Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София, 08.06.2021г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 9-ти състав в публичното заседание
на двадесет и девети април две хиляди двадесет
и първа година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ : БИЛЯНА МАГДЕЛИНОВА
при секретаря Юлия Асенова, като разгледа докладваното от съдия Магделинова
гр.дело №15973/2019год. и за да се произнесе, взе предвид следното.
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 432, ал.
1 от Кодекса за застраховането.
Ищците Д.С.К., К.В.М. и К. В.М. излагат в исковата молба, че на 29.08.2017г.
в гр.Ямбол на кръстовището на
ул."Граф Игнатиев" и
ул."Надежда" настъпило ПТП между л.а."Фолксваген" с
рег.№*******, управляван от Д.И.Д., и пешеходеца Р.С.К.,
роднина на ищците. Водачът на автомобила предприел маневра завой на ляво, но не
пропуснал пресичащия пешеходец и реализирал сблъсък с него. Вследствие на ПТП пешеходецът
претърпял множество телесни увреждания-голям мозъчен субдурален хематом вляво с
признаци за мозъчно вклиняване. Проведено е лечение, включващо хирургична
процедура, реанимация и интензивно
лечение. Пациентът починал на 02.09.2017г. Към датата на ПТП
гражданската отговорност на виновния водач била застрахована при ответника. За събитието е съставен констативен протокол за ПТП с пострадали лица и е
образувано наказателно производство, завършило с осъдителна присъда №126 / 09.10.2018г.
на ОС Ямбол. Ищците заявили претенциите си пред застрахователя с молба от
19.09.2018г., която била отхвърлена с писмо изх.№11746/29.10.2018г. поради
липса на достатъчно данни за дълбока емоционална връзка между ищците и
пострадалия.
Предвид изложеното са предявени искове за постановяване на решение, с което да бъде осъдено ответното
дружество да заплати на всеки един от ищците обезщетение за неимуществени вреди
в размер от по 60 000лева, настъпили вследствие смъртта на Р.С.К., ведно със
законната лихва върху тази сума от 29.08.2017г. - датата на произшествието до окончателното й плащане.
Ответникът "З.Л.И." АД в
писмения си отговор излага съображения за неоснователност на иска. Не оспорва
наличието на договор за застраховка "Гражданска отговорност" относно
л.а."Фолксваген" с рег.№*******към датата на ПТП. Оспорва активната
материално-правна легитимация на ищците.
Излага доводи за съпричиняване на ПТП от пострадалия изразяващо се в
нарушение на чл.113, ал.1, т.2 и т.3 от ЗДвП, която предвижда задължение за
пресичане на платното за движение на пешеходните пътеки, като преди навлизане пешеходецът
следва да се съобрази с разстоянието до приближаващите се ППС и тяхната скорост
на движение, както и неспазване на чл.114, т.1 и т.2 от ЗДвП относно неспазване на забраната за навлизане внезапно
на платното за движение и забрана за пресичане на платното за движение при
ограничена видимост. Възразява за прекомерност на претендираното
обезщетение.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за
установено от фактическа и правна страна
следното:
С определение от 05.06.2019г. е прието за безспорно наличието
на застрахователно правоотношение по договор за застраховка "Гражданска
отговорност" между ответното дружество и собственика на л.а."Фолксваген"
с рег.№ ******както и че по отношение на застрахования водач е влязла в сила
присъда по НОХД№247/2018г. на ОС Ямбол.
Към исковата молба е приложена посочената присъда, от
която се установява, че Д.И.Д. е призната за виновна в това, че на 29.08.2017г.
към 18,00часа в гр.Ямбол на
ул."Граф Игнатиев" при управление на л.а."Фолксваген" с
рег.№*******допуснала нарушение на чл.20, ал.2, изр.2 от ЗДвП, в резултат от
което предизвикала ПТП с пешеходеца Р.С.К. и по непредпазливост причинила смъртта му на
02.09.2017г. Влязлата в сила присъда е
задължителна за гражданския съд съгласно чл. 300 от ГПК. Тя има доказателствено
значение за вината, противоправността и деянието на извършителя, защото именно
те са били предмет на изследване в това производство. Присъдата обвързва
гражданския съд относно всички елементи на престъпния състав, както и за
правната квалификация на деянието. Тя може да се противопостави на всички,
независимо дали са участвали в наказателния процес. Останалите постановки в
присъдата, са извън обхвата на чл. 300 от ГПК. Такива други
констатации, направени с присъдата, с които гражданския съд не е обвързан, са
съпричиняването. (В този смисъл ТР № 5/05.04.2006 г. по гр.д.№ 5/2005 г. на
ОСГТК на ВКС; Решение № 53/02.11.1981 г. по н.д. 0 41/1981 г. на ОСНК на ВС;
Решение № 55/30.05.2009 г. по т.д.№ 728/2008 г. на ВКС, ТК, І-во т.О.; Решение
№ 22/05.05.2011 г. по т.д.№ 368/2010 г. на ТК, І-во Т.О.; Решение №
25/17.03.2011 г. по т.д.№ 411/2010 г. на ВКС, ТК, ІІ-ро Т.О.). Поради изложеното в цитираната задължителна съдебна
практика в настоящото производство не
следва да се обсъжда механизма на настъпване на ПТП, като съдът го приема за
установен съобразно влязлата в сила присъда, относно място, време и вина за
настъпването му.
Съгласно чл. 432, ал.1 от
КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да
иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност". Не е спорно между страните, че
ответното дружество е имало сключен договор за застраховка Гражданска
отговорност със собственика на л.а."Фолксваген"
с рег.№ ******Установява
се, че при управление на същия и поради неспазване на правилата за движение по
пътищата от водача е настъпило процесното ПТП, в резултат от което е настъпила
смъртта на Р.С.К..
От удостоверение за родствени връзки на ищеца Д.С.К. се установява, че е брат на
починалия, а К.М. и К.М. са негови внуци.
При смърт на увредено от ПТП лице
възниква въпросът кои негови близки са материално легитимирани да получат
обезщетение за неимуществени вреди по реда на чл. 432, ал.
1 от КЗ. С Постановление №
4/25. V. 1961 г. Пленумът на ВС се е произнесъл, че правилното прилагане на закона
изисква за неимуществени вреди да бъдат обезщетявани само най-близките на
пострадалия - неговите низходящи (деца), съпруг и възходящи (родители), и то
след като се установи, че действително са претърпели вреди. По-късно, с
Постановление № 5/24. ХI. 1969 г., Пленумът на ВС е признал право на
обезщетение и на отглежданото, но неосиновено дете, съответно на отглеждащия
го, както и на лицето, което е съжителствало на съпружески начала с починалия
при непозволено увреждане, без да е бил сключен брак, ако това съжителство не
съставлява престъпление и не противоречи на правилата на морала. Поради
противоречия в съдебната практика по въпроса дали изброяването на лицата с
право на обезщетение е примерно или изчерпателно, е прието Постановление №
2/30. ХI. 1984 г. С него са дадени указания, че кръгът на лицата, имащи право
на обезщетение за неимуществени вреди в случай на смърт, е посочен
изчерпателно в постановления № 4/61 г. и № 5/69 г. и няма основания за
разширението му, включително по отношение на други възходящи и низходящи на
починалия и на неговите братя и сестри.
С оглед развитието на обществените
отношения и изискванията към българската държава в качеството й на държава
членка на Европейския съюз, Общото събрание на Наказателна, Гражданска и
Търговска колегии на ВКС прие Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018 г. на ВКС
по тълк. д. № 1/2016 г., с което изостави ограничителният подход при определяне
кръга на лицата с право на обезщетение. С Тълкувателно решение № 1/2016 от
21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС е прието, че материално легитимирани да получат
обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък
са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25. V. 1961 г. и Постановление № 5
от 24. ХІ. 1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго
лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи
от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния
случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказана
особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му
вреди. С посоченото тълкувателно решение е прието за изгубило сила
Постановление № 2 от 30. ХІ. 1984 г. на Пленума на Върховния съд, което приема,
че кръгът на лицата, имащи право на обезщетение за неимуществени вреди в
случай на смърт, е посочен изчерпателно в Постановления № 4/61 г. и № 5/69
г. и няма основания за разширението му, включително по отношение на други
възходящи и низходящи на починалия и на неговите братя и сестри. В
мотивите цитираното по горе тълкувателно решение на ОСНГТК на ВКС се посочва,
че когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала
толкова силна, че смъртта на единият от родствениците е причинила на
другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене
нормално присъщите за съответната родствена връзка, справедливо е да се признае
право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик. Прието,
че това право възниква по изключение, като в тежест на претендиращият е да
докаже, че е изградил с починалия особена близка и трайна житейска връзка и
търпи значителни морални болки и страдания от неговата загуба с продължително
проявление във времето. В мотивите е посочено, че връзка с посоченото
съдържание предполага оправдани очаквания за взаимна грижа и помощ, за
емоционална подкрепа и доверие.
От изложеното следва, че при предявена
претенция от лица, които не са наследниците по закон на починалото лице, трябва
да бъдат разгледани както съществувалите преди процесното ПТП отношения между
тях, така и въздействието на загубата на лицето върху ищците.
За установяване причинените неимуществени вреди на
внуците на починалия са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля В. М., баща на К. и К., който свидетелства, че
К. живеела от малка при баба си и дядо
си в гр.Ямбол. Там ходела на детска
градина и те се грижели за нея и за К., който е с 8 години по-малък, но след
раждането си ходел при тях през лятото. В началото децата живеели в Ямбол заради
проблем с детските градини в гр.София и това продължавало около 10 месеца
годишно, тъй като те можели да ги взимат при себе си само през лятото. Взели К.
в гр. София, когато станала ученичка, но лятото отново ходели в Ямбол при
техните баба и дядо. К. бил при тях до навършване на четири годишна възраст, но
след като намерили градина го записали в гр.София. След това ходели в Ямбол
през ваканциите, имали много приятелства с други деца. Когато починал дядо му, К.
бил малък и не осъзнавал какво се случва, но
сестра му преживяла това много тежко. Тя още не иска да ходи в гр.Ямбол,
тъй като всичко й напомняло за дядо й, с който двете деца били привързани
повече, отколкото към баба им, тъй като тя работела допълнително и дядо им ги
отгледал. Той ги водел и взимал от градина, на разходка в парка и се занимавал
реално с тях. Направил допълнителен
статив на К., когато започнала да учи „рекламен график“, за да си слага
картините. На К. направил колелце, бил техничар и създавал удобства и радост за
децата. Редовно се чували с него по
телефона, когато били в гр.София. Обичали да ходят в гр.Ямбол, тъй като там
имали по-голяма свобода. Към датата на произшествието К. бил в Ямбол.
От анализа
на събраните гласни доказателства-показанията
на свидетеля В. М. не се установява наличие на връзка между дядото и внуците, различаваща
се от обичайната и традиционна за българското
семейство връзка на обич, уважение и взаимна привързаност между дядо и
внуци. От показанията на свидетеля се установява, че между
тях е имало добри, топли и хармонични отношения, като след записване на К. в училище на територията на гр.София децата са
посещавали дядо си само през ваканциите и са живели в отделно домакинство от
него. Към датата на смъртта К. е бил малък и не осъзнавал какво се случва, а
сестра му понесла това тежко.
От показанията на свидетеля М. не се
установява наличие на много по-силна, извън обичайната трайна, емоционална
връзка на ищците с починалото лице, чиято загуба да е била понесена много тежко
от тях, причинявайки им болки и мъка, които надминават обичайното страдание,
нормално присъщите за съответната родствена връзка. Настоящият състав приема,
че не е установено, при условията на пълно и главно доказване, че претърпените
от внуците на починалия болки и страдания при загубата на дядо надминават обичайното страдание, свързано
със смъртта на близък човек. Поради това следва да се направи извод за
недоказаност на твърденията за претърпени неимуществени вреди изразяващи
се в изключителни морални болки и страдания. Следва да се приеме, че извън
формалната връзка на родство по делото, не се доказват останалите предпоставки
за обезщетение на претърпени неимуществени вреди, визирани в решение по т.
д. № 1/2016 г. на ОНГТК на ВКС, тъй като не е доказано по несъмнен начин ищците
да са претърпели пряко, непосредствено и за продължителен период от време
значителни по степен морални болки и страдания. Предвид изложеното отговорността на ответното
дружество за обезщетяване на претендираните от ищците К.В.М. и К.В.М. неимуществени вреди от загубата
на техния дядо не следва да бъде ангажирана и предявените искове следва да
бъдат отхвърлени.
За установяване претърпените неимуществени вреди от ищец Д.К.
са събрани гласни доказателства чрез разпит на дъщеря му С.К., която
свидетелства, че баща й живее в гр.Бургас. С брат му били доста близки,
събирали се винаги по празници и рождени дни. Те идвали по-често у тях, тъй
като живеят до морето. Братята били привързани един към друг, контактували си и
си помагали, разчитали един на друг. Баща им починал отдавна, поради което Р.играел
ролята на баща за брат си. Д. разбрал за
смъртта на брат си след като съпругата му се обадила по телефона и съобщила, че
е станала катастрофа и чичо й е кома. Баща й много се разстроил, затворил се в
себе си, а след смъртта на брат му за първи път го видяла да плаче. Бил на погребението на брат си и за известно
време, след това, се затворил в себе си. Не му се говорело, веднъж си изказал
мъката и си поплакал. Все още му е тежко.
Свидетелката е родена в гр.Бургас и живее там, както и родителите й, а
чичо й си живеел в гр.Ямбол заедно със
съпругата си. Внуците им идвали често при тях.
От анализа на събраните гласни доказателства-показанията
на свидетелката К.не се установява наличие на връзка между ищеца и брат му, различаваща
се от обичайната и традиционна за българското
семейство връзка на обич, уважение и взаимна привързаност между братя.
От показанията на свидетеля се установява, че между
тях е имало добри отношения,
контактували си и си ходели на гости, разчитали един на друг, което е нормално
за отношенията между братя. Двамата живеели в различни градове и домакинства. От
показанията на свидетелката К.не се установява наличието на много по-силна,
извън обичайната трайна, емоционална връзка на ищеца Д.К. с
починалото лице, чиято загуба да е била понесена много тежко от него,
причинявайки му болки и мъка, които надминават обичайното страдание, нормално
присъщите за съответната родствена връзка. Настоящият състав приема, че не е
установено, при условията на пълно и главно доказване, претърпените
от ищеца като брат на починалия болки и страдания да надминават обичайното
страдание, свързано със смъртта на близък човек. Поради това следва да се
направи извод за недоказаност на твърденията за претърпени
неимуществени вреди изразяващи се в изключителни морални болки и
страдания. От показанията на свидетелката се
установяа, че ищецът и брат му отдавна живеят в различни домакинства и различни
градове, като контактите между тях не се
различават от обичайните за двама братя. Предвид изложеното отговорността на
ответното дружество за обезщетяване на претендираните от ищеца Д.К. неимуществени вреди
от загубата на брат му не следва да бъде ангажирана и предявените искове следва
да бъдат отхвърлени.
Предвид направения извод за неоснователност на
исковете не следва да се обсъжда възражението за съпричиняване и събраните във
връзка с него доказателства.
При този изход на спора на основание чл. 78, ал.3 от ГПК ищците дължат на ответника направените по делото разноски в размер на
950,00лева, от които всеки един дължи по 1/3 или 316,66лева.
Воден от гореизложеното съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените
от Д.С.К. с ЕГН**********, К.В.М. с
ЕГН********** и К.В.М. с ЕГН**********, чрез законният си представител Р.Р.К. с
ЕГН**********, срещу З."Л.И." с ЕИК ******* обективно съединени
искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ за плащане на обезщетение за
неимуществени вреди на всеки един от тях в размер от по 60 000лева, настъпили
вследствие смъртта на Р.С.К..
ОСЪЖДА Д.С.К. с ЕГН**********,
К.В.М. с ЕГН********** и К.В.М. с ЕГН********** на основание чл.78, ал.3 от ГПК
да заплатят на З."Л.И." с ЕИК ******* направените по делото размоски в размер на
950лева общо или по 316,66лева всеки един от тях.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
съобщението до страните.
СЪДИЯ :