СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш Е Н И Е
………………………….
Софийски
градски съд І-12 състав с:
Председател:
Георги И.
Разгледа
в съдебно заседание на 11.10.18г. /с участието на секретаря Д. Цветкова/ гражданско дело № 3103/17г. и констатира следното:
Предявени
са искове от И. Б. солидарно против М. Р. и И. Р. с правно основание чл. 43 от ЗЗД във
връзка с чл. 45 от ЗЗД за сумите: 27 000 лева /обезщетение за
неимуществени вреди/, общо 1 646, 8 лева /обезщетение за имуществени вреди/ и чл.
86 от ЗЗД за присъждане на законна лихва върху посочените суми, считано от 17.09.15г.
Съображенията
на страните са изложени по делото.
Представените
по делото доказателства удостоверяват, че:
На
17.09.15г. ответниците са причинили /съвместно/ на ищеца средна телесна повреда
/избиване на двата предни горни зъба/. За посоченото деяние М. Р. и И. Р. са осъдени с влязло в
сила споразумение на СРС 12 състав от 14.02.17г. по н.о.х.д. № 8690/16г. Последното
е задължително за настоящия граждански съд на основание чл. 300 от ГПК.
Искът
за неимуществени вреди е основателен:
Досежно
основанието на иска:
Описаната
фактическа обстановка /която не е спорна по делото, а е и установена еднозначно
със събраният писмен доказателствен материал, в това число и с влязло в сила споразумение
по процесното наказателно дело/ удостоверява пряко всички елементи от състава
на чл. 43 от ЗЗД и чл. 45 от ЗЗД.
Досежно
размера на иска:
Претенцията
е основателна в – пълен размер:
Председателят
на настоящия съдебен състав намира, че във всички случаи, когато е налице
физическо увреждане на дадено лице - наличието на неимуществени вреди следва да
се презумира /т.е. обезщетение се следва принципно във всички случаи на
причинено телесно увреждане/. От друга страна – вида и естеството на самото увреждане /средна
телесна повреда по смисъла на НК/ е удостоверен надлежно и конкретно – както
със самото споразумение на наказателния съд, така и с приетата по настоящото
дело медицинска експертиза. Последната /както и самото споразумение на
наказателния съд/ очертават конкретиката на претърпените от ищеца травми и само
последните, но преценени в съвкупност /а не всички описани такива в исковата
молба/ са отчетени от съда при определяне на размера на процесното обезщетение.
В тази връзка председателят на състава съобразява правилото на чл. 52 от ЗЗД като
взема предвид горните принципни и конкретни съображения, съответно като отчита
и факта /който също следва да се презумира в хипотези като процесната/, че в
момента на инцидента /или непосредствено след същия, съответно впоследствие/ ищецът
е претърпял и търпи - и психически стрес. Последното обстоятелство е установено
и конкретно по делото с приетата психологична експертиза.
Възраженията
на ответниците за съпричиняване /по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД/ са неоснователни:
Обстоятелството,
че пострадалият е бил алкохолно повлиян в момента на инцидента не може да се
окачестви /сам по себе си/ като допринасящ за настъпването на процесната вреда.
Твърдението, че ищецът е провокирал /словесно и с физически действия/
процесният сблъсък – не може да се приеме за установено:
Съдържанието
на процесния обвинителен акт /където е описана подробно фактическата обстановка
по време на инцидента и действията на всеки един от участниците в него/ не може
да наложи извод за „активно“ участие /словесно или физическо/ на пострадалия в
инцидента. Такъв извод не налага и самата правна квалификация на деянието
/направена именно на база установената по наказателното дело фактическа
обстановка и съдържанието на обвинителния акт/ - по чл. 129 от НК /а не по чл.
132 от НК, която квалификация вече би установила директен извод за наличие на
предпоставката по чл. 51, ал 2 от ЗЗД/. Поради тази причина – съдът не взема
предвид констатациите на приетата по делото медицинска експертиза, установяващи
/косвено/ евентуално съпричиняване от страна на ищеца. Вида и естеството обаче
на процесните травми /които приетите по делото експертизи установяват да са в
пряка причинно-следствена връзка с инцидента/ сами по себе си могат да обоснове
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на заявената сума -
дори и да се приеме, че е налице съпричиняване от страна на ищеца /особено като
се отчете фактът – установен надлежно в рамките на наказателното производство,
че травмите са причинени на пострадалия чрез „множество удари с ръце и ритници
в главата“/.
Искът
за имуществени вреди е основателен изцяло:
Тази
претенция на практика не се оспорва /извън вземането за сумата от 300 лева, което
беше оттеглено от ищеца/. Същата е и удостоверена по делото /по основание и
размер/ с писмени доказателства.
Основателен
е и акцесорният иск:
На
ищеца следва да бъде присъдена и законната лихва върху процесните главници за
периода след 17.09.15г. /датата на инцидента/ доколкото в хипотезата на чл. 45
от ЗЗД лихва се дължи при условията на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД. С оглед практиката
по такъв тип дела – процесната законна лихва следва да се присъди в глобален
размер /а не за период до и след завеждане на делото/.
Съдът,
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА
М.И.Р. ЕГН **********
и И.Т.Р. ЕГН ********** да
платят солидарно на И.Д.Б. ЕГН ********** сумите: 27 000 лева /обезщетение
за неимуществени вреди/, общо 1 646, 8 лева /обезщетение за имуществени вреди/;
законната лихва върху посочените суми за периода след 17.09.15г. до цялостното
им изплащане и 1 800 лева – съдебни разноски.
ОСЪЖДА
М.И.Р. и И.Т.Р.
да
платят на СГС 1 146 лева - държавна такса и 350 лева – съдебни разноски на
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
Решението
подлежи на обжалване пред САС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Председател: