Р Е Ш
Е Н И Е
град София, 10.07.2019 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19-ти състав, в публично
заседание на единадесети март две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: НЕВЕНА ЧЕУЗ
при секретаря Радослава Манолова, като
разгледа докладваното от съдия Чеуз гр. дело № 3 853 по описа на 2017 година, и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени обективно и субективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422 ал.1 от ГПК вр. чл. 415
ал.1 от ГПК.
Ищецът „ЦКБ” АД твърди, че в нейна полза е издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист по
ч.гр.д. 56109/2015 г. на РС – София, 54 състав срещу И.С.М., А. А.К. и С. С.Ж.,
последните двама като поръчители, за солидарно заплащане на сумата от 27 131,
17 лв. – главница по договор за банков кредит, сумата от 2 097, 91 лв. – договорна
лихва за периода 01.03.2015 г. – 17.08.2015 г., сумата от 624, 87 лв. – наказателна
лихва за периода 21.02.2015 г. – 15.09.2015 г. Присъдени били и разноските в
заповедното производство, както и законна лихва върху главницата. Твърди се, че
страните са в договорни отношения по повод договор за кредит, който бил
нередовно обслужван от кредитополучателя, поради което бил обявен за предсрочно
изискуем и това обстоятелство било съобщено на кредитополучателя. Твърди се, че
след издаване на заповедта за изпълнение и изпълнителен лист било депозирано
възражение, а съдът указал на ищеца за заяви искове в срока по чл. 415 ал.1 от ГПК.
При тези наведени фактически
твърдения е мотивиран правен интерес от исковете и от съда се иска да признае
за установено по отношение на ответника, че дължи посочените по-горе суми.
Исковете се поддържат в
открито съдебно заседание от юрк. Б.. Претендират се разноските, сторени в
настоящото производство.
Ответниците И.С.М. и А.А.К. оспорват исковете в отговор в
срока по чл. 367 от ГПК. Заявено е възражение за неоснователност на заявените
претенции.
Възраженията на ответника М. се поддържат в открито
съдебно заседание от адв. М., а тези на ответника К. от адв. Г., които
претендират и разноски.
Депозирана е допълнителна искова молба респ. в срока за
допълнителен отговор е депозиран такъв от ответника К..
Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност
събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните съобразно
разпоредбите на чл.235, ал.2 и ал.3 от ГПК и приетият по делото доклад,
установи следното от фактическа страна:
Видно от приложеното гр. д. 56 109/15 г. на СРС, 54 състав
е депозирано заявление по чл. 417 от ГПК от заявител „ЦКБ” АД. В заявлението е
отправено искане до съда да издаде заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист срещу И.С.М. като кредитополучател, А.
А.К. и С. С.Ж., като поръчители за солидарно заплащане на сумата от 27 131, 17 лв. – главница
по договор за банков кредит, сумата от 2 097, 91 лв. – договорна лихва за
периода 01.03.2015 г. – 17.08.2015 г., сумата от 624, 87 лв. – наказателна лихва
за периода 21.02.2015 г. – 15.09.2015 г. Претендира се законна лихва върху
главницата, считано от 16.09.2015 г. и съдебните разноски, сторени в
производството.
На 21.10.2015 г. СРС, 54 състав е издал по горецитираното
дело заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ за
описаните по-горе суми респ. изпълнителен лист за същите, както и за сумите от 597,
08 лв. – разноски за ДТ и сумата от 977, 81лв. – разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Представен е и договор за кредит за потребителски кредит
№ 03900КР-АА-0512/04.03.2008 г., от съдържанието, на който се установява, че на
същата дата „ЦКБ” АД е сключила с И.С.М. като кредитополучател, А. А.К. и С. С.Ж., като поръчители, същият с предмет предоставяне на кредит в размер на 35 000 лева като
крайният срок за погасяване на кредита е 180 месеца, считано от датата на
неговото усвояване, при условията на месечни вноски, съгласно приложен
погасителен план.
По делото са представени
писма – покани, отправени до тримата длъжници от 17.08.2015 г., с които
е обявена предсрочната изискуемост на кредита. Приложени са и обратни разписки,
досежно факта на тяхното връчване.
По делото е изслушана съдебно счетоводна експертиза,
изготвена от вещото лице М.В.В..
По делото е изслушана и съдебно почеркова експертиза,
изготвена от вещото лице Д.К.В..
Събрани са и свидетелски показания на свидетелката С.З.К..
При тези ангажирани от страните доказателства съдът прави
следните правни изводи:
Видно от ангажираните по делото доказателства исковете
са заявени в указания в нормата на чл. 415 ал.1 от ГПК преклузивен срок.
Предметът на исковите претенции, заявен в настоящото производство е идентичен с
предмета, посочен в заявленията по чл. 417 от ГПК. Депозираните възражения от
страна на длъжниците – физически лица в заповедното производство са в срока по
чл. 414 ал. 2 от ГПК, предвид което съдът намира, че заявените искове в
настоящото производство са процесуално допустими.
Съгласно нормата на чл. 154 от ГПК, установяваща
правилата за разпределяне на тежестта на доказване ищецът
следва да установи по безспорен
и категоричен начин - договорно правоотношение с
ответника, обстоятелството, че ответникът – длъжник не е изпълнил в срока и при
условията по договора задължението да върне предоставената му по договора сума
т.е. че същият е неизправна страна по договора, размера и периода на
претенцията си.
От своя страна ответникът следва да установи факта на
изпълнение т.е. че е изплатил на ищцовото дружество /изцяло
или отчасти/ дължимите от него суми, както и възраженията си срещу вземането на
ищеца или неговата изискуемост.
С оглед на представените писмени доказателства –договор за кредит съдът
приема, че между страните по настоящия спор са възникнали облигационни
отношения по повод сключен договор, по силата на който ищецът е предоставил на
ответника кредит в уговорения размер срещу насрещното му задължение да погасява
задълженията си по начина и в сроковете, уговорени в договора.
Страните не са формирали спор относно фактът, че паричната сума, предмет на
договора е усвоена от кредитополучателя. Това обстоятелство е установено и от
приетата по делото ССчЕ.
При тези установени по делото факти ищецът твърди,
че с оглед неизпълнение на договорните задължения на ответника точно и в срок
да плаща дължимите месечни погасителни вноски кредитът е станал
предсрочно изискуем, от което мотивира и претенцията си спрямо него. Такава клауза
за предсрочна изискуемост е уговорена в отношенията между страните в т.10.2 от договора. С оглед задължителното разрешение за настоящия съдебен състав,
установено в ТД 4/2013 г. на ВКС за настъпването на предсрочна изискуемост по договорно правоотношение е
необходимо кредиторът да уведоми длъжника за нея и уведомлението да достигне до
адресата си. По настоящото дело доказателства в тази насока са ангажирани – депозирани покани, връчени по пощата с обратни
разписки. Датата на връчване на поканите е в момент, предхождащ датата на
депозиране на заявлението по чл. 417 от ГПК в съда и след срока, предоставен на
длъжника – настоящ ответник за доброволно изпълнение, визиран в нотариалната
покана. По
отношение на връчването на нотариалната покана е заявено възражение от
ответната страна по повод надлежното връчване на същата по отношение ответника К..
Вещото лице по съдебно почерковата експертиза е обосновало извод, в условията
на вероятност, че обратната разписка, удостоверяваща връчването е подписана от
лицето, сочено за адресат, а именно – ответникът К.. Същата е изпратена, с
оглед данните по делото, на настоящия адрес на този ответник. Следва да се има предвид и
обстоятелството, че удостоверителна
сила за получаване на съобщението има осъщественото връчване в случаите на
препоръчана пощенска пратка, която е доставена на адреса на получателя срещу
подпис по арг. на чл. 5, ал. 1 от Общите правила, приети с
Решение № 581/27.10.2010 г. от Комисията за регулиране на съобщенията на основание чл. 36 ал. 2 от ЗПУ или на пълнолетен член на домакинството на
получателя, живеещ на адреса, срещу подпис и документ за самоличност (чл. 5,
ал. 2 от Общите правила). Предвид което настоящият
съдебен състав намира, че по делото е установен факта на надлежно уведомяване
на този поръчител.
Моментът,
в който настъпва предсрочната изискуемост на кредита е
датата, на която волеизявлението на банката, че счита кредита за предсрочно
изискуем, е достигнало до длъжника - кредитополучател, и то ако към този момент
са били налице обективните предпоставки за изгубване на преимуществото на
срока. В настоящото производство ищецът е уведомил надлежно
длъжниците за наличието на предсрочна изискуемост на кредитните му задължения.
С оглед приетото и неоспорено заключение на ССчЕ към момента на получаване на
поканите ответниците са били в забава от 01.03.2015 г. Към датата на изпращане
на поканите- уведомления за настъпила предсрочна изискуемост същите са били в
забава повече от 60 дни т.е. налице са
предпоставките на предвидената в договора възможност кредитът да бъде обявен за
предсрочно изискуем.
Съобразно заключението на ССчЕ по делото е установена
дължимостта на паричните вземания, предмет на настоящото производство. По
делото се съдържат данни за изплащане на тези задължения в рамките на развилото
се паралелно изпълнително производство. В този смисъл е обективиран извод и от
вещото лице по ССчЕ. Осъщественото
принудително изпълнение в рамките на паралелно развиващо се изпълнително
производство не следва да се вземат предвид, доколкото по отношение на същите е
неприложима нормата на чл. 235 ал. 3 от ГПК, съобразно задължителните указания,
дадени с т. 9 от ТР 4/2014 г. на ОСГТК на ВКС. В този смисъл е и решение
99/12.07.2017 г. по гр.д. 60330/2016 г. на Първо ГО на ВКС. При съобразяване на
събраните суми в изпълнителното производство искът за установяване на
съществуването на вземането би се отхвърлил, но длъжникът няма да има право на
обратен изпълнителен лист, тъй като вземането на кредитора е съществувало към
момента на осъщественото принудително изпълнение. Предвид изричното
разпореждане в нормата на чл. 422 ал. 3 от ГПК за издаване на обратен
изпълнителен лист при отхвърляне на иска, то съдът не следва да съобразява
факта на удовлетворяване на вземането чрез осъществено принудително събиране на
сумите по издадения изпълнителен лист въз основа на разпореждането за незабавно
изпълнение в образувания изпълнителен процес.
С оглед данните по делото следва да се има предвид и обстоятелството, че не е спорен по делото фактът, че ищецът е кредитна институция по смисъла на чл. 2 от ЗКИ, а съконтрахентът – ответник е потребител, съгласно легалната дефиниция, дадена в § 13 т.1 от ДР на ЗКИ. С оглед на което правната регламентация на договорната им връзка намира своето приложно поле в Закона за защита на потребителите, в сила от 10.06.2006 г. т.е. действащ към датата на сключване на процесния договор. В тази връзка с оглед императивния характер на разпоредбите, уреждащи материята досежно наличието респ. липсата на неравноправни клаузи съдът следи за наличието на такива служебно и без да е наведено възражение /решение № 23/07.07.2016 г. по дело 3686/2014 г. на Първо ТО на ВКС/. Дефинитивната норма на чл. 143 от ЗЗП, установява характеристиките на неравноправната клауза, а именно това е всяка договорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването на добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на страните по сделката като позволява на търговеца да променя едностранно условията на договора въз основа на непредвидено в него основание /т.10 от същата разпоредба/ или му дава право да увеличи цената на услугата без потребителя да има право да се откаже от договора /т.12 от същата разпоредба/. Санкцията при наличие на такава уговорка е установена в нормата на чл.146 от ЗЗП, където законодателят е предписал нищожност на неравноправните клаузи в договорите с изричното изключение - освен ако не са индивидуално договорени. В нормата на чл. 144 от ЗПП са предвидени и други хипотези, изключващи приложното поле на чл. 143 от ЗПП и касаещи клаузи, с които доставчикът на финансови услуги си запазва правото при наличие на основателна причина да промени без предизвестие лихвен процент, дължим се от потребителя или към сделки с финансови инструменти и услуги, чиято цена е свързана с колебанията на борсов курс или индекс. Клауза, предвиждаща възможност за едностранна промяна на БЛП е предвидена в чл. 6 ал.1 към договора при сбъдване на някое от предвидените в същата условия. В изричното изискване на чл.58, ал.1, т.2 от ЗКИ е посочено, че договорът следва да съдържа методиката и условията за определяне на лихвата до края на договора. В договора такава методологията за определяне на БЛП не се съдържа, липсва и препращаща разпоредба в договора към тази методология респ. няма данни при наличие на такава тя да е доведена до знанието на потребителя - ответник. Видно от приложените по делото писмени доказателства /погасителен план/ и изводите на ССчЕ банката-кредитор е увеличила уговорения лихвен процент по договора едностранно, считано от 01.02.2009 г. Обстоятелството, че изготвения нов погасителен план е доведен до знанието на кредитополучателя не преодолява изискванията на сочената разпоредба на чл. 58 ал.1 т.2 от ЗКИ доколкото същото съставлява само и единствено уведомление за променения БЛП т.е. изпълнение на задължението на банката, уговорено в чл. 6 ал.2 от договора. Двустранно съглашение, постигнато между страните по договора досежно промяна в лихвения процент по делото не е представено респ. не са и навеждани твърдения за съществуване на такова.
При ангажираните по делото доказателства съдът намира, че нормата на чл. 144, ал.2, т.1 ЗЗП не може да намери приложение. Това е така, защото за попадането й под приложното поле следва доставчика на финансовата услуга да е поел задължението да уведоми другата страна за извършените без предизвестие едностранни промени в лихвения процент в 7-дневен срок и другата страна по договора да има възможност незабавно да го прекрати доколкото липсва предвидена възможност кредитополучателят незабавно да прекрати договора. При тези изложени съображения, настоящият съдебен състав намира, че липсва основание за банката – кредитор едностранно да повиши лихвения процент, считано от 01.02.2009 г. с оглед нищожността на клаузата на чл. 6 ал.1 от договора. Предвид което размерът на дължимите вземания на ищеца следва да се определи съобразно уговорения в договора БЛП, които като аритметично изражение са посочени в заключението на ССчЕ. Съобразно същото от момента на едностранното увеличаване на БЛП /01.02.2009 г./ до обявяване на кредита за предсрочно изискуем банката-ищец е надвзела без налично основание за това суми за лихви /договорна и наказателна/ в общ размер на 5 167, 76 лв. Вещото лице е посочило в заключението си, че задълженията на кредитополучателят от датата на забавата до датата на обявяване на кредита за предсрочно изискуем / 01.03.2015 г. – 18.08.2015 г./ са в размер на 2 281, 50 лв. и то в случай, че се приеме, че вземането за наказателна лихва е основателно. Дължимата сума по тези вноски като аритметично изражение е около два пъти и половина по-малка от неоснователно надвзетата от банката по отношение на кредитополучателя сума за лихви с оглед едностранно променения от нея БЛП. В обобщение нито към датата обявяване на кредита за предсрочно изискуем, нито към датата на депозиране на заявлението по чл. 417 от ГПК ответниците са имали непогасени падежирали вноски по кредита, поради което заявените искове като неоснователни подлежат на отхвърляне. С оглед установената липса на неплатени падежирали вноски към датата на депозиране на заявлението по чл. 417 от ГПК настоящият съдебен състав намира, че към сочената дата изобщо е липсвало основание за иницииране на заповедно производство респ. настоящото такова. Разясненията, дадени с ТР 8/2017 г. от 02.04.2019 г. на ОСГТК на ВКС по отношение на падежиралите вноски са неприложими в настоящата хипотези предвид изначалната липса на такива вноски към датата на заявлението по чл. 417 от ГПК.
С оглед разясненията, дадени с ТР 4/2014 г. на ОСГТК на ВКС настоящият
съдебен състав дължи произнасяне и по разноските в заповедното производство. Отговорността
за разноски е с акцесорен характер, поради което с оглед неоснователността на
заявените претенции такива в заповедното производство не се следват.
На основание чл. 78 ал.3 от ГПК на ответника К. се следва сумата от
1 850 лв. разноски, а на ответника М. не се следват разноски предвид
липсата на данни по делото такива да са извършвани / в пълномощното на стр.
130, легитимиращо адв. М. с представителна власт липсва отбелязване за
уговорено и заплатено възнаграждение/.
Водим от горното, СГС, I -19 състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от "Ц.К.Б." АД, ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление:*** искове с правно основание чл. 422 ал.1 вр. с чл. 415
ал.1 от ГПК срещу И.С.М., ЕГН **********, с адрес: *** и А.А.К., ЕГН **********,
с адрес: *** за признаване за установено, че И.С.М. и А.А.К. дължат на „ЦКБ” АД
по договор за кредит 03900КР-АА-0512/04.03.2008 г. от
12.10.2007 сумата от 27 131, 17 лв. – главница
по договор за банков кредит, сумата от 2 097, 91 лв. – договорна лихва за
периода 01.03.2015 г. – 17.08.2015 г., сумата от 624, 87 лв. – наказателна лихва
за периода 21.02.2015 г. – 15.09.2015 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал.3 от ГПК "Ц.К.Б." АД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление:*** да заплати на А.А.К., ЕГН **********, с
адрес: *** сумата от 1 850– разноски в настоящото
производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред САС в двуседмичен срок,
считано от връчване на препис от същото на страните.
При влизане на решението в сила, препис от същото да се
изпрати по гр.д. 56109/2015 г., СРС, 54 състав.
СЪДИЯ: