РЕШЕНИЕ
№ 4
гр. Пловдив , 05.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и трети ноември, през две хиляди и двадесета година в
следния състав:
Председател:Момчил А. Найденов
Секретар:Илияна Й. Йорданова
като разгледа докладваното от Момчил А. Найденов Административно
наказателно дело № 20205330205569 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 2 от 10.08.2020г., издадено
от *** Л. М. Д., на длъжност „***“ към Централно военно окръжие на
Министерството на отбраната, с което на „Фреш Колд“ ООД, ЕИК:*********,
със седалище и адрес на управление – ***, на основание чл.95 от Закона за
резерва на въоръжените сили на Република България е наложено
административно наказание – глоба в размер на 500 (петстотин) лева, за
нарушение на чл.95 от Закона за резерва на въоръжените сили на Република
България.
В жалбата се взема становище, че наказателното постановление е
незаконосъобразно, необосновано и издадено при съществени процесуални
нарушения. Сочи се, че от изложената фактическа обстановка е обективно
невъзможно да се установи деянието, както и коя норма на Закона за резерва
на въоръжените сили на Република България същото нарушава. Също взема
становище, че е бил нали отказ, още повече демонстративен да се получи
повиквателната заповед, както и че не е посочено кой е извършил връчването,
1
коя е заповедта и за каква числяща се техника се отнася. Предлага
наказателното постановление да бъде отменено.
Ответната страна – Военно окръжие I степен – Пловдив, в писмено
становище оспорва жалбата, като описва в какво се изразява установеното
нарушение, както и начина на съставяне на АУАН и наказателното
постановление. В допълнително становище предлага жалбата да бъде
оставена без уважение, като посочва, че наказателното постановление е
издадено по реда, предвиден в ЗАНН, съдържа необходимите реквизити, по
ясен и недвусмислен начин са конкретизирани деянието и авторството. Още
по посочва, че имуществената санкция е наложена в съответствие с правните
норми, както и че АУАН и наказателното постановление са издадени от
упълномощени за това лица. Административнонаказващия орган - *** Д. се
явява пред съда, като сочи, че поддържа наказателното постановление и
предлага същото да бъде потвърдено.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в
преклузивния срок по ал. 2 от този текст, като препис от наказателното
постановление е връчен на жалбоподателя на 26.08.2020г., видно от
приложената към наказателното постановление разписка, а жалбата е
подадена до РС – Пловдив на 01.09.2020г., съгласно отразения входящ номер.
Жалбата също така е подадена от легитимиран субект /срещу който е
издадено атакуваното НП/ , при наличие на правен интерес от обжалване и
пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/,
поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 18.05.2020г., в гр.Пловдив, в сградата на Район Тракия, се явил Й. П.
– в качеството му на *** на „Фреш Колд“ ООД, ЕИК:*********. При това,
свидетелят С. П. С. – *** във Военно окръжие – Пловдив направила опит да
2
връчи на П. Повиквателна заповед на основание чл.90, ал.1 от Закона за
резерва на въоръжените сили на Република България, касаеща МПС –
собственост на дружеството. При това *** П. заявил, че не желае да получи
същата повиквателна заповед, хвърлил същата, казал да не го занимават с
глупости и напуснал, без да подпише заповедта.
С оглед на горното, на 02.06.2020г, свидетелят *** К. К. П. – в
качеството му на *** на Военно окръжие I степен – Пловдив, съставил АУАН
№ 5/02.06.2020г. срещу дружество „Фреш Колд“ ООД, ЕИК:********* за
нарушение на чл.95 от Закона за резерва на въоръжените сили на Република
България, който АУАН бил съставен в отсъствието на представител на
нарушителя, след като *** бил уведомен по телефона. Въз основа същия акт
било издадено обжалваното наказателно постановление.
Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се
установява по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитания в
хода на съдебното следствие свидетели К. К. П. и С. П. С., който подробно
описват обстоятелствата по случая, както и начина на съставяне на АУАН.
Съдът намира показанията на същите свидетели за последователни, логични,
непротиворечиви и съответстващи на събраната по делото доказателствена
съвкупност, поради което и приема последните като истинни. От същите се
установява начина на констатиране извършеното нарушение, фактите по
същото, както и процедурата по съставяне на акта.
Съдът съобрази и събраните по делото писмени доказателства –
Повиквателна заповед на основание чл.90, ал.1 от Закона за резерва на
въоръжените сили на Република България – от която се установява факта на
издаване на същата.
Относно приложението на процесуалните правила: Съдът след
запознаване с приложените по дело АУАН и НП намира, че макар издадени
от компетентни органи, притежаващи нужните правомощия за тези действия,
като материалната компетентност – съгласно представента по делото Заповед
РД – 520 от 28.08.2018г., то в случая се установява, че наказателното
постановление е издадено при неправилно приложение на материалния закон,
предвид следното:
3
I.На първо място следва да се посочи, че съгласно чл.83, ал.1 от ЗАНН -
в предвидените в съответния закон, указ, постановление на Министерския
съвет или наредба на общинския съвет случаи на юридически лица може да
се налага имуществена санкция за неизпълнение на задължения към
държавата при осъществяване на тяхната дейност.
Ето защо и предвид специалната разпоредба на чл.83, ал.1 от ЗАНН, на
юридическо лице може да бъде наложено само административно
наказание „имуществена санкция“, а не наказанията, които за предвидени
за физически лица, посочени в чл.13 от ЗАНН, а именно – обществено
порицание, глоба и лишаване от право.
Въпреки това, в случая на юридическо лице „Фреш Колд“ ООД,
ЕИК:********* е наложено наказание - „глоба“ в размер на 500 лева, a не
наказание „имуществена санкция“, което е недопустимо по реда на ЗАНН.
II.Отделно от горното съгласно посочената в наказателното
постановление разпоредба на чл.95 от Закона за резерва на въоръжените сили
на Република България - „Запасен, който не изпълни задължение, възложено
му с този закон, се наказва с глоба от 270 до 1000 лв.“. Предвид това, както
и в светлината на посочената разлика, която прави законодателя в разпоредба
на чл.83, ал.1 от ЗАНН между наказанията, които могат да бъдат налагани на
физически и юридически лица, то се налага заключение, че за нарушение на
чл. 95 от Закона за резерва на въоръжените сили на Република България
изобщо не съществува възможност да бъда санкционирано юридическо
лице, а следва да бъда глобено физическо лице.
В конкретния случай, при установената фактическа обстановка, е могъл
да бъда изследван въпроса за отговорността на *** на дружеството - Й. П. в
качество на физическо лице, но не и отговорността на дружеството, което не
би могло да бъда нарушител на чл. 95 от Закона за резерва на въоръжените
сили на Република България.
С оглед на горното се налага заключение, че:
1.на жалбоподателя „Фреш Колд“ ООД, ЕИК:********* е наложено
наказание „глоба“, което не е възможно да бъде наложено на юридическо
4
лице;
2.на жалбоподателя „Фреш Колд“ ООД, ЕИК:********* е наложено
наказание за нарушение, което не може да бъда извършено от юридическо
лице.
Последното мотивира съда да отмени наказателното постановление
като незаконосъобразно.
Следва с оглед да се изчерпателност още да се посочи, че предвид
липсата на административнонаказателно обвинение срещу субект, на който
може да бъде наложено горното наказание, а именно – физическо лице, съдът
не следва да взема становище по въпроса има ли иначе достатъчно данни за
нарушение, извършено от друг субект и в тази връзка – описано ли
последното по законосъобразен начин в АУАН и наказателното
постановление.
На последно място и отново с оглед изчерпателност следва да се
посочи, че макар по делото да е приложен договор за правна защита и
съдействие /л.121/, така и списък на разноските /л.22/, то липсва искане –
както в жалбата, така и последващо такова пред съда, по реда на чл.63, ал.3
от ЗАНН, вр. чл.144 от АПК, вр. чл.78, ал.1 от ГПК за присъждане
направените от жалбоподателя разноски в настоящото производство за
заплатено възнаграждение за осъществяване на процесуално
представителство от упълномощен от него адвокат. Ето защо и за съдът не
съществува възможност да присъди такива разноски.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. първо, пред. трето от
ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 2 от 10.08.2020г., издадено от
*** Л. М. Д., на длъжност „***“ към Централно военно окръжие на
Министерството на отбраната, с което на „Фреш Колд“ ООД, ЕИК:*********,
със седалище и адрес на управление – ***, на основание чл.95 от Закона за
резерва на въоръжените сили на Република България е наложено
5
административно наказание – глоба в размер на 500 (петстотин) лева, за
нарушение на чл.95 от Закона за резерва на въоръжените сили на Република
България.
Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от получаване на
съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено, пред
Административен съд – гр.Пловдив, на основанията, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6