Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 441
11.02.2020 година,
град Пловдив
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД,
гражданско отделение, в публично
заседание на двадесет и седми ноември две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОСКО АНГЕЛОВ
при участието на секретаря Росица Марджева,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 3742 по описа на съда
за 2019г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове
с правна квалификация чл. 108 ЗС от И. и Н. П. срещу „Ню естейт инвестмънт“
ЕООД.
Ищците твърдят, че с решение от ***** г. майка им- П. П.
придобила в дял следния недвижим имот: първи жилищен етаж от жилищна сграда
находяща се в ****. Избеният етаж, заедно с таванско помещение и стопанска
постройка и 1/2 ид.ч. от правото на строеж и подобренията в двора бил възложен
на Щ. В. с решение от 14.04.1977г. След
уреждане на финансовите отношение Щ. В. продал на баща им- Г. П., сутеренния
етаж от жилищната сграда, заедно с 1/4 ид.ч. от подобренията в имота, ведно с
правото на строеж. Твърдят, че по този начин родителите им станали собственици
на цялата сграда. Баща им починал през 1999г., като към този момент имотът имал
нужда от ремонт. На 01.06.2001г. И.П., със съгласието майка си и брат си,
сключил договор за наем за имота с ЕТ „С.К.“, за неопределен срок за сумата от
100 лева месечно. След това през 2001г. починала и майката на ищците. През
2002г. С.К. им предложил да направи ремонт на сградата, като стойността му се
приспадне от наема в продължение на 10 години. Когато идвали в П. установили,
че ремонтът бил извършен. През 2013г. при едно идване в града И.П. не успял да
открие С.К.. След това през 2015г. установили, че С.К. е предприел процедура за
придобиване на имота по давност. Била подадена жалба в прокуратурата, но те не
открили С.К., за да им обясни. След това ищците открили, че наемателят им се е
сдобил с НА за собственост на имота и го е прехвърлил на ответника. В момента
имотът бил с идентификатор ***** по КК. Искат да бъде установено правото им на
собственост по наследство от техните родители и да се осъди ответникът да
предаде владението. Претендират разноски.
В срока
по чл. 131 ГПК от ответника е постъпил отговор на исковата молба, с който се оспорват
претенциите. Твърди, че С.К. искал да закупи имота през 2001г. и в тази насока
се свързал с И.П.. До представянето на необходимите документи бил сключен
договор за наем на имота. Тъй като такива не били представени, С.К. заявил на П.,
че прекратява договор за наем в края на 2001г. Твърди се, че от този момент К.
започнал да владее имота като свой и го придобил по давност за периода от
2001г. до 21.04.2017г. За този период били извършени редица подобрения, като
била възстановена конструкцията на сградата и покрива, тя била свързана с ел.
мрежа и ВиК инсталацията и били плащани данъци. Оспорва да владее имота, тъй
като фактическата власт не била предадена от праводателите им.
Предвид горното се иска
отхвърлянето на претенциите и присъждането на разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК,
обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
С решение от ****.
по гр. д. 2100/1979г. на ПРС в дял на П. Г. П. е поставен първия жилищен етаж,
състоящ се от две стаи, кухня и антре от жилищна сграда на *****, като е
осъдена да заплати на другия съделител сумата от 1560 лева за уравняване на
дяловете.
С
нотариален акт от **** Щ. Г. В. продава на Г. И. П., сутеренен етаж от
едноетажна жилищна сграда, находяща се в гр. *****, ведно с 1/4 ид.ч. от
подобренията в имота, заедно с отстъпеното право на строеж- *****. От описаните
в акта документи и представеното нотариално съобщение става ясно, че продавачът
извлича правата си от решение № ***. на ПРС, IV гр.с., с
което му се възлага същия имот.
Съгласно
представеното по делото удостоверение от СГКК самостоятелният обект в сграда с
идентификатор **** съответства на първи жилищен етаж с прилежаща част сутеренен
етаж от жилищна сграда (четири избени помещения).
Г. П.
и П. (***) П.са починали, съответно на 22.12.1999г. и 20.07.2001г., като са
оставили за свои наследници децата си- И.Г.П. и Н.Г.П..
Предвид
така ангажираните доказателства се установява, че към 2001г. ищците са
придобили правото на собственост върху жилищния етаж и сутеренния етаж, в
момента заснети заедно като СОС с идентификатор ***** по КК.
Правото на собственост, съгласно българското законодателство,
е възможно да бъде изгубено само ако титулярът му се откаже от него или друго
лице го придобие по някой от предвидените в закона способи. Поради това ищците
не е необходимо да опровергават представения констативен нотариален акт (в
смисъл да доказват, че С.К. и съпругата му не са придобили собствеността върху обекта
по давност). Това опровергаване в случая е извършено от тях с представянето на решението
и нотариалния акт, които ги легитимират като собственици. При това положение ответникът,
който твърди, че е придобил правото на собственост, тъй като праводателите му
са били собственици на същия, следва да установи последното обстоятелство, а
именно, че дружеството, съответно неговите праводатели, са станали пълноправни
собственици и по този начин са се погасили притежаваните от ищците вещни права.
Самото обстоятелство, че констативният
нотариалният акт е последващ на решението и сделката, с които ищците се
легитимират като собственици, не изключва правата на ищците. Съгласно дадените
в ТР № 11/2012 от 21.03.2013г. на ОСГК на ВКС разяснения в тази хипотеза е
необходимо ответникът, при пълно и главно доказване да установи, че те са или
съответно неговите праводатели са били, пълноправни собственици на целия имот,
което ще доведе до загубването на правата на ответниците. Самият констативен
нотариален акт няма такова погасително действие, тъй като се издава в
едностранно охранително производство, което не решава правен спор и не
преклудира права. В тази насока е и задължителното тълкуване, дадено в ТР №
11/2012 от 21.03.2013г. на ОСГК на ВКС, съгласно което нотариалният акт, с
който се признава право на собственост не се ползва с материална
доказателствена сила относно констатацията на нотариуса за принадлежността на
правото на собственост.
За изясняването на тези
обстоятелства по делото бе представен договор за наем от 2001г. и бяха
ангажирани гласни доказателствени средства. От съвкупния им анализ се
установява, че фактическата власт върху целия процесен имот е била предадена от
И.П. на С.Д.К. (действащ като ЕТ) по силата на наемно правоотношение. След това
К. започнал мащабна реновация на имота заради лошото състояние, в което се е
намирал и за да го пригоди за осъществяваната от него търговска дейност- шивашко
ателие. Обстоятелствата относно предаването са отделени като безспорни между
страните по делото, като ответникът навежда възражения за последващо
противопоставяне на намерение за своене.
Ако собственикът на
недвижим имот предостави ползването му на трето лице, упражняваната от
последното фактическа власт представлява държане по смисъла на чл. 68, ал. 2
ЗС - налице е основание вещта да се държи не за себе си, а за
другиго. За да се трансформира така установената фактическа власт във владение,
упражняващото я лице следва да манифестира промяната в намерението, с което
държи имота и да противопостави тази
промяна на собственика, тъй като за да се придобие по давност правото на
собственост фактическата власт с намерение за своене следва да бъде упражнявана
явно.
В този
смисъл са и решенията на ВКС, постановени по спорове за собственост с
въведено възражение за придобивна давност, а именно: Решение №
291/9.08.2010 г., постановено по гр. д. № 859/2009 г. на II ГО на
ВКС, в което е прието, че за да промени държането във владение, държателят
трябва да демонстрира промяна в намерението за своене на имота, която открито
да демонстрира спрямо собственика; Решение №
270/20.05.2010 г., постановено по гр. д. № 1162/2009 г. на II ГО на
ВКС, в което е прието, че след като веднъж фактическата власт върху имота е
установена като държане, колкото и време да продължи и каквото и да е
субективното отношение на държателя, тази фактическа власт не може да доведе до
придобиване на собственост по давност. Само ако държателят промени намерението
си и превърне държането във владение, в негова полза започва да тече придобивна
давност, но за да се приеме, че е налице завладяване, е необходимо промяната, в
намерението фактическата власт да се упражнява вместо другиго изключително за
себе си, да намери външна проява чрез
действия, които недвусмислено да отричат
правата на досегашния собственик или владелец, което следва от изискването
владението да не е установено по скрит начин. Прието е, че в такава хипотеза в
тежест на този, който се позовава на придобивната давност е да установи, че
такава е започнала да тече чрез явна промяна на държането във владение; Решение № 145/14.06.2011 г., постановено по гр. д. № 627/2010
г. на I ГО на ВКС, в което е прието, че общият принцип на справедливостта
изключва скритостта на придобивната давност, защото не могат да се черпят права
от поведение по време, когато засегнатият собственик няма възможност (поради
неведение) да се брани; Решение №
12/19.02.2014 г., постановено по гр. д. № 1840/2013 г. на I ГО на
ВКС, в което е прието, че в хипотеза, при която фактическата власт върху
недвижим имот е придобита на правно основание (сключен договор за заем за
послужване по чл. 243 ЗЗД) и липсва уведомяване на собственика за промяна на
намерението на държателя и трансформирането му в недобросъвестно владение,
презумпцията по чл. 69 ЗС не намира приложение.
Такава
промяна не се установява до 2015г., когато се признава в исковата молба, че на
ищците е станала известна предприета процедура за снабдяване с документи за
собственост от наемателя. Друг извод не следва и от показанията на самия С.К.,
в чиято полза е издаден констативния нотариален акт. Той признава за
възникването на наемното правоотношение, но не излага конкретни обстоятелства
за разговори със собствениците, или поне с някой от тях, в които недвусмислено
да е изразил желанието си за завладяване на имота. В тази насока може да се
обсъжда единствено предложената замяна, но тя разкрива само желание за придобиване
на собствеността чрез сделка, като въобще липсва изразено намерение за своене на
вещта след отказа от страна на собствениците. В подкрепа на този извод са показанията
на П. Ч., който през цялото време е бил съсед на имота, и винаги е възприемал С.К.
като наемател, а за уреждане на грешки в заснемането по КК е потърсил ищците.
Предприетите
от С.К. действия в имота /ремонтни дейности/ не представляват манифестиране на
намерение за своене, доведено до знанието на ищците и противопоставено на
същите. Поддържането и ремонтирането на имота представлява израз на
задължението на ползвателя да се грижи за имота като добър стопанин и да го
ползва съобразно постигнатото съгласие със собственика, включително
ремонтирайки и подобрявайки имота според конкретните нужди, за които е
предоставено ползването. Установяването на извършването на ремонтни работи и
подобрения в имота, при наличие на уговорка за ползването, не обосновават извод
за установяване и осъществяване на самостоятелна фактическа власт. Както беше
отбелязано, извършването на фактически действия по поддържане и ремонтиране на
имота само по себе си не сочи и на промяна в намерението, с което се упражнява
фактическата власт, тъй като тези действия са извършвани в интерес на
ползващото имота лице. Манифестирането на промяна в намерението се установява
едва към 2015 г., когато ищците са разбрали, че С.К. иска да се сдобие с
документ за собственост. От тогава до подаването на исковата молба не е изтекъл
предвидения в ЗС 10-годишен срок.
Това, че констативният нотариалният акт е издаден и на името
на съпругата на С.К. не води до промяна в изводите. Никой от свидетелите по
делото, вкл. самият С.К., не излага факти за установена от нея самостоятелна
фактическа власт. Точно обратното, всички са възприели, че държането е
осъществявано от С.К. за упражняването на търговска дейност като ЕТ.
Ето защо претенцията се явява
основателна в нейната установителна част, като следва да се признае, че ищците
са собственици на имота, заснет в момента като СОС с идентификатор **** по КК.
Данните за грешка при отразяването на имота в кадастралната карта нямат
значение за изхода на спора, а единствено за описанието на вещта. Наличието на
грешка обаче не се твърди от никоя от страните и не се установява от събраните
доказателства, за да бъде взета предвид при решаването на спора.
Претенцията
е неоснователна с нейната
осъдителна част, защото не се доказва владението на имота да е било предадено
от С.К. на ответното дружество. От подписания между тях договор е видно, че
предаването на владението е трябвало да стане след неговото сключване, като К.
заявява, че не е изпълнил тази уговорка до настоящия момент. Това се
потвърждава и от показанията на свидетеля Ч., който е трето за спора лице и
заявява, че от две години къщата не се обитава, но С. (К.) минава понякога,
като извикал именно него за констатиран теч 20 дни преди разпита.
Поради това ищците не установяват
владението в момента или при завеждане на делото и да се е осъществявало от
ответника. Ето защо искането за неговото предаване следва да бъде отхвърлено.
Относно разноските:
Предвид изхода на делото и на основание чл.
78, ал. 1 ГПК в полза на ищците следва да бъдат присъдени разноските по делото
за държавни такси, СПЕ и за адв. възнаграждение. Доколкото претенцията се
уважава само в установителната част разноските се дължат съразмерно, а именно
1/2.
Предвид изхода на делото и на основание чл.
78, ал. 3 ГПК в полза на ответника също следва да бъдат присъдени половината от
направените разноски предвид отхвърлянето на осъдителната част от претенцията.
Основателно е направеното от ищците възражение за прекомерност на платеното
възнаграждение, като същото следва да бъде намалено до сумата от 1400 лева,
която е близка до минималната според НМРАВ.
По изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Ню естейт
инвестмънт“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: ********, че
И.Г.П., ЕГН **********, с адрес: *** е собственик на основание
наследство по закон на 1/2 ид.ч. И че Н.Г.П., ЕГН ********** с адрес: ***,
е собственик на основание наследство по закон на 1/2 ид.ч. от самостоятелен
обект в сграда с идентификатор **** по КК и КР на гр. П., одобрени със
заповед РД-18-48 от 03.06.2009г. на изп. дир. на АГКК, с адрес на имота: ****,
с предназначение: жилище, апартамент, с площ от 60.42 кв.м., с прилежащи части:
четири избени помещения, при съседи на СОС: на същия етаж-*****, под и над
обекта няма, който обект се намира в сграда с идентификатор *****, разположена
в поземлен имот с идентификатор **** по КК на гр. П., КАТО ОТХВЪРЛЯ иска
по чл. 108 ЗС в осъдителната му част за
предаване от „Ню естейт инвестмънт“
ЕООД, ЕИК ********* на И.Г.П., ЕГН ********** и Н.Г.П., ЕГН **********, на владението на същия имот, а именно: самостоятелен
обект в сграда с идентификатор ****по
КК и КР на гр. Пловдив.
ОСЪЖДА „Ню естейт
инвестмънт“ ЕООД, ЕИК *********, да заплати на И.Г.П., ЕГН **********,
сумата от общо 453.23 лева разноски
в производството по съразмерност.
ОСЪЖДА „Ню естейт
инвестмънт“ ЕООД, ЕИК *********, да заплати на Н.Г.П., ЕГН **********, сумата от общо 453.23 лева разноски
в производството по съразмерност.
ОСЪЖДА И.Г.П., ЕГН **********
и Н.Г.П., ЕГН **********, да заплатят на „Ню естейт инвестмънт“ ЕООД, ЕИК *********,
сумата от 700.00 лева разноски в
производството по съразмерност.
Решението подлежи
на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ:/п/
/Тоско Ангелов/
Вярно
с оригинала.
Р.М.