О П Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
Гр. София, 16.05.2022г.
Софийски градски съд,
Търговско отделение, VІ-18-ти състав в открито заседание на десети май през две
хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИРОСЛАВА КАЦАРСКА
При участието на секретаря ИРЕНА АПОСТОЛОВА като разгледа т.д.№ 2784 по описа за 2017г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.692, ал. 3 и следв. от ТЗ.
Подадени са възражения срещу обявените от синдика списъци на предявени и приети и неприети вземания на длъжника „Т.***“ ЕООД / в несъстоятелност/.
1/ По възражение с вх.№73990/23.07.2020г., подадено от кредитора „М.Р.Б.“ ЕООД се възразява срещу списъка с неприети вземания, предявени в срока по чл. 688, ал.1 от ТЗ и конкретно вземането му в размер на 750 000 евро, чиято левова равностойност е 1 446 872,50 лв., представляваща неустойка по предварителен договор за покупко-продажба от 06.04.2015г., присъдена с арбитражно решение от 30.05.2019г. по арб.дело №1/2019г. Твърди, че вземането му е по арбитражното решение и сумата не е погасена до момента. В хода на производството поддържа възражението си чрез процесуалния си представител – адв.С. като претендира уважаването му. Изтъква, че мотивите на синдика изобщо не могат да бъдат споделени. Това, че вземането не било отразено в счетоводството на длъжника не означавало, че не съществува, а сочи, че арбитражното решение се ползва със сила на пресъдено нещо, нещо повече, то е изпълнително основание по чл. 404, т.1 от ГПК. Снабдяването с изпълнителен лист е възможност за кредитора да пристъпи към принудително изпълнение, но нищо повече.
Длъжникът „Т.***“ ООД
изразява чрез процесуалния си представител – адв. Д.
становище, че възражението с оглед представените доказателства е основателно.
Синдикът В. е депозирала писмено общо становище по трите възражения от 20.04.2022г., като сочи, че възражението е неоснователно.Посочила е, че арбитражното решение не формирала СПН, а въз основа на него кредиторът можел да се снабди с изпълнителен лист, издаден от СГС, какъвто не бил представен. Посочила е и че вземането не е включено в счетоводните книги на длъжника.
Съдът, като взе предвид направените възражения, списъка на приетите вземания, изготвен от синдика, извършените в съдебното заседание по чл. 692 ал. 2 от ТЗ процесуални действия, както и представените доказателства, приема следното:
С решение на СГС, VІ-18 състав по т.д.№1254/2018г. от 04.07.2019г., вписано в ТР на същата дата, е открито производство по несъстоятелност на длъжника „Т.***“ ЕООД, назначен е синдик. По партидата на несъстоятелния длъжник в Търговския регистър на 22.07.2020г. с вписване под №20200722111909, като в списъка на неприетите вземания е включено по т.1 вземането на „М.Р.Б.“ ЕООД в размер на 750 000 евро, с левова равностойност е 1 446 872,50 лв., представляваща неустойка по предварителен договор за покупко-продажба от 06.04.2015г., присъдена с арбитражно решение от 30.05.2019г. по арб.дело №1/2019г. на Абритражен съд ad hoc гр. Пловдив.
Видно от приложената молба процесното вземане е предявено на 19.09.2019г. с вх.№114418, като към молбата за предяването му, както и към възражението е приложено решение от 30.05.2019г. на Арбитражен съд /инцидентен арбитраж/ в гр. Пловдив от арбитър ад хок М.П.по абр.д.№1, с което по постъпила искова молба от „М.Р.Б.“ ЕООД, срещу която е посочено, че ответникът „Т.***“ ООД не е подал отговор, е прието, че по сключения договор в чл. 4.5 е уговорена арбитражна клауза и арбитър ад хок, като въз основа на посочените мотиви, длъжникът е осъден да заплати на съконтрахента си сумата от 750 000 евро, с левова равностойност 1 446 872,50 лв., представляваща неустойка по предварителен договор за покупко-продажба от 06.04.2015г. с предмет подробно описания имот в гр. Пловдив, ул.“********№**, като е представено съобщение за връчване на решението на длъжника на 03.06.2019г. и удостоверение от 07.06.2019г. от арбитъра, че решението е съобщено по описания начини и е окончателно.
Съдът намира, че възражението е основателно. Представено е решение на арбитраж, което е окончателно, както и данни, че същото е надлежно съобщено на страните. Не могат да бъдат споделени доводите на синдика, че арбитражното решение не било формирало СПН. Арбитражното решение има сила на пресъдено нещо, иначе недоволната страна би подновила спора пред държавния съд, защото без сила на пресъдено нещо забраната за пререшаване на спора не би важала, като в този смисъл е изрично и приетото в „Българско гражданско процесуално право. Сиела, 9-то издание, 2012, с. 827, автори: Р. И., Ж.С.., А.М., О. С., В. П., Р. И.. Неоснователни са и доводите на синдика, че след като не било искано и издаден изпълнителен лист за вземането по арбитражното решение, същото не следва да бъде прието. Окръжният съд, който издава изпълнителен лист въз основа на арбитражното решение прави формална преценка от външна страна дали издадения акт има външните белези, изискуеми от закона и дали е връчен на страните. Той не може да изземе правомощията на ВКС, който единствен има право да извърши извънреден, извънинстанционен конртрол върху арбитражни решения, включително и относно тяхната нищожност, ако е постановен по неарбитрируем спор и влиза в преценка по същество, макар да е длъжен да преценява редовността само от външна страна и да направи преценка, дали решението удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника, която преценка е по специален исков ред. Възражения за липса на надлежно овластяване на арбитъра да разгледа повдигнатия пред него материалноправен спор и др. подобни не може да се разглеждат в производството по издаване на изпълнителен лист на основание чл. 405, ал 3 ГПК във вр. с чл. 406 ГПК, защото съдът проверява само дали решението от външна страна (формално) отговаря на изискванията за неговата действителност и дали обективира подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. Правните доводи за некомпетентност на арбитража могат да се релевират в производството по отмяна на арбитражно решение по аргументът от чл. 47, т. 2 и т. 6 ЗМТА и ако например ответникът смята, че няма арбитражно споразумение, той може в определения преклузивен срок да предяви иск за отмяна на решението пред ВКС. Но пропускането на срока стабилизира компетентността на арбитражния орган и същият се счита овластен да разгледа и реши спора. В случая няма данни и твърдения процесното арбитражно решение да е атакувано пред ВКС, същото с възражението е представено в заверен препис, представени са доказателства за връчването му на страните, поради което следва да бъде съобразено и вземането по него срещу длъжника да бъде включено в списъка на приетите вземания. Арбитражното решение е изпълнително основание, наред с влязлото в сила съдебно решение, както изрично се сочи в разпоредбата на чл. 404, ал.1 т.1 от ГПК, като няма изискване за да бъде зачетено същото, да е издаден изпълнителен лист въз основа на арбитражното решение. Изпълнителният лист дава възможност за провеждане на индивидуално принудително изпълнение срещу ответника, но предвид откриване на производството по несъстоятелност, ако такова не е образувано до решението за ОПН, и не е разрешено продължаването му по чл.638 ал.3 от ТЗ, образуването е недопустимо и за кредитора дори не е налице правен интерес от искане за издаване на изпълнителен лист, тъй като производството по несъстоятелност е универсално. По отношение на доводите, че вземането не е осчетоводено от длъжника, същите също са неоснователни. Липсата на надлежно счетоводно отразяване на задължението при длъжника не е довод за несъществуване на вземането, което е признато по представеното арбитражно решение, още повече, че арбитражното решение е от 30.05.2019г., т.е. вземането би следвало да е отразено счетоводно към 31.12.2019г., а данните от експертизата са към по-ранен етап, тъй като производството по молбата по чл.625 от ТЗ е приключило преди горепосочената дата. Надлежно водените счетоводни книги са само доказателство, което се ползва с оборима доказателствена сила съгласно чл. 55 от ТЗ, но както сочи изрично разпоредбата на ал.2 на чл. 55, „търговските книги, водени в нарушение на изискванията на този закон и на Закона за счетоводството, не могат да служат като доказателство в полза на тези, които са задължени да ги водят. Следователно това, че длъжникът не е отчел задължение по процесния предварителен договор в нарушение на изискванията на ЗСчетоводството не може да го ползва и не е аргумент за отхвърляне наличието или не на задължение. Следователно и доводът, че вземането не е отразено счетоводно е неоснователен. Ирелевантен е и довода дали арбитърът е ад хок или не, това не влияе на акта, а от синдика, респ. длъжника не се твърди, че няма арбитражна клауза по процесния договор, респ. същата е нищожна или недействителна, респ. липсва задължение на друго основание. Предвид горното и при така ангажираните доказателства и заявени доводи, съдът намира, че по отношение на производството по реда на чл. 690 и следващите от ТЗ е налице акт, който легитимира „М.Р.Б.“ ЕООД като кредитор на несъстоятелния длъжник, а именно арбитражно решение от 30.05.2019г., за което няма данни и твърдения да е отменено по надлежния ред, и което съдът не може да ревизира в настоящото производство. Предвид горното вземането на този кредитор следва да бъде прието.
2/ По възражение с вх.№75231/27.07.2020г., подадено от „М. ПП“
АД, чуждестранно юридическо лице със седалище ***, който е възразил срещу
включването на предявеното от него вземане в общ размер на 300000 евро,
представляващо неустойка по чл. 10, ал.2 от предварителния договор от
18.03.2015г. в списъка на неприетите вземания. Твърди, че след продължили
повече от три месеца преговори между него и длъжника бил сключен предварителен
договор от 18.03.2015г., по силата на който се задължил да им прехвърли правото
на собственост върху подробно описаните имоти, находящи
се в гр. София, кв.Княжево, ул.“*******, а именно апартаменти от №9 до №12 и от
№15 до №19 включително, както и описаните девет паркоместа,
като срокът за прехвърляне бил 31.12.2018г. Твърди, че поканили „Т.***“ ООД с
покана от 14.01.2019г. и бил даден допълнителен срок за изпълнение, като при
неизпълнение го уведомили, че прекратяват договора и претендират дължимата
неустойка. Твърди се, че вземането е изискуемо и ликвидно, предявено в срок и
следва да бъде прието. В хода на разглеждане на възражението кредиторът чрез
процесуалния си представител адв. М. поддържа
възражението, като твърди, че е налице валидно сключен договор, което се
признава и от длъжника. Твърдението на синдика, че нямало уговорено насрещно
задължение счита за несъстоятелно. Твърди, че дори и да има порок в договора,
следвало да бъде тълкуван същия в полза на валидността на договора и волята на
страните, поради което неустойка се дължи.
Длъжникът „Т.***“ ООД
изразява чрез процесуалния си представител – адв. Д.
становище, че възражението с оглед представените доказателства е основателно.
Синдикът А.В. оспорва
възражението по доводи, изложени в писмено становище. Сочи, че сключеният
предварителен договор, по който се претендира неустойка не съдържал каквито и
да е било задължения за купувача. По същия не е даден или уговорен задатък, поради което счита, че представлявал по своя
характер едностранна сделка, по които задължения има уговорени само за едната
страна. Счита, че поради горното уговорената неустойка в такъв размер
противоречи на добрите търговски практики. Поддържа и че вземането не е
включено в търговските книги на длъжника.
Съдът констатира, че
вземането на кредитора е предявено с молба с вх.№120348/04.10.2019г., изпратено
по пощата с плик с клеймо от 03.10.2019г. Към молбата са представени
доказателства за правосубектност на кредитора, а
именно Извлечение от Единния държавен регистър на юридическите лица,
физическите лица-предприемачи и гражданските формирования съгласно чл. 11 от
Закона на Украйна, разменена кореспонденция и самият предварителен договор от
18.03.2015г., съгласно който несъсстоятелния длъжник
като продавач на недвижимите имоти като страна по описания договор за финансов
лизинг, се е задължил да придобие собствеността върху описаните имоти, и да ги
прехвърли на купувача срещу уговорената цена в общ размер на левовата
равностойност на 1 500 000 евро, която да бъде платена по банков път
до три дни от подписване на нотариалния акт за покупко-продажба. Съгласно чл.
4, ал.1 от договора страните се задължават да сключат окончателен договор във
формата на нотариален акт за прехвърляне на собствеността в срок до 30.12.2018г.,
като разноските по сделката са за купувача. В чл. 7 са уговорени задълженията
на купувача, а именно по т.а/ да заплати договорената покупна цена; б/ да се
яви пред нотариуса за изповядване на сделката; в/ да заплати всички разноски по
прехвърлянето. В чл. 9 от договора са уговорени хипотезите, в които същият може
да бъде прекратен, а в чл. 10, ал.1 е уговорено, че в случай, че договорът е
прекратен поради действие или бездействие на купувача, той дължи неустойка в
размер на 300 000 евро, а в чл. 10, ал.2 от същия, че в случай, че
договорът бъде прекратен в резултат на действие или бездействие на продавача,
той дължи на купувача неустойка в размер на 300 000 евро. В чл.16 от
договора страните са уговорили, че е приложимо българското законодателство.
Представена е покана за доброволно изпълнение, получена лично от управителя на
дружеството на 14.01.2019г., с която „М. ПП“ АД е поканил длъжника да изпълни
задължението си по договора в срок до 30.01.2019г., като в противен случай ще
се счита прекратен и ще се дължи неустойка. Към възражението е представен и
договора за финансов лизинг №********* и приемо-предавателен
протокол за лизинговия обект от 17.03.2015г.
Съдът намира, че по
делото се установи, че между несъстоятелния длъжник и кредитора, който е възразил
е сключен процесния предварителен договор за
прехвърляне на описаните имоти от 18.03.2015г. Не може да бъде споделен довода
на синдика, че същият бил едностранна сделка, защото задължения по него имал
само продавача, а именно несъстоятелния длъжник. Напротив, от съдържанието на
договора е видно, че задължения има предвидени и за двете страни, включително и
купувача „М. ПП“ АД, а именно по чл. 4, ал.1 – за сключване на окончателен
договор и по чл. 7 от същия – за заплащане на цената и разноските по сделката.
Следователно, независимо от това, че не е уговорен и платен задатък
/ капаро/, договорът не е едностранна сделка, както е посочил синдика в
становището си. Задължения са уговорени и за двете страни по същия, а в чл. 10
от договора е уговорена еднаква по размер неустойка, която по ал. 1 е в полза
на продавача при неизпълнение на задължения на купувача, а в чл. 10, ал.2 – в
полза на купувача, ако договорът бъде прекратен поради действие или бездействие
на купувача. Не се и спори, че уговореният по договора срок за сключване на
окончателен такъв, 31.12.2018г. е изтекъл, без да бъде сключен окончателен
договор, като с покана от 14.01.2019г., връчена на длъжника чрез управителя на
същата дата, „М. ПП“ АД е претендирал сключване на окончателен договор в
уговорения срок. Съдът намира, че доводите на синдика относно това, че
въпросното вземане не било включено като такова в търговските книги на длъжника
са несъстоятелни. Осчетоводяването или не надлежно в счетоводството на
търговеца на едно задължение не влияе на реалното му съществуване или размер.
Надлежно водените счетоводни книги са само доказателство, което се ползва с оборима доказателствена сила
съгласно чл. 55 от ТЗ, но както сочи изрично разпоредбата на ал.2 на чл. 55,
„търговските книги,водени в нарушение на изискванията на този закон и на Закона
за счетоводството, не могат да служат като доказателство в полза на тези, които
са задължени да ги водят. Следователно това, че длъжникът не е отчел задължение
по процесния предварителен договор в нарушение на
изискванията на ЗСчетоводството не може да го ползва
и не е аргумент за отхвърляне наличието или не на задължение.
По
възражението на синдика относно нищожността на клаузата за неустойка, уговорена
в чл. 10, ал.2 от предварителния договор в размер от 300 000 евро, съдът
намира следното:
Както изрично се посочва в задължителната съдебна практика, обективирана в т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на ОСТК на ВКС, не е априори
нищожна клауза за неустойка, която е уговорена без краен предел
или без фиксиран
срок, до който тя може
да се начислява,
тъй като преценката за накърняване
на добрите нрави поради свръхпрекомерност
не може да
се направи към момента на
сключване на договора, а нищожността на клаузата следва да се прецени към
този момент. Неустойката следва да се приеме за
нищожна, само ако единствената цел, за която е уговорена,
излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, като само прекомерността на неустойката не я прави a priori нищожна поради накърняване на добрите нрави. Договорната клауза за неустойка
обаче ще е нищожна, като нарушаваща принципа на справедливостта и създаваща условия за неоснователно обогатяване, когато вследствие на заплащането
й, ще е налице неравностойност на насрещните задължения по договора, или
неустойката ще излезе извън обезпечителните
или обезщетителните си функции, които
са й придадени от страните, като преценката за
горното следва да се извърши към момента на сключване на договора. Преценката за накърняване на пределите на добрите нрави следва да се основава
на вида на
неизпълнението, за обезщетяване на което е уговорена неустойката, на начина на определянето
й - като глобална сума или процент
от главницата, на
базата за начисляването й - съотношение между задължението и предварително определеното обезщетение за вредите, както и на уговорката или
на липсата на такава за
плаващо нарастване на размера на
неустойката с оглед на продължителността на неизпълнението. Въпросът за
нищожността на неустойката поради накърняване на добрите нрави следва да се
преценява комплексно като се отчита свободата на договарянето и възможността
неизправният длъжник сам да ограничи размера на неизпълнението, за да не се
превърне неустойката в средство за неоснователно обогатяване. Основното
задължение на страните по предварителния договор, който е организационен и
подготвителен по своя характер, е това за сключването на обещания с него
окончателен договор. По силата на чл.9 ЗЗД страните по договор са свободни
да определят съдържанието на волеизявленията си. Предвидената в тази разпоредба
свобода на договаряне е ограничена само от повелителни разпоредби на закона,
както и на добрите нрави – общоприети норми за справедливост и добросъвестност
при осъществяване на гражданските правоотношения в интерес на обществото.
Преценка за това се прави въз основа на конкретно установени във всеки отделен
случай релевантни обстоятелства. В случая страните са сключили предварителния
договор за продажба на 18.03.2015г. и е даден достатъчно дълъг срок за
сключване на окончателния – 31.12.2018г., като преценката дали клаузата е
нищожна следва да се направи с оглед момента на сключване на договора. При
сключването му страните са договорили една цена на продаваемите имоти, която се
дължи от купувача, възлизаща на 1 500 000 евро, но не са уговорили
получаване на капаро / задатък/, което е практика при
сключване на предварителни договори. При
предаването на капаро /задатък/, същият се
губи от далата го страна, ако се откаже от сключване на договора, респ. се
връща в двоен размер от получилата го страна, ако тя е отказала сключване на
окончателния договор. В случая уговорената неустойка цели да обезпечи
евентуалните вреди на купувача от неизпълнение на задължението на продавача да
му прехвърли собствеността на обещаните имоти, но следва да се отчете и
възможността на купувача, въпреки бездействието на купувача, да предяви иск по
чл. 19, ал.3 от ЗЗД, при който при уважаващо иска решение, ще настъпи
евентуалния прехвърлителен ефект. Същевременно предвид
спецификата на случая предявяването на този иск би било възможност, ако
продавачът се легитимира като собственик на имотите, което не е така с оглед
развалянето на договора за финансов лизинг. Уговорената неустойка се равнява по
размер на двойния размер на евентуалния задатък с
оглед уговорената продажна цена на имотите, която е общо в размер на
1 500 000 евро, т.е. 300 000 евро е именно двоен задатък от 10%, което е практика при сключване на
предварителни договори и с оглед срока на предварителния договор съдът намира,
че е съобразена с евентуални вреди на купувача от това, че в резултат на
изменение на цените в насока повишаването му, при незакупуване на имотите на
уговорената цена, би се принудил да заплати по-голяма сума за закупуване на
подобни имоти след неизпълнение на задълженията на продавача. Неустойката е
уговорена по чл. 10 от договора в еднакъв размер и в полза на двете страни,
т.е. ако купувачът беше неизправна страна, в същия размер е уговорената
неустойка и в полза на продавача. Предвид горното и като отчита уговореното по
договора и при несъобразяване на доводите на синдика, че същият бил едностранна
сделка, тъй като имало задължения само за несъстоятелния длъжник – продавача,
което не е така, съдът намира, че неустойката, преценена съобразно момента на
сключване на договора и отчитайки факта, че се касае за сделка между търговци,
уговорената продажна цена и гореизложените мотиви, намира, че не може да се
приеме, че неустойката противоречи на добрите нрави като прекомерна по размер и
клаузата е нищожна. Предвид горното и доколкото не са изложени други доводи,
съдът намира ,че от приложените документи се установява, че е била уговорена
клауза за неустойка в полза на възразилия кредитор, настъпили са предпоставките
по чл. 10, ал.2 от договора за нейната изискуемост, същата е с ясно определен
размер и предявеното вземане за нея следва да бъде уважено. С оглед горното
възражението се явява основателно и вземането следва да бъде изключено от
списъка на неприетите вземания и включено в списъка на приетите такива.
3/по възражение с вх.№74572/24.07.2020г., подадено от длъжника „Т.***“ ООД срещу приетите предявени вземания на кредитора „Х.А.Р.Б.“ ЕООД, включени под №1 в списъка общо в размер на 402 331,56лв.,съдът намира следното:
Длъжникът „Т.***“ ООД
оспорва вземанията на кредитора „Х.а.р.Б.“ ЕООД, като е заявил на първо
място, че те не са предявени в срока по чл. 688, ал.1 от ТЗ, тъй като от печата
върху молбата се установявала дата – 28.11.2019г. Сочат, че поставения текст
върху молбата, че същата била постъпила по т.д.№1316/2019г. на 27.09.2019г.,
без яснота за автора, не можело да се кредитира. Сочи, че товарителницата била
от ЗД „Бул инс“, а не от кредитора, и в същата
пишело, че са документи по горепосоченото дело, а не по настоящото. Предвид
горното счита, че предявяването е извън срока. Оспорва и самото съществуване на
вземанията, които се претендират като вноскки по
договор за финансов лизинг № *********, сключен на 21.05.2007г., а именно падежирали вноски до 23.09.2014г. до 18.05.2015г. Твърди,
че няма такова задължение, защото в цитирания договор за лизинг не били
уговаряни лизингови вноски. Поддържа, че в молбата за предявяване не бил
посочен размер на всяка вноска по дата на падеж, а само на тази с падеж
19.10.2014г., а именно 33 134,11 лв., а на останалите не бил посочен
размер, не било уточнено дали е главница и ли междинна лихва или и двете, т.е.
липсва посочване на вида на вземанията. Заявява и възражение за изтекла
погасителна давност, като счита, че е приложим тригодишния такъв, изтекъл на
18.05.2018г., тъй като последната посочена падежирала
вноска е с падеж 18.05.2015г., което е много преди депозиране на молбата.
Кредиторът с оспорено
вземане - „Х.а.р.Б.“ ЕООД оспорва възражението като неоснователно чрез
процесуалния си представител – адв. Д. по изложените
доводи.
Синдикът А.В. е
депозирала становище, което поддържа, за неоснователност на възражението.
Съдът като съобрази
изложените от страните доводи и приложените както към възражението, така и към
молбата за предявяване на вземанията, доказателства, намира следното:
С решение на СГС, VІ-18
състав по т.д.№1254/2018г. от 04.07.2019г., вписано в ТР на същата дата, е
открито производство по несъстоятелност на
длъжника „Т.***“ ЕООД, назначен е синдик. Следователно срокът за
предявяване на вземания по чл. 685 от ТЗ изтича на 04.08.2018г., а срокът по
чл. 688, ал.1 от ТЗ – на 04.10.2019г. Възразилият длъжник счита, че вземанията
на кредитора, които оспорва са предявени извън срока, тъй като върху молбата е
поставен печат за предявено вземане на 28.11.2019г., което е извън преклузивния срок.
Съдът намира, че предявяването
на вземането представлява едностранно писмено волеизявление на кредитора за
приемане на вземането/та му в производството по несъстоятелност, със
съдържание, очертано в чл. 685, ал. 2 ТЗ. В случая видно от постъпилата молба,
същата е била входирана като документ с приложената
разписка на Булпост с адресат СГС от 26.09.2019г. Видно
от разпореждане на съдията на 1-9 състав на Първо г.о. на СГС, който е
докладчик по гр.д.№1316/2019г., е разпоредено на
26.11.2019г. тази молба да се докладва на 6-18 състав, тъй като се установява,
че тя се намира в плик, постъпил наред с други документи по гр.д.№1316/2019г.,
като се изпрати заедно с товарителницата. Молбата служебно е препратена от 1-9
състав на 6-18 състав и съдът не споделя доводите на възразилия длъжник, че не
било ясно кой и как бил написал горното. Налице е разпореждане на съдията,
което удостоверява, че тази молба е била в плик, адресиран до СГС, изпратен
чрез Булпост и постъпил в съда на 27.09.2019г.
Горното официално удостоверяване е достатъчно да се приеме, че молбата е
постъпила в СГС в срок. Вярно е, че върху плика е удостоверено, че книжата са
по гр.д.№1316/2019г. и номера на настоящото дело не е вписан, но съдията на
1-9състав е удостоверил, че същата е била в процесния
плик, следователно е достигнала до СГС на въпросната дата. Предвид горното
следва да се приеме, че предявяването е извършено в срок, а доводите на
длъжника в противната насока са неоснователни. Съдът намира за неоснователни и
доводите на длъжника, че така подадената молба за предявяване на вземане не
била в достатъчна степен ясна и не конкретизирала вземането. Същото е
индивидуализирано по размер – 402 331,56 лв., посочено е основание – падежирали вноски по договор за финансов лизинг №*********,
като е посочено, че са с падеж до 18.05.2015г. при съобразяване на приетото в
мотивите погасяване по давност, т.е. вноски след 23.09.2014г., посочено е, че
първата такава е с падеж – 19.10.2014г. Вярно е, че не е индивидуалирана
всяка отделна вноска като дата на падеж и сума, но същите са част от
погасителния план, който се явява неразделна част от договора за финансов лизинг,
по който несъстоятелният длъжник е страна и който е бил предмет и обсъждан в
самото решение по молбата по чл. 625 от ТЗ. В този смисъл вземането е
определяемо, посочен е общия размер, периода, а конкретните вноски се виждат от
самия погасителен план. Както е приел съдът и в постановеното по делото решение по
молбата по чл. 625 от ТЗ, на кредитора с оспорено вземане, който се е
легитимирал с процесния договор, между страните е налице ненаименуван
и неуреден от закона договор, който може да бъде определен
като договор за обратен лизинг, чието единствено основание (причина) е не ползването на
вещ, каквато лизингополучателят дотогава не е ползвал (чл.
342, ал. 1 и, ал. 2 ТЗ), съчетано с евентуалното бъдещо придобиване на собствеността върху тази вещ
(чл. 342, ал. 3 ТЗ), а даването и получаването на паричен кредит,
с предварително прехвърляне
на собствеността на кредитополучателя върху "лизинговата вещ" - като обезпечение на вземанията на кредитодателя
по връщането на кредита, с лихвите
таксите и разноските. Погасителните вноски
по този договор са определени в приложения погасителен план и в решението по
откриване на производството по несъстоятелност, съдът е обсъди довода на
длъжника за погасяване на вземанията по давност, като е приел, че възражението
на ответника за частично погасяване на вземанията на кредитора-молител по
давност е основателно, като са погасени всички вземания, с настъпила
изискуемост за период до три години преди датата на подаване на молбата по
настоящото дело, която е от 28.09.2017г. Всички суми, за които е настъпила
изискуемостта преди 28.09.2014г. са погасени по давност, тъй като вземанията по
договор за лизинг са периодични и се погасяват с кратката тригодишна
погасителна давност. В този смисъл, че плащанията са с периодичен характер има
и утвърдена практика на ВКС по реда на чл. 290 от ГПК, обективирана
в решение №65/23.05.2017г. по т.д.№904/2016г. на ІІ т.о. на ВКС, решение по
т-д. №50185/2016г.,І г.о. и мн.др. От настъпване на падежа на конкретната
вноска, започва да тече погасителна давност за същата, като предвид периодичния
характер на задължението за погасяването на същото е приложима кратката
тригодишна давност съгласно разпоредбата на чл. 111, б.”в” от ЗЗД, която е относима за вземанията за наем, лихви и други периодични
плащания. Следователно възражението на длъжника за частично погасяване на
вземанията на кредитора-молител по давност е основателно, като са погасени
всички вземания, с настъпила изискуемост за период до три години преди датата
на подаване на молбата по производството по несъстоятелност, която е прекъснала
давността и е от 28.09.2017г. Всички суми, за които е настъпила изискуемостта
преди 28.09.2014г. са погасени по давност, тъй като вземанията по договор за
лизинг, както и за лихви по същия, са периодични и се погасяват с кратката
тригодишна погасителна давност. В случая видно от подадената молба се
претендират падежирали вноски по договора за лизинг
за период след 28.09.2014г., а именно от вноска с падеж 19.10.2014г. до вноска
с падеж 18.03.2015г. Тези суми не са погасени по давност, тъй като вземанията
по процесния договор за лизинг са били предмет на
молбата по чл. 625 от ТЗ, подадена от същия кредитор – „Х.а.Р.Б.“ ЕООД и за тях
давност не е текла докато е било висящо производството по несъстоятелност,
което следва от изричната разпоредба на чл. 628а от ТЗ, съгласкно
която давността спира да тече докато трае производството по несъстоятелност.
Тъй като е безспорно, че молбата е подадена с вх.№ 123635/28.09.2017г., то до
този момент е изтекла тригодишната давност за падежирали
вноски с падеж до 28.09.2014г., но за останалите вноски давността е спряла да
тече. Предвид горното несъстоятелен е довода на възразилият длъжник, че видно
от датата на предявяване на вземанията – 2019г., то била изтекла не само
тригодишната, но и петгодишната давност, тъй като безспорно вземанията по
договора за финансов лизинг са предмет на подадената молба по чл. 625 от ТЗ и
за тях давност не тече по време на висящност на
производството по несъстоятелност, поради което изтеклото време след
28.09.2017г. е ирелевантно и вноските, които не са се
погасили до тази дата, не са погасени и към момента на предявяването им.
Предвид горното съдът намира ,че възражението на длъжника е неоснователно и следва да бъде отхвърлено.
С оглед горното част от
възраженията следва да бъдат оставени без уважение, а по други да се допусне
промяна и да бъдат одобрени списъците на вземанията, предявени в срока по чл.
685 от ТЗ.
Воден от горните съображения съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражение с вх.№ 74572/24.07.2020г., подадено от длъжника „Т.***“ ООД, ЕИК*******, представляван от управител Е.Д.Т., срещу приетите предявени вземания на кредитора „Х.А.Р.Б.“ ЕООД, ЕИК *******, включени под №1 в списъка на приетите предявени вземания в срока по чл. 688 ал.1 от ТЗ, обявен в ТР под № №20200722111909 общо в размер на 402 331,56лв.
ИЗМЕНЯ по възражение с вх.№73990/23.07.2020г.,
подадено от кредитора „М.Р.Б.“ ЕООД, ЕИК *******, списъка с неприети вземания,
предявени в срока по чл. 688, ал.1 от ТЗ, обявен в ТР под № 20200722111909,
като вземането му в размер на 750 000 евро, с левова равностойност е
1 446 872,50 лв., представляваща неустойка по предварителен договор
за покупко-продажба от 06.04.2015г., присъдена с арбитражно решение от
30.05.2019г. по арб.дело №1/2019г. изключва от
списъка на неприетите и включва в списъка на приетите вземания с поредност по чл. 722, ал.1 т.8 от ТЗ.
ИЗМЕНЯ по възражение с вх.№75231/27.07.2020г.,
подадено от „М. ПП“ АД, чуждестранно юридическо лице със седалище ***, с
посочен съдебен адрес *** – адв. Е. М., относно
предявеното от него вземане в общ размер на 300000 евро, представляващо
неустойка по чл. 10, ал.2 от предварителния договор от 18.03.2015г. в списъка
на неприетите вземания, предявени в срока по чл. 688, ал.1 от ТЗ, обявен в ТР
под № 20200722111909, като вземането му в размер на 300000 евро, представляващо
неустойка по чл. 10, ал.2 от предварителния договор от 18.03.2015г., изключва
от списъка на неприетите и включва в списъка на приетите вземания с поредност по чл. 722, ал.1 т.8 от ТЗ.
ОДОБРЯВА на основание чл. 692 от ТЗ списъците на приетите предявени вземания в срока по чл. 688 от ТЗ с горепосочените изменения.
СВИКВА Събрание на кредиторите с дневен ред по чл. 677 т.8 от ТЗ на основание чл. 674, ал.2 от ТЗ за 31.05.2022г. – 10,00ч. в заседателната зала на 6-18 състав, Съдебна палата гр. София, бул.“Витоша“№2. Да се публикува покана за СК.
Определението не
подлежи на обжалване. Да се обяви в
ТР.
СЪДИЯ: