Решение по дело №19918/2014 на Софийски градски съд

Номер на акта: 626
Дата: 29 януари 2018 г. (в сила от 17 януари 2020 г.)
Съдия: Здравка Ангелова Иванова
Дело: 20141100519918
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 11 декември 2014 г.

Съдържание на акта Свали акта

         Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е    № .....

                                              Гр. София, 29.01.2018 г.

 

 

                          В      И  М  Е  Т  О      Н   А      Н  А  Р  О  Д  А

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗИВНО ОТДЕЛЕНИЕ, ІV - Д състав, в публично заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди и седемнадесета година в състав :

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ : Здравка И.

                                                                ЧЛЕНОВЕ : Цветомира Кордоловска

                                                                    Мл. Съдия : Пламен Генев

при секретаря Румяна Аврамова, като разгледа докладваното от съдия И. гр. д. № 19918/2014 г. по описа на СГС, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № І - 41-79/01.08.2014 г. по гр. д. № 9376/2010 г. на 41 с-в, СРС Е.К.С., ЕГН **********, Р.В.Ч., ЕГН **********, Е.С.Ч., ЕГН **********, Я.Н.С., ЕГН **********, С.С.Ч., ЕГН **********, Т.Р.С., ЕГН **********, А.Й.Г., ЕГН **********, С.С.Ч., ЕГН **********, Р.А.М., ЕГН **********, Т.С.В., ЕГН **********, С.Р.М., ЕГН ********** и Т.С.С., ЕГН **********, са осъдени, на основание чл. 108 ЗС, да предадат на Д.К.К., ЕГН **********, М.А.К., ЕГН **********, П.А.К., ЕГН ********** и Т.С.К. с ЕГН **********, владението върху следния недвижим имот :

Поземлен имот с пл. № 69 в кв.12 по плана на гр.София, одобрен със заповед № РД-50-09-251 от 1987 г. на Гл. архитект на гр.София, м. Ж.к. „Факултета“, с площ от 780 кв. м., при съседи: северозапад - ул. „Докер“, североизток-имоти с пл. № 68 и 70 от кв. 12, от югоизток - имот с пл.№ 73 от кв. 12 и от югозапад - ул. „Активист“, с административен адрес гр. София, ул. „********, кв. „Факултета“, съставляващ поземлен имот с пл. № 69 в кв. 54 по РП на м. Факултета, одобрен с Решение № 25 по Протокол № 24/30.03.2001 г. на СОС с площ от 802 кв. м., който представлява поземлен имот с идентификатор 68134. 1109. 687 по КК и КР, одобрени със заповед № РД-18-50/02.11.2011 г. на Изп. директор на АГКК, с адрес на поземления имот : гр. София, ул. „******** с площ 802 кв. м., при съседи : поземлен имот с идентификатор 68134.1109.670, поземлен имот с идентификатор 68134.1109.921, поземлен имот с идентификатор 68134.1109.922, поземлен имот с идентификатор 68134.1109.688 поземлен имот с идентификатор 68134.1109.679 съобразно скица № 1623/12.01.2012 г. издадена от СГКК гр. София.  

Със същото решение се уважават и предявените искове между същите страни, с правно основание чл. 109 ЗС, ответниците са осъдени да прекратят неоснователните си действия, изразяващи се в изграждане на незаконни четири постройки (сгради) без съгласието на ищците Д.К.К., М.А.К., П.А.К. и Т.С.К. и без учредено от последните право на строеж, които са построени в „Поземлен имот с пл. № 69 в кв. 12 по плана на гр. София, м. Ж. к.Факултета с площ от 780 кв. м., описан подробно по – горе, както и да премахнат за тяхна сметка четирите броя сгради, с което да осигурят възможност на ищците да упражнява правото си на собственост върху имота в пълен обем.

Въззивното производство е образувано по жалба на ответниците Е.К.С., Р.В.Ч., Е.С.Ч., Я.Н.С., С.С.Ч., Т.Р.С., С.С.Ч., Р.А.М., Т.С.В., С.Р.М. и Т.С.С..

Съдът констатира, че в производството пред въззивният съд е призовавана и С.С.М., тъй като е включена във въззивната жалба, подадена от процесуалните представители на ответниците. Това лице изобщо не е било страна (ответник) в първоинстанционното производство, не е призовавано пред СРС и спрямо не е постановено решение, поради което не разполага и с право на жалба. В тази част въззивната жалба следва се върне, като производството по делото пред СГС следва да се прекрати.

В жалбата на посочените по – горе ответници се излагат доводи, че решението е незаконосъобразно, неправилно, постановено в нарушения на материалния и процесуален закон. Основно се възразява, че съдът неоснователно не е зачел направеното от тях възражение за придобиване на имота по давност по чл. 79, ал. 1 ЗС поради непрекъснато и необезпокоявано владение, осъществяване повече от 10 години - от края на 1993 г. до получаване на съобщенията за заведеното дело - юни 2012 г. Поддържа се освен това, че в този период трети лица не са предявявали никакви претенции по отношение собствеността или владението на имота. Оспорват се изводите на СРС относно кредитиране на свидетелските показания, приети пред този съд, като се твърди, че показанията на свидетелите на ищеца са неясни, неточни и противоречиви, за разлика от тези на свидетелите на ответниците, които съдържат информация, както за точното място на имота, така и относно факта на осъществяване на владението от тяхна страна. Поддържа се още, че всички ответници живеят на адреса повече от 10 години, освен това владеят имота на правно основание, като се твърди, че имота им е бил предоставен от Общината през 1992 г. Неправилно съдът е приел, че ищците са предприели действия, с които са се противопоставили на владението на ответниците. Оспорват се и изводите на СРС относно иска по чл. 109 ЗС, като се твърди, че в имота са съществували 5 постройки, който не са изграждани от ответниците, а те са настанени да живеят в тях от Общината. Поради това ответниците не разполагат с никакви документи за узаконяване или строителство на постройките. Молят да се отмени изцяло решението, като се отхвърлят исковете. Претендират разноски в производството. Правят възражение за прекомерност на разноските на насрещната страна.

Ответникът А.Й.Г., чрез назначения й от съда процесуален представител, също е подала въззивна жалба. Въпреки, че определения на тази страна представител, по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК е бил заличен в хода на производството, поради личното й призоваване и явяване по делото, доколкото тя не е направила изрично изявление за оттегляне на въззивната жалба, подадена чрез представителя, съдът намира, че е сезират с въззивна жалба и от тази ответница. В жалбата се оспорва решението като неправилно, необосновано и постановено в противоречие с материалния и процесуален закон. Поддържа се, че ищците не са доказали материалноправната си легитимация по исковете по чл. 108 ЗС и чл. 109 ЗС. Според жалбоподателката, исковете са неоснователни срещу нея, тъй като тя не се намира в имота, нито го владее и не е нарушила правото на собственост на ответниците, посредством твърдяното от тях незаконно строителство. Отделно от това се твърди, че неоснователно съдът не е уважил възражението за придобивна давност върху имота. Неправилно СРС не е съобразил събраните по делото свидетелски показания, от които се установява, че имотът не се владее от ищците, а изцяло се владее от ответниците необезпокоявано и явно. Моли да се отмени решението спрямо нея и да се отхвърлят исковете.

Въззиваемите страни - ищците Д.К.К., М.А.К., П.А.К. и Т.С.К., чрез представителя си, оспорват жалбите в отговор по реда на чл. 263 ГПК. Излагат съображения, че решението е правилно и законосъобразно постановено. От събраните по делото писмени доказателства се установява материалноправната легитимация на ищците като собственици на процесния имот по наследство и реституция. Установява се, че въз основа на Заповед от Областния управител от 31.08.1999 г. е бил съставен констативен нотариален акт за собственост придобита по наследство и реституция по ЗВСОНИ в полза на А.К.и С.К.при равни права върху имот с пл. № 69 в кв. 12 с площ от 780 кв. м. Актът не е оспорен в производството и в съответствие с разясненията дадени с ТР № 11/21.03.2013 г. на ВКС, правният извод на нотариуса за съществуване правото на собственост се счита за верен до доказване на противното с влязло в сила решение, както е приел и СРС. От СТЕ се установява, че процесния имот с пл. № 69, кв. 12 по пл. на гр. София от 1987 г., м. „ж. к. Факултета“, с административен адрес : гр. София, ул. Активист 1 А, кв. Факултета, е идентичен с част от одържавения по ЗОЕГПНС от наследодателите на ищците имот, описан и в т. 2 от НА за делба № 108, том VI, дело 1018 от 1946 г., който е част от имот, стар пл. № 1222, предмет на Заповед № РД-57-263/31.08.1999 г. на Областния управител на Област София, с която същият е отписан от актовите книги за държавна собственост, на основание чл. 78 ЗДС и чл. 1, ал. 1 ЗВСОНИ. По кадастралната карта и кадастрални регистри, одобрени със Заповед № РД-18-50/02.11.2011 г. на Изп.директор на АГКК, имот с пл. № 69 в кв. 54 по регулационния план представлява поземлен имот с идентификатор 68134.1109.687, който е записан на наследодателите на ищците С.П.К. и А.П.К.. При това е неоснователно възражението по жалбите, че ищците не са доказали правото си на собственост върху имота. Неоснователно и недоказано е и възражението на ответниците за придобиването на имота по давност в период по - дълъг от 10 години преди завеждане на делото - по смисъла на чл. 79, ал. 1 ЗС, без противопоставяне на титулярите на правото на собственост и с изразяване на ясно намерение за придобиване (своене) на имота. Според ищците, владението на ответниците не е било несмущавано, явно и непрекъснато. По отношение на иска по чл. 109 ЗС се поддържа, че от приложената скица № 1623/12.01.2012 г. на СГКК София е установено и не е спорно, че в имота има заснети четири сгради. По тези и допълнителни съображения молят да се потвърди решението, с което исковете по чл. 108 ЗС и чл. 109 ЗС са уважени. Претендират разноски в производството, съгласно списък.

Софийският градски съд, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното :

Според уредените в чл. 269 ГПК правомощия на въззивния съд, той се произнася служебно по валидността на цялото решение, по допустимостта - в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Обжалваното решение е валидно и частично процесуално допустимо.

Като съобрази данните в производството пред настоящата инстанция, въззивният съд намира решението в частта, касаеща ответницата Т.Р.С., за недопустимо постановено.

Съгласно изисканото служебно от въззивният съд удостоверение за наследници 484/29.01.2015 г., ответницата Т.Р.С. е починала още на 18.07.2012 г. - много преди даване ход на устните състезания пред СРС, което е станало в съдебно заседание на 14.05.2014 г. Независимо, че за процесуална икономия, въззивният съд е конституирал на мястото на починалата страна, с определения от 19.05.2015 г. и 29.09.2015 г. наследниците й по закон, както следва : В.Н.М., Н.Н.С., Я.Н.С. и Г.Н.Н., като Я.С. е участвал в производството и на собствено основание, както и Б.Н.Н., Ф.И.Я., В.И.Я., Р.И.Я., Т.И.Я., М.К.С., Б.К.С., Д.К.С. и Я.К.С., последните трима действащи чрез законният им представител – тяхната майка Х.М.С., атакуваното решение на СРС по отношение на ответницата Т.С. е недопустимо постановено.

Съображенията за това са следните : Въпросът относно процесуалната допустимост на съдебния акт, постановен след смъртта на страна по делото и преди на нейно място да бъде конституиран и да е взел участие процесуален правоприемник, подлежи на изследване от съда във всяко положение на производството. Процесуалната правоспособност е от категорията на абсолютните процесуални предпоставки в процеса, за които съдът следи служебно. Смъртта слага край на процесуалната правоспособност на физическите лица и когато това юридическо събитие е настъпило по време на висящността на процеса, съгласно чл. 227 ГПК, починалата страна следва да бъде заместена от нейните правоприемници по закон. Във всички случаи, когато страната е починала в течение на производството, но преди приключването на съдебното дирене (устните състезания) пред съответната съдебна инстанция и съдът е постановил решението си преди да е конституирал и обезпечил участието на нейните процесуални правоприемници в производството (независимо от причините за това, включително - когато съдът не е узнал своевременно за смъртта на страната, която е най-често срещаната хипотеза), такова съдебно решение е процесуално недопустимо, като постановено при липса на абсолютна, положителна процесуална предпоставка за допустимост. При обжалване пред по - горната съдебна инстанция, такова процесуално недопустимо съдебно решение подлежи на обезсилване, а делото - на връщане за ново разглеждане от долната инстанция, която следва да повтори процесуалните действия извършени след смъртта на страната, но вече с участието на процесуалните й правоприемници. В този смисъл е константната практика на ВКС, обективирана в решение № 332 от 27.12.2012 г. по гр. д. № 1175/2011 г., ГК, І Г. О. на ВКС; решение № 16/21.02.2014 г., по гр. дело № 4682/2013 г. на ВКС ІІ ГО, решение № 86/03.04.2015 по гр. д. № 5563/2014 ГК, ІV ГО на ВКС и др.

Следователно по отношение на исковете, предявени срещу първоначалната  ответница Т.Р.С., първоинстанционният съд е постановил недопустимо решение, което подлежи на обезсилване.  Делото в тази част следва  да се върне за ново разглеждане с участие на надлежните страни в процеса (които са конституирани вече в производството), като се преповторят извършените след смъртта на починалата страна - 18.07.2012 г. процесуални действия по събиране на доказателства с участие на правоприемниците.

По съществото на спора : СРС е бил сезиран и се е произнесъл по искове с правно основание чл. 108 ЗС и чл. 109 ЗС.

По иска по чл. 108 ЗС и с оглед заявените основания за отмяна на решението по въззивните жалби, приети за разглеждане в производството, въззивният съд намира следното: 

Според чл. 108 ЗС собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи без да има основание за това. За основателността на иска се изискват кумулативно следните предпоставки : ищецът да е собственик на имота; процесният имот да се владее или държи от ответника; ответникът да владее или държи имота без правно основание. Доказателствената тежест за установяване на първите две условия лежи върху ищеца, а ответникът следва да докаже положителния факт на съществуване на основание да владее имота.

Ищците са основали правата си върху имота на наследствено правоприемство и реституция.

Във връзка с тяхната легитимация, от удостоверение за наследници № 123456/07.09.2009 г. на СО - Район Възраждане, се установява, че С.П.К. е починал на 19.09.2004 г., като е оставил за наследници Т.С.К.  - дъщеря и А. К. К. – съпруга, починала на 19.07.2010 г. и оставила за свой наследник Т.С.К. - нейна дъщеря, ищец в производството. Съгласно удостоверение за наследници № 3667/08.09.2009 г. на СО- Район Лозенец, А.П.К. е починал на 28.07.2007 г., като е оставил за наследници по закон Д.К.К. - съпруга, М.А.К. и П.А.К. - дъщери.

Не е спорно и от удостоверение за наследници № 348/16.01.1998 г., че С.П.К. и А.П.К. са наследници по закон на П.Г.К., починал на 25.08.1975 г.

От АДС № 3203/13.10.1949 г. е видно, че на основание ЗОЕГПНС, с ПМС № 42/04.08.1949 г. от П.Г.К. е одържавен недвижим имот, представляващ ливада в м. Коньовица с площ от 10 декара, при съседи : ул. Възкресение, П.Х., М.К. и П. К..

Със Заповед РД-57-263/31.08.1999 г. на Областния управител на Област София, част от този имот, която съставлява имот с пл. № 69 в кв. 12 с площ от 780 кв. м. по РП от 1987 г. - част от стар имот с пл. № 1222 е била отписана от актовите книги за държавна собственост на основание чл.78 ЗДС и чл. 1, ал. 1 ЗВСОНИ, като е предвидено да се предаде владението върху нея на наследниците на лицето.

Въз основа на посочената по-горе заповед на Областния управител от 31.08.1999 г. е съставен констативен нотариален акт № 22, т. ІІ, рег. № 4419, дело № 329/05.09.2000 г. за собственост придобита по наследство и реституция по ЗВСОНИ в полза на А.К.и С.К.при равни права върху имот с пл. № 69 в кв. 12 с площ от 780 кв. м. Актът не е оспорен в рамките на производството от ответниците.

Пред СРС е прието заключението на СТЕ, което не е оспорено от страните и СРС основателно е кредитирал като обективно и компетентно изготвено. Според него имот с пл. № 69 в кв. 12 по плана на гр. София от 1987 г., м. „ж. к. Факултета“, при съседи: северозапад-ул.Докер, североизток - имоти с пл. № 68 и 70 от кв. 12, от югоизток - имот с пл. № 73 от кв. 12 и от югозапад - ул. Активист с административен адрес гр. София, ул. „********, кв. Факултета, е идентичен с част от одържавения по ЗОЕГПНС имот и с част от имота, описан в т. 2 от нот. акт за делба на наследствен недвижим имот № 108, том VI, дело 1018 от 1946  г.

Съгласно т. 2 от посочения нотариален акт в дял ІІ наП.К. е поставен имот, описан като ливада от 12 170 кв. м., при съседи : на юг - ул. Възкресение, на запад - наследници на С.М.и дял I на наследници на М. Г. К..

Според експертизата, към момента на извършване на делбата 1946 г., за територията, в която се намира имота, предмет на подялбата, има изработен кадастрален план, спрямо който делът наП.К. попада в имот с пл. № 1222, к. л. 355, прилож. 1 от скиците към заключението.

Със Заповед РД- 50-09-251/08.05.1987 г. на Гл. архитект на София е одобрен РП на м. „ж. к. Факултета“, според който имот с пл. № 69 попада в кв.12, като  цялата територия на този квартал е била предназначена „За ОДЗ", което мероприятие не е реализирано и е обозначено на Приложение № 4 скица към СТЕ.

Експертизата установява още, че с решение № 25 по Протокол 24/30.03.2001 г. на СОС е одобрен действащия РП на м. „Факултета“, съгласно който имот с пл. № 69 по РП от 1987 г. попада в кв. 54, където не са отредени самостоятелни УПИ за имотите в кадастралната основа, като приложението на територията е „За Жилищно застрояване“. (Приложение № 5 към СТЕ.).

По кадастралната карта и кадастрални регистри, одобрени със Заповед № РД-18- 50/02.11.2011 г. на АГКК, имот с пл. № 69 в кв. 54 по регулационния план, представлява поземлен имот с идентификатор 68134.1109.687 записан на С.П.К. и А.П.К..

От приложената скица № 1623/12.01.2012 г. на СГКК София се установява и не е спорно, че в имота има заснети четири отделни сгради.

С оглед установените обстоятелства, съдът намира, че в производството е установено, че ищците са собственици на процесния имот с пл. № 69 в кв. 12 по РП от 1987 г. с площ от 780 кв. м., попадащ по действащия РП на м.Факултета от 2001 г. в кв. 54 обозначен на скица - Приложение № 5 от СТЕ на заявеното основание.

От една страна, в рамките на производството ответниците не са опровергали посоченото в констативният нотариален акт на ищците придобивно основание и легитимиращото действие на акта не е отпаднало. Действително, според разясненията дадени с ТР № 11 от 21.03.2013 г., по т. д. № 11/2012 г. на ОСГК на ВКС, нотариалният акт, с който се признава право на собственост върху недвижим имот по реда на чл. 587 ГПК, не се ползва с материална доказателствена сила по чл. 179, ал. 1 ГПК относно констатацията на нотариуса за принадлежността на правото на собственост, каквато е присъща на официалните свидетелстващи документи за факти. При оспорване на признатото с акта право на собственост тежестта за доказване се носи от оспорващата страна.

Доколкото ответниците оспорват факта, че ищците са собственици на имота обаче, а ищците се легитимират като собственици на имота по реституция в полза на техния наследодател по ЗВСОНИ, съдът намира за необходимо да отбележи във връзка с легитимацията им и следното :

С ТР № 1/17.05.1995 г. на ОСГК на ВКС се застъпи становището, че по ЗВСОНИ собствеността върху недвижимите имоти, отчуждени по изброените в чл. 1 и чл. 2 закони се възстановява при наличието на следните кумулативно изискуеми предпоставки, посочени в чл. 1, ал. 1, съответно чл. 2, ал. 2 и чл. 4, ал. 1 ЗВСОНИ - 1. към момента на влизане в сила на закона имотите да са собственост на държавата, общините, обществените организации или техни фирми или еднолични дружества по чл. 61 ТЗ; 2. имотите да съществуват реално до размерите, в които са отчуждени към момента на влизане в сила на закона; 3. собствениците да не са били обезщетени чрез изплащане на паричната им равностойност или с друг равностоен недвижим имот. Освен това, към предпоставките за реституция по ЗВСОНИ следва да се добавят и тези, имотът да е бил собственост на лицето, съответно на неговите наследодатели, да е отнет при посочените в закона предпоставки по законите, предвидени в ЗВСОНИ. В този смисъл са указанията в ТР № 6/2006 г., т. 1 и 3 на ОСГК на ВКС.

С разясненията в т. 1 на ТР № 6/2006 г. по т. д. № 6/2005 г. на ОСГК на ВКС се даде тълкуване на новото реституционно основание по чл. 2, ал. 2 ЗВСВОНИ във вр. с чл. 2, ал. 6 ЗОСОИ, като се прие, че по смисъла на чл. 1 и чл. 2 ЗВСОНИ реституцията настъпва по право - по силата на закона при наличие на визираните в него условия - чл. 2, ал. 3 ЗВСОНИ без да е необходим някакъв допълнителен административен или съдебен акт.

Следователно, с влизане в сила на реституционния закон - ЗВСОНИ - 24.02.1992 г., се възстановява правото на собственост върху процесния имот в лицето на бившия собственик, от който имотът е бил отчужден по реда на ЗОЕГПНС, когато са налице и останалите предвидени в закона изисквания - имотът да съществува реално до размерите, в които е отчужден, да е собственост на държавата, общината или техни фирми и да липсва обезщетение с равностоен имот.

Според приетата по делото СТЕ, която не е оспорена от страните, процесният имот с пл. № 69 в кв. 12 по плана на гр. София от 1987 г., м. „ж. к. Факултета“, с административен адрес гр. София, ул. „********, кв. Факултета, е идентичен с част от одържавения по ЗОЕГПНС имот от наследодателя на ищците и с частта от имота, описан в т. 2 от нот. акт за делба на наследствен недвижим имот № 108, том VI, дело 1018 от 1946  г. Последният е поставен в дял на общият наследодател на ищците П.Г.К.. Имотът е одържавен на основание ЗОЕГПНС, с ПМС № 42/04.08.1949 г. от наследодателят на ищците - П.Г.К., съгласно АДС № 3203/13.10.1949 г. Следователно – имота съществува реално и не се установява наследодателя на ищците да е получил обезщетение.

В същото време се установява, от скица № 1623/12.01.2012 г. на СГКК, София, че в имота има заснети изградени четири сгради. Съществуването им се потвърждава и от издаденото удостоверение от СО, Район Красно поляна № **00-6 от 25.10.2013 г. (л. 176 делото на СРС). В удостоверението е посочено освен това, че за тези постройки не са издадени разрешения за строеж. Наличието на постройки в имота се установява и от показанията на свидетеля Н. Д.С., според която в имота са построени от ответниците 4-5 постройки, в които същите живеят. Свидетелката сочи, че постройките (четири - пет долепени една до друга) са били изградени около 1985 г. (т. е. по време, когато имота е бил държавна собственост).

С разясненията в т. 1 на ТР № 6/2006 г. по т. д. № 6/2005 г. на ОСГК на ВКС, при тълкуване на новото реституционно основание по чл. 2, ал. 2 ЗВСВОНИ във вр. с чл. 2, ал. 6 ЗОСОИ освен изложеното до момента се прие още, че ако върху отнетите неправомерно или отчуждени не по установения ред имоти има извършено незаконно строителство или други промени без законово основание, това не е пречка за реституцията им, като отношенията между реституирания собственик и подобрителя се уреждат съгласно чл. 73 и чл. 74 ЗС, като в останалите случаи се прилагат разрешенията на т. 1 и т. 2 на ТР № 1/1995 г. ОСГК на ВС (прието преди цитираните законодателни промени). (в този смисъл - решение № 88 от 14.05.2013 г. по гр. д. № 819/2012 г., г. к., ІІ ГО на ВКС).

Като съобрази установените по делото факти в съвкупност, както и дадените по – горе задължителни тълкувания на закона от ОСГК на ВКС, въззивният съд както и СРС приема, че ищците са установили материалноправните предпоставки за възникване в тяхна полза на правото на собственост върху процесния имот на заявеното правно основание - реституция по силата на ЗВСОНИ и наследствено правоприемство. 

Ответниците са противопоставили възражение за придобиване правото на собственост върху имота вследствие изтекла в тяхна полза придобивна давност в периода 1993 г. до 2012 г., като са поддържали, че владеят имота на правно основание, понеже последният им е бил предоставен от Общината през 1992 г.

Основният спор касае наличието на валидно правно основание в полза на  ответниците за упражняване на фактическа власт върху имота, както и осъществени ли са изискуемите предпоставки за придобиване имота по давност от тяхна страна.

След одържавяването на имота с АДС № 3203/13.10.1949 г. на основание ЗОЕГПНС, с ПМС № 42/04.08.1949 г., той е станал държавна собственост. Съгласно разпоредбата на чл. 86 от ЗС (отм.), за периода от 1951 до 1990 год. не може да се придобие по давност вещ, която е социалистическа собственост. Както е посочил и СРС в решението си, в периода от 1990 г. до 1996 г., не е можела да се придобива по давност вещ, държавна или общинска собственост, а в периода след влизане в сила на ЗДС и ЗОС на 01.06.1996 год. - вещ, публична държавна или общинска собственост. В този смисъл са и разпоредбите на чл.7 от ЗДС и чл. 7 от ЗОС.

Отделно от изложеното, съгласно трайната практика на ВКС, обективирана в решение № 112/05.03.2010 г. по гр. д. № 981/2009 г. на ВКС ІІ гр. о., решение № 496/21.05.2009 г. І гр. о. по гр. д. № 905/2008 г. І гр. о., решение № 547/12.01.2011 г. по гр. д. № 660/2010 г. ІІ гр. о. решение № 139 от 23.05.2013 г. по гр. д. 370/2011 г., Г. К., І Г.О. на ВКС др., по изричното разпореждане на чл. 5, ал. 2 от ЗВСОНИ (редакция към бр. ДВ бр. 107/97 г.), за имоти, които подлежат на възстановяване по ЗВСОНИ, какъвто е процесния, изтеклата до 22.11.1997 г. придобивна давност в полза на ответниците не се зачита и започва да тече от деня на влизането в сила на нормата – (22.11.1997 г.), като с обратна сила се заличава изтеклата придобивна давност до този момент, а от тази дата започва да тече нова давност и тя може да бъде само 10 годишна. Смисълът на нормата на чл. 2, ал. 5 ЗВСОНИ е, че давността започва да тече отново след 22.11.1997 г. насетне, след приключване реституцията на имота.

Доказване наличието на предпоставките за придобиване на имота по  давност е в тежест на ответниците, които се позовават на възражението, по общите правила на чл. 154, ал. 1 ГПК. Те следва да установят, че са упражнявали владение върху спорния имот, непрекъснато, необезпокоявано и явно, с намерение да го своят след 22.11.1997 г. насетне и до завеждане на делото 26.02.2010 г.

Фактическият състав на придобивната давност върху недвижим имот - чл. 79 от ЗС, включва осъществяване на фактическо господство над имота - осъществяване на владение върху него (corpus), без противопоставяне от страна на титуляра на правото на собственост, при демонстриране по отношение на невладеещия собственик поведение на пълноправен собственик на вещта (animus), както и изтичане на определен от закона срок, през който е продължило осъществяването на фактическата власт - съответно в случая 10 г.

За да се придобие качеството владелец, не е достатъчно държателят на вещта да реши да свои имота, защото владението не може да бъде скрито – то трябва да е явно и несъмнително. Това изисква промяната в намерението на държателя да намери външна изява чрез предприемане на действия, които да дадат възможност на собственика да узнае, че неговото владение е отблъснато. Владелецът следва да демонстрира, че счита имота за свой пред всички, включително и държавни органи. Според практиката на ВКС обективирана в решения № 291 от 09.08.2010 г. по гр. д. № 859/2009 г. на ВКС, ІІ г. о. и решение  № 12 от 19.02.2014 г. по гр. д. № 1840/2013 г. на ВКС, І г. о., решение № 136/16.06.2014 г. по гр. д. № 436/2014 г. на І ГО, ВКС), която съдът споделя, когато страната, която е пусната да живее в имота, се позовава на придобивна давност, тя трябва да докаже, че е променила намерението си, но не скрито, а чрез предприемане на явни действия, които са станали известни на собственика.

В ТР № 4/2012 г. на ОСГК на ВКС е прието, че обективният елемент на владението - упражняването на фактическа власт - съвпада с този при държането. Субективният елемент е този, който определя упражняването на фактическа власт върху имот като владение. Законът (чл. 69 ЗС) предполага наличието на намерението да се свои вещта. За това, за да се трансформира фактическото съС.ие на упражнявана фактическа власт чрез действия, съответстващи на определено вещно право в самото вещно право, е необходимо потвърждаване наличието на намерение за своене чрез позоваване на последиците от придобивната давност - предявяване на иск или възражение при наличие на спор за собственост или чрез снабдяване с констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка с цел легитимиране на придобитото вещно право с оглед участие в гражданския оборот, и т. н.“. В цитираното ТР ВКС е приел още, че до момента, в който предполагаемото от закона намерение за своене не бъде потвърдено чрез волево изявление, не може да се придобие правото на собственост.

Както се посочи и по – горе, съгласно общите правила по чл. 154, ал. 1 от ГПК, изцяло в доказателствена тежест на ответниците е било да установят, при условията на пълно и главно доказване, че са владели имота явно и необезпокоявано като свой, с намерение да го придобият в рамките на повече от 10 години преди предявяване на иска, което намерение е противопоставено на действителните собственици.

По отношение твърденията на ответниците в посочения смисъл пред СРС са събрани гласни доказателства. Свидетелката на ответниците К.А. Д.дава показания, че живее в квартала от 1978 г. Мястото е на 20-30 м. от нейната къща и според нея ответниците С., Р.Ч.,С., Т. и Е., Я. живеят в имота. Посочените лица живеят в отдени къщи, като всяко семейство има къща и живеят в отделни стаи. Свидетелката дава показания, че ответницата А.Г. е живяла също на това място.

Същите факти установява и другата свидетелка на ответниците Н. Д.С., която сочи, че от 29 години ответниците живеят в имота, като постройките (четири - пет долепени една до друга), според нея, били вече изградени към 1985 г. В тях са живели около 13 човека, с целите си семейства. Едната постройка, в средата е на два етажа, а другите са по – малки къщи. Свидетелката среща ответниците често в квартала, но не знае кой е собственика на имота, нито дали е имал претенции към него.

Според показанията на свидетеля на ищците - С.К.С.– вуйчо на Т.К., той е ходил заедно със С. и С.(общите наследодатели на страните) на мястото през 1999 г. При посещението на имота са разговаряли с хората, които излезли от къщите намиращи се в мястото в смисъл, че искат да си вземат мястото обратно. Сестра му А. (една от първоначалните ищци) му е споделяла преди да почине (преди завеждане на делото), че са ходили в съвета да искат да им се върне мястото, от там им казали да си го вземат.

Пред СРС е представено писмо от 07.11.2000 г. на СО, Район Красна поляна до ответницитеС. Д., Е.С., Р.Ч., с което са  уведомени, че собствеността върху имота е възстановена на А.К.иС.К., поради което следва да им предадат владението. Чрез показанията на свидетелите С. К. Ковачева и С.К.С.се потвърждават опитите на ищците да получат фактическа власт върху имота. От писмо на СО, Район Красна поляна от 12.03.2014 г. се установява, че въвод във владение на имота наП.К. не е бил извършван.

Макар, чрез показанията на свидетелите К.А. Д.и Н. Д.С. да се установява, че ответниците С., Р.Ч.,С., Т. и Е., Я. и А. живеят в имота, съдът намира, че само това обстоятелство не е достатъчно за да установи по несъмнен начин, че същите са упражнявали фактическа власт върху спорния имот, непрекъснато, необезпокоявано и явно, с намерение да го своят след 22.11.1997 г. насетне до завеждане на делото 26.02.2010 г., което намерение е противопоставено на действителните собственици на имота.

В съответствие с материалният закон СРС е приел, че за осъществяване на придобивното основание, на което се позовават ответниците, е от правно значение намерението им за своене да е достигнало до знанието на ищците. Такива данни или доказателства не са събрани по делото, нито има твърдения от ответниците в тази посока.

Настоящият въззивен състав намира за съобразени с обсъдените доказателства и изводите на СРС, че по делото се установява противопоставяне от страна на действителния собственик на обитаването на имота от ответниците. Т. е. очевидно е, че владението на ответниците не е било несмущавано. Възражението на ответниците за придобиване на имота по давност е останало недоказано.

От изложеното до момента в съвкупност, въззивният съд споделя изводите на СРС, ищците са доказали правото си на собственост върху имота по наследство и реституция, а ответниците не доказват възраженията, че са придобили имота на основание давностно владение.

По втората предпоставка за основателност на иска по чл. 108 ЗС :

В първото по делото съдебно заседание на 11.07.2013 г. СРС е приел за безспорно и ненуждаещо си от доказване обстоятелството, че част от ответниците  Е.С., Р.Ч., Е.Ч., Я.С., С.Ч., С.Ч., Р.М., Т. В., С.М., Т.С. и Т.С., упражняват фактическата власт върху имота към момента на водене на делото.

При това, основателно и в съответствие с материалния и процесуален  закон искът е бил уважен срещу тях. Решението на СРС, в частта, в която искът по чл. 108 ЗС е уважен срещу ответниците (с изключение на ответника Т.Р.С., починала в производството и нейните наследници) следва да се потвърди, с допълнително изложените съображения от СГС.

Въззивният съд намира жалбата на А.Г., депозирана чрез особения й представител, относно иска по чл. 108 ЗС, за неоснователна. От изявленията на тази страна в съдебно заседание на 30.05.2017 г. пред СГС, в което е присъствала лично се установява, че тя живее и към момента на ул. „********, с ново наименование ул. „Активист“, от където е направила изявление да бъде призовавана. Съдът констатира, че това е улицата, на която се намира процесния имот съгласно СТЕ. Този факт се потвърждава и от показанията на свидетелката Н. С. пред СРС. Според нея А. живее в имота, като свидетелката я е видяла лично седмица преди да даде показания. По тези съображения, съдът намира, че искът по чл. 108 ЗС е основателен и законосъобразно е бил уважен срещу тази ответница, а жалбата й е неоснователна.

По иска с правно основание чл. 109 ЗС.

Искът по чл. 109 от ЗС е средство за правна защита на собственика на имота,  срещу всяко неоснователно действие или създадено съС.ие, което ограничава, смущава или пречи на пълноценното ползване на имота според неговото предназначение. Целта на този иск е да се установи неправомерността на действията на трето лице, с които се пречи да се упражнява защитеното право, и да се задължи това трето лице да преустанови това неправомерно действие или да премахне последиците от него.

Както вече се посочи по – горе в мотивите, от скица № 1623/12.01.2012 г. на СГКК София и от всички свидетелски показания, както на свидетелите на ищеца, така и на тези на ответника се установява, че в имота има заснети четири сгради, в които ответниците живеят. Съществуването им се потвърждава и от издаденото удостоверение от СО, Район Красно поляна № СА 11-00-6 от 25.10.2013 г. (л. 176), в което е посочено, че за тези постройки не са били издадени разрешения за строеж. Не са представени никакви доказателства за законното изграждане на постройките, но като се съобразят свидетелските показания, може да се направи извод, че те са построени в мястото преди 1985 г. - т. е. преди влизане в сила на реституционния закон.

С влизане в сила на ЗОСОИ, в разпоредбата на чл. 2, ал. 6 (предишна, ал. 5-ДВ бр. 88/1998 г.) ЗОСОИ се предвиди, че когато върху одържавената, отчуждената или незаконно отнета земя, са извършени промени (строителство) без законово основание или след 25.02.1992 г., собствеността върху земята се възстановява реално, а отношенията между собственика и строителя, респективно извършилия промените, се уреждат съгласно чл. 73 и 74 ЗС.

Като се съобрази посочената норма и установената по тълкувателен път практика на ВКС следва да се приеме, че когато в подлежащият на реституция по чл. 2, ал. 2 ЗВСОНИ имот са изградени сгради, които представляват „незаконен строеж“ и е установено, че тези сгради са построени преди приемане на разпоредбата на ЗВСОНИ, включително след влизане в сила на реституционнен закон (ЗВСОНИ), статута на сградите и отношенията на страните по отношение на тях следва да се уредят съобразно правилата на реституционните закони - в обхвата на чл. 2, ал. 2 ЗВСОНИ във вр. с чл. 2, ал. 6 ЗОСОИ.

Следователно, по отношение на сградите, които се намират в реституирания имот, представляват „незаконен строеж“ и са изградени преди настъпване на рестититуционния ефект спрямо имота, ще намерят приложение разрешенията дадени в разпоредби ЗВСОНИ, във вр. с чл 2, ал. 6 ЗОСОИ. Тези норми са специални и дерогират  разпоредбата на общата норма на чл. 109 ЗС.

Правата, които реституираните собственици имат в този случай, съгласно приетото с ТР № 6/2006 г. на ОСГК на ВКС, са ограничени, като отношенията между собственика и строителя следва да се уредят съгласно нормите на чл. 73 ЗС и чл. 74 ЗС, но не и чрез иск по чл. 109 ЗС. По тези съображения, съдът намира, че  претенцията заявена по реда на чл. 109 ЗС, е неоснователна и следва да се отхвърли. (в посочения смисъл решение по гр. д. № 140/06.12.2016 г. по гр. д. № 1109/2016 г. на ІІ ГО на ВКС).

При допуснати нарушения на материалният закон СРС е уважил иска по чл. 109 ЗС. Доколкото в тази част решаващите изводи на СРС не съвпадат с тези на първостепенния съд, решението следва да се отмени и искът да са отхвърли по отношение на ответниците (с изключение на Т.Р.С., починала в производството и на нейните наследници).  

По разноските пред СГС:

С оглед изхода от спора и направеното искане, право на разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК имат въззиваемите страни - ищци в производството, за частта от решението, в която жалбата на ответниците няма да бъде уважена - т. е. решението, с което исковете са уважени, ще бъде потвърдено. Съгласно представените доказателства, по делото са направени разноски само от ищцата Т.С.К. в размер на общо 1 400 лв., в това число – 1 000 лв. адвокатско възнаграждение и 400 лв. за особен представител. Като съобрази фактическата и правна сложност на спора, извършените по делото действия от пълномощника на ищците, съдът намира, че не са налице основания за намаляване на адвокатското възнаграждение на основание чл. 78, ал. 5 ГПК. В полза на ищцата Т.К., ответниците следва да заплатят разноски в размер на общо 700 лв. за въззивното производство, съобразно уважената част от исковете. (половината искове са отхвърлени)

До приключване на устните състезания пред СГС въззивниците – ответници не са представили никакви доказателства за реално направени разноски в това производство, поради което в полза на ответниците не се присъждат разноски пред въззивния съд.

Така мотивиран Софийският градски съд

 

                                               Р  Е  Ш  И  :

 

ВРЪЩА въззивна жалба № вх. № 1040594/08.10.2014 г. подадена от името на С.С.М. и ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 19918/2014 г. по тази жалба.

 

ОБЕЗСИЛВА, на основание чл. 270, ал. 3 ГПК, решение № І – 41-79/01.08.2014 г. по гр. д. № 9376/2010 г. на 41 с - в, СРС в частите, в които исковете по чл. 108 ЗС и чл. 109 ЗС са уважени по отношение на Т.Р.С. и ВРЪЩА делото на СРС в тази част, за разглеждане на предявените искове с участието на законните наследници на това лице, конституирани в производството, а именно : В.Н.М., Н.Н.С., Г.Н.Н., Б.Н.Н., Ф.И.Я., В.И.Я., Р.И.Я., Т.И.Я., М.К.С., Б.К.С., Д.К.С. и Я.К.С., последните трима действащи чрез законният им представител – тяхната майка Х.М.С..

 

ОТМЕНЯ решение № І – 41-79/01.08.2014 г. по гр. д. № 9376/2010 г. на 41 с-в, СРС в частта, в която Е.К.С., ЕГН **********, Р.В.Ч., ЕГН **********, Е.С.Ч., ЕГН **********, Я.Н.С., ЕГН **********, С.С.Ч., ЕГН **********, А.Й.Г., ЕГН **********, С.С.Ч., ЕГН **********, Р.А.М., ЕГН **********, Т.С.В., ЕГН **********, С.Р.М., ЕГН ********** и Т.С.С., ЕГН ********** са осъдени, на основание чл. 109 ЗС, да прекратят неоснователните си действия, изразяващи се в изграждане на незаконни четири постройки (сгради) без съгласието на ищците Д.К.К., М.А.К., П.А.К. и Т.С.К. и без учредено от последните право на строеж, които са построени в „Поземлен имот с пл. № 69 в кв.12 по плана на гр. София, м. Ж. к. Факултета с площ от 780 кв. м., описан подробно по - горе, както и да премахнат за тяхна сметка четирите броя сгради, с което да осигурят възможност на ищците да упражнява правото си на собственост върху имота в пълен обем и вместо това ПОСТАНОВИ :

 

ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл. 109 ЗС, предявени от Д.К.К., ЕГН **********, М.А.К., ЕГН **********, П.А.К., ЕГН ********** и Т.С.К. с ЕГН **********, с адрес на представителя си по делото  : гр. София, ул. „********, чрез адв. Д. К., срещу Е.К.С., ЕГН **********, Р.В.Ч., ЕГН **********, Е.С.Ч., ЕГН **********, Я.Н.С., ЕГН **********, С.С.Ч., ЕГН **********, С.С.Ч., ЕГН **********, Р.А.М., ЕГН **********, Т.С.В., ЕГН **********, С.Р.М., ЕГН ********** и Т.С.С., ЕГН **********, всички чрез адв. Д. *** и А.Й.Г., ЕГН **********, с адрес *** за прекратяване на неоснователните им действия, изразяващи се в изграждане на незаконни четири постройки (сгради) без съгласието на ищците и без учредено от последните право на строеж, които са построени в „Поземлен имот с пл. № 69 в кв.12 по плана на гр. София, м. „Ж. к. Факултета“ с площ от 780 кв. м., описан подробно по – горе и премахване за тяхна сметка четирите броя сгради, с което да осигурят възможност на ищците да упражнява правото си на собственост върху имота в пълен обем.

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № І – 41-79/01.08.2014 г. по гр. д. № 9376/2010 г. на 41 с-в, СРС, в частта, в която Е.К.С., ЕГН **********, Р.В.Ч., ЕГН **********, Е.С.Ч., ЕГН **********, Я.Н.С., ЕГН **********, С.С.Ч., ЕГН **********, А.Й.Г., ЕГН **********, С.С.Ч., ЕГН **********, Р.А.М., ЕГН **********, Т.С.В., ЕГН **********, С.Р.М., ЕГН ********** и Т.С.С., ЕГН **********, са осъдени, на основание чл. 108 ЗС, да предадат на Д.К.К., ЕГН **********, М.А.К., ЕГН **********, П.А.К., ЕГН ********** и Т.С.К. с ЕГН **********, владението върху следния недвижим имот : Поземлен имот с пл. № 69 в кв.12 по плана на гр. София, одобрен със заповед РД-50-09-251 от 1987 г. на Гл. архитект на гр. София, м. Ж. к. „Факултета“, с площ от 780 кв. м., при съседи: северозапад - ул. „Докер“, североизток-имоти с пл. № 68 и 70 от кв. 12, от югоизток - имот с пл. № 73 от кв. 12 и от югозапад - ул. „Активист“, с административен адрес гр. София, ул. „********, кв. „Факултета“, съставляващ поземлен имот с пл. № 69 в кв. 54 по РП на м. Факултета, одобрен с Решение № 25 по Протокол № 24/30.03.2001 г. на СОС с площ от 802 кв. м., който представлява поземлен имот с идентификатор 68134. 1109. 687 по КК и КР, одобрени със заповед № РД-18-50/02.11.2011 г. на Изп. директор на АГКК, с адрес на поземления имот : гр. София, ул. „******** с площ 802 кв. м., при съседи : поземлен имот с идентификатор 68134.1109.670, поземлен имот с идентификатор 68134.1109.921, поземлен имот с идентификатор 68134.1109.922, поземлен имот с идентификатор 68134.1109.688 поземлен имот с идентификатор 68134.1109.679 съобразно скица № 1623/12.01.2012 г. издадена от СГКК гр. София.

 

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Е.К.С., ЕГН **********, Р.В.Ч., ЕГН **********, Е.С.Ч., ЕГН **********, Я.Н.С., ЕГН **********, С.С.Ч., ЕГН **********, С.С.Ч., ЕГН **********, Р.А.М., ЕГН **********, Т.С.В., ЕГН **********, С.Р.М., ЕГН ********** и Т.С.С., ЕГН **********, всички чрез адв. Д. *** и А.Й.Г., ЕГН **********, с адрес ***, да заплатят на Т.С.К., ЕГН **********, с адрес на представителя си по делото  : гр. София, ул. „********, чрез адв. Д. К., разноски пред СГС общо в размер на 700 лв., съобразно уважената част от исковете.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                            ЧЛЕНОВЕ:  1.                                 

 

 

 

 

         2.