и за да се произнеса, взех пред вид следното: Производството е по 634б ал.3, във вр. с чл.23 ал.2, във вр. с ал.1, във вр. с чл.22 ал.1 т.6 от ГПК. Образувано е по постъпило искане от „Първа инвестиционна банка” АД – гр.София за отвод на съдията-докладчик по делото Деян Събев. Искането е мотивирано с очевидна пристрастност и действия, насочени във вреда на кредитора с най-голямо вземане в производството и единствен обезпечен такъв с имущество на несъстоятелния длъжник. Твърди се в искането, че „Първа инвестиционна банка” АД е обезпечен кредитор, като има вземания, обезпечени с недвижими имоти, необременени с тежести и ограничени вещни права в полза на трети лица, собственост на „Би Ейч Енд Виа Пропъртис” ЕООД, представляващи 9035/31611 идеални части от съсобствен недвижим имот, находящ се в к.к. „Слънчев бряг”, общ.Несебър, обл. Бургаска, представляващ урегулиран поземлен имот № I в кв.30 по плана на комплекса, целия с площ от 11436 кв.метра, ведно с жилищни и търговски обекти, завършени на груб строеж, част от прeдставителна сграда с апартаменти, ателиета и КОО на девет етажа, находящи се в западната част на подробно описания УПИ, съгласно нотариален акт за договорна ипотика, вписан в СВ към РС – Несебър с вх. № 837/19.02.2007 год., акт 105, том I, нот.дело № 688/2007 год. Сочи се в искането, че на основание чл.628 ал.3 от ТЗ, в качеството на ипотекарен кредитор на длъжника „Би Ейч Енд Виа Пропъртис” ЕООД поискали от съда по несъстоятелността да разреши продължаване на изпълнителните действия по изпълнително дело № 477/2011 год. при ЧСИ Делян Николов по отношение на недвижимите имоти, описани по-горе, като с Определение № 598/26.07.2013 год. съдията Събев оставил искането без уважение. Същото било обжалвано, като с Определение № 893/26.09.2013 год. Апелативен съд – Пловдив отменил Определение № 598/26.07.2013 год., постановено от съдия Събев. Въпреки това, съдия Деян Събев незабавно и въпреки постановения акт на АС – Пловдив, постановил ново определение № 768/04.10.2013 год., с което допуснал обезпечаване на имуществото на наличното имущество на длъжника „Би Ейч Енд Виа Пропъртис” ЕООД, в което били включени и описаните по-горе имоти. Определението и обезпечителната заповед са издадени само няколко дни след постановяване на определението на Апелативен съд – Пловдив. Твърди се още, че определението било постановено при драстично нарушаване на закона от страна на съдия Събев и представлявало демонстрация на пълно незачитане на обществения ред на Република България, на установените от ГПК и Конституцията на РБ правила, изискващи от първоинстанционните съдилища да се съобразяват с постановените от по-горните съдебни инстанции съдебни актове. Видно било от мотивите на определението по чл.642 от ТЗ, че определението на ПАС е било умишлено игнорирано. Съобразно трайната практика на съдилищата, обезпечителните мерки в производството по несъстоятелност се налагали, когато е налице опасност от разпиляване или увреждане на имуществото на длъжника, като в настоящият случай съдът е спрял индивидуално изпълнително производство, продължено с изрично разрешение на ПАС, т.е. не било налице основание за допускане на обезпечението, а на практика КОС е приравнил изпълнителните действия, извършвани с изричното разрешение на ПАС, на разпиляване на имущество. Допускайки обезпечението, съдия Събев фактически бил обезсилил определението на ПАС, постановено по реда на чл.638 ал.3 от ТЗ, като било видно от мотивите, че е преценил, че допуснатото индивидуално принудително изпълнение ще увреди интересите на другите кредитори в производството по несъстоятелност, която преценка вече била направена от Пловдивския апелативен съд с произнасянето му по искането на банката с правно основание чл.638 ал.3 от ТЗ. Твърди се в искането, че очевидно целта на окръжния съд не е била запазване на имуществото на длъжника, а дерогиране на действието на определението на ПАС, постановено по ч.т.дело № 1055/2013 год. С определението съдия Събев пространно бил изложил съображения относно необходимостта от защита на кредиторите в производството по несъстоятелност и как недвижимия имот, към който било насочено индивидуалното принудително изпълнение, е единственото имущество в масата на несъстоятелността, което убеждение на съдията Събев очевидно било твърде нетрайно. Този извод се обосновава с обстоятелството, че само месец по-късно, с ново определение № 874/12.11.2013 год., постановено по гр.дело № 269/2011 год. отново съдия Събев разрешил на синдика на дружеството – длъжник да продаде чрез преговори и на цена не по-ниска от данъчната оценка на имота /или имотите/ на длъжника. Нямало обяснение обстоятелството, че редовно насрочената и разгласена публична продан на недвижимите имоти при начална цена само на поземления имот от 1 500 000 лв. е спряна от съда, а се разрешавала продажбата на същия имот по реда на чл.639б от ТЗ чрез преговори с потенциални купувачи от синдика при цена не по-ниска от данъчната оценка на имота, представляваща 57 000 лв. С посоченото определение се засягали не само интересите на банката като ипотекарен кредитор, но и на другите кредитори, в т.ч. и на самия длъжник, доколкото изпълнението му би позволило реализиране на имущество от масата на несъстоятелността на стойност многократно по-ниска от реалната му стойност. Сочи се в искането, че изложените факти относно действията на съдия Събев оставяли сериозно убеждение, че при процедирането по делото той не се ръководи от закона и действа предубедено, като не се съобразява и с постановените от горните инстанции актове. Развиват се и съображения, че под ръководството на съдия Събев са се развивали и други интересни несъстоятелности, напр. с решение на КОС по гр.дело № 22/2003 год. е открито производство по несъстоятелност на „Ер Виа” ООД, като няколко факти правели силно впечатление: и посоченото дружество първоначално било регистрирано в гр.София, а впослеõствие е променила седалището си в гр.Кърджали; имало странно съвпадение на имената на участващите в двете дружества лица – към м.март 2005 год. съдружници в „Би Ейч Енд Виа Пропъртис” ЕООД били лицата Чавдар Атанасов Донков, Денис Атанасов Бареков и Ангел Василев Стефанов, като веднага се виждала свързаността с Ер Виа” ООД, където управител и съдружник е Денис Атанасов Бареков; лицето Петър Балабанов, съдружник в „Би Ейч Енд Виа Пропъртис” ЕООД, е бил същевременно и управител на „Ер Виа” ООД, като същият е управител и на други дружества, в които съдружник е Денис Атанасов Бареков, напр. „Родопски хотели” АД. С оглед изложеното, се настоява за незабавния отвод на съдия Деян Събев от производството по несъстоятелност на „Би Ейч Енд Виа Пропъртис” ЕООД. Съдията – докладчик, като разгледа постъпилото искане за отвод, намира изложените в същото доводи за несъстоятелни. Нешо повече – част от същите са неверни. Така, действително „Първа инвестиционна банка” АД – гр.София е ипотекарен кредитор в изпълнително № 477/2011 год. при ЧСИ Делян Николов, по силата на сключена договорна ипотека, с която длъжникът в производството по несъстоятелност „Би Ейч Енд Виа Пропъртис” ЕООД е учредил договорна ипотека върху собствените си недвижими имоти, посочени по-горе, за обезпечение на задълженията към банката на трето лице – „Виестейст” ООД. В производството по несъстоятелност, обаче, „Първа инвестиционна банка” АД – гр.София не е обезпечен кредитор на длъжника, доколкото предявените и приети на собствено основание нейни вземания в размер на 376 381.01 лв. са необезпечени такива. Както многократно е посочвано в цитираните от банката определения, необезпечено е и предявеното и прието вземане на „Виестейт” ООД към длъжника „Би Ейч Енд Виа Пропъртис” ЕООД в размер на 36 564 241.85 лв., възложено на банката за събиране по реда на чл.510 ГПК и упражнявано от името на „Виестейт” ООД. По отношение на основният упрек в искането, който според вносителите сочел на предубеденост на съдията-докладчик, който не се съобразявал с постановените от по-горните инстанции актове, намирам, че същият е неоснователен. Това е така, тъй като Определение № 893/26.09.2013 год., постановено по ч.т.дело № 1055/2013 год. на Апелативен съд – Пловдив, с което е отменено Определение № 598/26.07.2013 год. по настоящото дело за оставяне без уважение искането на „Първа инвестиционна банка” АД да бъде разрешено продължаването на изпълнителните действия по индивидуалното принудително изпълнение по изп.дело № 477/2011 год. при ЧСИ Делян Николов, е постановено в производство по обжалване на определение на съда по несъстоятелността и е разрешило само въпроса по чл.638 ал.3 от ТЗ – дали да бъде разрешено продължаването на изпълнителните действия по посоченото изпълнително дело. От друга страна, Определение № 768/04.10.2013 год. е постановено от съдията – докладчик по искане на кредитори с приети вземания по различен ред – по реда на чл.642 от ТЗ, като това определение по никакъв начин не резивизира или дерогира определението на Апелативен съд – Пловдив, постановено по проверка правилността на друго определение на съда по несъстоятелността в производство, различно от това по чл.642 от ТЗ. Именно поради това, определението на АС – Пловдив няма задължителна обвързваща сила за съда по несъстоятелността по отношение на преценката за приложението на чл.642 от ТЗ. Още повече, че Определение № 768/04.10.2013 год. към настоящият момент е обжалвано и не е влязло в сила, поради което въпроса с неговата правилност не може да бъде обсъждан в настоящото производство. Неснователен е довода, изложен в искането – че при открито производство по несъстоятелност било недопустимо налагането на обезпечителна мярка „спиране на изпълнението”, тъй като самото решение по чл.630 от ТЗ имало такова действие. Видно от систематичното място на разпоредбата на чл.642 от ТЗ – в Глава Четиридесета „Действие на решението за откриване на производство по несъстоятелност”, същата може да намери приложение във всяка фаза на производството и най-вече след постановяване на решението за откриване на производство по несъстоятелност, при необходимост от обезпечаване на имуществото, включено в масата на несъстоятелността, като съдът може да наложи една или повече от предвидените в ТЗ обезпечителни мерки, вкл. и спиране на изпълнително дело. Очевидно невярно е и изложеното в искането твърдение – че съдията Събев е разрешил продажбата от синдика на поземлен имот, чрез преговори с потенциални купувачи и при цена, не по-ниска от данъчната оценка на имота, представляваща 57 000 лв. Посочената сума в размер на 57 000 лв. представлява необходимите разноски за издръжката на производството по несъстоятелност, която сума съдът по несъстоятелността е указал по реда на чл.639б ал.4, във вр. с чл.629б от ТЗ на кредиторите да внесат в 30-дневен срок с Определение № 701/11.09.2013 год., и след като никой от кредиторите не е предплатил необходимите разноски в указания срок, по реда на чл.639б ал.4 от ТЗ съдът е разрешил на синдика да продаде обособено имущество от масата на несъстоятелността, представляващо 9035/31611 кв.м.идеални части от посочения по-горе поземлен имот, чрез пряко договаряне, и то на цена, не по-ниска от данъчната оценка на имота /която към м.април 2013 год. възлиза на 394 820.50 лв/., с изричното указание към синдика да се снабди преди извършване на продажбата с актуализирана данъчна оценка на имота. С други думи, до даването на разрешение за продажба от синдика на имущество от масата на несъстоятелността за покриване на необходимите разноски за издръжката на производството се е стигнало именно поради бездействието на кредиторите, в т.ч. и на „Първа инвестиционна банка” АД”, като съдът по несъстоятелността е осъществил процесуално действие, предписано от разпоредби на ТЗ в производството по несъстоятелност. Що се отнася до развитите съображения относно разглеждането от съдията Събев и на гр.дело № 22/2003 год. по описа на Окръжен съд – Кърджали, по което е открито производство по несъстоятелност на „Ер Виа” ООД – гр.Кърджали, досежно преместването на седалището и адреса на управление и на двете дружества в гр.Кърджали, както и досежно участниците като съдружници/управители на посочени лица, то същите представляват опит за манипулативно внушение, доколкото посочените обстоятелства, дори и да са такива /което е неизвестно за съдията-докладчик/, не могат да обосноват каквото и да било съмнение в безпристрастността на съдията-докладчик по настоящото дело. Още повече, че не се сочат каквито и да било конкретни данни за съществуването на каквато и да било връзка между съдията-докладчик и което и да било от тези лица. Само за прецизност следва да се посочи, че от направената служебно справка по гр.дело № 22/2003 год. по описа на Окръжен съд – Кърджали в архива на съда се установява, че действително решението за откриване на производство по несъстоятелност на „Ер Виа” ООД – гр.Кърджали е постановено от съдия Събев, като с Определение № 66/21.05.2003 год. на основание чл.740 ал.2 от ТЗ е прекратено производството по несъстоятелност на посоченото дружество, поради постигнато извънсъдебно споразумение между длъжника и всички кредитори, включени в одобрения списък на приетите вземания. С оглед изложеното по-горе считам, че не са налице обстоятелства, които да сочат и да пораждат основателно съмнение в безпристрастността ми при разглеждане на настоящото производство.Ето защо, искането на „Първа инвестиционна банка” АД – гр.София за отвод на съдията-докладчик Деян Събев следва да бъде оставено без уважение. Водим от изложеното, и на основание чл.634б ал.3 от ТЗ, във вр. с чл.23 ал.2, във вр. с ал.1, във вр. с чл.22 ал.1 т.6 от ГПК, съдията - докладчик
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането с вх.№ 4417/18.11.2013 год. на „Първа инвестиционна банка” АД, със седалище и адрес на управление – гр.София, бул. „Драган Цанков” № 37, за отвод на съдията – докладчик Деян Събев от производството по несъстоятелност на „Би Ейч Енд Виа пропъртис” ООД - гр. Кърджали. Определението да се впише в книгата по чл.634в ал.1 от ТЗ. Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Председателя на Апелативен съд – Пловдив в едноседмичен срок от съобщаването му на „Първа инвестиционна банка” АД – гр.София.
СЪДИЯ ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТТА:
|