№ 1642
гр. София, 10.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 112-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на десети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:НИКОЛАЙ М. УРУМОВ
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ М. УРУМОВ Административно
наказателно дело № 20221110200295 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалван е електронен фиш (ЕФ) № 2044941 издаден от СДВР, с който
на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДВП, за нарушение на
чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, на Р. БЛ. БЛ., с ЕГН **********, е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 400 лева.
Недоволен от ЕФ е останал Б., който го обжалва в срок. Иска отмяна на
оспорения фиш, като сочи, че били допуснати съществени процесуални
нарушения при издаването на същия. Твърди се, че той не съдържал всички
реквизити, които били задължителни за наказателното постановление, а това
било задължително. Сочи още, че използваното техническо средство не било
напълно автоматизирано. Освен това, се навеждат доводи за изтекла давност
по смисъла на чл. 82, ал. 1 НК. Иска се отмяната му. Разноски не са
претендирани.
В съдебно заседание жалбоподателят е редовно призован, но не се явява.
Не се и представлява, тъй като редовно уведоменият му процесуален
представител не се явява в съдебното заседание.
Въззиваемата страна е редовно уведомена, но не изпраща процесуален
представител в съдебно заседание. По делото е депозирано писмено
становище, в което се иска съдът да потвърди издадения ЕФ като правилен и
законосъобразен. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.
1
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства намира за установено следното:
На 17.04.2018 г., в 13:06 ч., автомобил „Шевролет”, с рег. № СО ****
ВМ, се е движил в село Волуяк, по бул. „Ломско шосе“, с посока на движение
от Костинброд към гр. София. Същият се е движил със скорост от 88 км/ч при
ограничение от 50 км/ч, важащо за движение в населено място, като след
приспадане на 3% толеранс в полза на водача, скоростта се зачита като 85
км/ч. Нарушението било заснето с АТСС TFR1-M № 560, представляващо
мобилна система за видеоконтрол, която към момента на нарушението била
преминала преглед за техническа изправност. След установяване на
собственика на автомобила в лицето на жалбоподателя Р.Б., на последния бил
издаден електронен фиш за извършено нарушение на чл. 21, ал. 1 от НК.
Налице са надлежни доказателства за техническата изправност на
техническото средство за контрол на скоростта, както и за вида му. От
приложената по делото справка е видно, към момента на нарушението
системата за видеоконтрол е била изправна и е измервала скоростта с
допустимо отклонение до 3 км/ч.
Гореописаната фактическа обстановка се установява след анализ на
събраните по делото доказателства: справка за собствеността на автомобила,
протокол за използвано АТСС, снимков материал от заснемането на
процесното нарушение, доказателствата за одобрен тип техническо средство
за измерване, протокол от проверка на техническата изправност на
процесното техническо средство, справка-картон на водача, доказателствата
за преминато обучение за работа с АТСС на лицето, установило нарушението,
както и от останалите писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283
от НПК по делото.
Съдът намира, че доказателствената съвкупност по делото е еднопосочна
и непротиворечива, като същата в своята съвкупност сочи несъмнено на извод
за виновността на жалбоподателя, поради което съдът не намира основания за
нейното детайлно и прецизно обсъждане, тъй като по делото няма
противоречиви доказателствени източници.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното:
2
При разглеждане на дела по оспорени ЕФ районния съд е винаги
инстанция по същество съгласно чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. От това следва, че
трябва да провери законността, т.е. да провери, дали правилно е приложен
материалният и процесуалният закон, независимо от основанията, посочени в
жалбата по арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, във вр с чл. 84 от ЗАНН. В
изпълнение на това си правомощие – право и задължение, съдът служебно
констатира, че електронният фиш съдържа всички реквизити, предвидени в
чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, а именно: данни за териториалната структура на МВР,
на чиято територия е установено нарушението; за регистрационния номер на
моторното превозно средство; за собственика, на когото е регистрирано
превозното средство; описание на нарушението; нарушените разпоредби;
размера на глобата и срока, сметката или мястото на доброволното й
заплащане. Ето защо, в този аспект възраженията в жалбата са изцяло
неоснователни, а твърдението, че ЕФ трябва да съдържа реквизитите, които
се изискват от закона за наказателните постановления са израз на непознаване
на действащата нормативна уредба, тъй като законът ясно е дефинирал какви
са точно реквизитите на двата вида санкционни актове и няма място за
никаква аналогия между тях, защото този въпрос е уреден законодателно.
От представените по делото писмени доказателства и доказателствени
средства се установява също така, че оспорваният електронен фиш е издаден
от компетентен орган, при спазване на процесуалния правила.
Фишът е законосъобразен и от материалноправна страна. От
доказателствата по делото се установява по категоричен начин, че на
17.04.2018 г., в 13:06 ч., жалбоподателят е управлявал автомобил „Шевролет”,
с рег. № СО **** ВМ, и се е движил в село Волуяк, по бул. „Ломско шосе“, с
посока на движение от Костинброд към гр. София. Същият се е движил със
скорост от 88 км/ч при ограничение от 50 км/ч, важащо за движение в
населено място, като след приспадане на 3% толеранс в полза на водача,
скоростта се зачита като 85 км/ч.
Жалбоподателят, след като му е бил съставен процесния фиш, не се е
възползвал от възможността, предвидена в закона да посочи друго лице,
което е управлявало собствения му автомобил в посочените дата и час,
поради което правилно АНО е наказал именно него за осъщественото
нарушение, тъй като е вписан като собственик на превозното средство в
3
системата на МВР.
От наличните по делото доказателства се установява още, че и
техническото средство е одобрен тип за измерване, както и че същото е било
в изправност. Съдебният състав намира още, че мястото на нарушението е
посочено достатъчно подробно от АНО – посочено е на кой път и точно къде
е извършено същото, в каква посока на движението е установено
нарушението, индивидуализиращите данни на автомобила са точно посочени,
поради което съдът намира, че нарушението е описано напълно изчерпателно.
Освен това, по делото са налице доказателства, че служителят, който е
използвал техническото средство, е обучен да работи с него, поради което
няма съмнения в техническата компетентност на лицето, работило с АТСС в
процесния ден.
Нарушението е извършено на 17.04.2018 г. С изменението на
разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП (нова - ДВ, бр. 10 от 2011 г., изм., бр.
19 от 2015 г., бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г., бр. 54 от 2017 г.) е
предвидено при констатиране на нарушение, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено
наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или
отнемане на контролни точки, да се издава електронен фиш в отсъствието на
контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за
съответното нарушение. Т. е. законодателят е изменил към датата на
извършване на нарушението, чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, вкл. и граматически, в
частта му, предвиждаща условието "отсъствието на контролен орган и
нарушител", като е променил заложеното в разпоредбата условие – в смисъл
издаването на електронен фиш да става в отсъствие на контролен орган и на
нарушител, а не установяването и заснемането да бъде в отсъствие на
контролен орган. С отпадането на изискването нарушението да се установява
в отсъствие на контролен орган, то и постановеното в тази насока ТР №
1/2014 г. на ВАС е загубило своето правно действие. Единственото изискване,
за да се издаде ЕФ, е нарушението да е установено и заснето с АТСС. Ето
защо, съдът намира, че възраженията в жалбата са изцяло неоснователни и се
базират на неадекватно тълкуване на материалния закон.
Въз основа на установената фактическа обстановка, настоящият състав
4
приема, че жалбоподателят не е изпълнил задължението си по чл. 21, ал. 1 от
ЗДвП да съобрази скоростта на движение с максимално допустимата.
Изпълнителното деяние от състава на това нарушение е определено като
нарушение на просто извършване, осъществявано чрез противоправно
действие.
От субективна страна деянието е извършено при форма на вина пряк
умисъл, т.к. нарушителят е съзнавал, че е налице законоустановено
ограничение на скоростта от 50 км/ч, съзнавал е общественоопасните
последици, т.е. че застрашава обществените отношения свързани с
безопасността на движението по пътищата, но е неглижирал настъпването на
общественоопасните последици, при пряката си цел да управлява МПС, с
избрана от него скорост (85 км/ч), независимо от наличието на законово
ограничение.
Предвиденото административно наказание „глоба” е наложено в
законоустановения размер, като за съда не съществува възможност да го
измени, тъй като същият е точно фиксиран в ЗДвП.
Доколкото ЕФ следва да бъде потвърден, а въззиваемата страна е
претендирала разноски в производството, то такива следва да й се присъдят,
на основание чл. 63д ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 3 от АПК, вр. чл. 37 от ЗПП, вр.
чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ. Размерът на
възнаграждението следва да бъде 100 лева, съобразно правилата за неговото
изчисляване. Предвид изложените аргументи, съдът намира, че обжалваният
електронен фиш е законосъобразен и като такъв следва да бъде потвърден.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш № 2044941 издаден от СДВР, с
който на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДВП, за
нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, на Р. БЛ. БЛ., с ЕГН **********, е
наложено административно наказание „глоба” в размер на 400 лева, като
ПРАВИЛЕН и ЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
ОСЪЖДА Р. БЛ. БЛ., с ЕГН **********, да заплати в полза на
Столична дирекция на вътрешните работи сумата от 100 лева,
5
представляваща юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 63д
ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 3 от АПК, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 27е от Наредба за
заплащането на правната помощ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд-София град, в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6