РЕШЕНИЕ
№ 166
гр. Свищов, 26.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЩОВ в публично заседание на двадесет и пети
октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Светослав Ив. И.нов
при участието на секретаря Петя Ив. Братанова
като разгледа докладваното от Светослав Ив. И.нов Гражданско дело №
20224150100401 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 310 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба на малолетните А. Х. и М.П. Х.,
действащи чрез И. А. А., *********************, като техен родител и
задължителен представител, срещу баща им Х. Х., гражданин на Република
Кипър (РК), роден на *********, без регистриран адрес в Република България
(РБ), с неизвестен адрес в чужбина, действащ чрез особения си представител
– адв. С. Г., в която ИМ са съединени обективно и субективно искове с
правно основание чл. 143, ал. 2 СК, във вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД. (Първоначално
по делото ищците са били съединили и искове по чл. 149 СК, във вр. с чл. 86,
ал. 1 ЗЗД срещу ответника, но те по-късно са били оттеглени: чл. 232 ГПК.)
В исковата молба (ИМ) и писмената защита ищците твърдят, че И. А.
А. и Х. Х. били родители на малолетните А. Х., роден на 29.07.2012 г., и М.
Х., роден на 16.08.2014 г., без между родителите да е бил сключван
граждански брак. Родителите и децата са съжителствали в РК от 2007 г.,
докато родителите са се разделили през 2017 г. Оттогава майката и децата
живеят в РБ, гр. Свищов.
Относно издръжката на А. се твърди, че същият ще бъде ученик в IV.
„а“ кл. в ************* през учебна 2022/2023 г. Същият имал ежедневни
нужди от средства за храна, облекло, учебни помагала, културни
потребности, достъп до образователно програми, лаптоп за дистанционно
обучение с оглед на пандемичната обстановка у нас, както всяко дете на
неговата възраст.
Досежно издръжката на М. се отстоява, че той щял да бъде ученик във
II. клас в ***************** Той бил почти на осем години, също в
1
подрастваща ученическа възраст, с ежедневни потребности от храна,
облекло, учебни помагала, културни потребности, достъп до образователно
програми, за възможности за достъп до образователни програми и за
дистанционно обучение. Понеже бил
******************************************************. Х. имал по-
големи нужди от тези на неговите връстници. Той трябвало да спазва режим
******на хранене, налагало се да посещава *********ежемесечно при такса
от 30 лв., необходими му били и специфични занимания за развИ.не на
говорни умения и подобряване на комуникацията и поведението му. С оглед
на диагнозата на М. ********и това че ***************майка му получавала
по 450 лв. ежемесечно от ДСП – гр. Свищов.
Сочи се, че след раздялата на родителите всички материални активи,
които били придобити по време на съвместното им фактическо съпружеско
съжителство в РК, са останали във владение на Х. Х.. Твърди се, че
настоящата приятелка на бащата в РК се била свързала с майката на децата и
я била уведомила, че той работел като шеф-готвач и получавал
възнаграждение от около 4 500 евро, докато по данни на ЕВРОСТАТ средната
месечна заплата в РК била 1 500 – 1 600 евро. Доходът на ответникът
надвишавал с около шест път средния доход в РБ, който за първото
тримесечие на 2022 г. бил 1 539 лв. по данни на НСИ.
Майката на децата не работела предвид на ежедневните й грижи за
децата от 2017 г. насам. Тя се издържала от своите родители – пенсионери,
които били с ограничени финансови възможности.
С оглед на изложеното малолетните А. Х. и М. Х., действащи чрез И. А.
А., молят Свищовският районен съд (СвРС) да осъди баща им Х. Х., действащ
чрез особения си представител – адв. С. Г., да им заплаща ежемесечна
издръжка от по 400 лева за всяко дете, платима на първо число на всеки
месец, считано от 01.07.2022 г., до настъпването на допълнителни
юридически факти, които обосновават изменението или прекратяването на
издръжката – чл. 143, ал. 2 СК, ведно със законната лихва за забава върху
всяка просрочена месечна издръжка от датата на забавата до окончателното й
изплащане – чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
В отговора на ИМ и писмената защита на ответника се заявява от
особения му представител, че исковете са допустими, но неоснователни.
Признава се, че ответникът е баща на децата, че децата посещават учебни
заведения, както твърдят, че по-малкото дете е освидетелствано с диагноза
**********. Твърди се, че бащата плаща регулярно месечна издръжка на
децата си, видно от приложените към ИМ извлечения за банкови транзакции
от 28.01.2021 г., 17.02.2021 г., 19.04.2021 г., 19.05.2021 г., 23.06.2021 г.,
27.07.2021 г., 13.09.2021 г., 18.10.2021 г., 22.11.2021 г., 23.12.2021 г.,
17.02.2022 г. и 20.05.2022 г., всяка от които на стойност от по 300 евро. От
същите извлечения се установявало и че ищцата получавала социални
помощи ежемесечно от ОБС „Социални дейности“. Оспорват се твърденията
на ищците, че бащата реализирал доходи от около 4 500 евро, тъй като по
делото липсвали каквито и да били доказателства за това. Не било доказано и
че нуждите на децата възлизат от по 400 лв. ежемесечно. Искът се признава
до сумата от по 180 лв. за всяко от децата, тъй като било доказано, че
ежемесечно имат нужда от по 360 лв., която сума следва да се раздели по
равно между родителите, и с оглед на обстоятелството, че от 01.04.2022 г. с
2
ПМС № 37/24.03.2022 г. МРЗ е определена в размер от 710 лв. и разпоредбата
на чл. 142, ал. 2 СК, която постановява, че минималната издръжка на едно
дете е равна на ¼ от МРЗ в страната, т. е. не по-малко от 177.50 лв.
Моли СвРС да остави без уважение исковете на ищците по чл. 143, ал. 2
СК, във вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над сумите от по 180 лв. за всяко
от децата до пълните претендирани размери от по 400 лв. за всяко дете.
След като взе предвид установените по делото доказателства,
посредством събраните доказателствени средства, и обсъди исканията,
доводите и възраженията на страните, съгласно правилата на чл. 235,
ал. 2-3 ГПК, Свищовският районен съд намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
ПО ФАКТИТЕ:
И. А. А. и Х.Х. са родители на малолетните А. Х., роден на 29.07.2012 г.
(вж. Удостоверение за раждане от 28.11.2014 г., л. 5), и М. Х., роден на
16.08.2014 г. (вж. Удостоверение за раждане от 27.11.2014 г., л. 6).
Родителите обаче граждански брак. Родителите, И. А. и Х.Х., и децата, А. и
М.Х., са съжителствали в РК от 2007 г., докато през 2017 г. родителите са се
разделили. От 24.10.2017 г. досега майката и децата живеят в РБ,
****************** (вж. удостоверения за настоящ адрес на А. Х., л. 7, и на
М.Х., л. 8). От социалния доклад по делото (л. 77) следва, че децата живеят
при майка си заедно с прародителите си по майчина линия.
Относно нуждите за издръжка на А. Х.:
Детето е било ученик в ********* през учебна 2021/2022 г. в III. „а“
клас (вж. Служебна бележка от 27.05.2022 г., л. 10), а през учебната 2022/2023
г. е ученик в IV. „а“ клас в същ. училище. А. Х. има ежедневни нужди от
средства за храна, облекло, учебни помагала, културни потребности, достъп
до образователно програми, лаптоп за дистанционно обучение с оглед на
предстоящото развитие на пандемичната обстановка и енергийна криза у нас,
както всяко дете на неговата възраст. На детето са необходими около 3-4 лв.
за ежедневни пари и около 7.50 лв. ежеседмично за обяд, съгласно
показанията на св. В.С. – С оглед на изложеното съдът намира, че нуждите на
детето А. Х. за ежемесечна издръжка възлизат на 600 лв.
Относно нуждите за издръжка на М. Х.:
Детето е бил ученик в I. клас на ****************през учебната
2021/2022 г. (вж. Уверение от 11.05.2022 г., л. 9), а през учебната 2022/2023 г.
е ученик във II. клас на същото училище. М.Х. е почти на осем години, в
подрастваща ученическа възраст, с ежедневни потребности от храна,
облекло, учебни помагала, културни потребности, достъп до образователни
програми и за евентуално – с оглед на предстоящата епидемична обстановка и
енергийна криза – дистанционно обучение. Той е бил
******************************. При това М. Х. имал по-големи нужди от
тези на неговите връстници. Детето се налага да спазва режим на хранене, да
посещава **************ежемесечно при такса от 30 лв., необходими са и
3
специфични занимания за развИ.не на говорни умения и подобряване на
комуникацията и поведението му. От показанията на св. В. С. следва, че
детето М. Х. има особен диетичен режим, особеност в походката (стъпва на
пръсти), поради което посещавал физиотерапевт и ползва специални
ортопедични обувки.
С оглед на изложеното съдът намира, че нуждите на детето М. Х. за
ежемесечна издръжка възлизат на 600 лв. Поради обстоятелството че във
връзка с диагнозата му ********* майка му И. А. получава от ДСП – гр.
Свищов всеки месец обезщетение от 450 лв. (л. 98), съдът счита, че тази сума
е достатъчна, за да се покрият особените му нужди с оглед на здравословното
му състояние, поради което не се доказа, че детето има допълнителни нужди
от издръжка, които да са нетипични за всички деца на неговата възраст и
които да не са задоволени. (Така и т. IV от ППВС № 5/16.11.1970 г.)
Относно възможността на Х.Х. да плаща издръжка:
Видно от приложените към ИМ извлечения за банкови транзакции от
28.01.2021 г., 17.02.2021 г., 19.04.2021 г., 19.05.2021 г., 23.06.2021 г.,
27.07.2021 г., 13.09.2021 г., 18.10.2021 г., 22.11.2021 г., 23.12.2021 г.,
17.02.2022 г. и 20.05.2022 г. (л. 15 и сл.) се установява, че бащата на децата не
изпитва никакви затруднения да заплаща издръжка от 300 евро за двете си
деца.
Ответникът, който е трудоспособен, носи доказателствена тежест, за да
установи, че не полага труд, респ. за да докаже размерът на доходите си. (В
този смисъл: вж. т. IV от ППВС № 5/16.11.1970 г.) По делото обаче няма
данни, които да установяват, че Х.Х. е обективно възпрепятствам да престира
труда си срещу възнаграждение.
Напротив, от показанията на св. В. С. се доказа, макар и непълно, че
ответникът работи като „шеф, управител на кухня“ в ресторант в гр. .........РК,
където реализирал приблизителен доход от 3 500 евро, който бил фиксиран, а
отделно получавал и около 1 000 евро при работа извън работно време; Х. Х.
имал апартамент в гр. *******, РК; стандартът му на живот бил висок.
Съвкупността от всички тези обстоятелства в случая се явява
достатъчна, за да се обоснове извода на съда за доказано, че Х.Х. има
възможност да плаща издръжка от по 300 лв. за всяко от децата си А. и
М.Х.; или общо от 600 лв. за двете деца.
Относно възможността на И. А. да плаща издръжка:
Майката на децата не работела предвид на ежедневните й грижи за
децата от 2017 г. насам. И. А. освен това издържа и от своите родители –
пенсионери, които били с ограничени финансови възможности. Съгласно т.
IV от ППВС № 5/16.11.1970 г., че: „Не се освобождават от задължението да
дават издръжка лицата, които са трудоспособни и неоправдано не работят.
Възможностите им се определят съобразно с квалификацията им и с другите
обстоятелства, които са от значение за случая. Възразяващият, че е в
обективна невъзможност да дава издръжка, е длъжен да установи причините
извън неговата воля.“ По делото не се установиха обективни пречки, поради
които майката не престира труда си срещу възнаграждение: тя не е
регистрирана в бюрото по труда (по делото няма данни за това); децата
4
посещават училище, а когато нямат учебни занятия, майката им би могла да
бъде подпомогната от родителите си в отглеждането им, с които тя и децата
живеят заедно. При това съдът намира, че ако би била трудово ангажирана,
И. А. би имала възможност да плаща издръжка на децата си А. и М. Х. от
по 300 лв. (или общо от 600 лв.), тъй като средната брутна месечна заплата за
област Велико Търново за второто тримесечие на 2022 г. е около 1 294 лв., а
минималната работна заплата за страната – 710 лв. (тази факти са ноторни).
ПО ПРАВОТО:
Съдът намира, че е сезиран с ИМ на малолетните А. Х. и М. Х.,
действащи чрез И. А. А., с която искат да бъде осъден баща им Х. Х.,
действащ чрез особения си представител – адв. С. Г., да им заплаща
ежемесечна издръжка от по 400 лева за всяко дете, платима на първо число на
всеки месец, считано от 01.07.2022 г., до настъпването на допълнителни
юридически факти, които обосновават изменението или прекратяването на
издръжката – чл. 143, ал. 2 СК, ведно със законната лихва за забава върху
всяка просрочена месечна издръжка от датата на забавата до окончателното й
изплащане – чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
За да са основателни така предявените искове, ищците трябва докажат,
първо, че материалните им ежемесечни алиментни нужди налагат баща им да
им заплаща от по над 180 лв. до пълния претендиран размер от по 400 лв. на
месец за всяко от тях, и, второ, че възможностите на баща им позволяват
това. (Вж. чл. 142 СК.) Ответникът трябва да докаже обстоятелства, на които
основава насрещните си права и възражения срещу иска, като в тази връзка не
е представил доказателства.
Поради това че всеки родител е длъжен съобразно своите възможности
и материално състояние да осигури условия на живот, необходими за
развитието на децата си (чл. 143, ал. 1 СК), издръжката на двете деца следва
да бъде поета съвестно от двамата им родителя при равно тяхно участие в
нея. В настоящия случай се установи с оглед на възприетата по-горе
фактическа обстановка, от една страна, че нуждите на децата А. и М. Х. от
ежемесечна издръжка възлизат в размер на по 600 лв. за всяко от децата (чл.
142, ал. 1, пр. 1 СК). От друга страна, възможностите на родителите на децата
И. А. и Х. Х. им позволяват да плащат издръжка от по 300 лв. за всяко от тях
(чл. 142, ал. 1, пр. 2 СК).
Ето защо СвРС намира, че исковете на А. и М. Х. срещу Х.Х. се явяват
частично основателни – за сумата до 300 лв. за всяко едно от децата (ищците),
която баща им (ответникът) им дължи на основание чл. 143 СК, считано от
01.07.2022 г., до настъпването на допълнителни юридически факти, които
обосновават изменението или прекратяването на издръжката – чл. 143, ал. 2
СК, ведно със законната лихва за забава върху всяка просрочена месечна
издръжка от датата на забавата до окончателното й изплащане – чл. 86, ал. 1
ЗЗД; за разликата над тази сума до пълния претендиран размер от 400 лв.
исковете следва да бъдат отхвърлени като неоснователен и недоказан. На
основание чл. 242, ал. 1, пр. 1 ГПК съдът е длъжен да допусне предварително
изпълнение на решението.
5
Възражението на ответника, че исковете били основателни до сумите от
по 180 лв. за всяко дете, но не и над пълния претендира размер е частично
неоснователено. Понеже нуждите на децата и възможностите на родителите
им обосновават извода, че всеки родител дължи издръжка на децата от по 300
лв. Действително, в чл. 142, ал. 2 СК е установен минималният размер на тази
издръжка, но това не означава, че не би могло да се присъди издръжка и над
този размер, какъвто е случая. В тази връзка следва да се отбележи, че
минималната работна заплата в момента не е адекватна за задоволяване на
нуждите и потребностите на гражданите с оглед на инфлацията у нас и
покачването на цените на всички стоки и услуги, поради което тя не би могла
да бъде критерии и за определяне на дължимата се издръжка на едно дете.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът дължи разноски на ищците,
пропорционално на уважените части от исковете, в размер на 225 лв. за
адвокатско възнаграждение и 15 лв. за такса за публикация в Държавен
вестник. На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на СвРС следните
суми: 864 лв. за държавна такса върху присъдените издръжки и 300 лв. за
особен представител, както и 5 лв. в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 235 и чл. 78, ал. 1 и
чл. 6 ГПК, Свищовският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Х.Х., гражданин на Република Кипър, роден на 16.12.1971 г.,
без регистриран адрес в Република България, с неизвестен адрес в чужбина,
действащ чрез особения си представител – адв. С. Г., да заплаща ежемесечна
издръжка на А. Х., действащ чрез И. А. А., ******************* като негов
родител и задължителен представител, в размер на 300 (триста) лева,
считано от 01.07.2022 г., до настъпването на допълнителни юридически
факти, които обосновават изменението или прекратяването на издръжката,
ведно със законната лихва за забава върху всяка просрочена месечна
издръжка от датата на забавата до окончателното й изплащане; като
ОТХВЪРЛЯ така предявения иск за сумата над 300 (триста) лева до пълния
претендиран размер от 400 (четиристотин) лева поради НЕДОКАЗАНОСТ
и НЕОСНОВАТЕЛЕНОСТ на претенцията.
ОСЪЖДА Хараламбос Х., гражданин на Република Кипър, роден на
16.12.1971 г., без регистриран адрес в Република България, с неизвестен адрес
в чужбина, действащ чрез особения си представител – адв. С. Г., да заплаща
ежемесечна издръжка на М.Х., действащ чрез И. А. А., *************** като
негов родител и задължителен представител, в размер на 300 (триста) лева,
считано от 01.07.2022 г., до настъпването на допълнителни юридически
факти, които обосновават изменението или прекратяването на издръжката,
ведно със законната лихва за забава върху всяка просрочена месечна
издръжка от датата на забавата до окончателното й изплащане; като
6
ОТХВЪРЛЯ така предявения иск за сумата над 300 (триста) лева до пълния
претендиран размер от 400 (четиристотин) лева поради НЕДОКАЗАНОСТ
и НЕОСНОВАТЕЛЕНОСТ на претенцията.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта, с която
са присъдени издръжки.
ОСЪЖДА Х.Х., гражданин на Република Кипър, роден на 16.12.1971 г.,
без регистриран адрес в Република България, с неизвестен адрес в чужбина,
действащ чрез особения си представител – адв. С. Г., да заплати на А. Х. и
М.Х., действащи чрез И. А. А., **************** като техен родител и
задължителен представител, сумата от 240 (двеста и четиридесет) лева,
представляваща съдебно-деловодни разноски в процеса.
ОСЪЖДА Х.Х., гражданин на Република Кипър, роден на 16.12.1971 г.,
без регистриран адрес в Република България, с неизвестен адрес в чужбина,
действащ чрез особения си представител – адв. С. Г., да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Свищовския районен съд както
сумата 864 (осемстотин шестдесет и четири) лева за държавна такса върху
уважените искове, така и сумата от 300 (триста) лева за особен представител,
а също и сумата от 5 (пет) лева в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист
Решението подлежи на обжалване пред Великотърновския окръжен съд
в двуседмичен срок от получаване на съобщението.
Съдия при Районен съд – Свищов: _______________________
7