Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 13.10.2022 г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в публично съдебно заседание на шестнадесети
март през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
Мл.с-я: ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА
при
секретаря Юлия Асенова, като разгледа докладваното от съдия ДИМОВ в.гр.дело № 3268 по описа за 2019
год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.258 и сл. ГПК.
С
решение № 547704 от 28.11.2018 год., постановено
по гр.дело № 13660/2018 г. на СРС, ІІ Г.О., 163 състав, са допуснати на
основание чл.344, ал.1 ГПК във вр.чл.34 ЗС и чл.9,
ал.1 ЗН до делба следните имоти: 1/ ЖИЛИЩЕ
– самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.4339.341.5.3, находящ се в гр.София, по кадастралната карта и кадастрални
регистри, одобрени със Заповед РД- 18-51/15.07.2010 г. на Изпълнителния
директор на АГКК, съгласно схема № 15-615642-05.12.2017 г. на СГКК-гр.София, с
адрес: гр.София, район Овча купел, ул.“ ******,
ет.******, самостоятелния обект се намира в сграда № 5, разположена в поземлен
имот с идентификатор 68134.4339.341, с предназначение на самостоятелния обект:
жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, с посочена в документа; площ: 75.00
кв.м., с прилежащи части: 6.28% идеални части от общите части на сградата
/равняващи се на 12.77 кв.м./, със складово помещение № 3 с площ от 3.50 кв.м.,
при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: 68134.4339.341.5.4,
68134.4339.341.5.2 под обекта: 68134.4339.341.5.14, над обекта:
68134.4339.341.5.8, а съгласно документ за собственост АПАРТАМЕНТ № 3 на втори жилищен етаж, на кота
+5.70/плюс пет цяло и седемдесет стотни/метра, от жилищната сграда, находяща се в гр.София, район Овча купел, ул.“ ******, състоящ се от коридор, две
спални, дневна с кухненски бокс, баня с тоалетна и тераса със застроена площ от
75.00 кв.м., при граници: апартамент № 2, коридор и стълбище,апартамент № 4 и
улица, заедно със складово помещение № 3, на кота
-3.35 м.-сутерен, с площ от 3.50 кв.м., при съседи: коридор, склад № 4и гаражно
парко-място, заедно с 6.28% / шест цяло двадесет и
осем стотни върху сто/ идеални части от общите части на сградата, равняващи се
на 12.77 /дванадесет цяло седемдесет и седем/ кв.м., заедно със съответните
идеални части от правото на строеж върху УПИ XIІ-341 от кв.23а, сега нов по
регулационния план на гр.София, м.„Овча купел“, с площ от 530 кв.м., при
граници : улица, улица, УПИ XI-88 и УПИ XІХ-338; 2/ МАГАЗИН, представляващ самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 68134.4339.341.5.19, находящ
се в гр.София, по кадастралната карта и кадастрални регистри, одобрени със
Заповед РД-18-51/15.07.2010 г. на ИЗПЪЛНИТЕЛНИЯ ДИРЕКТОР на АГКК , съгласно
Схема № 15- 26629 - 16.01.2018г. на СГКК-гр.София, последно изменение със
заповед: няма издадена заповед за изменение в КККР, с адрес на имота: гр.София,
район „Овча купел“, ул.“******, етаж 1, обект 2, самостоятелния обект се намира
в сграда № 5 , разположена в поземлен имот с идентификатор 68134.4339.341,
предназначение на самостоятелния обект: за търговска дейност, брой нива на
обекта: 1, посочена площ: 29.20 кв.м., с прилежащи части: 2.32 % идеални части
от общите части на сградата, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на
същия етаж: 68134.4339.5.17, 68134.4339.341.5.18, 68134.4339.5.20 под обекта:
няма, над обекта: 68134.4339.5.14 , 68134.4339.341.5.1, а съгласно документ за
собственост: МАГАЗИН № 2, на етаж 1, на кота +0.00
м., от жилищната сграда, находяща се в гр.София,
Район „Овча купел“, ул.“ ******, състоящ
се от търговска площ и санитарен възел със застроена площ от 29.20 кв.м., при
граници: магазин № 1, коридор и стълбище, магазин № 3 и улица, ЗАЕДНО с 2.32%
/две цяло тридесет и две стотни върху сто/ идеални части от общите части на
сградата равняващи се на 4.72 /четири цяло седемдесет и две стотни / кв.м.,
ЗАЕДНО със съответните идеални части от правото на строеж върху УПИ XІІ-341 от
кв.23а, сега нов 38а по регулационния план на гр.София, м. „Овча купел“, с площ
от 530 кв.м., при граници: улица, улица, УПИ XI-88 и
УПИ XІХ-338, при квоти между страните и за двата имота, както следва: 1/ 1/4 ид.ч. за ищец М.Б.Н.,
ЕГН **********, с адрес: ***, 2/ и
по 1/4 ид.ч. за всеки един от ответниците – Г.И.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, В.И.Г.,
ЕГН **********, с адрес: *** Б и А.И.И., ЕГН **********,
с адрес: ***.
Срещу решението на СРС, 163 с-в е постъпила въззивна жалба от М.Б.Н.
и А.И.И., с искане
същото да бъде отменено, като неправилно и необосновано. В жалбата се излагат
доводи, че
решението е неправилно, като постановено при нарушаване на материалния закон и
при съществено нарушение на съдопроизводствените
правила, и необосновано. Твърди се, че не следва да бъде допусната делба на процесните два недвижими имота при равни квоти между съделителите. Необосновано съдът бил приел за установено,
че процесните недвижими имоти не са били придобити в
режим на съпружеска имуществена общност /СИО/. Във въззивната
жалба се излагат доводи също така, че било спорно обстоятелството дали процесните недвижими имоти са в режим на СИО, както и че
след прекратяване на брака със смъртта на общия наследодател на страните И.Г.И.-
съпруг на съделителката М.Б.Н., съпружеската
имуществена общност се била трансформирала в обикновена съсобственост, като
квотите на страните били: 5/8 ид.части за преживялата
съпруга М.Б.Н. и по 1/8 ид.част за всеки един от преките наследници- деца на общия
наследодател- А.И.И., Г.И.Г. и В.И.Г..
Въззиваемите страни- ответници по делото
Г.И.Г. и В.И.Г., чрез пълномощника си адв.П.И. оспорват
жалбата, по съображения подробно изложени в депозирания по делото писмен отговор
по чл.263, ал.1 от ГПК. Молят жалбата като неоснователна да бъде оставена без
уважение, а първоинстанционното решение –потвърдено в
обжалваната част, като правилно и законосъобразно. Претендират присъждане на
направени разноски по делото.
С определение от 28.04.2021 г.,
постановено в публично съдебно заседание по в.гр.дело № 3268/2019 г. на
СГС, Г.О., ІІІ-В състав е прекратено производството по делото, в частта
относно жалба, подадена от А.И.И., на основание
чл.264 от ГПК поради оттегляне на подадената от съделителката
въззивна жалба срещу решението на СРС.
С определение от 21.10.2021 г., постановено в закрито
заседание по в.гр.дело № 3268/2019 г. на СГС, Г.О., ІІІ-В състав са конституирани на основание чл.227 от ГПК, като въззиваеми
страни- съделители по делото: П.С.Г., ЕГН **********,
с постоянен адрес: ***, Е.Г.Г., ЕГН **********, с
постоянен адрес: *** и С.Г.Г., ЕГН **********, с
постоянен адрес: *** на мястото на починалата въззиваема
страна- съделител Г.И.Г./ починал на 20.08.2021 г./.
С определение от 10.03.2022 г.,
постановено в закрито заседание по в.гр.дело № 3268/2019 г. на
СГС, Г.О., ІІІ-В състав е обезсилено решение
№ 547704 от 28.11.2018 год., постановено по гр.дело № 13660/ 2018 год. по описа
на СРС, ІІ Г.О., 163 състав, в частта, с
която се допуска на основание
чл.344, ал.1 ГПК, във вр. чл.34 ЗС и чл.9, ал.1 ЗН,
делба на следния имот: МАГАЗИН,
представляващ САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор 68134.4339.341.5.19,
находящ се в гр.София, по кадастралната карта и
кадастрални регистри, одобрени със Заповед РД-18-51/15.07.2010 г. на
ИЗПЪЛНИТЕЛНИЯ ДИРЕКТОР на АГКК , съгласно Схема № 15- 26629 - 16.01.2018г. на
СГКК-гр.София, последно изменение със заповед: няма издадена заповед за
изменение в КККР, с адрес на имота: гр.София, район „Овча купел“, ул.“******,
етаж 1, обект 2, самостоятелния обект се намира в сграда № 5, разположена в
поземлен имот с идентификатор 68134.4339.341, предназначение на самостоятелния
обект: за търговска дейност, брой нива на обекта: 1, посочена площ: 29.20
кв.м., с прилежащи части: 2.32 % идеални части от общите части на сградата, при
съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: 68134.4339.5.17,
68134.4339.341.5.18, 68134.4339.5.20 под обекта: няма, над обекта:
68134.4339.5.14 , 68134.4339.341.5.1, а съгласно документ за собственост:
МАГАЗИН № 2, на етаж 1, на кота +0.00 м., от
жилищната сграда, находяща се в гр.София, Район „Овча
купел“, ул.“ ******, състоящ се от
търговска площ и санитарен възел със застроена площ от 29.20 кв.м., при
граници: магазин № 1, коридор и стълбище, магазин № 3 и улица, ЗАЕДНО с 2.32%
/две цяло тридесет и две стотни върху сто/ идеални части от общите части на
сградата равняващи се на 4.72 /четири цяло седемдесет и две стотни / кв.м.,
ЗАЕДНО със съответните идеални части от правото на строеж върху УПИ XІІ-341 от
кв.23а, сега нов 38а по регулационния план на гр.София, м. „Овча купел“, с площ
от 530 кв.м., при граници: улица, улица, УПИ XI-88 и
УПИ XІХ-338, при квоти МЕЖДУ СТРАНИТЕ, както следва: 1/ 1/4
ид.ч. за ищец М.Б.Н., ЕГН **********, с адрес: ***,
2/ и по 1/4 ид.ч.
за всеки един от ответниците – Г.И.Г., ЕГН **********,
с адрес: ***, В.И.Г., ЕГН **********, с адрес: *** Б и А.И.И.,
ЕГН **********, с адрес: *** и е прекратено
производството по гр.дело № 13660/ 2018
год. по описа на СРС, ІІ Г.О., 163 състав, в
частта, с която се допуска да се
извърши съдебна делба между М.Б.Н., ЕГН **********, Г.И.Г., ЕГН **********, В.И.Г., ЕГН **********, и А.И.И., ЕГН **********, на следния съсобствен
недвижим имот: МАГАЗИН,
представляващ САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор 68134.4339.341.5.19,
находящ се в гр.София, по кадастралната карта и
кадастрални регистри, одобрени със Заповед РД-18-51/15.07.2010 г. на
ИЗПЪЛНИТЕЛНИЯ ДИРЕКТОР на АГКК, съгласно Схема № 15- 26629 - 16.01.2018г. на
СГКК-гр.София, последно изменение със заповед: няма издадена заповед за
изменение в КККР, с адрес на имота: гр.София, район „Овча купел“, ул.“ ******, етаж 1, обект 2, самостоятелния
обект се намира в сграда № 5, разположена в поземлен имот с идентификатор
68134.4339.341, предназначение на самостоятелния обект: за търговска дейност,
брой нива на обекта:1, посочена площ: 29.20 кв.м., с прилежащи части: 2.32 %
идеални части от общите части на сградата, при съседни самостоятелни обекти в
сградата: на същия етаж: 68134.4339.5.17, 68134.4339.341.5.18, 68134.4339.5.20
под обекта: няма, над обекта: 68134.4339.5.14 , 68134.4339.341.5.1, а съгласно
документ за собственост: МАГАЗИН № 2, на етаж 1, на кота
+0.00 м., от жилищната сграда, находяща се в
гр.София, Район „Овча купел“, ул.“ ******,
състоящ се от търговска площ и санитарен възел със застроена площ от 29.20
кв.м., при граници: магазин № 1, коридор и стълбище, магазин № 3 и улица,
ЗАЕДНО с 2.32% /две цяло тридесет и две стотни върху сто/ идеални части от
общите части на сградата равняващи се на 4.72 /четири цяло седемдесет и две
стотни / кв.м., ЗАЕДНО със съответните идеални части от правото на строеж върху
УПИ XІІ-341 от кв.23а, сега нов 38а по регулационния план на гр.София, м. „Овча
купел“, с площ от 530 кв.м., при граници: улица, улица,
УПИ XI-88 и УПИ XІХ-338, при квоти между страните, както следва: 1/4 ид.част за ищец М.Б.Н., ЕГН ********** и по 1/4 идеална част за всеки
един от ответниците – Г.И.Г., **********, В.И.Г., ЕГН
**********, и А.И.И., ЕГН **********, и производството по въззивно
гр.дело № 3268/2019 г. по описа на СГС, Г.О., ІІІ-В с-в, в частта относно процесния недвижим имот, поради оттегляне на предявения
иск за делба на основание
чл.232 от ГПК на процесния недвижим имот.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото
доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на
чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Въззивната жалба е
подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК и е допустима.
Разгледана по същество въззивната
жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Софийски градски
съд, като обсъди доводите на страните и събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата
обстановка се установява така както е изложена от първоинстанционния съд. Пред настоящата
въззивна инстанция не са ангажирани
нови доказателства по смисъла на
чл.266
от ГПК, които да
променят така приетата за установена
от първоинстанционния съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен
акт не следва
да се преповтарят
отново събраните в първата инстанция доказателства, които са обсъдени правилно, като са
преценени релевантните за спора факти
и обстоятелства.
Предвид възприемането
на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
Въззивната жалба
е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно
съдебно решение, което подлежи на
въззивно обжалване, поради което следва
да се разгледа
по същество.
Съгласно
чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното първоинстанционно
решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато
нарушение на императивни материалноправни и
процесуалноправни норми. Решението е и правилно в обжалваната част, като постановено
при спазване на съдопроизводствените правила и
материалния закон. Изводите на съда са обосновани с оглед данните по делото и
събраните по делото доказателства. При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и
изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото
доказателства, като е основал решението си върху
приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон, поради което
съдът следва да разгледа доводите на жалбоподателя във връзка с неговата
правилност. Доводите
в жалбата са изцяло неоснователни. Във връзка с изложените във въззивната жалба доводи, следва да се добави и следното:
Съдът
приема, че доводите в жалбата за допуснати процесуални нарушения от СРС са без
значение към законосъобразността на обжалваното решение. Въззивната
инстанция е такава по същество на спора, а не е контролно- отменителна,
поради което ирелевантни са процесуални нарушения,
които не водят до нищожност или недопустимост на обжалваното решение.
Процесуалните нарушения могат да бъдат само основание за събиране на нови
доказателства от въззивния съд. Съдът приема, че
доводите изложени в жалбата за допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд, биха били основание за допускане на
изрично посочени от страната доказателства пред въззивната
инстанция, в случай на направено искане за събирането им на основание чл.266 от ГПК, но в случая такова искане не е направено. С оглед на което доводите за
допуснати процесуални нарушения от СРС, изложени в депозираната въззивна жалба се
явяват неоснователни. В настоящия случай при постановяване на обжалваното
решение не е допуснато от първоинстанционният съд, нарушение на императивни процесуалноправни норми
на закона. При постановяване на обжалваното първоинстанционно
решение не е допуснато и нарушение на императивни материалноправни
норми на закона.
На следващо място, като
неоснователни следва да се преценят и доводите за неправилност и необоснованост
на обжалваното решение. Противно на изложеното във въззивната
жалба обжалваното решение е обосновано. Обжалваното решение е и правилно. Неоснователни са изложените
доводи във въззивната жалба във връзка със събраните
по делото доказателства и приетите за установи с тях обстоятелства от първата
съдебна инстанция. Изводите на съда са обосновани с оглед данните по делото и
събраните по делото доказателства. Като неоснователни следва да се преценят
доводите на съделителката- ищца М.Б.Н.-И., че в процесния
случай не
следва да бъде допусната делба на процесния недвижим
имот – апартамент при равни квоти между съделителите,
както и за необоснованост на извода на съда, досежно
обстоятелството, че процесния недвижим имот не е бил
придобит в режим на съпружеска имуществена общност /СИО/. Противно на
изложеното във въззивната жалба, в първата съдебна
инстанция не е било спорно между съделителите обстоятелството
дали процесния недвижим имот е придобит в режим на
СИО, както и относно квотите в съсобствеността на съделителите.
Съдът приема, че в процесния случай не е било спорно
по делото обстоятелството, че процесния недвижим
имот- апартамент е придобит по наследство от страните след смъртта на техния общ
наследодател И.Г.И..
Във въззивната жалба за първи път е изложен довод, че след прекратяване на брака със смъртта на общия наследодател на страните И.Г.И.- съпруг на съделителката М.Б.Н.-И., съпружеската имуществена общност била трансформирана в обикновена съсобственост, като квотите на страните били: 5/8 ид.части за преживялата съпруга М.Б.Н. и по 1/8 ид.част за всеки един от преките наследници- деца на общия наследодател- А.И.И., Г.И.Г. и В.И.Г.. Безспорно е обстоятелството, че ищцата по делото М.Б.Н.- И. е завела иска за делба срещу останалите съделители, като е твърдяла съсобственост върху процесния недвижим имот- апартамент по наследство открито след смъртта на общия наследодател И.Г.И., съпруг на ищцата и баща на ответниците, починал на 21.11.2016 г., при квоти по ¼ ид.част за всеки един от съделителите. Във въззивната жалба за първи път ищцата е заявила нови факти, а именно относно придобиване на процесния недвижим имот в режим на СИО, както и че след прекратяване на брака със смъртта на общия наследодател на страните И.Г.И.- съпруг на съделителката М.Б.Н.-И., съпружеската имуществена общност била трансформирана в обикновена съсобственост, като квотите на страните били: 5/8 ид.части за преживялата съпруга М.Б.Н. и по 1/8 ид.част за всеки един от преките наследници- деца на общия наследодател- А.И.И., Г.И.Г. и В.И.Г.. Следва да се има предвид обстоятелството, че предявявайки иска за делба ищцата е твърдяла съсобственост върху процесния недвижим имот по наследство и не е оспорила правата в съсобствеността на ответниците по делото, като е твърдяла, че делбата следва да бъде допусната при равни права между съделителите – по 1/ 4 ид.част. Както е прието и в решение № 528 от 11.06.2010 г. по гр.дело № 1218/09 г. на ВКС І г.о., исковата защита на правото на собственост предполага посочване на основанието, на което се твърди, че то е придобито, защото това очертава предмета на спора и на доказване и е израз на диспозитивното начало в гражданския процес. Съдът може да се произнесе само в рамките на посоченото придобивно основание, защото това е предмет на иска и само по него се създава сила на присъдено нещо с диспозитива на решението. Ищецът може да посочи в исковата молба при условията на евентуалност и друго основание на претенцията си, респективно и друг придобивен способ за правото на собственост, по което съдът ако не уважи главния иск, трябва да се произнесе по евентуалния. С оглед на което съдът приема, че не следва да разгледа посоченото ново основание във въззивната жалба, тъй като същото е преклудирано. Навеждането на нови факти във въззивната жалба, а именно относно придобиване на процесния недвижим имот в режим на СИО, както и че след прекратяване на брака със смъртта на общия наследодател на страните И.Г.И.- съпруг на съделителката М.Б.Н.-И., съпружеската имуществена общност била трансформирана в обикновена съсобственост, като квотите на страните били: 5/8 ид.части за преживялата съпруга М.Б.Н. и по 1/8 ид.част за всеки един от преките наследници- деца на общия наследодател- А.И.И., Г.И.Г. и В.И.Г., не са допустими във въззивната инстанция и не следва да бъдат разглеждани , като преклудирани. Същите не попадат в изключението- хипотезата на чл.266, ал.2 от ГПК. Ето защо в съответствие именно с процесуалните правила установени от ГПК, въззивният съд не следва да разгледа в процесния случай въведените нови факти във въззивната жалба, като преклудирани. В процесния случай при съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема, че единствения обоснован извод който следва да се направи е, че процесния допуснат до делба недвижим имот- апартамент е придобит от страните по наследство след смъртта на общия им наследодател И.Г.И./ починал на 20.11.2016 г./, като същия е бил негов изключителен собственик, придобил го на 01.06.2009 г. по силата на договор за дарение на право на строеж върху недвижими имоти.
По изложените съображения следва да
се направи обоснован извод, че процесния допуснат до
делба недвижим имот - апартамент, придобит по наследство от общия наследодател И.Г.И. е съсобствен между съделителите при квотите, установени от първоинстанционния
съд- 1/4 ид.част
за ищцата М.Б.Н.-И. и по 1/4
идеална част за всеки един от ответниците – Г.И.Г./
починал на 20.08.2021 г. и на негово място конституирани от настоящата въззивна инстанция наследниците му по закон- П.С.Г., Е.Г.Г. и С.Г.Г./, В.И.Г., и А.И.И..
При така изложените съображения и поради
съвпадане на приетите от двете инстанции изводи, въззивната
жалба следва да бъде оставена без уважение, като неоснователна, а обжалваното с
нея решение, като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено на
основание чл.271, ал.1 от ГПК, в обжалваната част.
Относно разноските по производството.
При този изход на спора пред настоящата въззивна инстанция, на въззивника-
ищец не се следват разноски. На основание чл.273 от ГПК във вр.
с чл.78, ал.3 от ГПК на въззиваемите страни- ответници по делото следва да се присъдят своевременно
поисканите разноски за въззивното производство в
размер на сумата от 1600 лв., представляващи уговорено и заплатено адвокатско
възнаграждение, съгласно договор за правна защита и съдействие от 13.03.2019 г. Съдът приема,
че специалната разпоредба
на чл.355 от ГПК, касае само разноските,
направени в първоинстанционното
производство по допускане и извършване
на делбата, но не и разноските,
направени при въззивно и касационно обжалване /в тази насока е определение № 101 от 18.04.2013
г. по гр.дело № 671/2012 г., Г.К., І г.о. на ВКС/. За направените
при обжалването разноски
важат общите разпоредби на чл.81 и чл.78
от ГПК. Когато е
повдигнат спор относно съществуването на съсобствеността, правата на съделителите или способа, по който следва да бъде извършена
делбата, както и по присъединените искове в делбеното
производство и при обжалване на постановените от първоинстанционния
и въззивния съд решения, приложение намира
разпоредбата на чл. 78 от ГПК, която урежда отговорността за разноски като
санкция срещу страната, която е предизвикала неоснователен правен спор, по
повод на който са сторени разноските – виж т.9 от Постановление № 7 от 28.11.1973 г., Пленум на
ВС, в този смисъл и определение № 4 от 06.01.2011 г. на ВКС по ч.гр.дело №
542/2010 г., II-ро г. о. ГК; определение № 47 от
29.01.2015 г. на ВКС по ч.гр.дело № 6919/2014 г., I-во
г. о., ГК; определение № 45 от 27.02.2018 г. на ВКС по ч.гр.дело № 466/2018 г.,
I-во г. о., ГК и определение № 78 от 27.04.2018 г. на
ВКС по ч.гр.дело № 1521/2018 г., I-во г.о., ГК. Винаги
когато съделител оспорва по пътя на обжалването
съдебното решение по допускане или по извършване на делбата, разноските за
съответната по обжалване инстанция, в т.ч. и за адвокатско възнаграждение, се
разпределят съобразно изхода на спора по правилото на чл. 78 от ГПК, а не по това на чл.355 от ГПК.
Последното намира приложение за разноските в първоинстанционното
производство, които са необходими за признаването и ликвидирането на
съсобствеността, при липсата на спор относно съсобствеността и правата на съделителите и способа за извършване на делбата /в този
смисъл са: определение № 4 от 06.01.2011 г. на ВКС II-ро
г.о., по ч.гр.дело № 542/2010 г.; определение № 255 от 09.10.2013 г. на ВКС, I-во г.о., по гр.дело № 563/2012 г.; определение № 83 от
24.04.2014 г. на ВКС, II-ро г.о., по гр.дело № 948/2012
г.; определение № 692 от 29.09.2014 г. на ВКС, III-то г.о., по ч.гр.дело №
4283/2014 г.; определение № 47 от 29.01.2015 г. на ВКС, I-во
г.о., по ч.гр.дело № 6919/2014 г.; определение № 152 от 08.06.2015 г. на ВКС, II-ро г.о., по ч.гр.дело № 6646/2014 г./. За
разпределението на разноските по правилото на чл.78 от ГПК във въззивното и касационното производство е ирелевантно в коя фаза се намира делбеното
производство и дали дяловете на съделителите са
определени. Само пред първа инстанция е възможно разноските за адвокатско
възнаграждение да се понасят от съделителите така,
както са направени. С оглед на което съделителката- ищца по делото М.Б.Н.-И. следва да бъдат
осъдена да заплати на въззиваемите
страни- ответници по делото В.И.Г., П.С.Г.,
Е.Г.Г. и С.Г.Г., сумата
от 1600 лв., разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение
за въззивната инстанция.
Така мотивиран
Софийски градски съд, Г.О., ІІІ-В с-в,
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 547704 от 28.11.2018 год., постановено по гр.дело № 13660/2018 г. на СРС, ІІ Г.О., 163 състав, в частта, с която е допусната на
основание чл.344, ал.1 ГПК във вр.чл.34 ЗС и чл.9,
ал.1 ЗН делба на следния недвижим имот: 1./ ЖИЛИЩЕ – самостоятелен обект в сграда с идентификатор
68134.4339.341.5.3, находящ се в гр.София, по
кадастралната карта и кадастрални регистри, одобрени със Заповед РД- 18-51/15.07.2010
г. на Изпълнителния директор на АГКК, съгласно схема № 15-615642-05.12.2017 г.
на СГКК-гр.София, с адрес: гр.София, район Овча купел, ул.“ ******, ет.******, самостоятелния обект
се намира в сграда № 5, разположена в поземлен имот с идентификатор
68134.4339.341, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент,
брой нива на обекта: 1, с посочена в документа; площ: 75.00 кв.м., с прилежащи
части: 6.28% идеални части от общите части на сградата /равняващи се на 12.77 кв.м./,
със складово помещение № 3 с площ от 3.50 кв.м., при съседни самостоятелни
обекти в сградата: на същия етаж: 68134.4339.341.5.4, 68134.4339.341.5.2 под
обекта: 68134.4339.341.5.14, над обекта: 68134.4339.341.5.8, а съгласно
документ за собственост АПАРТАМЕНТ № 3
на втори жилищен етаж, на кота +5.70/плюс пет цяло и
седемдесет стотни/метра, от жилищната сграда, находяща
се в гр.София, район Овча купел, ул.“ ******,
състоящ се от коридор, две спални, дневна с кухненски бокс, баня с тоалетна и
тераса със застроена площ от 75.00 кв.м., при граници: апартамент № 2, коридор
и стълбище,апартамент № 4 и улица, заедно със складово помещение № 3, на кота -3.35 м.-сутерен, с площ от 3.50 кв.м., при съседи:
коридор, склад № 4и гаражно парко-място, заедно с 6.28%
/ шест цяло двадесет и осем стотни върху сто/ идеални части от общите части на
сградата, равняващи се на 12.77 /дванадесет цяло седемдесет и седем/ кв.м.,
заедно със съответните идеални части от правото на строеж върху УПИ XIІ-341 от
кв.23а, сега нов по регулационния план на гр.София, м.„Овча купел“, с площ от
530 кв.м., при граници : улица, улица, УПИ XI-88 и
УПИ XІХ-338, при квоти между
страните, както следва: 1./ 1/4 ид.ч. за ищец М.Б.Н.,
ЕГН **********, с адрес: ***, 2./ и по 1/4 ид.ч.
за всеки един от ответниците – Г.И.Г., ЕГН **********,
с адрес: ***, В.И.Г., ЕГН **********, с адрес: *** Б и А.И.И.,
ЕГН **********, с адрес: ***.
ОСЪЖДА
М.Б.Н.-И., ЕГН **********, с адрес: ***,
да заплати на В.И.Г., ЕГН **********, с адрес: *** Б, П.С.Г., ЕГН
**********, с адрес: ***, Е.Г.Г., ЕГН **********, с адрес:
*** и С.Г.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл. 78, ал.3 от ГПК, сумата от 1600
лв./ хиляда и шестстотин лева/, представляваща направените пред въззивната инстанция разноски /заплатено адвокатско възнаграждение/.
РешениеТО може да се обжалва пред
ВКС с касационна жалба при условията на чл.280, ал.1 от ГПК, в едномесечен срок
от съобщението до страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.