Р Е Ш Е Н И Е
гр.Варна, ….03.2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският административен съд, Първо отделение, ВТОРИ състав, в публично заседание на тридесет и първи януари през две хиляди и единадесета година в състав:
Председател:ВЕСЕЛИНА ЧОЛАКОВА
при секретаря К.А. и в присъствието на прокурора Катя Петрова, като разгледа докладваното от съдията Веселина Чолакова адм.дело N 2959 по описа за 2010 год., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл. 156 и слд. от ДОПК.
Образувано е
по подадена жалба от “ Е. Б. ” ЕООД с ЕИК по Булстат ***, със седалище
и адрес на управление *** чрез управителя Т.Г.Б. против Ревизионен акт /РА/ № *********/18.05.2010 год.
издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр.Варна, в частта потвърдена с Решение № 585/02.08.2010
год. на директора на дирекция “ОУИ” –
Варна при ЦУ на НАП. Жалбоподателят навежда
твърдения за допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон и
необоснованост на РА. Жалбоподателят оспорва установените от органите по
приходите задължения по ЗДДС, в резултат на непризнат данъчен кредит по
доставки от “Б. и. ” ЕООД, “А. б.” ЕООД, “С.А. – Д.С.” ЕООД, “Г. Б. ” ЕООД и “С.
с.” ЕООД. Счита, че е направено неправилно тълкуване на събраните в хода на
ревизията писмени доказателства, като според него същите установяват безспорно
извършените доставки, които не са признати за реални от органите по приходите.
Излага подробни съображения по конкретните доставка, като обосновава реалното им
изпълнение с приети по делото писмени доказателства. Оспорва и в частта за по
ЗКПО, във връзка с преобразуване на финансовия резултат за 2008 год. с
непризнати разходи. Моли РА да бъде отменен. В съдебно заседание, редовно
уведомен се представлява от адв. Н., който поддържа жалбата. Претендира
сторените по делото разноски. Представя подробно писмено становище.
Ответникът по
жалбата – Директор на дирекция “ОУИ”
гр.Варна при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител старши юрисконсулт Е. оспорва жалбата и моли същата да бъде
отхвърлена. Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на ВОП изразява становище, че
жалбата е неоснователна.
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от легитимирано лице и при наличие на интерес от обжалване, поради което е допустима.
След като
разгледа оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото,
становищата на страните и в рамките на задължителната проверка по чл.160 от ДОПК, Административният съд приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл.156 от ДОПК, РА в частта, която не е отменена с
решението по чл.155 от ДОПК, може да се обжалва чрез решаващия орган пред Административния съд по
местонахождението му, в 14-дневен срок от получаване на решението. Съобразно петитума на жалбата предмет на настоящето съдебно производство е
РА , в потвърдената с Решението на директора на дирекция “ОУИ”, гр.Варна част,
с която са установени задължения за ДДС за данъчни периоди, както следва:
д.п.м.04.2008 год. – главница 5278,64 лв. и лихви 990 лв.; д.п.м.05.2008
год.-главница 1213,18 лв. и лихви 671,20 лв.; д.п.м.06.2008 год.-главница
3452,93 лв.и лихви 832,03 лв.; д.п.м.07.2008 год.-главница 1093,42 лв. и лихви
245,76 лв.; д.п.м. 08.2008 год.-главница 1238,62 лв. и лихви 262,14 лв.;
д.п.м.09.2008 год.-главница 923,98 лв. и лихви 183,77 лв.; д.п.м.10.2008
год.-главница 2483,64 лв.и лихви 460,74 лв.; д.п.м.11-2008 год.-гланица 2077,67
лв. и лихви 358,17 лв.; д.п.м.12.2008 год.-главница 6559,50 лв. и лихви 1032,91
лв.; д.п.м. 01.2009 год.-главница 2024,89 лв. и лихви 296,58 лв.; д.п.м.02.2009
год. – главница 2535,37 лв. и лихви 337,42 лв.; д.п.м. 03.2009 год.-главница
4462,24 лв. и лихви 546,28 лв.; д.п.м.04.2009 год.-главница 3943,42 лв. и лихви
439,47 лв.; д.п.м. 05.2009 год.-главница 4539,88 лв. и лихви 485,30 лв.;
д.п.м.06.2009 год.- главница 7822,19 лв. и лихви 705,38 лв. и д.п.м.07.2009
год.-главница 5684,97 лв. и лихви 470,36 лв. и задължения е преобразуван ФР по
ЗКПО за данъчен период 2008 год. със сумата - 11 682 лв. , непризнати разходи.
По валидността на РА:
Ревизионното
производство е започнало с издаване на ЗВР № 800857/10.05.2008 год., изменена със ЗВР № 903122/22.12.2009
год., спряна със Заповед № 1000054/12.02.2010 год., възобновена със Заповед №
1001167-В/12.03.2010 год. и Заповед за възлагане на ревизия №
1001169/12.03.2010 год. издадени от началника на сектор „Ревизии” при ТД на НАП,
упълномощен да възлага ревизии съгласно чл.112 от ДОПК. Възложената със
Заповедта ревизия е с обхват установяване на задължения за корпоративен данък
за периода 01.01.2008 год.-31.12.2008 год. и задължения за ДДС за периода 01.04.2008
год.-31.07.2009 год. За резултатите от ревизията е изготвен ревизионен доклад №
1001169/12.03.2010 год. . , срещу който
жалбоподателят е
подал възражение в срока по чл.117,ал.5 от ДОПК. Ревизионният доклад
е завършил с предложение за издаване на ревизионен акт , предвид което е
издаден РА. РА е издаден от органа
определен със ЗОКО № К 1001169-1/22.03.2010 год., издадена от органа възложил
ревизията. Жалбоподателят е обжалвал РА с жалба вх.№ Ю-585/28.07.2010 год. пред
директора на дирекция “ОУИ”, гр.Варна. Решаващият орган се е произнесъл с
Решение, постановено в срока, съгл. чл.155,ал.1 от ДОПК, с което е потвърдил
РА, като е приел, че жалбата е неоснователна
При извършване на задължителната проверка по чл.160, ал.2 ДОПК, съдът констатира, че ревизията е възложена от компетентен орган и е приключила в определения от него срок. Ревизионният акт е издаден от компетентен орган и определя данъчни задължения за периода, за който е възложена ревизията, поради което обжалваният ревизионен акт не страда от пороци влечащи неговата нищожност.
По наведените твърдения за допуснати нарушения на материалния и
процесуалния закон:
Относно установените задължения за ДДС по
ЗДДС:
Относно
доставките от “С. с. ЕООД:
За данъчен период м. 04,05,07,09,10,11 и 12.2008
год. и 01,02,03,04,05,06 и 07.2009 год. жалбоподателят е упражнил право на приспадане
на данъчен кредит по 55 броя фактури издадени от “С. с.” ЕООД в общ размер на 31210,56 лв. с предмет на
доставката – ел.части. Фактурите са индивидуализирани по номер, дата на издаване,
доставчик, предмет, данъчна основа и ДДС на стр.11 и стр.12 на РД или л.647 и
л.646 на делото, което описание се повтаря в настоящите мотиви.
На доставчика – “С. с.” ЕООД е извършена насрещна
проверка с Искане за представяне на документи и писмени обяснения от
задълженото лице, с което са изискани доказателства , които да установят
реалното изпълнение на доставката на стоки – ел.материали , по процесните
фактури. ИПДПОЗЛ е връчено на упълномощен представител на дружеството, като в
определеният срок не са представени изисканите документи. След изтичането на
срока, дружеството е представило документи, съгласно отправеното искане, които
са входирани в деловодството на ТД на НАП-Варна на 09.12.2009 год. При преглед
на документите е установено от органите по приходите, че липсват писмени
доказателства за отделянето, предаването и получаването на стоките предмет на
документираните доставки. Установено е, че всички предходни доставчици са
дерегистрирани по ЗДДС по инициатива на органите по приходите, като част от
фактурите към прекия доставчик са издавани след датата на дерегистрацията. Това
се отнася за фактури № 471/19.09.2008 год. от “С. финанс 2006” ЕООД и № №
87/04.07.2009 год., 88/06.07.2009 год., 92/13.07.2009 год., 94/16.07.2009 год.
и 97/27.07.2009 год. от “Е. с.” ООД. Установено е, че липсват доказателства за
извършено плащане от доставчика към неговите доставчици. По отношение на
представените счетоводни документи е установено, че същите не са заверени, тъй
като липсва посочване на имената и длъжността на лицето удостоверило
сверяването за вярност.
Във връзка с доставката по фактурите от “С. с.”
ЕООД са представени и допълнителни доказателства от управителя на дружеството.
Доказателствата са заверени за вярност с оригинала с печат на “Г. Б. ” ЕООД,
поради което не са кредитирани от органите по приходите. Отделно е
констатирано, че доставчикът не разполага с активи, необходими за извършване на
доставката, като машини, техника, транспортни средства и други, както и не са
представени доказателства за наемането им. Представен е Договор за наем на
помещение – закрито хале от 60 кв.м., но със срок на действие 2008 год.
Управителят на дружеството е декларирал, че не може да представи цялата
документация, поради възникнал пожар в счетовоството. Относно кадровата
обезпеченост са събрани служебно доказателства за регистрирани уведомления по
чл.62 от Кодекса на труда за 4 трудови договори. Наети са лица на длъжност
работник – строителство и един домакин на склад.
При съвкупна преценка на всички събрани в хода на
ревизията доказателства е установено от органите по приходите, че реалното
изпълнение на доставките на стоки – ел.материали по фактурите не се доказва. Предвид
това и на основание чл.70,ал.5 , във вр. с чл.6, чл.12,ал.1 и чл.25 и
чл.68,ал.1,т.1 , чл.69,ал.1 и чл.86 от ЗДДС е отказано правото на данъчен
кредит в размер на 31 210,56 лв. по фактурите издадени от “С. с.” ЕООД.
По делото е работила ССЕ, която да установи по кои
сметки са отразени фактурите за покупка на стоки издадени от “С. с.” ЕООД,
извършени ли са последващи продажби на стоките, как това е намерило отражение в
счетоводството, отчетени ли са приходи от продажбите. От приетото по делото
заключение на ССЕ се установява, че фактурите са отразени в счетоводството на
жалбоподателя по дебита на сметки 304 “Стоки” и 453/1 “Начислен ДДС за
покупките” и по кредита на сметка 501 “Каса”. Стоките са продавани по фактури и
касови бележки в текущите месеци на доставката и в следващите, като приходите
от продажба на стоките намират отражение в счетка 702 “Приходи от продажба на
стоки” и сметка 4532 “ДДС на продажбите”.
Представени са административните преписки по
издаден РА № *********/23.01.2009 год., отменен с Решение № 152/13.04.2009 год.
на директора на дирекция “ОУИ”, гр.Варна и РА № **********/05.07.2010 год. ,
относно установяване на задължения за ДДС за периодите от 01.11.2007
год.-31.05.2008 год. За данъчните периоди м.04.2008 год. и м.05.2008 год. не са
констатирани основания за корекция на данъчната основа на извършените доставки
и за начисления данък. От
обстоятелствената част на РД № 1001169/12.03.2010 год. – стр.8, л.650 се установява, че всички
фактури издадени на “Е.” ЕООД са включени в дневниците за продажби за
съответните данъчни периоди.
Предвид установеното от фактическа страна, съдът
намира от правна страна следното:
По смисъла на чл.70, ал.5 от ЗДДС не е налице право на данъчен кредит за данък, който е начислен неправомерно. Неправомерно начисляване на данък е налице, когато при начисляването му са нарушени разпоредбите на ЗДДС и ППЗДДС. По смисъла на чл.2, т.1 от ЗДДС с данък върху добавената стойност се облага всяка възмездна облагаема доставка на стока или услуга. Наличието на реално осъществена доставка между лицата по конкретната сделка, за която е издадена фактура е винаги предпоставка за възникване право на данъчен кредит. Изпълнението й следва да бъде доказано и проверено, за да бъде направена преценка дали ревизираният субект има право на приспадане на данъчния кредит, който е декларирал в подадената справка-декларация. Доколкото правото на данъчен кредит е право за жалбоподателя в негова тежест е да установи всички предпоставки за законосъобразното му упражняване. Разпоредбата на чл. 70, ал. 5 ЗДДС има предвид начисляването на данъка по пряката доставка, т. е. по доставката, по която ревизираното лице е получател, а доставчик е лицето, посочено като такъв в издадената данъчна фактура. Разпоредбата предвижда, че не е налице право на данъчен кредит за данък, който е начислен неправомерно. Според чл. 82, ал. 1 ЗДДС данъкът е изискуем от регистрирано по този закон лице - доставчик по облагаема доставка, с изключение на случаите по ал. 4 и 5 (случаите на изискуемост на данъка от получателя), а според чл. 86, ал. 1 ЗДДС регистрираното лице, за което данъкът е станал изискуем, е длъжно да го начисли, като: 1. издаде данъчен документ, в който посочи данъка на отделен ред; 2. включи размера на данъка при определяне на резултата за съответния данъчен период в справка-декларацията по чл. 125 за този данъчен период, и 3. посочи документа по т. 1 в дневника за продажбите за съответния данъчен период. В чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗДДС е предвидено, че данъчен кредит е сумата на данъка, която регистрираното лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този закон за получени от него стоки или услуги по облагаеми доставки, а според чл. 69, ал. 1 ЗДДС, когато стоките и услугите се използват за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки, лицето има право да приспадне данъка за стоките или услугите, които доставчикът - регистрирано по този закон лице, му е доставил или предстои да му достави. От съдържанието на цитираните разпоредби се налага изводът, че изискванията за възникване на право на приспадане на данъчен кредит се отнасят до конкретната доставка, по която е претендирано това право (по която е приспаднат данъкът в подадената справка-декларация), а не по всяка друга доставка на същата стока или услуга, осъществена между други лица в процеса на реализация на тази стока или услуга и явяваща се предходна по отношение на процесната доставка.
Процесният случай касае доставка на родовоопределени вещи. Прехвърлянето на собствеността , на такива вещи се установява с доказателства за предаването им на купувача, т.е. следва да се докаже, че са били отделени от вещите от същия вид, транспортирани и съответно предадени. По делото не са представени доказателства относно отделянето, транспорта и съответно предаването на вещите – ел. материали на жалбоподателя. Той обосновава своите твърдения за реалност на доставките със счетоводната документация на доставчика, както и фактът, че такива вещи са били налични при него и с тях са извършени последващи продажби. Действително заключението на вещото лице е прието без да е оспорено от ответника, но то не установява релевантни за спора факти. Определящото в настоящия случай е да се установи, че наличните съгласно счетоводни записи стоки при жалбоподателя, са били получени именно от доставчика по фактурите.
Издаването на счетоводен документ и съответното му отразяване не може да обоснове самостоятелно извода, че извършения счетоводен запис съответства на изискването за документално обоснованост и предимство на съдържанието пред формата съобразно чл.4,ал.1,т.5 и ал.3 от Закона за счетоводството. За това е необходимо представянето на други доказателства – складови разписки, товарителници, протоколи, евентуално и свидетелски показания , което не е сторено от жалбоподателя. Негова е тежестта на установи реалното изпълнение на доставките по фактурите, като съобразно правилата за разпределянето на доказателствената тежест в процеса, трябва да докаже благоприятните за него факти, установяващи основанието за упражняване на законоустановено право, с арг. чл.154,ал.1 от ГПК. Не е извършена и проверка в счетоводството на доставчика, за да се направи преценката, че счетоводството му е водено редовно, с оглед кредитиране на счетоводните документи по реда на чл.182 от ГПК. Представените по делото доказателства не обосновават извод за реална доставка между страните по фактурите.
Издаденият РА на доставчика , касателно процесните периоди 04. и 05.2008 год. налага различни от изложените по-горе изводи, но само за доставките през м.04. и 05.2008 год. РА по своята правна същност представлява индивидуален административен акт, който се ползва с формална доказателствена сила относно съдържанието. Видно от РА, относно извършените доставки и начисления данък не са установени основания за корекция на данъчната основа на извършените доставки и на начисления данък . От съдържанието на представените към РА приложения и съдържанието на РД издаден на жалбоподателя може да се направи безспорния извод, че предмет на преценка при извършената на жалбоподателя ревизия са и документираните с процесните фактури доставки на ел. материали, тъй като същите са включени в подадените СД и Дневници за продажба за периодите м.04. и м.05.2008 год. Новопредставеният РА, издаден на прекия доставчик обхваща процесните периоди и данъчните му задължения по ЗДДС. Тоест съдържанието му е от съществено значение при преценка реалността на доставките към жалбоподателя, както и обвързва съда с материална доказателствена сила. Следва да се отбележи , че ако на жалбоподателя се откаже данъчен кредит по посочената фактура, ще се получи двойно облагане с ДДС за една и съща доставка. Затова отказвайки правото на приспадане на данъчен кредит по процесната фактура, като се вземе предвид съставения ревизионен акт на този доставчик ще се допусне двойно начисление на ДДС, което не е целта на данъчното облагане с косвени данъци по ЗДДС. В този смисъл е и преобладаващата съдебна практика на ВАС.
Предвид изложеното РА в частта , в която не е признато право на данъчен кредит по фактури № 201/29.04.2008 год. , № 202/29.04.2008 год., № 205/ 30.04.2008 год., № 203/30.04.2008 год., № 204/30.04.2008 год. в общ размер на 3628,74 лв. и № 209/27.05.2008 год. в размер на 771,12 лв. издадени от „С. с.” ЕООД следва да се отмени, а в останалата част жалбата да се отхвърли като неоснователна.
Относно доставките от
„Г. Б. ” ЕООД:
Жалбоподателят е упражнил право на данъчен кредит в размер
на 9307,40 лв. през д.п.м.04,05,06,07,08 и 12.2008 год. по 19 броя фактури
издадени от „Г. Б. ” ЕООД с предмет доставка на ел.материали. Фактурите са индивидуализирани по номер, дата на
издаване, доставчик, предмет, данъчна основа и ДДС на стр.15 и стр.16 на РД или
л.642 и л.643 на делото, което описание се повтаря в настоящите мотиви.
За да се установи
законосъобразното упражняване на правото на данъчен кредит за консретните
доставки е извършена насрещна проверка на издателя на фактурите. Изготвено е
ИПДПОЗЛ, което е връчено на доставчика по реда на чл.32 от ДОПК. В
законоустановеният срок, не са представени изисканите документи. След
изтичането на срока в Искането, са представени документи от дружеството,
входирани в деловодството на ТД на НАП-Варна на 08.03.2010 год. Установено е,
че представените документи от счетоводството на доставчика, не съдържат данни
за лицето извършило заверката за вярност, поради което не са кредитирани при
ревизията. Установено е, че не могат да се сравнят с хронологичните ведомости
на съответните счетоводни счетки в счетоводството на доставчика на място в
негов обект – с оборотни ведомости, с отчет за приходите и разходите, с ГДД и
ГФО, счетоводните регистри, както и с оригиналните първични документи. Не са
представени доказателства, за налични активи необходими за извършването на
доставките или наети, такива. Относно транспорта на стоките е декларирано, че
се извършва от управителя с личен лек автомобил директно от предходния
доставчик до жалбоподателя.Декларацията е подадена от новият управител на
дружеството – Р. П., като към датата на извършване на доставките управител и
била Г. Й.. Не са представени разходнооправдателни документи за извършеният
транспорт. Декларирано е, че дружеството разполага с необходимият персонал за
извършване на доставката, но без представяне на писмени доказателства за това.
Управителят е декларирал, че не може да представи цялата документация предвид
пожар в счетоводството.
При извършена служебна проверка от органите по приходите е установено, че предходните доставчици – “С. с.” ЕООД и “М. к. 2007” ЕООД са дерегистрирани по инициатива на органите по приходите. Установено е, че разплащанията са в брой, като не е представен касов бон, свидетелство за регистрация на касов апарат и договор за техническото му обслужване, както и копие на дневните отчети за платени суми в брой.
При
съвкупна преценка на всички събрани в хода на ревизията доказателства е
установено от органите по приходите, че реалното изпълнение на доставките на
стоки – ел.материали по фактурите не се доказва. Предвид това и на основание
чл.70,ал.5 , във вр. с чл.6, чл.12,ал.1 и чл.25 и чл.68,ал.1,т.1 , чл.69,ал.1 и
чл.86 от ЗДДС е отказано правото на данъчен кредит в размер на 9307,40 лв. по
фактурите издадени от “Г. Б. ” ЕООД.
По делото е работила ССЕ, която да установи по кои
сметки са отразени фактурите за покупка на стоки издадени от “С. с.” ЕООД,
извършени ли са последващи продажби на стоките, как това е намерило отражение в
счетоводството, отчетени ли са приходи от продажбите. От приетото по делото
заключение на ССЕ се установява, че фактурите са отразени в счетоводството на
жалбоподателя по дебита на сметки 304 “Стоки” и 453/1 “Начислен ДДС за
покупките” и по кредита на сметка 501 “Каса”. Стоките са продавани по фактури и
касови бележки в текущите месеци на доставката и в следващите, като приходите
от продажба на стоките намират отражение в счетка 702 “Приходи от продажба на
стоки” и сметка 4532 “ДДС на продажбите”.
Предвид установеното от фактическа страна, съдът
намира от правна страна следното:
Съдът излага аналогични с изложените по-горе мотиви, като намира, че не са събрани доказателства, които да установят реалното извършване на доставките по фактурите. Процесният случай касае доставка на родовоопределени вещи. Прехвърлянето на собствеността , на такива вещи се установява с доказателства за предаването им на купувача, т.е. следва да се докаже, че са били отделени от вещите от същия вид, транспортирани и съответно предадени. По делото не са представени доказателства относно отделянето, транспорта и съответно предаването на вещите – ел. материали на жалбоподателя. Той обосновавава своите твърдения за реалност на доставките със счетоводната документация на доставчика, както и фактът, че такива вещи са били налични при него и с тях са извършени последващи продажби. Представената декларация от управителя на дружеството – Р. П., досежно данните относно транспортирането на стоките, материалната обезпеченост на дружеството не установявя факти, които са непосредствено възприети от лицето, за да се кредитира по реда на чл.57,ал.1 от ДОПК. Действително заключението на вещото лице е прието без да е оспорено от ответника, но то не установявя релевантни за спора факти. Определящото в настоящия случай е да се установи, че наличните съгласно счетоводни записи стоки при жалбоподателя, са били получени именно от доставчика по фактурите.
Издаването на счетоводен документ и съответното му отразяване не може да обоснове самостоятелно извода, че извършения счетоводен запис съответства на изискването за документално обоснованост и предимство на съдържанието пред формата съобразно чл.4,ал.1,т.5 и ал.3 от Закона за счетоводството. За това е необходимо представянето на други доказателства – складови разписки, товарителници, протоколи, евентуално и свидетелски показания , което не е сторено от жалбоподателя. Негова е тежестта на установи реалното изпълнение на доставките по фактурите, като съобразно правилата за разпределянето на доказателствената тежест в процеса, трябва да докаже благоприятните за него факти, установяващи основанието за упражняване на законоустановено право, с арг. чл.154,ал.1 от ГПК. Не е извършена и проверка в счетоводството на доставчика, за да се направи преценката, че счетоводството му е водено редовно, с оглед кредитиране на счетоводните документи по реда на чл.182 от ГПК. Представените по делото доказателства не обосновават извод за реална доставка между страните по фактурите.
Относно доставките от
„С.А.-Д.С.” ЕООД:
Жалбоподателят е упражнил право на данъчен кредит през м.12.2008 год. и м.06.2009 год. в общ размер на 8 336,58 лв. по 3 броя фактури издадени от „С.А.- Д.С.” ЕООД с предмет на доставките СМР – фактури №№ 11/18.05.2009 год., 15/30.05.2009 год. и 1/23.12.2008 год.
За да установят законосъобразното упражняване на правото на данъчен кредит във връзка с доставките на услуги, органите по приходи са извършили насрещна проверка на доставчика. Изготвено е съобщение за представяне на документи и обяснения, което е връчено на доставчика по реда на чл.32 от ДОПК. В законоустановеният срок не са представени изисканите документи и информация. Пълномощник на дружеството е представил документи след изтичане на срока, които са входирани в деловодството на ТД на НАП-Варна на 08.03.2010 год.
Представен
е договор за възлагане от 01.05.2009 год. с предмет извършване с механизация на
изпълнителя на груб строеж и строително-ремонтна дейност в с.Въглен на две
стопански сгради – навес от 300 кв.м. и свинекомплекс от 75 кв.м. Съгласно
договореното между страните СМР ще се извърши с материали на възложителя. При
анализ на представените документи е установено от органите по приходите, че не
са представени доказателства за притежавани собствени машини и техника,
транспортни средства, не са приложени никакви доказателства и за наети такива
/договори, фактури, плащания. Отделно е констатирано, че договорът не е
подписан от възложител. Представени са Протокол №1 за установяване на
извършените СМР към 26.05.2009г. и Протокол №2 за установяване на извършените
СМР към 30.05.2009г., които не са подписани от възложител, според които са
извършени изкопни работи- 375 кв. м., заливане на бетон и бетонни пояси- 394
куб. м. и др. подобни обеми.
Доставчикът е декларирал, че разполага с необходимия персонал, за което е представил 4 бр. трудови договори. Декларирал е, че не може да представи всички документи, тъй като част от тях са унищожени при пожар в счетоводството на дружеството. От извършеният анализ на представената част от документите е установено , че няма достатъчно доказателства, дали с наличните 4 души, които по данни от ИС на НАП са работили на 4 часов работен ден в периода 01.05.2009г.- 26-30.05.2009г. (от сключване на договора до акт обр.19 №1 и №2), без налична техника и оборудване могат да бъдат извършени изграждането от основи до покрив на две сгради- навес 300 кв.м. и свинекомплекс 75 кв.м. Към приключване на ревизията по данни от ИС на НАП възнагражденията на персонала не са изплатени.
Органите по приходите са приели, че по фактура №1/23.12.2008г. за частичен ремонт на селскостопанска сграда в с. Въглен без съпътстващи документи- договори, актове за СМР и др. подобни не може да се установи за каква точно сграда става въпрос, какви СМР са извършени. По тази доставка е представена фактура от предходен доставчик „Ди-М-С.” ЕООД, с.Игнатиево, но без съпътстващи документи.
Установено е, че всички разплащания с ревизираното лице и с предходните доставчици са в брой, както е отразено по фактурите , без да е приложен касов бон от доставчика за разплащането, по смисъла на Наредба Н-18 на МФ. Отделно от това е констатирано, че представените доказателства са със заверка „вярно с оригинала"- печат на дружеството и подпис, но не е посочено име и ЕГН на лицето, заверило документите, нито ,в какво качество е заверило документите.
Прието е от органите по
приходите, че липсват доказателства за
извършени доставки по цитираните по горе фактури от доставчик „С.А.-
Д. С." ЕООД, поради което същите са
издадени без основание. На основание
чл. 70 ал.5 от ЗДДС, във връзка с чл.9, чл.12 ал.1, чл.25 и чл.68 ал.1, т.1,
чл.69 ал.1 и чл.86 от ЗДДС е отказано правото на приспадане на данъчен кредит по
доставките по „С.А.- Д. С." ЕООД в общ размер на 8336,58 лв. за
д.п.м.12.2008 год. и д.п.м.06.2009 год.
По делото е работила ССЕ от заключението , на която се установява, че
разходите за СМР по фактура № 1/23.12.2008 год. са за текущ ремонт на
селскостопанска сграда в с.Въглен, като фактурата е издадена въз основа на
Протокол обр.19 , № 1/23.12.2008 год. и ремонтът е отразен счетоводно като
разход за външна услуга; Разходите за СМР по фактура № 11/18.05.2009 год. и №
13/30.05.2009 год. са осчетоводени като „Разходи за придобиване на дълготрайни
материални активи”, като са издадени въз основа на договор от 01.05.2009 год.,
протокол обр.19 № 1/26.05.2009 год. и протокол обр.19 № 2/30.05.2009 год.,
подписани двустранно.
Предвид установеното от фактическа страна, съдът намира от правна
страна следното:
Реалността на извършените услуги се установява с доказани и отчетени разходи за тяхното извършване от доставчика. Това произтича от разпоредбата на чл.12 от ППЗДДС, съгласно която услугата се счита за извършена по смисъла на закона на датата, на която възникват условията да бъде признат приходът от нея, съгласно Закона за счетоводството и приложимите счетоводни стандарти. Приходът по Закона за счетоводството и СС „Приходи”, т.7.2, вр. т.5.1, „в” се признава, когато разходите направени по сделката, както и разходите за завършване на услугата могат да бъдат надеждно измерени.Тези обстоятелства следва да бъдат установени при изпълнителя на услугата.
В
случая жалбоподателят цели да установи реалното изпълнение на услугите с
представените писмени доказателства– договор, протоколи обр.19, както и със заключението
на работилата по делото ССЕ. Представените протоколи при извършената насрещна
проверка на доставчика, които биха
установили вида и обема на извършената от него работа, не съдържат подписа на
възложителя, в случая жалбоподателя. Дори и да приемем за достоверно
твърдението на вещото лице, че протоколите са двустраннно подписани при
жалбоподателя, то такава проверка не е извършвана в счетоводството на
доставчика, за да се направи извода, че документите са били подписани и от
двете страни. По отношение на фактура № 1/23.12.2008 год. е посочено от вещото
лице, че е издадена въз основа на Протокол обр.19 № 1/23.12.2008 год., какъвто
не е бил представен от доставчика при извършената насрещна проверка и не се
съдържа по делото. Отделно от това не са събрани доказателства , за
техническата обезпеченост на доставчика, която да му даде възможност на извърши
фактурираните услуги. Данни за разходи и активи осигуряващи необходимата
техника не се установяват по делото.
Наличието
на реално осъществена доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС или услуга по
смисъла на чл. 9 от ЗДДС е предвидено като изискване за възникване право на
данъчен кредит в разпоредбата на чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, съдържаща
легалното определение, според което данъчен кредит е сумата от начислен данък
по този закон на регистрирано лице за получена от него стока или услуга по
облагаема доставка, която лицето има право да приспадне. Според чл. 12 от ЗДДС
облагаеми доставки са всички доставки на стоки и услуги, когато са извършени от
данъчно задължено лице и с място на изпълнение на територията на страната, а
данъчно събитие по чл. 25 от ЗДДС
представлява доставката на стоки или услуги. Следователно, наличието на
реално осъществена доставка е предпоставка да възникване право на данъчен
кредит и изпълнението й следва да бъде проверено, за да бъде направена преценка
дали ревизираният субект има право на приспадане на данъчния кредит, който е
декларирал в подадената справка-декларация.
Жалбоподателят, чиято е
доказателствената тежест, не е провел главно и пълно доказване на
предпоставките за осъществяване на право на данъчен кредит. Нито в хода на
административното, нито в хода на съдебното производство са представени писмени
или гласни доказателства за реалното осъществяване на обективираните в посочените
по-горе фактури доставки.
Относно доставките от „А. б.” ЕООД:
Жалбоподателят е упражнил право на данъчен кредит в
общ размер на 2160 лв. през д.п.м.05 и д.п.м.07.2009 год. по 2 фактури издадени
от „А. б.” ЕООД - № 0...543/21.05.2009г., №0...576/03.07.2009г.,
с предмет услуга.
Извършена е насрещна проверка на доставчика, с цел
установяване на предмета и мястото на
осъществената доставка. Изготвено е ИПДПОЗЛ изх. №ВХК-65449-1/30.11.2009 година
за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице до „А. б."
ЕООД . Искането е връчено с обратна разписка чрез лицензиран пощенски оператор
„Български пощи" на 03.12.2009г. Документи са представени с куриер и с Вх.
№ВхК-65449-2/14.12.2009г. Дружеството е представило фактурите № 0..543/21.05.2009г.,
№ 0...576/03.07.2009г. Предметът на доставката е 27 бр излъчвания на рекламен
клип в „ТВ Микс" за периода 01.06.- 30.06.2009г. по първата фактура и 27
бр. излъчвания за периода 01.08.- 31.08.2009г. по втората фактура с единична
цена на излъчване от 200.00 лева, без ДДС. Плащането е в брой. Представени са
дневни финансови отчети и контролни ленти от 21.05.2009г. и от 03.07.2009г.
Представена са поръчки за телевизионна реклама с възложител „Е." и
изпълнител „А. б." ЕООД.
Установено е, че излъчването на телевизионната реклама е превъзложено на подизпънител- „Н." ЕООД, ИН-***. Всички параметри на поръчката са идентични на тези между „Е." и „А. б." ЕООД, като цената е 195.00 лева на излъчване. Представени са копия на две фактури- 733/26.05.2009г. по първата поръчка за реклама през м.06.2009г. и 862/07.07.2009г. по рекламата за м.08.2009г., както и поръчки към тях. Представени са документи за разплащане в брой между „А. б." ЕООД и „Н." ЕООД.
При
анализ на представените във връзка с доставките по фактурите документи е прието
от органите по приходите, че не може да се установи, кой изработва самия
рекламен продукт и има ли кадрова, материална и техническа обезпеченост. На основание чл. 70 ач.5 от ЗДДС, във връзка
с чл.9, чл.12 ал.1, чл.25 и чл.68 ал.1, т.1, чл.69 ал.1 и ч.н.86 от ЗДДС е
отказано правото на приспадане на пълен данъчен кредит по получени от „А. б.
" ЕООД фактури.
По доставките от „Б. и. ” ЕООД.
Жалбоподателят е упражнил право на данъчен кредит през д.п.м.01,02,03 и 04.2009 год. в общ размер на 4320 лв. по 4 броя фактури издадени от „Б. и.” ЕООД- №№ 628/30.01.2009 год., 642/28.02.2009 год., 678/31.03.2009 год. и 694/21.04.2009 год. с предмет – услуга. Извършена е насрещна проверка на доставчика , за която е изготвено ИПДПОЗЛ изх. №ВХК-65445-1/30.11.2009 година за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице до „Б. и. " ЕООД. Искането е връчено с обратна разписка чрез лицензиран пощенски оператор „Български пощи" на 03.12.2009г. Документи са представени с куриер и с Вх. №ВхК-65445-2/23.12.2009г.
Дружеството е представило фактурите , заверени за вярност. Установено е, че предметът на доставката е 27 бр. излъчвания на рекламен клип в „Канал 0" за периода 01.03.- 31.03.2009г. по първата фактура, 27 бр. излъчвания в „ТВ Микс" за периода 01.03.- 31.03.2009г. по втората фактура, 27 бр. излъчвания на рекламен клин в „Канал 0" за периода 01.04.- 30.04.2009г. по третата фактура, 27 бр излъчвания на рекламен клип в „Канал 0" за периода 01.05.- 31.05.2009г. по четвъртата фактура с ед. цена на излъчване от 200.00 лева, без ДДС. Плащанията са в брой. Представени са дневните финансови отчети и контролни ленти. Представени са поръчки за телевизионна реклама с възложител „Е." и изпълнител „Б. и. " ЕООД. Излъчването на телевизионните реклама е превъзложено на подизпълнител- „Н." ЕООД . Всички параметри на поръчката са идентични на тези между „Е." и „Б. и. " ЕООД, като цената е 195.00 лева на излъчване. Представени са копия на фактури- 465/31.01.2009г. по първата поръчка за реклама през м.03.2009г., 504/13.02.2009г. по втората поръчка за реклама през м.03.2009г., 624/31.03.2009г. по третата поръчка за реклама през м.04.2009г. и 665/23.04.2009г. по рекламата за м.05.2009г., както и поръчки към тях. Представени са документи за разплащане в брой между „Б. и. " ЕООД и „Н." ЕООД.
Органите
по приходите са приели, че не може да се установи, кой изработва самия рекламен
продукт и има ли кадрова, материална и техническа обезпеченост. Липсата на представени
спецификации и сертификати от съответния кабелен оператор удостоверяващ
излъчената реклама е приета като допълнителен аргумент за недоказаност на
фактурираните доставки. На основание
чл. 70 ал.5 от ЗДДС, във връзка с чл.9, чл.12 ал.1, чл.25 и чл.68 ал.1, т.1,
чл.69 ал.1 и чл.86 от ЗДДС е отказано правото на приспадане на пълен данъчен
кредит по издадените от „Б. и. ” ЕООД
фактури.
Предвид установеното от фактическа страна, съдът
намира от правна страна следното:
Предмет на процесните фактури издадени от „А. б.”
ЕООД и „Б. и. ” ЕООД, съгласно представени поръчки за телевизионна реклама е
излъчване на рекламен клип , рекламиращ дейността на жалбоподателя. По делото
са приети доказателства договори за поръчка на телевизионна реклама и сертификати
за излъчване на рекламни форми издадени от кабелните оператори ТВ Микс и „Канал
0”– л.61, 80. Безспорно се установява, че жалбоподателят е възложил излъчване
на рекламен клип на дружествата „А. б.”
ЕООД и „Б. и. ” ЕООД, като дружествата са превъзложили поръчката на „Н.” ЕООД.
От представените сертификати от кабелните оператори – ТВ Микс и Канал О се
установява, че действително са осъществявани по 27 излъчвания на рекламен видеоклип,
рекламиращ дейността на жалбоподателя. Издадените сертификати от кабелния
оператор Канал 0 не установяват обаче възложителя на рекламата, което от
сертификата на ТВ Микс се установява, че е рекламна агенция „Н.” ЕООД-
установен подизпълнител. От друга страна не са представени , каквито и да е
доказателства, че такъв рекламен клип е бил изработен от установеният
подизпълнител – „Н.” ЕООД. Жалбоподателят не навежда и твърдения в тази насока,
като неправилно измества тежестта на доказване към органите по приходите. Следвало
е да се установи, данните за излъчваният
клип, лицето което го е изработило и разполагал ли е изпълнителят с
необходимият ресурс , за да направи клипа. В този смисъл представените
доказателства не обосновават извода за реалното изпълнение на доставката между
страните по фактурите, което е определящо за признаването на правото на данъчен
кредит. Не е доказана доставката на услуга по см. на чл.9 от ЗДДС от доставчика
„ А. б.” ЕООД. Жалбата в тази част е
неоснователна и следва да се отхвърли.
В частта по ЗКПО :
При проверка на счетоводните
документи на дружеството е установено, че е осчетоводило до дебита на сч.с/ка 602
фактура № 1/23.12.2008 год. на стойност 11 682,92 лв. издадена от „С.А. Д.С.”
ЕООД. Органите по приходите са приели, че липсват доказателства за установяване
на реалното изпълнение на доставката, поради което фактурата е съставена без
документално основание. В резултат на направените констатации и извършения
анализ на документите събрани при ревизията е коригиран декларираният от
жалбоподателя счетоводен финансов резултат за 2008 год. в посока увеличение на
осн. чл.22,т.1 от ЗКПО и чл.23,ал.2,т.1
от ЗКПО, с разходите приети за документално необосновани в общ размер на
11 682 лв. и е намален отрицателният финансов резултат със същата сума.
Установен е финансов резултат след данъчно преобразуване – данъчна загуба в
размер на 4217,30 лв.
Доколкото фактическите констатации на РА не се ползват с доказателствената сила, в тежест на органите по приходите е да докажат фактическите си констатации, а именно, че е налице соченото основание за преобразуване на финансовия резултат. В случая органите по приходите са извели тази презумпция за фиктивност на сделките от факта, че не е установена по безспорен начин реалността на извършването им. Наличието на фактура не е достатъчно, за да бъде признат за данъчни цели документирания с нея разход, аргумент чл.4, ал.1,т.5 от Закона за счетоводството за принципа на предимство на съдържанието пред формата - сделките и събитията се отразяват счетоводно съобразно тяхното икономическо съдържание, същност и финансова реалност, а не формално според правната им форма. В случая предвид липсата , на каквито и да е доказателства за реалното изпълнение на доставките на услуги , за които са осчетоводени процесните разходи , логично и последователно следва изводът за приложение на разпоредбата на чл.23,ал.2,т.1 от ЗКПО , която дава основание за увеличение на финансовия резултат предвид заплащане възнаграждение за услуги, без те да се реално осъществени. При наличие на някоя от хипотезите на чл.16,ал.1 и ал.2 от ЗКПО и когато резултатът за отчетния период на данъчнозадължените лица е намален или е отчетена загуба, при определяне на дължимия данък, органите по приходите увеличават финансовия резултат преди данъчно преобразуване със сумите, произтичащи от тези установени, като нереални търговски сделки.
В този смисъл правилно е извършено преобразуваното увеличение на финансовия резултат на дружеството за 2008 год. на чл.10, чл.26,т.2, чл.22,т.1 от ЗКПО и чл.23,ал.2,т.1 от ЗКПО със сумата от 11 682 лв., представляваща стойността на фактурата.
Работилата по делото ССЕ не обосновава различни от изложените по горе изводи.
С оглед
гореизложеното РА в частта, с която са установени задължения за
ДДС по ЗДДС за данъчни периоди м.04.2008
год. и м.05.2008 год. следва да се отмени съобразно мотивите на решението- за
м.04.2008 год. за горницата над 1649,90 лв. и съответстващи лихви и за д.п.м.05.2008 год.- за горницата
над 442,06 лв. и съответстващи лихви.
При този изход на спора и предвид направеното
искане съдът намира, че на основание чл.161 ДОПК на ответната страна следва да
се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение, изчислено съобразно
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. /изм. и доп., ДВ бр. 2 от 9.01.2009 г./ за минималните размери на адвокатските
възнаграждения в размер на 1468,00 /хиляда
четиристотин шестдесет и осим лева/ лв.
На жалбоподателя следва да се присъдят разноски
в размер на 240 лв. /двеста и четиридесет лева/ , съобразно уважената част на жалбата
и представените доказателства.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Ревизионен акт /РА/ № *********/18.05.2010 год. издаден
от орган по приходите при ТД на НАП гр.Варна, в частта потвърдена с Решение №
585/02.08.2010 год. на директора на
дирекция “ОУИ” – Варна при ЦУ на НАП, С КОЯТО СА УСТАНОВЕНИ задължения за ДДС
по ЗДДС за данъчни периоди м.04.2008 год. и м.05.2008 год. - за
м.04.2008 год. за горницата над
1649,90 лв. и съответстващи лихви и за
д.п.м.05.2008 год.- за горницата над 442,06 лв. и съответстващи лихви.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на “ Е. Б. ” ЕООД с ЕИК по
Булстат ***, със седалище и адрес на управление *** чрез управителя Т.Г.Б. против
Ревизионен акт /РА/ №
*********/18.05.2010 год. издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр.Варна,
в частта потвърдена с Решение № 585/02.08.2010 год. на директора на дирекция “ОУИ” – Варна при ЦУ
на НАП в останалата й част.
ОСЪЖДА
на “ Е. Б. ” ЕООД с ЕИК по Булстат ***, със седалище
и адрес на управление *** представляван от управителя Т.Г.Б. да заплати на Дирекция “ОУИ” гр.Варна при ЦУ на
НАП, юрисконсултско възнаграждение в
размер на 1468,00 /хиляда четиристотин шестдесет и осим лева/ лв.
ОСЪЖДА
дирекция „ОУИ”, гр.Варна да
заплати на “ Е. Б. ” ЕООД с ЕИК по Булстат ***, със седалище
и адрес на управление *** представляван от управителя Т.Г.Б., сторените по делото
разноски в размер на 240 лв.
/двеста и четиридесет лева/.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно
обжалване пред Върховния административен съд, в 14 – дневен срок от съобщението
до страните.
Административен съдия: