№ 612
гр. Варна, 14.02.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Диана Д. Митева
Членове:Цвета Павлова
Пламен Ат. Атанасов
като разгледа докладваното от Пламен Ат. Атанасов Въззивно гражданско
дело № 20223100500158 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ”Тера Гид” ЕООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.Варна, м-ст ”Ален мак 1” №4, представлявано от
управителя Георги Иванов Георгиев, действащо чрез пълномощника си адв.М.Д., с адрес за
призоваване: Г.В.***”, против Решение №1565/04.11.2021г. постановено по гр.д.
№20213110103626 по описа на Районен съд Варна, в частта, с която е уважен предявеният от
”Сиесайеф” АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София,
ул.”Славянска” №2, представлявано от Цветелина Бориславова Карагьозова, действащо чрез
пълномощника си адв.И.Д., с адрес за призоваване: Г.С.****, иск с правно основание чл.415
вр. с чл.422, ал.1 от ГПК и чл.232, ал.2 от ЗЗД, и чл.86, ал.1 от ЗЗД за приемане на
установено, че въззивника дължи на въззиваемия сумата от 445.20лв., представляваща
разликата между претендираната от ищеца наемна цена в размер на 5712лв. по Договор за
отдаване по наем на земеделска земя, отнасящ се за стопанската 2019/2020 година, посочена
във фактура №**********/01.10.2020г. и извършеното от ответника плащане в размер на
5266.80лв., както и сумата от 51.85лв., представляваща разликата между търсената от ищеца
неустойка по договора за наем в размер на 492.48лв. и действително дължимия остатък в
размер на 440.63лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от депозиране на
заявлението-15.12.2020г. до окончателното им изплащане, за които вземания е издадена
Заповед №262381/16.12.2020г. за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от
ГПК по ч.гр.д.№16150/2020г. на РС Варна.
В жалбата се излага, че решението на РС Варна е необосновано и незаконосъобразно.
1
Признава се, че на 16.06.2017г. между страните е сключен Договор за отдаване по наем на
земеделска земя, отнасящ се за стопанската 2019/2020 година, като сред имотите, които се
отдават под наем попада и имот в обл.Видин, общ.Брегово, с.Делейна, местност “Анфаса“,
ЕКАТТЕ 20568, имот №008048, с площ от 10.600 дка, категория на земята: V, начин на
ползване ”Нива”. Поддържа се, че според приетите по делото нотариален акт и скица на
поземлен имот, към датата на сключване на договора за наем и понастоящем, въпросният
имот не е собственост на ищеца, а на ”Декар” ООД, с ЕИК *********. Твърди се, че към
датата на сключване на процесния договор и към датата, от която започва да тече
стопанската година, предмет на договора за наем, гореописаният имот, се е намирал във
владение на собственика си- ”Декар” ООД, като същия се ползва и обработва от това
дружество. Поддържа се, че тъй като ищецът не е собственик, владетел или ползвател на
имота, то той не е предоставил на наемателя фактическото ползване на имот №008048, с
площ от 10.600 дка. Поддържа се още, че ответникът не е ползвал описаният имот и поради
това не дължи плащане на претендираната за същия наемна цена в размер на 445.20лв.
Твърди се в тази връзка, че след като ответникът не дължи плащане за този имот,
дължимото по договора наемно плащане не е в общ размер на 5712лв., а в размер на
5266.80лв., респективно дължимата неустойка не е в общ размер на 582.62лв., а в размер на
537.20лв. Сочи се, че размера на неустойката се формира, както следва: -158лв. за първия
месец от просрочието-от 10.10.2020г. до 10.11.2020г. /30 дни забава по 0.1 % дневно от
размера на дължимата сума 5266.80лв./; -316лв. за втория месец от просрочието-от
10.11.2020г. до 10.12.2020г. /30 дни забава по 0.2 % дневно от размера на дължимата сума
5266.80лв./; -63.20лв. за третия месец от просрочието-от 10.12.2020г. до 15.12.2020г.-датата
на завеждане на молбата за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК /4 дни забава по 0.3 % дневно от размера на дължимата сума 5266.80лв./.
Поддържа се, че предвид промяната в размера на дължимото по договора наемно плащане,
се променя и размерът на лихвата за забава за периода от 15.12.2020г. до 04.02.2021г. от
82.51лв. на 76.08лв. Твърди се, че след издаването на 16.12.2020г. на заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№16150/2020г. на РС Варна, на
04.02.2021г. длъжникът е извършил плащания по банковата сметка на ищеца, както следва: -
сумата от 5266.80лв., с която е погасено изцяло задължението за наемната цена по договора
за наем и издадена фактура №**********/01.10.2020г.; -сумата от 172.65лв., с част от която
е погасена дължимата лихва за забава за периода от 15.12.2020г. до 04.02.2021г. в размер на
76.08лв. и с остатъка от 96.62лв. е погасена част от дължимата неустойка в общ размер на
537.20лв., като дължимият остатък е в размер на 440.63лв. и -сумата от 94.25лв., с която са
платени разноските по ч.гр.д.№16150/2020г. на РС Варна в размера, посочен в заповедта за
изпълнение. Сочи се, че на 04.03.2021г. с Разпореждане №268152 по ч.гр.д.№16150/2020г. е
допълнено Разпореждане №274880/16.12.2020г., постановено по същото дело, като е
издадена допълнителна Заповед №261694/04.03.2021г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК, с която в полза на заявителя са присъдени още 480лв.
разноски по делото за процесуална защита и 19.99лв. останала неприсъдена част от
държавна такса, като длъжникът е заплати въпросните суми на 15.03.2021г. С оглед
2
горното, се моли за отмяна на решението, в обжалваната му част и отхвърляне на
предявеният иск, както и за присъждане на разноски.
В срока по чл.263 от ГПК, въззиваемата страна е депозирала писмен отговор, с който
се поддържа становище за неоснователност на въззивната жалба. Оспорват се доводите на
жалбоподателя относно отсъствието на основание за плащане на наемна цена, защото
ищецът не е собственик, владелец или ползвател на процесния имот, съответно защото не
предоставил на ответника фактическото ползване на имота, като се поддържа, че посоченото
възражение е недопустимо, тъй като е следвало да бъде направено до изтичане на срока за
отговор на исковата молба в първата инстанция. Сочи се, че във възражението подадено по
ч.гр.д.№16150/2020г. на РС Варна и в отговора на исковата молба, ответникът е поддържал,
че ищецът не бил собственик на процесния имот, но не е твърдял, че е бил възпрепятстван
да ползва имота в изпълнение на сключеният договор за наем. Ето защо и на основание
чл.266, ал.1 от ГПК, се поддържа, че ответникът е пропуснал възможността да въвежда нови
оплаквания, че не е ползвал имота, респективно че не може да прави това във въззивното
производство. В условията на евентуалност, ако въпросното възражение на ответника се
приеме за допустимо, се поддържа, че към заявлението по чл.410 от ГПК от 30.09.2021г.
пред районния съд е представен НА за покупко-продажба на недвижим имот, вписан в СВ
Видин с вх.рег.№10894 от 11.12.2006г., акт №60, том XXXIX, дело №8517/2006г., с който
ищецът се легитимира като собственик на процесния недвижим имот. Поддържа се, че тъй
като действията, свързани с отдаването на един имот под наем, са такива по управление, а
не на разпореждане, то договорът за наем може да бъде сключен, както от и собственика на
имота, така и от несобственик. Сочи се, че съдебната практика е константна, че договорната
връзка по договор за наем, възникнала по съгласие между несобственик и ползващо имота
лице, е валидна, като собственикът може да търси от несобственика, онова, с което
последният се е обогатил него по реда на неоснователното обогатяване. В допълнение се
сочи, че на 16.06.2017г. между страните по делото са сключени още два договора за
отдаване под наем на земеделска земя за стопанските 2017/2018г. и 2018/2019г., в които е
включен въпросния недвижим имот, като и в двата случая ответникът е заплащал наемната
цена в пълен размер и без възражения, което от своя страна показва, че същия е ползвал
безпрепятствено всички наети имоти. Моли са за потвърждаване на атакуваният съдебен акт,
в обжалваната му част и за присъждане на разноски.
Страните не са обективирали искания по доказателствата.
С оглед горното и тъй като постъпилата въззивна жалба е редовна и отговоря на
изискванията на чл.260 от ГПК, като подадена в срок от надлежна страна, срещу подлежащ
на обжалване акт и съдържаща останалите необходими приложения, и на основание чл.267
от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба ”Тера Гид” ЕООД, с ЕИК
3
*********, против Решение №1565/04.11.2021г. постановено по гр.д.№20213110103626 по
описа на Районен съд Варна, в частта, с която е уважен предявеният от ”Сиесайеф” АД, с
ЕИК *********, иск с правно основание чл.415 вр. с чл.422, ал.1 от ГПК и чл.232, ал.2 от
ЗЗД, и чл.86, ал.1 от ЗЗД за приемане на установено, че въззивника дължи на въззиваемия
сумата от 445.20лв., представляваща разликата между претендираната от ищеца за наемна
цена в размер на 5712лв. по Договор за отдаване по наем на земеделска земя, отнасящ се за
стопанската 2019/2020 година, посочена във фактура №**********/01.10.2020г. и
извършеното от ответника плащане в размер на 5266.80лв., както и сумата от 51.85лв.,
представляваща разликата между търсената от ищеца неустойка по договора за наем в
размер на 492.48лв. и действително дължимият остатък в размер на 440.63лв., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от депозиране на заявлението-15.12.2020г. до
окончателното им изплащане, за които вземания е издадена Заповед №262381/16.12.2020г. за
изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№16150/2020г. на РС
Варна
НАСРОЧВА производството по в.гр.д.№2329/2021г. на ОС Варна в открито съдебно
заседание на 09.03.2022г. от 13.30 часа, за която дата и час да се призоват страните, ведно с
препис от настоящото определение.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4