Решение по дело №64/2025 на Районен съд - Левски

Номер на акта: 31
Дата: 14 май 2025 г. (в сила от 3 юни 2025 г.)
Съдия: Десислава Константинова Николаева
Дело: 20254410200064
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 19 март 2025 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 31
гр. ЛЕВСКИ, 14.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛЕВСКИ в публично заседание на петнадесети април
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Десислава К. Николаева
при участието на секретаря ИЛИЯНА П. ИЛИЕВА-ИВАНОВА
като разгледа докладваното от Десислава К. Николаева Административно
наказателно дело № 20254410200064 по описа за 2025 година
на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид
следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Подадена е жалба от „Логит“ ООД, представлявано от управителя Т.Г.М.
против Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение,
установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от
Закона за пътищата №**********/16.01.2024г., с който за нарушение на
чл.102, ал.2 от ЗДвП на основание чл.187а, ал.2, т.3, вр. чл.179, ал.3б от ЗДвП
на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 2500 лв.
В жалбата се твърди, че „Логит“ ООД е изпълнило задължението си по
чл.102, ал.2 ЗДвП, като имало сключен договор за предоставяне на тол данни с
ТОЛ БГ ООД, имало регистрация в системата на Тол Пас Бг, както и
депозирани средства по профила в системата. Счита, че по този начин
собственикът бил изпълнил задълженията си във връзка с установяването и
заплащането на таксата по чл.10, ал.1 от ЗП и нямало как да предвиди липсата
на обмен на данни между ТОЛ БГ ООД и Тол Пас БГ, поради настъпило
„случайно събитие“, вследствие на което не била заплатена такса за процесния
сегмент. Наведен е довод за липса на яснота относно вмененото нарушение,
1
накърняващо правото на защита на жалбоподателя, изразяващо се в това, че
АНО не е посочил в какво се изразява нарушението на Логит ООД, какво
изискване за деклариране е имало, на каква категория и каква е била
измерената категория ППС. Изложени са аргументи за нарушаване на
принципа на пропорционалност по чл.9а от Директива 1999/62/ЕО на
Европейския парламент и Съвета от 27 септември 2011г. Иска се ел. фиш да
бъде отменен като незаконосъобразен.
В съдебно заседание жалбоподателят не се представлява.
Ответникът по жалбата – Агенция пътна инфраструктура, Национално
ТОЛ управление, не се представлява в съдебно заседание. Представена е
писмена защита от юрисконсулт С.Г.И., който оспорва жалбата като
неоснователна и недоказана. Изложени са аргументи, че ел. фиш е издаден от
компетентни органи, в предвидения в закона ред и форма, съдържа всички
изискуеми реквизити, при спазване на процесуалните правила и в
съответствие с материалния закон. Обосновава се установеност на
нарушението от приобщените по делото писмени доказателства, както и за
законосъобразно ангажиране административно-наказателната отговорност на
жалбоподателя съобразно приложимите норми на ЗДвП. Изложени са
възражения срещу неприлагането на процесната санкционната разпоредба
като нарушаваща чл.9а от Директива №1999/62, което би довело до
несанкциониране на едно безспорно установено нарушение. Моли се жалбата
да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана и ел. фиш да бъде
потвърден като незаконосъобразен.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и
становищата на страните, приема за установено следното:
На 16.01.2024г. в 22:50 часа с устройство №40211, представляващо
елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от
ЗП, е било регистрирано движението на пътно превозно средство (ППС)
товарен автомобил ***, с рег.№***, с технически допустима максимална маса
на състава 8800, в община Левски, по път I-3, км.53+642, с посока нарастващ
километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото
ППС частично не била заплатена дължима пътна такса съгласно чл.10, ал.1, т.2
от Закона за пътищата, тъй като за посоченото ППС има тол декларация за
преминаването, но платената категория е по-малка от измерената.
На собственика на превозното средство „Логит“ ООД, бил съставен
2
Електронен фиш №**********/16.01.2024г., с който за нарушение на чл.102,
ал.2 от ЗДвП на основание чл.187а, ал.2, т.3, вр. чл.179, ал.3б от ЗДвП била
ангажирана административно-наказателната му отговорност и наложена
имуществена санкция в размер на 2500 лв.
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз
основа на приетите по делото писмени доказателства, а именно: Електронен
фиш №**********/16.01.2024г., два броя статични изображения във вид на
снимков материал на ППС с рег. № ***, доклад от електронната система на
АПИ за събиране на пътни такси за установени нарушения по чл.179, ал.3-3в
ЗДвП, писмо от Национално ТОЛ управление с приложени към него заверено
копие от протокол за установяване годността за приемане на дооборудването
на съществуваща стационарна контролна точка; Становище от отдел
„Управление на информационните системи и инфраструктура” към
Национално ТОЛ Управление – специализирано звено към Агенция „Пътна
инфраструктура”, ведно с таблица с тол декларации за датата и час на
нарушението; Справка за броя на пътните превозни средства, за които се
дължи заплащане на тол такса; становище от Национално ТОЛ Управление с
приложени към него разпечатка за таксувани сегменти за превозно средство
*** на 16.01.2024г.; справка от „Интелигентни трафик системи” АД с
приложени към нея: тол история, справка с предадените GNSS позиции,
приложение по договор и декларация от ползвателя.
С оглед на така установеното от фактическа страна, съдът намира
от правна страна следното:
Жалбата е подадена в срок и от процесуално легитимирано лице,
предвид на което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е
основателна, по следните съображения:
Съгласно чл.10, ал.1, т.2 от ЗП за преминаване по платената пътна мрежа
се дължи такса за изминато разстояние - тол такса за пътни превозни средства
по чл.10б, ал.3 (с обща технически допустима максимална маса над 3,5 тона,
извън тези по чл.10а, ал.7, 7а, 9 ЗП). Съгласно същата разпоредба заплащането
на тол таксата дава право на едно пътно превозно средство да измине
разстояние между две точки от съответния път или пътен участък, като
изминатото разстояние се изчислява въз основа на сбора на отделните тол
сегменти, в които съответното пътно превозно средство е навлязло, а
дължимите такси се определят въз основа на сбора на изчислените за
3
съответните тол сегменти такси; таксата за изминато разстояние се определя в
зависимост от техническите характеристики на пътя или пътния участък, от
изминатото разстояние, от категорията на пътното превозно средство, броя на
осите и от екологичните му характеристики и се определя за всеки отделен
път или пътен участък.
Разпоредбата на чл.10б, ал.4 от ЗП предвижда, че размерът на
дължимата за плащане тол такса се определя въз основа на реално получени
декларирани тол данни, удостоверени по реда, предвиден в наредбата по
чл.10, ал.7 или чрез закупуването на еднократна маршрутна карта, която дава
право на ползвателя на пътя да измине предварително заявено от него
разстояние по определен маршрут.
Съгласно чл.139, ал.5 от ЗДвП движението на пътни превозни средства
по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, се извършва след
изпълнение на съответните задължения, свързани с установяване размера и
заплащане на пътните такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата, а в чл.139,
ал.7 от ЗДП е въведено изричното задължение за водача на пътно превозно
средство от категорията по чл.10б, ал.3 от Закона за пътищата преди движение
по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да закупи маршрутна
карта за участъците от платената пътна мрежа, които ще ползва, или да
изпълни съответните задължения за установяване на изминатото разстояние и
заплащане на дължимата такса по чл.10, ал.1, т.2 от Закона за пътищата, освен
когато тези задължения са изпълнени от трето лице.
С нормата на чл.102, ал.2 от ЗДвП е въведено задължение за
собственика да не допуска движението на пътно превозно средство по път,
включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно
средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера
и заплащане на съответната такса по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата според
категорията на пътното превозно средство.
Съгласно чл.187а, ал.1 - 3 ЗДвП при установяване на нарушения по
чл.179, ал.3 – 3б в отсъствие на нарушителя се счита, че пътното превозното
средство е управлявано от собственика му, а в случаите, в които в
свидетелството за регистрация на пътното превозно средство е вписан
ползвател – от ползвателя, освен ако бъде установено, че пътното превозно
средство е управлявано от трето лице.
Ако собственикът на пътното превозно средство е юридическо лице
4
или едноличен търговец, за допускане движението на пътното превозно
средство, без да са изпълнени задълженията по установяване размера и
заплащане на съответната такса по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата, на
собственика се налага имуществена санкция - за нарушение по чл.179, ал. 3б –
имуществена санкция в размер 2500 лв.
В процесния случай санкционираното дружество се явява субект на
нарушението, в качеството му на собственик на ППС.
Ел. фиш, с който жалбоподателят е санкциониран на основание
санкционната разпоредба на чл.187а, ал.2, т.3 ЗДвП, вр. чл.179, ал.3б ЗДвП е
незаконосъобразен, поради противоречие на предвиденото наказание с
принципа на пропорционалност, въведен в чл.9а от Директива 1999/62/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно
заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на
определени инфраструктури (Директива 1999/62/ЕО), който не допуска
система от наказания, която предвижда налагането на фиксирана глоба за
всички нарушения на правилата относно задължението за предварително
заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от
характера и тежестта им.
По преюдициално запитване, отправено от Административен съд –
Хасково до Съда на Европейския съюз по член 267, параграф първи от
Договора за функциониране на Европейския съюз със следния въпрос: „Дали
нормата на чл.9а от Директива 1999/62/ ЕО на Европейският парламент и на
Съвета от 17.06.1999г. относно заплащането на такси от тежкотоварни
автомобили за използване на определени инфраструктури, трябва да се
тълкува в смисъл, че предвиденото в този член изискване за съразмерност на
установените наказания за нарушения на националните разпоредби, приети по
тази директива, не допускат национална правна уредба, като разглежданата в
главното производство, която предвижда налагане на глоба или имуществена
санкция във фиксиран размер за нарушенията на правилата относно
задължението за предварително установяване и заплащане на размера на
таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и
тежестта им, при положение, че е предвидена възможност за освобождаване от
административно-наказателна отговорност при заплащане на
т.нар.“компенсаторна такса“, е постановено Решение на СЕС от 21.11.2024г. по
дело С-61/23 („Екострой“ ЕООД срещу Агенция „Пътна инфраструктура“).
5
Съгласно решението чл.9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския
парламент и Съвета от 17.06.1999г. относно заплащането на такси от
тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури,
изменена с Директива 2011/76/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от
27.09.2011г., трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за
съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на
глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на
правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за
ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им,
включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване
от административно-наказателна отговорност чрез заплащане на
компенсаторна такса.
В българския закон - чл.187а, ал.2, т.3 ЗДвП и чл.179, ал.3б ЗДвП,
санкцията е абсолютно определена – глоба/имуществена санкция във
фиксиран размер от 2500 лева, като не се предвижда възможност за
индивидуализация на наказанието с оглед особеностите на конкретния случай,
преценка на характера и тежестта на нарушението, степента на умисъл и
непредпазливост, смекчаващи отговорността обстоятелства. Не позволява
индивидуализация на наказанието, при която да се вземе предвид
разстоянието, изминато от превозното средство, без водачът да е заплатил
дължимата пътна такса, дали е налице отсъствие на каквото и да е плащане на
таксата или е налице предварително заплащане на ТОЛ таксата за даден друг
маршрут и т.н. /в този смисъл мотивите на цитираното Решение на СЕС от
21.11.2024г. по дело С-61/23/. Налице е липса на пропорционалност спрямо
преследваната от законодателя цел и противоречие с принципа за
съразмерност, залегнал в чл.9а от Директивата. Националният съд е длъжен да
предприеме, доколкото е възможно, съответстващо тълкуване или ако такова е
невъзможно, да остави без приложение разпоредбата от националното
законодателство, която противоречи на действаща разпоредба от правото на
ЕС. Предвид характера на националната норма – санкционна разпоредба,
установяваща санкция във фиксиран размер, не е възможно съответстващо
тълкуване и чл.187а, ал.2, т.3 от ЗДвП, вр. чл.179, ал.3б от ЗДвП следва да
бъде оставен неприложен. Ангажиране на административно-наказателна
отговорност на основание същата разпоредба се явява незаконосъобразно.
Обжалваният ел.фиш следва да бъде отменен от съда, като незаконосъобразен.
6
От жалбоподателя са претендирани съдебно-деловодни разноски.
Представен е договор за правна защита и съдействие, с който е уговорено
адвокатско възнаграждение в размер на 550 лв., платимо по банков път. По
делото не са представени обаче доказателства за заплащане на адвокатското
възнаграждение по уговорения начин, предвид на което разноски за
адвокатско възнаграждение не следва да бъдат присъждани.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за
нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по
чл.10, ал.1 от Закона за пътищата №**********/16.01.2024г., с който за
нарушение на чл.102, ал.2 от ЗДвП на основание чл.187а, ал.2, т.3, вр. чл.179,
ал.3б от ЗДвП на „Логит“ ООД, представлявано от П.А.П., ЕИК:***, адрес на
управление: ***, е наложена имуществена санкция в размер на 2500 лв., като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - гр.Плевен в 14 – дневен срок от връчването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Левски: _______________________

7