№ 1622
гр. София, 22.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-18, в публично заседание на
двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Елена Св. Шипковенска
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Елена Св. Шипковенска Търговско дело №
20231100900072 по описа за 2023 година
Производството е образувано въз основа на искова молба на „К.К.“
ЕООД срещу ЗАД „А.“ АД, с която са предявени искове с правно основание
чл. 405, ал. 1 КЗ, съответно чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „К.К.“ ЕООД твърди, че между него и ответника ЗАД „А.“ АД
било налице валидно правоотношение по договор за имуществена застраховка
„Каско и Злополука“, обективиран в комбинирана застрахователна полица №
0310X0004076. По силата на сключения договор и срещу платена премия,
застрахователят се е задължил да носи рисковете по клауза „П-ПЪЛНО
КАСКО“ по смисъл на Общите условия по отношения на собствения на
застрахованото лице лек автомобил: Марка: Мазерати, модел: Леванте, рама
№ ZN6TU61B00X241653, peг. № СВ**** СН. Страните са приели
застрахователна сума за обекта на застраховане в размер на 78 000,00 лева.
Ищецът поддържа, че на 07.05.2022 г. автомобилът е бил управляван от К.Б.
/италиански гражданин/ в гр. Неапол, Италия, като около 22,00 ч. е паркиран в
района ул. „****. В периода между 00,00ч на 07.05.2022 г. и 02,30 ч. на
08.05.2022 г. неизвестен извършител противозаконно е отнел гореописания
1
автомобил от владението на собственика му без съгласието на последния. Още
в деня на установяване на кражбата - 08.05.2022 г. са уведомени органите на
полицията в гр. Неапол, Община Ерколано, като във връзка с кражбата
безрезултатно е водено наказателно производство под № 527059/22 RGNR.
Разследването е прекратено (архивирано) с Разпореждане на Градския съд в
Неапол с оглед констатирана липса на полза от извършване на допълнително
разследване. Във връзка с кражбата на автомобила, на 09.05.2022 г. е бил
уведомен застрахователя ЗАД „А.“ АД, пред когото е заведена преписка по
щета № 10022030109300/2022 г. На застрахователя са представени всички
изискуеми документи, в това число горецитираното съдебно разпореждане за
прекратяване на разследването. Предадени са и оригинали на двата ключа, с
които разполага автомобила. Въпреки това вместо до определи и изплати
застрахователно обезщетение в рамките на уговорената застрахователната
(лимитна) стойност от 78 000 лева, застрахователят е уведомил собственика на
МПС и застраховано лице с писмо изх. № 100-4409/10.10.2022 г., че не са
налице основания за заплащане на обезщетение. В изричният отказ на
застрахователя бланкетно било посочено, че същият не дължал обезщетение,
тъй като заявеното събитие не представлявало покрит по полицата риск.
Ищецът счита, че постановеният от застрахователя отказ е неоснователен. Ето
защо ищецът моли съда да осъди ответника да му заплати сумата в размер на
74 134,00 лв., представляваща застрахователно обезщетение по щета №
10022030109300/2022 г. във връзка с настъпило застрахователно събитие
/кражба на МПС/, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба-13.01.2023 г. до окончателното плащане, както и сумата от
1108,00 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху сумата от 74 134,00 лв. за периода от 23.11.2022 г. /датата на
изричния отказ/ до 12.01.2023 г. /с протоколно определение от 28.05.2024 г. е
допуснато на основание чл. 214, ал. 1 ГПК изменение на исковете чрез
увеличение на техния размер, както следва: иска за главницата от 26 000,00
лв. на 74 134,00 лв., съотв. иска за лихвата от 388,00 лв. на 1108,00 лв./.
Ищецът претендира извършените разноски в производството.
В срока по чл. 367 ГПК ответникът „ЗАД А.“ АД оспорва предявените
искове като неоснователни. Не оспорва, че е налице валидно застрахователно
правоотношение по доброволна имуществена застраховка „Каско“ на МПС,
полица № 0310X0004076, сключена между ищцовото дружество и ЗАД „А.”,
2
като застраховател, предоставящо покритие „Пълно Каско“ по смисъла на
Общите условия /ОУ/ към застраховката, за процесния период за л. а.
„Мазерати Леванте“, с peг. №СВ**** СН. Твърди, че оставяне на
свидетелството за регистрация на МПС, част II /малкия талон/ изрично било
предвидено в т. 16.14.3 от Общите условия на застрахователния договор като
обстоятелство изрично изключено от покритието риск, поради което
ответното дружество не дължи застрахователно обезщетение за вредите от
твърдяното събитие. В случая обстоятелството, че малкият талон е бил в
колата, е основание застрахователят да не покрива риска „кражба“ по
сключената застраховка, тъй като представлява едно от изключенията от
риска, кореспондиращо с утвърдената практика. Същото значително
улеснявало придвижването с автомобила, тъй като при рутинна проверка
водачът ще разполага с документ, чрез който да установи законността на
основанието, на което държи вещта.
На следващо място ответника твърди наличието на изключен риск по т.
14.8 от Общите условия по застраховката, а именно: „заблуда на
застрахователя чрез предоставяне на неверни данни за застрахованото МПС
или за застрахователното събитие“. В конкретния случай ползвателят на
автомобила г-н К.Б., италиански гражданин, е декларирал обстоятелства пред
застрахователя, които били различни от декларираните пред италианските
власти. Тези разминавания се отнасяли до адресът, на който е заявил последно
да е паркирал автомобила, както и че след паркиране на автомобила е отишъл
на вечеря в ресторант в компания на 15 колеги, като тези обстоятелства не са
заявени пред полицията. Според ответника разминаването в декларираните
обстоятелства е попречило на компетентните органи да извършат проверки и
евентуално да установят местонахождението на автомобила.
Ответникът също така твърди, че данните, които се съдържат в ключовете
на автомобила - дата и час на последно ползване, не съответстват на заявените
от г-н Б.. Показателен затова бил фактът, че ключовете за автомобила не са
предадени в полицията в Неапол, а няколко дни след деклариране
настъпването на събитието, са изпратени по куриер до управителя на
застрахованото дружество. Евентуално ответникът твърди, че предадените по
преписката ключове, не са за процесния автомобил, поради което въвежда
възражение за неизпълнение на договорно задължение по т. 59.6.8. от ОУ,
поради което на основание т.61 от ОУ твърди, че застрахователят не дължи
3
изплащане на обезщетение.
На следващо място, ответникът твърди, че е налице неизпълнение на
задължение, уредено в хипотезата на чл. 395, ал. 6 КЗ. Конкретно сочи, че
застрахованото дружество е предоставило невярна информация относно
последното използване на автомобила, поради което е насочило органите на
реда в грешна посока, което от своя страна е осуетило откриването на
автомобила. Това представлявало неполагане на максималните усилия
относно намаляване размера на вредите, а от друга страна - даването на
неверни данни относно последното използване на автомобила представлявало
неспазване указанията на застрахователя във връзка със събитието. Именно
това поведение минимизирало възможността автомобилът да бъде открит,
което направило загубата невъзрватима. При условията на евентуалност,
ответникът твърди, че автомобилът не е бил паркиран на посоченото от
застрахования място.
В допълнителна искова молба ищецът оспорва отговора на исковата
молба. Твърди, че с решения на УС на ответното дружество от 04.10.2017 г. е
изменена клаузата на т. 16.14.3 от ОУ, от чиито текст отпада изразът „...и/ или
свидетелството за регистрация на МПС - част I и/ или част II и/ или
документите за собственост на МПС...“, поради което се налага извода, че по
тази точка изключен се явява единствено рискът, ако е настъпило събитие
кражба на цялото МПС, когато ключовете за МПС и/или дистанционното
управление на сигнало- охранителната система са оставени в МПС или без
необходимия контрол извън МПС, но не и хипотезата, при която в МПС е
оставен т.нар. малък талон. Евентуално релевира възражение за
недействителност на клаузата по т. 16.14.3 от ОУ в частта, в която се
предвижда, че при настъпване на събитие „кражба на цялото МПС“
застрахователят не носи отговорност /изключен риск/ в случай, че в МПС са
останали регистрационните документи на автомобила. Поддържа, че в
посочената част клаузата е нищожна поради това, че нарушава и/или
заобикаля закона или поради накърняване на добрите нрави /аргумент от чл.
26, ал .1, предл .2 ЗЗД /.
В отговор на допълнителна искова молба ответникът поддържа, че
предадения при сключване на застрахователния договор на ищеца текст на
Общите условия е относимият и е този, който ищцовото дружество е
4
представил с исковата молба. Оспорва също така наличието на неравноправни
клаузи, тъй като ищцовото дружество няма качеството на потребител по
смисъла на ЗЗП и не може да се позовава на потребителска защита.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, по реда
на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 ГПК, приема за установено следното от фактическа
страна:
Безспорно между страните е бил сключен договор за застраховка „Каско
и Злополука” при ответника ЗАД „А.“ – полица № 0310X0004076/15.06.2021
г. Не е спорно и от приложената застрахователна полица „Каско и злополука“
се установява сключването на договор за имуществено застраховане за лек
автомобил марка „Мазерати Леванте“, с номер на рама ZN6TU61B00X241653
с период на покритие на застраховката от 15.06.2021 г. до 14.06.2022 г. и
застрахователна сума в размер на 78000,00 лв., като е уговорено разсрочено
плащане на дължимата застрахователна премия в общ размер на 3432,00 лв. на
две вноски. Не е спорно между страните, че застрахователната премия е била
платена по застраховката и застрахователният договор е породил действие,
поради което страните са били обвързани от валиден застрахователен договор
за имуществено застраховане по Застраховка „Каско и Злополука“, с покритие
Клауза П-Пълно каско“.
По делото са представени Общи условия за застраховка на моторни
превозни средства /“Каско“/, с последна редакция, влязла в сила от 01.12.2014
г., за които ищцовото дружество твърди, че са му предоставени при
подписване на застрахователната полица. Съгласно клаузите на представените
с исковата молба Общи условия застрахователят е поел задължението да
покрие всички щети, причинени от застрахователно събитие, посочено в
клауза „К – Кражба“ кражба на цяло МПС, грабеж на цяло МПС,
притовазоконно отнемане на цяло МПС с намерение за ползване. Съгласно
глава IV „Изключени рискове“, не се покрива претенция по рисковете,
изброени в Клауза К, когато ключовете за МПС и/ или дистанционното
управление на сигнално- охранителната система и /или свидетелството за
регистрация на МПС – част I и/или част II и/или документите за собственост
на МПС са оставени в МПС или без необходимия контрол извън МПС /т.
16.14.3/. Съгласно т. 14.8 от ОУ не се покриват пълна загуба или частична
5
щета на застрахованото МПС, причинени при, от или вследствие на заблуда на
застрахователя чрез предоставяне на неверни данни за застрахованото МПС
или за застрахователното събитие. Съгласно глава ХII „Права и задължения на
застрахования при настъпване на застрахователно събитие“, т. 59.6.8
застрахованият е длъжен да представи на застрахователя следните реквизити:
всички ключове за заключване, контактни ключове, дистонционни управления
за централно заключване, аларма, имобилайзер и друга подобна сигнално-
охранителна техника. В т. 61 от ОУ е предвидено, че ако застрахования не
представи който и да е от реквизитите по т. 59, застрахователят може да
намали или откаже изплащане на обезщетение. В т. 82 от общите условия е
уговорено, че изплащането на застрахователното обезщетение се извършва до
15 /петнадесет/ дни след представяне на всички изискани от застрахователя
документи.
С молба от 09.01.2024 г. ищецът представя протокол № 95 от 04.10.2017
г. на УС на ЗАД А. АД, видно от който във връзка с препоръки на КЗП,
Управителния съвет на ЗАД е взел неприсъствени решения, с които са
изменени и допълнени Общите условия за застраховка „Каско“ на МПС,
клаузи т. 16.14.3., т. 50.4., т. 59.6.8. и т. 61, като новата редакция на т. 16.14.3
от ОУ предвижда, че не се покрива претенция по рисковете, изброени в Клауза
К, когато „ключовете за МПС и/ или дистанционното управление на сигнално-
охранителната система са оставени в МПС или без необходимия контрол
извън МПС“. В протокола е посочено, че измененията в Общите условия
влизат в сила от 10.10.2017 г. Ищецът представя и Общи условия, които имат
различно съдържание от тези, предадени на ищеца при сключването на
застрахователния договор. Тези общи условия са били представени от
ответника в образувано съдебно производство по гр. дело № 640/2018 г. по
описа на СГС, ГО, I -19 състав, като датата на представянето им /06 юни 2020
г./ предхожда сключването на застрахователния договор /15.06.2021 г./. В хода
на производството процесуалния представител на ответника оспорва това да
са действащите ОУ към процесния договор за застраховка, подписан от
ищцовото дружество, респ. да са били действащи общите условия с
измененията съгласно протокол № 95/04.10.2017 на УС на застрахователя.
С оглед наведените в исковата молба фактически твърдения, че
процесния лек автомобил е противозаконно отнет в Италия, за установяване
на тези правнорелевантни обстоятелства настоящият състав е допуснал
6
извършването на международна съдебна поръчка по реда на Регламент (ЕО)
№ 1206/2001 г. на Съвета от 28.05.2001 г. относно сътрудничеството между
съдилищата на държавите-членки при събиране на доказателства по
граждански или търговски дела. Италианския съд в гр. Неапол е изпълнил
възложената му от българския съд международна съдебна поръчка, като са
представени документите по наказателно производство № 527059/22 RTNR
относно сигнал за кражба на автомобил марка Мазерати, модел Леванте с рег.
№ СВ ****СН, подаден от господин К.Б. на дата 08.05.2022 г. От протокол за
получен устен сигнал се установява, че в Участъка на карабинерите в
Ерколано, на 08.05.2022 г. в 11,17 часа се е явил К.Б., който заявил, че е бил
откраднат горепосочения автомобил, докато се е намирал в гр. Неапол на ул.
„Позилипо“. Същият е съобщил, че е използвал автомобил Мазерати Леванте,
сив на цвят с рег. № СВ****СН, собственост на „К.К.“ ЕООД със седалище в
България, гр. София. На 07.05.2022 г. около 22.00 часа паркирал цитирания
автомобил в Неапол на ул. Позилипо, в близост до № 69. В 02.30 часа отишъл
да го вземе и установил, че неизвестни крадци са откарали автомобила. В
автомобила били документите за движение на автомобила, чифт слънчеви
очила и телепас. Резултата от разследването във връзка с подадения сигнал,
водено от Участъка в Неапол – Позилипо, имащо за цел да идентифицира
изпълнителите на криминалното деяние, е с отрицателен резултат към
16.05.2022 г., и на мястото няма елементи, които да бъдат полезни за
разпознаване на злоумишлениците. По делото е представено разпореждане на
съдия по досъдебното производство при Градски съд Неапол от 12.10.2022 г., с
което след като се е позовал на съображения в молба на Прокурора, както и че
няма да бъде от полза допълнително разследване, е разпоредено прекратяване
на наказателното производство №527059/22 RTNR с връщане на
документацията на Прокурор.
От писмо на МВР, ГД „Национална полиция“ от м. юни 2023 г. се
установява, че е постъпил на 14.09.2022 г. от компетентните власти в Италия
отговор, съгласно който процесният автомобил е обявен за издирване в Италия
във връзка с извършено престъпление- кражба. В писмото са описани същите
обстоятелства, съдържащи се в сигнала на Кармене Б., подаден в
наказателното производство пред Италианските власти. Допълнено е, че
съгласно националните база данни автомобилът не е проверяван в Италия.
7
От информация на производителя Мазерати АД /Maserati S.p.A./,
седалище в Италия, предоставено от Съда в Модена по реда на Регламент (ЕС)
2020/1783 на Европейския парламент и на Съвета от 25.11.2020 г. относно
сътрудничеството между съдилища на държавите членки при събирането на
доказателства по граждански или търговски дела, се установява, че двата
ключа са прикрепени към автомобил Мазерати Леванте дизел с номер на
шаси: ZN6TU61B00X241653, както и че посоченото моторно превозно
средство не е оборудвано със сателитни системи за геолокация.
Със заявление за изплащане на обезщетение за вреди на МПС, от
09.05.2022 г. К. И. Д.а – управител на ищцовото дружество „К.К.“ ЕООД е
уведомила ЗАД „А.“ АД за противозаконното отнемане на лек автомобил
„Мазерати Леванте“, с peг. №СВ**** СН, по което е била образувана преписка
по щета № 10022030109300/09.05.2022 г. С приемо-предавателен протокол от
16.05.2022 г. по ликвидационна преписка по щета № 10022-0301-9300, К. И.
Д.а – управител на „К.К.“ ЕООД е предала на ЗАД „А.“ 2 броя оригинални
ключове с номера 0003655 и 0003656. Представени са заявление за
противозаконно отнемане на автомобил и два броя сведения –подадено на
09.05.2022 г. от К. Д.а и подадено на 17.05.2022 г. от К.Б., роден на 10.04.1979
г., живущ в гр. Ерколано. В сведението, подадено от К. Д.а е посочено, че
автомобилът е предоставен за ползване на К.Б. за ползване основно в Италия,
както и че малкия талон на автомобила е останал в жабката на автомобила. В
сведението, подадено от К.Б. до застрахователя е заявено, че за последно
лекия автомобил е бил паркиран на 07.05.2022 г. в 22,00 ч. на ул. „Позилипо“.
По преписката е представено свидетелството за регистрация, издадено от
МВР на РБ – част I, съгласно което лек автомобил „Мазерати Леванте“, с рег.
№ СВ**** СН, рама № ZN6TU61B00X241653 е собственост на ищцовото
търговско дружество. С писма изх. № 100-4409/10.10.2022 г. и изх. № 100-
4929/23.11.2022 г. ответното дружество е отказало да изплати
застрахователното обезщетение с мотиви, че от приложените по преписката
материали не може да се направи извод, че заявеното събитие представлява
покрит по полицата риск.
От показанията на св. К.Б., който е управлявал лекия автомобил марка
„Мазерати Леванте“ в Италия, се установява, че същият е бил откраднат в
Неапол. Това се случило на ул. „Позилипо“, вечерта на 07.05.2022 г.
8
Свидетелят Б. паркирал автомобила към 22,00 ч. на това място, за да посети
ресторант на тази улица. Колата била паркирана на ул. „Позилипо“, като
отсреща имало пряка, наречена ул. „Сан Страто“, а ресторанта се намирал на
20 метра по -надолу. След като излязъл от ресторанта не намерил автомобила.
Спомня си, че нямало следи от счупени стъкла, взлом или счупени ключалки.
Веднага се обадил в полицията, а също така минал полицейски патрул и на
него сигнализирал за кражбата. След това св. отишъл в полицейското
управление, където му казали да се върне сутринта, защото не могат да
приемат жалбата за кражба. Свидетелят се върнал сутринта и подал жалба в
полицията. Св. Б. заявява, че се е събрал с 15-тина души в ресторанта, били
паркирани 3- 4 коли до неговата. Когато всички заедно излезли от ресторанта,
само неговия автомобил липсвал.
По делото е изслушано и прието основно заключение на САТЕ, което
дава заключение, че действителната /средната пазарна/ стойност на процесния
автомобил, изчислена по метода на изследване на пазарните аналози, към
датата на настъпване на застрахователното събитие е в размер на 71207,00 лв.
Съгласно приетото по делото повторно заключение на САТЕ, действителната
/пазарна/ цена на лекия автомобил „Мазерати Леванте“ към датата на
застрахователното събитие е 85923,00 лв. Съгласно приетата по делото тройна
съдебна автотехническа експертиза, изготвена от вещите лица инж. С. В.,
инж. В. К. Д., и инж. К. Г. – подписал експертизата с особено мнение, се
установява, че средната пазарна стойност на автомобила към датата на
настъпване на събитието възлиза на 74 134,00 лв., а съгласно особеното
мнение към експертизата действителната /пазарна/ цена на автомобила е 79
252,00 лв.
При така приетата за установена фактическа обстановка се налагат
следните правни изводи:
По предявения иск с правна квалификация чл. 405, ал. 1 КЗ
възникването на спорното право се обуславя от следните материални
предпоставки: 1/. накърняване на имуществено право, което е застраховано
при застрахователя, т.е. настъпване на покрито застрахователно събитие
/риск/; 2/. съществуване на действително застрахователно правоотношение
към момента на увреждането между пострадалия и ответника, възникнало от
договор за имуществено застраховане на увредената вещ и 3/. за ищеца да е
9
възникнало право да получи претендираното застрахователно обезщетение
съобразно уговореното в договора за имуществено застраховане, като не са
налице отрицателните материални предпоставки, при възникването на които
застрахователят обосновано да може да откаже заплащане на уговореното
застрахователно обезщетение.
Настоящата инстанция приема, че са налице всички предпоставки на
горецитираната правна норма поради следните правни съображения:
Установено е по делото въз основа на събраните доказателства, че
страните по делото са били обвързани от застрахователен договор за
имуществено застраховане по Застраховка „Каско и Злополука”, за собствено
на ищеца МПС - лек автомобил марка и модел „Мазерати Леванте“, с номер
на рама ZN6TU61B00X241653 и рег. № СВ**** СН, по силата на който
застрахователят се е задължил да покрие в границите на определената в
договора застрахователна сума настъпилите за застрахования - ищец
имуществени вреди в резултат на противозаконно отнемане на застрахованата
вещ, като и че по време на действие на договора е настъпило застрахователно
събитие- кражба на застрахованата вещ.
В застрахователния договор е посочено, че застрахователят осигурява
застрахователно покритие съгласно Общи условия за застраховка Каско на
моторни превозни средства и при уговорените в полицата условия, както и че
Общите условия са неразделна част от застрахователния договор. Съгласно
чл. 348 КЗ общите условия на застрахователя, установени предварително за
сключването на определен застрахователен продукт, обвързват застраховащия,
ако са му били предадени при сключването на застрахователния договор и той
е заявил писмено, че ги приема. Приетите от застраховащия общи условия са
неразделна част от застрахователния договор. При несъответствие между
застрахователния договор и общите условия има сила уговореното в договора.
По делото ищецът представя общите условия, които са му предоставени от
застрахователя и с които същият се е съгласил и които имат предходна
редакция /в сила на 01.12.2014 г/, спрямо измененията, приети с протокол №
95 на УС на застрахователя от 04.10.2017 г. По аналогия от разпоредбата на
чл. 348 КЗ, следва да се приеме, че застрахованото лице се е запознало и
съгласило с връчените му общи условия и те следва да се приемат, че са
неразделна част от договора за застраховка. Връчените на застрахованото лице
10
общи условия са тези, които определят част от съдържанието на
застрахователното правоотношение. Дори да се приеме, че тези ОУ са
различни от тези, при които застрахователят е следвало да сключи договора за
застраховка, то фактът, че общите условия са връчени от застрахователя на
застрахованото лице, то се е запознало с тях и се е съгласило, и същите го
обвързват, обуславя извод, че връчените на застрахования общи условия
уреждат отношенията между страните. И тъй като във връчените на ищеца
общи условия към договор за застраховка „Каско и злополука“, представени с
исковата молба, са уредени хипотезите на изключени рискове, на които се
позовава ответникът застраховател, то същите подлежат на разглеждане в
настоящото производство по иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ.
Основанията за отказ за изплащане на застрахователни обезщетения
след настъпване на застрахователното събитие са уредени по императивен
начин в разпоредбата на чл. 408, ал. 1 КЗ, съгласно която застрахователят
може да откаже плащане на обезщетение само: 1) при умишлено причиняване
на застрахователното събитие от застрахования или застраховащия; 2) при
неизпълнение на задължение по застрахователния договор от страна на
застрахования, което е значително с оглед интереса на застрахователя, било е
предвидено в закон или в застрахователния договор и е довело до възникване
на застрахователното събитие; и 3) в други случаи, предвидени със закон.
Такива други случаи са установени в разпоредбите на чл. 363 КЗ, чл. 364 КЗ,
чл. 365 КЗ, и чл. 403, ал. 4 КЗ, както и в разпоредбата на чл. 395 КЗ, която е
свързана с неизпълнение задълженията на застрахования за предотвратяване и
ограничаване на вредите. Общата характеристика за всички основания за
отказ се изразява в това, че за да бъдат законосъобразно приложени
основанията за отказ /пълен или частичен/ следва да е налице пряка
причинно-следствена връзка между неизпълнението на конкретното
задължение на застрахования и настъпването на застрахователното събитие,
размера на вредите, респ. възможността да бъдат предотвратени вредите от
същото или техният размер да бъде намален. В този смисъл са разпоредбите
на чл. 363, ал. 4, чл. 395, ал. 4 и 5 и чл. 408, ал. 1, т. 3 КЗ, като доказването на
причинната връзка е в тежест на застрахователя. Причинно-следствената
връзка не се презумира и в случаите, когато в застрахователния договор или
общите условия към него е предвидено друго, вкл. че при конкретно
неизпълнение застрахователят може да откаже плащане на обезщетението.
11
Установяване на такава причинна връзка е необходимо както при пълен, така и
при частичен отказ за плащане, т. е. намаляване на обезщетението – арг. чл.
363, ал. 4, изр. 2 и чл. 395, ал. 4, изр. 2 КЗ. А значително с оглед интереса на
застрахователя по смисъла на чл. 408, ал. 1, т. 3 КЗ е онова бездействие на
застрахования по отношение на задължения, установени в закона или
поставени в него тежест с конкретни клаузи в договора, когато
неизпълнението е виновно и се намира в пряка причинна връзка с настъпване
на застрахователното събитие. В този смисъл е константната съдебна практика
на ВКС, обективирана в решение № 167 от 7.02.2017 г. на ВКС по т. д. №
1655/2015 г., II т. о., ТК, както и решение № 140/1.08.2018 г. на ВКС по т. д. №
2278/2017 г., I т. о., ТК, и решение № 144/21.01.2021 г. на ВКС по т. д. №
2365/2019 г., II т. о., ТК, и други.
Неоснователни се явяват възраженията на застрахователя, че са налице
изключени рискове в хипотезите на т. 16.14.3 и т. 14.8 от ОУ, основани на
твърдения, че при настъпване на кражбата в застрахованото МПС е оставено
свидетелството за регистрация на автомобила /част II/; и че застрахованият е
заблудил застрахователя чрез представяне на неверни данни по отношение на
застрахователното събитие с оглед разминаване в декларираните от
ползвателя на автомобила обстоятелства пред застрахователя, и тези –
декларирани пред италианските власти.
От съдържанието на клаузата на т. 16.14.3 от ОУ следва да се изведе, че
застрахованият има задължение да не оставя свидетелството за регистрация
или която и да е част от него в превозното средство, което задължение следва
да бъде отнесено към задълженията по чл. 395, ал. 1 КЗ. Цитираната
разпоредба предвижда задължения на застрахования, чрез които да се
предотврати настъпването на застрахователното събитие и/или чрез които да
се ограничат вредите от същото, но неизпълнение на тези задължения
подлежат на преценка към момента на настъпването на застрахователното
събитие. Ето защо това договорно неизпълнение не е основание за отказ за
изплащане на застрахователно обезщетение, тъй като не са събрани
доказателства настъпването на застрахователното събитие да е в резултат от
него. Оставянето на малкия талон в автомобила не съставлява обстоятелство,
което ако не се беше осъществило, би предотвратило застрахователното
събитие, нито съставлява факт, чието осъществяване е довело до настъпване
на това събитие. Това обстоятелство не е основание и за намаляване на
12
застрахователното обезщетение, тъй като както бе посочено, съгласно чл. 395,
ал. 4, изр. 2 КЗ такова право застрахователят има, ако застрахованият не е
изпълнил непредвидено в договора като основание за отказ задължение, както
и настъпването на застрахователното събитие е следствие от това
неизпълнение, т. е. отново е необходима причинна връзка между оставянето на
малкия талон в автомобила и отнемане на автомобила, каквато причинна
връзка по делото не е установена при доказателствена тежест на
застрахователя /в този смисъл вж Решение № 604 от 22.10.2024 г. по гр. д. №
1679/2023 г., на ВКС, IV г. о. и Решение № 143/19.01.2021 г. по т. д. №
1505/2020 г. на ВКС, ТК, І т. о./.
Не се установяват твърденията на ответника, че застрахованият го е
заблудил чрез представяне на неверни данни по отношение на
застрахователното събитие. При установяването на факта кога и къде за
последно е управляван автомобила съдът кредитира като ясни,
последователни и житейски логични показанията на разпитания по делото
свидетел К.Б., който заявява, че процесния автомобил е бил откраднат в гр.
Неапол, Италия, и последно е паркирал лекия автомобил на 07.05.2022 г.
около 22.00 часа на ул. „Позилипо“. Показанията на свидетеля, кореспондират
с представените и неоспорени от ответното дружество документи, съставени в
наказателното производство, образувано пред Италианските власти, както и
със сведенията на К.Б., дадени пред застрахователя по образуваната при него
щета. Настъпването на процесното застрахователно събитие, рискът за което
се носи от застрахователя по силата на сключения между страните договор
през периода на действие на същия, се установява безспорно от събраните по
делото доказателства. Данни за времето, мястото и обстоятелствата във връзка
с противозаконното отнемане на лекия автомобил, различни от отразените в
посочените документи не са ангажирани от ответника. Застрахованият е
изпълнил задължението си да представи на застрахователя необходимата
информация за установяване на фактите и обстоятелствата във връзка със
застрахователното събитие чрез представяне на съответните документи. Не е
спорно също така и се установява от представения по делото приемо-
предавателен протокол, че ищецът е предал на застрахователя 2 броя
оригинални ключове, за които е установено от производителя Maserati S.p.A.,
Италия, че принадлежат на собствения на ищеца автомобил Мазерати
Леванте. В доклада на производителя изрично е отразен идентификационния
13
номер, съвпадащ с този на застрахованата вещ. В този смисъл неоснователно
ответника се позовава на неизпълнение на задължение по т. 59.6.8 от ОУ
поради непредставяне на ключовете за заключване на лекия автомобил.
Ответникът не е ангажирал каквито и да било доказателства, че ищецът не е
изпълнил конкретно договорно задължение по застрахователния договор,
нито че това бездействие на застрахования е довело до реализиране на
застрахователното събитие – противозаконното отнемане на процесния
автомобил.Доказването на недобросъвестното поведение на застраховащия
собственик, изразяващо се във въвеждане на застрахователя в заблуда чрез
предоставяне на неверни данни за застрахователното събитие, както и на
причинната връзка между него и последвалите от кражбата вреди, е в тежест
на застрахователя, който цели да се освободи от изпълнение на основното си
задължение за изплащане на застрахователно обезщетение. В случая такова
доказване не е проведено, поради което и при приложение на
неблагоприятните последици от правилата за разпределение на
доказателствената тежест настоящият състав приема, че не се е осъществил
фактическия състав за освобождаване на застрахователя от задължението за
изплащане на застрахователно обезщетение.
Застрахователното обезщетение е сумата, която застрахователят се
задължава за заплати в случай, че застрахователното събитие настъпи. То има
приложно поле при имущественото застраховане и само при него
застрахователното плащане има обезщетителен характер – предназначението
му е да компенсира вредите, настъпили в резултат на застрахователното
събитие. Застрахователната сума е сумата, която страните с договора за
застраховка уговарят като обезщетение в случай, че застрахователното
събитие настъпи. Съгласно чл. 400, ал. 3 КЗ когато друго не е уговорено,
приема се, че застрахователната сума по договора е определена съгласно
действителната стойност на имуществото. Застрахователното обезщетение,
дължимо при реализиране на риска – противозаконно отнемане на
застрахованото имущество, зависи от стойността, по която може да се купи
вещ със същото качество /чл.400, ал.1 КЗ/, а тъй като покупката е възможна
едва след загубата или пълното унищожаване на вещта, то обезщетението ще
се определя от стойността по време на настъпването на вредата. Тази
стойност, съгласно заключението на мнозинството експерти по назначената
тройна АТЕ, което съдът кредитира в тази част при условията на чл. 202 ГПК
14
като пълно, ясно и компетентно изготвено, е в размер на 74 134,00 лв.
/действителна пазарна цена към датата на настъпването на засртахователното
събитие/. Върху горепосочената сума от 74 134,00 лв. до окончателното й
плащане, съобразно искането на ищеца, се дължи законната лихва, считано
от 13.01.2023 г. – датата на исковата молба до окончателното й плащане.
За ищеца е възникнало и акцесорно вземане, изразяващо се в парично
обезщетение за причинените му вреди от неизпълнението на ответното
дружество в темпорално отношение на неговото задължение за заплащане на
процесното застрахователно обезщетение. Съгласно уговореното в ОУ към
застрахователния договор и разпоредбата на чл. 405, ал. 1 КЗ, при настъпване
на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати
застрахователно обезщетение в уговорения срок, който не може да бъде по-
дълъг от 15 дни и започва да тече от деня, в който застрахованият е представил
всички изискуеми документи за определянето му. В конкретния случай,
началният момент на исковата претенция е свързана с датата на постановения
отказ – 23.11.2022 г., поради което при съобразяване на принципа на
диспозитивното начало в процеса предявеният акцесорен иск е основателен за
исковия период от 23.11.2022 г. до 12.01.2023 г. За посочения период на
забавата размерът на дължимата мораторна лихва върху главницата от 74
134,00 лв., изчислен с помощта на компютърна програма на основание чл. 162
ГПК, възлиза на 1108,00 лв. лв., поради което искът се явява основателен до
пълния предявен размер.
С оглед изхода на делото ищецът има право на разноски на основание чл.
78, ал. 1 ГПК, присъждането на които е поискал. Извършените от ищцовото
дружество разноски за настоящото производство са в общ размер на 10 915,36
лв., от които за адвокатско възнаграждение в размер на 6600,00 лв.
Договарянето и плащането на възнаграждението се установява от
представения по делото договор за правна защита и съдействие от 04.05.2023
г. Ответникът е направил възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на
претендираното като разноски адвокатско възнаграждение, което настоящият
състав намира за основателно. Като съобразява материалния интерес, вида на
производството, както и вида и броя на извършените процесуални действия от
страна на процесуалния представител на ищеца, както и фактическа и правна
сложност на делото, съставът на СГС намира, че уговореното и платено
15
адвокатско възнаграждение от 6600,00 лв. е прекомерно и следва да бъде
намалено на основание чл. 78, ал. 5 ГПК до сумата от 3000,00 лв. Този размер
е под минималния размер, определен съгласно Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждение, но при приложение
на разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК съдът не е обвързан от посочените в
Наредбата минимални размери на адвокатските възнаграждение с оглед
задължителното на основание чл. 633 ГПК решение на СЕС от 25.01.2024 г. по
дело С-438/22 г. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищеца следва да се
присъдят разноски в общ размер на 7 315,36 лв.
Водим от горното Софийският градски съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО А.“
АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
****, да заплати на „К.К.“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул****, на основание чл. 405, ал. 1 КЗ сума в размер на
74 134,00 лв. /седемдесет и четири хиляди сто тридесет и четири лева/,
представляваща застрахователно обезщетение по договор за застраховка
„Каско и Злополука”, по щета № 10022-0301-9300/2022 г. за причинени
имуществени вреди вследствие противозаконно отнемане на лек автомобил
„Мазерати Леванте“, с рег. № СВ**** СН, на 07/08.05.2022 г., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на
исковата молба – 13.01.2023 г. до окончателното й изплащане, и на
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сума в размер на 1108,00 лв. /хиляда сто и осем
лева/, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за
периода от 23.11.2022 г. до 12.01.2023 г.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО А.“
АД, ЕИК: *********, да заплати на „К.К.“ ЕООД, ЕИК **** сума в размер на
7 315,36 лв. /седем хиляди триста и петнадесет лева и тридесет и шест ст./,
представляваща разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от
връчване на препис от съдебния акт.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
16
17