РЕШЕНИЕ
№ 53
гр. Свиленград, 15.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на трети април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Добринка Д. Кирева
при участието на секретаря Цвета Ив. Данаилова
като разгледа докладваното от Добринка Д. Кирева Административно
наказателно дело № 20255620200165 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните
нарушения и наказания.
Образувано е по жалба от Г. Р. И. с ЕГН ********** от град
***************************, срещу Електронен фиш за налагане на глоба
за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система,
Серия К №10258235 издаден от ОД на МВР - Хасково, с който на основание
чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал.4 вр. с ал.1, т. 2 от ЗДвП на жалбоподателя е
наложено административно наказание – "Глоба" в размер на 100 лева за
извършено нарушение по чл. 21, ал.2 вр с ал.1 от ЗДвП.
С Жалбата са релевирани оплаквания за незаконосъобразно и
неправилно издаване на ЕФ – а именно в противоречие с материалния закон и
в нарушение на процесуалния такъв,като не излага конкретни съображения за
това. Жалбоподателя, моли съда да постанови решение, с което атакуваният
електронен фиш да бъде отменен и претендира присъждане разноски на
адвоката на основание чл.38 от ЗА.
В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, не се явява. За
него се явява адв.М.,която поддържа жалбата по изложените в нея доводи,като
представя и писмена молба в която излага подробни доводи за отмяна на
обжалвания ЕФ. Претендират се разноски по делото.
Издателят на електронния фиш - ОД на МВР – Хасково, редовно
призовани, не изпращат представител по делото и не представят становище по
1
жалбата.
Страна Районна прокуратура Хасково,ТО Свиленград,редовно
призована ,не изпраща представител и не взема становище по жалбата.
Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните
по делото писмени доказателства, установи следното от фактическа
страна:
На 30.12.2024г. в 21, 46часа в ПП –I- 8 км.366+500 , в общ.Свиленград,
обл.Хасково , с автоматизирано техническо средство или система (АТСС)
(радар) № 120с52а , представляващо преносима система за контрол на МПС с
вградено разпознаване на номера и комуникационен тип ARH CAM S1, е
регистрирано и заснето движещото се в посока магазин Жанет, моторно
превозно средство (МПС) марка „Мерцедес С 500 4матик ”, с държавен
регистрационен номер СВ 2026 АЕ, със скорост 55 км/ч, при разрешена такава
40 км/ч, съответно превишена стойност на скоростта 15 км/ч. (след
приспадане на допустимата грешка от 3 км/ч).
След обработване на информацията от заснемането, от ОДМВР - Хасково
е издаден процесния ЕФ на името на жалбоподателя Г. Р. И. в качеството му
на собственик, но същият е ползвател, видно от Справката за собствеността на
автомобила към датата на деянието/като не са ангажирани доказателства
първоначално да е издаден ЕФ срещу собственика и същият да е
анулиран,след подаване на декларация за реалния ползвател на автомобила за
процесната дата/,като е прието,че нарушението е извършено в условията на
повторност ,а именно в едногодишен срок от влизане в сила на ЕФ серия К
№8720729 на 26.07.2024г.
ЕФ е изготвен по образец съгласно Заповед № 8121з-172 от 29.02.2016
година на Министъра на вътрешните работи, ведно с образец към нея,
представляващ Приложение № 1 към т. 1.1 от посочената Заповед.
В обстоятелствената част на ЕФ съобразно отразените данни за
установена скорост и превишението й, респ. разрешената, приета и съответно
вписана е правна квалификация по чл. 21, ал.2 вр с ал.1 от ЗДвП за така
констатирането нарушение, за което на основание чл. 189, ал. 4, вр.чл. 182,
ал. 1, т. 2 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание
„Глоба” в размер на 100 лв.
Фишът е връчен на лицето на дата 31.01.2025 година (, видно от
Справката за нарушител ,Преглед на Фиш и Писмо с рег.№ 351000-1423 от
27.02.2025 година) (възражения относно начина и формата на връчване на ЕФ
не се противопоставят в настоящото съдебно производство), като съгласно чл.
189, ал. 5 от ЗДвП е даден 14-дневен срок да плати Глобата, или да
предостави писмена Декларация с данни на лицето, извършило нарушението,
респ. копие от Свидетелството му за управление на МПС.
В указания срок, жалбоподателят не е представил в ОДМВР - Хасково
Декларация по чл. 188 от ЗДвП и не е направил възражения в срока по чл. 189,
ал. 6 от ЗДвП (7 дни).
2
За работата и използването на конкретното АТСС - 120с52а на
процесната дата – 30.01.2024г., когато е установено нарушението на
жалбоподателя , е изготвен Протокол съгласно изискванията на чл. 10, ал. 1 от
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година за условията и реда за използване
на АТСС за контрол на правилата за движение по пътищата (Наредба №
8121з-532 от 12.05.2015 година), издадена от Министъра на вътрешните
работи. Същият е проверен от Началника на структурното звено срещу
подпис, приложен е по делото и приет като доказателство.
От съдържанието на Протокола се установяват данни за датата на
използването на АТСС – 30.01.2024г и времето (21.10 часа до 22.20часа), за
ограничение на скоростта, въведено с пътен знак В26- 40 км/ч (разрешена
скорост) и точното местонахождение на мястото за контрол, където е
използвана системата, режима на измерване - стационарен, номера на
служебния автомобил, където е поставено, така и броя на установените
нарушения и други сведения, съгласно реквизитите на образеца.
ЕФ е съставен на основание снимков материал за заснетото нарушение
по ЗДвП, въз основа на направените записи от системата, като по АНПр е
налична един брой снимка,от която се установява рег.номер на процесния
лек автомобил.
От представения Протокол № 051-СГ-ИСИС/15.04.2024 година, издаден
от Лаборатория за проверка на полицейска техника се установява, че на
посочената дата е извършена периодична проверка на преносима система за
видеоконтрол ARH CAM S1- 120с52а, според който съответства на одобрения
тип.
Налични по АНПР са преглед на фиш и снимка към ЕФ.
След получаването на ЕФ жалбоподателят не се възползва от правото си
на възражения по него по чл. 189, ал. 6 от ЗДвП, а го обжалва в срока по чл.
189, ал. 8 от ЗДвП пред съответния местно компетентен Съд – Районен съд –
Свиленград.
В кориците на делото е приложена и Справка за нарушител, видно от
която жалбоподателят има наложени множество административни наказания
„Глоба” с влезли в сила ЕФ и Наказателни постановления (НП) за нарушения
на ЗДвП.
Налична е и снимка на разположението на преносимата система за
контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и
комуникации тип ARH CAM S1 № 120с52а , заснело процесното нарушение.
Видно от приетата като доказателство по делото Заповед № 8121з -
172/29.02.2016г.на Министъра на Вътрешните работи е утвърдил образци на
електронни фишове/приложен екземпляр от него по преписката/.
Налична е и справка относно собствеността на процесното МПС,видно от
която собственик на МПС е дружество,а жалбоподателя е вписан като
ползвател на същото.
3
По делото е изискана и приета като доказателство схема на разположение
на пътните знаци в процесния участък,в който е заснето нарушението,като
видно от същата / представена от Община Свиленград / става ясно, че за км.
366+500 не важи ограничението от 40 км/ч, тъй като ограничение на
скоростта, въведено с пътен знак В26, е налично чак при км. 366+650, т.е.
150метра след мястото, посочено от АНО като място на нарушението. Преди
км. 366+500 няма ограничение на скоростта, въведено с пътен знак.
Изложената фактическа обстановка е установена от приложените към
АНП писмени доказателства.
С правна преценка за достоверност, Съдът изцяло кредитира писмените
доказателства, приложени в Административнонаказателната преписка (АНП),
както и допълнително представените такива, приобщени по реда на чл. 283 от
НПК, вр.чл. 84 от ЗАНН, които не се оспориха по тяхното съдържание от
която и да е от страните в процеса, като цени същите при формиране на
фактическите и правните си изводи.
Същите се цениха изцяло по съдържанието си спрямо възпроизведените в
тях факти, респ. автентични по признак – авторство. По своя доказателствен
ефект и стойност, така обсъдените и оценени с кредит на доверие писмените
доказателства са пряко относими към установената по горе фактическа
обстановка от съда.
По отношение на приложения снимков материал от заснет на
30.12.2024г. клип с автоматизирано техническо средство или система (АТСС)
(радар) № 120с52а , представляващо преносима система за контрол на МПС с
вградено разпознаване на номера и комуникационен тип ARH CAM S1,
съображения ще бъдат изложени по – долу в изложението на правните изводи.
На това място следва единствено да бъде отразено законовото
положение, че снимковият материал, съгласно чл. 189, ал. 15 от Закона за
движението по пътищата, като изготвено с техническо средство и система,
заснемаща и записваща датата, точния час на нарушението и регистрационния
номер на моторното превозно средство, съставлява веществено
доказателствено средство в административнонаказателния процес и като
такова бе приобщено по делото.
При така установените фактическа обстановка съдът намира от
следното правна страна:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, съгласно разпоредбата на
чл. 189, ал. 8 ЗДвП, предвид представените доказателства за датата на
връчването на санкционния акт от АНО/справка за нарушител /водач и
преглед на ЕФ/ на 31.01.2025г., а жалбата е входирана на 31.01.2025г. в
регистратурата на АНО от легитимирано лице и е процесуално допустима /
доколкото и липсва плащане от страна на жалбоподателя на законно
предвидения процент от глобата-съгласно писмо от АНО/.
На основание чл. 189, ал. 10, т. 4 от ЗДвП, Съдът констатира, че
процесната Глоба не е платена – видно от Писмо с изх.№ 351000-1423 от
4
27.02.2025 година и от Справката за нарушител, ето защо производството не
подлежи на прекратяване поради влизане в сила на ЕФ, в резултат на плащане
на финансовата санкция.
Преценена по същество,съдът намира подадената жалба за основателна
по следните съображения:
Налице е недоказаност на нарушението, свързана с описание на
инкриминираното нарушение от към място, което е основание за отмяна на
обжалвания ЕФ.
Като място на нарушението в ЕФ е посочено първокласен път № 8 при км.
366+500, посока магазин „Жанет”, но от Скицата, представена от Община
Свиленград става ясно, че за км. 366+500 не важи ограничението от 40 км/ч,
тъй като ограничение на скоростта, въведено с пътен знак В26, е налично чак
при км. 366+650, т.е. 150 метра след мястото, посочено от АНО като място на
нарушението. Преди км. 366+500 няма ограничение на скоростта, въведено с
пътен знак, но дори при евентуално наличие на такова съгласно чл. 50, ал. 1 от
ППЗДвП , то важи до първото кръстовище, т.е. до улица „Крайречна”, респ.
Метанстанцията.
Т.е. изложеното обстоятелство води до недоказаност на нарушението, а
оттук и до недоказаност на обвинението от обективна страна, предвид че
мястото на осъществяване на деянието е задължителен признак на същата. В
този смисъл е и Решение № 4804 от 18.11.2024 година по КАНД № 789/2024
година на Административен съд – Хасково, докладчик Съдията Цветомира
Димитрова.
За пълнота на съдебният акт следва да се посочи,че тълкувайки нормите
на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП и чл. 188, ал. 1 и 2 от ЗДвП, в тяхната взаимна връзка
е видно, че ЕФ може да се издаде само по отношение на собственика на МПС
или на лицето, на което същото е предоставено. Последното обстоятелство
може да се установява единствено с Декларация по реда на чл. 189, ал. 5,
изречение второ от ЗДвП, в която собственикът декларира изрично, кое е
лицето, извършило нарушението.
В конкретният случай по представената Администратвнонаказателна
преписка (АНП) липсват доказателства, а и не се твърди от АНО, че преди
издаването на ЕФ такава Декларация е подадена.
Следователно с издаването на ЕФ незаконосъобразно е ангажирана
отговорността на лице, което не е собственик или лице, посочено от последния
по реда на чл. 189, ал. 5, изречение второ от ЗДвП.
Не може да се приеме, че е налице идентичност между лицето, вписано в
Справката от АИС – КАТ като ползвател и лицето, на когото е предоставено
МПС. Последното подлежи винаги на конкретно установяване - спрямо
момента, в който е осъществено административното нарушение.
Както вече бе посочено, в случая не е установено по предвидения
законодателен ред, че на посочените в ЕФ дата и място именно
5
жалбоподателят е управлявал описаното в санкционния акт МПС, а същият не
се установява да е собственик на автомобила от представената от АНО
Справка за собственост.
Предвид което неправилно жалбоподателят е възприет за субект на
нарушението и спрямо него е издаден санкционният акт. В този смисъл е и
практиката на касационната инстанция по идентични случаи - Решение № 556
от 28.06.2019 година по КАНД № 506 по описа на Административен съд -
Хасково за 2019 година, Решение № 66 от 16.03.2021 година по КАНД № 1173
по описа на Административен съд - Хасково за 2020 година и др.
Т.е. жалбоподателят в качеството си на ползвател на процесното МПС не
може да бъде адресат на ЕФ на основание чл. 188, ал. 1 от ЗДвП. Ето защо ЕФ
следва да бъде отменен на това самостоятелно основание.
По разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в съдебните
производства пред Районния съд страните имат право на присъждане на
разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс
(АПК). Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК когато Съдът отмени обжалвания
административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един
адвокат, ако подателят на Жалбата е имал такъв, се възстановяват от Бюджета
на органа, издал отменения акт или отказ.
Съгласно разпоредбата на чл. 38 от ЗА, адвокатът или адвокатът от
Европейския съюз може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие
на лица, които имат право на издръжка; материално затруднени лица и
роднини, близки или на друг юрист. Съгласно ал. 2 на чл. 38 от ЗА, в случаите
по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за
разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на
адвокатско възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер не
по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна
да го заплати.
В производство пред настоящия Съд от процесуалния представител на
жалбоподателя своевременно е заявена претенция за заплащане на разноски –
възнаграждение за един адвокат, който е представлявал жалбоподателя по
делото. В представения пред този Съд и съдържащ се по делото Договор за
правна защита и съдействие, сключен между жалбоподателя и адвокат Е. Г.
М., изрично е посочено, че договорените правна защита и съдействие
адвокатът извършва на основание чл. 38, ал. 1 от ЗА, т.е. като безплатна за
доверителя.
Правото на адвоката да окаже безплатна адвокатска помощ на лице по чл.
38, ал. 1 от ЗА, е установено със закон. Когато в съдебното производство
насрещната страна дължи разноски, съгласно разпоредбата на чл. 38, ал. 2 от
ЗА, адвокатът, оказал на страната безплатна правна помощ, има право на
адвокатско възнаграждение, в размер, определен от Съда, което
6
възнаграждение се присъжда на адвоката. За да упражни последният това свое
право, е достатъчно да представи сключен със страната Договор за правна
защита и съдействие, в който да посочи, че договореното възнаграждение е
безплатно на основание чл. 38, ал. 1 от ЗА, като наличието на конкретното
основание от нормата не се нуждае от доказване.
В конкретния случай производството пред настоящия Съд е инициирано
по Жалба на санкционираното лице, който е бил представляван по делото от
надлежно упълномощения адвокат Е. М., а оспореният от него ЕФ е отменен
от Съда. При тези обстоятелства безспорно е възникнало регламентираното от
нормата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН право – при отмяна на обжалвания акт,
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на Жалбата е имал такъв, да
се възстанови от бюджета на органа, издал отменения акт.
Предпоставките на закона за осъждане на АНО да заплати на
жалбоподателя адвокатско възнаграждение са налице, поради което следва да
се уважи искането на процесуалния представител на жалбоподателя за
присъждане на адвокатско възнаграждение за оказаната от него безплатна
правна помощ.
На основание чл. 38, ал. 2, вр.ал. 1, т. 3 от ЗА и чл. 7, ал. 2, т. 1, вр.чл. 18,
ал. 2 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа,
Съдът определя размера на адвокатското възнаграждение на 400 лв. за
въззивната инстанция.
По делото не бе представен Списък на разноските, поради което
процесуалният представител на жалбоподателя няма право да иска изменение
на Решението в частта за разноските.
Водим от изложеното и на основание чл. 63, ал. 3, т.1 и т.2 вр с ал.2,т.1
вр. с ал.1 от ЗАНН, вр.чл. 189, ал. 8 от ЗДвП, Съдът:
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство или система, Серия К
№10258235 издаден от ОД на МВР - Хасково, с който на Г. Р. И. с ЕГН
********** от град ***********************************, на основание
чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал.4 вр. с ал.1, т. 2 от ЗДвП е наложено
административно наказание – "Глоба" в размер на 100 лева за извършено в
условията на повторност нарушение по чл. 21, ал.2 вр с ал.1 от ЗДвП, като
НЕПРАВИЛЕН и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
ОСЪЖДА „ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ” на МВР –гр.Хасково със
седалище и адрес на управление гр.Хасково,бул. България №85 ДА
ЗАПЛАТИ на адв.Е. Г. М. от Адвокатска колегия - Хасково, сумата от 400
лв., представляваща адвокатско възнаграждение за осъществена по реда на чл.
38, ал. 1, т. 3 от ЗА адвокатска защита по АНД №165/2025г. по описа на РС
Свиленград .
7
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково в
14 – дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
8