Р Е Ш Е Н И Е
гр. Своге, 05.11.2018г.
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
Свогенският районен
съд, първи състав, в публичното съдебно заседание на четвърти октомври две
хиляди и осемнадесета година, в състав :
Председател : Румен Стойнов
при
секретаря Мария Тодорова, като разгледа докладваното от съдия Стойнов
гражданско дело № 729/2017 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Настоящото дело е образувано по искова молба подадена
от И.Г.
и Д.Г.,***, против И.С. ***. Ищците посочват, че на 15.08.2016г. са продали на
ответника недвижим имот, находящ се в с. Церово.
Твърдят, че тази сделка е нищожна по следните причини :
1) страните по договора за продажба искали да заобиколят
закона, като действително са сключили договор за заем, обаче с оглед
гарантиране на интересите на заемодателя прехвърлили собствеността върху имота,
но в същото време не искали прехвърляне на правото на собственост, а целта им
била само имотът да служи като обезпечение в полза на заемодателя ;
2) договорът е нищожен, тъй като
е привиден ;
3) договорът за подажба е нищожен, тъй като накърнява
добрите нрави, поради неравностойност на насрещните задължения ;
Ищците искат и
връщане на даденото по нищожния договор.
От страна на ответника е подаден писмен отговор. Изцяло се оспорва
фактическата обстановка описана в исковата молба, като се излага неговата
версия за отношенията между страните. Иска се от съда да отхвърли
претенциите, като неоснователни.
В открито
съдебно заседание, както и в писмени защити, пълномощниците на страните, както
и на конституираните трети лица, подробно обосновават тезите си.
По делото са
събрани писмени доказателства и са разпитани свидетели.
Свогенският районен съд, първи състав, като
взе предвид становищата на страните и приетите по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна
следното:
По делото е налице изходящ от И.Г. и Д.Г. частен
документ, в който те са направили изявление, че не заобикалят закона –
нотариалния акт от 15.08.2016г., в тази му част. Ищците не са оспорили истинността
на документа, относно авторството, следователно са обвързани от
доказателствената му сила. За да има заобикаляне на закона, следва страните да
са искали постигането на тази цел, а те изрично са декларирали, че не
заобикалят закона, следователно не са и имали такова намерение. Ако действително
са имали такова намерение, но са декларирали противното, то те трябва да
понесат последиците от собственото си поведение. С оглед на изложеното и
свидетелските показания, по този иск, са недопустими, тъй като с тях се цели опровергаване на съдържанието на изходящ от страните частен документ.
Не са относими и другите събрани по делото доказателства.
По втория иск свидетелски показания също се
недопустими, тъй като ищците чрез тях се домогват да докажат, че изразеното в
нотариалния акт съгласие е привидно, но без да са налице писмени доказателства
по делото, изходящи от
другата страна или пък удостоверяващи
нейни изявления пред държавен орган,
които да правят вероятно твърдението, че съгласието е привидно.
Не са относими и другите събрани по делото доказателства.
Извън оспорването
на верността на документа, а оттам и извън ограниченията
на свидетелските показания попадат случаите, когато страна твърди, че волеизявлението й е недействително, но такива твърдения не са
направени по настоящото дело.
Отделно от изложеното, дори да се
приеме, че свидетелските показания са допустими, то от тях не се събраха никави
данни за постигане на съгласие между И.Г. и Д.Г., от една страна, и И.С., от друга
страна, да заобиколят закона или да сключат
привидна сделка, което означава, че не се установи : кога, къде, как, както и
при какви условия е постигнато съгласие между ищците и ответника за заобикаляне
на закона или за оформяне на привидна сделка. И да има договор за заем, то той,
според свидетелските показания, е сключен между И.Г. и И.С., като от
показанията на свидетелите не може да се изведе някаква връзка между този
договор за заем и извършената продажба на имота, тъй като в тази им част
свидетелите възпроизвеждат това, което са чули от Г.. От свидетелите изобщо не
се коментира участието на Д.Г. в тези
действия, включително от показанията става ясно, че И.Г. участва в търгове, но
чрез търговското дружество „….” ЕООД, както и, че и преди той е вземал заеми от
С., но без да се прехвърля право на собственост върху имоти. Освен горното,
видно от нотариалния акт, ищците са декларирали, че са получили продажната цена
в размер на 4934,30 лева, като в тази си част нотариалния акт е изходящ от
тях частен документ. Дори и И.Г. да е получил същия ден и сумата от 4000 лева,
то тези пари очевидно не са във връзка с продажбата на имота, тъй като самите
ищци са декларирали, че сумата от 4934,30 лева е действително уговореното между
тях плащане. Следователно по делото не се
събраха данни за сключване на договор за заем между ищците и ответника, който
да е във връзка с продажбата на имота, както и за някакво съглашение между тях
по смисъла на чл. 152 от ЗЗД, т.е. не може да се говори нито за привидност на
договора за продажба, нито за съществуването на прикрита сделка за заем, нито
за заобикаляне на закона, като няма и никакви данни за наличието на каквито и
да е отношения между страните, които да са различни от описаните в нотариалния
акт за продажба. Възможно е и да има такива, но за това не се събраха годни доказателства.
При липса
на доказване, съдът следва да приеме за неосъществили се в обективната действителност недоказаните по делото факти и въз основа на
това да постанови
решението си.
Събраните по делото доказателства
или са недопустими или са неотносими, с изключение на нотариалния акт от
15.08.2016г., поради което и съдът не ги обсъжда.
Относно твърдението, че договорът за подажба
е нищожен, тъй като накърнява добрите нрави, поради неравностойност на
насрещните задължения, също не се събраха никакви доказателства. Напротив,
насрещните задължения са напълно еквивалентни, тъй като правото на собственост
върху имота е прехвърлено срещу сумата от 4934,30 лева, която е равна на данъчната
оценка на имота, а последната се прави
от данъчната администрация, съгласно Закона за местни
данъци и такси, и се използва за нуждите
на държавата, от което следва, че не би имало някаква пречка да се ползва и
за нуждите на физическите и юридическите лица в същата тази държава. На
27.08.2015г., една година преди оспорената сделка, ищците са продали сходен
имот, с по-малка площ, но застроен, находящ се в същото село, пак с граница : „край
на регулация”, при идентична цена, отново съвпадаща с данъчната оценка – нотариален
акт на л. 47 и на л. 48 от делото. Последното обстоятелство, от своя страна,
оборва и твърденията на ответника, че закупеният от него имот е неатрактивен,
тъй като в този случай той не би купил два имота, разположени в съседни
квартали по регулационния план на с. Церово, за период по кратък от една година
– първия път, чрез дружеството, на което е бил управител.
При така установената фактическа обстановка съдът прави
следните правни изводи :
На първо място,
според съда, така, както са предявени настоящите искове, те не биха могли да
постигнат целта, която преследват. Най-малко поради обстоятелството, че
ответникът се е разпоредил с имота. По друг начин биха стояли нещата, ако
ищците бяха предявили срещу ответника и срещу „…..” ЕООД искове за собственост.
На второ място
ищците са поискали да бъдат привлечени, като трети лица, помагачи на страната
на ответника – юридическото лице „….” ЕООД и физическото лице Н.И.Л.. Според
ищците, при това положение, съдебното решение щяло да има установително
действие между тях и третите лица. Съдът е уважил това тяхно искане, като не е
съобразил, че никой не може да предявява от свое име чужди права пред съд и следователно
може да поиска привличане на помагач само на своя страна, а не и на насрещната.
Отделно, съдебното решение няма как да има установително действие между ищците
и третите лица. Безспорно, ако преценката на съда е неправилна, третото лице
няма да бъде обвързано от мотивите на решението, но от друга страна съдът е
длъжен служебно да следи за процесуалните предпоставки за привличане на трети
лица. В писмена защита третите лица, чрез пълномощника, са поискали, независимо
от изложеното, производството по делото да продължи с тяхно участие. Съдът
счита, че последното искане не може да се уважи, тъй като е направено след
срока, в който те са можели да поискат встъпване в процеса.
На трето място по
делото не се събраха никакви доказателства, които дори в минимална степен да
подкрепят твърденията изложени в исковата молба. Следователно исковете с правна
квалификация по чл. 26, ал. 1, предл. 2 от ЗЗД, чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД
и чл. 26, ал. 2, предл. 5 от ЗЗД подлежат на отхвърляне.
На четвърто място - при нищожност на сделката е налице начална липса на основание, а
даденото от страните подлежи на връщане по правилото на чл. 55, ал. 1, предл. 1
от ЗЗД, като и тази претенция подлежи на отхвърляне.
В
заключение, според съда, цялата фактология описана в исковата молба изглежда и
житейски несъстоятелна, което навежда на извод, че действителните отношения
между ищците, по-точно ищеца, и ответника са извън кориците на делото и
твърденията на страните.
Ищците
дължат на ответника направените по делото разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 800 лева.
Така мотивиран
и на основание чл. 12 и чл. 235 от ГПК, съдът
Р Е Ш И :
Отхвърля иска предявен от И.Г.Г., ЕГН **********, и Д.В.Г., ЕГН **********,***, против И.М.С. ***, ЕГН **********,
за признаване за установено, че сключеният между
тях договор за продажба на
недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 167 от 15.08.2016г. на помощник-нотариус
по заместване при нотариус с рег. № 153 на Нотариалната камара, е нищожен поради заобикаляне на закона, като отхвърля и иска
за връщане на имота, предмет
на договора, като получен без
основание.
Отхвърля иска предявен от И.Г.Г., ЕГН **********, и Д.В.Г., ЕГН **********,***, против И.М.С. ***, ЕГН **********,
за признаване за установено, че сключеният между
тях договор за продажба на
недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 167 от 15.08.2016г. на помощник-нотариус
по заместване при нотариус с рег. № 153 на Нотариалната камара, е нищожен, тъй като
накърнява добрите нрави, като отхвърля и иска
за връщане на имота, предмет
на договора, като получен без
основание.
Отхвърля иска предявен от И.Г.Г., ЕГН **********, и Д.В.Г., ЕГН **********,***, против И.М.С. ***, ЕГН **********,
за признаване за установено, че сключеният между
тях договор за продажба на
недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 167 от 15.08.2016г. на помощник-нотариус
по заместване при нотариус с рег. № 153 на Нотариалната камара, е нищожен, тъй като
е привиден, като отхвърля и иска за връщане на
имота, предмет на договора, като
получен без основание.
Прекратява, като недопустимо, производството по делото, в частта му, в която по искане
на ищците И.Г.Г., ЕГН **********,
и Д.В.Г., ЕГН **********, са привлечени
по делото „…..” ЕООД от с. Ц., общ. С., ул. „….” № , чрез управителя Н.И.Л. и Н.И. ***, ЕГН **********, като трети лица
помагачи на ответника И.М.С., ЕГН **********.
Осъжда И.Г.Г.,
ЕГН **********, и Д.В.Г., ЕГН **********,***, да
заплатят на И.М.С. ***, ЕГН **********, сумата от 800 лева – представляваща
направени по делото разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на
въззивно обжалване пред Софийския окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните, а в частта относно прекратяването на
производството, същото има характер на определение, и подлежи на обжалване с
частна жалба пред Софийския окръжен съд в едноседмичен срок от съобщаването му
на страните. Жалбата се подава чрез Свогенския районен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :