Р Е Ш Е Н И Е
№ 186 / 4.4.2023г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-ПАЗАРДЖИК, IХ-ти състав, в открито заседание на двадесет и първи март две хиляди двадесет
и трета година в състав:
СЪДИЯ: МАРИЯ КОЛЕВА
при участието на секретаря Тодорка Стойнова, като разгледа
докладваното от съдията адм. дело № 1152 по описа за 2022 г., за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалбата на С.Г.Р.,
лишен от свобода, понастоящем в Затвора-гр. Пазарджик, подадена чрез
процесуален представител адвокат В.С., срещу Заповед № 163/25.11.2022 г. на началника
на Затвора-гр. Пазарджик. Релевирани са най-общо доводи за незаконосъобразност
на обжалвания акт, като издаден при допуснати процесуални нарушения, по които
се претендира отмяната му.
Ответникът – началникът на Затвора-гр. Пазарджик,
чрез процесуален представител юрисконсулт Р.Р., изразява становище за
неоснователност на жалбата.
Административен съд-Пазарджик, IХ-ти състав, като
обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и
съобрази доводите на страните, приема за установено следното:
С оспорената Заповед № 163/25.11.2022 г., началникът
на Затвора–гр. Пазарджик е прекратил участието в трудова дейност на С.Г.Р. – ДП
ФЗД, Цех „АББ“, считано от 28.11.2022 г. Като фактическо основание за издаване
на заповедта, органът е посочил, че е въз основа на постъпило заявление
(докладна записка, заповед) предложение за прекратяване на трудова дейност, по
молба на лишения от свобода и Протокол № Р-130/25.11.2022 г. на комисията по
разпределение на лишените от свобода. В протокола е посочено, че Р. е изслушан
пред началника на затвора и му е наложено наказание по чл. 101, т. 7 ЗИНЗС –
изолиране в наказателна килия за срок от 7 денонощия и е разпределен от 7-мо
отделение цех АББ в 8-мо отделение – неработещи.
От представените с административната преписка документи
е видно, че на 15.11.2022 г. е направен тест за наркотици, като Р. не е успял
да даде урина, за което администрацията на затвора го е приела като отказ за
съдействие за направата на теста. С Докладна записка № 4111/16.11.2022 г. е предложено
на началника на затвора да издаде заповед за налагане на наказание на Р. „изолиране
в наказателна килия за срок от 5 денонощия“. Липсва отбелязване кой е направил
предложението, нито неговия подпис.
В докладна записка от Д.С. - орг. п-во ТП ФЗД е
посочено, че на 22.11.2022 г. по време на раздаване на детайли за работа л/с Я.Е.Р.е
влязъл в пререкание и се е стигнало до физическа саморазправа с л/с С.Р. –
отговорник в цеха по повод на това, че Р.е искал да вземе от вече раздадените
детайли на други лишени от свобода. Намесил се е надзирателят мл. инспектор А.С.и
е предотвратил конфликта. С Докладна записка № 4192/24.11.2022 г. младшият инспектор
е докладвал, че на 22.11.2022 г. по време на работа при раздаване на детайли е
възникнал конфликт между л/с Я.Е.Р.и л/с С.Р., тъй като Р.е взел кутии с
детайли без разрешението на Р., който ги раздава и записва в тетрадка срещу
подпис. Инспектор ИСДВР е отбелязал в докладната, че не предлага л/с Р. за наказание,
тъй като в конкретния случай е вършил служебните си задължения.
Във връзка с гореизложеното е издадена докладна
записка от 24.11.2022 г. без номер от гл. инспектор, началник сектор „СДРВ“, с
която предлага л/с Р. временно да бъде спрян от работа, за да бъде изготвена
нова преценка за включването му в трудова дейност относно оценката на риска и
изискванията на режима и охраната на затвора.
По делото са приети като доказателства обяснения
на лишени от свобода, както и Заповед № Л-1574/02.12.2022 г. на началника на
затвора за налагане на дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“ и Заповед
№ Л-1559/25.11.2022 г. на началника на затвора за налагане на дисциплинарно
наказание „изолиране в наказателна килия“ за срок от 7 денонощия на Р.. Със Заявление
вх.№ М-3633/16.12.2022 г. до ИСДВР на 8-ма група Р. е поискал да бъде
възстановен на работа, тъй като с решение на Административен съд-Пазарджик,
заповедта му за наказанието „изолиране в наказателна килия“ е отменено. Върху
заявлението е поставена резолюция „На този етап без уважение!“. Представена е и
справка за нарушенията и дисциплинарните наказания на Р. и наложен запор върху
трудовото му възнаграждение и постъпленията по личната му сметка.
По искане на жалбоподателя в съдебното
производство са разпитани като свидетели лишените от свобода Т.Б. и Й.В., като
и двамата заявяват, че Р. не е наказван за трудовата му дейност. Свидетелят Б. твърди,
че Р. е изпълнявал трудовите си задължения съвестно.
При така установеното от фактическа страна и след като
извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен
акт на основание чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 АПК, Административен
съд-Пазарджик обуславя следните правни изводи:
Заповедта е съобщена на жалбоподателя на
25.11.2022 г., като същият е отказал да я подпише, което е удостоверено с
подписа на двама свидетели. Жалбата е депозирана в Затвора-гр. Пазарджик на
08.12.2022 г., т. е. в срока по чл. 149, ал. 1 АПК. Подадена е от активно
легитимирано лице - адресат на акта, за което оспорваният акт е неблагоприятен,
което обуславя правен интерес за подаване на жалба, поради което е допустима, а
разгледана по същество – основателна по следните съображения:
Налице са и останалите предпоставки за допустимост
на съдебното оспорване, а именно: заповедта е индивидуален административен акт
по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК. Съгласно разпоредбата на чл. 166, ал. 2
ППЗИНЗС, за назначаването на работа на лишените от свобода, началникът на
затвора, поправителния дом или затворническото общежитие издава писмена
заповед. Съгласно чл. 170, ал. 3 ППЗИНЗС, участието в трудова дейност се
прекратява с писмена заповед на съответния началник. В случая се оспорва
заповед за освобождаване от работа на жалбоподателя, т. е. заповед за
прекратяване на участието му в трудова дейност, която засяга пряко и
непосредствено правата и интересите на лишения от свобода, тъй като участието
му в трудова дейност рефлектира върху срока на наказанието съгласно правилото
по чл. 41, ал. 3 НК, а оттам и върху продължителността на пребиваването в
мястото за лишаване от свобода. От друга страна, заповедта е издадена от
съответния началник на затвора, в изпълнение на административната му дейност,
поради което съдът счита, че има характер на индивидуален административен акт и
подлежи на съдебен контрол за законосъобразност.
Заповедта е издадена от началника на Затвора–гр. Пазарджик,
поради което и на основание чл. 170, ал. 3 ППЗИНЗС е налице материална
компетентност на органа. Неоснователно е твърдението на ответника за частична недопустимост
на оспорването поради неправилно насочена претенция във връзка с искането за
възстановяване на вредата относно сумата от 270 лв. С Определение №
2445/30.12.2022 г. съдът е разделил производството по адм. дело № 1152/2022 г.
на АС-Пазарджик, като съединеният с жалбата иск на Р. затворът да му заплати
полагащото му се трудово възнаграждение е изпратен по подсъдност на Районен
съд-Пазарджик, като производството по настоящото дело е продължило по жалбата за
незаконосъобразност на индивидуалния административен акт. .
Спазена е установената писмена форма по чл. 170,
ал. 3 ППЗИНЗС, но доколкото заповедта представлява индивидуален административен
акт, то следва да отговаря на изискванията за форма и съдържание. Съгласно чл.
59, ал. 2, т. 4 АПК, административният акт следва да съдържа фактическите и
правни основания за издаването му. Т. е., в закона е въведено императивно
изискване за мотивиране на административните актове. Мотивите на административния
акт представляват единство от фактическите и правни основания за издаването му
и тяхното наличие позволява на адресата на акта да разбере волята на
административния орган и да защити адекватно правата и интересите си. Мотивите
имат съществено значение и при осъществявания съдебен контрол за
законосъобразност, а липсата им възпрепятства този контрол и представлява
самостоятелно основание за отмяна на административния акт.
В случая, като фактически основания за издаване на
оспорения акт е посочено че е въз основа на постъпило заявление (докладна
записка, заповед) предложение за прекратяване на трудова дейност по молба на
лишения от свобода, Протокол № Р-130/25.11.2022 г. В съдебно заседание,
проведено на 21.03.2023 г. процесуалният представител на ответника заяви, че по
делото е представена цялата административна преписка по издаване на заповедта
за прекратяване на участието на Р. в трудова дейност. Към нея обаче липсва
молба от лишения от свобода, в която да е заявил, че се отказва от участие,
което се потвърждава и от изложените от него пред съда съображения. Ако се
приеме, че органът е издал заповедта въз основа на постъпило заявление
(докладна записка, заповед) то следва същата да бъде конкретизирана. Както се
посочи по-горе, по делото са представени различни заповеди и докладни записки,
като в последните се съдържат от една страна предложение за налагане на наказание,
а от друга – да не бъде наложено наказание. Това противоречие и при липса на
конкретика в издадения акт препятства защитата на жалбоподателя и възможността на
съда да провери законосъобразността на акта. Третото фактическо основание в
Протокол № Р-130/25.11.2022 г. В него е посочено, че на 25.11.2022 г. се е
провело заседание на комисията по разпределение на лишените от свобода, като на
основание чл. 77, ал. 1 във вр. чл. 172 ЗИНЗС С.Р. е разпределен от 7-мо
отделение, цех АББ в 8-мо отделение – неработещи. Посочено е още, че лишеният
от свобода е изслушан пред началника на затвора и му е обявено наказание „изолиране
в наказателна килия“ за срок от 7 денонощия по чл. 101, т. 7 ЗИНЗС. Протоколът
не съдържа нито фактически, нито правни основания, доколкото посочените в него
разпоредби касаят правото на участие на лишените от свобода в трудова дейност,
като няма позоваване на докладни записки или други документи от
административната преписка, от която да могат да се извлекат фактическите
основания. Нещо повече, не става ясно защо на Р. е прекратено участието в
трудовата дейност – защото не е дал проба за наркотици, защото е влязъл в конфликт
с друг лишен от свобода, защото е наказван няколко пъти, или защото не
изпълнява вменените му отговорности, налице ли са основанията по чл. 170, ал. 2
ППЗИНЗС.
В акта липсват и посочени правни основания, като при
липса на фактически установявания, не могат да бъдат изведени и правните такива
за издадената заповед. Съгласно чл. 170, ал. 1 АПК доказателствената тежест за
установяване на обстоятелството, че Р. не отговаря на изискванията за участие в
трудова дейност е върху административния орган, който следва да установи
фактическите и правни основания за издаване на административния акт. Предвид
посочената процесуална норма, не може да се приеме, че в хода на съдебното
оспорване, с допустими доказателствени средства може да се санира пропускът на административния
орган да изложи фактическите основания за издаване на оспорения акт. От
мотивите към оспорената заповед следва да е ясно защо следва да бъде прекратено
участието на лишения от свобода в трудова дейност, както и да се посочи актът
или проверката, въз основа на която това е направено. Мотивирането на акта е
една от гаранциите за неговата законосъобразност. С излагането на мотиви се
довеждат до знанието на страните в административното производство
съображенията, по които административният орган издава или отказва да издаде
административен акт, което подпомага страните в избора им на защита и съответно
прави възможен и/или улеснява контрола върху законосъобразността и правилността
на акта, който се обжалва. Следва да се отбележи също, че в рамките на
съдебната проверка по чл. 168 АПК, съдът проверява законосъобразността на акта,
съобразно посочените в него фактически и правни основания, но не може да
допълва мотивите в издадения административен акт.
Предвид изложеното, съдът намира, че заповедта, с
която е прекратено участието на С.Р. в трудова дейност е издадена при
неспазване на установената от закона форма, поради липса на конкретни
фактически основания за издаването й, както и поради съществено нарушение на
административнопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 146, т.
2 и т. 3 АПК, поради което следва да бъде отменена.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 172,
ал. 2 АПК, Административен съд-Пазарджик, IХ-ти състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на С.Г.Р. Заповед № 163/25.11.2022 г. на началника на
Затвора-гр. Пазарджик.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба
пред тричленен състав на Административен съд-Пазарджик в 14-дневен срок от
съобщаването му.
На основание чл. 138, ал. 3 АПК препис от решението
да се изпрати на страните по реда на чл. 137 АПК.
СЪДИЯ:
/П/