№ 127
гр. Плевен, 12.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:ЕМИЛ СТ. БАНКОВ
Членове:ГЕОРГИ К. ГРЪНЧАРОВ
МАРИАН В. ИВАНОВ
при участието на секретаря М. ИВ. ИИ.
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ К. ГРЪНЧАРОВ Въззивно
наказателно дело от частен характер № 20224400600333 по описа за 2022
година
С присъда № 40/4.IV.2022 г. постановена по НЧХД № 841/2021 г. Плевенски
районен съд е признал подсъдимият Л.. ИЛ. МЛ. за виновен, в това че на
20.VІІ.2020 г. в село О., област П., чрез удар с железен предмет в областта на
дясната предмишница е причинил лека телесна повреда на Н. Б. Ж. от гр. П.,
изразяваща се в причиняване на болка и страдание без разстройство на
здравето, поради което и на основание чл. 130, ал. ІІ, във връзка с чл. 54, ал. І
от НК, съдът му е наложил наказание „глоба“ в размер на 300 /триста/ лева.
На основание чл. 456 от ЗЗД М. е осъден да заплати обезщетение за
причинени неимуществени вреди в размер на 1300 /хиляда и триста/ лева.
Недоволен от така постановената присъдата е останал подсъдимият,
който в законоустановения срок я обжалва пред настоящата инстанция чрез
своя процесуален представител. Във въззивната жалба са изложени доводи,
касаещи обосноваността и правилността на присъдата. Твърди се, че
постановяване на присъдата от страна на първоинстанционния съд е
допуснал съществени процесуални нарушения представляващи основания за
отмяна на обжалваната присъда и връщане на делото за ново разглеждане от
1
друг състав на съда.
Предвид изложеното въззивният жалбоподател моли съда да отмени
обжалваната присъда поради допуснати съществени процесуални нарушения
и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда.
Представителят на ответникът по въззивната жалба в съдебно заседание
е изразил становище, че въззивната жалба е неоснователна, а постановената
присъда е правилна и законосъобразна, поради което е направил искане
същата да бъде потвърдена.
Съдът като прецени представените по делото доказателства намира за
установено следното:
Въззивната жалба е основателна.
Съгласно чл. 14, ал. І, чл. 107, ал. ІІІ чл. 107, ал. ІІІ и чл. 305, ал. III от
НПК, съдът е задължен да направи внимателна проверка за всички събрани
доказателства, след което вземе решението си по вътрешно убеждение,
основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички
обстоятелства по делото, като се ръководи от закона. Освен това в мотивите,
следва да посочи какви обстоятелства счита за установени, въз основа на кои
доказателствени материали, след което въз основа на анализа на фактите по
делото, да посочи какви са правните съображения при решаване на
въпросите, така както са посочени в чл. 301, ал. I от НПК. За да изпълни тези
си задължения, съдът трябва да проведе съдебно следствие по начин, които
осигурява всестранното и пълно изясняване на всички обстоятелства,
включени в предмета на доказване по конкретното дело, при точното
съблюдаване на процесуалните правила, относно събиране, проверка и анализ
на доказателствената съвкупност. Само по този начин ще се гарантират и
процесуалните права на страните в процеса.
При извършване на въззивна проверка на обжалваната присъда, от
нейната обстоятелствената част се установи, че при нейното постановяване
първоинстанционният съд не е изпълнил възложените му задължения да
посочи в мотивите на присъдата установените обстоятелства, релевантни за
повдигнатото обвинение, въз основа на кои доказателствени материали са
изведени и след задълбочен анализ и собствена оценка на събраните
непосредствено пред него доказателства, да изложи какви са правните му
съображения за взетото по вътрешно убеждение решение.
2
От мотивите не става ясно на базата на кои доказателства съдът е
приел, че въззивният жалбоподател е извършил деянието, за което е предаден
на съд. Задоволил се е с бланкетни изречения да преразкаже казаното от
свидетелите в съдебно заседание, изложил е подробни теоретични
постановки, но липсва анализ на техните показания, както и съображения
защо от техните показания се установява, че е налице авторство на деянието,
за което подсъдимия е предаден на съд. Настоящият въззивен състав
констатира, че първоинстанционният съд не е изпълнил задълженията си по
чл. 13 и чл. 14 от НПК за всестранно, обективно и пълно изследване на
всички обстоятелства по делото. Липсва в обстоятелствената част анализ на
доказателствената съвкупност по делото. Част от доказателствените
източници не са били обсъдени изобщо, не са били съпоставени помежду си,
както и другите събрани по делото доказателства доколкото са били носители
на противоречива информация. При наличие на съществено противоречие в
доказателствените материали съдът е задължен да изтъкне аргументи на кой
източник на информация се доверява и на кой не, както и да посочи
съображенията си за това. Изпълнението на процесуалното задължение по
чл.305, ал. ІІІ от НПК предоставя възможност да се проследи начина на
формиране на вътрешното убеждение у решаващия орган във връзка с
приетите от него обстоятелства, значими за отговорността на подсъдимия.
При извършване на проверка на обжалваната присъда бе констатирано,
че няма изложена ясно и точна фактическа обстановка, която е приета от
първоинстанционният съд за установена. При това, съобразно изискванията
на чл. 305 ал. ІІІ от НПК районния съд в мотивите към присъдата не е
посочил установените обстоятелства, въз основа на кои доказателства е приел
за установени фактите и какви са правните съображения относно авторството
и съставомерността на деянието.
В обстоятелствената част на присъдата липсва анализ на
противоречивите гласни доказателства събрани в хода на съдебното
производство. Описани са показанията на свидетелите Д. С. и М. П., но
липсва съпоставянето им с показанията на други свидетели на инцидента, а
именно Я. С., Г. С., А. А.. Същите показания са били отхвърлени от страна на
съда като е посочено, че са налице някакви дълбоки вътрешни противоречия
и събрани други по делото доказателства. Няма посочени никакви ясни и
3
точни аргументи от страна на съда защо отхвърля показанията на свидетелите
С., С. и А.. Безкритично показанията на свидетелите посочени от частния
тъжител са били кредитирани, без да бъде извършена съпоставка с другите
гласни доказателства. Не е извършена от страна на първоинстанционният съд
оценка на противоречивостта, необективността и заинтересоваността на
свидетелите сочени от страна на частния тъжител. Единият от тях извършва
СМР на обект на частния тъжител, а другия е негов работник. Освен това
доказателствата оборващи показанията на свидетелите сочени от тъжителя са
били игнорирани от районния съд без да им бъде извършен какъвто и да е
било анализ.
Нарушени са били предписанията на чл. 339 ал.III във връзка с чл. 305
ал. III от НПК. Действително, въззивната инстанция не може да навлиза в
съдържателната страна на вътрешното убеждение на съда по същество. Тя
обаче може да контролира спазването на процесуалните правила и правилата
на формалната логика при извършване оценката на доказателствения
материал, въз основа на която се формира вътрешното убеждение.
При така изложените съображения, доводите във въззивната жалба за
допуснати от въззивния съд съществени нарушения на процесуалните
правила при анализа и оценката на доказателствата по делото, обуславящи
отмяна на атакувания съдебен акт, следва да бъдат преценени като
основателни. Липсата на обективна, пълна и задълбочена доказателствена
дейност на съда, е възпрепятствала формирането на несъмнени и категорични
изводи по фактите и като резултат от това - правилни изводи по правото.
Допуснатото нарушение на правилата за събиране, проверка и оценка на
доказателствата по делото е съществено, защото е рефлектирало върху
правилността на формираните фактически изводи и е довело до ограничаване
на процесуалните права на страна в процеса. То във всички случаи
предполага отмяна на атакувания съдебен акт и връщане на делото за ново
разглеждане от друг състав на въззивния съд. При новото разглеждане съдът
следва да извърши задълбочена проверка на цялата доказателствената
съвкупност, да формира надлежни и безпротиворечиви изводи по фактите, в
рамките на които да прецени приложимия материален закон. Декларацията
направена от страна на съда, че е установил, че ответникът по въззивната
жалба е извършил деянието, за което е предаден на съд без съответно
изложени съображения в посочения по-горе смисъл, не може да обоснове
4
направените от него изводи. Няма посочени правни аргументи по какъв начин
съдът е стигнал до извода, че подсъдимия е автор на извършеното деяние. По
този начин първоинстанционният съд, не е изпълнил своето задължение да
установи дали е налице извършено престъпление от обективна и субективна
страна.
Описаното вече съдържание на мотивите на атакуваната присъда сочи
на липса на съществени елементи – възприети факти, съображения от правна
страна, както и обективиран непълноценен доказателствен анализ.
Необсъждането на събраните по делото доказателства, води до невъзможност
да бъде установено от въззивния съд, как същият е формирал своето
вътрешно убеждение. В такива случаи е налице пълна липса на мотиви към
присъдата предмет на въззивна проверка. Независимо от немалкия обем на
мотивите, тяхното съдържание сочи на липса на мотиви като само на това
основание присъдата да бъде отменена и делото – върнато за ново
разглеждане на същия съд.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА присъда № 40/4.IV.2022 г. постановена по НЧХД № 841/2021 г.
на Плевенски районен съд като неправилна и незаконосъобразна.
Връща делото за ново разглеждане от друг състав на съда.
Решението нe подлежи на обжалване или протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5