№ 742 / 5.12.2019 г.
Р Е Ш Е Н И Е
04.12.2019 година
град Монтана
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД - МОНТАНА, Първи граждански състав в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА МИХАЙЛОВА
при секретаря Светлана Станишева, като разгледа докладваното от съдия МИХАЙЛОВА гр.д. № 1454 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявените искове са установителни и са с правно основание чл.422 ал.1 ГПК във връзка с чл.415 ал.1 от ГПК във връзка с чл.79 ал.1 от ЗЗД и чл.92 ЗЗД.
Ищецът „Т. Б. Е. г., чрез пълномощника си адв.З.Й.Ц. предявява срещу ответника Т.П.И. xxx установителен иск с посочено правно основание чл. 422 вр. с чл.415, ал.1, т.1 от ГПК.
Поддържа, че по ч.гр.д.№ 875/2019г. на РС Монтана е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК за сумата от 1 741.20 лева главница за потребени и незаплатени далекосъобщителни услуги, ведно със законната лихва от депозиране на заявлението и разноските по делото, 34.82 лв. държавна такса и 360.00 лева адвокатско възнаграждение.
Във връзка с постъпило възражение от длъжника срещу издадената заповед за изпълнение в законоустановения срок по чл.414 ГПК, предявява и настоящия установителен иск за установяване вземането по издадената заповед за изпълнение до размера от 1 741.20 лева, която сума представлява цена на потребени и незаплатени мобилни услуги.
Поддържа, че ответникът е абонат на дружеството, с когото са сключени следните договори за предоставяне на услуги:
1.Договор за мобилни услуги и договор за лизинг от 04.12.2014г. с предоставен мобилен номер 0. 050624. впоследствие сменен с номер 0. 5., по повод подадено заявление за смяна и предоставено мобилно устройство.
2. Договор за мобилни услуги и договор за лизинг от 22.12.2015г. с предоставен мобилен номер 0. 6.. и предоставено мобилно устройство.
3. Договор за мобилни услуги и договор за лизинг от 18.05.2016г. с предоставен мобилен номер 0. 6.. и предоставено мобилно устройство.
4. Договор за мобилни услуги и договор за лизинг от 22.07.2016г. с предоставен мобилен номер 0. 6.. и предоставено мобилно устройство.
5. Допълнително споразумение к. договор за мобилни/фиксирани услуги от 02.03.2017г.
Въз основа на посочените договори и допълнителни споразумения поддържа, че ответникът е ползвал предоставяните от Дружеството мобилни услуги, като потреблението е фактурирано в издадени от ищеца фактури.
За потребените от абоната-ответник услуги за периода м.06.2017 г. до м.10.2017 г. ищецът е издал следните фактури: фактура от 15.06.2017г. за отчетен период 15.05.2017г.-14.06.2017г.; фактура от 15.07.2017г. за отчетен период 15.06.2017г.-14.07.2017г.; фактура от 15.08.2017г. за отчетен период 15.07.2017г.-14.08.2017г.; фактура от 15.09.2017г. за отчетен период от 15.08.2017г.-14.09.2017г. и фактура от 15.10.2017г., която включва задължения за плащане на неустойки за предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги, както и предсрочно изискуем остатък от лизингови вноски, като претендираната сума по последната фактура е в общ размер от 1 282.66 лева.
Поддържа, че общата стойност на неизплатените парични задължения от ответника по издадените фактури съгласно сключените между тях договори е в размер на 1 741.20 лева.
Ищецът твърди, че изискуемостта на вземанията му по всяка от фактурите е настъпвала петнадесет дни след издаването й. В периода след издаване на първата от фактурите длъжникът не е извършвал плащания, като и к. настоящия момент задълженията не са погасени.
Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника Т.П.И., че к. него съществува изискуемо вземане на ищеца ,,Т. Б.“ Е. в размер на 1741.20 лева за незаплатени далекосъобщителни услуги съгласно издадени фактури от 15.06.2017г., 15.07.2017г., 15.08.2017г., 15.09.2017г. и 15.10.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване заповед за изпълнение, както и за присъждане на разноските в заповедното и в настоящето исково производство.
Приложил е писмени доказателства к. исковата си молба. С ИМ са направени искания за допълнителни доказателства.
Ответникът Т.П.И. xxx, в срока по чл.131, ал.1 от ГПК, не представя писмен отговор на исковата молба и не взема становище по предявения иск.
Доказателствата по делото са писмени. Прието е и заключение на вещо лице по съдебно-счетоводна експертиза.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните по свое убеждение и при условията на чл.235 ГПК, приема за установено следното:
Безспорно е установено от събраните по делото доказателства, че ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК срещу Т.П.И. xxx, въз основа на което е образувано ч.гр.д.№ 875/2019 година по описа на РС – Монтана. Издадена е заповед за изпълнение № 567/ 01.04.2019г., с която длъжникът Т.П.И. е осъдена да заплати на заявителя „Т. Б. Е. сумата от 1 741.20 лева неизпълнени задължения по договори за мобилни услуги, ведно със законната лихва от 29.03.2019г. до окончателното й изплащане и разноските по делото. В законоустановения двуседмичен срок е постъпило възражение от длъжника с твърдение, че не дължи изпълнение. След изпратено съобщение до заявителя в заповедното производство и в законоустановения едномесечен срок ищецът е предявил настоящия установителен иск.
Безспорно е установено също така, че между Т.П.И. и „Т. Б. Е. са сключени следните договори за предоставяне на услуги:
1.Договор за мобилни услуги № ********* и Договор за лизинг от 04.12.2014 г. Съгласно Договора на клиента е предоставен мобилен телефонен номер 0. и мобилно устройство Apple iPhone 6. Plus 16GB Silver. Предоставянето на устройството е уредено от страните в отделен договор за лизинг, съгласно който общата цена на лизинговата вещ е 1563.77 лв. с вкл. ДДС. За ползването й лизингополучателят се задължава да извърши двадесет и три месечни вноски в размер на 67.99 лв. с вкл. ДДС (56.65 лв. без ДДС) всяка, като е предвидено те да се фактурират с месечните сметки за ползвани мобилни услуги. Със Заявление за смяна на номер от 06.06.2015 г. клиентът е заявил смяна на мобилен номер 0. с нов мобилен номер 0..
2.Договор за мобилни услуги № ********* и Договор за лизинг от 22.12.2015 г. Съгласно Договора на клиента е предоставен мобилен телефонен номер 0. и мобилно устройство Tablet Lenovo Tab 2 A 7-30 7 inch. Предоставянето на устройството е уредено от страните в отделен Договор за лизинг, съгласно който общата цена на лизинговата вещ е 128,57 лв. с вкл. ДДС. За ползването й лизингополучателят се задължава да извърши двадесет и три месечни вноски в размер на 5,59 лв. с вкл. ДДС (4.65 лв. без ДДС) всяка, като е предвидено те да се фактурират с месечните сметки за ползвани мобилни услуги.
3.Договор за мобилни услуги № 6.. и Договор за лизинг от 18.05.2016 г. Съгласно Договора на клиента е предоставен мобилен телефонен номер 0. и мобилно устройство Apple iPhone 6s 16 GB Space Gray. Предоставянето на устройството е уредено от страните в отделен Договор за лизинг, съгласно който общата цена на лизинговата вещ е 1063.27 лв. с вкл. ДДС. За ползването й лизингополучателят се задължава да извърши една първоначална вноска от 500.00 лв. и двадесет и три месечни вноски в размер на 24.49 лв. с вкл. ДДС (20,41 лв. без ДДС) всяка, като е предвидено те да се фактурират с месечните сметки за ползвани мобилни услуги.
4.Договор за мобилни услуги № ********* и Договор за лизинг от 22.07.2016 г. Съгласно Договора на клиента е предоставен мобилен телефонен номер 0. и мобилно устройство И и awe i УЗ И Gold. Предоставянето на устройството е уредено от страните в отделен Договор за лизинг, съгласно който общата цена на лизинговата вещ е 137.77 лв. с вкл. ДДС. За ползването й лизингополучателят се задължава да извърши двадссет и три месечни вноски в размер на 5.99 лв. с вкл. ДДС (4.99 лв. без ДДС) всяка, като е предвидено те да се фактурират с месечните сметки за ползвани мобилни услуги.
5.Допълнително споразумение № 0. к. договор за мобилни/фиксирани услугн от 02.03.2017 г. Съгласно Допълнителното споразумение за мобилен номер 0. влиза в сила нов абонаментен план.
Въз основа на посочените договори ответникът е ползвал предоставяните от Дружеството мобилни услуги, като потреблението е фактурирано под клиентския номер на абоната № 0..
За потребените от абоната-ответник услуги за периода от м.06.2017 г. до м.10.2017 г. ищецът е издал 5 броя фактури, както следва:
Фактура № 7.., е издадена за отчетния период 1. 1. г. и включва следните задължения на клиента за посочения период с настъпил падеж на 30.06.2017 г.: за мобилен номер 0.: месечна абонаментна такса 14.99 лв., временно възстановяване на изходящия трафик 1,24 лв. такса спиране на номер 0,75 лв., гласова поща 0,10 лв., роуминг таксуване (общо) 20.99 лв.. които са в общ размер на 38.07 лв. без ДДС - 45,68 лв. с вкл. ДДС; за мобилен номер 0.: месечна абонаментна такса 18.32 лв., временно възстановяване на изходящия трафик 1,24 лв., такса спиране на номер 0,75 лв., разговори к. „Грижа за клиента" 0.02 лв., Разговори с Т. 0,25 лв., които са в общ размер на 20.58 лв. без ДДС - 24.70 лв. с вкл. ДДС; услуга Плати с Т. от Google Play Store 12.98 лв. с вкл. ДДС; месечна лизингова вноска за мобилно устройство Huawei Y3 II Gold 5.99 лв. с вкл. ДДС; за мобилен номер 0.: месечна абонаментна такса 16.66 лв., такса спиране на номер 0,75 лв., които са в общ размер на 17.41 лв. без ДДС - 20,89 лв. с вкл. ДДС; месечна лизингова вноска за мобилно устройство Tablet Lenovo Tab 2 А7-30 7 inch 5.59 лв. c вкл. ДДС; за мобилен номер 0.: месечна абонаментна такса 25,82 лв., кратки текстови съобщения (SMS) 0,32 лв., такса спиране на номер 0,75 лв., които са в общ размер на 26.89 лв. без ДДС - 32,27 лв. с вкл. ДДС; месечна лизингова вноска за мобилно устройство Apple iPhone 6s 16 GB Space Gray 24.49 лв. c вкл. ДДС Общата сума начислена във фактурата е 172.59 лв., като след приспадане на 0,16 лв. надвнесено плащане за задължение от предходен отчетен период претендираната сума по фактурата е 172.43 лв.
Фактура № 7. г. е издадена за отчетния период 15/06/2017- 14/07/2017 г. и включва следните задължения на клиента за посочения период с настъпил падеж на 30.07.2017 г.: за мобилен номер 0.: месечна абонаментна такса 14.99 лв., временно възстановяване на изходящия трафик 1,24 лв. такса спиране на номер 0,75 лв., допълнителни услуги Мобилен Интернет 3.33 лв., роуминг таксуване (общо) 0,16 лв., които са в общ размер на 20.47 лв. без ДДС - 24.57 лв. с вкл. ДДС; за мобилен номер 0.: месечна абонаментна такса 18.32 лв., такса спиране на номер 0,75 лв.; Разговори к. „Грижа за клиента" 0,02 лв., които са в общ размер на 19,09 лв. без ДДС - 22,91 лв. с вкл. ДДС; услуга Плати с Т. от Google Play Store 18.95 лв. с вкл. ДДС; мессчна лизингова вноска за мобилно устройство Huawei Y3 II Gold 5.99 лв. с вкл. ДДС; за мобилен номер 0.: месечна абонаментна такса 16.66 лв., такса спиране на номер 0,75 лв., които са в общ размер на 17.41 лв. без ДДС-20,89 лв. с вкл. ДДС; месечна лизингова вноска за мобилно устройство Tablet Lenovo Tab 2 А7-30 7 inch 5.59 лв. c вкл. ДДС; за мобилен номер 0.: месечна абонаментна такса 25,82 лв., такса спиране на номер 0,75 лв., които са в общ размер па 26.57 лв. без ДДС - 31,88 лв. с вкл. ДДС; месечна лизингова вноска за мобилно устройство Apple iPhone 6s 16 GB Space Gray 24.49 лв. c вкл. ДДС. Общата сума начислена и претендирана по фактурата, е 155.27 лв.
Фактура № **********/15.08.2017 г. е издадена за отчетния период 15/07/2017- 14/08/2017 г. и включва следните задължения на клиента за посочения период с настъпил падеж на 30.08.2017 г.: за мобилен номер 0.: месечна абонаментна такса 14.99 лв. без ДДС - 17,99 лв. с вкл. ДДС; за мобилен номер 0.: месечна абонаментна такса 18.32 лв. без ДДС - 21,99 лв. с вкл. ДДС; месечна лизингова вноска за мобилно устройство Huawei Y3 II Gold 5.99 лв. с вкл. ДДС; за мобилен номер 0.: месечна абонаментна такса 16.66 лв. без ДДС - 19,99 лв. с вкл. ДДС; месечна лизингова вноска за мобилно устройство Tablet Lenovo Tab 2 А7-30 7 inch 5.59 лв. c вкл. ДДС; за мобилен номер 0.: месечна абонаментна такса 25,82 лв., разговори к. „Грижа за клиента" 0,02 лв., които са в обш размер на 25.84 лв. без ДДС - 31,00 лв. с вкл. ДДС; месечна лизингова вноска за мобилно устройство Apple iPhone 6s 16 GB Space Gray 24.49 лв. c вкл. ДДС. Общата сума начислена и претендирана по фактурата, е 127,04 лв.
Фактура № 7. г. е издадена за отчетния период 15/08/2017- 14/09/2017 г. и включва следните задължения на клиента за посочения период с настъпил падеж на 30.09.2017 г.: за мобилен номер 0.: месечна абонаментна такса (-5.32) лв. без ДДС - (-6.,39) лв. с вкл. ДДС; за мобилен номер 0.: месечна абонаментна такса (-6..50) лв. без ДДС - (-7,80) лв. с вкл. ДДС; месечна лизингова вноска за мобилно устройство Huawei Y3 U Gold 5.99 лв. с вкл. ДДС; за мобилен номер 0.: месечна абонаментна такса (-5.91) лв. без ДДС - (-7,09) лв. с вкл. ДДС; месечна лизингова вноска за мобилио устройство Tablet Lenovo Tab 2 А7-30 7 inch 5.59 лв. c вкл. ДДС; за мобилен номер 0.: месечна абонаментна такса (-9,16) лв. без ДДС - (-10,99) лв. с вкл. ДДС; месечна лизингова вноска за мобилно устройство Apple iPhone 6s 16 GB Space Gray 24.49 лв. c вкл. ДДС_(Отрицателната стойност на месечната абонаментна такса във фактурата се е формирала в резултат на приспадане между таксата за посочения отчетен период, съобразно броя дни, през които клиентът е ползвал услугите на оператора и таксата за предварително начислен пълен брой дни с достъп до услугите на оператора за отчетния период). Общата сума начислена и претендирана по фактурата, е 3,80 лв.
След предсрочното прекратяване на договорите за мобилни услуги, сключени между „Т. Б." Е. и Т.П.И., на потребителя е издадена и фактура № **********/15.10.2017 г., която включва задължения за заплащане на неустойки за предсрочното прекратяване на договорите за мобилни услуги чрез процесиите номера 0.. 0., 0. и 0. в общ размер на 1010.07 лв., както и предсрочно изискуем остатък от лизингови вноски за мобилни устройства Huawei Y3 II Gold , Tablet Lenovo Tab 2 A 7-30 7 inch и Apple iPhone 6s 16 GB Space Gray в общ размер на 272.59 лв. с вкл. ДДС.
Претендираната сума по последната фактура е в размер на 1282.66 лева.
Общите задължения по издадените 5 броя фактури по сключените договори между страните са на стойност от 1 741.20 лева. Във фактурите не са индивидуализирани договорите, които ищецът е прекратил предсрочно.
От заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза, неоспорено от страните, което съдът приема като обективно и компетентно изготвено, се установява, че издадените 5 броя фактури са осчетоводени от ищеца и не са заплатени к. датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК, както и к. момента на извършване на проверката. Вещото лице е отразило, че начислените неустойки са съобразени със съответните клаузи в договорите и допълнителните споразумения, като конкретно е посочило дължимите суми за неустойка по мобилни номера, както и дължимите по договори за лизинг.
Гореизложената фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото писмени доказателствени средства и заключението на съдебно-счетоводната експертиза.
По делото е безспорно установено, че страните са били в облигационни отношения с основание сключени договори за предоставяне на мобилни услуги и допълнително споразумение и съответните договори за лизинг, приобщени к. доказателствата по делото.
Не се установява, че процесните договори са прекратени от ищеца едностранно поради забава в плащанията от страна на ответника, като потребител на услуги. В исковата молба не са изложени конкретни фактически твърдения за периода на забавата по всеки един от сключените между страните договори.
Съгласно чл.87, ал.1 от Закона за задълженията и договорите, когато длъжникът по един двустранен договор не изпълни задължението си поради причина, за която той отговаря, кредиторът може да развали договора, като даде на длъжника подходящ срок за изпълнение с предупреждение, че след изтичането на срока ще смята договора за развален. Законът изисква предупреждението да е отправено писмено, когато договорът е сключен в писмена форма. Изискването за писмено предупреждение до длъжника за разваляне на договора не е дерогирано от приложимите между страните общи условия, които са общодостъпни.
Според чл.19б от същите едностранното прекратяване на сключен индивидуален договор не настъпва автоматично поради изпадане на потребителя в забава да заплати задълженията си, а дава право на Т. да го прекрати на това основание. За упражняване на това право следва да е налице писмено изявление на Т. като кредитор, изправна страна по договора, което да достигне до другата страна, каквито доказателства по делото няма, няма и твърдения в исковата молба в тази насока, поради което съдът приема, че договорите между страните не са прекратени поради виновно неизпълнение задълженията на потребителя, предвидени в чл.27 от ОУ за плащане на посочената във фактурата сума в срока, указан на фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата на издаването й.
Липсата та твърдяното от ищеца основание за прекратяване на договорите за мобилни услуги – виновно неизпълнение задълженията от страна на ответницата, като потребител води до неоснователност на претендираната за плащане неустойка по всеки един от договорите в общ размер от 1 010.07 лева.Неустойката е договорена в случай на прекратяване на договорите по вина на потребителя в размер на сумата от стандартните за съответния абонаментен план месечни абонаментни такси до края на срока на договора, като по делото не се установи договорите да са прекратени по вина на потребителя, поради което и неустойка не се дължи.
От друга страна, дори и да се приеме, че е налице виновно неизпълнение на договорните задължения от страна на потребителя, то съдът намира, че клаузата за неустойка е нищожна, поради противоречие с добрите нрави. Тя излиза извън допустимите законови рамки, тъй като ищецът получава имуществена облага от насрещната страна в определен размер, какъвто би получил, ако договорът не беше развален, без обаче да се престира от негова страна, респективно да е извършил допълнителни разходи по договора, което води до неоснователно обогатяване и нарушава принципа на справедливост. Размерът й е прекомерен, имайки предвид естеството на обезпеченото с неустойка задължение и неговия размер. Така уговорената неустойка има подчертано санкционен характер и би довела до несправедливия правен резултат, ,,Т. Б. Е. - София да получи имуществена облага от насрещната страна, което създава условия за неоснователно обогатяване. От тук следва изводът, че неустойката излиза извън присъщите й по закон функции - обезпечителна, обезщетителна и санкционна. Съдът счита, че уговорената неустойка нарушава добрите нрави, поради което същата е нищожна, чл.26, ал.1, предл.3 ЗЗД. В тази насока е формирана съдебна практика на ВКС (Решение № 110 от 21.07.2016г. на ВКС, по т.д. № 122682015г. Іт.о.).
Отделно неустоечната клрауза се явява нищожна на основание чл.146, ал.1 от ЗЗП вр. с чл.143, т.5 и т.14 от ЗЗП. Ответницата има качеството на потребител съгласно §13, т.1 от ДР на ЗЗП. Съдът намира, че процесната клауза за неустойка осъществява фактическия състав по чл.143, т.5 ЗЗП – задължава потребителя при неизпълнение на негови задължения да заплати необосновано висока неустойка, както и по чл.143, т.1 14 ЗЗП – налага на потребителя изпълнение на неговите задължения за заплащане на абонаментната такса за предоставяните от оператора услуги до края на първоначално уговорения срок, без доставчикът на практика да предоставя услугите, като същевременно не попада в изключенията по чл.144 ЗЗП. Клаузата от договорите, предвиждаща търсената от ищеца неустойка не е индивидуално уговорена, тъй като представлява част от предварително изготвен от оператора бланков договор, в който се попълват при подписването му единствено данните индивидуализиращи конкретния потребител и избрания план /вид предоставяна услуга/.
Ето защо ответникът, в качеството си на потребител, не би могъл да влияе върху съдържанието му, договаряйки със служителя на дружеството промени в бланкетните клаузи. Противното – предоставена такава възможност при подписване на процесните договори, не се установява от ангажираните от ищеца доказателства.
Претенцията за заплащане на сумата от 272.59 лева, представляваща сбор от неплатените месечни лизингови вноски по договорите за лизинг, се явява доказана и основателна.
Безспорно е, че страните са сключили договори за лизинг, по силата, на които ответницата е следвало да заплаща в определен срок и размер лизингови вноски. Ищецът е изпълнил задълженията си като е предоставил на ответницата мобилни устройства, а последната не е изпълнила поетите задължения да заплати договорените лизингови вноски. В тежест на ответницата е да установи твърденията си, че е заплатила в договорените срокове лизинговите вноски за предоставените й мобилни устройства, за което не е представила доказателства. В тази насока е и заключението на вещото лице, поради което ответницата дължи общо лизингови вноски в размер на 272.59 лева.
Установява се от приложените фактури за периода, че ответницата Т.П.И. е потребила и не е заплатила мобилни услуги на обща стойност 458.54 лева, които са фактурирани за четири последователни месеца, приложени от л.38 до л.49 от делото, като к. всяка от фактурите е приложено извлечение-детайлизирана справка от потреблението на ползвания номер.
Налице е неизпълнение от страна на ответника да заплати стойността на предоставените му услуги, издадени са фактури и стойността на същите не е заплатена. Изпълнен е фактическия състав на договорно неизпълнение съгласно чл.79 от ЗЗД.
Няма данни в хода на производството ответникът да е изпълнил това си задължение, поради което тези искове са основателни и следва да бъдат уважени.
Съобразно този изход на делото ответната страна следва да бъде осъдена да заплати на ищеца съразмерно с уважената част от иска сумата от 165.82 лева – разноски в заповедното производство и сумата от 275.91 лева - реализирани в настоящото исково производство разноски.
По горните съображени, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО съществуването на вземане от „Т. Б. Е., ЕИК ********* със седалище и адрес на управление град С. район М. ж. 4. Б. П. С. с. 6. к. Т.П.И. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx, възлизащо на сумата от общо 731.13 лева – незаплатени мобилни услуги и дължими лизингови вноски, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на Заповед за изпълнение – 29.03.2019 година до окончателното изплащане на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 567/01.04.2019г. по ч.гр.д.№ 875/2019 година по описа на Районен съд – Монтана.
ОТХВЪРЛЯ предявения по реда на чл.422 от ГПК от „Т. Б. Е., ЕИК ********* със седалище и адрес на управление град С. район М. ж. 4. Б. П. С. с. 6. срещу Т.П.И. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx иск за установяване на вземане в размер на 1 010.07 лева общо, неустойка по Договори за мобилни услуги, предмет на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №567 от 01.04.2019 година, издадена по ч.гр.д.№ 875/2019 година по описа на Районен съд – Монтана, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Т.П.И. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx ДА ЗАПЛАТИ на „Т. Б. Е., ЕИК ********* със седалище и адрес на управление град С. район М. ж. 4. Б. П. С. с. 6. сумата от 165.82 лева – разноски в заповедното производство и сумата от 275.91 лева - реализирани в настоящото исково производство разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Монтана в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: