерките и действията
по време на извънредното положение, обявено с Решение на Народното събрание от
13.03.2020г. е налице суспендиране със специалния закон на всички разпоредби от
действащото гражданско и търговско законодателство /ЗЗД и ТЗ/, които уреждат тези
последиците от забавата на длъжника, т.е. за периода на извънредното положение по
силата на специалния закон такива права в патримониума на кредитора не могат да
възникнат. При липсата на конкретизация от страна на заявителя досежно
главницата/главниците, върху които е начислена претендираната лихва за забава се налага
извода, че обжалваното разпореждане е правилно в тази му част и следва да бъде
потвърдено.
С оглед на изложените съображения, атакуваното разпореждане на БРС се явява
правилно и следва да бъде потвърдено, в частта в която заявлението на кредитора е
оставено без уважение по отношение на претендирана лихва за забава, а в частта, в която
заявлението е отхвърлено по отношение на претендираното договорно възнаграждение
същото следва да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.
По разноските:
В жалбата е направено искане за присъждане на разноски в размер на 15 лв. за
заплатена държавна такса и 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение. С оглед изхода на
делото на жалбоподателя се следват разноски за настоящата инстанция съразмерно с
уважената част на жалбата в размер на 29, 38 лв.
Съгласно т. 8 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. №
4/2013 г., ОСГТК настоящото определение не подлежи на обжалване, поради което е
окончателно.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд,
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Разпореждане № 12964 от 22.07.2020г., постановено по ч. гр. д. № 2820 по
описа на РС – Бургас, в частта, с която е оставено без уважение подаденото от “ПРОФИ
КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. “България” № 49, бл.53Е, вх.В, чрез юрисконсулт Георги Сашев Георгиев
срещу М. Й. И. ЕГН **********, с адрес ***, за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК за плащане на договорно възнаграждение в размер
на 747,91 лв., начислено за периода от 13.08.2018 година до 16.08.2019 година, като вместо
това ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК в
полза на “ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. “България” № 49, бл.53Е, вх. В, действащо чрез юрисконсулт
Георги Сашев Георгиев срещу М. Й. И. ЕГН **********, с адрес ***, за следните суми:
договорно възнаграждение в размер от 747,91 лева, начислено за периода от 13.08.2018г. до
16.08.2019г. по сключения между страните договор за потребителски кредит №
********** от 29.07.2017г., сумата от 15,00 лева за държавна такса за частна жалба и
направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 29,38 лв.
ВРЪЩА делото на Районен съд – Бургас за издаване на заповед за изпълнение на
4
парично задължение по чл.410 от ГПК, съобразно настоящото определение.
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 12964 от 22.07.2020г., постановено по ч. гр. д. №
2820 по описа на РС – Бургас, в останалата му обжалвана част.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5