Решение по дело №62/2023 на Административен съд - Пазарджик

 РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

 АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК

 

 

 

 

РЕШЕНИЕ

 

 

№             369 / 8.6.2023г.

 

 

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК,  II състав в открито съдебно заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и третата година в състав:

 

СЪДИЯ : ГЕОРГИ ПЕТРОВ

                                                                                                  

при секретаря АНТОАНЕТА МЕТАНОВА, като разгледа докладваното от съдията докладчик Петров адм. дело  № 62 по описа на съда за 2023 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

I. За характера на производството, жалбата и становищата на страните:

 

1. Производството е по реда на Глава Десета от Административно процесуалния кодекс, във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

 

2. Образувано е по Жалба на П.Г.К., ЕГН:********** ***, срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-4332-004889  от 23.09.2022, на И. Й., на длъжност полицейски инспектор в отдел „Пътна полиция“ към СДВР, с която спрямо К.,  на основание чл. 171, т. 2, б. „а“ от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка – временно спиране от движение на моторно превозно средство до отстраняване на неизправността, като е иззето СУМПС *********.

 

3. Твърди се, че в случая не е ясно как е установена процесната техническа неизправност на автомобила. Жалбоподателя заявява, че изгорялата крушка е подменена непосредствено след констатиране на неизправността. В пледоарията по същество, процесуалния представител на жалбоподателя поддържа, че въпросната техническа неизправност на автомобила не влияе в съществена степен на безопасността на движението и действително е била отстранена, непосредствено след като е била узната.

Иска се оспорената заповед да бъде отменена, като се присъдят сторените разноски по производството по реда на чл. 38 от Закона за адвокатурата.

 

4. Ответника И. В. Й., на длъжност полицейски инспектор в отдел „Пътна полиция“ към СДВР, София не взема конкретно становище по жалбата.

 

ІІ. За допустимостта:

 

5. По административната преписка и в хода на настоящото производство, не се представиха каквито и да е данни относно връчването на процесната заповед на нейният адресат. Това налага да се приеме, че оспорването е предприето в рамките на установения за това, преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес от оспорването, поради което се явява ДОПУСТИМА.

 

III. За фактите:

 

6. Според приложения по преписката Акт за установяване на административно нарушение серия GА №722449 от 22.09.2022 г., съставен от М. Ж., на длъжност мл. автоконтрольор в СДВР, отдел „Пътна полиция“, при извършена проверка на 22.09.2022 г. , около 15:48 часа,  в град София по бул. Ал. Стамболийски с посока на движение от бул. Вардар към бул. К. Величков, до блок 54,  П.Г.К. управлява лек автомобил „Опел Корса“ с рег. № ***, регистриран на негово име, е установено, че моторното превозно средство е технически неизправно - не светят задна лява габаритна и стоп светлина, които са счупени.

Прието е, че деянието осъществено от жалбоподателя, съставлява нарушение на правилото, възведено в чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.

Процесната заповед е издадена въз основа на тези именно данни, като на К. е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2, б. „а“ от ЗДвП – временно спиране от движение на моторно превозно средство до отстраняване на неизправността, като е иззето СУМПС *********.

 

7. По делото се приобщиха :

- Заповед № 513з-8641 от 28.11.2019 г. на директора на СДВР, с която И. Й. е преназначена на длъжност, полицейски инспектор ІІІ степен в 01 група „Административно – наказателна дейност“ на 03 се3ктор „Административно обслужване“ към отдел „Пътна полиция“ на СДВР;

- Заповед № 8121з-1524 от 09.12.2016 г. на Министъра на вътрешните работи, с която са определени органите, на които са предоставени правомощия да осъществяват контролни функции по ЗДвП, между които и СДВР;

- Заповед № 513з-1618 от 26.02.2018 г. на директора на СДВР, с която са определени органите, които да прилагат мерките по чл. 171, т.1, т. 2, т. 2а, т. 4 и т. 5, б. „а“ и „б“ от ЗДвП, между които  полицейски органи по чл. 142, ал., т . 1 от ЗМВР, от отдел „Пътна полиция“.

- Справка относно водача П.Г.К., от която е видно, че от момента на издаване на свидетелство за правоуправление на моторно превозно средство27.06.1958 г. до момента, спрямо него е издаден един единствен, влязъл в сила електронен фиш.

 

IV. За правото:

 

9. Според чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания, за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях могат да се прилагат принудителни административни мерки.

Очевидно, въпросните мерки са една от проявните форми на властническата гаранция за точно осъществяване на надлежно, нормативно установено, материално правило за поведение, било като изключат предпоставките, то да бъде нарушено, било като преустановят, деянията предприети в нарушение на същото или пък изключат предпоставките за настъпване на вредни последици от противоправното деяние или респективно имат за последица, отстраняване на вече настъпили вредни последици от такова деяние.

Очевидно е също така, че тези мерки, по правното си естество не съставляват административни наказания, макар и да са форма на административна принуда.

Ето защо, за разлика от административното наказание, което трябва да бъде изтърпяно, така както е наложено и за целият период от време, през който е постановена принудата (напр. временно лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност), действието на наложената административна мярка е обосновано и допустимо единствено до момента, до който тя има за фактическа последица, предотвратяване и преустановяване на нарушението, съответно предотвратяване или отстраняване на вредните последици от същото. Сиреч, от момента в който не съществува вероятност материалното правило за поведение да бъде нарушено или от който противоправното поведение е преустановено, действието на мярката не е фактически основано или казано с други думи, от този момент насетне, прилагането на принуда, ще е в пряко нарушение на една от проявните форми на принципа за съразмерност, установена в чл. 6, ал. 2 от АПК, съобразно която административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава.

Този законов текст е ясен е небудещ съмнение относно неговото приложение. Не само административния акт, но и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава, което по правилата на елементарната логика ще рече, че когато тази цел е реално осъществена, то изпълнението следва да бъде преустановено.

 

10. Процесната принудителна административна мярка е наложена на основание чл. 171, т. 2, б „а“ от ЗДвП, според която, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки: временно спиране от движение на пътно превозно средство: до отстраняване на неизправността, когато пътното превозно средство е технически неизправно, включително и когато съдържанието на вредни вещества в изгорелите газове или шумът са над установените норми или конструкцията му е изменена без съответното разрешение.

Според чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат: технически изправни.

 

11. Разрешаването на текущият правен спор налага да се констатира, че непосредствено след установяване на извършеното административно нарушение и налагане на процесната принудителна административна мярка, жалбоподателя  е отстранил техническата неизправност на автомобила. С оглед самото естество на техническата повреда – изгоряла крушка, няма причина да не се приеме, че неизправността не е била отстранена своевременно.

Явно, административното нарушение поради което е приложена административната принуда е преустановено окончателно, като са отстранени и всички предпоставки, такова да бъде извършено.

Това означава, че продължаването на действието на процесната принудителна административна мярка е фактически необосновано и следователно несъразмерно.  

Ето защо, тя ще следва да бъде отменена.

 

V. За разноските :

 

12. Според чл. 38, ал. 1 от Закона за адвокатурата, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на: лица, които имат право на издръжка; материално затруднени лица; роднини, близки или на друг юрист.

Съобразно чл. 38, ал. 2 от ЗА, в случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати.

В представения по делото Договор за правна защита и съдействие от 04.03.2023 г. е вписано, че жалбоподателя П.К. и неговия процесуален представител В. К. са баща и син. В тази насока, трябва да се отбележи, че решението дали да окаже безплатна помощ, е въпрос оставен на преценката на самия адвокат. Аргумент в тази насока е цитираното правило на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, според което адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, т. е. адвокатът не би получил възнаграждение във всички случаи на приключване на делото. Преценката дали да окаже безплатната правна помощ при съществуващ риск да не получи възнаграждение, следва да е само на адвоката.

С глед изложеното, на жалбоподателя се дължи присъждане на сторените разноски по производството в размер на 10,00лв. заплатена държавна, а на неговия пълномощник, адвокатско възнаграждение в размер на  1000,00лв., съобразно чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, във връзка с чл. 36, ал. 2 от ЗА.

Ето защо, Съдът

 

 

Р    Е    Ш    И  :

 

 

ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-4332-004889  от 23.09.2022, на И. Й., на длъжност полицейски инспектор в отдел „Пътна полиция“ към СДВР, с която спрямо К.,  на основание чл. 171, т. 2, б. „а“ от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка – временно спиране от движение на моторно превозно средство до отстраняване на неизправността, като е иззето СУМПС *********.

 

ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи, гр. София, ул. „Антим I-ви“ № 5, да заплати на П.Г.К., ЕГН:********** ***, сумата от 10,00лв. (десет лв.), представляваща извършени от последния разноски по производството.

 

ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи, гр. София, ул. „Антим I-ви“ № 5,  да заплати на В. П. К., ЕГН **********,***, сумата от 1000,00(хиляда) лева, представляваща адвокатко възнаграждение, определено по реда на чл. 38,ал. 2 от Закона за адвокатурата.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

                       

 

Административен съдия : /п/