Р E Ш Е Н И Е
№ 178
гр.Плевен, 19.04.2022 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - гр. Плевен, втори касационен
състав, в открито съдебно заседание на петнадесети март,през две хиляди двадесет и втора
година, в състав:
Председател: Даниела Дилова
Членове: Цветелина Кънева
Снежина
Иванова
При секретаря Милена Кръстева и с участието на
прокурора Дойчо Тарев, като разгледа докладваното от
съдия Дилова касационно административно-наказателно дело №169 по описа за 2022
г. на Административен съд - Плевен и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.63 в ЗАНН във
връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.
Производството по делото е образувано по касационна
жалба подадена от В.Г.В. чрез адв. В.П. против Решение № 2/07.01.2022г. на
РС Кнежа, с което е потвърдено НП № 21-0285-000331 по НАХД 210/2021 г. В
жалбата се твърди, че решението на РС е неправилно и незаконосъобразно поради
допуснати съществени нарушения при изготвянето на решението като немотивирано
при липса на установена от съда фактическа обстановка въз основа на доказателствата по делото. Претендира
разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован не
се явява и не се представлява.
Ответникът по касационната жалба – Районно управление
на МВР – Кнежа, не взема становище по жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура – Плевен дава
заключение за неоснователност на жалбата.
Жалбата е
подадена от надлежна страна в законния срок, поради което е допустима.
С Решение № 2 от 07.01.2022 г. постановено по НАХД № 20211430200210/2021г.
Районен съд Кнежа е потвърдил НП № 21-0285-000331/09.07.2021г. издадено от
Началник група към ОДМВР Плевен, РУ Кнежа като правилно и законосъобразно.С
обжалваното наказателно постановление на В.Г.В. за нарушение на чл. 150 от ЗДвП на осн. чл. 177 ал.1 т.2 от ЗДвП е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 300,00 лева .
За да потвърди наказателното постановление от
фактическа страна РС Кнежа е приел за установено, че на 04.06.2021г. в 21.20ч. в с. Бреница ул. „В.
Коларов“ пред № 14, жалбоподателят В.Г.В.
е управлявал АТВ с рег. № 1829К след като е неправоспособен водач, с което е
нарушил чл. 150 от ЗДвП. За да постанови този резултат въззивният съд е приел,
че при издаването на АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални
нарушения, които да нарушават правото на защита на жалбоподателя. Приел е, че
няма законова забрана АУАН да бъде издаден на следващ ден след установяване на
административното нарушение. Изложил е мотиви, че са спазени
изискванията на ЗАНН при установяване и санкциониране на жалбоподателя,
а наложеното му административно наказание е съобразено с нормата на чл. 177
ал.1 т.2 от ЗДвП по вид и размер, като размерът му е правилно определен към
законовия максимум предвид и предходни подобни нарушения на въззивника.
Въз основа на събраните в хода на
административнонаказателното и съдебното производство доказателства се
установява, че фактическата обстановка по делото е правилно и в пълнота
изяснена от районния съд. Решаващият
състав е извършил пълен и цялостен анализ на събраните доказателства, като е
направил обосновани изводи досежно осъществяване от касатора на състава на
сочените в НП административни нарушения и наличието на законовите предпоставки
за ангажиране на отговорността му, които изцяло се споделят от настоящия състав
и не следва да бъдат преповтаряни на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК.
Неоснователни са възраженията на касатора, че при
издаването на АУАН и НП са допуснати
съществени процесуални нарушения, които водят до незаконосъобразност на
обжалваното наказателно постановление. В жалбата се твърди, че съгласно чл. 40
ал.1 от ЗАНН актът за установяване на административно нарушени се съставя в
присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствали при извършване
или установяване на нарушението, а при липса на свидетели присъствали при
извършването или установяването на нарушението или при невъзможност да се
състави акт в тяхно присъствие, той се съставя в присъствието на други двама
свидетели, като това изрично се отбелязва в него. Съобразно разпоредбата на чл.
189, ал. 2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат
доказателствена сила до доказване на противното. Процесният АУАН е издаден при
спазване правилата на ЗАНН, т. е. представлява редовно съставен акт по смисъла
на посочената по- горе разпоредба. Неоснователни са оплакванията на касатора за
допуснати нарушения на чл. 40 и сл. от ЗАНН, които са довели до
незаконосъобразност и на издаденото НП, както и оплакванията, касаещи
компетентността на актосъставителя и административнонаказващия орган. От
доказателствата по делото се установява, че процесния АУАН е съставен в
присъствие на нарушителя и на свидетел очевидец на нарушението, в който смисъл
е разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН.
Издаденият акт за установяване на административно нарушение съдържа реквизитите
по чл. 42, ал. 1 от ЗАНН, а компетентността на актосъставителя се установява от
приетата като писмено доказателство по делото Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. /стр.9 от
делото/.Направените с АУАН констатации кореспондират с показанията на
свидетелят К., К. и П., за които първостепенния съд е посочил, че дава вяра
като достоверни, обективни и непротиворечиви дъд събраните по делото
доказателства. В същото време нито в хода на административнонаказателното
производство, нито в хода на проведеното съдебно такова са събрани други доказателства,
които да са в противовес на доказателствена съвкупност, съобразена от РС,
поради което настоящият съдебен състав счита, че описаното в АУАН деяние се
установява по несъмнен начин от обективна страна и установената от чл. 189, ал.
2 ЗДвП доказателствена сила на същия не е оборена.
За осъщественото от дееца нарушение законодателят е
предвидил налагане на административно наказание глоба от 100 до 300 лева. По делото не са представени
доказателства, които да подкрепят извода на първостепенния съд, че при
определяне на наказанието
административнонаказващия орган е съобразил нормата на чл. 177 ал.1 т.2
от ЗДвП , както и че въззивника е извършил други предходни нарушения, поради
което наказанието е определено в максималния предвиден размер, а именно глоба в
размер на 300 лв. Ето защо съдът намира, че
обжалваното решение в тази част е неправилно и следва да бъде отменено,
като вместо него се постанови друго, като наказателното постановление бъде
изменено в частта на наложеното наказание, като то бъде определено към минимума
предвиден в закона, а именно глоба в размер на 100 лв. Съдът намира, че и по
този начин ще се постигне превъзпитателният ефект на административното
наказание по отношение на нарушителя като аргумент за намаляване на глобата е
обстоятелството, че в НП не са изложени никакви отегчаващи вината му
обстоятелства, които да са свързани конкретно с извършеното други предходни
нарушения та ЗДвП.
Жалбоподателят е претендирал разноски за адвокатско
възнаграждение.
Съгласно чл.63д от ЗАНН, в съдебните производства по
обжалването на наказателните постановления, страните имат право на разноски по
реда на АПК.ЗАНН не предвижда хипотезите при които се присъждат разноски, а
препраща към АПК. В чл.143 от АПК, са уредени хипотезите при които възниква задължение
на административният орган да възстанови направените по делото разноски от
страна на жалбоподателят - когато е налице отмяна на обжалваният
административен акт – чл.143, ал.1 от АПК, каквато хипотеза в настоящият случай
не е налице. Обжалваното наказателно постановление не е отменено изцяло, нито
частично. Единствено и само е намален размера на наложената санкция, като
същата е определена в предвиденият от закона минимален размер. Втората
хипотеза, в която жалбоподателят има право на разноски е когато, оспореният
административен акт е оттеглен и производството по делото е прекратено на това
основание. В случая тази хипотеза също не е налице наказателното постановление
остава в правния мир и с него е санкционирано неправомерното поведение на жалбоподателя.
Именно крайният резултат от съдебното обжалване следва да се има в предвид при
определянето сторените разноски от страните в производството. В случая
наказателното постановление не е отменено като незаконосъобразно. По тези
съображения искането на жалбоподателя за заплащане на разноски е неоснователно
и не следва да бъде уважено.
Водим от
горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63 в от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 2/07.01.2022 г. постановено по н. а.
х. д. № 20211430200210/202021 г. на Районен съд – Кнежа и ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ НП № 21-0285-000331/09.07.2021 г. издадено от Началник група към ОД на МВР – Плевен, РУ
Кнежа, като намалява размера на наложеното на В.Г.В. на осн. чл. 177 ал.1 т.2 от ЗДвП наказание глоба от 300 лева на 100 лв. за
извършеното от него нарушение на чл. 150 ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/п/ ЧЛЕНОВЕ: 1.
/п/
2. /п/