№ 1209
гр. София, 25.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Теменужка Симеонова
Членове:Хрипсиме К. Мъгърдичян
Божидар Ив. Стаевски
при участието на секретаря Михаела Огн. Митова
като разгледа докладваното от Хрипсиме К. Мъгърдичян Въззивно
гражданско дело № 20211100506038 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение от 27.03.2021 год., постановено по гр.дело №61054/2016 год. по описа на
СРС, ГО, 69 с-в, „ЧЕЗ Е.Б.“ АД е осъдено да заплати на „З.-2007“ ЕООД по иск с правно
основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД сумата от 2 555.06 лв., представляваща заплатена без
основание цена на електрическа енергия, начислена служебно от ответника за обект на
адрес: гр.Ихтиман, ул.“*******, въз основа на ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 17.09.2020 год. до окончателното й изплащане, както и на основание чл. 78, ал. 1
ГПК направените разноски по делото в размер на 466 лв.
Срещу решението е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна
жалба от ответника „ЧЕЗ Е.Б.“ АД. Жалбоподателят поддържа, че неправилно СРС бил
приел, че не е налице хипотезата на чл. 48, ал. 1 ПИКЕЕ за извършване на корекция на
сметката на ищеца, тъй като в приетия по делото протокол на Българския институт по
метрология /БИМ/ от 12.09.2016 год. не са били констатирани отклонения в точността на
измерване на електромера над допустимите стойности. Видно било от събраните по делото
доказателства, в т.ч. заключението по съдебно-техническата експертиза, че намереното от
БИМ електронно устройство вътре в електромера имало единственото предназначение да
пречи на точното измерване на преминаващата през него електрическа енергия.
Обстоятелството, че лабораторната проверка не била установила грешка в измерването се
дължало на това, че допълнително поставеното в електромера устройство /което можело да
се управлява дистанционно/ не е включено. Вещото лице било разяснило, че в практиката
1
често електромерите се манипулират чрез допълнително присъединени в схемата им
електронни устройства с дистанционно управление. Така можело да се изключват, респ.
възстановяват, електрически вериги, в резултат на което електромерът да не отчита в
определени периоди реално потребената енергия. Причината за липса на установена грешка
в момента на проверката, според вещото лица, била именно монтираното електронно
устройство, което можело от разстояние /дистанционно/ да променя схемата на измерване на
електрическата енергия и по този начин в определени периоди от време – когато
устройството е задействано, да не се отчита реално потребената енергия.В този смисъл с
оглед установената промяна в схемата на измерване вещото лице било категорично, че
методиката по ПИКЕЕ е била правилно приложена. От друга страна от протокола на БИМ и
от заключението по съдебно-техническата експертиза било видно, че върху средството за
търговско измерване била извършена нерегламентирана намеса в защитената му вътрешност
чрез нарушаване на защитни знаци и пломби, допълнително присъединяване към
електрическата схема на електронно устройство, непринадлежащо към схемата на
електромера, което водело до промяна на отчитането на електрическата енергия. Установено
било, че правилно бил приложен допустимия от чл. 48, ал. 1 ПИКЕЕ максимален срок от 90
дни, тъй като на средството за търговско измерване не била извършвана друга проверка в
рамките на 90 дни преди процесната проверка. Ето защо моли обжалваното решение да бъде
отменено, а искът – отхвърлен. Претендира и присъждането на направените разноски по
делото и юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът по жалбата „З.-2007“ ЕООД счита, че обжалваното решение следва да бъде
потвърдено. Поддържа, че нормата на чл. 45, ал. 1 ПИКЕЕ сочела, че когато при проверката
на измервателната система била установена грешка над допустимата, съгласно Наредбата за
средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол, и не било известно кога
се е появила установената грешка, отчетеното количество електрическа енергия се
определяло съгласно процедура, предвидена в договорите с оператора на преносната мрежа
или в раздел ІХ ПИКЕЕ за оператора на разпределителната мрежа. В разглеждания случай
такова измерване извън класа на точност не било доказано от ответника, чиято била
доказателствената тежест. Не било установено, че допълнителното устройство, намерено в
средството за търговско измерване, влияе на неговите способности за отчитане, още повече
да влия в посока да не се отчита преминалата през него енергия. Неизмерване се
установявало единствено въз основа на заключението на вещото лице, което обаче било
оспорено от ищеца. Констатациите на вещото лице не почивали на нито едно друго
доказателство по делото. И в двата констативни протоколи било посочено, че електромерът
мери в клас на точност. Имало доказателства относно наличието на чужд за системата на
мерене елемент, имало индиция за нерегламентирана намеса на пломби и други защитни
знаци, но нямало данни за неизмерване – изцяло/отчасти. А именно фактът на неизмерване
бил правнозначим, съгласно чл. 48 ПИКЕЕ, 2013 год. /ако се приемело, че тази норма е
приложима/. ПИКЕЕ и общите условия на ответника обвързвали и двете страни. Без
всякакво съмнение връзката между страните била облигационна и нейният източник бил
договор, в който правилата на ПИКЕЕ /респ. общите условия/ се считали включени. Между
2
страните можело да съществува друго, освен отношение на равнопоставеност между
гражданскоправни субекти. Несъмнено било, че при непълнота, приложение намирали
общите принципи, залегнали в ЗЗД. Не можело да бъде възприета тезата на ответника, че в
ЗЕ и ПИКЕЕ законодателят бил предвидил обективна безвиновна отговорност за
потребителя. Анализът на чл. 98а, ал. 2, т. 6, б. ”а” и ”б”, съответно чл. 104а, ал. 2, б. ”а” и
”б” ЗЕ сочел, че корекцията на сметка за потребена електрическа енергия се извършвала
както следва: 1/ в полза на крайния снабдител – в конкретния случай ответното дружество, в
случаите на неправилно и/или неточно измерена ел.енергия, поради неправомерно
присъединяване, промяна в схемата на свързване или неправомерно въздействие върху
уреди, съоръжения или устройства по чл. 120, ал. З ЗЕ и 2/ в полза на клиента за потребена
електрическа енергия в случаите на неправилно и/или неточно измерена електрическа
енергия поради повреда на уреди, съоръжения или устройства по чл. 120, ал. З ЗЕ. В първия
случай неправомерното присъединяване, промяна в схемата на свързване или неправомерно
въздействие върху средствата за търговско измерване, които са собственост на
електроснабдителното дружество и потребителите нямат пряк достъп до тях, освен
визуален, били деяния, извършени чрез действия от субект, при това напълно съзнателно и
нарушаващи забраните, въведени в чл. 53, ал. 1 ПИКЕЕ и чл. 15, ал. 4 от общите условия на
ответника. Ако се приемело, че не следва да се държи сметка от кого са извършени тези
действия на практика щяло да се стигне до случаи, при които на потребителя ежемесечно да
се начисляват допълнителни суми под предлог, че е ползвал електрическа енергия в
количество, което не е било измерено, респ. отчетено, като това щяло да доведе до
неоснователно обогатяване на крайния снабдител на електрическа енергия. До същия
резултат щяло да се стигне ако не се установява за всеки конкретен случай момента на
настъпване на неточното отчитане от средството за търговско измерване. Съобразно ПИКЕЕ
корекциите се правели до максимум 90 дни, без обаче да е изключена възможността
неточното отчитане на средството за търговско измерване да е продължило на практика само
няколко дни. Действително авторството на подобно манипулативно деяние било от
компетентността на разследващите органи, но носенето на наказателна отговорност не
изключвало ангажиране и на гражданска отговорност за нанесени вреди /в случая
имуществени/. Коригирането на сметката на потребител за вече доставена електрическа
енергия само въз основа на обективния факт на констатирано неточно отчитане, следствие
на неправомерно присъединяване, промяна в схемата на свързване или неправомерно
въздействие върху средството за търговско измерване, без да се държи сметка за
авторството, както и без да се установи точния период на неотчитане на консумираната
електрическа енергия, противоречало на регламентирания в чл. 82 ЗЗД характер на
договорната отговорност. В частност по делото не било установено, че следва да се приложи
нормата на чл. 48 ПИКЕЕ. Поради това и безпредметно се явявало и изследването на
въпроса за спазването на процедурата по извършване на проверката от служители на „ЧЕЗ
Р.Б.“ АД на средството за измерване, съответно издаването, подписването и т.н. на
констативният протокол и последващото му връчване на клиента по реда на чл. 47, ал. 4
ПИКЕЕ, но за пълнота следвало да се посочи, че в случая не била спазена процедурата,
3
регламентирана в чл. 47 ПИКЕЕ. Констативният протокол бил съставен в нарушение както
на чл. 58 от общите условия на „ЧЕЗ Р.Б.“ АД, така и на чл. 48, ал. 2 ПИКЕЕ, тъй като на
проверката не бил присъствал полицай, потребителят не бил потърсен, като протоколът не
му бил връчен по надлежния ред. Недоказани били и отразените в протокола обстоятелства.
Не бил доказан фактическия състав на чл. 48 ПИКЕЕ. Хипотеза, при която се начислявала
сума само заради нарушени фирмени знаци не била предвидена в закона. Разпоредбите,
установяващи корекционната процедура – чл. 47 – 51 ПИКЕЕ били нищожни, тъй като
противоречали на норми от по-висок ранг. Претендира и присъждането на направените
разноски по делото.
Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на
насрещната страна, намира за установено следното:
Предявен е за разглеждане иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и
допустимо, но е неправилно.
Видно е от обстоятелствената част на исковата молба, че ищецът отрича правото на
ответното дружество да извършва едностранно корекция в сметките за потребена
електрическа енергия, респ. отрича съществуването на претендираното от него вземане за
служебно начислената по констативен протокол №1013951 от 17.02.2016 год. стойност на
електрическа енергия за периода от 20.11.2015 год. до 17.02.2016 год. за процесния обект, в
размер на 2 555.06 лв., за което е била издадена фактура №********** от 27.09.2016 год.
Ищецът изрично твърди, че оспорва съществуването на претендираното от него задължение,
като формулира искане да връщане на заплатената от него сума в горепосочения размер.
Когато ищецът твърди, че е заплатил на ответника определена парична сума, която
обаче счита, че не му дължи поради изначална липса на основание и иска нейното връщане,
то спорното право намира своето правно основание в предвидената в чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД
специална хипотеза на неоснователно обогатяване, както е приел и СРС.
По исковете по чл. 55, ал. 1 ЗЗД хипотезите на “получаване без основание” обикновено
са обусловени от едно преюдициално договорно правоотношение. Съответно фактическия
състав на чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД изисква предаване, съответно получаване, на нещо при
начална липса на основание, т.е., когато още при самото получаване липсва основание за
преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго – основанието
трябва да липсва не само при получаване на имуществената ценност, но и при предявяване
на претенцията за реституция на даденото.
Безспорно е във въззивното производство, а и въз основа на съвкупната преценка на
събраните писмени доказателства по делото се установява, че страните са обвързани от
4
облигационно правоотношение по договор за доставка на електрическа енергия – чл. 98а ЗЕ,
както и че в процесния недвижим имот, чийто собственик е ищецът, е била доставяна
електрическа енергия от страна на ответника.
Спорният между страните въпрос е свързан с дължимостта на процесната сума, която е
била начислена от ответника като корекция на сметки във връзка с констативен протокол
№1013951 от 17.02.2016 год. по реда на чл. 48 ПИКЕЕ /не се спори, че тази сума е била
заплатена от ищеца на 10.08.2017 год./.
С нормата на чл. 83, ал. 1, т. 6 и чл. 83, ал. 2 ЗЕ /в редакция след изменението с ДВ,
бр.54/2012 год., в сила от 17.07.2012 год./, на ДКЕВР /със сегашно наименование КЕВР/ е
делегирано правомощието по приемане на подзаконов нормативен акт – Правила за
измерване на количеството електрическа енергия, включително и установяване случаите на
неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия. По силата на
законова делегация е предоставена възможност ДКЕВР да приеме правила, по силата на
които да се регулира начинът за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или
неточно измерена електрическа енергия, включително начинът, по който тази електрическа
енергия ще се коригира /виж Решение № 111 от 17.07.2015 год. на ВКС по т.дело №
1650/2014 год., І т. о., ТК/. ДКЕВР е приела такива правила на 14.10.2013 год., обнародвани
в ДВ на 12.11.2013 год. и влезли в сила на 16.11.2013 год. и те имат характера на
нормативен административен акт по смисъла на раздел ІІІ, Глава пета от АПК, тъй като се
приемат на основание чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ. Същите имат задължителен характер на всички
адресати, за които се отнасят.
С решение №12897 от 01.12.2015 год. по адм.дело № 9462/2014 год. на ВАС и
окончателно решение № 1500 от 06.02.2017 год. по адм.дело № 2385/2016 год. на петчленен
състав на ВАС са отменени разпоредби на ПИКЕЕ, в т.ч. разпоредбата на чл. 47, с
изключение на нормите на чл. 48, 49, 50 и 51. Тези норми обаче са приложими в частност,
тъй като според изричната разпоредба на чл. 195, ал. 1 АПК, подзаконовият нормативен акт
се смята за отменен от деня на влизането в сила на съдебното решение – посочените норми
са били отменени едва с Решение № 2315 от 2018 год. на ВАС – ДВ, бр. 97 от 2018 год., в
сила от 23.11.2018 год./.
В разпоредбата на чл. 48 ПИКЕЕ е предвидено законово основание крайният снабдител
/доставчикът/, каквото несъмнено качество има ответното дружество, едностранно да
коригира сметката на клиента /потребителя/ само поради обективния факт на констатирано
неточно отчитане или неотчитане на доставяната електрическа енергия. Нормите на чл. 48 –
51 ПИКЕ уреждат различни случаи и начини за извършване на преизчисление на
количеството електрическа енергия от операторите на съответните мрежи, като в
корекционната процедурата са регламентирани обективни правила за измерване на
доставената, но неотчетената или неточно отчетена електрическа енергия, като целта на
изменената и допълнена законова и подзаконова правна уредба е да възстанови настъпилото
без основание имуществено разместване. Поради това и с оглед уредените начини за
извършване на преизчисление на количеството електрическа енергия, отчитаща и
5
обективната невъзможност в определени случаи за реално измерване на потребеното
количество електрическа енергия, крайният снабдител /доставчик/ е освободен от
задължението да докаже реално потребеното количество електрическа енергия.
Потребителят има право да оспори установените по предвидения в ЗЕ и ПИКЕЕ ред данни и
да ангажира доказателства за установяване на по-малко потребено количество електрическа
енергия с оглед на намиращите се в съответния обект електроуреди, тяхната енергийна
ефективност и режима на ползването им. За извършване на преизчисление на количеството
електрическа енергия от крайния снабдител по един от предвидените в раздел ІХ от ПИКЕЕ
начини е достатъчно да бъде установена съответната причина за неизмерване или неточно
измерване на електрическа енергия и спазване на предвидената в ЗЕ и ПИКЕЕ процедура.
Крайният снабдител не е длъжен да доказва виновно поведение на абоната при доказано
неточно отчитане на електромера и извършено преизчисление на сметката му след влизане в
сила на измененията и допълненията на чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ /в сила от 17.07.2012 год./ и след
влизане в сила на ПИКЕЕ /в сила от 16.11.2013 год./ – виж Решение № 115 от 20.09.2017 год.
на ВКС по т.дело № 1156/2016 год., ІІ т. о., ТК.
Съгласно чл. 47, ал. 1 – 3 ПИКЕЕ, при извършване на проверки по реда на чл. 43 и 44
ПИКЕЕ операторът на съответната мрежа съставя констативен протокол. Протоколът се
подписва от представител на оператора на съответната мрежа и от клиента или негов
представител. При отсъствие на клиента при съставянето на констативния протокол или при
отказ от негова страна да го подпише, констативният протокол се подписва поне от двама
свидетели, които не са служители на оператора на съответната мрежа. Съгласно така
установената процедура, клиентът-потребител следва да бъде поканен да присъства при
проверката и съставеният протокол следва да му бъде предявен. След като се запознае със
съдържанието на протокола, клиентът следва да бъде поканен да го подпише. Единствено в
случаите, когато клиентът не може да бъде намерен на адреса по времето на извършване на
проверката, или откаже да подпише протокола след като е имал възможност да се запознае
със съдържанието ме, операторът на мрежата има право да установи тези обстоятелства като
ги посочи в протокола за проверка и ги удостовери с подписите на двама свидетели, които
не са негови служители.
В контекста на изложеното въззивният съд приема, че при наличието на законова
възможност за корекция на сметките и въведени обективни правила, по които са се извърши
същата, начислената корекционна сума се дължи при доказване осъществяването на някоя
от хипотезите, установени в ПИКЕЕ.
За пълнота следва да се посочи, че в решение № 124 от 18.06.2019 год. на ВКС по
гр.дело № 2991/2018 год., ІІІ г. о., ГК, е прието, че съдебната процедура по реда на ГПК
гарантира равни права на страните по спорове за грешно отчитане на изразходвана
електрическа енергия и тези гаранции са достатъчни, за да защитят добросъвестните
потребители. Ето защо гражданските съдилища не могат да се позоват на липсата на
предварителни процедури за защита на потребителите, за да отхвърлят исковете за
заплащане на реално потребената електрическа енергия, а са длъжни да се произнесат по
6
съществото на спора въз основа на събраните доказателства по делото. От това
предварително, а не решаващо за изхода на спора значение на процедурата по корекция на
сметки, предвидена в Общите условия, следва да се изхожда и при преценката какви са
последиците от допуснато нарушение на чл. 98а, ал. 1, т. 6 ЗЕ. Ако в Общите условия в
противоречие с чл. 98а, ал. 1, т. 6 ЗЕ не е предвиден ред за уведомяване на клиента при
извършване на корекция на сметки, това нарушение е пречка потребителят да бъде поставен
в забава относно задължението си да заплати корекцията. Нарушението обаче не може да
послужи като основание да се отрече дължимостта на сумата, когато това задължение се
установява по съдебен ред. Така даденото разрешение се споделя от настоящият съдебен
състав /като съдията-докладчик отстъпва от становището си, изразявано в предходни
съдебни актове, поставени във връзка със спорове за дължимостта/недължимостта на
коригирана стойност на електрическа енергия по реда на чл. 48 ПИКЕЕ/.
С оглед последователността на действията, посочени в нормата на чл. 47 ПИКЕЕ, първо
следва да бъде потърсен клиента, за да присъства на проверката. Изпълнението на това
задължение е доказано по делото въз основа на събраните гласни доказателства по делото
чрез разпита на свидетеля Х.В. К., чиито показания при преценката им /в т.ч. по реда на чл.
172 ГПК – доколкото посоченият свидетел е служител на „ЧЕЗ Р.Б.“ АД/ подлежат на
кредитиране като ясни, последователни и неопровергани от останалия доказателствен
материал по делото.
Представеният по делото констативен протокол №1013951 от 17.02.2016 год. е подписан
от представители на „ЧЕЗ Р.Б.“ АД и двама свидетели, които не са служители на посоченото
дружество и на ответното дружество, като от същия е видно, че при извършената проверка е
установено, че са нарушени пломбата на щита на ел.таблото, пломбата на капачката на
клемния блок, пломбите и стикерите на големия капак на електромера; електромерът е
демонтиран за метрологична експертиза, като на негово място е монтиран нов.
Следователно протоколът е съставен в съответствие с изискванията на ПИКЕЕ, поради
което и следва да се приеме, че процесното средство за търговско измерване е свалено
именно от обекта на ищеца и че същото е измервало потребената в него електрическа
енергия. Ангажирани са и доказателства, от които е видно, че протоколът е бил изпратен на
ищеца с препоръчано писмо с обратна разписка и е бил получен от него.
Настоящият съдебен състав счита, че разглежданият случай попада в приложното поле
на чл. 47, ал. 5 ПИКЕЕ, а именно при проверката са констатирани нарушения в целостта на
измервателната система и тези нарушения са такива, при които не може да се направи извод
само въз основа на видимите белези за въздействие върху уреда за търговско измерване дали
те са довели до промяна в схемата на свързване, намираща се във вътрешността на уреда. В
този случай уредът за търговско измерване се изпраща на Българския институт по
метрология /БИМ/, който извършва проверка на уреда, включително чрез разглобяването му,
и се произнася по въпроса за наличието или липсата на промяна в схемата на свързване,
намираща се във вътрешността на уреда. В частност изискванията на посочената норма са
изпълнени – демонтираното средство за търговско измерване е изпратено в БИМ и за
7
извършената там метрологична експертиза е съставен констативен протокол №1554 от
12.09.2016 год., от който е видно, че е осъществен достъп до вътрешността на електромера;
датчиците за регистриране отваряне капака на електромера са счупени; във вътрешността на
електромера към електрическата схема допълнително е присъединено устройство, състоящо
се от релета, две електронни платки и проводник, служещ за антена, като има изменение на
електрическата схема, което не съответства на одобрения тип.
Констатациите в протокола са потвърдени от заключението по допусната и изслушана в
първоинстанционното производство съдебно-техническа експертиза, което при преценката
му по реда на чл. 202 ГПК подлежи на кредитиране. От последното се установява, че
предназначението на монтираното допълнително устройство е да извършва манипулация на
средството за техническо измерване така, че да не отчита доставената електрическа енергия
изцяло и да води до непълно отчитане на потребената енергия. Антената представлява
елемент от електрическата схема за дистанционно управление, т.е. устройството може да се
управлява от разстояние и води до неотчитане на потребената електрическа енергия, когато
е включено и връзката във веригите на електромера прекъсната. Установено е също така, че
корекцията в представеното по делото предложение за корекция на сметка за период от 90
дни е извършено правилно в размер на 20 785 KWh, при спазване на методиката по чл. 48,
ал. 1, т. 2, б. “б“ ПИКЕЕ, като е остойностено съобразно действащите за периода цени на
електрическата енергия и тарифни зони, валидни за потребителя /ищеца/.
Във връзка с доводите в отговора на въззивната жалба следва да се посочи, че в частност
проверката в процесния обект на 17.02.2016 год. не е била извършена по реда на чл. 41
ПИКЕЕ, поради което и нормата на чл. 45 ПИКЕЕ е неприложима. А както вече бе посочено
по-горе основание за извършване на преизчисление на количеството електрическа енергия
от крайния снабдител е обстоятелството, че средството за търговско измерване не измерва,
като въз основа на съвкупната преценка на доказателствата по делото е установена и
причината за това – виж чл. 48, ал. 1, предл. 2 ПИКЕЕ.
В този смисъл въззивният съд приема, че ищецът не се легитимира като кредитор на
вземане по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за процесната сума, поради което релевираната претенция
се явява неоснователна и подлежи на отхвърляне.
Ето защо решението на СРС следва да бъде отменено, а предявеният иск – отхвърлен.
По отношение на разноските:
С оглед изхода от настоящия спор и на основание чл. 78, ал. 3 и 8 ГПК ищецът следва да
бъде осъден да заплати на жалбоподателя /ответника/ направените разноски в
първоинстанционното производство за възнаграждение за вещо лице в размер на 494.10 лв.
и сумата от 100 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение, както и направените
разноски във въззивното производство за държавна такса в размер на 51.10 лв. и сумата от
100 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.
На основание чл. 280, ал. 3 ГПК настоящето решение не подлежи на касационно
8
обжалване.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решението от 27.03.2021 год., постановено по гр.дело №61054/2016 год. по
описа на СРС, ГО, 69 с-в, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „З.-2007“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр.Ихтиман, ж.к.“*******, срещу „ЧЕЗ Е.Б.“ АД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление: гр.София, бул.“******* БенчМарк Бизнес Център, иск с правно
основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за сумата от 2 555.06 лв., представляваща получена без
основание служебно начислена стойност на електрическа енергия за обект на адрес:
гр.Ихтиман, ул.“*******, въз основа на констативен протокол №1013951 от 17.02.2016 год.,
за периода от 20.11.2015 год. до 17.02.2016 год., за което е издадена фактура №**********
от 27.09.2016 год., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 17.09.2020 год. до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „З.-2007“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:
гр.Ихтиман, ж.к.“*******, да заплати на „ЧЕЗ Е.Б.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес
на управление: гр.София, бул.“******* БенчМарк Бизнес Център, на основание чл. 78, ал. 3
и 8 ГПК направените разноски в първоинстанционното производство за възнаграждение за
вещо лице в размер на 494.10 лв. и сумата от 100 лв., представляваща юрисконсултско
възнаграждение, както и направените разноски във въззивното производство за държавна
такса в размер на 51.10 лв. и сумата от 100 лв., представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9