№ 72
гр. С., 04.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С. в публично заседание на шести март през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Христина З. Марева
при участието на секретаря Илка Й. Илиева
като разгледа докладваното от Христина З. Марева Гражданско дело №
20242200100296 по описа за 2024 година
Производството е образувано по предявените осъдителни искове на
основание чл. 432, ал. 1, във вр. с чл. 493, ал. 1, т. 1 и т. 5 КЗ; чл. 429, ал. 3 и
чл. 496, ал. 1 и чл. 497, ал. 1 КЗ; чл. 51 ЗЗД и чл. 52 ЗЗД искове от Н. Н. С.,
действащ чрез пълномощника си – адв. П. К., против ЗК „Л.“ АД, ЕИК ......., за
заплащане на сумата 26 000 лв., частичен иск от 180 000 лв., за причинените
му неимуществени вреди, изразяващи се в търпени болки и страдания,
вследствие на получените телесни увреждания в ПТП, както и сумата от 82.72
лв. за направените разходи по лечението от пострадалия, ведно със законна
лихва върху сумите, считано от 20.11.2023 г. до окончателното изплащане.
Претендира съдебно- деловодните разноски, за образуване и водене на
делото, както и адвокатско възнаграждение на основание чл. 38 ЗАдв.
В о. с.з. на 06.03.2025 г. на основание чл. 214, ал.1 ГПК съдът допусна
изменение на предявения от Н. Н. С. против ЗК „Л.“ АД иск за заплащане на
неимуществени вреди, причинени от настъпило на 13.11.2023 г. ПТП чрез
увеличаването му по размер от 26 000 лева на 180 000 лева, като частичен иск
от общо 200 000 лева, заедно със законната лихва върху увеличението на 26
000 лева до 180 000 лева, считано от 20.11.2023 г
Обстоятелствата, на които се основават предявените права са следните:
На 13.11.2023 г., около 19.00 ч., по път SLV 1112, км. 29, посока от гр. С.,
към с. Ч., настъпило ПТП, при което водачът С. Н. С., управлявайки че л. а.
Peugeot Partner HDI, с рег. № ....., нарушил правилата за движение по
пътищата, загубил контрол над автомобила и се блъснал в железопътни релси.
Вследствие на удара пострадал пътникът в лекия автомобил - Н. С..
Във връзка с причиняване на процесното ПТП било образувано ДП №
1
1635/2023 г. по описа на РУ - С. и пр. пр. № 5762/2023 г. по описа на РП - С..
Твърди се, че причина за настъпване на произшествието са допуснатите
от водача на лекия автомобил нарушения на правилата за движение по
пътищата, в пряка причинна връзка с които настъпили общественоопасни
последици - причинените телесни увреждания на ищеца Н. С..
За че л. а. Peugeot Partner HDI, с рег. № ....., управляван от С. С., имало
сключена застраховка “Гражданска отговорност”, полица BG/22/123002018577
г., със срок на валидност една година, считано от 10.07.2023г. до 09.07.2024 г.,
със ЗК „Л.“ АД.
Съгласно разпоредбата на чл. 380 от КЗ, ищецът предявил претенцията
си за изплащане на обезщетение пред ЗК „Л.“ АД и представил всички
документи, с които разполагал. С писмо с обратна разписка от 14.12.2023 г.
застрахователят бил уведомен за настъпило събитие. По случая била заведена
щета с № 0000-1000-03-23-7970, по която ответникът не изплатил
обезщетение.
При процесното ПТП Н. С. получил травматични увреждания –
посочени с медикобиологичните названия на латински в исковата молба, както
и разкъсан далак; множество травми и наранявания по глава, тяло й крайници;
психически стрес и др.
След инцидента на 13.11.2023 г. пострадалият бил настанен в ХО към
МБАЛ „Д-р И.С.“ АД, гр. С., в увредено тежко общо състояние, с оплаквания
от много силни болки в областта на корема, чувство на силна отпадналост.
Назначени били изследвания и консултативни прегледи. Установено било, че
има свободно подвижна течност в коремна кухина - параренално в дясно и
субхепатално.
На 13.11.2023 г. бил извършена операция – били извършени
манипулации и констатации, също посочени в исковата молба с медицински
наименования. При ревизията на коремната кухина се установило наличие в
нея на дифузно на 2 000 мл. ясна кръв, която е била евакуирана;
визуализирана била голяма руптура на слезката с размери около 2,5 - 3,5 см.,
от която имало активно обилно кървене, което било показание за извършване
на „спленектомия“. При последвалата експлорация е била намерена и голяма
лезия на големия оментум и кървене от мястото. Извършена била и тотална
резекция на оментум маюс. Поставени са били 4 абдоминални дрена.
На 15.11.2023 г. била установена обща анемия и субкапсулни и
паренхимни кръвоизливи, видно от извършените изследвания. Пострадалият
бил приведен в ОАЛ с невъзстановено съзнание и неефективно дишане.
На 21.11.2023 г. пострадалият бил изписан с дадени съвети за ХДР в
домашни условия, както и да приема течности и кашави храни. Издаден е
болничен лист за 39 дни.
За проведеното лечение ищецът извършил разходи в общ размер на
82,72 лева.
2
Ищецът бил изключително умен, амбициозен и работлив, добронамерен,
отговорен и човек с ясни амбиции и планове, работлив, перфекционист,
отговорен, работил на трудов договор.
Пътният инцидент причинил на ищеца внезапно и неочаквано
увреждане на здравето и множество болки и страдания. С усилия се справял в
ежедневието си и силно ограничил социалните си контакти, поради наличните
и към момента болки и дискомфорт, които изпитвал в областта на травмите.
Нараняванията в областта на корема значително затруднявали нормалното
ежедневие на ищеца, както и всички физически активности. Изпитвал
дискомфорт и силна болка в областта на травмите. Не можел да спи спокойно,
от болките получавал задух, сърцебиене и сънувал кошмари, свързани с
преживения инцидент. За дълъг период от време бил възпрепятстван да се
грижи сам за себе си поради силните болки, като разчитал единствено на
своите близки за задоволяване на елементарните си жизнени потребности.
Чувствал срам и безпокойство, че е в тежест на роднините му и трябва да се
грижат за него. Трябвало да спазва режим на покой.
Получените увреждания затруднили значително ежедневието на ищеца и
повлияли отрицателно на психологическото му състояние. Същият за дълъг
период от време бил временно нетрудоспособен, което се отразило негативно
на изпълнение на служебните му задължения. Силният стрес изживян както
при самото ПТП, така и при лечението, което продължава, се отразили зле
емоционално върху психиката на младия мъж. Ищецът след злополуката се
затворил в себе си, избягвал да общува с хора. Изпитвал страх от автомобили.
Травматичният шок и съпровождащите го - тревожност, депресивни
състояние и напрегнатост все още не били отминали. Към настоящия момент
страданията персистирали, като възстановяването му все още не било
приключило. Освен болките, ищецът изживял силен стрес при процесния
пътен инцидент, който щял да остане в неговото съзнание.
Твърди се, че обезщетението което претендира ищеца е съобразено с
обективно проявилите се негативни последици и преживявания, принципа за
справедливост и установените в съдебната практика критерии.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът – ЗК „Л.“ АД, е подал отговор
на исковата молба, в която предявените искове се оспорват като
неоснователни и завишени по размер.
Не се оспорва, че във връзка с процесното пътно - транспортното
произшествие от дата 13.11.2023 г. в Дружеството „ЗК Л." АД на 18.12.2023 г.
е постъпила претенция за изплащане на застрахователно обезщетение, с вх. №
12448/18.12.2023 г., по която образувана ликвидационна преписка по щета №
0000-1000-03-23-7970, но не били представени данни за банковата сметка на
пострадалия и застрахователят бил в невъзможност да изпълни.
Изтъква се, че няма влязла в сила присъда, която да обвързва със
задължителна сила съгласно чл. 300 ГПК съда по въпросите за извършване на
деянието, неговата противоправност и виновността на дееца и няма
3
доказателства за допуснати правонарушения отстрана на застрахования при
ответника водач на посоченото МПС.
Навежда се довод, че техническа неизправност на автомобила била
станала причина за процесното ПТП.
Оспорва се вината на застрахования при ответника водач. Навежда се
довод за вина на трети водач, който е отнел предимство на водача на че л. а.
Peugeot Partner HDI, с рег. № ...... Оспорват се данните в представения КП за
ПТП
Оспорва се твърдението, наведено с исковата молба, че ищецът бил
пътник в автомобила, като се твърди, че същият е управлявал че л. а. Peugeot
Partner HDI, с рег. № ....., при което причинил ПТП, в който автомобил е
пътувал посочения в исковата молба водач - С. Н. С. с ЕГН **********, който
не бил пострадал и не било доказано, кой от двамата братя близнаци е
управлявал автомобила. Изтъква се, че ищецът получил характерна „воланна
травма“, причинена от удар във волана, при липсата на поставен предпазен
колан от водача, в който случай съгласно чл. 494, ал. 1, т. 1 от Кодекс за
застраховането, не се заплаща обезщетение на виновния за произшествието
водач.
Прави се възражение за съпричиняване от страна на ищеца Н. Н. С.,
който не бил поставил предпазен колан и е нарушил е разпоредбата на чл.
137а, ал. 1 от ЗДВП. При произшествието, братът на ищеца С. Н. С. не бил
пострадал, въпреки че е бил подложен на същите инерционни сили. Развити са
доводи за принос от страна на ищеца принос над 50 % за претърпените вреди и
за настъпването на травматичните увреждания, предвид това нарушение, като
при ползването на обезопасителен предпазен колан, не би получил
нараняванията.
Навежда се довод за принос към удължаването на необходимия
възстановителен период за ищеца Н. Н. С., поради непровеждане на лечение
по правилен начин. Не бил провел предписаното медицинско лечение, не бил
потърсил специализирана медицинска помощ от рехабилитатори и психолози,
не бил бил стриктен във възстановителния режим.
Оспорва се причинно-следствената връзка между ПТП и описаните в
исковата молба болки, страдания и неразположения на Н. Н. С..
Пациентът бил изписан в добро общо състояние, причината за болка
била премахната, причината за анемия била премахната и същата била
преодоляна.
Оспорва се твърдението, че вследствие на процесното ПТП ищецът имал
нужда от чужда помощ, която да е станала причина за срам и безпокойство, че
е в тежест на роднините си за дълъг период от време.
Оспорва се причинно-следствената връзка, между ПТП от 13.11.2023 г. и
твърдението за сърцебиене, задух, чувство на тревожност, напрегнатост,
депресивно състояние; че инцидентът попречил на ищеца да работи, както
4
обичайно. Навежда се довод за липса на търпени болки предвид липсата на
предписани и приети болкоуспокояващи медикаменти.
Оспорва се твърдението, че през първия месец се налагало да пие силни
обезболяващи, като се позовава на представената Епикриза от МБАЛ „Д-р
И.С. АД. гр. С. за периода от 13.11.202;» г. до 21.11.2023 г.
Предявеният иск за обезщетение за неимуществени вреди се оспорва
като завишен и несъобразен с обективните критерии, включващи се в
понятието „справедливост", принципно указани от Върховен съд,
некореспонидращ с установената трайна съдебна практика по сходни съдебни
казуси, както и със социално - икономическата обстановка в страната и
размера на МРЗ съгласно ПМС № 497/29.12.2022 г. и платената премия от
253.24 лв., получена от застрахователя-ответник.
Оспорва се изцяло иска за присъждане на лихви по основание и срок,
като се твърди, че застрахователят не е в забава, в каквато би изпаднал едва
след покана за плащане на застрахователно обезщетение с приложени всички
необходими документи и изтичане на установените в Кодекса за
застраховането срокове за произнА.не по предявената претенция, която не
била ликвидна.Твърди се, ищецът не е посочил данни за банкова сметка.В с. з.
за ищцата се явява представител по пълномощие - адв. Г.Р. от АК-С., който
поддържа предявените искове с оглед изложените в исковата молба
основания.
В с. з. за ищеца се явява представител по пълномощие – адв. Велкова,
която поддържа предявените искове. В писмена защита по същество,
поддържа становище, че от приетите по делото заключения на вещите лица по
назначените от съда СМЕ и САТЕ се доказват твърденията в исковата молба и
не са доказани възраженията на ответника, поради което се иска уважаване на
предявените искове в пълен предявен размер.
За ответното застрахователно дружество се явява представител по
пълномощие – адв. А., която поддържа възраженията за неоснователност. В
представените писмени бележки по същество се поддържат всички
възражения, според които на основание чл. 494, ал. 1, т. 1 КЗ застрахователят
не дължи обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди.
Във връзка с предявените права, съдът намира за установени следните
фактически обстоятелства:
По делото няма спор и от събраните по делото доказателства, в т. ч.
приобщеното ДП № 1635/2023 г. на ОД на МВРС – С., вх. № 5762/2023 г. на
РС – С. се установява, че наказателното производство е образувано за това, че
на 13 ноември 2023 година в град С., в нива на около 40 м от път SLV 1112 -
25 км, посока с. Ч. при управление на МПС Peugeot Partner с регистрационен
номер ..... водачът на МПС нарушил правилата за движение и по
непредпазливост причинил средните лесна повреда на Н. Н. С. от град С., като
деянието представлява престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“ във връзка с чл.
5
342, ал. 1 НК, като е започнало с първото следствено действие по
разследването – извършен оглед.
От показанията на разпитания като свидетел в настоящото
производство– С. Н. С., при съпоставка и анализ на показанията му с
останалите данни по делото, вкл. преценка на показанията в аспекта на чл. 172
ГПК, се налага извод, че МПС е управлявано от него. МПС Peugeot Partner с
регистрационен номер ..... съгласно постановление от 16.09.2024 г. на зам.
районен прокурор – Н. С.а по ДП № 1635/2023 г. на ОД на МВРС – С., вх. №
5762/2023 г. на РС – С., както и приложеното свидетелство за регистрация №
********* е било собственост и е върнато на трето лице - А. И.а С.а.
Последната предоставила автомобила за като служебен от „Н.и 9977“ ЕООД и
като такъв е бил предоставен на Ст. Н. С. като служител на дружеството за
транспорт до с. Селиминово, общ. С., който факт кореспондира с твърденията
в исковата молба, относно личността на водача.
По спорния въпрос относно личността на водача, управлявал че л. а.
Peugeot Partner HDI, с рег. № ..... в момента на настъпване на процесното ПТП
отношение имат данните, във връзка с извода по въпрос № 5 в заключението
на в. л. Хр. У., че са се задействали предпазните въздушни възглавници на
волана. Задействането на въздушните възглавници на волана, опровергава
довода на ответника, че получената от ищеца травма представлява т. н.
„воланна травма“.
От друга страна и наред с това, решаващо в случая е, че при доказването
на твърдението на ответника, че водач на МПС е бил ищецът, който търси
обезщетение като пострадал пътник в процесното ПТП, следва да се съобрази,
че такова поведение има характер на застрахователна измама, представляваща
престъпление по смисъла на глава пета, раздел IV от НК и доказването.
Установяването на това престъпление, по аргумент от чл. 17, ал. 1 и чл. 124
ал. 5 ГПК е недопустимо в настоящото производство, като не се твърди и няма
данни за постановена присъда за такова деяние, нито от установените по
делото обстоятелства се разкриват достатъчно данни за такова престъпление
като основание за спиране на производството съгласно на чл. 229, ал. 1, т. 5
ГПК.
Изхождайки от гореизложеното, съдът кредитира показанията на св. Ст.
Н. С., че ищецът – Н.й Н. С. е пътувал заедно с него като пътник на предна
дясна седалка.
Предвид заявеното от св. Ст. С., че, освен, че е управлявал автомобила
на прав участък, няма спомени за случилото се, механизмът на процесното
ПТП в настоящото производство се изяснява изцяло и само от заключението
на вещото лице – доц. д-р инж. Х. У. по назначената САТЕ, съобразно изводите
по поставените въпроси от 1 до 4 вкл.
От данните в констативно-съобразителната част на САТЕ и направените
въз основа на тях изводи, съдът приема за установено, че л. а. Peugeot Partner
HDI, с рег. № ....., управляван от Ст. Н. С. се е движил по път SLV 1112, км 25 в
6
посока от гр. С. към с. Ч.. Скоростта на движение на автомобила е била около
90 km/h, с опасна зона при тази скорост на движение и конкретните пътни
условия - около 80 м.
В зоната на прав участък от пътя, преди автобусната спирка, водачът е
предприел промяна на курса с контролируемо завъртане на волана наляво и е
допуснал управлявания от него автомобил да навлезе в лявата пътна лента, да
я пресече и да напусне платното през левия банкет. Продължил е движението
си при пълен контрол над автомобила в ляво от левия банкет, в областта на
затревена нива с неравности по нея. Движението е било косо и с отдалечаване
от платното за движение. Същият е достигнал до скат, с височина 1,4 м преди
ЖП - линията „С. – Б.“. Последвал е скок от ската и падане върху
трошенокаменната настилка на релсите, в което положение автомобилът се е
установил в покой. При движението по платното не са установени данни
автомобилът да е контактувал с неизвестен автомобил.
Изводите на вещото лице са обосновани в заключението чрез
динамичното изследване на траекторията на движение, установена по
обективни находки, с отклоняването й наляво при завъртане на волана, без
загуба на управлението, онагледена на представената със заключението
мащабна скица. Експертът е категоричен, че не е налице загубата на
управление и е налице контролируемо напускане на дясната пътна лента,
пресичане на лявата пътна лента косо и навлизане в банкета, като по делото не
са налице данни, които да разколебават този извод.
Техническата причина, довела до възникването на ПТП е предприетото
контролируемо напускане на лявата пътна лента и платното за движение от
водача С..
При така настъпилото ПТП, съгласно заключението на вещото лице д-р
Ст. С., изготвено по назначената СМЕ, представено по делото на 06.02.2025 г.
на ищеца, като пътник на предна дясна седалка се установява, че са причинени
следните увреждания:
коремна травма, с клинични, образни и оперативни данни за
травматична руптура (разкъсване) на слезката, съпроводено от активно
кървене, с клинична картина на хеморагичен /хиповолемичен/ шок, наложил
кръвопреливане подари острото спадане на хемоглобина до нива на 76.0 гр/л.,
лекуван оперативно по витални индикации- оперативно;
отстраняване на разкъсаната слезка и оментум маюс – т. н. „було“,
представляващо мастна тъкан, с трофична и опорна функция, която се намира
между вътрешната повърхност на коремната стена и органите, разположени в
корема – стомах, черва, като отстраняването се е наложило поради
травматичната лезия е наложила отстраняването му.
хемоперитонеум (излив на 2 000 мл. ясна кръв в коремната кухина) - ;
Остра следкръвоизливна анемия, протекла с картина на хиповолемичен шок,
довела до опасност за живота на пациента, поради хеморагичен
7
(хиповолемичен) шок, от причинената кръвозагуба. Остра следкръвоизливна
анемия (намаляване на хемоглобина) съгласно обясненията на вещото лице, не
е отделна травма, а е последица от кръвозагубата като проявление на
хеморагичния шок във вътрешната коремна кухина.
Уврежданията отговарят добре да са причинени в условията на
автомобилна травма, от вида телесни увреди получени вътре в автомобилното
купе от удари, чрез притискане с и върху твърди, тъпи и тъпоръбести
предмети и твърди повърхности.
За така причинените травми, от приложените медицински документи,
анализирани в заключението на в. л. д-р Ст. С. се установява, че ищецът е
лекуван оперативно в периода на 13- 21.11.2023 г., 8 денонощия, като след
операцията в ХО, е приведен в ОАИЛ за следене и активно лечение. Бил е
изписан е в добро общо състояние, с овладян болков синдром. След
изписването от болницата е ползвал отпуск поради заболяване за период от 6
месеца, след което е освидетелстван от ТЕЛК на 12.06.2024 г., с решение на
която му е определена 30 % намалена работоспособност за една година.
Поради оперативното отстраняването на слезката, изискващо голяма по
обем оперативна дейност, ищецът е преживял и т. н. оперативна травма, за
която е необходимо време за анатомично и функционално възстановяване,
като според анамнезата на ищеца болките и физическото възстановяване са
продължили за период от около един месец и половина.
В заключението вещото лице подчертава, че слезката има имунна роля
при защитата на организма – имунитета и участва при разграждането на
еритроцитите и регулацията на водно - солевия баланс и др., порадие което
липсата й, макар и функционално да се компенсира от други органи, е
причинила на ищеца намалени възстановителни и защитни възможности на
организма при инфекциозни заболявания.
Към настоящият момент, съгласно данните за извършения от експерта
преглед, ищецът е възстановен до степен на добро соматично здраве,
възстановена работоспособност и пълноценен живот, с някои ограничения-
въздържане от тежък физически труд например, т.е. намалена
работоспособност и към момента на проведения от експерта преглед на
28.01.2025 г., без данни за усложнения.
Направените разходи, съгласно представените писмени доказателства -
фактури, вещото лице дава заключение че са направени за лечение от ищеца за
закупуването на медикаменти - Фларадикс /билкова кръв/- 43,02 лв. и
Алмирал гел – 10.70 лв., относими към продължаване на лечението в домашни
условия на описаните и диагностирани увреждания.
От показанията на разпитаните по делото свидетели – св. Н. С. и
приятелката му – св. Алла Н. се установява, че по тялото на ищеца, по
протежение от гърдите до пъпа на ищеца е останала оперативен белег. След
претърпяната операция е изпитвал силни болки в коремната област, като по
8
време на болнични я престой не е можел да се самообслужва. В продължение
на месец и половина е имал поставен катетър и за него са се грижили баща му
– налагало се да му помагат за хранене, обличане и самообслужване. Ищецът
бил стресиран и изпитвал психичен дискомфорт при качване и возене в
автомобил.
Преди катастрофата ищецът работил като продавач консултант, като по
повод причинените в ПТТ травми се е наложило трудоустрояването му поради
невъзможност за извършване на тежък физически труд. След травматичните
преживявания станал по-затворен, по-страхлив и избягващ социалните
контакти с близки и приятели, сънувал кошмари. Започнал често да боледува,
което твърдение в показанията на св. Н. С. кореспондира със заключението на
вещото лице относно отрицателните последици върху имунитета на ищеца,
заради отстраняването на „слезката“.
Съдът, отчитайки обстоятелството, че св. Н. С. е баща на ищеца,
кредитира показанията на свидетелите, като отчита липсата на вътрешно
противоречие и констатира съвпадение в основните данни, свързани със
здравословното състояние и начина на живот на ищеца по повод причинените
травми и проведеното лечение в течение на оздравителния процес. В
показанията на свидетелите определената продължителност и негативните
последици съответстват на изводите и обясненията на вещото лице.
Съдът намира за доказано по несъмнен начин твърдението на ответника,
за липса на ползван от ищеца предпазен колан като пътник в автомобила,
предвид следното:
От заключението на в. л. Хр. У. по въпроси 5 и 8 се установява и е видно
от снимките в изготвения по ДП № 1635/2023 г. на ОД на МВРС – С., вх. №
5762/2023 г. на РС – С. фотоалбум към протокола за оглед на
местопроизшествието от 14.11.2023 г., че автомобилът е бил оборудван с
триточкови инерционни колани. Същите към момента на огледа са били в
активно положение, с поставени щифтове в ключалките, което обстоятелство
обяснява факта на задействане на въздушните възглавници на волана и
арматурното табло. Коланите не са били използвани от водача и пътника, като
същите са се намирали зад тялото на всеки един от тях. В разпита по
настоящото производство св. Ст. С. твърди, че с ищеца – негов брат близнак,
са пътували с поставени предпазни колани, което освен, че противоречи на
данните от заключението на в. л. Хр. У. по назначената САТЕ и фотоалбума
към огледния протокол, е в пълно противоречие с изричното уточнение в
показанията на този свидетел по ДП № 1635/2023 г. на ОД на МВРС – С., вх.
№ 5762/2023 г. на РС – С., които са снети по надлежния, предвиден в НПК
ред. При правилно поставен колан и при ударен процес в челната част на
автомобила с направление отпред назад спрямо собствената координатна
система, движението на тялото на пострадалия би било ограничено, а не
свободно, на каквото движение отговарят нараняванията, получени при
движение напред, с рязка промяна и удари във вътрешното оборудване.
9
Изводите на в. л. Хр. У. в заключението по назначената САТЕ за липсата
на ползван от ищеца предпазен колан, съответстват на изводите в
заключението на в. л. д-р Ст. С. по назначената СМЕ, че в представената
медицинска документация липсват данни за травми, които са характерни при
удар според изяснения от в. л. Хр. У. механизъм на настъпване при поставен
предпазен колан - белег от колана, под форма на лентовидно кръвонА.дане и
повърхностно охлузване, в описаните анатомични телесни области - гръден
кош, гръдната кост, лявата половина на гръдния кош - предната повърхност,
лявата долна ребрена дъга - предностранично, лява лумбална област и горния
край на лявата хълбочна област, с възможно кръвонА.даяне и охлузване,
както и, счупване на дясната ключица, гръдната кост и долната предно-лява
част на ребрените дъги. Данни за такива наранявания липсват съгласно
заключението на в. л. д-р Ст. С.. Съгласно заключението на в. л. Хр. У., от
техническа гледна точка движението на тялото в купето при правилно
поставен колан и при ударен процес в челната част на автомобила с
направление отпред назад спрямо собствената координатна система. В
конкретния случай тялото на пострадалия е било без поставен обезопасителен
колан, в резултат на което нараняванията са причинени в условията на
свободно движение на тялото напред с рязка промяна и удари във вътрешното
оборудване. В обясненията в с. з. вещото лице – Хр. У. пояснява, че е налице
челен удар при пропадането на автомобила и коланът принципно би оказал
съществено значение за нараняванията, като е невъзможно да се определи с
точност тяхната степен, но определено поставеният колан би ограничил
уврежданията.
По делото няма спор, че за л. а. Peugeot Partner HDI, с рег. № .....,
управляван от С. С. е имало сключена застраховка “Гражданска отговорност”,
з. п. BG/22/123002018577 г. със срок на валидност една година, считано от
10.07.2023г. до 09.07.2024 г. със ЗК „Л.“ АД
От представеното с исковата молба писмо с обратна разписка се
установява, че ищецът е предявил по реда чл. 380 КЗ претенцията си пред
застрахователя - ответника ЗК „Л.“ АД, на 15.12.2023 г., като към момента на
предявяване на исковата молба – 14.06.2024 г., застрахователят не се е
произнесъл по претенцията. В отговора на исковата молба е наведен довод за
забава единствено, поради непосочване на банкова сметка, в която връзка не
се представиха доказателства за изискването й.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира, че
предявените искове, с правна квалификация по чл. 432, ал. 1 във вр. с чл. 493,
ал. 1, т. 1 и т. 5 КЗ; чл. 429, ал. 3 и чл. 496, ал. 1 и чл. 497, ал. 1 КЗ, във вр. с чл.
45 и чл. 52 ЗЗД са доказани за предявения размер от 80 000 лв.
В Съгласно чл. 432, ал. 1 КЗ увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" при спазване на
изискванията на чл. 380 КЗ, като последното условие е спазено чрез
10
предявената на 15.12.2023 г. претенция от ищцата.
С оглед признанието на ответника, обсъдено съгласно чл. 175 ГПК в
аспекта на всички данни, вкл. от воденото досъдебно производство, се налага
изводът, че ЗК „Л.“ АД е пасивно легитимирано по валидно сключената за л. а.
Peugeot Partner HDI, с рег. № ..... застраховка, да изплати обезщетение за
претърпените от ищеца вреди в настъпилото ПТП на 13.11.2023 г. , по път SLV
1112, км. 29, в посока от гр. С., към с. Ч..
Въз основа на установения по делото механизъм на настъпване на
процесното ПТП, съдът намира, че водачът на л. а. Peugeot Partner HDI, с рег.
№ ..... – С. Н. С., е допуснал нарушение на разпоредбата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП,
изискваща императивно водачите на пътни превозни средства, при избиране
скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа
на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с
превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко
предвидимо препятствие. Посочената разпоредба от ЗДвП намира
приложение, независимо от обстоятелството, че процесното ПТП е настъпило
на път, който не е отворен за обществено ползване. Разпоредбата на чл. 2, ал.
3, изр. 2-ро от ЗДвП изключва единствено юрисдикцията на съответните
контролните органи върху движението на МПС върху конкретния затревен
терен като път, който не е отворен за движение, но по аргумент от чл. 2, ал. 3,
пр. 1 ЗДвП не изключва приложението на разпоредбите на ЗДвП – в този
смисъл Решение № 62 от 15.05.2019 г. на ВКС по н. д. № 83/2019 г., I н. о., НК.
Независимо от причината, наложила напускането на пътя обособения и
предвиден за движение на МПС път - SLV 1112, в посока с. Ч., по делото се
установи, че зоната на прав участък от пътя, водачът е предприел съзнателно
промяна на курса, с контролируемо завъртане на волана наляво и е допуснал
управлявания от него автомобил да навлезе в лявата пътна лента, да я пресече
и да напусне платното през левия банкет, продължил е движението си при
пълен контрол над автомобила в ляво от левия банкет, в областта на затревена
нива с неравности по нея, като е достигнал до скат, с височина 1,4 м преди
ЖП - линията „С. – Б.“. Поради несъобразяване на скоростта с релефа на
местността и състоянието на терена, е последвал скок на МПС от ската и
падане върху трошенокаменната настилка на релсите, в което положение
автомобилът се е установил в покой.
При така настъпилото ПТП, на ищеца, като пътник на предна дясна
седалка е била причинена коремна травма, с (разкъсване) на слезката, довело
до отстраняването й, както и на „оментум маюс+ (було от вътрешната коремна
стена, с трофична и опорна функция по отношение на коремните органи,
съпроводено от активно кървене - хемоперитонеум (излив на 2 000 мл. ясна
кръв в коремната кухина), проявена като остра следкръвоизливна анемия,
протекла с картина на хиповолемичен шок, довела до опасност за живота на
ищеца.
11
Лечението на така причинените увреждания е било оперативно, което
само по себе си е травматично и е наложило тежък следоперативен
възстановителен период, по време на който ищецът е изпитвал силни болки,
бил затруднен в ежедневното обслужване, заради което се е наложило
ползването на помощ от своите близки в течение на продължилия около месец
и половина възстановителен период. Причинените травми са довели до
намалена работоспособност, наложила трудоустрояването на ищеца, а
отстраняването на „слезката“, което състояние на ищеца е пожизнено, е
причинила с оглед изясненото от вещото лице значение на функциите на този
орган, до понижен имунитет, което злепоставя здравето на ищеца също
пожизнено. Травматичните преживявания са били съпроводени с присъщите
им негативни емоции, потиснатост на ищеца и намалено самочувствие, вкл.
поради оперативния белег на тялото.
Поради така причинените страдания и болки, както и пожизненото
влошаване на имунитета, като застрашаващо здравето на ищеца състояние
съдът намира, че справедливият размер на обезщетението е 120 000 лв.
Установено е по делото от представените писмени доказателства и
извършените от ищеца разходи за лечение от ищеца за закупуването на
медикаменти - Фларадикс /билкова кръв/- 43,02 лв. и Алмирал гел – 10.70 лв.,
относими към продължаване на лечението в домашни условия на описаните и
диагностирани увреждания, както и заплащането на медицински такси – 29
лв. или общо 82.72 лв.
По несъмнен начин в производството по настоящото дело се установява
също така, че ищецът не е ползвал предпазния колан, което поведение
представлява нарушение на правилото на чл. 137а, ал. 1 ЗДвП Предпазният
колан е бил закопчан зад гърба на ищеца, което е довело, въпреки
активирането на защитните възглавници на арматурното табло, до свободно
движение на тялото му във вътрешността на купето, като резултата от
инерционните сили, въздействащи с оглед рязкото спиране и променената от
това посока и скорост на движение на автомобила. Свободното движение на
тялото, без ограничаването му от предпазния колан е довело и до
причиняването на констатираните увреждания, в резултат на ударите на
тялото в твърди, тъпи и тъпоръбести предмети, поради което съдът намира, че
приносът на ищеца за настъпилия вредоносен резултат се съизмерява с 30 %
спрямо приноса на виновния водач на МПС. Във връзка с това е основателно
възражението на ответника за съпричиняване, поради което и на основание чл.
51, ал. 2 в същото съотношение следва да се намали и дължимото
обезщетение, като на ищеца следва да се присъди сумата от 80 000 лв., както и
сумата – 36.76 лв.
Застрахователят е отговорен за лихвите за забава не по общото правило
в ЗЗД, а по специалните правила на КЗ, като чл. 493, ал. 1, т. 5, вр. чл. 429, ал.
2, т. 2, вр. ал. 3 КЗ предвиждащи, че застрахователят покрива отговорността за
лихвите за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред
12
увреденото лице. Претенцията за забава съгласно правилото на цитираната
норма следва да се уважи считано от 15.12.2023 г. г. - момента на уведомяване
на застрахователя.
Предвид изхода на делото пред настоящата инстанция, на основание чл.
78, ал. 6 ГПК в тежест на ответника следва да се възложи дължимата по
делото държавна такса.
В тежест на ответника следва да се присъди и претендираното от
пълномощника на ищцата възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв., определено
съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, изчислено върху размера от 80 000
лв., заедно с ДДС, предвид доказаната регистрация – 8 465.56 лв. с вкл. ДДС.
В тежест на ищеца следва да се възложи на основание чл. 78, ал. 2 ГПК,
съразмерно с отхвърлената част от предявените искове, сторените от
ответника разноски – 240 лв., от заплатеното адвокатско възнаграждение и
291.11 лв. от заплатения депозит за в. л.
Мотивиран от гореизложеното, С.ски окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ “Л.” АД, ЕИК ......., със
седалище и адрес на управление: гр. С., 1700, бул.”С." 67А, представлявано от
В. В. М. и В.В.И.- Изпълнителни директори, чрез пълномощника им - старши
юрисконсулт З. Т., да заплати на Н. Н. С., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул.
С. С.“ № 10 А, съдебен адрес: гр. К. ул. “С.” № 6, офис 10, сумата 80 000 лв.
(осемдесет хиляди лева), представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вледи - болки и страдания и имуществени вреди – 57.90 лв.
(петдесет и седем лева и 90 ст.) – имуществени вреди, понесени в резултат на
ПТП на 13.11.2023 г., причинено виновно от С. Н. С. като водач на л. а.
Peugeot Partner HDI, с рег. № ....., които суми следва да се заплатят заедно със
законната лихва, изчислена върху техния размер, за период, считано от
15.12.2023 г. до окончателното изплащане на сумите, като ОТХВЪРЛЯ
предявените искова над размера от 80 000 лв. за неимуществени вреди, до
пълния предявен размер от 180 000 лв. като част от общо 200 000 лв. и над
размера то 57.90 лв. до пълния предявен размер от 82.72 лв., заедно със
законната лихва върху отхвърлената част от предявените искове, считано от
15.12.2023 г., както и за законната лихва върху пълния размер на
претендираните обезщетения за периода от 20.11.2023 г. до 14.12.2023 г. вкл.,
като неоснователни.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ “Л.” АД, ЕИК ......., със
седалище и адрес на управление: гр. С., 1700, бул.”С." 67А, представлявано от
В. В. М. и В.В.И.- Изпълнителни директори, чрез пълномощника им - старши
юрисконсулт З. Т. да заплати на основание чл. чл. 38, ал. 2 ЗАдв., вр. чл. 7, ал.
2, т. 4 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. на ВАдвС на адв. адв. П. К., с адрес: гр.
13
С., ул. С. С.“ № 10 А адрес за призоваване: гр. К. ул. “С.” № 6, офис 10, за
предоставената безплатно помощ на Н. Н. С., ЕГН **********,
възнаграждение в размер на 8 465.56 лв. лв. (осем хиляди, четиристотин,
шестдесет и пет лева и 56 ст.) с вкл. ДДС.
ОСЪЖДА Н. Н. С., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул. С. С.“ № 10 А,
съдебен адрес: гр. К. ул. “С.” № 6, офис 10, да заплати на
ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ “Л.” АД, ЕИК ......., със седалище и адрес
на управление: гр. С., 1700, бул.”С." 67А, представлявано от В. В. М. и В.В.И.-
Изпълнителни директори, чрез пълномощника им - старши юрисконсулт З. Т.,
сторените пред настоящата инстанция деловодни разноски - 240 лв. (двеста и
четиридесет лева), от заплатеното адвокатско възнаграждение и 291.11 лв.
(двеста и единадесет лева и 11 ст.) от заплатения депозит за в. л.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ “Л.” АД, ЕИК ......., със
седалище и адрес на управление: гр. С., 1700, бул.”С." 67А, представлявано от
В. В. М. и В.В.И.- Изпълнителни директори, чрез пълномощника им - старши
юрисконсулт З. Т. на основание чл. 78, ал. 6 ГПК да заплати в полза на
бюджета по сметка на С.ски окръжен съд, дължимата държавна такса в размер
на 3 202.32 лв. (три хиляди, двеста и два лева и 32 ст.).
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Б.ки апелативен съд, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – С.: _______________________
14